DWelle459-piza-italy

МСАТ представя документалния филм на Дойче Веле

от поредицата “Световно наследство”

Пиза, Италия

Годината е 1589. В Пиза Галилео провежда своите експерименти.

Пиза е негов роден град, а той преподава математика в тукашния университет.

Галилео е особено заинтригуван от наклонената кула. Състоящите се изцяло с мрамор, камбанарията, катедралата и баптистерията са построени между ХI и ХIV век. Те са символ на властта, до която се издига Пиза.

Галилео носи метални топки с различни големини, като планира да измери скоростта, с която те падат.

Това е най-подходящото място за него – “Пиаца деи миракули”, или “Площадът на чудесата”.

Издигнатата върху някогашното блато камбанария започнала да се накланя скоро след началото на строежа. И също както се бунтува Кампанела, така и Галилео отхвърля академичните правила по онова време. Той се бунтува и срещу властта на католическата църква, която след настъпването на Реформацията забранява свободната наука. Неговото мото е “Практика, а не теория!”, което е наистина революционно за времето си.

Златната ера на Пиза започва през Х век. По онова време градът се намира точно на брега. Пиза скоро се превръща във водеща морска сила. Нейните войски успешно се борят със сарацините и сицилианците, успяват да прогонят генуезците от Сантиния и да завладеят Корсика и част от Византия. Градът се превръща в “световна” сила. Златото, отнето от сарацините, дава възможност да бъде започнат строежа на огромна катедрала.

В онези дни жителите на Пиза се смятат за истинските наследници на Античността. Те искат да построят нов Рим. Архитектите използват римски руини и украсяват катедралата по византийски образец.

Стилът на Пиза скоро бива копиран и в други италиански градове като Сиена и Флоренция.

В края на Средновековието много художници пътуват до Пиза, за да се дивят, а по-късно и да копират великолепните мозайки в катедралата.

Пространството във вътрешността на катедралата е структурирано около римските линии. Архитектите го разделят на пет кораба – нещо ново за онова време. То придава на църквата известна лекота и осигурява добросърдечен прием – посетителят се чувства свободен, а едновременно с това и в безопасност.

Класическите колони са донесени от Южна Италия и Сардиния.

Джовани Пизано произлиза от фамилия на известни скулптури и архитекти. Той проектира мраморната украса на катедралата. Неговите статуи напомнят за класическите богини.

Джовани Пизано също се интересува от скулптурите и вярванията на гърците и римляните. Заедно с баща си той ги изучава от останките и саркофазите, които могат да бъдат намерени из цяла Пиза.

В тази скулптура Фигий изглежда като жив, което е наистина необичайно за онова време. Казват, че Джовани работил 9 години по нея.

Николо Пизано, бащата на Джовани, помага в построяването на масивната баптистерия. Тази впечатляваща кръгла сграда е сред най-големите от този вид на света. Също като другите паметници, тя е замислена като символ на величието на града.

Николо Пизано проектира и мраморния олтар на баптистерията – невероятна структура, поддържана от колони и статуи. Напълно в съгласие с хуманистичния Ренесанс, Николо Пизано е погълнат от желанието да създаде нещо ново. В това отношение той показва пътя на творците от Ренесанса. Например като “Давид” на Микеланджело, който би бил немислим без своя предшественик – статуята на Херкулес от Николо Пизано.

Впечатляващите библейски сцени, изобразяващи раждането на Христос, също служат за вдъхновение на много скулптори.

Пиза е рожденото място на ранния Ренесанс в скулптурата.

Хората в Пиза създават и огромно гробище, за което казват, че е издигнато върху свещена пръст от Голгота. То има уникално, впечатляващо излъчване.

Класическите саркофази съдържат останките на богати семейства. През Втората световна война Кампо Санто е разрушено от бомби. Повредено е едно от най-известните места със средновековни стенописи. Фреските са покривали стените на гробищната галерия. Някои от секциите са възстановени. Стените са почти голи. Може би скоро красивите фрески отново ще ги украсят.

Изрисувани от незнайни художници, сцените от триумфа на смъртта и Ада изобразяват драматичната борба между добро и зло, между ангели и демони.

“Пиаца деи Миракули”. Могъщите паметници изглеждат като че откъснати от истинския свят. Негов символ е потъващата кула. В продължение на векове това е истинска загадка – дали ще се килне съвсем някой ден. Всъщност тя е изправена с почти 40 сантиметра, благодарение на сложна система от дупки и тежести.

Наклонената сграда е известна още по времето на Галилей.

Чрез своите експерименти, писания и астрономическите си изследвания, най-известният син на Пиза раздрусва средновековната концепция за света до самите му основи.

Пиаца деи Миракули, едно уникално рождено място. Съвсем ясно се усеща, че тук се срещат епохи, където изкуството и архитектурата поемат нова посока.

МСАТ представи документалния филм от поредицата на Дойче Веле “Световно наследство” “Пиза, Италия”

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________

3