DWelle440-sanktgalen-swiss

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Абатството Сен Гален, Швейцария

И ето, отново седя тук, както в миналото, и гледам с печал назад към времето, когато започна всичко. В началото на VII-ти век, когато келтския мисионер Гал построява малка килия и дървена църква в източната част на Швейцария, точно на мястото, където се намира днес нашият световноизвестен манастир с църквата си в стил рококо. Гал иска да живее като отшелник. Той никога не е и мечтал, че името на нашия манастир ще бъде объзсмъртено, че хората ще се спират тук, за да се възхищават на украсените ръкописи, които пазим в библиотеката и в архивите си от началото на средните векове.

Сен Гал, градът, който израства около манастира ни, взима името си от своя основател – Свети Гал. Тогава сме били точно в центъра, а сега сме в покрайнините на града. Това също е част от нашата история.

Всичко започва през 612-та година, когато ирландският мисионер Колумбум и неговия последовател Гал минават по тези места. Когато Гал се разболява, Колумбум тръгва към Италия без него и оставя Гал сам на езерото Констанс.

На мястото, където река Щайнах се спуска в долината, Гал построява своята килия. Скоро към него се присъединяват и други монаси, дори и една мечка. Преди почти 1000 години един от найшите най-талантливи монаси художници изрязва тази легенда от слонова кост. Докато Гал се молел, дошла една мечка, и изяла храната му. Гал казал на мечката да отиде, и да намери храна, която да приготви на огъня. Тя се подчинила, и Гал я наградил с хляб, но ѝ заповядал да се махне от долината, и оттогава светецът винаги е бил изрисуван заедно с мечката. Как нашият манастир се развива от обикновена килия, е описано в “Галас вита” – “Животът на Гал”, написан през 1835 година от един монах в манастир в Южна Германия. Съгласно този източник през 719 година един алемански монах основава манастира на мястото, където бил погребан светията. За чест на владетеля на франките по онова време Карл Пипин, той поставя дома под управата на бенедиктинците. Ние често сме били подложени на натиска на крале и императори, но също сме били и облагодетелствани от тяхното покровителство. Един от абатите дори падна в жертва на тази политика на силата. Обвинен несправедливо, че е имал сексуална връзка с жена, той умира в затвора. След това е погребан в старинния параклис, който днес се намира в предверието на църквата на абатството.

Църквата в стил рококо е последната от поредицата църкви в абатството, построени в течение на изминалите векове. Най-известната църква, повлияна от плана на друга подобна в един манастир в Германия, е издигната около 1037 година. Плановете на манастира Сен Гален са единствени в цяла Европа. Всъщност те са единствените строителни планове от този период, които все още съществуват. Те показват как би трябвало да изглежда нашият манастир в идеалния случай. Църквата е в центъра на комплекса, а манастирът е свързан с нея от южната страна.

Въпреки това този проект не е осъществен. Ако църквата беше построена според оригиналната мярка, тя щеше да бъде доста по-голяма. Впоследствие тя е построена в друг мащаб, който също може да се види на оригиналните планове. Дори и при това положение тя би трябвало да е гигантска, както се вижда от капителите на нейните колони, които наскоро бяха намерени при разкопки. Сега те са изложени в лапидариума.

Имало е времена, когато нашият манастир е бил известен с благочестието, изкуството и знанията си. Това било през девети и десети век, и ние си спомняме за този период с носталгия като за наш “Златен век”.

По това време ние сме били независими, и манастирът е забогатявал все повече и повече. Хората ни дарявали земи и ни поддържали с големи суми пари. Това потвърждават безброй документи, запазени в манастирските архиви. Само за периода между 740-960 година има над 800 документа. Нашата безценна колекция е уникална в целия свят. Мирските управници ни гарантирали нашата защита и независимост. Този декрет е издаден от Лудвиг Германски през девети век. А този документ, подписан и подпечатан от император Ото I, потвърждава нашите права да сечем монети и да търгуваме.

Едно от нашите най-големи съкровища е Книгата на професиите в “Сен Гален”. Тя съдържа записи, показващи имената на нашите първи монаси, както и тяхната професия.

В търсене на духовни съюзи за нашия манастир, ние сме търсили чак в северна Италия, Холандия и Франция. Изпращали сме си списъци с имена и сме се молели едни за други. Затова този списък с имена на монаси от “Сен Гален” е записан в “Либер вивендиум” на един швейцарски манастир. Това е нашата книга на приятелството и честването, която е на повече от 1100 години. В нея са записани имената на всички наши дарители.

Нашите най-ценни ръкописи от този ранен период се пазят в библиотеката на манастира.

Ние имаме собствена библиотека почти от самото начало. Разбира се, тя не е била толкова величествена, колкото е тази, която датира от края на ХVIII-ти век, но ние винаги сме събирали книги – не само литургически текстове, но също и научни. В нашият скрипториум са изработени великолепни копия, както и нови версии и допълнения. За нас знанието и молитвата винаги са вървели ръка за ръка.

Сега нашата библиотека съдържа 150 хиляди тома, но истинското съкровище се намира в помещението с ръкописите. Тук се пазят около 2000 украсени ръкописа. Поне 400 от тях са на повече от 1000 години. Те потвърждават колко важна е била ролята на нашия манастир във формирането на европейската култура. Някои от книгите, създадени в нашия скрипториум, са сред най-ценните от своя вид в целия свят. Например “Златната солница”, която съдържа 150-те песни на цар Давид. Заглавните букви са украсени със злато, и миниатюрите са изработени изключително прецизно.

Най-красивият от всички ръкописи е бил завършен около 870-та година. Разположена върху великолепен пурпурен и златен фон, всяка украсена главна буква е шедьовър сама по себе си. Пурпурната боя е от растителен произход и е изработена в манастира.

Тези ирландско-келтски ръкописи са изключително редки. За съжаление голяма част от тях е загубена. Но колекцията ни все пак е една от най-важните в света.

Едно друго безценно притежание е този латинско-немски речник. Изработена около 790-та година, това е най-старата книга на немски език.

Ние сме един от първите манастири, които са развиват и разпространяват новия календар, въведен от папа Григорий.

Това е ръкопис от хилядната година. А тази книга с песни е дори още по-стара и ценна. Знаците над текста са известни като “нуми”, и се използват за означаване на музика.

През 926 година “Сен Гален” е окупиран от унгарците. Така завършва нашият “Златен век”. 11 години по-късно манастирът е опустошен от пожар, но бива възстановен. А през ХI век манастирът разцъфтява отново, за да преживее своя “Сребърен век”. Обучението в нашите училища е базирано на “Седемте свободни изкуства”, сред които и астрономията.

Освен това тук се преподават аритметика, геометрия и музика, както показват тези илюстрации. Тези диаграми служат като помощно средство за запомняне от учениците.

В същото време се изработват богослужебни книги и се композират песни с прости мелодии. Към края на ХV век манастирът вече представлява нещо като малка държава, добре организирана и влиятелна в политическо отношение. Това е благодарение на абат Улрих, наричан често наш втори основател. След това идва Реформацията и град Сен Гален става протестантски под водачеството на швейцарският хуманист Вердиан. През 1529 година манастирът е опустошен от жителите на града. Монасите успяват да избягат… Но само три години по-късно се завръщат и отново се заемат с монашеския си живот. Облекчението, което изпитват при завръщането си, отваря пътя на нова духовна енергия. Изработени са нови планове за църквата на абатството, за библиотека. Строежът най-после започва през 1755 година. Оттогава тези сгради защитават нашите средновековни съкровища с бароковите си стени. Но сега съкровищата принадлежат на целия свят. Манастирът “Сен Гален” продължава да раздава светлината си над Европа до 1805 година, когато е затворен. Славата на Гал обаче остава тук…

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Абатството Сен Гален”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________