DWelle444-whyhansiecantread

Надпис: Училище “Фридрих Еберт”, Райхензаксен

Да преподава геометрия на тези десетокласници е истинска борба за Юрген Шпремберг. Половината клас дори няма готово домашно.

Шпремберг се страхува от теста през следващата седмица почти толкова, колкото и неговите ученици.

Те не запомнят достатъчно, или казано по обратния начин – способността им да забравят е невероятна.

Програмата за международно оценяване на учениците, наречена още “Пиза”, е публикувана през есента на 2001 година. Германските ученици се представиха едва със средни и дори ниски резултати. Сега германската общественост отдава голяма част от вината за т.нар. “шок Пиза” върху учителите.

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

„Защо Ханси не може да чете„

Надпис: Немските учители рискуват един пропаднал випуск

На Юрген Шпремберг му е писнало да бъде жертвената коза.

От своя страна учениците трябва да покажат по-голямо желание за работа, те трябва да искат да работят. Както се казва: “Който не работи, няма да яде”.

Не можете ли да ги мотивирате, за да са по-усърдни?

Те трябва да имат в себе си някаква минимална мотивация! Тогава бих могъл да им помогна. Но при всички случаи трябва да имат някакъв минимум!

Когато в някой час ви е трудно да преподадете материала си, какво можете да направите, за да задвижите нещата?

Практика, практика и отново практика! Това е всичко, за което се сещам.

Манфред Енгел мисли другояче. Той преподава математика и е абсолютно убеден, че има начин да се модернизират методите на обучение.

По два метра от всеки от четирите цвята.

19-милиметрови плоскости стиропор…

Я, чакай малко, май ще стане това.

Всеотдайността му струва 66 евро, от които 13 ги плаща сам той. Манфред Енгел преподава в училището “Яков Крим” в Ротенбург. Там им 140 учители за 1700 ученици. Това е така нареченото средно общообразователно училище, което комбинира трите германски системи в една, за разлика от изискващите повече усилия гимназии, които подготвят учениците за обучение на по-високо ниво. Според изследването “Пиза” обаче и двете системи могат да създадат както отлични, така и много слаби резултати, тъй като проблемът не се корени в избора на система. Вината не може да се хвърли и върху условията в класните стаи. Дори и учениците в страни, където учителите имат по-големи класове, по-дълго работно време и по-ниска заплата, често се справят по-добре в изследването “Пиза”. Точно това поставя учителите в ролята на “главни заподозрени”. Един професор по педагогия, който между другото е и главен изследовател в “Пиза”, твърди, че е открил проблема в качеството на преподаване.

Германските ученици все още са относително силни, когато изпълняват рутинни задачи, което се отнася и за четенето. Но в момента, когато трябва сами да осмислят прочетеното или да решат какъв логически модел да приложат в математиката, слабостта им си проличава най-много. Ето защо пътеката към успеха, дори и за най-слабите ученици, е да се съсредоточат върху по-доброто разбиране.

Точно по тази пътека поема и Манфред Енгел.

Неговата идея за “пробиването” на математически формули е доста “земен” подход, който неговите ученици могат да пипнат и усетят. Той прави абстрактното по-конкретно.

Човек не бива да преиграва, или всичко се обезмисля. Не бива да мислим, че ще стигнем кой-знае колко далеч само с цветни връвчици и тем подобни. Все пак всичко трябва да се свежда до математиката.

Междучасието свършва и е време Юрген Шпремберг да влезе в часа по математика на 7 клас. Той преподава в училището “Фридрих Еберт” в Райхензаксен от почти 30 години.

Юрген е малко над 50-годишен. На тази възраст повечето немски учители вече гледат напред към предстоящата пенсия. Малцина удържат до 65 години. След дълго време преподаване на различни класове, възрастови групи и предмети на всеки 45 минути с различни 20-30 деца, никак не е трудно да се умориш.

Методите на преподаване на Юрген Шпремберг се основават на стара и уважавана традиция в германските класни стаи. Учителят задава въпрос…

…а учениците трябва да отговорят… правилно.

Не може всичко да се учи само със сухо преподаване, и никога да не се практикува нищо. Има някои неща, които просто трябва да бъдат проумени. Първо трябва да се усвои техниката, която след това се практикува.

Вие старомоден преподавател ли сте?

Не, но човек не може да стигне до никъде, без да учи. Не мога да представям нещата пред децата само с някакви си фантастични експерименти, а след това да очаквам от тях да знаят цялата теория.

Това е един от по-добрите класове, макар че според проучването “Пиза” 25% от децата на тази възраст едва могат да четат и да правят прости аритметични операции. По-късно те едва ли ще придобият основните квалификации, необходими да си намерят работа, и ще бъдат главните кандидати за живот на социални помощи.

Днес в часа по физика можем да видим обичайния маратон “въпроси-отговори”. Кога две тела се отблъскват? А кога се привличат? Кога може да се случи това и коя е променливата? Сега вече всичко зависи от учениците.

Да се мине през целия конспект е истинска надпревара с времето. Толкова и толкова материал трябва да бъде покриван всеки час. Грешките или засиленото ученическо участие само ще забавят нещата.

Въпросите продължават.

Както за учениците, така и за учителите това е все едно да въртят латерна.

Голяма част от това, което чуваме в клас, не можем да запомним, защото то просто не е интересно, не го слушаме.

По дъската пише неща, които въобще ги няма в учебниците.

Просто ти набиват всичко…

Смятам, че е най-добре, когато имаш да решиш някаква задача. След това запомняш всичко дълго след като е свършил часът, защото проблемът те е заинтригувал. Често обаче случаят е точно обратен и всичко се забравя веднага след часа.

Учениците сменят друг учител, друг предмет и друга класна стая на всеки 45 минути.

С билогията е същото – не мисли, просто назубри!

Най-големият проблем е, че правим по три теста седмично и нямаме време да учим както трябва.

Понякога просто няма какво друго да се прави, освен да зубриш материала възможно най-бързо, след което отново да го забравиш.

Никога не се връщам към същия материал отново. След като свърши теста – това е! Ако отново се падне някой път – никой нищо не си спомня.

Учениците в часа по математика на Манфред Енгел са неволни “бели мишки” на класната стая на бъдещето.

Идеята е дадена преди 5 години от “ТИМС” – друга международна организация за изследване на училищата. Тя за първи път разбужда Германия, като показва, че още тогава немските ученици достигат едва средно ниво по математика и естествени науки. Правителството реагира, като осигурява средства и дава зелена светлина за специална примерна програма, наречена “Синус”.

Програмата “Синус” предоставя на учители като Енгел, които експериментират с модерни преподавателски методи, в над 180 училища из цялата страна.

Какво могат да научат учениците обаче от няколко картонени дъски и въженца? Точно това трябва да разберат. Енгел представя на учениците си експоненциални уравнения, като следва примера на Питагор. Той обаче не им дава никакви подсказки – те трябва да проумеят всичко сами. Ролята на Енгел е да наблюдава, да помага на по-бавните, и да предизвиква по-бързите.

Бавно, но сигурно учениците си изясняват нещата.

С проби, грешки и вдъхновение те изнамират свои собствени теории.

В истински питегорейски дух учениците не само научават неговата теорема, но разбират и как да учат, а не просто как да зубрят.

Това е много по-добре, отколкото да преписваме от дъската и да не правим нищо сами. По този начин усещаме предизвикателството да постигнем нещо сами.

Не е ли по-трудно?

Да, разбира се, но е много по-забавно. А и едно нещо се запомня много по-добре, когато си стигнал до него сам.

Отбелязахме всички прости числа със зелени точки и открихме, че те отговарят само на нечетните въженца.

В този клас децата не се провалят заради грешките си – те се учат от тях, а Енгел има времето и смелостта да ги остави да правят грешки. За него методът е по-важен от материала. Ентусиазмът на Манфред Енгел се разпростира и в класа. Учениците му отвръщат с неподправен интерес.

Защо методите са толкова важни?

Защото съм твърдо убеден, че голяма част от материала скоро бива забравена, или пък остарява, когато се появи нов материал. Той не запазва полезността си с десетилетия, както преди. Трябва да можем сами да разработваме собствени материали. Ето защо влагам толкова усилие в методите на преподаване.

_________________________________________________________________

Юрген Шпремберг е запознат с теорията зад тези нови идеи, но все още изпитва съмнения.

Концепцията на преподаване от Ротенбург не пасва тук.

Но те са добри в математиката.

Не е точно така. Даден метод може да сработи в един клас и напълно да се провали в друг. Има разлика от клас до клас, както и от една комбинация ученици до друга.

Кой от какво има нужда?

Тук трябва интуиция.

Манфред Енгел поставя втора задача по номерираните карти. Той се надява, че някой сам ще открие съкратения метод на Гаус.

Изведнъж едно момиче казва, че май е решила задачата.

Как успя толкова бързо?

Ами… взех половината сбор. Може да се съпостави това тук с това, както и това с това. Сборът винаги е 65, а това е само половината.

Да, точно така.

Имате ли отговор на този чин? Не още? Кой може да даде отговор? Александър?

5835

Марина намери резултата само за няколко секунди. Ще ни го кажеш ли още веднъж?

1820

Александър, какво точно направихте.

Въведохме всичко в калкулатора и го сумирахме.

Събрахте 64 числа? Добре!

Бих желала да коригирам моя резултат.

Да, давай!

2018

Манфред Енгел отива в училището на Юрген Шпремберг. Откакто пада “бомбата” ПИЗА, той е много търсен. Над 20 учители по математика от района са се записали за обучение при него.

Трябва ли учителите да учат работата си отначало?

О, зависи от характера им. Мнозина вече експериментират сами в тази насока и имат някакъв напредък. Други обаче са на мнение, че математиката е просто смятане. Ние трябва малко да ги стимулираме, докато те не са готови да дадат на учениците нещо различно в клас.

Изследването ПИЗА засегна много учители в най-болното място. Из цяла Германия те се събират, за да обсъдят какво да правят в класната стая, и как да го правят по-добре. Дори и някои от учителите от по-старата генерация желаят да научат някой и друг трик, преди да се пенсионират. А Юрген Шпремберг поне е готов да слуша.

По едно време на надзора, оценката и представянето се гледа като на трите основни неща, от които зависи съществуването на един учител. Сега има три пътя на спасението.

За Манфред Енгел е положителен знак, разбирането на хората, че както учители, така и родители трябва да се “прегрупират”, за да сработи образованието.

Трудно ли ви идват такива идеи?

Да, трудно ми е. Ето защо съм така силно впечатлен. Винаги ми е трудно да измислям такива гениални задачи, които са отворени във всяко отношение и дават на учениците възможност да развиват собствените си способности.

В ежедневната рутина на класната стая сами се обграждаме с призраци. Все пак имаме да се занимаваме с умножение и деление; или пък сме вперили поглед в следващия краен срок. Може би прекаляваме с работата по определени фиксирани крайни срокове. Вместо това трябва да се поосвободим от тези притеснения.

Трябва да възприемем една нова учителска роля и независимо обучение за учениците; както и факта, че децата учат наистина само тогава, когато правят нещата за себе си. По този начин обучението наистина се получава, а не когато някой застане пред тях и започне да им обяснява как стоят нещата. Човек винаги може да научи нещо, като го направи сам.

Само ме погледнете. По-възрастните хора се увличат в рутина. Разбира се, ние трябва да променяме нещата и да ги представяме по нов начин, но въпреки това имаме определена фиксирана рутина. Ето защо сме тук, за да излезем от тази рутина по някакъв начин.

Както каза Енгел, трябва да гледаме на всичко това в един по-широк социален контекст. Всъщност учителите поемат вината, или училищата като институции. Освен това често ме питат какво сме сбъркали… всички ние, заедно…

Тези възгледи се подкрепят от изследването ПИЗА. Доказателствата обаче водят не към училищата, а към социални фактори. Семейството на един от всеки пет ученици в едно работническо предградие на Хамбург живее от социални помощи. За един от всеки трима немският не е майчин език. ПИЗА показва черно на бяло, че възможностите за образование все още са въпрос на социален произход. При това в по-голяма степен в Германия, отколкото в повечето други страни.

Очевидно най-голямата спънка за децата, дори и вначалното училище, е средата, от която произлизат.

Предучилищните класове в училището “Арнкилщрасе” са запълнени. Държавното училище в Германия е безплатно, така че родителите изпращат своите 5-годишни деца тук, вместо да плащат за детска градина, която едва могат ад си позволят. Хамбург наскоро обучи 160 консултанти по грамотността, както те се наричат. Работата им е да се опитат да вложат у децата усещане за езика.

Такава консултантка е и Зибиле Екрут.

Зибиле участва в програма, стартирана в началните училища в Хамбург през 1994. Сега тя се прилага и в предучилищните занимални, като има за цел да даде на лишените от културни и социални преимущества деца добро начало в писането и четенето. Децата трябва да подредят книжки, които разказват за тях. За заглавната страница трябва да се научат да пишат имената си. Някои от тях обаче говорят само няколко думи на немски и дори не могат да разберат задачата. Това е и задачата на Зибила – тя оказва на децата необходимото внимание.

Идеята е да се помогне на децата, преди да е станало прекалено късно. В германската училищна система това може да стане най-рано след 4 години. Тогава обещаващите ученици отиват в гимназия, а по-късно вероятно и в университет, а недотам добрите отиват в обикновени училища, след което се захващат с нископлатена физическа работа. В никоя друга страна този избор не става още в началното училище.

Ако първите 4 години определят по-нататъчното бъдеще, Хамбург иска поне да изравни резултата.

Мнозина смятат, че не трябва да отнемаме детството на децата и да ги занимаваме с книги толкова рано.

“Да ги занимаваме с книги”? Това е напълно несериозно отношение към буквите. Най-важното нещо при писането е то да се интегрира в личния свят на децата, а повечето от тези деца тук идват от семейства, в които книгите не се срещат често. Много от децата дори не са виждали книжка с картинки, преди да стъпят тук, а и родителите им не им дават пример, като четат. Единственото нещо, което тези родители могат да прочетат, са табелите по супермаркетите.

ПИЗА дава нов стимул на реформатори като Манфред Енгел.

Досега всеки път, когато разни хора искаха да направят промени в образователната система, те бяха просто “самотен глас в пустиня”; идеалисти с някакво ексцентрично хрумване. А що се отнася до повечето политици, системата си беше много добра. Сега обаче ПИЗА вече не може да бъде игнорирана.

Германия има ли още шанс?

Разбира се! Съседите ни показват от дълго време как да се справим, а и в Германия също тече реформа. Светът няма да бъде създаден отново след ПИЗА.

Много неща трябва да се променят. ПИЗА разкри истинската същност на германската образователна система, но ще минат поне 10-15 години, докато от класните стаи излезе новата порода учители.

Предизвикателството, което трябва да приемем сега, е да работим толкова упорито и систематично, че да видим модернизацията.

Остава обаче въпросът дали обществото ще си вземе поука от предупреждението на ПИЗА.

МСАТ представи документалния филм на Дойче Веле “Защо Ханси не може да чете”

Превод: Никола КолевТекста чете: ____________________________________________________

1

1