Един приятел

Имам един приятел, който е доста странен. Самият факт, че започвам описанието си за него с думичката „странен“, вече навежда евентуалния читател на мисълта, че човека си е… хм… ами, странен. Всъщност в него странните неща не са едно, нито две, но не можете да ги уловите просто от моя преразказ. Трябва да го опознаете, а това не е никак лесна работа, защото в процеса на опознаване вероятно ще го помислите или за напълно луд, или за някой, който е решил да ви обиди. Това последното в никакъв случай не означава, че той е груб, неприятен, или нещо подобно. Дори напротив, той е добродушен до идиотизъм (с бележката, че поне аз това съм видял), уеееко саркастичен (почти постоянно) и парадоксално спокоен/дразним. Това е човек, който може да не седне на диван, защото за него това е „семейното диванче“ (т.е. една семейна двойка се занимава със СЕКС на въпросното диванче), който идва на гости и носи 10 бири, 2 шоколада и 5 чипса, но не изпива дори едно кафе; влиза, оглежда се наоколо, и казва: „Айде, лека нощ, чао, довиждане!“ в рамките на 30 секунди. Трудно ми е да го опиша достатъчно добре – това е един (портрет или скица, изберете сами), който имах нужда да споделя. Радвам се, че го познавам.
Почти съм сигурен как ще реагира, когато разбере, че съм го избложил (тая думичка е запазена марка на Сашо Шопов).