wesley_snipes

Кино портрет на Уесли Снайпс

Уесли Снайпс: В момента съм щастлив… Мисля, че работите ми вървят доста добре, но хората са любопитни какво бих могъл да направя в бъдеще.

Водеща: Уесли винаги държи почитателите си в напрежение, и точно поради това той успява да развлича публиката. Нещо, което прави от дете.

Уесли Снайпс: Бях дребен като малък и затова исках да правя представления, да пея и да танцувам. И тъй като нямах нито физиката, нито височината, за да съм впечатляващ, открих друг начин да привличам хорското внимание. Научих се да говоря високо, да пея, да танцувам. Просто трябваше да се науча да правя нещо, и това беше само началото. По-късно под ръководството на една учителка – г-жа Джуди Харис, още ѝ помня името, та тя ми каза: “Виж какво , провери как стоят нещата в гимназиите, ако има курсове за актьори, мисля, че там ще се справиш доста добре!” Аз ѝ казах само едно “Добре!”, проверих, и хоп, ето ме в часовете по актьорско майсторство.

Водеща: От този момент той започнал една просперираща кариера, въпреки, че някои от ролите му не били достатъчно силни. В “Новият Джак Сити” Уесли играе ролята на Флипър Пурифай, един зъл нарко-барон. Това е една роля, получена в комбинацията на добри актьорски умения и продължителна подготовка.

Уесли Снайпс: Отидох във Вашингтон, окръг Колумбия, и стоях там в Библиотеката на Сената 2 дни. Събирах съдебни документи, рапорти, снимки и всякакви други неща. Когато с върнах в къщи, покрих цялата стена на хола си с тези неща, както когато детективите с опитват да хванат някой престъпник. Точно това направих и аз…

Водеща: За да добие по-добра представа, Уесли излязъл по улиците.

Уесли Снайпс: Знаете ли, както казват някои, исках да говоря с хора от тази среда. Казвах им: “Ей, човече, не разбирам как можеш да правиш това?” Дори и те… Ето това е една страна на нещата, която не е реалистично представена – дори и тези момчета имат представа и изпитват угризения за опасността. По филмите се опитват да ги изкарат непукисти, но това не е истина. Тези момчета са изнервени и уплашени, но в същото време ме аплодират и ме тупат по рамото, защото аз произлизам от същата среда от дете, и ми казват: “Добре, човече, справяш се много добре!” Ни говоря с никой от тях, но и никой досега не ми е казвал: “Уес, ти не си наред! Зарежи я тази работа и прави като мен!” Нито един, наистина! Това беше много интересно преживяване…

Водеща: Има още едно преживяване, за което Уесли се чуди, и то е как да оправдае факта, че играе толкова “сенчеста” роля.

Уесли Снайпс: Начинът, по който аз разпределям персонажите си, е според впечатлението, което имам. Няма никакъв начин да заобиколя това. Как аз, като съвестен актьор съм се притеснявал от неговото място в обществото, а и от факта, че ако направя проект, който е висок 4 метра и е широк 20,то някъде някое дете може да го види и да бъде впечатлено, да си помисли, че това по един или друг начин е самата истина? Как да оправдая изпълнението на толкова “лош” персонаж? Как да оправдая това, че аз като афро-американски актьор, подлежа много лесно на категоризиране, че играя само момчета от улицата – далавераджии, сутеньори, търговци на наркотици? Как да оправдая това, така че да съм в мир със себе си, както и с обществото?

Водеща: Съвестта на Уесли била улеснена от факта, че въпреки на силието във филма, той все пак би могъл да има положителен ефект върху публиката.

Уесли Снайпс: Там се говори срещу насилието на бандите, срещу разпределянето на територии, срещу наркотиците, както срещу употребата им, така и срещу продажбата им. Така че каквото и да се случи, а то вече се случва, хората само ще си кажат: “Ей, ама тоя е съвсем луд!”

Водеща: Извършвайки подготовката си за филма, той отново се срещнал с начина си на живот от едно време.

Уесли Снайпс: Отраснах в подобен квартал, и когато отидох там, когато говорих с братята и сестрите, видях, че това е абсолютно същата среда, в която съм живял и аз. Макар че точно в момента съм на светлинни години от идеята да се върна там, за да схвана истинския смисъл на нещата. А това, че аз самият съм напреднал до една определена степен, ме кара да се чувствам добре, защото те ме приветстваха като у дома. Неща като “Ей, човече, що не дойдеш насам, а?”, или пък “О, човече, това е страхотно! Дали няма да е намери някоя работа и за мен?” Е, правя всичко възможно… А на някои от тях наистина намерихме работа. Те всички бяха наистина много добри, много топли. Останах с много добри чувства. Не е като да снимаш в Ню Йорк, това е един напълно различен свят.

Водеща: Уесли доказва гъвкавостта си с многото предизвикателни роли, а понякога това дори значи да сложи рокля и обувки на високи токове. Но преди да може да направи това, той трябвало да докаже себе си в Холивуд. А за да успее там, той трябвало да използва най-удачните влияния, започвайки с майка си, която променила средата му.

Уесли Снайпс: Това, че ме изпрати във Флорида, беше голямо предимство. По-късно имах възможността да общувам с хора, които бяха добри модели за ролите ми, наистина силни мъже, спазващи закона, етиката и морала. Които можеха да ми кажат: “Виж, Уес, ти си в този бизнес, това са нещата, които трябва да се помъчиш да постигнеш! Например каква ти е целта в живота? Трябва да правиш това и това…” Ето такива въпроси обсъждахме, и когато осъзнах техните отговори, започнах да изграждам основата. Разбрах, че имам прекрасната възможност да моделирам своята характеризация, и със своето поведение да впечатля много хора. Имах избор какво впечатление искам да оставя – положително или отрицателно. Исках да кажа: “Ей, виж, тук става въпрос за самия мен!” Освен това знам, че не бих стигнал дотук, ако не бях пионерите, новаторите. Погледнете Сидни Полак, Джеймс Ърл Джоунс, Айра Олдридж. Всички тези хора, които са подготвили сцената, които са били буквално бити по главите, за да мога да си позволя аз лукса да се возя в тази лимузина сега. Не мога да забравя това…

Водеща: Уесли казва, че споменът за тези, които са прокарали пътя, му помага да избира ролите, с които се заема. Кое е това, към което се стреми той?

Уесли Снайпс: Добрата работа! Това е най-дискриминиращия фактор! Добрата работа… Добрите проекти, хората, които се интересуват от арт-формата, които смятат, че това би ни издигнало нагоре към най-доброто. Не е въпроса в печеленето на пари – лично аз нямам проблеми с това. В момента, в който уредя най-добрата основа, имам да правя още много други неща – културни, етични… Но на мен ми харесва добрата работа, както и хората, които са загрижени да вършат качествена работа, иновационни неща… различни неща… Това ми харесва!

Водеща: Въпреки че се отнася много сериозно към работата си, Уесли признава, че има и една по-лековата страна.

Уесли Снайпс: На моменти наистина не съм много сериозен, защото обичам забавата. Понякога мога да съм и много, много глуповат. Например точно сега, в този момент, си представям една камера, която работи в главата ми, и си казвам: “А какво ще стане, ако сега се разсмея?” Как ще се справя с някоя необичайна ситуация – например ако сега от люка изскочи някой, сигурно ще му кажа: “Ей, здрасти, сядай тука!” Има обаче и моменти, когато просто трябва да си сериозен. Понякога трябва, а понякога -не. Точно така изграждам и персонажите си, опитвайки се да открия дълбочината, къде е същността на цялото…

Водеща: Но когато Уесли не играе роля, той е в различно настроение.

Уесли Снайпс: Аз чета много, заседявам се в библиотеки и книжарници. Обичам историята, социалните книги, социологията, психологията. Обичам да чета книги за това как работи умът, как хората се съотнасят и взаимодействат един с друг. Ето това е наистина интересно… Освен това обичам да прекарвам времето със сина си, който е най-голямото вдъхновение на живота ми.

Водеща: Той казва, че не му е било трудно да свикне с бащинството. Нужни били само няколко добри съвета.

Уесли Снайпс: За да съм съвсем честен, жена ми дойде при мен, и ми каза да не се притеснявам. Когато бях млад актьор и тъкмо навлизах в работата, бившата ми жена роди, а аз не знаех как да го приема. Тогава тя ми каза: “Не се притеснявай, всички деца се раждат с късмета си!” Децата винаги си имат начин да донесат своя си късмет. Аз просто избрах да вярвам, че моят късмет сега, както и да го определяте, се съотнася само и единствено с това, какво съм готов да направя за живота на сина ми. За това например основах фондация, за да съм сигурен, че няма да изпадне в нужда. А ако има финансова стабилност, и това ще направи живота му по-лесен – така да бъде. Въпреки че истинския фактор, който е формирал живота ми, е точно моят имидж на дисциплиниран човек, който има цел в живота. Така че каквото и да се случи, той ще има този крайъгълен камък в живота си…

Водеща: Ролята на Уесли в “На Уонг Фу, благодаря за всичко, Джули Нюмар” била всичко друго, но не и на екшън-герой. Той изпълнява ролята на травестит, и както винаги извършил сериозна подготовка за филма. Но този път заедно с него била и другата звезда на филма – Патрик Суейзи.

Уесли Снайпс: Посетихме много клубове с изпълнения на травестити. Аз съм късметлия, както и Патрик, че съм израснал в света на театъра. През цялото време от гимназията и колежа, съм виждал най-различни хора, както от мъжки, така и от женски пол. Играл съм на Бродуей роля като тази, така че това не беше нещо много по-различно от артистично упражнение. Просто наблюдаваш хората, които живеят по този начин, взимаш някои специфични черти, и прилагаш ги в работата си. Опитваш се да станеш примадона…

Водеща: А тази примадона била много далеч от образа, известен на публиката. Уесли признава, че докато се превърне от мъж в поредния успех на гардеробиера, той трябвало да пробва доста рокли.

Уесли Снайпс: Повечето хора мислят за мен като за екшън-герой. А преди да направя който и да е екшън-филм, аз бях театрален актьор, дори се смятам повече за драматичен актьор, отколкото за екшън-герой. Поради тази причина си беше съвсем в реда на нещата да направя нещо, което е съвкупност от всички неща, които съм правил преди.

Водеща: Неща като екшън-филма “Разрушителят”, където Уес перчил мускули срещу Силвестър Сталоун и Сандра Бълок.

Сандра Бълок: О, със Сталоун и Снайпс е много забавно! Няма значение, че това са големи звезди, справяхме се доста добре. Но наистина беше много забавно – те бяха страхотни.

Водеща: Въпреки това е имало и още нещо на снимките.

Уесли Снайпс: Могат много да източат от теб – физическите натоварвания са много големи. Най-трудно беше с репетициите – всички тези битки, в продължение на 3-4 дни снимахме едно и също, а те отнемаха по 12 часа на ден… в продължение на 4 дни…

Водеща: Дори и в такава трудна обстановка Уесли успява да запази своя дух. Според него това се дължи на заниманията му с бойни изкуства.

Уесли Снайпс: Тренирам сериозно, откакто навърших 10 години, по цял ден, а дори и още по-сериозно, когато отидох в колежа. Това е основата на моята дисциплина в работата.

Водеща: Тази основа дала възможност на Уесли да покаже способностите си във филми като “Изгряващо слънце”, където дели екрана с единствения и най-добър агент 007 – Шон Конъри. Двамата актьори имат почти еднаква подготовка, но има и някои неща, по които не си приличат.

Уесли Снайпс: Казвах му: “Знаеш ли, Джеймс Бонд никога не е идвал в махалата! Ето защо не се страхувам от тебе! Ти може и да си обиколил целия свят с тази специална шапка на главата, обаче идвал ли си в моята махала? Там ще видиш какво е баскетбол!

Водеща: Като говорим за баскетбол, във филма “Белите мъже не могат да скачат” Уди Харелсън и Уесли Снайпс играли на баскетболното игрище. Но това не е единственото им появяване заедно на екрана. Те играли и във “Влакът-трезор” и “Диви котки”. Макар на екрана да са просто партньори, те са и много добри приятели.

… Има един досаден въпрос – кой от двамата е по-добрия играч на шах?

Уди Харелсън: Да, това съм аз!

Уесли Снайпс: Бил съм го толкова пъти! Това е смешно! Ти мамиш!

Уди Харелсън: Мамя ли!?

Уесли Снайпс: Да! Той краде фигурите на противника!

Уди Харелсън: Добре, нека да поставим въпроса така: аз не мога да мърдам, а той изчезва на някъде! Защо аз да не си пренаредя фигурите?

Уесли Снайпс: Най-добрия начин, по който той разрешава проблема, е да отмъкне фигурите на противника. Или нещо още по-лошо – просто ти сяда на мястото и гледа на нещата от твоята перспектива.

Уди Харелсън: Не е вярно, не съм ти сядал на мястото!

Уесли Снайпс: Да, бе! Само ми беше задигна фигурите! Когато се върнах, той стоеше така, с фигурите в ръце, и беше отмъкнал толкова много фигури, че дори не знаеше къде да ги върне.

Водеща: Една игра на шах е доста рядко събитие за тях двамата, но това не пречи на тяхното приятелство.

Уесли Снайпс: О, да, трябва да ви кажа, той има принципи и морал! Какви точно, не знам… Но е добър, ако щете вярвайте!

Уди Харелсън: Уес има страхотен мозък – много е умен, знае много за историята, много е духовен и помни корените си…

Водеща: Изпълнението на Уесли в “Само за една нощ” привлече вниманието на критиката. Освен това впечатли и журито на филмовия фестивал във Венеция, където му бе дадена наградата за най-добър актьор. Едно признание, което той не е очаквал.

Уесли Снайпс: Доста съм изненадан и ми е много приятно. Това е признание за много хора, които са вложили в моята артистична кариера. Предполагам те са много доволни и очакват от мен още драматична работа. Не знам… Това е сериозна публика… Да бъда оценен на този фестивал – това е повече, отколкото съм очаквал.

Водеща: За Уесли било допълнителна чест да бъде награден от една по-различна група свои почитатели.

Уесли Снайпс: Това не са случайни хора, те имат вкус, обичат добрата игра, добрата драма. Това са хора, от които съм много далеч. А това още повече увеличава вълнението и благодарността, тръпката…

Водеща: Тази тръпка не би била възможна без убедителното изпълнение на ролята на Макс.

Уесли Снайпс: Моят персонаж е търговски директор. Той преди е бил директор на един театър в Ню Йорк, а сега се връща там, за да посети един свой болен приятел, който умира от СПИН. Накрая завършва с преспиване за една нощ с една жена, която той не е виждал около година. И когато се връща отново в Калифорния, се жени, има две деца и малко кученце, два акра земя на платото, въобще – опитва се да живее по холивудски. Но открива, че е някак си празен…

Водеща: Може би самият герой е празен, но не и в случая на Уесли. Той постига успеха си чрез стопроцентово отдаване във всяка роля.

Уесли Снайпс: Давам всичко! Давам сърцето и душата си, дните си… идвам и съм готов за работа… Но нека публиката прецени кое е добро, и кое – не.

Водеща: Публиката, критиката, а и журито на фестивала във Венеция решили, че харесват работата на Уесли. Обаче и досега, въпреки постиженията си, той внимава да не се главозамае.

Уесли Снайпс: Трябва да се забавляваш, просто така… Животът е пълен с прекалено много неща – прекалено много изгубена и намерена любов, прекалено много смях… Има още много хляб да изядем, нали разбирате? Не е чак толкова дълбок…

Водеща: Е, за съжаление имахме само толкова време за кино портрета на Уесли Снайпс. Искаме да благодарим на ……………………………………………. за това, че ни пуснаха тук. Също така искаме да благодарим и на вас, че ни гледахте! А, и между другото, не забравяйте да гледате клипа на Майкъл Джексън – “Лош”. Там можете да видите едно изпълнение на Уесли Снайпс, той играе младия здравеняк, който заплашва Майкъл. Просто една интересна подробност. Ще се видим следващия път!

Уесли Снайпс: Страхотно е да снимаш в Ню Йорк! Можеш да кажеш дали нещо е станало, или не просто като си стоиш в леглото. Но някой, някъде по улиците може да ти каже… Не, не, не вярвам, можеш да изкрещиш ти…

Уесли Снайпс: Аз съм по-добрия играч!

Уди Харелсън: Ами, по-добрия… Глупости!

Уесли Снайпс: Аз съм най-добрия!

Уди Харелсън: Не, не си! Само ми кажи как можеш да спиш спокойно с това?

Превод: Никола Колев

Текста чете: …………………………………………………………………..

5