stars-amistad

Звездите на “Амистад”

Джаймън Хунсу: Призовавам миналото и умолявам предците си да ми помогнат, защото в този момент аз съм единствената причина въобще да съществувам.

Водеща: Филмът “Амистад”, режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Деби Алън е базиран на истинската история за провалил се бунт на испански робски кораб през 1839 година и последвалия го съдебен процес. Във филма участват Морган Фрийман, Найджъл Хоторн, Антъни Хопкинс и Матю Мъконъхи.

Матю Мъконъхи: Роджър Болдуин е млад адвокат, който търси възможности за изява. Той наблюдава развитието на този случай за 55-те африканци и за всички онези хора, които предявяват в съдебната зала права за собственост.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Случаят е много по-прост, отколкото си мислите, г-н Дебин! Тук става дума само за земя, жива стока и други такива. Вие за какво сте?

Дебин: Жива стока…

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Той е изцяло отдаден на каузата си и създава много здрава дружба с водача на африканците, Синке.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Забравете убийствата и пиратството, това са само заместители, относителни събития. Забравете всичко друго, освен едно – това е незаконно прехвърляне на открадната стока.

<</i>Амистад>

Джаймън Хунсу: Сине е човек, посветен на борбата за самоопределяне и свобода. Той би рискувал дори живота си в търсене на свободата.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Трябва пак да опитаме с делото!… Знам, че ви е трудно да разберете, Сине…

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Той го разбира, защото е човек като него, както и като всички останали. Болдуин изпитва състрадание, той вижда изключителната важност на този случай… каузата.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Не бих престъпил принципите си! Не, няма да приема!

Морган Фрийман: Сър!

Антъни Хопкинс: Да?

Морган Фрийман: А ви познавам! Познавам ви като президент, както ви познават и толкова други хора.

<</i>Амистад>

Морган Фрийман: Инцидентът с “Амистад” ми дава лично на мен информация за времето, когато американските закони са потвърдили правото на всеки човек да бъде свободен, като висша необходимост.

<</i>Амистад>

Актьор: Кал хун ме увери, че няколко щата са така настроени срещу вас, че можете въобще да забравите за преизбиране!

<</i>Амистад>

Деби Алън: Едно от най-трудните неща във филма беше да се пресъздаде тази група от хора – африканците от “Амистад”. Трябваше да се намерят говорещи този специфичен африкански език.

Стивън Спилбърг: Тези хора от най-различни сфери на живота бяха помолени да участват в това пресъздаване на част от американската и африканската истории.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: ……………..

Африканец: ………….

Матю Мъконъхи: Той не разбира ли? Мислех, че е от кубинските плантации!

<</i>Амистад>

Стивън Спилбърг: Те не знаеха нищо за филмовата камера, нито за процеса на снимки. А аз исках да се чувстват абсолютно удобно, без да се налага постоянно да казвам “Старт!” и “Стоп!”. И всеки път, когато започвахме отначало, те се чувстваха, все едно започваме за първи път.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Да! Е, какво – зъбите му приличат ли на роб от захарна плантация?

<</i>Амистад>

Стивън Спилбърг: Те имаха гривни на китките и на глезените си, вериги на шията, които се заключваха към тези на китките и глезените им. Те трябваше да носят това тегло постоянно. Повече от всякога това беше времето, когато те преживяваха през 1997 година същото, без никаква разлика, както през 1839 година.

Водеща: Звездите на филма казват, че Стивън Спилбърг се отнасял с тях с уважение.

Антъни Хопкинс: Той е заразителен със своя ентусиазъм и страст…

…Това е фантастично!

…Прочетох една кратка биография, просто нямах време за повече. Вярвам, че Стивън Спилбърг знаеше какво прави и за какво разказва.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Между другото, за какво става дума?

Морган Фрийман: Ами, те са от Северна Африка…

Антъни Хопкинс: Не, аз питам каква е историята!

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: За актьора е истнско освобождение да се върне назад във времето. Когато се върнеш назад във времето, обикновено го правиш, за да изиграеш нещо, базирано на факти.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Испанското правителство се надява, че ние няма да разберем за какво става дума. И аз ще ви кажа защо е така… В този случай не става въпрос нито за убийства, нито за клане, нито за нещо толкова драматично!

<</i>Амистад>

Стивън Спилбърг: Предметът на разказа няма никога да бъде забравен от който и да е от нас! Можем да забравим за продукцията, но никога няма да забравим за разказа.

<</i>Амистад>

Матю Мъконъхи: Слушайте! Слушайте! Слушайте!

Африканец: Той казва, че е трябвало да стреля!

Матю Мъконъхи: Казва, че е трябвало да стреля?

Африканец: Не, той казва, че или правиш нещо, или не!

<</i>Амистад>

Деби Алън: Този разказ принадлежи на историята, принадлежи на света.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Това е най-важното нещо, за което съм говорил пред този съд. То засяга не друго, а свободата като нещо присъщо на човека.

<</i>Амистад>

Джаймън Хунсу: Това е най-добрия начин да се разкаже за това, което се е случило, кои сме били ние, и кои сме сега, и накъде отиваме.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Образованието е много важен фактор в нашия живот. Важно е хората да разберат за потенциалите, които крием в себе си – тези на насилието, алчността, жестокостта и нечовечността.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Това ли е твоята история? Не, ти си следващия роб, предан и покорен. Само пречките не бива да те спират.

<</i>Амистад>

Морган Фрийман: Има много интересни моменти – особено когато става дума за миналото и ние разбираме, че не живеем отделно.

<</i>Амистад>

Антъни Хопкинс: Истината е причината този човек да продължава напред. Ще умира, отново и отново. Това е нашата сила срещу всички предразсъдъци. Прибираме се вкъщи…

<</i>Амистад>

Превод: Никола Колев

Текста чете: ________________________________

1

1