Наскоро прочетох „Чапаев и пустота“ на Виктор Пелевин. Книгата ми направи невероятно впечатление, а тя дори не е първата, която чета от този автор. Преди това прочетох „Затворникът и шестопръстия“ и „ДПП/НН“.
Отдавна не си спомням някой да ме е впечатлил така изродски с интелект и умело боравене с фабула и сюжет—а да не говорим за героите.
Всичко в книгата е закачка и междутекстова връзка към нещо друго—като се започне от предговора, мине се през изненадващото осъзнаване, че не знаеш кое е сън, и кое—действителност. Препоръчвам я за отегчени (мне все так надоело, блядь) читатели—ще ви разбуди и в почти типична дзен упоритост постоянно ще ви показва, че всичко е пустота/празнота. Или може би е Пьотр? Или пък е японеца в Москва? Или пък е Чапаев? А Мария? Може би все пак е пустота?