Кино портрет на Трийт Уилямс
Трийт Уилямс: Ако просто се появиш в Холивуд и кажеш: “Аз искам да стана артист!”, направо си свършен. Лично аз се върнах към кинофилмите през “задната” врата, направих един филм, който се казваше “Оръжие”, беше заснет на 16-милиметрова лента, цялата ми печалба беше един стол, квартирата ми беше един стар фургон. Заснехме го за 70000 долара.
…Всеки иска да може да изхранва семейството си, но когато стигнеш до момента, в който няма нужда да се притесняваш дали имаш какво да ядеш, или дали са ти платени застраховките, че децата ти ще могат да ходят на училище, в този момент вече няма кой знае какъв смисъл да мислиш за нещо друго, освен за това, което наистина ти харесва да правиш.
Водеща: Трийт Уилямс се смята за щастлив човек, защото може да си изкарва прехраната като работи това, което му доставя удоволствие – да играе. В края на 70-те години той държал Холивуд в ръцете си. След неговия дебют във филма на Сидни Лъмет “Принца на града”, и екранната адаптация на Милош Форман “Коса”, Трийт започнал да си избира сценарии. Но вместо да увеличи славата си с още филми, той се насочил към светлините на Бродуей. Някои мислели, че това е грешка, и че тя ще изпрати живота и кариерата му надолу.
Трийт Уилямс: Живеех много безгрижно – 6 години не бях правил кинофилм, и тогава просто реших да не се тревожа за кинофилмите, а да бъда театрален актьор, какъвто винаги съм искал да бъда, че ще правя това, което винаги съм искал да правя. Това е много здравословно за всеки един актьор… поне на мен ми свърши работа.
<</b>ШАПКА>
Водеща: Здравейте, и добре дошли в “Кино портрета на Трийт Уилямс”. Аз съм Стефани Фонд, намирам се в Лос Анджелис, в ресторанта на режисьора Стивън Спилбърг “Дайв”. Това е най-подходящото място, за да ви разкажем за кариерата на Трийт Уилямс, чиито роли включват и изпълнения като в страхотния екшън-трилър “Издигане от дълбините”. Сега Уилямс се радва на нещо, което можем да наречем завръщане. Актьорът, който преди беше сред имената първа класа в Холивуд, се бори почти цяло десетилетие, за да възвърне високото си положение. След като кариерата му била почти пропаднала след поредица от лоши избори и разгулен живот, Уилямс най-накрая решил да забрави за звездната слава, и да се концентрира върху играта на незабравими персонажи, които биха могли да му помогнат да съживи своя холивудски имидж.
Трийт Уилямс: Преди около пет или шест години взех решение да мисля само в тази насока, и това много ми помогна – да се опитвам да правя неща, дори и ако се налага да се правят финасови жертви, ако си струват за мен.
Водеща: Не винаги е било така. Дори и когато Трийт бил изключен от главното течение в Холивуд, той все пак успявал да работи. Но качеството на работата, която той предлагал, не било на ниво. В най-ниската точка на кариерата си, Уилямс правел двуезични филми в Италия. Все пак той започнал да работи по проекти за ефирни и кабелни ТВ оператори, като се прибрал в къщи. Била му предложена работа в сериала, наречен “Еди Дод”, която обаче в последствие била отменена. Но той никога не се отказал от мечтата си.
Трийт Уилямс: Мисля, че всяко нещо си има причина. Има много неща, които съм направил в кариерата си, които са били правени от много малко хора, преди да са станали на 40 години, например изиграх 76-годишен персонаж… това беше една прекрасна работа… Мога да работя много в театъра и това ми харесва. Всичко е въпрос на перспектива. Според мен някои хора… Ако не видят постоянно издигане, и това типично чувство на славата, те просто си мислят, че кариерата им не е успяла. Което наистина се получава, но аз бавно и сигурно работя с моя си занаят.
Водеща: Продължавайки да се занимава със занаята си, Уилямс спазва добрата стара терапия – работи по пет дни в седмицата от седем години насам. През 1987 година, когато свършило всичко това, Трийт казва, че е възвърнал живота си и е преоткрил щастието.
Трийт Уилямс: Играех главната роля в постановка на Бродуей, беше излязъл и “Принцът на града”… Нямах абсолютно никакъв живот извън работата си, и през този период, когато имах страшно много работа в театъра, аз се ожених, сега дори си имаме малко ранчо в провинцията, Върмънт. Така че има и друга част от живота, която се развива. И когато хората си мислят, че нещата се случват… много неща се случват, но винаги в различни области на живота ти, както разбира се, и в различни периоди от време.
Водеща: През този период на растеж, Трийт, който е квалифициран пилот от 17-годишна възраст, получил разрешително за търговски пилот, и основал компания за полети в Лос Анджелис, наречена “Синефлайт”. Тя е специализирана в търговски полети и полети за филмови снимки.
…Трийт казва, че неговият страничен бизнес, както и жена му и сина му Гил, са изместили гледната точка на живота му. Той разпределя времето си между работата си в Ню Йорк и Лос Анджелис, както и семейството му в Ню Инглънд. Това не само му помогнало като актьор, но също му помогнало и да постави живота си на преден план.
Трийт Уилямс: Аз съм много близък със семейството си. Ние сме много близки в много широк смисъл, и все още поддържаме връзка един с друг. Това си е една истинска група хора от Ню Инглънд, Кънектикът, Върмънт. Всички са разпилени из щатите, но аз все още съм там. Надявам се да предам това и на сина ми. Той обича Ню Йорк, но ние имаме ферма във Върмонт, а на него много му харесва там, също и на жена ми… за щастие.
…Едно от нещата, които наистина е прекрасно в отглеждането на сина ми там е, че той има възможността да узнае откъде идва всичко. Там имаме всякакви плодови дръвчета, зеленчукова градина, имаме и ферма в съседство. Така че той знае откъде идва млякото. Там всичко е много по-бавно, но това е нещо, което много ни харесва, и ще продължим да живеем там…
Водеща: Виждаме живота на Трийт Уилямс отвътре. Таланта му рядък, и му предоставя възможност отново да се нареди в списъка на първокласните актьори на Холивуд. След седемгодишен спад във филмовата му кариера, Уилямс отново усети как става известен, благодарение на независимия филм “Какво да правиш в Денвър, когато си мъртъв”, режисиран от Скот Розенбърг. Ролята му е тази на Критикъл Бил – психар, който прекарва времето си в моргата, и тя била точно като за него…
Трийт Уилямс: Сценарият на Скот дойде до мен след като имаше известни премеждия. Но аз го прочетох и веднага харесах човека. Това е просто един от класическите случаи, когато от актьора и ролята се получава добра смес. Настина излезе доста от границите на това, което беше написал Скот, и това, което направих аз…
…Знаете ли, моите отпечатъци са навсякъде по сценария, и се надявам да е проработило… Бях силно облекчен да видя, че е проработило, по-специално по отношение на публиката. Когато излязох от киното, беше много интересно, защото шест или седем-годишни момчета ме разпознаха, и веднага се нахвърлиха върху мен… “О-о-о, Критикъл Бил! Ей, страхотно!” Разбрах, че този персонаж е абсолютно безстрашен, и може би затова е толкова привлекателен за тийнейджърите. Поне дотолкова безстрашен, колкото на мен ми допада…
Водеща: Критиката издигнала изпълнението на Уилямс на върха, отбелязвайки го като завръщане. Някои дори казаха, че е водел шоуто заедно с партньорите си Анди Гарсия и Кристофър Уокън. Трийт казва, че не би могъл да пропусне толкова добре описан персонаж.
Трийт Уилямс: Мисля, че това, което прави една роля добра, е пътуването. Обикновено… е, не обичам да опростявам, но обикновено всеки си има някой при определени обстоятелства в живота. И да се надяваме, че ще започнем с добър човек. Някое събитие става важно, предизвикателствата, тяхното разбиране за света. Това събитие може да е трагично, може да е радостно, кой знае? Но лошото събитие кара хората да изпитват наново света такъв, какъвто го познават… а става така, че се променя и другата страна.
Водеща: Трийт казва, че шанса за намиране на роля в такъв голямо бюджетен филм би могъл и да е доста малък, тъй като той не фигурирал в списъка на топ-звездите на Холивуд. А когато става дума за студийни филми, всичко е въпрос на пари.
Трийт Уилямс: Може би е преднамерено, но мен не ме интересува какво казват другите за това, когато някой от тях няма поне два милиона долара собствени пари, вложени в проекта. От студиото идва доста напрежение, също и от продуцентите, а и от всички, които са въвлечени. А сега това означава такова количество пари, толкова голям бизнес, и трябва да бъде продадено на толкова много хора, за да бъде успешно. Когато правиш филм като този, който е базиран на сценарий, и става дума за текста, за работата, тези неща наистина те освобождават. На теб ти остава просто да си вършиш работата. Например аз никога не се притеснявам по какъвто и да било начин, но винаги може да се усети напрежението от другите области, особено когато става дума за филм с голям бюджет. Е, това може и да не е приятно за определени хора, но никой не е мислил по този начин, но ние свършихме работата, така както беше написан, и се надяваме на най-доброто.
Водеща: Изпълнението и открития характер на Трийт му помогнали да получи ролята на Дракс, злодей от комиксите в холивудския кинофилм “Фантомът”.
Трийт Уилямс: Опитвам се да си намирам добри роли и добри филми. Това беше добър филм – прочетох го и си казах: “Това е добър сценарий! Много е забавен и това е една страхотна роля!” Това е единственото нещо, което ме вълнува. Не си мисля: “Може би следващият жанр ще е нещо мрачно… може би следващият филм ще е нещо от сорта на модерен екшън-приключенски…” Не, аз не мисля по този начин! Просто чакам да се появи най-доброто нещо поред…
Водеща: Уилямс истински се насладил на възможността да играе подобен персонаж. Тъй като Дракс, отмъщението на Фантома, не бил в оригиналния комикс, Уилямс казва, че сценаристът просто изработил персонаж, който да се появи на екрана.
Трийт Уилямс: Лий Фоу създаде енергията на мира, а след това Джефри Боум създаде моя персонаж – Дракс. Той е страхотен писател, и създаде този персонаж напълно в духа на комикса на Лий. А след това Саймън и аз вкарахме Дракс във филма…
Водеща: Уилямс, който бил много запален по този комикс като дете, бил повече от подготвен да играе Дракс, когато се появила възможността…
Трийт Уилямс: Аз четях повече комикси, отколкото учебници! Отраснах в Кънектикът, а там имаше едно място, наречено “Луиз”. Беше на една пряка от къщи, и аз редовно ходех при Луиз, купувах си сладко, това беше всяка събота сутрин… след това си вземах редовния “Супермен”, или нещо друго… Първо започнах с по-неизвестните герои, като Ричи Рич, а после преминах и на супергероите – Супермен, Батман, Зеленият човек. Купувах си за около три долара сладкото и комикса, отивах вкъщи и четях комикси, докато ядях шоколад… докато не ми изпадаха зъбите…
Водеща: Трийт Уилямс трябва да се чувства много добре в последно време. Въпреки че не е участвал в голям кино хит, който да му осигури главните роли, той със сигурност е бил взет предвид за други роли. “Издигане от дълбините”, първия екшън филм на Уилямс, е точно филма, който той е искал да направи.
<Издигане от дълбините>
Трийт Уилямс: Имам много лошо предчувствие!
Актьор: Корабът е пробит! Да се махаме оттук!
Трийт Уилямс: Какво, по дяволите, е това?
<Издигане от дълбините>
Трийт Уилямс: Винаги съм искал да направя екшън филм, и нямах нищо против да направя някой от телевизионните сериали, но трябваше за бъдат с много добър сценарий. Нещата, които не смятам, че са част от добрия сценарий, е главния герой да е корав мъж, който прави корави неща! Това не ме интересува ни най-малко! В този сценарий ми хареса това, че можеш да бъдеш екшън герой, но в същото време да се забавляваш от ролята… Хареса ми и диалога…
Водеща: На пръв поглед “Издигане от дълбините” изглежда като кръстоска между “Извънземното” и “Титаник”. Уилямс играе ролята на безскрупулен капитан на чартърен кораб, който е нает от търговци да ги заведе на пътуване в Южно Китайско Море. Когато те стигат местоназначението си, луксозният лайнер изглежда по-скоро като кораб, пълен с призраци, унищожен от незнайна зла сила.
<Издигане от дълбините>
Актьор: Къде, по дяволите, са всички!?
Актриса: А това какво е?
<Издигане от дълбините>
Водеща: “Издигане от дълбините” е заснет във Ванкувър, Канада, а Уилямс се намирал във водата през по-голямата част от снимките.
Трийт Уилямс: Да, но за това плащат големите пари! Беше забавно! Но за нещастие беше доста влажно… Е, можеше да бъде и по-лошо! Можеше например да участвам в “Мокри пари”… те бяха по-мокри от мен!
Водеща: В допълнение към предизвикателството да бъде мокър по време на снимките, правенето на хорър анимации изисквало той и неговите партньори да развихрят въображението си.
Режисьор: Гледате го, гледате го, отстъпвате, отстъпвате, сега… тръгвате! Стоп! Страхотно!
Трийт Уилямс: В никоя от сцените нямаше чудовища. Никакви чудовища! Само ние, камерата и един, който постоянно се разкарваше насам-натам с прът, за да ни показва къде трябва да се намират чудовищата. Трябваше да се доверим напълно на Стивън Самърс, че ще бъде толкова страшно, както ни беше обещал. Казах му, че иначе ще трябва да ми избира друго поле на работа, защото ние знаехме, че там няма нищо, нямахме си и представа какво ще видим…
Фамке Янсен: Това е номер! Но аз имам малко опит от “Господаря на замърсяването”, филм, който направих с Кевин О’Конър. Така че малко се понаучих как да се справям с това, когато не знаеш какво ще има там. Трябва напълно да се довериш на режисьора си, че той знае какво ще стане там. И че не се осланя на това ти да му свършиш работата. Това е най-страшната част. Не искаш да изглеждаш като глупак, който крещи… Но може би поради тона на филма… той е като че ли малко смешен, така че дори и някой да излезе от строя, всичко ще бъде наред.
Водеща: Трийт става малко нервен, когато трябва да види плодовете на труда си на големия екран.
Трийт Уилямс: Не ходя на премиери и на предварителни прожекции. Преднамерено не ходя на премиери, защото те са толкова безсъзнателни, имам предвид това което са всъщност. Разбира се, имат прекрасна цел, а и са част от индустрията. Там има много смях, дори понякога обичам да ходя на премиери, защото аз съм част от тях, аз съм част от Холивуд. Но най-забавното и това, което най-много обичам във филмите е, когато отида в киното по време на нормалните прожекции. Просто да седна някъде отзад и да гледам как приемат хората филмите ми. За мен това е истинския отзвук на филма.
Водеща: Отзвука на “Издигане от дълбините” не бил много зрелищен, но приходите му бяха сравнително високи.
Трийт Уилямс: Точно сега снимам един филм, в който аз и Мишел Пфайфър играем съпруг и съпруга, които загубват детето си, но след това отново си го връщат. Имах късмет, че си намерих работа…
Водеща: Както разбрахме през последния половин час, Уилямс е имал няколко непредвидими обрата в своята кариера. Сега обаче той се изявява за първи път в режисирането. Възможността да заснеме оригиналния зрелищен късометражен филм “Тексън”, дала на Уилямс различен поглед върху занаята му.
Трийт Уилямс: Аз винаги в известна степен съм искал да започна да режисирам, но никога не съм се чувствал подготвен. Мениджърът ми Марк Тайлбом мислеше по същия начин. Но един ден той ми се обади по телефона и ми каза: “Имам добра и лоша новина!”. Аз го попитах коя е добрата новина. Той ми каза: “Ще режисираш първия си филм! Осигурен е продуцента, а също и разпространителя. Сценарист е Дейвид Мемът.” Тогава го попитах: “Това е прекрасно! Каква може да бъде лошата новина?” И той само спомена: “Ами Дейвид още не знае!”. Казах му: “Аха, ясно! Да, добре!”. Обадих се на Дейвид и му казах: “Дейвид, това е малко необичайно, но аз ще режисирам филм, така че ще напишеш ли за мен кратък сценарий?” Той ме попита какво имам наум, и аз му споменах за идеята, която имах. След около час ми се обади, и ме попита: “А какво мислиш за това?” Казах му, че го харесвам, и той ми изпрати сценарий около три седмици по-късно. И… ние го направихме!
Водеща: Тъй като режисирал за първи път, а не познавал силните и слабите си страни, когато дошло време за снимки, Уилямс оставил асистентите да вършат работата.
Трийт Уилямс: Никога не съм имал огромно желание да бъда режисьор, да държа мегафона и така нататък. Всъщност не това искам да правя. За себе си мисля, че съм разказвач, тъй като в момента съм актьор. Аз насочвам разказвача, т.е. писателя. А като режисьор ти правиш нещо повече от насочване, грижиш се за много повече неща, за много повече хора. Така че това, изглежда е естествен напредък за мен. Но смятам занапред да избирам внимателно, поне толкова внимателно, колкото мога. Все още се смятам за новак, имам много да уча. Така че искам да съм сигурен, че ще открия начини, по които да се подкрепям, да се обграждам с добри хора… Баща ми беше казал, че това означава да си добър в нещо, просто да се обградиш с хора, които са по-добри от теб, и те да работят.
Трийт Уилямс: Този град се управлява от парите. Ако дойдеш в Холивуд, и кажеш: “Искам да стана артист!”, направо си свършен. Имам предвид, че този град се базира на финансите. И ако някой, без значение дали носи каубойска шапка или тюрбан, дойде в града и каже: “Искам да направя пари, а вие да ми направите филм!” Просто трябва да е сигурен, че идеите му ще носят пари.
Водеща: Докато режисирането било приятно преживяване за Трийт, той казва, че няма да бъде кой.знае колко доволен, ако трябва да го прави отново.
Трийт Уилямс: Аз не съм се разбързал, но ще намеря добра работа, филм, в който главното са персонажите. Нямам намерение да режисирам екшън филми, интересувам се от истории и персонажи. И ако намеря нещо, което наистина да ми хареса, ще бъде забавно например да намеря някоя добра актриса във Върмонт, ще се получат добри снимки за нещо, което ме интересува. Ако всичко това се случи, ще го направя, но сега се забавлявам повече като актьор.
…Е, добре… Следващият въпрос: “Какви са ограниченията ви? Кога и как се научихте да ги приемате?”
“Отвлечен сте от извънземни, и имате само 20 минути”… Абе защо не измисляте нещо друго? Това е доста трудно! “Отвлечен сте от извънземни, и имате само 20 минути да си съберете багажа! Кои три предмета ще изберете? – Храна, храна, и още храна!
Пред вас има гадател, който предрича бъдещето. Кои три въпроса ще му зададете? О, Боже! Не искам да знам нищо за бъдещето си, и настоящето ми е достатъчно!
Водеща: Кой може да обвини Трийт Уилямс, че се насочва главно към сегашната си популярност. Успехът е трудно постижим за един актьор, и затова трябва бързо да го поканите, когато почука на вратата ви. Уилямс има нужда единствено да се съсредоточи върху работата си. Това е всичко за днес. Бихме искали да благодарим на домакините ни, затова, че ни позволиха да се гмурнем надълбоко с Трийт. А също бих искала да благодаря и на вас, че ни гледахте! Аз съм Стефани Фонд, ще се видим следващия път!
Превод: Никола Колев
Текста чете: Пламен Георгиев
1
1


0 comments ↓
There are no comments yet...Kick things off by filling out the form below.
Leave a Comment