programme115-britain7

UK Today Programme 115 - Съвременна Британия №7

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

Документалния филм “Съвременна Британия”

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Блестящият Съндърленд – отражения от бъдещето.

Британското говеждо месо вече се записва – и отново е на пазара.

Празници за лондонските бездомници.

Покана за танц – възраждането на Садлърс Уелз.

И познайте кой идва за вечеря – подготовка за празниците.

_________________________________________________________________________

През седми век един човек на име Бенедикт Бискъп довежда в един манастир на северното крайбрежие на Англия занаятчии от Франция и Италия.

Тяхната задача е да произведат цветно стъкло за манастира „Свети Петър“.

Това е първото цветно стъкло, произведено в Британия. То дава началото на дълга традиция.

1400 години по-късно Сандърленд все още е център на стъкларството… занаят, издържал на времето, за разлика от другите местни индустрии като корабостроенето.

Сега тук е построен Национален център за стъклото, който струва 17 милиона паунда. Целта му е да прославя стъклото във всичките му разновидности.

Стремим се да станем център от световна класа, и това е само началото. Според мен трябва първо да се установим в национален мащаб, преди да правим каквото и да било в международен; но целта ни е да станем център, в който хората ще идват, за да видят различните методи за производство на стъкло, също така какво правят творците с различните видове стъкло.

Стартовата точка за сградата беше състезанието, в рамките на което имаше три основни съставки, които бяха завладяващи. Първата беше стъклото под покритието на сградата. Второто са същинските ѝ функции, а тази сграда има много, много необикновена комбинация от функции. И така, ние имахме работеща фабрика и галерейно пространство, които съжителстват заедно. Третото нещо е мястото, а тук разположението е прекрасно – прекрасен град, а реката е точно отстрани. Ето това беше истинското вдъхновение.

Смятам, че сградата е зашеметяваща. Харесва ми, че е съвсем ненатрапчива. Единственото, което се вижда, е един плосък покрив. 50% от пода е направен от стъкло, по което може да се върви. Окуражавам хората да вървят по покрива, най-вече защото според мен това е най-основното – много хора се страхуват да вървят върху стъкло, което всъщност е здраво колкото бетона и някои други материали. Националният център за стъклото до голяма степен е работен център; той е смес от различни дейности – в него имаме две различни галерии. Едната от тях – стъклената, показва променяща се програма от съвременно изкуство на местни и чуждестранни творци. Имаме и галерия-калейдоскоп, която е интерактивна, и в която човек ако желае, може да научи много за стъклото.

Науката, и изкуството, на стъклопроизводството тук заемат огромно пространство.

Старинните техники за правене на стъкло се пазят в дълбока тайна, а тези работници тук са пазителите на тази тайна.

Със здание като това можем да се надяваме, че ще създадем един вид институция, която да спомогне да стабилизираме една много важна местна индустрия.

Вярно е, че сградата е силна, изразителна – тя оставя свой белег в околността по особен начин.

Това все още в никакъв случай не е място от историческо значение. По скоро се обръщаме към настоящето и към бъдещето. Именно съвременните стъклари поемат напред към бъдещето. Надявам се, че благодарение на Стъкларския център и през 21-ви век ще имаме възможност да продължим да работим със стъкло и да експериментираме.

_________________________________________________________________________

На пазара в Карлайл пристига британски добитък.

Но за фермерите тук има много малка надежда да видят резултати от усърдния си труд.

Продажбите на британското говеждо намаляха катастрофално заради болестта, известна като „луда крава“.

Цените паднаха главоломно а износът на британско говеждо беше блокиран.

При нас няма случаи на „луда крава“, но и ние страдаме от последствията, за преодоляването на които ще ни трябва ужасно дълго време.

Ужасно е, що се отнася до опитите да продължаваме работата и да планираме занапред.

Или ще изхвърчим от бизнеса, или нещо трябва да се промени!

Една нова схема може би ще помогне да се възвърне доверието както у дома, така и в чужбина. Дадено е началото на национален регистър на добитъка, който трябва да бъде записан още при раждането си, и да получи съответните документи.

Една нова агенция издава всеки ден хиляди паспорти, всеки от които съдържа информация за родителите на съответното животно. Документите трябва да го придружават до края на живота му, като в тях се записва всяка смяна на собственика. Ще се знае историята на целия живот на всяко животно, влизащо в хранителната верига. В един оживен пазарен ден над 1500 подобни паспорта сменят притежателите си.

Когато получим формуляра, имаме поредни номера, които прикрепяме към гърбовете на животните. Сравняваме номерата, записани на ушите им с тези на гърбовете, и информацията отива в службата, където се обработва с компютър, за да е готова, когато добитъкът излезе в ринга. В основни линии цялата работа се състои в сравнявате на двата номера, така че купувачите да получат съответните документи.

Придвижването на добитъка се записва с баркодове в паспортите им. Дори и да не се продадат същия ден, паспортът показва, че животните са били на пазара.

Следващото е номер 262… намирате 262 и го осветявате, а после информацията отива право при чиновника, който я вижда на компютъра си.

От ринга след това получаваме информация с номера на животното, купувача и цената, и всичко това после отива в компютъра.

В края на деня данните се събират и се изпращат по електронната поща в Уъркингтън, където записват колко и какъв добитък се е придвижил през деня.

Паспортите се предават на новите собственици, когато дойдат да си платят.

Фермерите освен това трябва да уведомят агенцията за добитък, който влиза или излиа от стопанството им, като използват специални карти в паспорта. Като сканират електронно и препроверяват този огромен обем информация, властите ще могат незабавно да проследят и изолират всеки бъдещ случай на заразна болест. Само добитък с напълно чиста история ще стига до търговците на месо.

Проследяването е отговорът на тази страна.

Сигурен съм, че всеки фермер ще приветства това решение.

Оттук нататък можем смело да заявим, че британското говеждо е най-доброто и безопасно в света.

_________________________________________________________________________

В най-големите градове на света Коледа понякога е повод за мрачно настроение за хиляди хора.

Бездомните.

При подготовката за празниците те осъзнават все по-дълбоко своето нещастие.

Всяка Коледа обаче, в Лондон има решение на проблема.

Миналата година една известна забележителност на града беше отворена за младите бездомници – Адмиралтейската арка в сърцето на Лондон. Някога тук се е помещавал щабът на британския флот.

Преди да се нанесем ние, сградата е била празна в продължение на 4 години и половина.

И така, ние превърнахме канцелариите в спални, конферентните зали в трапезарии и кухни, а тоалетните станаха бани. Свършихме всичката работа само за 2 седмици.

“Сентърпойнт” е благотворителна организация, помагаща на младите бездомници. Нашите проекти обхващат неща като аварийно настаняване на хора, които буквално остават на улицата, а също и дългосрочно настаняване, което помага на хората да си намерят работа и възможности за обучение.

Тази година ще се използват други правителствени сгради.

Проблемът обаче е доста по-широк, и този път участват много благотворителни организации.

Фондации като “Сентърпойнт” специализират в помощ за млади бездомни хора, които може би са излезли от осигурителната система, и нямат къде да живеят. Благотворителни организации като “Крайсис” и “Армията на спасението” по-често работят с възрастни хора. Много от по-възрастните имат и други проблеми, за които ще им трябва помощ – вероятно наркотици или алкохол, или нещо друго.

Тази година в противоположния край на Лондон, в Бермъндси, една друга благотворителна организация довършва един от многото си приюти – склад, дарев от Би Би Си.

“Крайсис” има 30-годишна история. Първият коледен център в Лондон през 1972-ра. Оттогава организацията се е разраснала, и вече осигурява не само коледно, но и целогодишно настаняване. Това е нашият главен коледен приют, като за него се грижат само доброволци. 2500 души ни помагат за поддръжката му. Ще снабдяваме с провизии около 600 души дневно.

Това е изключителна проява на доброволния труд. Всичко, което ни беше необходимо за стартирането, е дарено от частни лица и фирми. Невероятна магия!

За първи път останах без дом, след като излязох от флота. Тогава не бях много добре. Не можех да се адаптирам, беше ми трудно да се установя, и когато един ден отново дойдох в Лондон, се оказа, че съм бездомен. Така беше в продължение на почти 5 години.

Бях бездомник в продължение на 20 години, а освен това съм и бивш алкохолик. Казвам бивш, защото не пия вече 6 години.

Аз водя нормален живот – по професия съм счетоводител. Тук съм, за да дам своя принос.

На Коледа е прекрасно, защото всички гости има за ядене първо, второ и трето. След това за тях има забава.

Те могат да получат много неща – педикюр, прически…

Тук е топло, за тях има храна и дрехи – въобще всичко, за което могат да мечтаят.

Започнах да помагам тук, защото тъкмо се пенсионирах като санитар, и исках да се занимавам с бездомни хора.

Миналата година имахме по около 1000 консултации седмично, а посетителите бяха между 16 и 75 годишни.

Да си бездомен е достатъчно лошо, но още по-зле е да си болен и бездомен.

Ние имаме и приют за студено време, който е отворен в продължение на 4 месеца. Из цялата страна имаме още 41 подобни заведения. Там хората могат да живеят през цялата зима.

Това е моята първа година като доброволец. Тукашните доброволци бяха много добри с мен, и аз реших, че трябва да им се отплатя по някакъв начин за това, което ми дадоха.

Започнах да се занимавам с това заради все по-големия обществен интерес към бездомните. Реших, че може би мога да помогна по някакъв малък начин.

Да, наистина мисля, че всичко това има значение. Надявам се да покажем на бездомните хора, че искаме да прекарат хубава Коледа, и да им дадем надежда за предстоящата година.

Един от най-старите лондонски театри се превърна в най-съвременния и високотехнологичен театър в Европа.

Преустроеният Садлърс Уелз е място, посветено на танца във всичките му форми от цял свят.

Садлърс Уелз е наречен на името на Дик Уелз, който открива на това място лечебен извор, и решава да се опита да го продаде на лондончани, и да го направи по-привлекателен за гостите от други градове. За това той построява тук през 1683-та вариете.

Наблизо има и река. Преди през театъра е минавала Ню Ривър, която е била първия източник на питейна вода за Лондон.

Тук е имало общо 5 театъра. Този е 6-ти поред.

Петият театър има много интересна история, защото е бил построен от една необикновена жена – Лилиан Бейлис, която основала Националният театър в южната част на Лондон, а през 1931-ва решава да построи тук, на Садлърс Уелз нов театър, и в него да прехвърли всички представления от своя. Той обаче е бил твърде странен – прекалено голям аудиториум и прекалено малка сцена.

Новият театър за първи път ще бъде спонсориран частично от Британската национална лотария. Под нейната егида, една част от печалбите ще отиват за поддържане на изкуствата. Първоначалният приоритет е подходящо място за събиране на арт-средите.

Аудиториумът е много гъвкав – публиката може да седне покрай стените, а там може също да се нанесе и оркестъра, или пък танцьорите или артистите. А може да отидем и още по-далеч. Може да сложим публиката на сцената, а те могат да бъдат в центъра на аудиториума; можем да затворим втория кръг и да направим театъра едно много гъвкаво пространство по какъвто си начин пожелаем. Или както решат режисьора, постановчика, хореографа… Пространството е уникално…

Най-сложното нещо в театъра е постоянното местене на оборудване – осветление, декори и така нататък. В старите театри това става ръчно с въжета и противотежести. Изисква много работа… В новия театър сме инсталирали най-съвременното оборудване за преместване на декори на света. Всъщност то е произведено в Германия, но тук е проектиран софтуерът, необходим за управлението му. Имаме най-добрата система на света!

Великолепната сцена обаче е нищо без актьорите.

Ръководството на театъра трябва да реши кой ще разработи програмата за седмицата на откриването. От дълго време се работи с “Рамбърт Данс Кампъни”.

Успяхме да възложим работата по откриването на театъра Садлърс Уелз на “Рамбърт Данс Кампъни”. Хореограф на творбата е Кристофър Брус, което ни изпълва с огромна гордост и щастие.

Е, надявам се, че ще се получи едно добро сътрудничество. Би могло да се каже, че страшно се нуждаем от този театър, и се надявам те да имат нужда от нашите услуги, за да можем да изпълняваме по 4-5 различни репертоара годишно.

Опитах се да измисля тема за пиесата, която ще поставим на преоткриването на Садлърс Уелз. Дойде ми идея за детски игри – така направихме 4 части с музика на Дейв Хийт, а аз създадох четири символични действия, които кореспондират с четирите житейски етапа. Според мен това беше най-подходящо.

Най-важното на този театър е, че всичките 1500 места са достатъчно близо до сцената. Класическият балет е зрелищна форма на изкуство и изисква напълно различна форма на представяне. Макар че ние ще играем точно класически балет, той няма да е от онези класически зрелища, които познаваме, а една творба в по-малък мащаб, където по-важно е човешкото измерение, отколкото зрелището.

Театърът ще бъде готов съвсем скоро. Строителите все още са тук, но някои от нашите служители вече работят в сградата. Ще бъде чудесно, ако успеем да свършим навреме, и получим всички разрешения и лицензи, от които имаме нужда, както и да обучим персонал. Трябва също да минем през необходимите репетиции, за да отворим сградата.

Всички ние в Рамбърт сме много въодушевени – малко нервни, изпълнени с нетърпение. Ще бъде невероятен сезон.

Но един успешен сезон не би могъл да се реализира без подходяща публика, ето защо е направено много, за да бъде сградата приятелски настроена към посетителите.

Когато хората влязат в зданието пред тях няма никакви врати. Просто трябва да стигнат до първото фоайе. Във всеки един смисъл ние се опитахме да направим театъра отворен за хората.

Всъщност прокопахме нов кладенец на 200 метра дълбочина, и също както Дик Уелз, ние ще продаваме водата от Садлърс Уелз след 300-годишно прекъсване.

Лято във Великобритания.

Макар повечето хора да почиват, някои работят, подготвяйки се за Коледа.

Дори и през август те трябва внимателно да следят календара.

Вероятно е малко странно да вършим точно такава работа по това време на годината, докато другите се пекат на слънце, но сега отглеждаме реколтата.

Общо взето през летните месеци се произвеждат най-много коледни картички.

Може би ви се струва странно, че през юли и август си стоя тук, а около мен има коледни вечери, но за мен това всъщност въобще не е странно – това ми е работата.

“Йетъндън Истейтс” в Бъркшър е една от най-големите фирми производителки на коледни елхи. Те произвеждат по 120 хиляди бройки всяка година.

Всички тези дръвчета ще бъдат отрязани за тази Коледа. Обикновено точно преди прибирането ще ги маркираме за качество. В бранша те са получили прякора “коледни дръвчета Мики Маус”, и наистина ако си спомните анимационното филмче, което сте гледали като деца – там има едно конично дръвче в ъгъла на стаята. Ето така ни хрумна идеята за коледното дръвче. Те обаче не растат по този начин в естествена среда.

Докато съберем реколтата от тези току-що посадени млади дръвчета, ще мине много време. Необходими са 8 години, докато се уверим, че растежът им протича нормално, и че ще продължат да изглеждат по този начин. А тези дръвчета ще зарадват някого за Коледа.

Всяка година във Великобритания се изпращат 1.5 милиарда коледни картички. 10% от тях са отпечатани във фирмата Бърджис в град Абингдън, Оксфордшър, за някои от най-големите разпространители и благотворителни организации в страната. Всички картички трябва да са по-магазините до септември.

Традицията да се изпращат коледни картички започва през Викторианската епоха. Във Великобритания се изпращат и получават най-много поздравителни картички на глава от населението, и в този смисъл страната е пазарен лидер.

Ние произвеждаме 90-100 милиона поздравителни картички за Коледа всяка година, което е малко под 10% от пазара.

Получаваме картините, обикновено ръчно изработени, а след това ги сканираме за компютърна обработка. След това създаваме материали, които могат да се използват за производството на печатни поздравителни картички.

В момента тенденцията върви от традиционните картички, които са завършени артикули, към по-модерни интерпретации. Това например е модерна интерпретация на Дядо Коледа и съвремено коледно дръвче.

Може ли да има Коледа без коледна вечеря?

Тук, в контролираните с компютър инкубатори на “Кели Търкис” в Есекс, през летните месеци се излюпват 400 хиляди пуйки – навреме, за да бъдат продадени три месеца по-късно за Коледа. Една четвърт от тях ще бъдат отгледани тук в “Кели Търкис”, а останалите продадени на ферми като еднодневни пиленца.

Хората нямат почти никаква представа каква организация е необходима, за да стигне пуйката до коледната трапеза.

Повечето хора вероятно си мислят, че една пуйка стои върху някакви яйца, които след това се излюпват, а малките пиленца порастват, и след това се колят за Коледа. Всъщност обаче за пазара са необходими 12 милиона пуйки, така че работата е доста сложна.

След като се излюпят, малките пуйчета се разделят на мъжки и женски, тъй като растат с различни темпове. После се изпращат по фермите.

Пилетата, които излюпваме през лятото, отглеждаме през лятото в нашите ферми. След това те отиват за пет седмици в така наречените “отоплени къщи”, а после – във фермите, където порастват.

Всички наши пуйки разполагат с много чист въздух и свободно пространство. Това, разбира се, струва пари, защото те са в естествени условия до октомври-ноември, когато става студено. Тогава те трябва да ядят много повече, и да стоят на топло, а това носи много повече разходи, отколкото за пуйките, отглеждани в затворени пространства.

Другата голяма разлика е, че ние скубем пуйките ръчно. Оскубваме ги, а след това ги обработваме като фазани, защото пуйките са традиционни дивечови птици. След това те вече са готови за фурната.

Когато дойде Коледа не ям пуйки, защото съм вегетарианка.

На Коледа обикновено имаме гъска.

_________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания седма част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

6