DWelle454-lefthandofthelaw

Преди всичко си спомням, че Ото никога не сменяше стила си на обличане.

Ото изглежда като истински президент, в това няма съмнение.

Той лесно може да пасне на широката мантия на консерваторите.

Той упорито твърди, че си е същия човек, но аз не съм съгласен

.

МСАТ представя четвърта част на

документалния филм на Дойче Веле

“Лявата ръка на закона”

Надпис: Министърът на вътрешните работи на Германия Ото Шили

Аферите, обграждащи платените правителствени информатори, внедрени в крайно десните групи, хвърлиха министъра на вътрешните работи на Германия Ото Шили в стремителна криза. Под натиска да уволни няколко от висшите си служители, той избира съвременния вариант на позорния стълб и назначи свой собствен секретар.

Дами и господа, моля всички ви да демонстрирате търпение.

Направих грешка, като не уведомих вътрешния министър Шили.

Не желая да плаша когото и да било, но има някои ситуации, в които тонът е малко по-рязък.

Той е много авторитарен.

Когато влиза в партията на зелените, те го наричат “строгият учител”, но дори и тогава Ото Шили приема това за комплимент.

Сега той управлява федералното германско министерство на вътрешните работи, шеф на 14 хиляди служители, чията задача е сигурността.

Канцеларията му се намира на последния етаж на сградата, или в “короната”, както се шушне на ухо. Шили съвсем буквално е “човекът горе”.

Сега приема Паул Шпигел, председател на централния еврейски съвет.

Това е чикагска шапка. В момента съм полицай от Чикаго. Малко ми стяга, та затова не мога да я сложа като хората.

Ото Шили олицетворява държавната власт. Човекът и длъжността като че се сливат в едно, за ужас на консервативната опозиция. Една стара снимка на Шили като демонстрант се превърна в куриоз. Изражението му е едновременно загадъчно и весело. Нещо дори още по-странно – никой не е виждал Шили да носи вратовръзка, но пък е участвал в блокади срещу ядрените оръжия през 1983. Това е същата година, когато Ото Шили, говорителят на Зелените, превзема Парламента.

Не мога да позволя членове на нашата парламентарна група да бъдат арестувани пред сградата. Това показва презрението на парламента. Как може да се толерират тук подобни действия, когато в същото време вие говорите така трогателно за демокрация и критикувате Съветския съюз? Но дори и при това положение, в Кремъл е позволено да се носят фланелки с къс ръкав!

Искам да ви помоля стриктно да се придържате към темата!

…и спазване на човешките права!

Зелените ликуват, а християн-демократите са силно впечатлени. Бившият външен министър Манфред Вьорнер споделя със съседа си: “Току що слушахме Дантон-Шили – този човек е революционер!” Не след дълго се разразява скандалът “Флик” – установено е, че управляващата партия е приемала милиони марки. Пред комисията за разследване Шили изказва остри забележки срещу институциите.

Замесена са почти всички парламентарни партии. Те са в комбина с лъжци и измамници. Като шеф на комисията Шили събира изобличаващи доказателства срещу бившия канцлер Хелмут Кол и неговия министър на икономиката Ото граф Ламсдорф.

Никога няма да забравя как задържа Вили Брандт до късно. Продължаваше да му задава въпроси, докато ние, останалите, просто стояхме там изтощени.

Шили крачеше из стаята, а Вили Бранд седна на свидетелското място. Нямаше кой-знае какво да каже за финансите на партията си.

През 1998 Ото Шили изоставя зелените и отива при социал-демократите. Новоизбранията канцлер Герхард Шрьодер го кани в кабинета си. Когато президентът връчва акредитивите на министрите, Йошка Фишер прошепва на бившия си съветник Шили: “Ощипи ме, сигурно сънувам!”

Разбира се, от неговата позиция на наш противник, стоеше и въпроса за конкуренцията. Смятам, че тази смес от доказана либералност, заедно с твърдостта и убеждението, с което защитава позициите си, беше повече от достатъчно, за да го класира за този пост.

Като всички истински служители на закона, Ото Шили е на служба по 24 часа в денонощието. Грижата за сигурността на една цяла страна е трудна работа. Може би терористи дебнат в засада, за да нападнат германски туристи, ядрени станции или претъпкани стадиони; а може би някои тийнейджър планира ново училищно клане. А неговата собствена безопасност? Половин ден от седмицата е отделен за личен живот. И двете му дъщери са вече големи – едната е актриса, а другата е все още в университета.

Втората съпруга на Шили – Линда-Татяна, по професия е архитект. Тя избягва вниманието на медиите.

Дъщерите Джени и Ана скоро изясняват спомени от живота с известния си баща.

Всъщност аз много се гордея с него и все още си спомням, как когато бях в началното училище, вече можех да подправям подписа му и го продавах за по две марки. Смятах, че това е нещо хубаво.

Естествено, и аз се гордеех с тебе, но ако става въпрос за ревност, това е странно, защото аз имах повече време с теб, а публиката – по-малко.

Никога не съм мислила, че публиката разполага с повече време с теб, отколкото аз.

Точно така, и аз това имах предвид.

Разбираш ли, аз имах една съвсем различна част от теб. Ти не искаше да си говорим за политика, когато се прибереш у дома, или поне не задължително. Свирехме на пиано, пеехме, говорехме си за философия, и такива неща, а според мен това е нещо със съвсем различно качество от другото, което виждаха хората.

Ото Шили е обявен за “Пианист на 2002 година”, и много се гордее с това. Приема наградата с думите “Всеки, който затваря музикалните училища, е заплаха за националната сигурност!” Подобни изказвания може и да се приемат добре от хората, но Шили много вероятно се бои от тях почти толкова, колкото и от това да свири рецитали пред лелите и чичовците си като дете.

Майката на Шили е завършен музикант. Също като нея, Ото свири на цигулка и пиано.

Баща му е високообразован и говори няколко езика. Той работи в стоманодобивна фабрика в Бохум, където се издига от обикновен работник до председател на борда на директорите. И двамата родители дават силен и обичан пример на децата си, които много ги уважават.

След Втората световна война семейството просперира. Шили стават част от висшето общество на Бохум.

Той не е от типа хора “най-добър авер на всеки”, въпреки че има много приятели. Не е човек, който ще влезе в някоя берлинска кръчма, а два часа по-късно всички ще говорят “Ото е мой приятел”. Не, той иска да знае точно какъв е човека отсреща. Това обаче не означава отхвърляне, само защото предпочита интелектуалния подход. Той просто е малко по-хладен.

Само един път Ото Шили е на път да изгуби хладнокръвието си в парламента. Той се запечатва в паметта на хората, които го виждат. Той изнася реч за германските въоръжени сили, войната и защитата на справедливостта. Само този път парламентаристът говори за семейството си. Това е един поглед под маската на политика Ото Шили.

Моля, позволете да направя няколко лични забележки.

Чичо ми Фриц Шили, човек с безупречен характер, бе полковник в Луфтвафе.

В края на войната… огорчен от престъпленията на режима на Хитлер, той се самоуби, като летеше ниско над земята.

Баща ми, който бе блестящ предприемач, и на когото дължа невероятно много за всичко, което е направил за мен… Той бе открито враждебен към нацисткия режим, но въпреки това като офицер от запаса от Първата световна война, той се почувства дълбоко унижен, задето не бе призован на служба единствено поради членството му в Антропософското общество, което нацистите бяха забранили.

Бащата на съпругата ми, Инрих Хаймович, този невероятно смел и всеотдаен човек, се бори срещу германския Вермахт в Русия като еврейски партизанин.

Сега искам да кажа нещо, което макар и горчиво, трябва да бъде признато от всички.

Единственият, който рискува живота си за справедлива кауза, бе Инрих Хаймович. Това е така, защото той се бори срещу една армия, която бе подготвила газови камери за родителите му. Цялото му семейство е избито.

_________________________________________________________________

Самият Ото Шили е свидетел на времената, когато нацистите извършват престъпления срещу човечеството в името на Германия. В ума му това се превръща в архетип на държавния терор.

След нападенията на 11 септември 2001 приоритетите се променят – германските граждани трябва да бъдат опазени от друг вид терор. Шили често казва, че без сигурност свободата е безполезна. Сега обаче самата сигурност заплашва да компрометира тази свобода. Шили има два антитерористични проекта, наречени “Каталогът на Ото”, които включват нови държавни закони за сигурността, дават повече власт на полицията и разузнавателните служби, и осигуряват наблюдение и профилиране на заподозрени.

На едно от компютърните изложения в Хановер бяха показани върхови антитерористични технологии. Самият Шили доброволно влезе в ролята на заподозрян. Първо са лицето му е сканирано от система, след което камерата може да го разпознае в тълпата. Това е високотехнологичен начин за проследяване движението на заподозрени престъпници на обществени места.

Ото Шили представи също и технология за кодиране на биометричните данни на даден човек върху картата му за самоличност. Активистите от организациите за човешки права критикуват този метод като сериозно нарушение на правото на лична тайна.

Не съществува противопоставяне между сигурност и свобода. Постоянно се опитвам да накарам хората да разберат това. Не е свободен никой, който е заплашен от престъпление – убийство или обир. Конституцията възлага на държавата отговорността да пази хората от престъпления. Това е част от основния закон.

40-те хиляди служители на граничната полиция отговарят пряко за Ото Шили. Едно от поделенията ѝ е елитната група ГСГ-9, която е известна с ролята си в борбата срещу тероризма.

А Шили е съвсем наясно със своята роля като шеф на тази елитна група. Той трябва да се увери, че войниците са добре екипирани и въоръжени.

В днешната променена военна реалност за ГСГ-9 е най-вероятно да участва в бойни действия.

Дами и господа, позицията на германското правителство е, че ние трябва и ще вземем мерки срещу терористите с цялата необходима сила и абсолютна увереност.

Ще използваме всички полицейски и военни средства, които една свободна, демократична държава има на разположение за своя защита.

Законодателните мерки на Ото Шили нанесоха най-сериозния удар върху свободата, на който някога съм бил свидетел. Той няма никакво оправдание за това. Тези ограничения върху свободата и правата на хората по никакъв начин не се оправдават от терористичните атаки на 11 септември.

Съществува една странна и погрешна представа, че опасността идва от полицията, държавата или съдилищата, а не от онези, които са отговорни за предстъпленията от 11 септември или подобните им. Това е нещо, което намирам за твърде странно.

По времето, когато действа като адвокат на терористката от “Фракция Червена армия” Гудрун Хенслин, Ото Шили споделя съвсем различни възгледи. Той остро критикува службите за сигурността на държавата.

Холгер Майнц е друг член на “Фракция Червена армия”, който гладува до смърт в затвора. Погребението му се превръща в анти-правителствена демонстрация. По онова време Шили заявява, че дори терористите имат право на честен процес без каквито и да било специални закони. Сега негови приятели и другари от онова време го обвиняват, че е изменил на каузата за законна защита и граждански права и свободи.

Без никакво съмнение Ото Шили от 70-те години на миналия век остро би критикувал Ото Шили от края на 90-те. Като се започне от фактическото отхвърляне на правото на убежище, продължи се с разширяването на правата на полицията за подслушване, и се стигне дори още по-нататък до така наречения “Каталог на Ото” за борба с тероризма. По онова време той не би направил никое от тези неща.

През 60-те години на ХХ век в Берлин Ото Шили извървява прехода от бизнес адвокат към защитник на крайно левите. Той става приятел с Руди Дучке – харизматичният лидер на германското студентско протестно движение. Един от най-известните му клиенти е Хорст Малер. Въпреки усилията на Шили, Малер е осъден на 20 години затвор за въоръжен грабеж и съосноваването на “Фракция Червена армия”. Негов колега адвокат по онова време – Кристиан Щрубелер, казва за Шили, че “въпреки цялата си симпатия към левите, той остана против насилието”.

Защитавах Малер в Берлинския съд, където произнесох доста добра заключителна реч. Или поне аз си мисля така… После седнах, а на обвиняемия Хорст Малер бе дадено право да произнесе последните си думи. Те бяха: “Не бива да говорите със съдиите, трябва да стреляте по тях!” Е, това бе всичко за мен. Можах единствено да заровя лице в шепите си… Всичко бе напразно.

Същият Хорст Малер, който е ляв екстремист преди 30 години, днес е десен екстремист, член на Националната демократична германска партия. Дори нещо повече, той е неин адвокат. Но истинска ирония на съдбата е, че опитите на Ото Шили да забрани партията като неконституционна, го доведоха до пряк конфликт с негокашния му клиент. А нещата стават и още по-лоши – това се превърна в най-сериозния политически скандал за Шили до този момент.

Като че ли основателят на Национал-демократична партия, е имал свой вътрешен човек в Министерството на вътрешните работи. Неговото свидетелство просто бе обезсилено.

Тази особена връзка бе прекратена преди няколко години, но служители в министерството, които са знаели за нея, не са уведомили Шили. Сега го обвиняват, че е изтървал от контрол собственото си министерство. Последният му проект е Акт за имигрантите, в чиято основа са залегнали опростени правила за издаването на лични карти на чужденците, които живеят в Германия. Макар в началото всичко да изглежда изпипано до съвършенство, понастоящем е причина за постоянни раздори. В продължение на месеци Шили се опитва да постигне компромис не само с християн-демократите, но и със собствените си коалиционни партньори – Зелените. В деня на гласуването в горната камара на парламента той използва и последната капка влияние, с която разполага, за да спечели опозиционните гласове.

След като всички гласове бяха преброени, той прикри разочарованието си със студеното изражение на професионален политик. Професионален, но той никога не е лобирал за някоя компания – предпочита да следва собствените си убеждения, а не тези на социал-демократите.

2002 е изборна година в Германия. Ото Шили отново се съревновава за баварското законодателство посредством бюлетината на социал-демократите. Всичко зависи от хората, които печелят най-много гласове като Шили. Ето защо бе сигурно, че той ще посети град Вилсхофен.

Още едно появяване пред публика, които той никак не обича.

Шили обаче просто трябва да се усмихва.

Посланието на кампанията на Шили е, че партията на социал-демократите поддържа закона и реда, а той е шерифът на канцлера Герхард Шрьодер. В Бавария обаче той проповядва пред последните мохикани. Заглавията от 70-те “Ото Шили защитник на Фракция Червена армия” и “Симпатизант на терористите” вече не болят толкова. Все пак това е министърът на вътрешните работи на Федерална република Германия. Като такъв Ото Шили изглежда напълно в стихията си, все едно е убеден, че постът е направен за него. Шили гледа на опита си като защитник на гражданските права, а дори и като защитник на терористи, като на най-добрата квалификация за тази работа. Както самият той казва, това му дава усещането за точния баланс между свобода и държавен контрол. За онези, които казват, че действията на вътрешния министър Шили са на километри от възгледите на адвоката на леви терористи Шили, той има готов отговор: “Само идиотите не се променят!”

Името на Шили се свързва със значителни реформи, например Актът за гражданство, а сега и Актът за за имигрантите; също и с доста други, много важни въпроси. Не бива да се забравя, че след 11 септември 2001 той е изправен пред съвсем нови предизвикателства, които дават на въпросите за сигурността много по-висок приоритет.

Не се съмнявам в това, но за мен Ото Шили все още е същият човек, с който се запознах. Той е един от малцината нови приятели, които намерих, след като започнах активно да работя в правителството.

Един от малкото приятели, с които Ото Шили редовно се среща, е Джани Брунели, бивш секретар на Италианския комунистически съюз. Днес той притежава уютен малък ресторант близо в Тоскана. Ото Шили има вила наблизо, където ходи да почива. Семейство Брунели разказват на Шили всичко за сватбата си. Той е разочарован, задето не е бил сред поканените. Хората питат кой е този важен гост с бодигардите. Джани мълниеносно отговаря “Това е мой приятел, известен ляв адвокат!”

Тоскана е известна с природата и прекрасната си кухня. Наслаждавайки се на чаша вино и леко следобедно италианско ястие, вътрешният министър на Германия може би ще открие нещо средиземноморско за себе си.

Тук в Тоската дори и аз ставам много търпелив.

МСАТ представи документалния филм на Дойче Веле “Лявата ръка на закона”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

1

7