DWelle453-vies-germany

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Вийс, Германия

Надпис: Църквата на поклонниците

От близо и далеч идват хиляди поклонници и се удивляват на гледката, разкрила се пред очите им. Дълго е пътуването им по планинските пътеки на Бавария. След като стигнат до там, на един час от най-близкото село, се намира Вийс в цялата му самотна красота. Буквално това значи “Черквата на полето”. За поклонниците тя трябва да е изглеждала като Рая на земята, крайната точка на дългото пътуване. Но дори и така едва след като влезе вътре, човек може да се възхити на пълното ѝ великолепие.

След 1730 година на Разпети Петък се провеждат процесии близо до манастира Щайнгартен. Страданията на Исус Христос са изобразени на икони и скулптури, носени по време на процесиите. Оцветеното дървено тяло на Исус, с добавената истинска коса е прекалено реалистично за времето си. А вярващите са така обзети от мъка покрай него, че свещениците решават да скрият и заключат статуята.

В този момент фермерката Мария Лори, която живее на мястото, където сега се намира Вийс, пита дали тя може да вземе това изображение на Спасителя. В продължение на две седмици тя се моли на “Окаяника”, споделяйки в своите молитви неговите страдания и събирайки сила. След това, една вечер Мария едва вярва на очите си, когато вижда, че нещо влажно избива от дървото. Спасителят плаче… Исус рони сълзи… Исус Месията плаче…

Свещениците са просветени хора, но позволяват почитането на чудотворното изображение в специално построен параклис. Скоро той става прекалено малък, за да побере всички дошли.

Нека идват поклонници, мисли си абата на Щайнгартен, техните намерения са проникнати от светлина. Трябва да им осигурим място, където да почитат и да се молят Богу. А след като веднъж са там, няма да ни отнеме много време да ги научим как правилно да почитат Бог.

На ливадата на Мария Лори абатът построява църква. През 1745 строежът е възложен на майстора от Зинебрюнския манастир Доминикас Цимерман.

За Цимерман това не е просто поредния строеж на разкошна църква в стил “рококо”, а шедьовъра на живота му. Църквата ще му осигури място в Рая.

Така е построен Вийс.

Истинското предназначение на Вийс лесно може да бъде забравено. Божият образ се губи сред цялото това великолепие.

За построяването на църквата са необходими 8 години. За стенописите във Вийс отговаря Йохан Баптист Цимерман, брат на архитекта. Първоначално църквата е замислена като място, където да се отдава почит към “Окаяника”, но стенописите и скулптурите, изобилието и чисто бароковия разкош на Вийс разказват друга история. Бремето на църквата не са мъките и смъртта Христови, а това, което следва от страданията му за човечеството – изкупление, помирение и победа.

Христос върху дъгата може би все още сочи към раните, получени на кръста, където той страда и умира. Страданията му обаче вече са свършили, и той стои триумфално – Спасителят на света, който е победил смъртта. О, смърт, къде е твоята почит?

Бог-отец приема жертвата на Сина си и прошката за хората. Няма вече място за стария ред. Сега, в светлината на Спасението всички неща придобиват нов смисъл.

Кръстът, камшикът, с който е бичуван, копието, пронизало тялото Му, дрехата, с която са попити потта и кръвта Му – всички тези символи на Христовите мъки сега представляват неговата победа.

Поклонниците получават надежда и опрощение от това, което виждат по тавана. Църквата обаче е отговорна за спасението на душите им. Тронът на Съдията на цялото творение все още е незает… Все още има време за покаяние и едно ново начало, така че Бог ще бъде милостив и към вас в Деня на Страшния съд.

Порталът към Вечността все още е затворен. Пред нея обаче стои ангелът с книгата на епохите. Кронос е победен… “Вече няма време, изкупление ще намерят само онези, които се преклонят”.

Животът е преходен, ние минаваме през него. Целта ни е Божията слава. Самият Вийс също е място, през което трябва да се мине по пътя за Вечността. В църквата няма нищо тежко и сурово. Напротив – тя е весела и радостна, толкова е лека, че не се подчинява на гравитацията, все едно не знае за ограниченията, поставени на физическия свят.

На пръв поглед колоните не крепят нищо, като че функцията им е изцяло декоративна. В това пространство всичко прилича на илюзия, което може би идва да напомни, че самата светлина е илюзия. А да отсее истината в тази илюзия е задача на проповедника. Под Светия дух свещеникът води литургията от богато орнаментиран амвон. Също като фонтанчетата вода от устата на делфина, така и Божиите слова се вливат в сърцата на вярващите.

Защото Исус е казал в Евангелието от Матей:

Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва,

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Вийс сигурно е изглеждал на пристигащите поклонници като един нов Ерусалим. Мнозина са чувствали, че са достигнали целта си.

Може би завръщането не е така трудно като пристигането. Освободени от греховете си, пътят на поклонниците е по-лек, поне за известно време. Това, което остава в спомените им, вероятно е обещанието за вечно блаженство, към което Вийс предлага поглед, макар кратък и скромен.

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Виес, Германия”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

3