programme108-britain5

UK Today Programme 108 – Съвременна Британия №5

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

Документалния филм “Съвременна Британия”

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Музиката от световноизвестни анимационни филмчета през очите на най-младага публика.

Как Великобритания помага за преустройството на Берлин в подготовка за 21-ми век.

Чаеният ритуал – типично британски.

Кралският феникс – Уиндзорския дворец отваря врати за посетители след голям пожар.

Грижи за културния живот в мултикултурна Великобритания.

_______________________________________________________________

Това е детската телевизия.

По цял свят се обръща все повече внимание на това, което гледат децата.

Наскоро в Лондон беше проведена втората световна конференция на детската телевизия. Сред основните въпроси, обсъждани тук, са проблемите, пред които са изправени детските телевизионни програми, включително липса на финанси и безскрупулното рекламиране на стоки, особено на играчки, базирани на популярни герои.

И тъй като проблемите са включени в дневния ред, става ясно, че има начини за подобряване на това, което гледат децата, като самите те са извор на множество идеи.

Казвам се Ивона Зуровац. Аз съм от Босна и Херцеговина, и представям своята страна на Втората световна конференция за детска телевизия.

Ивона е на 13 години, и е от Сараево. Тя и 30 други деца от Великобритания и още 17 страни са поканени да присъстват на срещата.

Тяхното задължение е да припомнят на възрастните делегати за кого правят телевизия, и да им кажат какво иска младата аудитория.

И така – това е нашият информационен център. Ние можем да работим с компютрите, и да говорим с делегатите, като им задаваме въпроси и отговаряме на техните.

Според мен трябва да има по-малко реклами, защото децата нямат нужда да купуват всичко, което се рекламира. Ако купят нещо, то е с парите на родителите им.

Освен че поддържат информационния център, младите делегати са организирали и няколко кръжока, занимаващи се с бъдещето на детските телевизионни програми, с техниките на интервюиране и с това кое е добро, и кое – лошо в телевизията.

Освен че организират свои собствени занимания, децата участват и в някои от секциите на главната конференция, като например тази – за детските новини.

Не смятам, че трябва да ни разделят от реалността. Ние трябва да знаем всичко, но не чак толкова, защото ние не говорим всеки ден за политика и войни.

Какво обаче е отношението на децата към телевизията? Ан Хюм доскоро е била директор на направление „Детски програми“ в Би Би Си.

В детските програми има повече празноти, отколкото в който и да е друг вид телевизионна продукция, и аз се страхувам дали ще има достатъчно материал за запълването им, или и тук ще се повтарят едни и същи неща поради липсата на нови програми, а тъй като няма бюджет, тези канали ще бъдат доста бедни откъм съдържание.

Младите делегати имат много сериозни идеи относно това, което искат да видят по телевизията. Част от задачата им е да създадат детска телевизионна класация.

Те дори публикуваха чернова на своята класация в Интернет, за да получат отговори и предложения от хората по цял свят.

Децата трябва да имат голям избор от шоу-програми, които включват и техните мнения и предложения.

И така, как мислите: бихте ли искали да имате дискусионни шоу-програми, или такива, в които участват деца на живо?

Да, единствено с деца, но не и с големи хора!

А сега новини от 7-мата световна конференция за детска телевизия. Ето и репортажа на Джери.

Тазгодишната конференция е много интересна, Дона, защото дезага, които, както знаеш, управляват телевизията от 2009-та насам, са поканили някои специално подбрани възрастни.

А смяташ ли, че децата тук наистина обръщат внимание на това, което имат да им кажат възрастните?

о, да, смятам че ще им обърнат внимание!

И какво мислите за детската телевизия?

Смятам, че посланието, което трябва да изпратим оттук се отнася до важността на детската телевизия, че тя трябва да бъде смятана за значима, и че правителството трябва да се съобразява с това. Тя трябва да бъде подходящо финансирана и не бива да е подложена на пазарен натиск.

Класацията, подготвена от децата, беше представена на конференцията, и ще бъде изпратена на радио-телевизионни и продуцентски фирми по цял свят.

Детската телевизия трябва да се бори с употребата на наркотици, цигари и алкохол.

Детските програми трябва да са честни и истински. Децата трябва да знаят истината за това, което става в техния свят.

________________________________________________________________

Това е Берлин, отскоро отново столица на Германия. Все още обаче градът е една огромна строителна площадка.

Градът се преустройва… и някои от неговите най-големи нови забележителности са дело на британски архитекти.

След обединението нова Германия реши Берлин отново да стане нейна столица.

Райхстагът, който е парламент на Германия до Втората световна война, отново поема старата си роля, възстановен и обновен от британския архитект сър Норман Фостър.

След като тази сграда отвори врати като нов германски парламент, тя е различна по функция, по начина, който работи, по-различна от всяка точка в миналото ѝ.

Райхстагът отново е една от най-големите забележителности на Берлин.

Куполът има много функции. Това е главната обвивка, изградена от стомана и покрита със стъкло; под нея има огледална структура, която отразява дневната светлина дълбоко надолу в камерата, но също и в рамките на цялостната енергийна концепция. Тя вентилира долната камера с термален поток, а третата функция на купола е мястото, където стоим ние в момента – това е тераса за разходки.

Главната структура на купола е завършена. Намираме се на платформата на 60 метра над главната тераса.

Вътре в сградата скеле маскира откритото пространство, което е основна концепция в проекта на Фостър.

Красотата на дизайна на сградата на Райхстага се състои в това, че е израз на дългосрочно заемане с прозрачност и светлина.

Да, това съвпада съвсем точно с демократичните изисквания на германското парламентарно здание.

Те правят всичко възможно демокрацията да бъде “прозрачна”, така че хората да я следят отблизо. Тук няма тъмни ъгли или скрити кътчета…

Нови сгради се появяват из цял Берлин – старите се преустройват, а цели части от града, като например Потсдамерплац, се разработват едва ли не отново. Реконструкцията докосва всеки аспект от живота, а британските архитекти са успели да спечелят договори за изпълнението на много от проектите.

Те започват от самия връх – от централното парламентарно правителствено здание, Райхстага, разработен от сър Норман Фостър. Включени са сгради на институциите, като например Търговската камара и Стоковата борса на Ник Гримшо. Има търговски сгради от Ричард Роджърс точно до офисите, които току-що споменах. А не бива за забравяме и културните здания за централния музеен комплекс.

Това е обновителна схема на Дейвид Чипърфилд, а има и изследователски и академични сгради на Зауърбрух Хътън.

Трите здания на Ричард Роджърс на Потсдамерплац ще осигурят множество офиси, магазини и жилищна площ за жителите на тази нова част на града.

Само на няколскостотин метра от структурата на Ричард Роджърс се намира жилищна сграда на британския архитект Заха Хадид.

Тя се намира на улицата срещу офис здание, проектирано от Уил Олсъп.

Първоначално предвидена за главна квартира на крупната германска застрахователна компания Алианц, сега сградата ще се използва като офис пространство, и ще спомогне за задомоляване нуждите на разрастващият се търговски сектор на града.

В някогашния Западен Берлин икономическият живот на града се обслужва от една драматична и много необикновена сграда, проектирана от Никълъс Гримшо – новата Търговска камара и Стокова борса.

Сградите ще бъдат сборно място за икономиката на Берлин и Бранденбург. Това ще бъде център за услуги и комуникации, а освен това и средоточие на решаването на всички проблеми и изпълняването на всички цели на икономиката.

Основната форма на зградата е доста интересна – цялата виси на поредици от арки. Оребренията се издигат от земята, а от другата страна отново потъват в нея. Арките са проектирани в леко органична форма, за да изглежда конструкцията като животно. Тя вече си има и прякор – Броненосецът.

Фасадата е много вдъхновяваща сама по себе си. Тук има прозрачно стъкло и слънчев екран отпред. Това е доста, както се казва, интелигентна фасада, която модулира количеството топлина от слънцето, като едновременно с това не пречи на гледката навътре и навън от сградата.

Броненосецът отразява една нова свобода в архитектурата на оформянето на стомана и стъкло, и в откриването на един нов начин на строителство в Берлин.

Трудно би било да се дефинира британски стил, различен от този тук – всички сгради имат по много от това, което бихте нарекли въображение, и което е доста стимулиращо.

_______________________________________________________________

Той е толкова част от това да си англичанин, колкото крикета. Той преминава бариерите на възрастта и класата, в тази част на света го има от около 350 години, и днес британците го пият повече от всякога.

Британците започват да пият чай в средата на 19-ти век. Те обаче не са първата нация, която открива чая, и започва да го внася. В Европа това са португалците и холандците около 1610-та, французите през 1630-та, а след това е първото споменаване за внос на чай за продажба в Лондон е от 1658-ма. Така започва всичко… В началото обаче чаят е скъп, не е свободно достъпен, и са му необходими около 100 години, за да се превърне в най-популярната британска напитка.

Това е една от онези напитки, които когато се консумират студени, действат изключително освежаващо. Всъщност това е питие, подходящо за всякакви условия. Според мен именно затова британците са го харесали, и са се привързали към него през вековете.

Чаят е рекламиран още от най-първите си дни в Британия като панацея, но психологически според мен предимствата му идват от самия ритуал на приготвяне. Когато отидеш да пиеш чай следобед, или по което време на деня обичаш, трябва да се изключиш напълно от текущите си занимания.

Англичаните успяват да изпият над 185 милиона чаши чай дневно. Ако го погледнем по друг начин, това са малко под 3 чаши и половина, изпити от мъж, жена или дете на възраст над 10 години в тази страна.

Нека ви посоча още една удивителна статистика – това означава, че във Великобритания се консумират 155 хиляди тона сух чай годишно!

Шофьорите на таксите пият много чай, защото той им помага да стоят будни.

Средно пия по около 6 чаши чай на ден.

На работа около 6, и вечер още 4.

Предпочитам да пия чай следобед.

Четири-пет чаши на ден.

Средно около 6 чаши.

Четири-пет чаши, т.е. точно толкова повече от това, което пия у дома.

Чай…

Между 12 и 16 на ден, мисля. Не можеш да откажеш добрия чай, нали така?

Да, мисля, че в този офис се пие много чай. Дори повече, отколкото се работи… Не мога да изляза сутрин за работа, без да съм изпил поне 2 чаши чай.

Днес чаят идва от Индия, Китай, Шри Ланка, Индонезия и Африка. Доколко обаче британците се интересуват какъв е вкусът на чая, който пият?

Несъмнено англичаните са много опърничави, що се отнася до пиенето на чай. Те знаят какво обичат.

Опитайте тези две, защото не съм сигурен. И двете имат ужасен вкус. Вижте само как изглеждат. Според мен точно това е проблемът – просто не трябва да е така. Това не е много хубаво. Ето кое ме безпокои – листчетата. Знаете ли какво? Във фабриката идва зелен чай… но там е и много прашно.

Те разпознават видовете, които харесват. Когато се промени видът, който обичат, по каквато и да било причина, те разбират много бързо. Свикнали са на определен тип чай, и обичат точно него.

Силен вкус. Не обичат слабите, нито пък изтънчените.

Харесва ми най-обикновения чай. Аз не харесвам ароматните.

Съвсем, съвсем обикновен чай… Не мога да пия, нито да понасям от онези ароматни разновидности.

Не съм познавач на ароматните чаеве, но съм ги опитвал, и нямам нищо против тях.

Синът ми харесва “Ърл Грий”, но аз не.

Обичам чай, но не от онези торбички.

Не зная. Питайте него, той е шофьор на такси, и винаги пие чай.

Не, според мен чаят в пакетчета е съвсем приемлив.

Предпочитам насипен чай. Не мога да понасям пакетчетата.

Бил съм в чужбина, и ще ви кажа какво е. Човек не може да дочака да се прибере вкъщи, за да изпие чаша свестен чай. Никъде другаде не могат да го правят както трябва.

Чаят обаче не е просто напитка, и туристите, които идват във Великобритания с изненада откриват удоволствието от следобедния чай.

Хората от чужбина са абсолютно развълнувани. Те си мислят за самия чай като такъв, и се чудят какъв точно сорт да пият. Най-важното обаче, което искат да направят, е да намерят някой добър хотел или ресторант, и да изпият един следобеден чай. Това е нещо, което всеки гост на Великобритания трябва да опита при посещението си – да отидат, и да пият следобеден чай. Истинска необходимост! Чаят прави прекрасни неща – може да ви ентусиазира, може да ви успокои. Много добре утолява жаждата, и е най-разумната напитка на света.

_______________________________________________________________

Това Уиндзорския замък, разположен в прекрасните околности западно от Лондон – седалище на кралската фамилия повече от 800 години.

Мястото е избрано от Уилям Завоевателя и кралското семейство все още го използва като основна резиденция.

Замъкът е една от най-големите забележителности на Великобритания.

През 1993-та година обаче се случва нещастие. Избухва пожар, който разрушава девет от най-красивите апартаменти и над 100 други стаи.

След това цяла армия опитни работници се заемат с работата по реставрирането.

То струва общо над 50 милиона долара, и е най-големият подобен проект, изпълняван някога във Великобритания.

Наети са над 2000 специалисти и още 4000 опитни работници.

Задачата отнема 5 години – половината от предвиденото време, и струва с 10 милиона долара по-малко от включените в бюджета.

Сградата най-после е отворена за посетители през 1998-ма.

Имаше нещо ужасно символично в пожара в Уиндзорския дворец през тази толкова трудна за кралското семейство година. Като че ли това беше единственото безопасно място. Изглеждаше невъзможно да се случи това ужасно нещо. Но пет години по-късно, което е един много кратък период в историята на този дворец, която се простира до най-ранни дни, ние го възстановихме, пресъздадохме го. Някои елементи бяха препроектирани, и смятам, че се получиха великолепно. Според мен е много вълнуващо, че успяхме да възстановим най-трудните места, и да ги направим по-интересни. Беше страхотно предизвикателство.

Ето тук започва пожарът – в Частния параклис, като вероятно някой прожектор е подпалил завесите. Това е упоменато на специална табела.

Сводът на предверието с осмоъгълния купол показва какви подобрения са направени на оригинала. Стъклото е много специално, пропускащо перлена светлина.

Стаята с пурпурните рисунки е напълно обезобразена, но по чиста случайност съдържанието ѝ, както и на няколко други, е преместено поради ремонт. Почти няма значителни загуби.

Възстановяват се стая след стая в почти първоначалното им състояние, и Дворецът излиза като феникс от пепелта, за да стане отново едно от най-важните и най-посещавани здания във Великобритания.

_______________________________________________________________

Това е Килбърн в Лондон, квартал, типичен за мултикултурната съвременна Великобритания. Младите хора наследяват голямо разнообразие.

Казвам се Джоти Лакман, и съм на 10 години. Аз съм индус. Ходя в основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Мейна Кан. Аз съм на 9 години и половина, и съм мюсюлманка. Ходя в основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Хариет Нерва и съм на осем години и половина. Еврейка съм, и ходя в основното училище в Салъсбъри.

Аз съм Лолита Джон, и съм на девет години. Аз съм атеистка и посещавам основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Ричард Оууза Аджейман. На девет години съм, и съм християнин. Ходя на училище в Салъсбъри.

Религиозното образование, което отдавна е задължително във Великобритания, става все по-важно.

В това училище имаме 42 езика. Около 40% от децата ни са християни, 20% са мюсюлмани, други 20% нямат религия, около 8% са индуисти, а други по-малки части са евреи, сикхи и будисти.

Децата идват на училище със своята култура, и както тя е важна за тях, така и за нас.

Трябва да показваме уважение, и да одобряваме религиозните им предпочитания. Ето така нашето религиозно образование се развива.

Има някои книги, в които смятаме, че има много мъдрости. Можете ли да се сетите за някоя такава книга?

Някой речник?

Речникът. Да, в него има много знания.

Енциклопедията?

Енциклопедия… да… Самира, ти?

Коранът?

Коранът! Да! Хари?

Библията?

Библията, точно така. В Библията има много мъдрост.

Имам и две други книги. Едната е “Старият завет”, или “Танак” на иврит, и е изключително важна за евреите, а другата се нарича Бхагават Гита, и е свещена за индусите. В тях има много мъдрост.

Аз имам приятели индуси, мюсюлмани и християни.

Аз наистина имам приятели от други религии, например мюсюлмани.

Имам някои приятели християни, а други – евреи.

Приятелите ми са от други религии – например християни и мюсюлмани.

Мюсюлмани, християни и евреи.

Според мен предимството да се преподава религия в едно мулти-културно и много-верско училище е, че децата получават богат опит едновременно в местната и в училищната общност.

В днешния урок ще говорим по темата за смъртта. Ще започна, като ви прочета една история, наречена “Прощалния подарък на язовеца”. В нея се разказва за един приятел, който умира.

Те могат взаимно да се възползват от религиозните си знания, и се чувстват много удобно и безопасно, когато говорят за собствената си вяра, защото знаят, че възгледите им се уважават, дори и ако са различни.

А как отбелязваме времето, когато един човек умре? На Язовеца можело да се разчита безусловно – той винаги бил готов да подаде лапа за помощ.

Правехме различни неща, и трябваше да нарисуваме картинка къде бихме искали да погребем Язовеца, и да опишем какво биха казали от останалите групи на погребението му, например колко им е помагал той, докато е бил жив, а накрая една група прочете молитви по време на церемонията.

Господи, надяваме се, че нашият скъп приятел Язовеца почива в мир и е щастлив.

Те започват да разбират символиката, и се вглеждат в ритуала. Това ще ни доведе по-нататък до разговори относно религиозните представи за живота след смъртта – например възкресението и прераждането.

Особеното в моята религия е вярата в Бог.

Най-важното в моята религия са петте опори на Исляма.

Специалното и особеното в моята религия е, че вярвам в един Бог, и когато се моля, го правя на друг език, наречен иврит.

Аз съм атеистка, и не вярвам в бог, така че когато някой умре, той просто си умира, и не отива никъде.

Най-важните неща в моята религия са Коледа и Великден.

Смятам, че това е сърцето на нашето училище, и когато отправим обща молитва, или обсъждаме някоя тема, било то за любовта, вярата, мъдростта или равенството, има неща, които са важни за този свят, и децата трябва да мислят за тях. Във всяко от тях има нещо, което трябва да бъде докоснато.

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания пета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

7