slovakia3

СЛОВАКИЯ

Вълколинец

Водещ: По време на сесията си от 4-ти до 10-ти декември 1993 в Картагена, Колумбия, Комитетът за световно наследство към ЮНЕСКО прие в списъка си Вълколинец, фолклорен архитектурен резерват в Словашката република.

В северната част на Централна Словакия се намира старинния град Ружомберок. Той е споменат за първи път през 1318 година. Градът спада към Ликавски окръг, и е известен с производството на дървен материал. От три страни е обграден с гъсто заселени хълмове. Например още в началото на ХVІІ-ти век градът вече е имал 6 дъскорезници и общинска хартиена фабрика. Известен е със саловете си. Хиляди дървени трупи, завързани заедно, плавали на юг по течението на река Ваг, до пристанищата на Дунав. Ружомберокските занаятчии и търговци живеели във внушителни каменни къщи.

Обкръжаващата го гора предоставяла големи количества от висококачествено дърво, което станало традиционен строителен материал за обикновените хора. Дървото било буквално източник на прехраната в този регион. То било изнасяно, както и обработвано тук на място. Дървото станало основен материал за словашката битова архитектура.

В подножието на хълма Сидеров на 718 метра над морското равнище се намира село Вълколинец. Първите къщи тук са били построени още през втората половина на ХІV-ти век. Вълколинец е един от най-добре запазените и завършени комплекси на оригиналната национална архитектура в Словакия. Името на селището произлиза, както научаваме от един декрет, датиран към 1640 година, от едно важно задължение на жителите му – да се грижат за капаните, които пазели град Ружомберок от вълчите глутници. Вълколинец е типично липтовско високопланинско селище, което е запазено до наши дни в автентичния си вид. Това е от гледна точка на градското строителство, тъй като тук има почти недокоснати образци на фолклорната архитектура. Селото е запазило местния стил на сградите – тяхното разположение в местността, хармонията им с окръжаващата ги среда. Освен това днешните жители са съхранили и традиционния си начин на живот. Във Вълколинец са запазени 45 стопанства, които се състоят от дървени къщи и помощни сгради. Дългите дворове се поделят от няколко къщи. По голямата част от тях са отворени, някои имат дървени врати с предверия, покрити с дъски. Стените на дървените къщи са измазани и боядисани. Покривите са с очертани корнизи, наклонени под ъгъл плоскости, и полукръгли орнаментни върхове.

Дървото – материалът на нашите бащи. Столетия на традиции, чувствителност и умения, постоянно усъвършенстване на формата са били занимание за десетки народни творци, които са изразявали чувствата си чрез обработката на дървото.

Чувствителните пръсти на дърводелците не само умеят да гравират декоративни корнизи, но и по подражаем начин да отразяват сцени от всекидневния живот.

Тази 91-годишна баба е една от малкото първоначални обитатели на Вълколинец. От 45 къщи 19 са постоянно обитавани.

Едно от най-важните места за социални контакти е параклисът на “Изпитанието на Дева Мария”, построен през 1875 година.

Настъпването на зимата носи известен застой в живота на обитателите на Вълколинец.

Снежната покривка е дала ново лице на Вълколинец – той е станал почти черно-бял. Животът навън е ограничен до редовните пътувания за вода и обратно към топлината на дървения дом. Зад дървените му стени обаче животът продължава, както и в десетки други подобни къщи в Ликавския район.

Загрубелите от усърдна работа ръце не са загубили чувствителността си. Дългите зимни вечери са идеални за гравиране, на дърво, разбира се. Например традиционните овчарски духови инструменти, като тези гайди и свирки. Така се появява красотата, въплътена в дървото…

Е, това е нашата пощенска картичка от Вълколинец, един културен паметник от световно значение. Няма ли и вие да дойдете да го видите?

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________________________________

3

1