ocean1

МСАТ представя със съдействието на посолството на Франция в София документалния филм

Океанът, запас от кислород

\Ники..\

Лазурният бряг, Бретан и атлантическото крайбрежие – общо 5-те хиляди километра от френската брегова ивица са посещавани от близо 40 милиона туристи всяка година.

Крайбрежието предизвиква и големия интерес на агентите за недвижими имоти. От началото на века урбанизацията не престава да настъпва и със сегашните темпове няма да останат незастроени терени по френското крайбрежие след 40г.

Вече естественият баланс на десетки райони е наруше под двойното влияние на туристите и на строителството. За да бъде спряно това планирано унищожение Франция създаде Консерваторията на крайбрежието през 1974г. Нейната цел е да изкупува всички застрашени райони по брега. Този организъм е уникален, защото е под прякото ръководство на френската държава.

„Консерваторията разполага с комплексни възможности да придобива собственост, дадени от френските закони. Имаме право да купуваме, както правим най-често и да стигаме до експроприация на терени – което се случва много рядко. Между двете имаме право и да купуваме преференциално пред всеки друг клиент и това е също един начин на намеса“

За 20 години съществуване Консерваторията е придобила 45 хиляди хектара терени. В момента тя разполага с 10% от френските брегове. Терените са защитени и представляват част от националното наследство, без право на продажба.

Намесата на Консерваторията се предизвиква, когато рискът от разрушаване на даден район е твърде голям.

Тук, в Бретан всяка година идват по едини милион туристи, за да се любуват на странните скалисти образувания, които могат да се видят само на още две места в света.

Тази разходка е приказна, но смъртоносна за природата. С годините милионите крака са унищожили растителността.

Г-н Ли Берш е пенсионер и отговаря за една асоциация, която се подържа този парк. С годините той е наблюдавал драматичното влошаване на състоянието на терена.

„Вижте какво направиха туристите. Едно време тук беше зелено. Вижте сега.. Няма никаква растителност. ..Зависи където искат да отидат хората.. А те винаги искат да се изкачат до най-високата точка, за да видят залива, а после тръгват откъдето им скимне. Ще трябва да оградим пътеките с въженца и оградки, за да не се преминават ограниченията.“

Собствениците на района са 60 души. Консерваторията е купила една част и сега я възстановява. Строежите се извършват с помощта на естествени материали и разрушаването на пътеките е спряно. Естествената растителност отново се появява, въведени са и нови видове растения.

Консерваторията за крайбрежието осигурява екологичния баланс на районите, които притежава и за които се грижи. Понякога купуването на терена изисква дълги преговори. Дори и да притежава мощни юридически оръжия срещу упорити собственици хората от Консерваторията предпочитат да откупуват терените с добро.

Такъв е случаят и тук, в абатството на Бонфор, на брега на Бретан.

„Самият собственик, бившият собственик си задавал много въпроси какво ще стане с това място. Не е лесно да предадеш в наследство такива исторически ценности. Освен това той не бил в цветущо финансово състояние. С годините абатството се рушало. Човекът притежават част от историческото наследство на страната, но не бил в състояние да го управлява. Ние положихме много усилия. 12 години ни трябваха, за да убедим собственика, че ние сме наследниците му. Не ставаше дума за смяна на собственици. Ние бяхме наследниците на тяхното семейство. Така в началото на 1993г. станахме собственици на абатството, на горите, блатото и плажа от 45 хектара.“

Цената на абатството била около половин милиона долара. Но най-скъп се оказал ремонтът – един милион за абатството и половин милион за реставрацията на тази дига от 16в. Но инвестицията е рентабилна. Въпреки че работите по реставрацията не са завършили туристите бързат да видят абатството. За три години то вече се самофинансира на 70%. Това е добър признак за финансирането на обекта, когато завърши реставрацията.

Консерваторията смята да разшири паркинга, да построи ресторант и книжарница и да оборудва мястото, за да могат туристите да прекарат цял ден тук. С това ще завърши и ролята на Консерваторията – след като купи терена и го възстанови предава управлението на местни фирми.

Без значение дали в абатството в Бретан или в този орниторологически парк управляващата компания трябва да се съобразява с договора, което понякога излиза скъпо. Например съществува забрана да се строи на терените, задължение за подръжка.

Фирмите, които управляват защитения район за общински власти или частни компании спазват задълженията си, поради все по-големия интерес на посетителите. Те са главният източник на приходи.

„Орнитоложкият парк Маркантер създава чудесна представа за птиците в района. Паркът се превърна в туристическия локомотив на западната част на департамента. Дори бе създаден и фестивал на птиците.. В момента имаме 130 хиляди посетители всяка година. Очевидно е, че посещаемостта позволява на парка да съществува и носи значителни приходи от допълнителни услуги и в съседните селища.“

Създаден преди 15г. паркът има важна образователна роля. Обиколките с екскурзовод дават възможност на всеки да види и да научи нещо за пичти всяка птица, която живее в Европа.

Всички животни тук живеят при пълна свобода. за да не ги плашат хората са затворени и скрити от острия птичи взор.

Компанията, която управлява парка успява да печели от посещаемостта. Значки, видеофилми, картички и книги – книжарничката успява да работи добре от орнитологическия интерес на децата.

Противно на очакванията агентите на недвижими имоти са се превърнали в съюзници на идеята за опазване на околната среда, дори и законът да им забранява да строят на по-малко от 100 метра от морето.

Всеки защитен плаж е интересно място за развитието на туризма и пазара на недвижимите имоти.

„От момента, в който нашата собственост се изтегля със 100 метра назад се подразбира, че ние вече не застрашаваме крайбрежието, а дори имаме полза от него. Това е закон, с чиито цели – не винаги с начина на прилагането му – с който ние сме напълно съгласни.“

Консерваторията за крайбрежието заинтригува и чужди страни. навсякъде по време апетитите на агенциите за имоти и туризмът са заплаха за брега. Френската организация може да служи за пример. В момента се работи с 22 страни от Средиземно море за намиране на най-добрите решения за икономическо развитие и уважение към околната среда.

-

Океанът представлява 70% от земната повърхност, или 360 милиона кв. км. и 13 700 милиона милиарда куб. м вода. Този сложен организъм е от жизнена необходимост за нашата планета.

Най-напред заради климата. Без влиянието на океана тропиците биха са задушили, а полярните области биха станали още по-мразовити.

Океанът е термостатът, без който не би съществувал никакъв живот на Земята.

„Като говорим за климат океанът е основният резервоар на топлина на планетата. Трябва да се има предвид, че той съхранява толкова топлина в първите 5 метра, колкото атмосферата в цялата екосфера. От друга страна океанът разпределя топлината и въгледвуокисът, но с по-бавни флуктуации.

Атмосферата няма памет, когато премине от едно състояние в друго няколко месеца по-късно тя е забравила първоначалното си състояние. При океана е точно обратното – той има много дълбока памет. У него моем да открием следите на неща, които са ставали преди много милиони години. Океанът е паметта на климатичната система.“

Като пренася 30% от топлината на тропиците към полюсите океанът е пазител на земния екологичен баланс. Узимаването на варирането на неговите течения е основата на нашето познание за земния климат. Другата роля на океана е тази, която играе във въглеродния цикъл заедно с атмосферата и биосферата – той е един от основните резервоари на въглероден газ.

„Човечеството изпуска около 7 милиарда тона въглерод в атмосферата на година като изгаря петролни продукти, като прави цимент, като унищожава горите. Тези 7 милиарда тона ние не ги откриваме в атмосферата, там са само половината от тях.

Останалото е – според това, което се приема в момента – абсорбирано от океана.

В дългосрочен план този бездънен резервоар на въглерод може би ще започне да го преобразува във варовик и да го натрупва. Така въглеродът от атмосферата ще бъде в по-нормално състояние.

Проблемът е, че океанът е бавен и ще му трябват между 100 и хиляда години, за да възстанови това равновесие. В резултат океанът трудно следва темпото, с което човекът отделя въглерод в атмосферата.“

Океанът не бърза, той трудно асимилира въглеродния двуокис, който хората отделят със своята дейност. Резултатът е съществена промяна в климата. Въглуродният двуокис е едно от основните причини за глобалното затопляне.

В каква степен климатът на Земята ще се затопли? Отговорът на този въпрос сега зависи от равновесието на нашата планета.

Гледахте документалния филм Океанът, запас от кислород, представен от МСАТ със съдействието на посолството на Франция в София.

Превод Силвия Грозева и Никола Колев

Тескта чете……..