Не-самоцел

22:23

Забелязвам как все по-често пиша тук не заради самото писане, каквато по принцип би следвала да е идеята ми имайки предвид нищожния брой на четящите блога, а именно зарадия възможността някой да прочете написаното и да го възприеме по определен начин. Това е лошо, понеже явно не ми се очертава скоро да надскоча или поне да достигна свежата лекота на блоговете на Пейо, Йовко и други. За Григор Гачев няма да споменавам, тъй като той е друга ракия – любителят фантаст, който си пробива път към професионалното писане. Удава му се, това е безспорно. Ех, още си спомням легендите, които се носеха във Варна за неговия BBS и колекцията му от SF. Пфу, д**а фрагментарното си мозъче… Забравих си мисълта.

Орхан Памук

22:12

В момента чета „Името ми е червен“ на Орхан Памук – доста странна книга. Сигурно съм нейде около 100-ната страница, но все още не мога да си изясня цялостната картина в главата – толкова е разнопластова. Разказът се води от няколко първи лица (sic!), включително от едно нарисувано куче, и едно нарисувано дърво (чиято история досега най-много ме впечатли). Любопитно какво ще се случи по-нататък. Интересен ми е не сюжета, а начинът на построяване на изказа. Звучи ми много близко – дали заради турските напластявания в българския, или заради добрия превод?

Между другото, прави ми впечатление, че преводачът на книгата се е постарал изключително добре за бележките под линия, които описват и разясняват накратко, но без изключения почти всеки споменат творец-миниатюрист, художествена школа, сура от Корана или персийски поет.

Преди това съм чел само „Бялата крепост“, която обаче ми се стори твърде объркана и на моменти изразяваща някаква насила избутана отгоре хомосексуалност.