DWelle452-lahor-pakistan

Няма шапка. Започва в самото начало на касетата

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Лахор, Пакистан

Лахор е град на постоянната импровизация. Хората тук живеят в настоящето и имат нужда от всяка секунда за това. Казано по друг начин – градът няма време за миналото; той унищожава собствената си история и културни паметници.

Това са крепостта Лахор, включена в списъка с места от световно културно значение. Крепостта е еднаот най-известните постройки от епохата на индо-ислямските моголи, която започва през ХVI век. Агра, Делхи и Лахор – все имена, които изпълват света с удивление. Носят се слухове за невероятни богатства, за невиждан разкош; една от приказките на 1001 нощ.

Това е тронната зала на най-велрикия моголски император – Акбар. Той е войн, който става император едва на 14-годишна възраст. Той съгражда моголската империя и я управлява почти 50 години. Акбар възстановява крепостта в Лахор и построява около нея могъщи стени от червен пясъчник. Всъщност червеното е характерен за неговото управление цвят. Акбар издига военен комплекс, а не произведение на изкуството. Той обаче подкрепя изкуствата. Създава нещо като религия-заместител, с езотерични и мистични характеристики, с адаптирани от йоги и суфи обичаи. Акбар смята, че действ по повелята на исляма, но дори и днес критиците му го заклеймяват като еретик.

Това е квадратът на Джахангие, който управлява от 1608 до 1627. Той е син на Акбар. Името му означава “Онзи, който завладява света”. Точно това обаче Джахангие не прави. Според ислямските теолози за разлика от баща си Акбар, който е човек на действието, Джахангие е съзерцател. Той почита рисуването и поддържа изящните изкуства; изкуствата, които служат на науката. Кара художниците си да изобразяват подробно поданиците му, както и растения и животни. Джахангие е толерантен в естестическо отношение. По време на управлението му калиграфската строгост на ислямското изкуство се замества от сложни хиндуистки елементи. Лахор е разрушаван през ХII, ХIII, а после отново през ХVI век. Историята на града е един дълъг кръг от насилие и разрушения от завоеватели от близо и далеч.

Днес, през ХХI век, Лахор разрушава самото си сърце. Този някога величествен град е оставен на милостта на замърсяването, смога, мръсотията и отпадъците. Няма начин това да се промени – вече е разрушено прекалено много. През 2000-та година форт Лахор е добавен в списъка със заплашените от разрушение места от световно културно значение. Но дори и думата “заплашени” не отразява сериозността на ситуацията. Работата по реставрацията продължава, но тя не е нещо повече от капка в морето. Никой не е сигурен, че средствата за реставрация наистина се използват единствено и само за това.

Това е залата за специални аудиенции, построена от шах Джахан. Името му означава “Владетел на света”. За шах Джахан “владение” означава “строителство”. След война Акбар и Джахангие – покровителя на изкуствата, моголският трон е зает от Джахан – архитекта. Неговото най-известно творение – Тадж Махал, е издигнато в памет на възлюбената му съпруга Мантаджмахал. Джахан превръща крепостта Лахор в произведение на изкуството. Едно бяло произведение на изкуството, сътворено от мрамор.

При шах Джахан военният опит е комбиниран с изкуството. Война и изкуство – това са две диаметрално противоположни концепции. Колкото е по-красива една крепост, толкова по-безполезна във военно отношение.

През ХIХ век някои от моголските сгради са разрушени от сикхите. След това, по време на конфликта със сикхите, британците бомбардират форта и разрушават сгради и произведения на изкуството. По-късно те използват форта за казарма. Британците го разрушават и построяват наново съобразно военните си нужди.

През 1642 шах Джахан нарежда да започне работата по една градина. В исляма градините са земната форма на Рая. Градината Шарема е подредена съобразно строги геометрични линии. Поканените гости се събират на най-долното ниво на терасата. По средното ниво често се разхождат дворцови служители, докато най-горното ниво е запазено за семейството на владетеля и кралското домакинство.

За напояването на градината през планините е прокаран канал с дължина няколко километра. Днес дори мазилката е опадала, но градината, както и крепостта, е посещавана от много хора. Това е едно спокойно място в сърцено на забързания град.

Без оглед на това дали е в списъка с места от световно културно значение или не, градината Шарема е добре дошла промяна от шума и напрегнатото ежедневие.

За да си представим как вероятно са изглеждали нещата някога, отидохме до външната стена на крепостта, близо до Слоновата порта. Тук е запазена по-голямата част от мозайките, но вътрешните стенописи са избелели отдавна. Тази стена изобразява събития, случили се във вътрешността на крепостта.

Стена, създадена според естетическите, а не военните закони. Владетелите се чувстват сигурни. При Шах Джахан Моголската империя е в своя творчески апогей. Върху картините не тежат забрани – редом с хората се изобразяват животни… и ангели.

По това стълбище се стига до затворената част на крепостта. Стъпалата му са ниски и извънредно широки, за да могат царят и неговата съпруга да влизат в двореца си на гърба на слон.

Тук обаче също има следи от разрушение. Този павилион е истински шедьовър на изкуството. Всички полускъпоценни камъни, вградени някога в мрамора, са изтръгнати – нефрити, ахати, черен кехлибар и други. Имената им звучат като поетично ехо от миналото. Какво точно означава “Световно културно наследство”? Все пак ние не наследяваме култура, а красота. Красотата е гаранция за спомена, пазител на печата на културата. Самата култура изчезва – красотата е езикът, на който ни говори миналото.

Това е Палатът на огледалата, може би най-важното място в творческо отношение в целия форт. Ето цитат от един пътеводител, издаден през 1980:

Всички вътрешни стени са покрити в сияйна кожа от изпъкнали огледала, които комбинирани образуват невероятни картини. Небесна гледка от светлина и цвят посреща госта. Главната зала се отваря към двора, за да може разкошът да заблести още повече от обилната тропическа светлина.

По онова време Палатът на огледалата е на около 350 години. 20 години по-късно част от тавана в главната зала е пропаднал, но е укрепен временно с подръчни средства. Огледалата са покрити с мръсотия; замъглени, те вече не отразяват нищо, освен може би мечтите на миналото. Колкото повече запада политическата власт на Моголите, тяхното представяне на властта се засилва. Красотата се използва като средство за объркване на противника.

Това обаче не се оказва ефективно в дългосрочен план, а особено когато врагът е от самото кралско семейство.

Синът на Шах Джахан хвърля баща си в затвора и търси нова основа за управлението си. Алрангзеб построява портата Аламгири. През нея е най-прекия път до джамията Бад-шахи, която се намира точно отсреща. Портата е нещо повече от символичен жест. Тук са обединени политика и религия, алкохолът и наркотиците са забранени. Ислямът на Алрангзеб е аскетичен, строг и безличен. Портата е великолепна, но проста – функционалността се завръща.

Един поет от Лахор разказва историята на една връзка, изпълнена с любов и омраза.

Как да разкажа как излязох през портата на един приятел?

С колко копнеж дойдох, и колко огорчен си тръгнах?

Колко силно блъсках главата с в стените на тази тясна алея…

Дойдох радостно опиянен, а си тръгнах в пълна тишина.

Една песен върху устните на надежда – така пристигнах.

Отчаян, със сърце в гърлото – така си заминах.

Зимната нощ на моя живот говори на мрака:

“О, защо така глупаво се приближих към края?”

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Лахор, Пакистан”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

4