DWelle447-bamberg-germany

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Бамберг, Германия

Надпис: Старият град

Град Бамберг в Бавария дълго време е седалище на епископа. Същността на Бамберг се крие в тези две кули, както и цялостната обстановка и артитектура.

Катедралата на хълма, която доминира над целия град, е старо духовно средище. Навсякъде около нея, на всяко възвишение и хълм, има църкви и манастири.

Под катедралата градът се простира около реката. Тук няма много улици, нито пък скрити ъгълчета, и въпреки това средновековен по своя вид.

Дори и днес човек може да се оправи в града посредством средновековна карта.

През последните 1000 години тук винаги е имало катедрала, която да пази града от височината на хълма.

През 1007-ма година германският крал, а по-късно и император Анри II прави Бамберг епископия. Той иска да построи своя християнска крепост близо до източната граница на империята. Също като Рим и небесния Йерусалим той трябва да бъде разположен на 7 хълма.

Кралят се бори за власт с непокорната аристокрация и има нужда от мощна църква за свой съюзник.

Така кралят създава свой център на властта в Бамберг, съставен от хора, които са му предани до смърт.

Катедралата е истинска крепост на вярата, издигаща се високо и величествено над хората.

Всъщност днешната катедрала е третата подред, построена на това място. Осветена е през 1237 в присъствието на всички епископи на Свещената Римска империя. Сградата отразява огромният ентусиазъм към архитектурата по онова време. Не са пожалени средства за най-добрите архитекти и строители. В резултат катедралата е богато украсена с произведения на изкуството.

Архитектурата на източния хор е романска. Лесно обаче може да се проследи постепенната и елегантна промяна в западна готика.

Тези фигури на Адам и Ева са първите статуи в цял ръст в Германия. Статуята на Ева представлява идеалът за женска красота по онова време.

На кралския портал е изобразен Денят на Страшния съд. Вляво са спасените.

А вдясно прокълнатите са оковани от смеещ се дявол, който ги влачи към Ада.

Над тях се виждат крал, епископ, папа и богаташ. Също като всички останали те не могат да си купят спасението, а трябва да го заслужат – всеки за себе си.

“Бамбергският конник” е веротно най-известната статуя в катедралата. Все още не е изяснено кого точно изобразява, но това определено е представата за средновековния рицар, който търси пътеката към спасението. Тази статуя, както и цялата катедрала някога би изглеждала съвсем различно – трябва да си представим всичко тук в ярки цветове. Прозорците имат рисувани стъкла, а колоните и статуите са оцветени в същите цветове.

Много по-късно, в началото на ХVI век е построена и тази имперска гробница – за Анри II и съпругата му. Те винаги са били почитани в Бамберг като основатели на диоцеза, но след като църквата ги обявява за светци, тук постоянно се стичат поклонници. За украсата на саркофага е избран най-известния скулптор по онова време – Тилман Рименшнайдер. Изработената от него гробница показва части от живота на Анри – как той по чудо е излекуван от камъни в бъбреците, а също и неговата смърт. Тези истории се превръщат в популярни легенди.

С развитието на църковния живот около катедралата на хълма се развива и градът в подножието. Тук се пресичат търговски маршрути; поклонниците търсят храна и подслон, а редовните църковни фестивали водят много гости в града. Така гражданите забогатяват.

Скоро местните жители започват да негодуват срещу духовниците, които не плащат данъци и се радват на множество други привилегии. Местоположението на кметството дава символичен израз на конфликта между града и църквата. То изглежда като кораб, закотвен насред реката – построен е върху изкуствен остров. Всеки, който мине по моста, може съвсем точно да види в чия зона на влияние навлиза.

Стенописите по моста, които са добавени доста по-късно, едва през бароковия период, също изясняват ситуацията. От страната на катедралата почитта се отдава на епископа, докато градската страна показва светските добродетели на бюргерите.

Над всичко това стои фигурата на Кунигунда, съпругата на Анри II, мъдра и разбираща, почитана светица и защитница на града.

Бамберг винаги е бил католически – Реформацията не променя това. Може би е въпрос на късмет, че градът постепенно упада като значимост в течение на вековете. Оставен в историческата “канавка”, той успява да развие до съвършенство своя католически характер, особено след като градът почти не понася щети по време на войни.

Това е кармелитският манастир със своите прословути галерии и колонади, който успява да остане непокътнат през вековете.

Това е един странен и далечен свят, почти неразбираем за съвременните хора със своята естетическа образност. Ангели…

Еретици… и демони.

В края на ХVII век тук в Бамберг се случва малко икономическо чудо. Един от най-богатите и властни мъже на времето си става принц-епископ на Бамберг. Неговото име е Лотар Франц фон Шьонбрун. Това е времето на абсолютизма, когато владетелите имат неограничена власт. Лотар Франц отстранява заспалата администрация и въвежда реформи. Той отнема властта както на духовниците, така и на благородниците и започва масивна строителна програма. Новата резиденция срещу катедралата е негово дело.

Амбицията на Лотар Франц е да преустрои града според собствения си вкус. Той успява да придаде на Бамберг изцяло нов изглед.

Всеки, който има пари, строи така, като че ли сам е принц-епископ.

Много катедрали също придобиват нов външен вид. Пример за това е “Свети Михайл” – манастирската църква на бенедиктинския орден, на която поставят барокова фасада. Все пак е важно да не се изостава от времето.

Църквата е най-известна със своите рисувани тавани. Там са изобразени в цял размер над 600 растения – една истинска райска градина.

Земните градини на Бамберг се обработват от градинари, които предлагат продукцията си на тукашния пазар. През Средновековието дребните собственици живеят по десния бряг на река Рибниц и формират важна част от населението, заедно с църквата, нейните духовници и бюргерите. В града се обособява отделен градинарски квартал, който до известна степен е на мястото си дори и днес.

Това също е Бамберг – малката Венеция, живописен ред къщи на брега на реката. По времето, когато все още има много раци и риба, тук живеят и рибари, но това е било много отдавна.

Лесно ще видим очарованието на ХIХ век, когато Бамберг е олицотверие на германското минало. Градът се смята за люлка на романтизма.

Така Бамберг запазва своята двойнствена природа – германска и католическа, като двете се сливат, за да се получи една наистина уникална атмосфера.

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Бамберг, Германия”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

1