great_ships

ИЗВЕСТНИ КОРАБИ

Линейните кораби

Водещ: Масивни и мощни, тези високи дървени кораби имали повече от 100 оръдия на борда. Линейните кораби от 17-ти век били най-доброто средство за водене на битки по море за своето време. Също както и железните и стоманени бойни кораби, които произлезли от него, линейният кораб бил ядрото на бойния флот, подвижна крепост, построена, за да разрушава всичко, което плава по вода.

Представители на зенита в строителството на дървени кораби, с тези морски супероръжия са водени някои от най-известните битки във военноморската история. Една от тях е малко известния сблъсък, който спомогнал за решаването на изхода от Войната за независимост на Съединените Щати. Още една от дългия списък с победи на тогава все още пренебрегвания еднорък адмирал Хорацио Нелсън.

Линейните кораби господствали над световните океани в продължение на почти 200 години. Междувременно си спечелили достойно място във военноморската история, като най-страховитите бойни кораби, които са строени някога.

На 7 май 1765 един нов огромен линеен кораб бил пуснат на вода в Чатъм, Англия. Корабът бил наречен линеен, защото било предвидено в битка тези кораби да се подреждат в линия. По ирония на съдбата този кораб останал в историята като флагманът на адмирал Нелсън, защото по време на сражение тази тактика била изоставена, за да бъде спечелена най-съкрушителната победа във военноморската история – битката при Трафалгар.

Името на кораба било “Виктория”, и той бил пример за типа плавателен съд, който бил най-мощния за своето време.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Линейният кораб е бил най-доброто морско бойно средство в продължение на почти два века. Това е кораб, който може да се “грижи” за себе си където и да се намира по света. И при условие, че твоите линейни кораби са по-добри от тези на противника ти, победата ти е сигурна.

Водещ: С ширина 15.8 метра, водоизместимост 3500 тона и дължина от носа до кърмата 70 метра, Корабът на Нейно Величество “Виктория” е бил класически за своя тип.

Били необходими 60 акра от първокачествени дъбови дървета, за да се построят нейните 60 сантиметра дебели шпангоути, и тежката двойна обшивка. Рулят ѝ бил изработен също от дъб – бил 1.8 метра широк и висок 12 метра.

Гротмачтата ѝ се издигала на 64 метра на водната линия.

Такелажът бил с дължина повече от 9 километра, и поддържал 36 платна, с помощта на които можела да бъде достигната скорост от 10 възела. Но “Виктория” не била построена с цел да бъде бърза или красива.

Единствената ѝ цел била да бъде най-страшната оръдейна платформа на света.

Необходим бил екипаж от 850 души, които да управляват 102-те оръдия, които били разположени на трите оръдейни палуби.

С един-единствен унищожителен залп тези оръдия можели да изстрелят половин тон желязо на разстояние почти 2 километра, при това с достатъчна мощ, че да проникнат през половин метър дебело дъбово дърво.

Ето тази огнева мощ направила от линейния кораб най-страшния боен механизъм по моретата.

Сър Р. Нокс-Джонстън: В най-общи линии линейните кораби били плаващи батареи – много здрави, много тежки, построени така, че да могат да носят най-тежките възможни оръдия за размерите си. Целта им била да се приближат колкото се може по-близо до друга подобна плаваща крепост, но плаваща под различен флаг, и да отворят адските двери над нея. Това е била единствената им цел.

Водещ: Оръдието е удивително ново допълнение в дизайна на бойните кораби. В продължение на векове бойните плавателни съдове са били строени основно с цел да пренасят войници.

Др. Хенри Кригстайн: В късното Средновековие ролята на кораба в една битка била да предостави платформа за войниците, които като цяло не се различавали от сухопътните войници. Целта на кораба била да докара войниците на възможно най-близко разстояние от вражеския кораб, откъдето те можели впоследствие да се прехвърлят, да направят абордаж, и да го завземат.

Водещ: Отчасти като резултат от тази брутално проста тактика, корабния дизайн напредвал бавно.

Движената с гребла галера била господстващия боен кораб в продължение на хиляди години. Но впоследствие промяната се ускорила, и около ХVІ-ти век галера била заменена от здравият и изключително подвижен галеон. И все пак в началото тези изключителни кораби били използвани главно за транспортиране на пехотинци.

Др. Хенри Кригстайн: Те имали надстройка близо до носа, и още една на кърмата. Останалата част от кораба била сравнително ниско над водата. Тези надстройки в предната и задната част на кораба били заети от войници с лъкове и стрели, или пък след като бил открит барута, с леки огнестрелни оръжия. Те били поставени там, за да атакуват бордовете на вражеските кораби, както и хората, които са застанали в ниската част на другия кораб.

Водещ: Истинската революция в бойното корабостроене дошла след построяването на английския тип галеони в края на ХVІ-ти век. Скосени още по-ниско до водата от своите стари испански предшественици, тези бързи “хищници” били първите в историята чисти платформи за оръдия, които получили своята сила от скритите под капаци по бордовете оръдия. Тази мода продължила с втора палуба, построена над първата, при което корабът ставал все по-голям и по-голям. В началото на ХVІІ-ти век английският боен галеон вече се бил превърнал в нов вид плавателен съд – многопалубен боен кораб.

Най-големият и мощен от тези нови бойни кораби бил чудовището “Господарят на моретата”, който бил проектиран от изключителния британски корабостроител Виниъс Пат.

Др. Арнолд Кригстайн: Когато Виниъс Пат бил помолен от краля, а това била първата молба на крал Чарлс дотогава, да построи най-прекрасния, най-великолепния кораб, който е плавал по моретата, той започнал, като възложил на сина си – Питър Пат, за построи модел на кораба. Получило се нещо впечатляващо, и Чарлс само казал: “Продължавайте!”. Всъщност Пат продължил въпреки опозицията на някои други корабостроители, но построил кораба точно според проекта.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Моделът използвал някои от най-напредничавите плавателни техники по онова време. Занесъл в Адмиралтейството модела си, и казал, че иска да построи този кораб. Там се съгласили, и му дали предплата. През следващите три или четири години той продължавал да строи кораба, и му плащали, за да продължава.

Водещ: Пуснат го на вода пред 1637 година, “Господарят на моретата” бил с дължина 72 метра, и тежал повече от 1500 тона, като с това ставал най-големия кораб на света по онова време. Той бил покрит от носа до кърмата с гравирани позлатени елементи – струвал два пъти повече от най-скъпия дотогава кораб в британския флот. Но най-впечатляващо било въоръжението – 104 бронзови оръдия, разположени на три палуби.

Др. Арнолд Кригстайн: Всъщност тук най-интересно било предложението на краля – той искал колкото се може повече оръдия, като мислел, че по този начин ще изглежда по-престижно. Но това ако че ли била грешка, като се има предвид как се държал корабът на вода. Но все пак това е една от фазите на корабостроенето, с които е достигнало до състоялата се повече от сто и петдесет години по-късно битка при Трафалгар, където не бихме се учудили от кораби с размерите и характеристиките на “Господаря на моретата”, който бил пуснат на вода през 1637 година.

Водещ: Така се появил прототипът на големите линейни кораби с по сто оръдия, като “Виктория”. И все пак точно толкова важно за развитието му, колкото са масата и мощта, е била и тактиката, която е дала на линейния кораб неговото име. Това е бил първия очерк по въпроса от 1653, в едно английско ръководство, наречено “Бойни инструкции”. Картографирани под ръководството на британските адмирали Робърт Блейк, Джордж Монк, и няколко техни колеги, “Бойните инструкции” били опит да се въведе ред в неконтролируемата картина, която характеризирала по-ранните морски битки. Там пишело, че те трябва корабите трябва да плават и да водят бойни действия в стриктни едноредови формации, наречени “бойни линии”.

Питер Ван Дер Мерве: Движели се един срещу друг, а след това стреляли от упор – точно това е класическия начин за водене на морски битки. Всъщност нещата никога не се случвали точно така, защото представете си само какво е да накараш един огромен кораб да застане точно срещу друг по време на битка.

Водещ: Освен че позволява по-систематично подреждане на флота, разполагането на бойните кораби колкото се може по-близо във една линейна формация дава възможност и да се увеличи ударната сила на техните странични оръдия върху врага, като се избягва препречването на други плавателни съдове.

Др. Хенри Кригстайн: Въпреки че към средата на ХVІІ-ти век корабните оръдия станали по-ефективни на по-големи разстояния, те все още били относително неточни, били доста зле с прицелването. Най-добрият начин за увеличаване на щетите на врага бил да се стреля по “плоската” страна, т.е. да се стреля перпендикулярно на бордовете на кораба.

Водещ: Големите, тежко въоръжени кораби, които образували “бойната линия”, скоро започнали да бъдат наричани от камандирите си “линейни кораби”. След време към линейните кораби започнали да се наслагват и други категории, съобразно техните способности. В британския кралски флот те били разделени на групи, наречени “класове”.

Линеен кораб от трети клас носел от 64 до 80 оръдия, а екипажа му бил около 720 души.

Втората група кораби били дълги около 62 метра, и имали до 98 оръдия.

На върха на военноморската пирамида били могъщи кораби като “Виктория”, които имали над 100 оръдия. Поради размерите и разноските, необходими за построяването и поддържането им, по-малко от 12 такива кораба били на служба в британския флот по всяко време.

Корабите от трети клас, от друга страна, били далеч по-многобройни. През 1805 година 147 от британските 175 линейни кораба били от този по-малък тип. Но без оглед на техния клас или националност, всички линейни кораби водели битки по един и същи начин – в една линия, насочена напред.

Скоро след като “Бойните инструкции” били утвърдени в Британия, тази стабилна бойна тактика била усвоена от всички по-големи световни флоти. Тя щяла да определя изхода от морските битки в продължение на повече от един век.

Но дори още по-сурови правила важали за екипажите, които се грижели за линейните кораби.

Линейният кораб от ХVІІІ-ти век като “Виктория” представял събираните умения в занаятите в продължение на 600 години. Целият корабостроителен опит от най-ранните египетски бойни галери до последните галери, които победили Испанската армада, бил най-добре изразен чрез масивния дървен скелет и акрите издуващи се платна. Линейният кораб не бил нищо по-малко от синтеза на една култура. Една цивилизация на дървото, която морските офицери по онова време наричали “дървеният свят”.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Нямало нищо, построено от човека, което да е по-голямо, с изключение на пирамидите, толкова съвършено във всяко отношение за целите си, и докато не били въведени новите материали и новите методи на задвижване, просто нищо не можело да го победи.

Водещ: Но за екипажа съвършенствата на кораба в мореплавателно отношение имало малко значение за техния комфорт и благоденствие. Построено по предназначение за максимална оръдейна мощ и издържливост, линейният кораб в по-голямата си част бил влажно, тъмно и непроветриво място. Затворен сред дървените стени, обикновеният член на екипажа прекарвал всеки ден и час в продължение на месеци, а понякога и години на кораба. Там той живеел, биел се, а често пъти и умирал заедно със своя кораб.

Питер Ван Дер Мерве: Животът на кораба е бил доста сложен. Екипажът на линеен кораб от първи клас се е състоял от около 800-850 души, които били разделени на две смени, понякога и на три, т.е. 4 часа вахта, 4 часа почивка. Те се хранели, спели и водели битки на едно и също място – т.е. по оръдейните палуби, из трюма, из целия кораб. Живеели помежду оръдията, където имало опънати койки. Там се хранели, там били морските им сандъци, а също и торбите им с принадлежности.

Водещ: През нощта мъжете, които не били на вахта, спели по койките си, които били опънати на куки, прикрепени към гредите на горната палуба. Недалеч от тях били и отделенията за животните, които предоставяли на офицерския състав прясно месо.

Майкъл Чешър: Специално на тази палуба са спели и работели 400 души, а по време на сражения се и биели. Този хамак е една много гъвкава мебел. Гъвкава, защото точно тук са спели моряците. Те са имали около 46 сантиметра пространство – ако можете да си представите 400 души на тази палуба в четири часа сутринта и на всеки по 46 сантиметра пространство, с всичкия добитък, който се намирал ей там напред. Вероятно миризмите тук долу са били доста неприятни…

Всяка сутрин в 6 часа хамаците са били навивани така, всъщност точно по този начин, и са били отнасяни на горната палуба, където се използвали като спасителни средства, или като защита от шрапнели при влизането на кораба в битка.

Разбира се, имало е и наметала. Разбира се, не в битка, но в мирно време, ако морякът умре, то той бивал увиван в хамака си, завързван около главата и краката, и след това му се давало прилично християнско погребение.

Водещ: Храната на екипажа обикновено била достатъчна като количество и качество. Основното ядене на британските линейни кораби било на обед, и често се състояло от осолено свинско или говеждо, бисквити (или някакъв вид пудинг), а понякога масло и сирене.

Майкъл Чешър: Обикновено хранаата се приготвяла в кухнята, а след това се сервирала на плоска дървена табла, като тази. Тук, в Англия, на това му казваме “едно горещо квадратно ястие на ден”. Оттук произлиза този израз – от този клас кораб, и от това време.

Водещ: Скучното ежедневие било оживявано с дневната порция питие, наречено “грог”. Това била практика в кралския британски флот, която се запазила до ХХ-ти век – порцията на всеки била достатъчна, за да докара пиещия до състояние на щастливо веселие.

Учудващо, но заплатата била добра, като се имат предвид другите условия на борда. Опитните моряци правели по 33 шилинга на месец, доста добра сума за онова време. Но те нямали кой-знае какъв избор къде да ги изхарчат.

Линейният кораб бил така изработен, че можел да прекарва по половин година в открито море. Но дори и когато спирал в пристанище, моряците не били пускани на брега, защото дезертьорството било често срещано.

Поради тези забрани, на моряшките жени и семейства често било позволявано да установят домакинството си на борда, докато кораба бил в пристанище. Те живеели по оръдейните палуби заедно с останалата част от екипажа.

Майкъл Чешър: Понеже на борда на кораба имало дами, т.е. съпругите, те заедно със съпрузите си извършвали определени действия за продължаване на рода, понякога дори раждали на борда. Историята разказва, че жените били слагани да легнат между две оръдия, и за да им помогнат малко с напъните, моряците заставали отпред и отзад. Така децата, които се раждали, били наричани “синове на оръдието”.

Водещ: Приблизително 50-те офицери на средния линеен кораб водели съвсем различно съществуване от останалия екипаж.

По-добра храна, и най-обще по-добри условия се виждат в техните отделения в кърмата на кораба.

Лейтенантите и младшите офицери обитавали относително просторни помещения.

По-висшите офицери, включително адмирала на флагманския кораби и капитана, живеели в прекрасни стаи, декорирани с удобни мебели; с широки прозорци, които пускали много слънчева светлина. Никой от обикновените моряци не бил допускан в тази част на кораба без нарочна заповед или по задължение. Тези демаркационни линии били спазвани от строга система за дисциплина. Затвор, бой с камшик, а в редки случаи и екзекуции се изпълнявали за нарушаване на правилата. На борда имало контингент от тежковъоръжени войници, наречени морски пехотинци, които не само воювали с врага, но и помагали за спазването на реда сред екипажа.

Питер Ван Дер Мерве: По време на война тяхната задача била да бъдат стрелци. Когато имало нужда от операции по превземане на брегове, отново се намесвали морските пехотинци. Освен отва те действали, като основна сила за потушаване на бунтове, като разбира се давали на офицерите допълнителна сила за поддържане на дисциплината. Ако на кораба имало безредици, те били разделяни от екипажа.

Водещ: Освен морските пехотинци, на кораба имало нужда и от други моряци със специални умения, които да осигурят съществуването на тези огромни плаващи крепости по време на техните дълги самотни плавания.

Майкъл Чешър: На борда имало доктори, майстори на платната, и може би най-важните – корабните дърводелци.

Водещ: Освен че се грижел състоянието на всичко дървено по кораба да е добро, дърводелецът на британския линеен кораб имал специална отговорност, която била критична по време на битка. Той трябвало да се грижи за една уникална черта на британските линейни кораби, наречена “криле”, която позволявала на екипажа да възстановява повредите, причинени от вражеския огън почти незабавно.

Една интересна черта, както е показано на този модел, е архитектурния детайл, известен като “криле”, който минавал от носа до кърмата, по цялото протежение вътрешно на кораба и от двете му страни. Това представлява едно етажиране, с ширина приблизително един метър, като по тези етажи, които били разположени точно по ватерлинията, дърводелецът и неговите хора можели бързо да се придвижват и да запушват дупките, пробивани от оръдейни удари по време на битка. Това било много ефективно, и фактически почти няма изгубени от потъване кораби в битка.

Водещ: Колкото и да било трудно за всички на линейния кораб, болшинството от екипажа било съставено от доброволци, които били високо квалифицирани в своята работа.

Питер Ван Дер Мерве: Офицерите трябвало да бъдат компетентни, а не по-малко и хората. Те дори се гордеели със своята компетентост. Средният английски моряк бил човек с невероятна самоувереност. Освен това моряците се смятали за нещо много повече от “сухоземните”. Един обикновен човек на сушата можел да познае моряка отдалеч.

Водещ: Без оглед на ранга или принадлежността им, всички от екипажа на британския линеен кораб били събрани заедно с една-единствена цел – силно национално чувство, което им ги мотивирало да победят враговете на краля и страната. А за Англия от ХVIII-ти век нямало по-голям враг от Франция.

Дълго време състезавала се за доминиране в Европа, в този момент Франция представлявала голяма пречка за Англия в битката им за господство над моретата. Започвайки в края на ХVII-ти век под ръководството на техния брилянтен финансов министър Жан-Баптист Кобер, французите отпуснали огромни суми за флота си в опит да прекратят загубите от англичаните.

Др. Арнолд Кригстайн: Кобер основал училища, в които били преподавани предмети като корабна архитектура. Някои от завършилите тези училища построили по-късно прекрасни кораби с много иновации в тях.

Водещ: Плавателните качества на новите френски линейни кораби онагледявали резултатите от реформите на Кобер. Те били по-бързи и по-маневрени от съответните им британски плавателни съдове.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Французите обръщали много повече внимание на цялостния дизайн, и го превърнали в наука много преди да го направим ние. Те прекарвали много време, изучавайки кое как работи, докато ние не сме се тревожели кой знае колко. Най-важното е било корабът да плава, няма значение дали е бърз, щом е на вода, и щом можем да разбием французите. И тогава те се замислили защо да не направят корабите си малко по-бързи – така можело да избягат или да настигнат нашите кораби по-бързо…

Водещ: Реформираната френска морска политика отбелязала също и голямо увеличение в конструирането на кораби. По времето на Американската революция през 1776, французите притежавали 74 модерни линейни кораба, сравнени с английските 69 такива.

Когато Франция се намесила в конфликта на страната на американския конгрес през 1778 година, настъпило времето за надпревара между френските и английските линейни кораби, и за една битка, която щяла да промени историята.

През август 1781 година флота от 28 френски линейни кораба под командването на контраадмирал Франсоа Де Гра пуснала котва във вътрешността на залива Чесапийк, близо до бреговете на Вирджиния. Флотата идвала по искане генерал Джордж Вашингтон, който с нетърпение чакал френската морска подкрепа за неговата обсада на армията на британския генерал Корнуол в близкия Йорктаунски полуостров. Вашингтон знаел, че тези френски кораби са ключът към неговия успех в йорктаунската кампания, а вероятно и в цялата война. Ако те успеели да отрежат доставките на провизии за Корнуол откъм морето, това щяло да позволи на френския генерал Лафий да затегне обсадата, и победи най-добрата британска армия в колониите. Междувременно британския морски командир в американски води контраадмирал Томас Грейвз бил на път за залива Чесапийк с 19 линейни кораба, като не знаел за присъствието на Де Гра. Грейвз възнамерявал да усили доставките на провизии за Корнуол, а също и да му предостави 2000 свежи пехотинци.

На 5-ти септември флотата на Грейвз попаднала на френската близо южното крайбрежие на залива Чесапийк. Де Гра съвсем наскоро бил отстранил 4 от корабите си, и флотът му сега наброявал 24 линейни кораба, с пет повече от на Грейвз. Обаче позицията, вятъра, прилива и изненадата били на страната на Грейвз. Но вместо незабавно да нападне неподготвените французи, Грейвз загубил ценно време, като разположил флотата си в разгърната напред формация, както следвало според “Бойните инструкции”. От тяхното приемане повече от 100 години преди това, линейната тактика служела на британската флота изключително добре. Разгърнатата напред формация позволявала да се отвори поле за обстрел на всички кораби от флотата. Във време, когато единствения начин за комуникация между корабите бил чрез сигнални флагове, които лесно можели да се закрият от платната или от дима на битката. Освен това те давали на всеки капитан ясни и прости инструкции – да запази позицията си в линията и да съсредоточи огъня си на вражеския кораб, противоположен на неговия. Но чрез диктуването какво командира може и не може да прави, линейната тактика задушавала индивидуалната инициатива и дързостта на действията, и с тромавите британски линейни кораби процесът за прегрупиране в бойна линия бил много труден.

За времето, през което Грейвз формирал своята бойна линия Де Гра успял да вдигне платната и да влезе в морето, избягвайки смъртоносната британска клопка. След това френската флота образувала своя бойна линия точно на границата на залива Чесапийк, но Де Гра не възнамерявал да влиза в стълкновение с по-мощните британски кораби. Вместо това той използвал класическа френска тактика, за да осуети усилията на Грейвз да се приближи, като инструктирал топчиите си да се мерят високо – в реите, платната и такелажа на британските кораби. С това той нарушил способностите им за ефективно маневриране.

Др. Арнолд Кригстайн: Британците вложили най-много усилия в опитите си да разрушат корпусите на вражеските кораби, докато французите например се целели високо с оръдията си, и се стремели да разрушат най-вече такелажа и платната.

Водещ: След като неговата флота повредила британските кораби, Де Гра използвал по-голямата скорост и маневреност на своите линейни кораби, за да обърка отново враговете си. Хитрият френски адмирал повел Грейвз на шестдневно преследване, забавяйки скоростта, когато британците изоставали назад, и ускорявайки, когато те се приближавали прекалено много, като спазвал дистанция точно колкото британските кораби да не могат да го настигнат.

Питер Ван Дер Мерве: Най-общо французинът играел на гоненица, като принуждавал Грейвз да действа, а след това използвал класическата френска тактика – т.е. да избързва и да изостава. А британците си казвали: “Трябва да се приближим, трябва да се приближим!”, за да могат да ги ударят. А французите използвали обичайния си номер да стоят надалеч, стреляли в реите, без да извличат полза от това. И така, те се преследвали около 5-6 дни, като впоследствие, когато нивото на повредите и от двете страни станала голяма, като например такелажа на Грейвз, французинът се върнал обратно в залива Чесапийк.

Водещ: Брилянтните маньоври на Де Гра бавели британците, докато друга ескадра от 8 френски кораба влязла в залима Чесапийк, за да стовари силни подкрепления и тежка артилерия за армията на Вашингтон. Тази нова френска ескадра след това се присъединила към флота на Де Гра в блокадата на Йорктаун. Изправен пред силата на 32-та френски линейни кораба, Грейвз нямал друг избар, освен да се оттегли на сигурно място в базата си в Ню Йорк. Докато неговата подсилена флота отново потеглила към Йорктаун, вече било късно – Корнуол се предал. Войната продължила още една година, но гръбнакът на британската военна сила в Америка бил прекършен.

Това бил един урок, който флотът научил от американската война – не е достатъчно да спечелиш една битка. Не било добре да се вадят предварителни заключения – след което всички да се върнат в пристанището, и отново да започнат битката на следващия ден, или при друг удобен случай. Флотът се научил, че последствията от това да се приближиш към врага и да го поразиш могат да бъдат стратегически катастрофални.

Водещ: Акцията край залива Чесапийк, наречена битката за крайбрежието на Вирджиния, е една от най-важните и най-слабо оценени морски сражения на всички времена. Въпреки че потопил само един британски кораб, брилянтната тактика на адмирал Де Гра, и сляпото използване на разгърнатата напред формация от британския флот, осигурили поражението на британската армия, и изиграли важна роля в раждането на една нова нация.

И все пак въпреки че французите и американците празнували победата, един британски тактик-любител, който дори не е излизал в открито море, вече прокарвал нова тактика, която щяла още веднъж да издигне британските кралски линейни кораби до първенството.

Водещ: През целия си живот Джон Кларк живо се интересувал от морските битки и линейните кораби. Роден в Шотландия през 1728 година, той дори не бил виждал кораби до 10 годишна възраст. Но той жадно прочел морската сага на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”, и най-много обичал да пуска малки корабчета в изкуственото езеро на баща си.

Когато пораснал, морската тактика станала негова страст. Семейството му забранило да влезе във флота, но вместо това той събирал карти и диаграми на морски битки. Дори имал дузини малки копия на линейни кораби, превръщайки всяка удобна за целта маса в бойно поле, където експериментирал своите нови формации. Впоследствие Кларк занимавал будния си ум с анализ на “Бойните инструкции”. Тъй като не бил ограничен от предразсъдъци, той бързо открил слабите места на линейните формации. Записал мислите си на хартия през 1782 година, в една книга, която се казвала “Есета върху морската тактика”. Кларк предложил коренно различен начин за използване на линейните кораби в битка. Вместо да подрежда корабите в линия с вражеската флота, и те да се бият един срещу друг, атакуващият напада противника, като пробивал неговата линия и ги събирал на едно място, където те били най-слаби.

Др. Ричард Лъкет: Причината да се разчупи линията е, че по този начин може да се обстрелва противника. И така, вместо да обстрелвате отдалеч, откъм бордовете, корабите се изправят в най-уязвимата позиция, която е или стрелба откъм бордовете като преминавате покрай тяхната кърма или покрай носа. И тъй като корабите са проектирани така, че оръдията им са разположени по бордовете, откъм носа и кърмата те са ужасно слаби, особено що се отнася до линейния боен кораб от ХVІІ-ти и ХVІІІ-ти век. Разчупването на линията се прави с цел да могат корабите да поставят своите противници в тази изключително уязвима позиция.

Водещ: Не е изненадващо, че идеите на този шотландец, който “нищо не разбирал от мореплаване” били посрещнати с публичен присмех от британското адмиралтейство. Но някои британски офицери четели тайно книгата на Кларк, и виждали възможностите на неговата нова тактика.

Питер Ван Дер Мерве: Разбира се, тя първо е била приета от хората от флота с повече въображение, които били толкова разочаровани от железните ограничения на доктрината, описана в “Бойните инструкции”, че си казали: “Не, така не можем да продължаваме! Това звучи интересно! Не знам дали ще свърши работа, но провокира мислите!”.

Водещ: Един от офицерите, които вероятно са били повлияни от идеите на Кларк, е бил един тираничен британски адмирал на име Джордж Брдиджис Родни.

Всъщност не знам дали Родни би ви харесал, ако се срещнете с него. Той бил изключително арогантен, груб, хипохондрик, алчен. Но вероятно не би ви харесал, защото не показвал кой-знае каква лоялност, като например Нелсън, който показвал верност и можело да му се има доверие. Родни имал склонността да критикува всички.

Водещ: Въпреки непопулярността му, Родни бил стабилен и находчив водач в битки. През 1779 година той бил повишен в британски военноморски командор на Западните Индии.

Твърд защитник на линейната тактика по време на цялата си кариера, той не страдал от предразсъдъци. Въпреки че е спорно дали е прочел книгата на Джон Кларк по онова време, веднъж Родни показал как може да се приложи тактика, подобна на тази на Кларк за разбиване на френската бойна линия, по време на едно вечерно парти с помощта на черешови костилки, подредени около чашите с портвайн. През 1782 година адмирал Родни получил възможността да приложи теорията на практика. През април същата година, Родни, с флот от 36 линейни кораба, срещнал французи с 33 линейни кораба, които ескортирали конвой с пехотинци и доставки за остров Доминика. Френския командир бил не друг, а адмирал Франсоа Де Гра.

Питер Ван Дер Мерве: Там бил Де Гра, който редовно заплашвал крайбрежието на Ямайка – най-богатата западно-индийска колония на британците по онова време. Тя била главна база, много богата, и това много притеснявало британците.

Водещ: Само осем месеца след победата си край носовете на Вирджиния, Де Гра нямал намерение да прахосва корабите си срещу по-голямата вражеска флота. Още веднъж той се отвърнал от британците. Родни го подгонил…

След 4 дни Де Гра се озовал при една група острови, наречени “Светиите”, и не можел да продължи нататък.

Питер Ван Дер Мерве: Де Гра бил хванат в капан от скалите и вятъра, но все пак успял да отпрати транспортните си кораби с пехотинците и провизиите в безопасност. Накрая обаче бил притиснат в ъгъла, и трябвало да приеме битката.

Водещ: Битката започнала като всяка друга морска схватка в предния век – флотата на Родни се движела в перфектна бойна линия. След това британските кораби извили настрани и се насочили право към французите. Хванат натясно от маневрата, Де Гра не можел да използва по-голямата скорост на своите кораби, за да избяга. През това време Родни седнал на едно кресло на своя флагман. Неговите линейни кораби обградили едно няколко от френските, и ги накарали да се предадат.

Когато битката при “Светиите” свършила, британците хванали в плен 5 френски линейни кораба, а останалите прогонили. Адмирал Де Гра бил затворник на Родни, а теориите на любителя-тактик Джон Кларк били потвърдени. Адмирал Родни доказал, че ако британските линейни кораби се използват умело и дръзко, вогат да победят всеки друг плавателен съд или флот.

Все пак трябвало да минат още 23 години, и още една паметна битка, преди британските линейни кораби напълно да си възвърнат контрола над моретата.

На 23 септември 1805 година бил празнична дата на борда на кораба на нейно величество “Виктория”. На флагманският кораб на лорд адмирал Хорацио Нелсън бил организиран прием в чест на неговия 47-ми рожден ден, и всички капитани от флот на Нелсън, състоящ се от 27 линейни кораби се събрали в адмиралската кабина да празнуват.

Флотата била в испанското пристанище Кадис, където очаквала испанско-френска група от 33 линейни кораба. Една битка, която, както всички вярвали, щяла да е критична за изхода от Наполеоновите войни . По онова време под водачеството на Наполеон Бонапарт, Франция и съюзническа Испания били във война с Британия, и съвместната френско-испанска флота била гръбнака на неговата морска сила. Ако успеел да победи кралската флота, това щяло да отвори пътя на Наполеон към нашествие в Британия. Адмирал Нелсън много добре разбирал важността на момента, когато събрал офицерите си около масата, за да разгледат стратегията на предстоящата битка.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Те знаели плана, знаели какво ще направят, знаели, че ще има сериозна битка, и обсъждали колко кораба ще пленят. Въобще не им минавало през ума, че могат да загубят. Толкова са били убедени…

Водещ: Залагайки на Кларк и Родни, Нелсън възнамерявал да разкъса вражеската бойна линия, и да я унищожи парче по парче. Но вместо да плава паралелно с вражеските кораби, а след това да обръща към тях, както направил Родни в битката при “Светиите”, Нелсън планирал да се вреже във вражеската бойна линия с две колони. Целта му била да обстреля враговете отблизо. С превъзходните умения на моряците си и с по-яките кострукции на своите линейни кораби, той се надявал да смаже по-бързите и маневрени френски съдове.

Освен това тактиката на Нелсън се обобщава в две предимства във въоръжението на британските линейни кораби. Първо било малкото, но смъртоносно оръдие, наречено “каронада”, което изстрелвало огромни 68 фунтови гюллета. Това набито оръдие, наричано “съкрушителят” от моряците, било опустошително на близко разстояние, и изиграло важна роля в битката при “Светиите”. Въведено през 1779 година, след това всеки британски кораб носел най-малко две от тези чудовища. Другото подобрение било кремъчен запалителен механизъм, който наскоро бил добавен на всички оръдия във флота – много по-бърз и прецизен от предишния начин на запалзване с фитил. Кремъчния механизъм увеличил скоростта на огъня на британските кораби.

Планът на Нелсън бил дори още по-дързък от революционната тактика на Джон Кларк. Самият Нелсън заявил нескромно това в писмо до своята любовница.

30-ти октомври 1805 година. Точно на зазоряване един от наблюдателните постове забелязал обединената френско-испанска флота да излиза от пристанището. Въпреки че имал 6 кораба по-малко, Нелсън бил убеден в превъзходството на своите моряци и на линейните си кораби. Той незабавно дал заповед да приготвят корабите за битка, включително и неговата лична кабина.

Майкъл Чешър: Превърнали кабината в истинска оръдейна палуба. Имало около 20 човека при оръдията, които били изкарвани навън, ето през тези капаци, чиито болтове били избити. Ето там, и там, и там… за горната и за добната палуба. Това давало възможност за 340^о кръг на огъня, на разстояние почти 3 километра.

Водещ: С типично френски маниер командващия обединената френско-испанска флота, вицеадмирал Пиер Веланьов, се опитал да изпревари британците. Но лошата подготовка на неговите моряци и смесената националност на корабите му си каза ли думата. С много от испанските кораби изостанали назад по време на нощното преследване, той решил да оформи линия, и да я защитава. Това бил момента, който Хорацио Нелсън чакал по време на цялата си кариера.

Сутринта на 21 октомври близо до испанския нос Трафалгар той заповядал да бъдат издигнати флагови знаци, които останали в историята: “Англия очаква, че всеки мъж ще изпълни дълга си!”.

Тези флагове били посрещнати с въодушевление от всички екипажи, а след това английските кораби се обърнали към дългата 9 километра бойна линия на врага.

В продължение на почти един час, докато двете колони на Нелсън се движели бавно напред, те били обсипани с убийствен огън.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Скоростта им била не повече от 3 възла, и затова дълго време понасяли удари от французите и испанците, докато се врязали между тях.

Водещ: Но масивните корпуси на британските линейни кораби издържали. Водещ едната от колоните, мачтите на кораба на нейно кралско височество “Виктория” били частично съборени, а кормилното устройство било разрушено още преди да е успял да даде и един изстрел. През останалото време на битката “Виктория” трябвало да се управлява дълбоко във вътрешността на кораба, където едно гигантско парче дърво, наречено “тилър”, било прикрепено директно към кормилото.

Майкъл Чешър: Това масивно устройство – “тилър”, било управлявано не от щурвала на върха, защото това е по-краткия път, а от трийсет моряка от лявата страна, и трийсет моряка от дясната страна, с помощта на скрипци и въжета, движели масивния “тилър”, прикрепен директно към кормилото. Така корабът маневрирал наляво или надясно…

Водещ: И все пак въпреки повредите му, корабът “Виктория” продължавал напред, насочен право в центъра на вражеската бойна линия. Едва в момента, когато “Виктория” стигнал до корабите на Веланьов, Нелсън дал заповед да се открие огън.

В този момент британските “каронади”, техните кремъчно-запалителни механизми, превъзходните умения на техните екипажи, и по-яката конструкция на техните линейни кораби показали, че си струват. Точно както предвидил Нелсън, на Земята няма кораб, който да може да издържи на близък бой с британски линеен кораб. Само за часове победата на Нелсън била пълна. 19 от общо 33-те вражески линейни кораба били разрушени или пленени.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Това била една абсолютно смазваща победа, която напълно отстранила заплахата от инвазия, която била доста реална. Било доказано, че ако флотът непобедим, ако е “събран” умело, ако е изключително добре запасен и подготвен, и ако има водач, на когото да вярва.

Водещ: Адмирал Нелсън не доживял да види края на своята изключителна победа. Докато дръзко стоял на на открито на кърмата на “Виктория” по време на битката, той бил прострелян от френски снайперист от близкостоящ кораб. Умрял няколко часа по-късно, но не преди да му кажат, че е постигнал унищожителна победа.

Във време, когато пленяването на 5 вражески линейни кораба се е смятало за голямо постижение, брилянтната стратегия на адмирал Нелсън, несравними водачески качества и чиста смелост, спомогнали британския флот да спечели един от най-големите морски победи на всички времена.

Убеден съм, че адмиралът е превърнал риска в победа, макар и това понякога да става послучайност. Той наистина е бил гений, няма спор по въпроса. Най-страхотното нещо е, че е станал известен в своето време… заслужено…

Водещ: Спасявайки Британия от нашествие, битката при Трафалгар спечелила на Хорацио Нелсън място в историята, както и за дървените стени на Англия – нейните линейни кораби. Имало и други сблъсъци с линейни кораби след Трафалгар, но нито един не е толкова известен и почитан.

Само седем години по-късно океанската битка на войната от 1812 година била водена от по-малки, по-бързи и по-леко въоръжени боъни кораби. Десет години по-късно първият парен боен кораб бил пуснат в експлоатация от кралския флот, прекъсвайки с това времето на битките под платна…

И все пак в паметта линейните кораби са останали толкова мощни, колкото и самите кораби.

Сър Р. Нокс-Джонстън: С удоволствие бих се възползвал от възможността да плавам на линеен кораб. Има нещо вълшебно да плаваш на един наистина голям кораб. Прекрасната мощ на платната движи този огромен, гигантски дървен кораб, а теглото му било по 3000-4000 тона, по водата… Толкова тихо… вълните, образуващи се по килватера… Дори и само мощта на тази гигантска масивна структура трябва да е била неимоверно впечатляваща. Погледнете само кърмата на “Виктория” – може би ще разберете какво имам предвид…

Водещ: Вече постоянно закотвен в Портсмут, Англия, корабът на нейно кралско величество “Виктория” е сред последните от тези извисяващи се плавателни съдове. Въпреки че палубите му са тихи и пусти, той все още е величествен спомен от онази ера, в която дърво, желязо и платно се съчетавали, за да бъде създаден кораб, който бил единствен по рода си.

Превод: Никола Колев

Текста чете: ________________________________________________________

1

2