DWelle450-hue-vietnam

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Хуе, Виетнам

Аз също не зная откъде идва тази атмосфера – може би защото тук са живели много поети. Императори, мандарини и придворни описват същите романтични чувства. Със сигурност многото дъжд предизвиква меланхолия; той кара времето да тече бавно като река.

Всъщност Сон Хуан, или Ухаещата река, има много общо с това. Когато я покрият есенните мъгли, човек може да усети как тя придава особена атмосфера на Хуе. Ухаещата река е тема на хиляди стихове, но аз смятам, че нищо не се е променило от дните, когато тя вдъхновява архитектите да построят този поетичен град. В Златната епоха, когато Хуе е имперски град, сърцето и столицата на Виетнам.

В началото на ХIХ век Гуа Лонг основава последната виетнамска имперска династия. Той построява новата столица на Ухаещата река по китайски модел.

В продължение на 143 години в Хуе управляват тринайсетте императори на династията Нгуен – първо в невероятен разкош, а накрая в упадък и поквара.

Той живее в къщата на принцовете. Дъщеря му изучава виетнамска музика в консерваторията. Той не иска нова мебелировка – къщата му вече е мебелирана в класически стил “Хуе”. Плочиците по колоните са изписани със стихове за “Хуе”.

Пранг Туан Ан е градският историк. Той се е посветил на културата от имперската епоха по време, когато революционен Виетнам все още не може да го оцени.

Град Хуе в Централен Виетнам е разположен на брега на Ухаещата река. Работата продължава през 1802 и продължава 30 години. Армии от работници създават цитадела, защитавана с оръдия, със стена, дълга 11 километра.

Отвътре има град в града, също заобиколен с диги и стени – самият Имперски град с неговите дворци, храмове и министерства. През ХIХ век, когато останалата част от света навлиза в една нова епоха, в Хуе се създава императорски двор в китайски стил.

Последната императорска династия във Виетнам е Нгуен. Те управляват по време, когато колониализмът вече чука на вратата на нашата стриктно конфуцианска цивилизация. Ние възприехме това от Китай 2000 години по-рано – писането, културата, държавната организация, монархията и императора като син на Небето. Китай е нашият ментор; сърдечен господар, който дълго ни управлява, и от когото се освободихме сами. Това е важното. Аз също мисля, че в търсене на хармония с природата нашата архитектура е по-скромна от своя китайски модел.

Това е Нго Мон – могъщата северна порта на Имперския град. От нейната балюстрада се гледат паради, произнасят се присъди, както и се оповестява лунният календар. В основата на градските стени се намира павилион с точно 100 колони. Броят им символизира неопределеното, и всъщност безкрайно управление на императора.

Само императорът може да минава през така наречената “Обедна порта”.

Това е Дин Тай Хуа – Дворецът на върховната хармония, залата за имперски аудиенции.

Тук се празнуват коронации и рождени дни, а два пъти месечно владетелят събира около себе си своите мандарини. На всяка от 80-те дървени колони с най-фин лак са изобразени 9 дракона – имперският символ, както и облаци – знак, че владичеството му е признато от Небето.

През 1949 на балюстрадата пред Обедната порта последният император предава властта на Хо Ши Мин. Издигнати са знамената на революционен Виетнам. Две войни обаче чакат народа на Виетнам – първо срещу Франция, а после и срещу Съединените Щати. Градът на Ухаещата река е особено силно засегнат и от двете.

Императорският град отдавна е изгубил своето значение. С множеството мотопеди и рикши днешен Хуе е също така забързан и шумящ като всеки друг град във Виетнам. Пазарите са претъпкани. Известната кухня на Хуе все още напомня за имперската епоха, както и многото момичета в класическо белите “аудаи”. Хуе е бил и продължава да бъде образователен център; дори и днес е сърцето на виетнамския будизъм.

Голямата камбана се чува на 10 километра.

Пагодата Тиен Му, която се намира извън града, е най-старата в Хуе. Нейната 7-етажна кула символизира 7-те превъплъщения на Буда. Пагодата, която е разположена точно на брега на реката, е една от забележителностите на Хуе. Точно тук Небесната жена Тиен Му е изпратена да посочи на династията Нгуен къде ще се намира новият им град. По време на виетнамската война Тиен Му е пагодата на съпротивата. Като реликва е запазен автомобилът, с който първият монах, който се самозапалва в знак на протест, отива в Сайгон. В центъра на всяка къща стои олтар на предците. Починалите членове на семейството присъстват дори и след смъртта си. Те са почитани, с тях се съветват…

В Хуе почитането на предците е в основата на виетнамската религиозност. В популярната религия то е комбинирано с боготворене не духовете. В града има хиляди храмове. Култът към предците се слива с по-късните религии и движения като таоизма, конфуцианството, и преди всичко будизма. В имперските времена будизмът е държавна религия. Всички императори са будисти, те основават повечето от будистките манастири. В Хуе има 300 пагоди.

Два пъти месечно заедно с жена си Пранг Туан Ан отива в една пагода. Тя е разположена в борова гора извън града – истински оазис на медитативно спокойствие.

Тази пагода е основана през 1823 година.

Смятам, че в културното наследство на Хуе влизат не само неговите сгради, но и интелектуалната му култура.

В Чаения храм в имперския град се помещават светилищата на предците на династията Нгуен. Между първите силни императори и по-късните марионетни императори на французите се намира светилището на четвъртият император на Хуе, чиято трагедия обяснява голяма част от меланхолията на града. Той бил висок само метър и петдесет, изискан, високо образован. Името му е Ту Дюк.

Той написва 4000 стиха и 600 произведения в проза – добър поет, но слаб император. По време на неговото управление французите превземат страната. След това императорския двор става марионетен. Трудно е да се каже дали по-силни мъже биха могли да спасят страната. Потиснатият от вината Ту Дюк бяга от реалността в своя мавзолей, който както повечето императори е построил още приживе.

На няколко километра от града се намира императорското гробище на Хуе. За императорите земният живот е просто преходна фаза. Те строят дворцови мавзолеи, заобиколени от паркове, лотосови езера и павилиони, където душите им биха имали подходящо обиталище след смъртта си.

Ту Дюк използва гробницата си преди да умре. Той седи тук, пише и рецитира поезия край лотосовото езеро, около което обикаля нощем при пълнолуние. За майка си, жена си и 104-те си наложници той построява дворец и квартири. Пищните банкети се съпровождат с музика е поезия. Цялата тази магия обаче не успява да уталожи меланхолията на Ту Дюк.

Четвъртит двор с четири статуи-пазачи води към павилион, зад който се намира същинския гроб. В павилиона има масивна стоманена плоча, на която с 5000 знака е гравирана изповедта на Ту Дюк.

Роден съм слаб и болнав и за мой срам нямам деца. Само благодарение на шанса получих владението на държавата от баща си. Наричам гроба си “Гроб на унижението”.

О, Хуе, тъжно момиче, ела тук и забрави реалността. Защо си толкова тъжна, когато всички други се радват?

Това са думи от класическа поема от имперската епоха. И до ден днешен настроението в Императорския град на Виетнам остава леко съзерцателно, отдалечено, меланхолично. Хуе е мястото, където тъгата се усмихва, а радостта ридае.

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Хуе, Виетнам”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

4