DWelle456-easterisland

000110

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Остров Пасха

Надпис: Тайнствените гиганти

В сивкавото утро на миналото дъното на Тихия океан е разбудено от силно земетресение. ОТ врящите води се издигат вулкани, чиято лава създава най-отдалечения остров на Земята.

На това малко парче суша с размери едва 12 на 15 километра се струпват безброй малки и големи вулкани. Минават много столетия, преди на този вулканичен остров отново да се появи растителност. Едно семе, пуснало корени тук, трябва да е изминало хиляди мили из просторния Тихи океан, за да създаде живот в този изолиран край на света. Най-близката суша се намира на повече от 3600 километра.

Някъде там, където слънцето се потапя в морето, се намират полинезийските острови Тубалаи. Някога там живеел един крал, чиято земя бавно потъвала сред вълните. Името му било Хотуматуа. Той търсел ново място за живеене за себе си и своя народ. Една нощ му се присънил вулканичен остров, който изглеждал достатъчно голям, за да приеме малочисления му народ. Ето защо той изпратил седмина опитри мореплаватели, които да търсят този остров.

Те плавали на изток в продължение на много седмици, преди наистина да открият острова от кралския сън. Нарекли го “Те пито уте хенуа”, или “Пъпът на света”. Това бележи началото на една тайнствена култура, която интригува човечеството и до ден днешен.

Според древната традиция крал Хотуматуа издига култови места по цялото крайбрежие. След това разделя земята по равно между синовете си. На родния му остров съществува обичай на племенните вождове да се посвещават огромни статуи, наречени “моаи”. Дялат се от твърда скала по времето, когато вождът е още жив.

Величественият вулкан Ранурараку, който се намира в юго-източната част на острова, се превръща в източник на тяхното творчество. Именно тук хилядолетия по-рано вулканът бълва разтопена скала. В резултат се появява лесна за обработка, шуплеста скала, която е напълно непозната за новодошлите. Тази вулканична скала им позволява да създават огромни статуи за много кратко време – все едно съдбата отрежда на тези хора да усъвършенстват културата от родния си остров именно тук.

Колосът, който понякога тежи до 150 тона, се спуска положен на гърба си по стръмния планински склон, където в подножието на вулкана очаква смъртта на първообраза си.

Когато впоследствие човекът умира, стотици, а може би и хиляди племенни войни, украсени в траурни цветове, се събират, за да пренесат неговия “моаи” на мястото за погребение. Положен върху дървени трупи, “моаи” се тегли сантиметър по сантиметър на разстояние множество километри. Там го чакат благородните му предшественици. Всички те се взират към вътрешността на острова. Всички “моаи” на клана бдят над душите на починалите.

Тогава настава време за тържествената погребална церемония.

Минават години, а спомените за полинезийската им родина избледняват сред наследниците на Хотуматуа. Те забравят своите високо развити мореплавателски умения. Наблизо и далеч няма и късче земя, нито хора, с които да обменят стоки или култура.

Минават 1500 години, преди към острова да се приближи друг кораб.

Капитан Якоб Рогевейн е изпратен от холандската Западноиндийска компания да търси из океана легендарната земя на Дейвис. На Великден 1722 година той съзира остров. Цялото крайбрежие е населено с тайнствени каменни гиганти.

Сега народът на Хотуматуа е на върха на силата си, но е измъчван от пренаселване. 25 хиляди се съревновават за по-големи и мощни “моаи”. В своя дневник капитан Рогевейн записва това чудо на света. Той не знае нищо за наближаващия упадък на островитяните. Той лично кръщава откритието си на деня, в който акостира, и го нарича “Великденски остров”.

Островитяните се опитват да извлекат все повече и повече от почвата. Те опожаряват горите, за да се сдобият с повече земеделски площи. Накрая по острова не остава и едно дърво.

Легендата говори за огромни кълба дим и пепел, издигащи се от острова. Вълните се удрят в подножието на вулкана, който пък им отговаря с трясъци и тътен.

Дали се описва земетресение? Или някоя тихоокеанска приливна вълна е донесла разрушение, изтръгнала е дърветата, отнесла е почвата, оставяйки острова като играчка в ръцете на природните сили, също както в дните на неговата младост? Всичко това е загадка за нас. Каква всъщност е била причината за изчезването на тази цивилизация – природно бедствие? Бунт на гладуващите бедняци? Война между владетелите и народа?

Традицията говори за битка между “дългоухите” и”късоухите” – аристократите и обикновените хора, в която народът разрушава огромните статуи.

Само няколко хиляди души оцеляват след гражданската война. Анархия цари навсякъде. От страх да не бъдат пребити до смърт или изядени, оцелелите отиват под земята, където се крият в тайни пещери. Това е най-мрачната глава в историята на Великденския остров. За накогашната процъфтяваща цивилизация говорят само камъните.

През 1774, само 52 години след пристигането на капитан Рогевейн, на острова акостира много по-известния капитан Джеймс Кук. От великата култура, която му описват, той може да види единствено камънак. “Всичко е опустяло”, отбелязва капитан Кук в своя дневник.

През ХIХ век пристигат все повече и повече “бели богове” – китоловци и търговци на роби. Островитяните са разпродадени, покръстени и изследвани. За първи път се появява проказата.

През 1955 година, след като известният норвежки изследовател Тур Хейердал отива на острова, първите “моаи” се издигат отново от местното население. Бестселърът на Хейердал “Аку-аку” прави острова известен по цял свят. Оттогава този най-далечен остров е посещаван от туристи, които идват да видят тайнствените статуи – неми свидетели на една катастрофа, за която останалата част от света така и не узнава.

001330

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Остров Пасха”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

3