slovakia2

СЛОВАКИЯ

Банска Щявница

Водещ: Статия във вестник: “На 10 декември 1993 Комитетът към ЮНЕСКО за световно културно и национално наследство прибави средновековния миньорски град Банска Щявница и околностите му в списъка си.”

Не знаем кога точно е създадена Банска Щявница. Не е запазена грамотата за основаването на града, но е сигурно, че той е получил такава не по-късно от 1238 година. И така звукът на чукалото, който е призовавал миньорите, все още ехти из този красив град, както е било в продължение на векове. Градът, неговите жители, и целият район са били създадени в резултат на богатството в дълбините на Щявницките планини.

Златната и сребърната руда примамвали хората, което стимулирало развитието на града още през втората половина на ХІІ-ти век. Всъщност тази област е населена повече от 5000 години. Келтите започнали да добиват златна руда тук през ІV-ти век пр.н.е. Първото интересно сведение за добив на сребро, което си струва да се спомене за добиването на сребро е от 1217 година. От документи на крал Андрей ІІ Унгарски научаваме, че той е получил около 75 килограма сребро от Банска Щявница. По-късно добивът на златна руда също се увеличил, и достигнал най-високите си стойности през 1740 година, когато са били извлечени 600 килограма злато и 23 000 кг сребро.

През 1735 година тук било създадено първото миньорско училище в Унгарското кралство и след по-малко от 30 години вече се четяли първите лекции в първия технически университет на света – Миньорската академия. Банска Щявница станала център на миньорството в Европа.

Видният минен инженер Мтей Корнел Хел и неговият син Йосиф Карел Хел са работили тук. Както и математикът Карл Троблефер, архитектът Самуел Микобини. Гениалната система на водните резервоари за мините около Банска Щявница е създадена балгодарение на тях. Миньорството тук било изключително напреднало в технологично отношение спрямо останалия свят още през втората половина на ХVІІІ-ти век.

Студентите и преподавателите в Миньорската академия идвали не само от Унгарското кралство. Специалисти от Англия, Дания, Германия, Франция, Италия, Испания и дори от Мексико са работили тук. Просъществуването на Академията е неразривно свързано със световноизвестни имена в миньорството и лесовъдството.

Банска Щявница преживявала своя златен век.

Богатството от земните недра се отразило и на външния вид на града. Доминира масивният бароков скулптурен паментик – “Света Троица”, заобиколен от градски къщи. Тук готиката се припокрива с барока, а ренесансът – с неокласиката. В богатата украса по фасадите се виждат множество великолепни скулптури.

През ХІІІ-ти век жителите на града построили “Райската църква” на южната страна на хълма. Тя представлява обширна трикорабна базилика. С настъпващата турска заплаха през 50-те години на ХV-ти век тя била реконструирана като градски замък. Укрепленията на замъка се състоят от 5 бастиона и една укрепена кула.

Най-старата сграда – параклисът “Св. Михаил” се намира на входа на крепостния комплекс.

Романската ротонда се състои от две части – параклис над земята и коридор под него.

Зданието на старото чукало, което било част от ежедневния живот на миньорите в града, е превърнато в миньорски музей. Днес се разнася характерният звук от удрянето на дървените чукове по дъските, както е било през изминалите векове, когато миньорите от околностите били събирани за работа.

Миньорският музей включва и музей на народната архитектура, свързана с миньорството, както и всякакви минни машини и приспособления.

Вратата Пиаска е част от системата от стени и укрепления, построени за защита от турците. Тя била построена през 1554 година, и е най-старата от първоначалните три главни врати.

Градът и околните му миньорски поселения са били