Едно романче, Глава 4

- Мътните го взели!
От нещастния поднос с крехко еленово месо остана само облаче бял дим и характерното усещане за внезапно изчезнал от погледа ти по мистичен начин предмет. Някое създание от Долните измерения щеше да получи в дар парче месо в комплект с удар по главата, причинен от сребърен поднос. Кой знае, може пък месото да се бе трансформирало в нещо друго. Подносът обаче си оставаше поднос, т.е. беше еднакво тежък и Тук, и Там. За нещастие другото измерение се оказа седмо подред в посока надолу, а създанието беше… Той, неназовимия. Той спеше (при това хъркаше доста шумно) и само това помогна на Черния рицар да отърве наказанието за некадърно изпълнена магия по чл. 138 от Устава за дисциплинарни наказания, а то си беше наистина тежко – седем живота подред, потопен до шия във вино, но… е, по нататък знаете, въздържанието беше задължително.

Ядът на Черния рицар се дължеше преди всичко, ако не и само на факта, че той много добре знаеше каква ще я свърши онзи прост поп. Спомняше си с отвращение как пожела да вдъхне аромата на нежната прасковка на онази толкова красива дългокоса циганка. А то какво се оказа… Но нищо, на епископа му се размина, и то само защото циганката владееше майсторски френската любов. А колко още такива случаи имаше! Нещастният глупак обаче всеки път се отърваваше по някаква причина – било защото е петък срещу събота, било защото е напълнил отново запасите от антимон и олово.

Този простак си мислеше, че Черният рицар е най-несведущият Маг от Трето ниво в източната част на страната. Нищо, нека си въобразява, от време на време вършеше добра работа. Ако обаче е намислил да достави Онази девица, за която се бе сетил и самия Черен рицар, то тогава… Е, зависи от крайния резултат в края на краищата, може пък този път вечно пияния клетник да успее. Сигурно щеше да вложи поне малко старание в работата си, защото от него зависеше дали ритуалът ще бъде изпълнен правилно. А пък ритуалът на Новата и последна девственица си беше чиста проба удоволствие, разбира се само ако си участник в него. Но Черният рицар не се съмняваше в жертвоготовността на епископа.

Поне не много…