DWelle458-fightforpeace

Терористическите атаки от 11 септември накараха много хора да се страхуват за бъдещето.

Съединените Щати отговориха с бомбени удари срещу базите на “Ал Кайда” в Афганистан. Християните по цял свят бяха изправени пред едно предизвикателство.

Основната идея на християнството е мирът. В него обаче се включва и това да се опазва живота на съседите.

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

„Борбата за мир„

Надписи: Германските протестанти – пацифисти или миротворци?

Това е антивоенна демонстрация в столицата на Германия Берлин. Сред демонстрантите има и християни. Военният ответ на събитията от 11 септември изправя църквата пред мъчителна дилема.

Манфред Кок, председател на Лютеранския църковен съвет в Германия, е сред най-влиятелните протестанстки дейци в страната.

Аз съм против абсолютно всякаква форма на война, но зная, че понякога няма никакъв друг извор, освен войната. Този вид противоречия разкъсва нас, хората, на части. Ние, в църквата, също трябва да се справяме с това.

Това е националната щаб-квартира на Лютеранската църква в Германия. Тук заседава управителното тяло на църквата. Дори и тук различаващите се етически позиции относно употребата на сила са очевидно доказателство. Някои смятат военните удари по Афганистан за неподходящи. Според тях насилието поражда единствено ново насилие. Други, въпреки резервираността си, подкрепят военната намеса. Единственият общ знаменател в църквата е, че военна сила трябва да се използва само в краен случай.

Винаги съм казвал: “Насилието прави виновник и теб!”. Хората, които са издали заповедите или са гласували “за”, също живеят според принципите на прошката. Те също са виновни. Не може просто да седим така и да приемем факта, че разни дивашки банди подпалват света.

Протестантите вярват, че отделните хора трябва сами да вземат решение според съвестта си. Църквата не може да стори това вместо тях. Също като всички хора, християните живеят в дилема. За военните операции не може да се получи сигурна информация – цензурата поставя бариера за създаването на мнение.

Въпросът е дали знам достатъчно, за да взема едно или друго решение. Това е дилемата. Аз нямам възможността да се допитам до някой експерт по дадена тема, и да заявя, че това или онова е право или грешно. Мога само да кажа, че пътят, който избереш или по който поемеш, трябва да бъде такъв, че да останеш с чиста съвест.

Млади войници в столицата. Преди да положат военната си клетва, новобранците посещават църковна служба.

Униформите не е съвсем като да не създават проблеми в църквата. Отношенията между Църквата е военните все още са твърде обтегнати. Самият Исус казва, че “онези, които живеят с оръжие, ще умрат от него”.

Полковник Клаус Готшалк е главен координатор на проекти, осъществявани между военни и граждански организации в Източна Германия. Той е християнин. В армията е от 35 години. Той също се чувства обвързан със Светото писание и божата заповед “Не убивай!”, но казва, че има изключения.

Самоотбраната при необходимост може да доведе до убийство. Човек трябва да е напълно наясно с деликатните аргументи, които се намесват, когато свидетелите излязат пред комисията.

Представете си само, че са били нападнати жена ви или дъщеря ви. Какво бихте направили? И други подобни въпроси. Този вид ситуации може да доведе до сериозни спорове. Сега обаче се случва нещо ново – превантивни мерки.

Със сигурност тези въпроси ще изникват все по-често в бъдеще, особено когато не може да се посочи кой точно е врагът.

Полковник Готшалк знае, че войниците винаги могат да се окажат в ситуация, при която са принудени да убиват.

Като християнин зная, че хората живеят в постоянна вина. Как се отнасяме един към друг, когато не сме виновни за едно или друго? Постоянно се осланяме на прошката и смирението, а това важи с особена сила за войник в акция.

През 90-те години на миналия век войната на Балканите се смяташе за конфликт между религиозни групи, особено в Босна, или тук, в Косово две години по-късно.

Съединените Щати и Европа отговориха на заплахата за масово унищожение като бомбардира Белград.

Съединените Щати гледаха на прилагането на сила като на единствен начин за принуждаване на талибанския режим в Афганистан и отстраняване на терористичната заплаха на Осама Бен Ладен. Този аргумент се оборва от протестантския теолог професор Рихард Шрьодер.

Той казва, че ако някой заплаши да хвърли граната в претъпкан пазар, е законно да се предприемат действия чрез стрелба на месо.

Стара теологическа традиция е заедно със заповедта да обичаме ближния си е необходимо и да го защитаваме от злото. С други думи съвсем естествено е хората да стигнат до заключението, че ненасилието води до разоръжаване, но не винаги е така. А когато не става така, тогава не е достатъчно да се каже: “Съжалявам, но ненасилието не върши работа”. Това трябва да доведе до добре премислена и премерена употреба на сила за предотвратяване на по-лошото.

Професор Шрьодер посочва мнението на Мартин Лутер, че световните водачи трябва да играят основна роля в защитата на поданиците си. Мнозина обаче не са съгласни. Един от тези хора е лютеранският епископ на Хановер Маргот Кесман.

Църквата винаги е смятала, че употребата на сила е законна. Вижте само “Конфесия Аугустана”, която често се използва за оправдаване на война. Оставам убедена във вярата си, че главната тема за църквата е как да се избегне насилието и съм щастлива, че вече не говорим за “справедлива война”, а повдигаме въпроси за справедлив мир в рамките на християнската етика. Това е главната ни цел, но ние трябва да повдигаме въпроси относно точният път за постигане на тази цел. Лично аз винаги съм била привърженичка на невоенните решения и отстоявам мнението си, че това е законосъобразна християнска позиция.

Политикът от Християн-демократическия съюз Херман Гьое също е член на Лютеранския църковен съвет в Германия. Заедно с професор Шрьодер той уверява, че лютеранската църква не е подкрепила с чисто сърце военните действия.

Ако одобря военни операции, в които хора и войници рискуват собствения си живот, както и живота на други, то това опира до вплетеното в човешките взаимоотношения чувство за вина. И все пак според мен алтернативата да не се прави нищо също не те оставя невинен. По-скоро рискуваш ескалация на терористични атаки, чиито жертви ще бъдат други хора.

Бившата пасторка Антйе Фолмер сега е заместник-говорителка на германския парламент. Известна като зелен политик и християнин, тя отрича идеята тероризмът да бъде надвит с военна сила. Според нея няма краткосрочно “лечение”.

Тероризмът е всеобщ проблем, който няма нищо общо с отделните убийци, а по-скоро с мобилизирането на цели култури и общества в полза на един разрушителен и опасен за Земята ред. Бих могла да се боря срещу това единствено дългосрочно, ако се опитам да се разгранича от общество, култура или стратегия.

Може ли обаче това да сработи на практика? Какво мислят войниците за възгледите на политиците?

Най-общо, естествено, госпожа Фолмер е права, поне що се отнася до борбата с тероризма. Според мен обаче при случая с Афганистан се създава пример за подобни средно- до дългосрочни стратегии. Това включва и свалянето на талибанския режим, с който не може да се преговаря.

Отхъврлям гиганската военна машина като начин за борба с тероризма.

Не мога да се съглася с подобни генерална интервенция във вътрешните механизми на обществата, след като дори не можем да кажем със сигурност, че едно състояние на война ще бъде прекратено. Или например, когато една мисия е изпълнена, и е безопасно да се върнем към нормално мирновременно положение.

Млади новобранци полагат клетва на специална церемония в Берлин.

Те се заклеват да пазят Германия от всякакви злини. Същата клетва е положена и от същите войници, които служат в момента като миротворци в Афганистан.

Предимно професионални войници се заклеват да опазват мира “активно”. Мнозина от тях са практикуващи християни, които често биват критикувани от други християни.

В миналото често съм ставал свидетел на разговори с хора, които не са съгласни с това. Винаги стигаме до извода, че те се занимават със социални услуги по същата причина, поради която аз влязох в армията. През 60-те години на ХХ век моето поколение смяташе, че докато съществува насилие, е необходимо контра-насилие, за да се предотврати дори още по-голямо насилие.

Това обаче е само един от аргументите на теолозите каква трябва да бъде борбата срещу тероризма. Много извеждат паралелите си от поведението на германските християни по време на нацистите.

Иска ми се да ви припомня за едно теологическо твърдение от 1932 година. Там се казва,че държавата има право да използва необходимата доза насилие в този несъвършен свят, за да осигури възцаряването на закона и мира. Това е една точка, по която аз бих спорил.

Какво могат да кажат обаче противниците на военна сила на жертвите на терористични атаки.

Ако аз кажа, че не е добре да се разрешават въпроси с военна мощ, и подобно действие се окаже неуспешно, защото милитаризмът е само още една стъпка в ескалиращата спирала на насилието, то ще трябва да поработя върху себе си, за да надмогна злото у хората, като запазя самообладание.

Бих казал, че това е по-скоро някаква приказка. Не съм сигурен, че като човек мога да изисквам други да търпят последтсвията от нещо, което би могло да бъде уредено посредством международно сътрудничество.

Едно оправдание за войната срещу тероризма трябва да бъде основано на политически анализ. Тук обаче мненията на християните отново се различават. Някои виждат основата на проблема в социалната несправедливост. Други гледат на тероризма като на последствие от индивидуален или религиозен екстремизъм. А трети смятат терористичните актове за изначално зли.

От фундаментална гледна точка би било напълно погрешно да гледаме на злото като проблем, който няма нищо общо с човешкия род. Злото е част от човешкия облик. Трябва да внимаваме самите ние да не се обърнем към фанатизма.

Едно е сигурно – опасността, за която става въпрос тук, или с други думи причините и мотивите на терористите, не се придържат към елементарните антропологически теории, които предполагат, че докато хората имат какво да ядат, те ще мируват. Не само нуждите на хората ги водят към агресия, дори напротив. Много по-често някакво обърнато чувство за превъзходство кара хората да бъдат агресивни, като това произлиза или от преживяна несправедливост, или от раздуто чувство за самоуважение.

По мое мнение борбата срещу тероризма включва и противопоставяне на оръжейната търговия. В църковния съвет аз придържам тази теза и се опитвам да постигна договореност, според която търговията с оръжие да стане буквално невъзможна. Търговията с наркотици, от която се финансират много терористични групи в световен мащаб, е друг въпрос. Това трябва да бъде спряно, и то незабавно.

Разбира се, съвсем друго са реалните мерки тези неща да не бъдат толерирани. За тази цел имаме нужда от християнско-ислямски диалог. Трябва да се съберем с ислямските лидери, защото очевидно в Германия има групи, които се придържат към използването на насилие и го оправдават чрез религията си.

Исус казва: “Блажени са миротворците”… Дори нещо повече – “Обичай врага си!” Някои християни виждат в тези думи причина да отхвърлят всякакъв въоръжен конфликт. Издържа ли обаче логиката им, когато са застрашени други хора и нации? Как можем да тълкуваме християнските писания по този въпрос? Днес повече от всякога църквата е разединена, когато става въпрос за това.

Цялата логика в проповедта на планината е основана на предположението, че врагът не се различава от самия човек. А когато проумееш, че врагът е същия като теб, вече е невъзможно да се бориш срещу него със същата подклаждана агресия.

Християнската вяра никога не е твърдяла, че има рецепта за изкореняване на войната по света. Този аспект няма да откриете и при Исус. Вместо това християните трябва да поемат риска и отговорността да обичат враговете си, вместо да търсят отмъщение. Повтарям пак, ние не можем да бъдем отговорни за другите. Докато ти си отговорен за безопасността на други хора, не можеш да заявиш “Безсилен съм! Съжалявам, но не мога да ви защитя!”

Често се случва така, че в ситуации, когато насилието изглежда необходимо, хората се обръщат към проповедта от планината, и казват: “Това няма нищо общо с политиката! Много е наивно!”

По мое мнение обаче, ако погледнете назад, най-известните личности на ХХ век не са Сталин или Хитлер, а Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг, Ганди. Дори и в екстремни ситуации те продължават да се придържат към ненасилието: “Ние все пак можем да се преборим, при това без насилие!”

Няма прецедент, който да показва, че ненасилието води до разоръжаване. Махатма Ганди постига нещо подобно, но не е бил само той. Самата политическа ситуация го довежда до този успех.

От друга страна ние знаем, че насилието съществува по света, и че ние трябва да сме в състояние да му се противопоставим, за да намалим степента на репресия. Това е главната причина за съществуването на военните сили.

Как реагират войниците на Христовите думи? Наистина ли миротворците са благословени?

За мен това беше потвърждение на решението ми да се присъединя съм армията. Естествено, може да се намери потвърждение на почти всичко, което иска човек, във всяка една религия, също както е възможно и да се намерят противоречия.

За себе си смятам обаче, че мога да се поуча от Библията, включително и от проповедта на планината.

Ако ненасилието на човека от Назарет престане да бъде опция в нашата църква, то никой няма да задава повече въпроси. Не би било така очевидно, че това, което въобще прави мира възможен, няма нищо общо с оръжията. Именно по тази причина имаме нужда от пацифизъм и от пацифисти.

На пацифистите обаче вече никак не им е лесно в църквата. Дали миротворците и мироопазващите войски не са по-популярни от пацифистите?

Аз принадлежа на онази група, която би избрала пацифисткия път в определени ситуации. Например през 80-те години на ХХ век, когато единствената възможност изглеждаше ядрената война, аз определено бях в лагера на пацифистите.

Под заплахата от двустранен ядрен конфликт, при който за обикновена война край нашите граници дори не ставаше въпрос, беше лесно да кажем, че отричаме войната.

Много хора просто живееха в илюзия. Те гледаха на свръхвъоръжаването и ядрената надпревара като на начин да се приближим към тоталното премахване на войната.

В много райони по света има германски войници, които служат като миротворци – в Афганистан, Макенодия и тук, в Босна. След Втората световна война Германската лютеранска църква приема възгледа, че войната е против Божията воля. Трябва ли обаче военната намеса да бъде напълно отричана? И как интерпретират мира християните?

За мен това означава пълно осъзнаване на ролята на предотвратяването на граждански конфликти, на намаляване на несправедливостта и други влияния, които могат да доведат до омраза. За мен това изисква и етичното отношение на политиците, но също и дълг да не се приема насилието и несправедливостта. Това води до ситуация, в която трябва да пазя мира или да го подсигурявам с оръжия.

Аз съм не радикален, а по-скоро отговорен пацифист, в смисъл, че гражданите на държавата трябва да имат правото да делегират своята воля за прилагане на сила в законни граници, например чрез полицията. Смятам, че е необходимо създаване на международна полиция, която да се бори с това насилие, и това трябва да е Организацията на обединените нации.

Когато Клаус Готшалк влиза в армията преди 35 години, е широко разпространена военната доктрина за ядрена надпревара. Почти няма дискусии за качествата на конвенционалната война.

Днес той все още смята въоръжените сили за подходящ инструмент за защита на живота, особено след скорошните си опит в бивша Югославия.

Истинската ценност може да се види едва днес. В Косово дори имаше избори. Протичат опити да се възцари ред и законност, да се позволят политически дебати и да се организира възстановяването на района.

Войниците участват във всичко това. Помислете си само за усилията, необходими за построяването на топли апартаменти, и други подобни неща.

Бях в Косово и мога да кажа, че ако не беше Кейфор, там всички щяха да се избият.

Според мен това е ключът на миротворческата мисия. Ние, християните, трябва да подсигурим победата на мира като последствие от тази военна мощ.

Християнската мирна етика обаче не осигурява напълно задоволителна основа за политиците. Християнската доктрина за лична свобода включва и идеята за лична отговорност за собствените ти действия. Затова проблемът за войната и мира винаги ще остане въпрос на съвест.

Хората винаги са знаели какво е война. Това не означава, че съм нейна привърженичка, но идеята, че Господ се грижи за нас ме кара да вярвам, че няма причина да изоставяме надеждата. Днес всеки духовен лидер би трябвало да носи това послание в думите си.

МСАТ представи документалния филм на Дойче Веле “Борба за мир”

Превод: Никола КолевТекста чете: ____________________________________________________

1

7