DWelle448-welcomehome4

МСАТ представя четвърта част на

документалния филм на Дойче Веле

„Добре дошли у дома„

Надписи:

Кент Нагано – диригент

Роден през 1951 в Калифорния. Учи право. От 1977 изучава композиция и диригентство. Сред учителите му са Леонард Бернстейн и Пиер Булез. През 1984 печели международна слава за изпълнението на Малеровата Първа симфония в Бостън.

През 1989 става главен диригент на Лионската опера. Изнася концерти в Париж, Милано, Виена и Ню Йорк. От 2000 година е главен диригент на Германския симфоничен оркестър в Берлин.

Господин Нагано, вие сте отрасъл във ферма в Калифорния. Имате ли спомен кога за първи път видяхте Германия?

Спомените ми от Германия всъщност са доста живи, тъй като моят първи и най-важен професор по музика беше от Мюнхен. Често когато работеше с мен, той използваше картини от околностите на Мюнхен като поетично вдъхновение. Тези картини най-често изобразяваха селски пейзажи или пък езера, морета, дървета, птици и животни. Той използваше всичко това, за да възбуди въображението ни. Ето защо аз имам здрава връзка с Германия още от дете.

Т.е. това са повече или по-малко картини от романтичната Германия.

За мен романтичната Германия е свързана най-вече с литературата и по-точно с поезията. Словесните изображения, които той използваше, бяха много провокативни. Дори и сега като възрастен, много години след това, аз все още използвам същите картини, когато работя.

Смятате ли, че музиката на Шуман например е създадена, за да провокира изображения?

Ако говоря в прав текст – да, тя може да бъде по-бърза, по-бавна, шумна или тиха. Все пак съществува ограничение, тъй като магията на изпълнението се получава, защото всеки член на оркестъра внася своето лично вдъхновение и въображение. Това някак си отключва личното участие, което е изключително важно. В моя случай – аз израстнах, както вече казахте, в малко стопанство на морския бряг. Това е доста необичайно място за начеването на музикална кариера. Когато професорът ни говореше за тези картини, той обясняваше, че те по един особен начин стават “преводими” в твоето лично обкръжение.

Ходил ли сте в Бавария по местата, за които ви е говорил и показвал вашият професор, за да ги видите от първа ръка?

Това е интересен въпрос, защото допреди 10 дни бих ви отговорил с “не”.

Значи тъкмо навреме.

Прекарах 9 прекрасни дни в Мюнхен, и се възползвах от възможността да разгледам околността. Оцених колко прекрасно е всичко. Прекарах много време в Австрия, особено в Залцбург, което е доста близко, но областта около Мюнхен носи много специални усещания за мен.

Има ли някакъв персонаж в немската музика, някой, който да обединява всичко, създадено тук в областта на музиката или литературата?

Едно от най-забележителните неща относно традицията в германската музика и литература е, че тя е вековна, много стара и дълбока. В този период забележителното е невероятните иновативни, почти радикални точки на прогрес, които са се случвали. С това искам да кажа, че има такова разнообразие, при което е почти невъзможно да се определи кой точно фактор определя цялата традиция, тъй като въобще не съм сигурен, че това може да бъде сторено.

Може да се кажат много неща за самата култура. Слава Богу, дори и днес с тези невероятни технологични изобретения, които имаме, например Интернет, видеоконференциите, мобилните телефони, тези “незабавни” начини за поделяне на информация, това си е просто поделяне на информация. За щастие това не е поделяне на култура… все още. Можем да получим някакво усещане, но това са си просто частици информация. Казвам “за щастие”, защото в този смисъл все още има големи разлики от култура до култура. Трудно е да бъдат обяснени, но ако можех да ги обясня, съм сигурен, че щях да бъда начело на Организацията на обединените нации, или пък някоя друг чуден дипломатически пост. Всичко това има пряко въздействие върху живота ни, архитектурата и изкуствата, дишането, естественият аромат оказват голямо влияние върху това как се развива културата. Аз съм безнадежден калифорниец и ужасно американизиран човек, и никога не съм имал намерение да се наричам по някакъв друг начин – всеки е това, което е. Все пак радостта от поделянето на културата, удоволствието от универсалността на изкуството е факт. Това е език, който прескача всички граници, това е нещо уникално човешко, което го има във всеки от нас. Важното за тези от нас, които се занимаваме с изкуство е поне да се опитаме да разберем кои са източниците на тези култури, откъде идват те, за да може да се развие истинска симпатия към тях. Така че да, езикът, естествената среда, ритъмът на обществото са неща, които в Германия определено са по-различни от където и да било другаде по света.

Веднъж бяхте казал, че като син на архитект ви е било предопределено да дойдете в Берлин. Когато дойдохте тук, стори ли ви се архитектурата наистина така впечатляваща?

Впечатляваща да, но не непременно в положителен смисъл. Човек може да бъде впечатлен от въздействието на нещо. Наистина, архитектурата на Потсдамерплац е много впечатляваща, но дали е велика архитектура е трудно да се каже. Трябва да се установи някаква връзка, отношение. Отнема известно време, но самият факт, че нещо може да ви впечатли в този свят, където постоянно ни залива толкова много информация, говори сам по себе си.

Жена ви е израснала в Германия, въпреки че е с японски паспорт. Тя ли ви разясни какво е Германия, преди да дойдете тук за първи път?

Да, ние често говорим. Първият път, когато водихме задълбочен разговор по тази тема, бе и първият път, когато я поканих в Калифорния, за да се запознае със семейството ми. Тя никога преди това не беше ходила в Калифорния.

Първото нещо, което каза жена ми, когато слезе от самолета, бе: “О, Боже, тук съм на края на света! НЕ мога да продължа нататък, защото ако продължа, ще се върна в Европа”. Когато тя каза това, беше много разтревожена. Точно тогава започнахме в дълбочина да обсъждаме музиката и това как от нейна гледна точка би било абсолютно невъзможно да прекара целия си живот в Калифорния и да бъде музикант. Нейната ориентация, отношението ѝ към музиката е свързано в много по-голяма степен с тази страна. Това стана очевидно и за двама ни по време на онази наша среща на края на света.

Току-що споменахте думата “ангст” – тревога. Можете ли да се сетите за други думи, които не са преводими на английски?

Всъщност научавам такива всеки ден. Вчера например научих разликата между “щал” и “щойер”, тъй като досега бърках двете. Да, наистина има думи, които не могат да бъдат преведени, които са прекрасни. Преди десетина години направих едно откритие, че френския и немския все още позволяват нови думи да се появяват в разговорите. Така една дума може да има няколко различни значения, в зависимост от това как, къде и кога я използвате. Тук обаче може да влезе в употреба дипломацията. Понякога все пак новите думи не могат да бъдат преведени. “Ангст” е една от тези думи. Тя не може да бъде пряко преведена на английски, но се отнася за едно човешко чувство, което е съвсем истинско. Просто то не може да бъде описано.

Има ли нещо, което да представлява Германия за вас? Какво е то?

Отново, това се отнася за човек, който е относително от скоро в Германия; някой, който е силно впечатлен от красотата, от културата… Това е една изключителна култура. В този смисъл бих казал, че за мен Германия се представя от онова особено сливане между най-напредничавите технологични открития и старата традиция.

_________________________________________________________________

Бюлент Кулугчу – Ди джей и композитор

Роден през 1971 в баварско село в семейството на турски гастарбайтери. От 1985 играе в театрални и филмови продукции.

След 1987 композира филмова и рекламна музика. Издава електронни, техно и хаус компакт дискове. През 1999 година основава групата “Поколение Алди”. През 2000 се появява на Парада на любовта в Берлин.

Бюлент, родителите ви са дошли от Турция като гастарбайтери, а вие сте роден в Бавария. Как бяхте приети тук?

Майка ми беше шивачка в Турция, а баща ми работеше за НАТО в Черно море. Искаха да дойдат тук за 2 години и трябваше да минат през проверка на здравословното състояние. Било им е трудно, тъй като зъбите на баща ми са били в много лошо състояние, а майка ми е била бременна.

Турското правителство изплаща комисионна по 70 марки на човек. Те първо пристигат в Мюнхен, а след това са изпратени в Пфафенхофен. Там започват да работят за “Хип”, производител на детски храни, където режат месо.

Със сигурност са имали проблеми в интегрирането. А и аз все още имам.

Никой в Германия ли не се е заинтересовал от родителите ви?

Не… Кой?

Опитваха ли се родителите ви да осъществят контакт например с някой в селото?

Да, понякога, когато косяха моравата и бъбреха с някой съсед. Но никога не са били канени на вечеря или нещо подобно.

С други думи, родителите ви са живели в селска къща, но са били буквално изолирани?

Да, точно така.

Вие изпитвахте ли също изолация?

Да, разбира се. Е, за мен бе по-лесно, тъй като съм роден и израсъл тук. Научих немския на улицата и от телевизията, освен това учех и брат си на езика.

Имах готини приятели, с които се разбирах – момчета и момичета. След това минах през училището. Ходех там с брат ми, с когото в началото бяхме единствените чужденци. Неколцина дойдоха по-късно. Селото беше голямо, а семейства от съседните села също изпращаха децата си в това училище. Не беше особено хубаво.

Спомням си, че не бяхме длъжни да ходим на религиозно обучение. Другите ставаха прави, за да си кажат молитвата, докато ние бяхме единствените седнали.

Вие сте мюсюлманин.

Да, разбира се, човек автоматично става мюсюлманин, ако родителите му са такива. Не можеш да се откажеш, или нещо такова…

Някак си усещах, че другите деца изпитват омраза. Не зная откъде идваше – може би от родителите. Нали знаете – “Не играй с него, той е чужденец!”

По религиозни причини?

Да, разбира се, смятам, че е било по религиозни причини. Може би ако бях югославянан, това нямаше да бъде такъв проблем. Предполагам, че има класово разделение – има висококласни чужденци, например англичани, французи и скандинавци. След това са средната класа – испанци, португалци, югославяни. Накрая идва низшата класа – турци, черни, афганистанци… и кой знае, може би и ескимосите…

Предполагам, че като човек от второ поколение, вие вече сте се изправяли пред проблема дали да бъдете повече турчин или повече германец в национален смисъл. Вероятно германците са направили избора толкова лесен, че вие сте избрал в полза на турците.

Да, разбира се. Все още имам турски паспорт, въпреки че съм роден тук. Не е толкова лесно просто да го изоставя, въпреки новите закони и т.н. Но не това е важното. Проблемът е, че родителите ми говореха с мен само на един език. те са много религиозни, казват си молитвата 5 пъти на ден, отбелязват празниците и всичко необходимо. Преди и аз бях така, но вече не го правя, тъй като просто не е подходящо. Тук човек не може наистина да вникне в духа на религията. Щеше да бъде различно, ако можеше да се чуе мюезин, който призовава хората на молитва. Ако афишираш религията си тук, се превръщаш в аутсайдер. Преди имах един учител, който казваше, че хората като нас, турците, имат различна идея за собствеността, а не като германците – имаме навика да крадем разни неща. Или пък като циганите, които също крадат. За тях, за тяхната култура собствеността е нещо съвсем различно.

Винаги съм искал да свиря на някакъв музикален инструмент, но родителите ми не щяха и дума да става за каквото и да било изкуство. Въобще не ги интересуваше – дори не четяха книги. Прочетох първата си книга по случайност, защото брат ми правеше същото на училище. Това беше издание с меки корици на “Метаморфоза” на Кафка. Тогава бях на 9 години. Струваше ми се наистина интересно – човек да се превърна в буболечка и всичко останало. Беше ми много забавно и от този момент започнах силно да се интересувам от германска литература.

Какво научавате за Германия, когато я опознавате от телевизията, по начина, който току-що описахте?

Едно от нещата, които си спомням, е за думата “гол” като съблечен. Тази дума никога не е била изговаряна в семейството ми. Постоянно се чудех какво ли значи “гол”. Веднъж попитах брат ми, който обясни, че ако някой е с плешива глава, то той е гол. Това отчасти е вярно, но аз реших, че гол означава плешив.

Трудно е да се каже какво разбира човек за Германия от гледането на телевизия.

Научил сте езика на телевизията, както и този на литературата. Какво търсехте в литературата?

Бях много самотен. Баща ми бе много властен и често ме биеше като дете, почти всеки ден. Затова си създадох свой собствен свят. Освен това много бързо станах наясно с нещата, които се случват между хората. Проумявах ги много по-бързо от брат си или от родителите си, мислех различно от тях.

Вие работите като актьор. Присъствахте и на най-голямото рейв парти в Германия.

Да, миналата неделя.

Усетихте ли тогава феномена на масовото внушение?

О, да, играхме пред публика от 26 хиляди души. Пред сцената имаше ужасно много хора, чак не можехме да видим последните в дъното. Правя някакъв жест на публиката, а те ми отвръщат със същото. Нямаше нужда да правя нищо друго, само това. Те повтаряха…

По време на представлението поставям брадва върху една клавиатура. Просто шоу – да ги забавлявам.

По едно време брадвата запецна в клавиатурата, затова ги вдигнах и двете. Всички присъстващи също веднага си вдигнаха ръцете – “Да, натроши я на парчета!”

На следващия ден си мислех как ли са се чувствали Хитлер и неговата банда, когато са стояли пред онези маси и са ги манипулирали. Аз правя много изпълнения на живо. Постановката “Мейдей” е просто комерсиална техно и електронна музика, но аз правя и по-ангажираща музика, а когато свириш, наистина можеш да манипулираш хората с това нещо. Въпросът е къде ще “сложиш” запетайките в музиката, как можеш да ги подлудиш, като поддържаш определено темпо с много шестнайсетинки. Така те си мислят, че музиката се забързва все повече и повече, и стават по-екстатични.

Преди месец свирих за “Гьоте Институт” тук, в Мюнхен, с новата си група “Дженерейшън Алди”. Арт-хората от “Гьоте Институт” станаха, и започнаха да танцуват възторжено, а преди това атмосферата бе много суха, като предъвкана сто пъти.

Да, със сигурност можете да водите хора с музиката. Можете да им внушите много неща – страх, щастие, сексуалност…

Защо групата на сина на турски емигранти се нарича “Поколение Алди”.

Веднъж отидохме на битпазара, търсехме някои неща за една инсталация. Тогава един приятел ми каза, че приличам точно на баща ми, от неговото поколение… И така…

Т.е. има ироничен подтекст – заради турския магазин в Алди?

Да, дойдоха ни наум няколко имена – “Алдидас”, “Мохамед Алди”.

Доста се посмяхме на себе си, което е много хубаво. Човек не трябва да бъде прекалено сериозен.

Чувствал ли сте някога възмущение от това, че живеете в Германия?

Да, има такава дума, “алманджил”, което значи германски турчин, който идва от Германия. Те имат пари, но продължават да работят много за жълти стотинки.

Преди ходехме до Турция за по месец и взимахме със себе си всякакви неща – перални машини и всякакви такива, които по онова време не можеха да се намерят там. Подкрепяхме роднините си там. Все още си спомням, че в началото на 80-те години на миналия век там човек можеше да живее цял месец само с една банкнота от 50 марки, а тук е нищо.

Има ли нещо, което да представлява Германия за вас? Какво е то?

Бутилката на “Маги”.

Защо?

Защото може да се види навсякъде. Не зная за друга такава страна.

Надпис: Роджър Вилемсен разговаря с диджея и композитор Бюлент Кулукчу

МСАТ представи документалния филм на Дойче Веле “Добре дошли у дома”

Превод: Никола КолевТекста чете: ____________________________________________________

1

7