Виктор Пелевин

Наскоро прочетох „Чапаев и пустота“ на Виктор Пелевин. Книгата ми направи невероятно впечатление, а тя дори не е първата, която чета от този автор. Преди това прочетох „Затворникът и шестопръстия“ и „ДПП/НН“.

Отдавна не си спомням някой да ме е впечатлил така изродски с интелект и умело боравене с фабула и сюжет – а да не говорим за героите.

Всичко в книгата е закачка и междутекстова връзка към нещо друго – като се започне от предговора, мине се през изненадващото осъзнаване, че не знаеш кое е сън, и кое – действителност. Препоръчвам я за отегчени (мне все так надоело, блядь) читатели – ще ви разбуди и в почти типична дзен упоритост постоянно ще ви показва, че всичко е пустота/празнота. Или може би е Пьотр? Или пък е японеца в Москва? Или пък е Чапаев? А Мария? Може би все пак е пустота?