programme106-britain1

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания документалния филм

„Съвременна Британия“

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Годишнината на една от първите жени фотографи-портретисти.

Продажба на екологично чиста електроенергия. Ълстър ни посочва как…

Разходка из британската поп-сцена.

Какво се получава при сливането на наука и мода?

„Да яздиш градските вълни“ – лондонските царе на скейтборда.

_________________________________________________________________________

Първият фотоапарат и лещите ми ги даде любимата ми дъщеря, която почина, и съпруга ѝ с думите: „Може да ти бъде забавно, мамо, да се опиташ и да фотографираш по време на почивката си във Фрешуотър“.

Започнах, без да разбирам нищо от изкуство. Не знаех къде да поставя черната кутия, как да фокусирам модела, и за мой ужас първата ми снимка беше изтрита по невнимание, защото прокарах пръст по едната страна на стъклото.

Джулия Маргарет Камерън е една от първите деятелки на фотографията. Майка на 6 деца, тя е на 48 години, когато ѝ дават тази първа камера през 1863-та.

Тя няма никакво съществено обучение, и въпреки това за период от 15 години тя прави над 3000 портрета. Интересът към нейните творби продължава и днес, като в Съединените Щати и Великобритания има две големи изложби.

Това, което тя всъщност е правела, е да фокусира върху модела си, а след това да изтегли фокуса назад, докато не се получи нещо, което според нея е красиво, без значение дали е във фокус, или не. Хората продължават да твърдят, че зрението ѝ не е било никак добро, но докато на нея ѝ се е струвало красиво, тя е продължавала така, и всъщност са се получили много красиви неща.

Голяма част от снимките са много красиви, отчасти поради липсана на фокус.

Също така е вярно, че когато е имало отзиви за нея в специализираната фотографска периодика, често са я оплювали безжалостно хора, които са смятали, че тя не знае какво прави.

Лично аз смятам, че когато тя е навлизала във фотографията, е искала да прави нещата по различен начин.

Превърнах бараката за складиране на въглища в тъмна стаичка, а птичарника в студио. Лелеех да затворя всичката красота, която е дошла на този свят преди мен.

Всъщност моят пра-пра-дядо ѝ дал фотоапарата, който бил доста примитивен, доколкото разбирам, като го сравнявам с днешните стандарти.

Удивително е, че е могла да научи всички тези неща на възраст, когато повечето дами се занимават с гоблени. Или поне аз мисля, че биха предпочели това, вместо да бързат към преработената барака за въглища, където да се захващат с разни химикали… Повечето дори са си нямали и представа за това.

Тя е трябвало да изсипва емулсията върху стъкло, при което то просто не можело да бъде равномерно. Все пак днес можем да си купим филм за фотоапарата във всеки магазин, и знаем, че образът ще бъде съвършен. Тя е трябвало на ръка да прави своите филми… Веднъж в колежа на мен ми се наложи да правя филм – беше истинска катастрофа.

Сара Кинг е голяма почитателка на Джулия Маргарет Камерън, и с удоволствие ще фотографира една от потомките ѝ.

Забелязах, че тя дава на обектите си възможност да се движат в рамките на обектива, и че налага много силно своята индивидуалност от едната страна, за да направи портрета. Това е много трудно, но тя се е справяла успешно.

Тъй като работела с естествена, разсеяна светлина в студио, подобно на това, моделите на Джулия Маргарет Камерън трябвало да седят неподвижно за експозицията понякога по 10 минути.

Харесва ми идеята кака всички онези хора, водещи своя обикновен делничен живот, се отбиват в студиото ѝ, и стоят неподвижно 10 минути, докато стане фотографията, макар някои да казвали – твърде неумело, но според мен – брилянтно.

На мен ми изглежда доста странно, че пра-прадядо ми е работел в тази стая преди 150 години, правейки фотографски портрети, а по същото време Джулия Маргарет Камерън е работила в дневно викторианско студио на остров Уайт.

Ние всички знаем, че Джулия Маргарет Камерън е била невероятен творец, но тя сигурно е била и завършен учен-емпирик, защото за подобна работа са необходими и научни познания, за да се направи разтвора, и въобще да се свърши всичката работа с химикалите. Има няколко примера за фотографи, които са се взривили, опитвайки се да създадат нови процеси, тъй че тя си е рискувала живота, бидейки фотограф.

Според мен фактът, че тя е била жена е много важен за работата ѝ, тъй като за да бъдеш фотограф по онова време, е било необходимо да имаш много енергия, ентусиазъм, и решителност.

Предполага се, че е направила стотици и стотици снимки, а самата тя казва, че на всяка една готова плака е строшила десет.

В писма, които бяха открити наскоро в Музея на Албърт и Виктория, тя пише на нашия първи директор Хенри Коул: „Днес направих 12 портрета, Робърт Браунинг идва утре. В момента промивам 60 плаки…“ И писанията ѝ профучават по страницата, докато тя му разказва всичко, което прави.

Всяка снимка е взета от живота… заснета от Джулия Маргарет Камерън.

_________________________________________________________________________

Слънцето е основен източник на енергия. Слънчевата светлина е създала древните растения, които пък са се превърнали в петрол, газ и въглища.

Подобни фосилни горива обаче са неефикасни и замърсяващи околната среда – и са основната причина за глобалното затопляне.

За да реши този проблем, Британия и Европа разработват нови начини за генериране на обновима енергия.

Един от най-новите методи е чрез използването на добре забравените стари – изгарянето на дървесина. В Северна Ирландия един фермер преоткрива ново приложение на дървесината, или биомасата, като я превръща в горящи газове, включително водород и въглероден моноксид, с които захранва генератор и произвежда електричество. То вече се продава на местните предприятия и се включва в Националната електрическа система.

Това е газификаторът. Тук разтоварваме стърготините… събира се достатъчно дървесина, за да се поддържа производството непрекъснато в продължение на 20 часа. Системата се захранва на партиди – по веднъж на ден.

Стърготините след това отиват в главната част на газовата инсталация. Именно тук правим газ от стърготините.

Оттук нататък всъщност при процеса всъщност не се отделя въглероден двуокис. Всяка молекула въглероден двуокис, която се отделя, вземаме от атмосферата чрез растенията. Дори бих спорил, че това има нетен положителен ефект, тъй като ние не използваме целите растения – нито корените, нито листната маса, така че процесът е поне неутрален по отношение на въглеродния двуокис, ако не и по-добър.

Изнасяме пепелта, премахваме смолите, а след това с този газ захранваме генератора, който се намира зад нас.

Електричеството тръгва по жиците към мрежата, а пепелта използваме за обогатител на почвата. Събираме я, и после веднъж годишно я разпръсваме над земята…

Сега има нужда от по-широкомащабен подход – от дървета, отглеждани специално, за да осигуряват електричество. Фермерите са се обърнали към върбата, която расте на всякаква почва. Като използват традиционен метод, наречен „посаждане в горички“, те подкастрят стволовете на върбите, за да получат още издънки.

Това илюстрира много добре същността на метода. Тази е била подкастряна през пролетта. Както виждате, има 4-5 издънки, което ни осигурява доста продукция. Обикновено се постига растеж от 4-5 метра годишно. Това дърво ще остане в групата вероятно 15 до 30 години.

Реколтата се реже на ротационен принцип всеки три години, след което ще бъде направена на трески, и ще бъде подадена в системата за изгаряне на електростанцията.

В началото засаждахме върбите настрани, но оттогава насам разбрахме, че технологията има бъдеще, и сега използваме за целта камениста земя, която няма никакво друго приложение.

Бъдещето на този метод на засаждане е обещаващо, както и бъдещето на индустрията за добив на електроенергия от биомаса. Всички желаят по-чиста и по-зелена околна среда… Бъдещето изглежда розово.

Това, на което се надяваме тук, е нова култура, която потенциално ще се нареди до култури като пшеницата, ечемика и слънчогледа. Има много големи възможности за добавяне на стойности. Това означава, че след като фермерът отгледа тази култура, той може да я превърне в отопление и електроенергия, които да продаде, вероятно на домакинства или на фабрики и училища в селските области.

Ние сме сред най-големите местни работодатели в Северна Ирландия. Заинтересувахме се, защото това е много чист енергиен източник, и в атмосферата няма вредни емисии, нито вредни странични ефекти.

Правителството е решено да направи колкото се може повече по отношение на генерирането на електричество чрез нефосилни горива.

Цената на електричеството извън мрежата изглежда се движи по спирала нагоре. Така че това вероятно ще бъде нещо по-контролируемо.

Фабриките ни са разположени в селски области, ние правим доста, за да поддържаме селската икономика. Фермерите до голяма степен са част от тази икономика, и ако ние можем да ги поддържаме, като се заемем с това, то бъдещето на цялата област е обещаващо.

Пионерските разработки в Ълстър скоро ще бъдат последвани от първата голяма електростанция, захранвана с дървесина в Йоркшир. Може би тя ще революционизира добива на електричество.

Тук, в Егбъро, ще построим електростанция, захранвана с дървесина. За тази цел от нашите мълки горички и от горските отпадъци ще се пренася дървесината, за да се произвежда електричество, достатъчно за 18 хиляди домакинства. В момента Европейския съюз възнамерява до 2010-та година да добива 12% от електричеството си от възстановими източници, а правителството на Великобритания е направило подобно предложение. Очакваме да видим вероятно около 10% от електричеството в страната да е от възстановими източници. Биомасата ще играе доста важна роля в това, така че този вид проект, който ще реализираме тук, ще бъде дублиран много пъти из цяла Великобритания, а също и в Европа.

_________________________________________________________________________

Повече от 30 години, след като Британия беше обявена за световна поп столица, туристите продължават да посещават нейните рок храмове – минали и настоящи.

Доообре… хороскопи.

Не вярвам в звездни знаци

Естествено е да не вярваш, защото си водолей, а те не вярват в нищо.

И това не го вярвам.

О, не! Не мога да си намеря ботушите! Май съм ги изгубила!

Но когато става дума за магията на поп-музиката, Битълс остават най-голямата атракция на Великобритания.

Ливърпул е дестинация номер едно за бийтълманиаците.

Стробъри Фийлдс е най-посещаваното „свърталище“ на Битълс в целия Мърсисайд.

Неспиращата популярност на Битълс беше подсилена от наскоро излъчения телевизионен сериал „Антология“.

Сега обаче, за да получат помощ в намирането на някои по-скрити места, рок-туристите могат да погледнат картата, публикувана от Британските туристически власти.

Поп-картата е наистина важна. За първи път събираме заедно място рок и поп местата.

Според мен всеки трябва да види пресечката Аби Роуд в Лондон. След това би било много интересно да се отиде на летището Престуик в Шотландия, където е кацнал Елвис Пресли при единственото си турне във Великобритания, а след това вероятно да се отскочи до Уелс, където в нощния клуб на Ти Джей Кърт Кобейн е предложил брак на Къртни Лав.

Ролинг Стоунс имат по-дълга история. Техният бивш басист Бил Уайман сега е собственик на ресторант в Лондон – място, пълно със спомени.

Дааа… твърде носталгично. Когато шофирам из Лондон, казвам на жена си: „Свирихме тук веднъж в една кръчма през 1963-та, и тогава ни платиха 15 лири. Трябваше да свирим час и половина“.

Камъните все още се „търкалят“ покрай по-новите групи, покоряващи света… например Оейзис.

„Кинг Тутс Уа Уа Хат“ е известно с това, че тук се Оейзис подписват първия си договор.

Те свиреха тук, преди да станат известни, и Алан Макгий, собственика на Криейшън Рекърдс дойде, и ги хареса толкова много, че ведна на място подписа договора с тях.

Спомням си, че тогава бях пиян, а също си спомням, че като видях тази банда… те въобще не бяха вписани в програмата… Бяха 15 души, и като се качиха на сцената за охраната, която беше само от двама души, беше много по-лесно да ги остави да свирят, отколкото да ги спре. Точно така стана!

Смятам, че много туристи идват във Великобритания заради рок-музиката.

_________________________________________________________________________

Може би ви се струва, че светът на висшата мода и на медицината има твърде малко общи неща помежду си.

Две сестри обаче са се захванали да променят всичко това. Доктор Кейт Стори е биолог-изследовател в Оксфордския университет. Тя изучава пилешки ембриони, за да научи повече за това как комуникират помежду си клетките в процеса на създаване на тялото.

Нейната сестра Хелън Стори е една от най-известните модистки. Сред клиентите ѝ са Шер и Лиз Хърли.

Двете сестри решават да съберат световете на изкуството и науката, като работят съвместно върху модна колекция, вдъхновена от разработките на Кейт.

Показана за първи път в Лондонския институт за съвременни изкуства, тяхната колекция „Примитивна жилка“ е модна интерпретация на първите 1000 часа от човешкия живот.

Всичко започна като отговор на научната инициатива, стартирана от Уелкъм Тръст, които спонсорират голяма част от медицинските изследвания. Те бяха заинтригувани от възможността да съберат заедно учени и творци, за да видят дали това взаимодействие ще създаде нещо ново, и дали ще помогне науката да стане по-достъпна.

Когато Кейт ми изпрати брошурата, моментът беше много подходящ, защото точно тогава си почивах от модата и от писането, но търсех нови начини да се върна към дизайна и инициативата наука-изкуство ми се стори идеалния начинда сторя това.

В много отношения за мен отиването в лабораторията беше като първия ми час по биология. Беше едновременно страшно, но и интересно.

Това е голямо количество свободно плуваща сперма, и както можете да видите, сперматозоидите са много подвижни, и се опитват да стигнат до яйцеклетката. Очевидно ще успее само един от тях.

Не зная защо, но по някаква причина от спермата се родиха хиляди идеи.

Това обаче, до което стигнах в края на краищата, опитвайки се да уловя идеята за спермата и яйцеклетката, но същевременно да не разделям двете, беше да създам една такава клетка, която да се носи от жена.

Искахме да вземе ключови елементи, които смятахме, че хората познават, и да се опитаме да им придадем повече детайли в смисъл на развитието на ембриона и нещата, които се случват със спермата и яйцеклетката. Например най-важната характеристика на сперматозоидите е, че те са подвижни клетки. Хелън създаде нещо, подобно на полъх на вятъра, който някак внушава усещането за тази подвижност.

Прекрасно е да гледаш света на ембрионите, и аз, съвсем наивно предположих, че това е един съвсем простичък процес. Нямах и представа за дълбините му, така че вероятно първата ми тръпка в проекта беше А, че успях да се съсредоточа и с двете очи в микроскопа, но Б, също така успях да проумея, че ембрионът е многослоен организъм. За мен това беше много вълнуващо…

Всеки научен факт трябва да приеме модна форма. Едно от предизвикателствата например е да се представи деленето на клетките и как всяка клетка наследява същата генетична информация.

Заех се с това, защото не исках да минавам по лесния път, и да се получи нещо прекалено двуизмерно. Това беше първия ми опит, и се получи следното… Все едно взимате едни очила, и ги слагате…

Къде ще ги сложиш?

През гърдите – ето така.

Грозд клетки, имплантиран в стената на утробата се превежда в символична наука – биологичен процес, избродиран върху кървавочервена коприна. Най-трудното им изпитание всъщност е обяснението за критичния етап, когато се образува тъканта, от която по-късно ще се появят сърцето, костите и мускулите.

Това е примитивният период, при който в ембриона се появяват първите структури. Това е вид морфологична проява на надлъжната му ос. Както виждате тук клетките се събират в долната част, където впоследствие ще се образува опашната област, а след това се придвижват нагоре, където ще се намира главата.

Беше много трудно всичко това да се интерпретира като някакви дрехи, защото идеите са трудни за възприемане, а и е трудно да се намери подходящо текстилно решение. Но ето така в края на краищата пресъздадох примитивната жилка, започвайки с главата ето тук… опитах се някак си да уловя главата му по надлъжната ос – да излезе в предната част на роклята и като използвах този сивкав газ, който представлява лист от клетки, изсипващи се отгоре, и постепенно разстилащи се в третия слой, представен от златото.

Да, наистина се получава много добре.

Много ще е трудно да го уловя изцяло, но според мен работи ето така.

Студентката Перминда Калси от Лондонския моден колеж помага при създаването на тази пионерска колекция.

Съвсем отрано разбрах, че не мога просто да използвам някоя стара материя. Трябваше да работя с технологии, които да излъчват сигнали, които да придават усещането за растеж и развитие. Фиброоптиката ми изглеждаше най-естественото решение, особено що се отнася до общуването между клетките.

Тяхната колекция е от високата мода… тя е и високо-технологична. Приветстват я като голямо културно събитие.

За мен колекцията беше нещо много повече от мода… Това беше начин да правя дрехи, които са нещо повече от онези, които ги продават по търговските улици, начин да открия собствената си съзидателност. Цялата тази работа ме отнесе в съвсем различна насока…

Хората идваха, и си вземаха от изложбата такива неща, каквито аз никога не съм си и мислила, че ще взимат.

Ако желаеха, там имаше и наука… но имаше и всякакви изображения и интригуващи неща, които привличаха хората, вдъхновени да видят нещо научно може би, или да видят с очите си някой нов моден проект.

_________________________________________________________________________

Татко ми купи малка пластмасова дъска.

След това един негов приятел ми купи професионален скейт и всичко друго.

Цял живот съм правил само това.

Можеш да паднеш и да се удариш.

Днес да караш скейт е по-хубаво от всякога.

Определено го виждам, когато съм карал цял ден, и се прибера вечер. Много по-спокоен съм… много по-щастлив. Ако не съм със скейта си, става раздразнителен. Просто е супер!

За мен карането на скейт е просто част от живота. Неестествено е… Никому не можеш да обясниш как нещо е част от живота ти. Дори сънувам скейта… Постоянно ми е в главата…

Даа… ставаш сутрин, цяла нощ си мислил само за това, а сега си казваш: „Ей сега ще го направя! Ей сега!“ И като излезеш в парка, си така психясал, и ти е така хубаво…

Когато не караш скейт, ставаш раздразнителен… лесно се ядосваш. Защото става дума точно за това – да си изкараш яда на едно парче дърво, вместо върху някоя кола, или пък нечие лице. Това си положителна енергия!

Първото нещо, което всички научават е „оли“. Това е основата – просто подскачаш с дъската. Всичко започва от олито. Ако не го бяха измислили, днес нямаше да сме тук.

Май много хора гледат на нас като на хлапаци, които са прекалено големи, за да се размотават наоколо с някакви си безполезни дървени играчки, ако трябва да измисля някакво определение…

Сигурно изглеждаме доста противно – едни такива шумни малки негодници. Това е асолютно вярно! Аз нямам нищо против да ме знаят като шумен малък негодник!

Хората са настроени отрицателно вероятно защото не са опитвали. Ако не си опитал нещо, как можеш да даваш коментари? Как можеш въобще да кажеш нещо? Те просто не знаят за какво става дума…

Това си е истинско творчество, човече! Можеш да си измисляш свои собствени трикове. Можеш въобще да не следваш това, което правят останалите, а да си тръгнеш по свой собствен път, и да си измислиш нови трикове. Просто ей-така! Поеми творческото течение! Страхотно е!

Не съм сигурен, дали мания е точната дума. Е, може би ако караш по цял ден… всеки ден… Тогава може би е мания.

Когато си върху скейта си, все едно ставаш част от него. Като че караш кола. Просто поемаш управлението, и ставаш част от скейта си.

Вижте например Стив – той е на 15. Дойде да кара тук преди около 5 години, и в началото не можеше нищо… А сега е най-добрия в парка! Хубаво е като видиш, че някой напредва така бързо. Той ще покори света!

Може да има десет различни вида скейтъри, които слушат десет различни вида музика. Обединява ги само едно нещо – че карат скейт. Има пънк култури, хип-хоп, хеви метъл, а в наши дни мнозина слушат джънгъл. Просто ей-така… Хубаво си е – всички си карат, и има едно такова общо чувство… добра вибрация…

Карай все повече и повече… нека ти плащат за това. Усещането е супер!

Получаваш дрехи, дъски, обувки, и може би преди да остарея дотолкова, че да изляза от форма, някоя компания ще ме спонсорира, ще види, че съм много добър, и ще ме направи професионалист. Но това не е като обикновените работи – няма нужда да ставаш рано сутрин… Просто отиваш – и си караш скейта по целия свят! Без грешка!

Много от тях отиват на състезания поне веднъж-два пъти в месеца. Това са големи пари. Това е начин на живот! Страшна работа! Карай скейт до живот!

_________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на посолството на Великобритания документалния филм „Съвременна Британия“

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________________________________

1

7