Quis custodiet ipsos custodes?

Днес попаднах на ето тази статия в блога на Мишел. Изправени сме пред нещо чудовищно, нещо, което се случваше до преди 18 години, и което си мислех, че вече няма да видя – държава, в която полицейщината така се е преплела с всеки аспект на социалния живот, че всякакви утопични ужасии от рода на „1984″ вече не изглеждат толкова невероятни.

Лично мен ме е срам както че живея в тази държава, така и че не мога да направя нищо реално, за да прогоня управляващите. Да, съвсем нищо – нито на някого от правителството му пука дали ще съм доволен или не, нито пък дали ще гласувам за него или не. А как бих желал Йовко да е прав и наистина един ден романтиците и мечтателите да имат думата… Знам обаче, че няма да стане така. Няма да стане, просто защото романтиците и мечтателите получават думата само когато има революция, когато едни лайнари искат да изгонят едни други лайнари и за целта нахъсват и пращат точно романтиците и мечтателите да свършат мръсната работа. Пфу.

От латински „Кой пази самите пазачи?“