Едно романче, Глава 6

Белият Рицар реши да се разтуши от мрачните мисли, които го гонеха, като Я посети. Той лъсна доспехите си с гъша мас, яхна верния си Бял Кон, и се отправи към замъка ѝ. Откри Я да седи под едно маслиново дърво и да пуши цигара.

- Не трябва да пушиш, вредно е за здравето ТИ! – той седна до Нея, и подхвана любимата си тема – за това колко килограма може да вдигне от лег. По едно време се умълча и после неочаквано изтърси:

- Много си готина!

Сам се учуди на себе си – как събра смелост да ѝ го каже?! Сякаш черна сянка падна върху тях. „Сатаната ме изкуси и сега е тук!“, стреснато си помисли Рицарят. Но не беше Сатаната, а епископът, който хилейки се глуповато, изтърси:

- А-а-а, здравейте! Тука ли сте биле! А така-а-а…