Едно романче, Глава 7

Отначало епископът беше решил просто да снесе цялото положение на Бялата Дама и с похотливо хилене да я покани да участва в ритуала. Беше видял как се прави тоя номер от един свой приятел – заставаш пред обекта на желанията си, леко се поразкрачваш, поглеждаш я в очите, и питаш: „Искаш ли да се ебем?“. Само дето деликатната натура на епископа не му позволяваше да извърши такова нещо, та затова той предпочиташе кратко усукване, няколко подходящи за случая лъжи и покана за игра на карти. И все пак методът PetroV му се стори доста удобен в дадения случай… Абе, карай да върви, това е блус, нали пак господарят ще намаже хуя, пърдон, ще топне чушката. Ех, това е то, цял живот се трепеш и ако накрая имаш нещастието да ти обърнат внимание, то е за да стрелят по теб с лък или да те замерят с огнени мълнии. Налегнат от тези безрадостни мисли, епископът неочаквано се натъкна на дамата и рицаря. След няколкото идиотски реплики и още по-невменяемото хилене разговорът замря, и във въздуха запращяха искри от напрежението между двамата мъже. Епископът потръпна, щом върху му се спря онзи изпълнен с воля взор, тези волеви очи, които пронизваха чак до самата душа. Всъщност скритите зад някакви странни стъкла зъркели на рицаря мятаха погледи, изпълнени с детинско, тъпо недоумение, каквито би хвърлял инфантилен младеж към електронна игра, която му е глътнала жетона.

Могъщите рицарски бицепси, които фактически бяха доста рахитични и сплескани, ако трябва да ги сравним с тези на Негова немилост, се свиваха и отпускаха в неравен такт с тежкото дишане. Епископът се окопити пръв и взе нещата в свои ръце. Подхвърли няколко реплики относно известни автори, които Дамата познаваше. Поначало простотата (простотията) на Рицаря не му беше оставила време да се запознае с творци, пишещи за нещо по-различно от безбрежни прерии и супермени с мозък колкото лешник (какъвто между другото беше и този на самия Рицар). Е, понякога трябваше да се рискува, затова епископът каза:

- Дали младата прекрасна Дама ще благоволи да озари със слънчевото си присъствие скромния замък на моя господар? Ще Ви бъда безкрайно задължен, ако лъчезарното Ви лице и невероятно благородство ни направят честта…

Яростен вик долетя от страна на Рицаря, който дори не очакваше подобна наглост от епископа. Рицарят извади меча си със звън и се хвърли в атака. Нещастният поп бързо съобрази как би му се отразил един пряк сблъсък с бронирания полуидиот, та затова светкавично се хвърли напред, издърпа кърпата от кръста на дамата и бързо ѝ прошепна:

- Ако довечера към половината на седмия час си сама, ще си спретнем страшен купон. Ще си изкараме страхотно, маце! Господарят е много печен, познаваме се още от Магьосническия хуманитарен колеж!

После ловко отскочи от тромавия замах на Рицаря и пъргаво заподскача по пътя. След него се понесоха безсилните крясъци на нещастния влюбен идиот…

Всичко щеше да се нареди чудесно, оная 100% беше навита – с нищо друго не можеше да сбърка похотливия поглед и блесналите ѝ очи. Е, най-после Той ще бъде доволен. А когато е доволен, има и премии…