starsflubber

Звездите на “Флабър”

Водеща: Робин Уилямс, заедно с Марша Гей Хардън и Кристофър Макдоналд са звездите на “Флабър”, режисиран от Лес Мейфилд. Това е комедия, вдъхновена от един комедиен сериал на Дисни от 60^-те години, “Разсеяният професор”. Въпреки, че Робин Уилямс е правил вече няколко хитови комедии, той бил изненадан, когато му предложили ролята.

Робин Уилямс: Когато дойдоха при мен, им казах: “Но защо мен?”

<Флабър>

Робин Уилямс: Флабър!

Кристофър Макдоналд: Флабър? Звучи като бебешка храна…

<Флабър>

Марша Гей Хардън: Това е един смешен и много откачен филм.

<Флабър>

Робин Уилямс: Освобождава огромни количества енергия!

<Флабър>

Робин Уилямс: Има много малко останало от оригиналния филм. Разбира се, професорът пак е разсеян, нали затова го наричан разсеяният професор, защото те искаха да се съсредоточат върху тези неща. Това е една от основните му характеристики, но във филма повече става дума за Флабър и други такива неща.

<Флабър>

Робин Уилямс: Наздраве! Настинал си… Ами, това е нормално при -196^о С… много е студено…

<Флабър>

М. Г. Хардън: В този случай отидох да видя стария филм, защото не мислех, че е нистина важно да се разграничавам от това. Старият филм е класика – заснет е в черно и бяло, правен е в особено време, много е дабавен и смешен…

…Новия филм е много “по-див”, той е много “по-цветен”, особено за децата… нали виждате – ярко зелено. Героите са модернизирани…

<Флабър>

Робин Уилямс: Това е причината, поради която не дойдох снощи… ФЛАБЪР!

<Флабър>

Робин Уилямс: Когато започнахме работа, си мислех: “Е, може и да успея да пресъздам този персонаж!”. Аз също бях развълнуван от технологията, която беше изплозвана.

<Флабър>

Робин Уилямс: Когато скоча през този прозорец, флабърът ще ме изпрати пак обратно горе!

М. Г. Хардън: Ти луд ли си?

Робин Уилямс: Чао, любов моя!

<Флабър>

М. Г. Хардън: Компютърната графика и анимаиця са неща, които абсолютно премахвата границата, която поставяме ние.

Лес Мейфилд: Това е една страхотна технология. Ние сега сме във велико време, защото можем да реализираме неща, които преди бяха невъзможни. Например “Флабър” не би могъл да бъде направен по този начин само преди две-три години. Технологията, която ни позволи да направим компютърно генериран персонаж, с такова държане, с такъв характер, с такива движения… Просто нямаше да можем да го направим. Харесва ми използването на тази моделираща технология в комедиите.

Това е един прекрасен разноцветен пъзел, който трябва внимателно да бъде подреден, но след като веднъж е подреден, това е една прекрасна картина.

Водеща: Ролята във “Флабър” не била изцяло трудна работа за Уилямс. Всъщност той си прекарвал доста добре във въздуха.

Робин Уилямс: Харесва ми тази част – да кръжа из въздуха. Дали в колата или на баскетболното игрище…

…Болезнено беше само, когато ми нахлузиха онези панталони. Веднъж след като си се отделил от земята, това си е едно пътешествие, където можеш да контролираш височината и разстоянието. И си прекарвах много добре…

<Флабър>

Робин Уилямс: Сега… ми пожелай успех!

<Флабър>

Робин Уилямс: Придадох му форма, тегло… И после изведнъж то започна да се движи, да реагира на моите движения, точно като живо създание. Забавно е…

<Флабър>

Робин Уилямс: О-о-о, имаш гъдел!… Може да се моделира… Така, да видим!

<Флабър>

Робин Уилямс: Това е като при мимовете – ей-виж, имам си топчица тук, а сега тук… а сега – хоп, имам си две топчици… Всички го правим!

Водеща: Уилямс-веселяка, който виждаме на екрана, е същия и в истинския живот.

М. Г. Хардън: Той е забавену добър, дори е малко откачен. Но също е и много привързан към семейството си, което повечето хора не го знаят. Те си мислят, че той е много земен, а той обича да импровизира. Това е нещо, което не ти се налага да правиш през по-голямата част от филма. Все едно той отваря вратата, и казва: “Хайде да си поиграем!”. За мен това беше най-големия дар – аз трябваше да се опитам да пресъздавам и да ипровизирам с краля на комедията – Робин Уилямс.

Лес Мейфилд: Неговото отдаване на филма, на персонажа му, както и способността му да доразвива персонажа си и да го отвежда отвъд границите, които сме си представяли аз и сценаристът. Той е прекрасен… Особено в откриването на възможности и тяхното реализиране.

…Той излиза извън персонажа си, но винаги остава в сцената. Е, понякога малко прекаляваше, но винаги оставаше в рамките на конкретната сцена. Няма ляво и дясно, всичко е концентрирано.

Робин Уилямс: Най-първичната форма на развлечението е бил смехът, следващата фрма на развлечение са сълзите. Както се казваше преди: “Накарай ги да се смея, накарай ги да плачат!”. За мен смехът е лекарство, защото е симбиотичен. Когато направя нещо смешно, има само едно силно движение на ендорфини, които моментално се задвижват.

<Флабър>

Робин Уилямс: О, Боже!

<Флабър>

Превод: Никола Колев

Текста чете: __________________________________

1

2