programme116-britain12

UK Today Programme 116 – Съвременна Британия №12

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

документалния филм “Съвременна Британия”,

дванадесета част

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Най-големият клубен феномен във Великобритания.

Най-силно наблюдаваната квадратна миля на света.

Джамиите на хилядолетието – развитието на най-бързо развиващата се религия във Великобритания.

Да помогнем на тялото да си помогне само.

Подземните тайни на Ливърпуул.

Едно пътуване в царството на звука Министри ъв Саунд.

Няма граници за това, което правим. Тръгнали сме на едно дълго пътуване, което обаче е все още в своето начало. Денсът е глобална култура.

Хората, смесването на тълпите – всичко това е прекрасно.

Това е начин на живот.

Истински Макдоналдс на нощните клубове.

Чисто британски феномен…

Хората се забавляват тук… Прекарват наистина фантастично…

Невероятна клубна обстановка… Уникална!

Обикновено трябва да се преобличаме по колко? Ами по седем пъти!

Да, поне по седем!

Когато беше отворен Министри ъв Саунд, тук имаше най-добрата озвучителна система, най-добрите диджеи от цял свят. До този момент в Лондон нямаше такова нещо… А и не съм сигурен дали въобще е имало нещо подобно където и да било.

Грим, прически… ох, прически!

Клубът ни се намира в юго-източен Лондон. Начинът, по който той стана световно известен, е направо невероятен.

Всички знаят къде се намира Министри ъв Саунд, нали? От туристи до истински клъбъри – тук се събират най-различни хора.

Клъбинга е вероятно най-характерното нещо за младите хора от 60-те години насам. Около 2 милиона души на възраст между 18 и 24 години ходят по клубовете във Великобритания всеки уикенд.

За мен Министри ъв Саунд означава нова фаза в историята на клъбинга. Замислен е да бъде възможно най-голям. Когато имаш нещо толкова голямо, се стремиш да го продаваш на повече хора… Навсякъде имаше разлепени постери. Сега рекламите са по вестниците и списанията. Вече е утвърдена марка.

Имаше реклами по списанията, имаше специални промоционни компакт-дискове, плакати, брошури…

Никога не бих повярвал, че денс музиката и денс културата може да се превърне в продукт, в марка. Те обаче успяха.

Когато хората влязат тук, те са самите себе си. Влизат тук и си казват: “Йухууууу! Ние сме в Министри!” Просто крещят от радост!

Клубът има голям успех сред младите хора, така да се каже, защото аз съм на 31, и съм най-възрастния от почти стоте души, които работят тук.

Този звук… тази електронна бийт музика… тя е най-важното! Тя е всичко тук!

Прекрасно е, нали? Щастливи сме, и си слушаме музиката. Точно така ни харесва.

Сега имаме и марка, под която продаваме близо 2 милиона албума всяка година, което ни нарежда сред най-големите звукозаписни компании в Европа.

Ако искаш да продадеш нещо на младите 18 до 30 годишни от 80-те насам, най-добре вземи музика, външен вид, нещо характерно. Именно това е звукът и изгледа на денс културата, не само на денс музиката.

През последната година от Министри ъв Саунд сме организирали над 150 събирания в 40 страни.

Най-страхотно беше това лято в Ибиза. Тълпите бяха ОГРОМНИ! На пулта беше Паша!

Имахме над 6000 души всеки уикенд. Беше фантастично!

Получава се нещо като парадокс с името ни, което означава Министерство на звука – все пак звучи някак официално, правителствено, и с факта, че тук има няколко хиляди души, които луквално полудяват.

Атмосферата беше наелектризирана – хората се блъскаха по стените и подскачаха насам-натам.

Да отидеш например на място като Виетнам и да се отнасят към теб като към Спайс гърлс е невероятно.

Реакцията в Китай беше много по-различна от това, което очаквахме. На пръв поглед през деня, когато подреждахме всичко те като че ли се пазеха от западняците, но вечерта всичко си дойде на мястото.

Работата наистина беше рокендрол! За нас това беше девствена, непосещавана досега територия. Ние занесохме там звук, осветление, сценични дизайнери, танцьори, изпълнители… Получи се невероятно, още повече защото никога преди не бяхме стъпвали там.

Списанието е част от Министри ъв Саунд като цяло. Отначало искахме модерно списание с развит, ясен собствен стил, но осъзнахме, че мнозинството от читателите не са 22-годишни медийни маниаци. Пускахме например материали за диджеите, които свирят при нас, и за колите, които карат. Изведнъж се появява обаче някакъв психолог, който оценява какво означава колата за този диджей.

Хората се втурват към вратите. Направо нямат търпение!

Ако аз бях министър, най-вероятно щях да бъда министър на младежта.

Аз щях да бъда министър на това да си прекарваш страхотно времето.

Министър на музиката.

Точим се от 9 сутринта, нали? Умоляваме диджея да пусне още нещо…

Лондон – ключов световен финансов център, едно от най-силно пазените места на света.

Над 100 хиляди превозни средства влизат всеки ден в Скуеър Майл – и всички те се следят от уникална система за сигурност.

Режимът бива затегнат след 1993-а, когато терористи взривиха Бишъпсгейт.

Един човек загина, а щетите възлизаха на милиони.

Лондонската полиция бързо вдигна защитен кордон – истински стоманен пръстен, който ограничи влизането на автомобили до осем точки в района.

Над 50 полицейски камери наблюдават трафика в лондонското Сити. Полицията възнамерява да включи в системата още скрити камери.

Отскоро е въведена уникална нова система, която да обезпечи сигурността – автоматична система за разпознаване на номерата на автомобилите, разработена във Великобритания. Тя веднага проверява номера на всяко превозно средство, което влезе в града, като се консултира с полицейска база данни с номера на подозрителни автомобили.

Ако има съвпадение, в контролната зала в се вдига тревога след само 4 секунди.

Моля, спрете автомобил Фолксваген Поло “ер нула две еф джи хикс”, който влиза през Чийпсайд. Собственикът на превозното средство е заподозрян.

Системата е много ефективна. Дори смятам, че надвиши очакванията ни. От инсталирането ѝ за една година тя разпозна над 26 милиона номера, от което произлязоха 5000 полицейски акции. Идентифицирахме 360 откраднати автомобила и арестувахме 340 души, благодарение пряко и единствено на Автоматичната система за разпознаване на номерата на автомобилите.

Три пет девет.

Да, три пет девет. Благодаря. Ще се опитаме да го следим с една камера, и ще ви информираме къде е.

Три пет девет? В момента завива на изток от Чийпсайд. Кара зад едно черно такси.

Изключително загрижени сме за благото на хората, и много внимаваме как използваме информацията, която получаваме от тези системи.

Те винаги се използват единствено за полицейски и абсолютно никакви други нужди.

Три пет девет? В момента Фолксвагенът дава ляв мигач на кръстовището на Чийпсайд и Кинг Стрийт. Ще завие наляво по Кинг Стрийт. Повтарям номера само за информация: “ер нула две еф джи хикс”.

И други държавни служби показват голям интерес към тази система. Всъщност 95% от арестите, които правим, са резултат от Автоматичната система за разпознаване на номерата на автомобилите и са за други служби.

Автомобилът се вижда вляво. Току-що зави по Грешъм Стрийт.

Спря на Грешъм Стрийт.

Здравейте, господине. Ако обичате, бихте ли излезли от колата! Вземете със себе си шофьорската си книжка.

Автоматичната система за разпознаване на номерата на автомобилите се оказва толкова ефективна във Великобритания, че и полицейски служби от други държави проявяват интерес към нея.

Интересът към нея е така голям, защото те виждат начини на приложение в собствени условия, може би не точно така, както я използваме ние. При нас това е статична система, която покрива определена област. В бъдеще обаче автоматичните системи за разпознаване на номерата на автомобилите ще бъдат много полезни за полицейските сили.

Това е една от най-новите джамии във Великобритания – Билал в Лийдз.

Мюсюлманската общност в Англия си е поставила за цел да да построи 100 нови джамии до края на хилядолетието.

Те са неоходими, за да приютят вярващите на най-бързо разрастващата се религия в Британия.

В страната има голяма нужда от нови храмове.

Тук има джамии от почти две столетия.

Доскоро повечето представляваха стари, преоборудвани сгради.

Една от първите джамии, разположена на Брик Лейн в източен Лондон, е приютявала много религия, а сега служи на местната мюсюлманска общност. Наскоро тя беше реставрирана от един от водещите строители на джамии във Великобритания.

Отначало е била църква, след това е станала синагога, а накрая – джамия. Пълен кръговрат.

Джамията Лий Бридж Роуд е била склад, който започва да се използва като джамия преди 25 години. По онова време обаче не са имали кой-знае какви ресурси.

Построил съм около 20 джамии, от които 12 са ново строителство. В момента проектирам три много големи.

Една от джамиите на господин Ахмед е точно съобразена с пейзажа в Лейтън в източната част на Лондон.

В момента живеем в едно многорасово общество, и искаме да има разбирателство между отделните религии, за да изчезнат бариерите между тях.

Из цялата страна има разцвет на ислямското строителство.

В Лийдс тази ъгловата викторианска сграда сега помещава джамия, културен център и училище.

Тъй като общността нарасна много, имаше нужда от нова джамия. Предишната просто не побираше всички вярващи, а максимум 300 души, и на мнозина им се налагаше да се молят по улиците. Трябваше да намерим нова сграда, която да побира поне 2500-3000 души, защото общността ни стана много голяма.

Освен всичко друго, много важно беше, че нямахме сграда за жените. Нямаше къде да подготвяме погребенията – измиването и съхраняването на телата. Хората нямаха къде да се приготвят за молитвите.

Трябва да има минаре, купол, и Мер Раб, който да сочи към Мека. Освен това трябва да има главен вход, или Бабал Садр, както се казва на арабски. Ако трябва да говорим точно, без тези четири неща една джамия просто не е джамия.

Не може да има икони или статуи, ето защо цялата идея е, че когато се молиш, ти се оставяш в божиите ръце, и не трябва да има нищо, което да ти пречи. Джамията Билал има две главни зали. Залата на първия етаж побира 1200 души, а горната зала, над която е разположен купола, побира около 1500 души. Така към края на Рамадана се събират около 2000-2500 души.

Преди беше лесно да очакваш от хората да следват вярата. Сега обаче трябва да ги привличаме. Начинът, по който може да стане това, е да им се предложат необходимите удобства. Например добра библиотека за децата, които се интересуват от компютри, Интернет, спорт. Искаме да им осигурим всичко това, за да привлечем младите. Те не бива да се мотаят по улиците – трябва да са далеч от престъпленията, от наркотиците и всичко останало.

Средствата, изразходвани за строежа, са дарени от хора от този район, а тук нивото на безработицата е сред най-високите в градската част на Лийдз. Децата си даваха джобните пари, а жените – бижутата си. Удивително…

В един момент от живота си всеки се изправя пред някоя болест.

Във Великобритания повече от един милион души страдат от болести, засягащи имунната система, като СПИН, множествена склероза и рак.

Освен към конвенционалната медицина, много британци се обръщат към алтернативни лечения, целящи укрепването на имунната им система – естествената защита на тялото.

Една такава жена е Дорис Улф, която страда от множествена склероза и системни пристъпи на червен вятър.

Първо започнаха очите – вече не можех да чета. Отидох на лекар, който ми каза, че трябва да отида в болницата, защото нещо не ми наред с нервите. Почти ослепях. Подозираха, че е множествена склероза, но по никой начин по онова време на можеха да поставят категорична диагноза.

Едва понасям главоболията. Почти не мога да мърдам. Болката в ставите е непоносимо, и ако всичко това се случи едновременно, ми трябва бастун, за да ходя. Много трудно вървя – това е множествената склероза. Мога да падна, а тогава ще бъде още по-зле.

Дорис е редовна посетителка на базирания в Лондон Тръст за имунни разработки.

Тръстът за имунни разработки работи заедно с Министерството на здравеопазването, за да осигури широк кръг от допълнителни терапии, например шиатсу, акупунктура, хомеопатия – при това безплатно.

В момента Дорис се лекува с шиатсу. Благодарение на него храносмилателната ѝ система работи отново – нещо, което хирургията не успява да стори.

Е, как сте? Кажете ми симптомите на множествената склероза, които са се проявили напоследък.

О, в последно време не е толкова зле.

Трябва да призная, че пикочния мехур създава проблеми от време на време.

Задържане на вода?

Да.

Колко често се случва?

На всеки 3-4 седмици, а веднъж имах и по-дълъг период на “почивка”, в който си казах, че нещата ще се оправят. При множествената склероза обаче знаем, че дори и да има подобрение, то е само временно, след това винаги се повтаря.

Шиатсу е вид древно японско лечение. Според него тялото е единство, а не множество различни части, които са “сглобени” заедно. Трябва да си центриран, за да се чувстваш добре, за да си здрав, и да имаш физически и емоционален баланс. Така по-добре ли е?

Уморена съм. Отпусната съм все едно току-що съм се събудила.

Реших да приложа лечение на меридиана на пикочния мехур по очевидни причини.

Аз се отнасям много критично към нещата. Не съм кой-знае колко вярваща, и искам да виждам резултати. Сега виждам резултати, виждам доказателства, и се чувствам по-добре. Разбира се, че се чувствам по-добре.

Общото между болестите, с които работим е, че първо, те са смъртноопасни, и второ – развитието им е непредсказуемо. Някой може да се чувства много добре, но през следващия месец да премине през истинска здравна криза. Ето защо е толкова важно терапиите като акупунтура, масаж и шиатсу да бъдат достъпни на тези хора по време на такова влошаване на състоянието.

Може да бъде много, много страшно. Достатъчно страшно е да ти поставят диагноза СПИН, рак или множествена склероза.

Тръстът за имунни разработки работи съвместно с 15-те най-големи държавни болници. Всички участващи в организацията професионалисти са доброволци.

Има ли нещо по-особено, което ви тревожи в момента?

Да, само преди две седмици ми поставиха диагноза СПИН, и тъкмо започнах лечение. Акупунктурата помага на имунната ми система да си помогне сама.

Тя може да изгради наново имунната система, увеличава ресурсите на тялото. Така че от каквото и да сте болни, тя помага – нещо като синхронизиране на всичко в тялото ви.

Акупунктурата е древно китайско лечение. Това е енергийна медицина. В тялото има животворна сила – тя е разликата между това да си жив или мъртъв.

Има ли много точки, в които може да се усети това?

Ние разглеждаме три позиции. Има общо 12 вида пулс – сега е малко накъсан и лек.

Всички системи се синхронизират чрез животворната сила, която не може да бъде определена физически, ето защо е много трудно да бъде въведена в западната медицина. По този начин се увеличава естествената способност на тялото да се бори с болестите.

Знаех, че съм позитивен от седем години. През това време обаче бях съвсем здрав. Всичко се случи много бързо.

А сега краката. Тези по краката работят заедно с онези по ръцете. Поемете дълбоко дъх. Може да ви стори малко остро, защото тук няма много плът. Вън и вътре. Четирите крайника се наричат “четирите порти”, и служат за отварянето и регулирането на енергията. Точката на главата служи по-скоро да успокоява.

Целта на Тръста за имунни разработки е хората да влязат в синхрон с телата си, със здравето си. Да знаят, че могат да контролират здравето си, да имат избор. Чрез терапиите, които предлагаме, с кръжоците и обучението, ние даваме на хората възможност да осъзнават активно състоянието си, а не пасивно да приемат хапчета и други лекарства.

Този изоставен гараж в предградията на Ливърпуул разкрива входа към един тайнствен подземен свят.

Днес неговият откривател води със себе си археолог.

Сара, гледай си в краката, защото това е входа към тунелите.

Това е единствения вход, нали?

Един от няколкото, но този е главния. От него се стига до нещо като банкетна зала.

Направо не мога да повярвам, че си слизал долу. Колко пъти си ходил там?

О, слизал съм хиляди пъти за четиринайсетте години, откакто открих подземията.

Сара, искам да си спокойна, като слезем долу. Аз ще държа стълбата отдолу – ти просто слез бавно и внимателно.

Внимавай!

Лабиринтът от тунели, прокопани преди почти 200 години, е разположен точно под ливърпулското предградие Едж Хил.

Проходите, прокопани в твърдата скала, са създадени по заповед на тютюневия барон Джоузеф Уилямсън, по прякор Къртицата от Едж Хил.

Ето там имам работен фенер, с него ще виждаме много по-добре. О, виж това! Отначало тунелите са били прокопани, за да се добиват оттук камъни, но колкото по-надълбоко влизали ето тези неща са били използвани за вентилация. Това излиза точно на края на хълма.

Войници, завърнали се от Наполеоновите войни, се обърнали към Уилямсън за работа. Той нямал какво да им предложи, но искал да им помогне, и затова ги наел да изкопаят тези тунели, които не послужили за нищо. Работата им носела пари, и възвърнала самоуважението им.

Дългият тънък проход е блокиран накрая. Това е просто друг тунел. Всъщност не е имало план за всичко това. Всеки път, когато приключвали със задачите си, мъжете молели Уилямсън да не ги гони, защото по този начин получавали заплата всеки ден, и можели да хранят семействата си. И така, той им казвал: “Продължавайте да копаете! Продължавайте!” Долу има цял плетеница от тунели – един под друг, и дори един в друг.

Това е известно като моряшки рупор – слизаме надолу, и може да се види как тунела се разширява. Ето, тук си личат следите от секачите.

Право в скалата? Право през нея, нали?

Да, право през нея. Корава скала… В момента, Сара, влизаме в така наречената “банкетна зала”.

Всичко това е невероятно, Гейбриъл. А накъде сме тръгнали? Има ли още много?

Всъщност в момента се намираме точно под неговата къща. В края на този тунел има друг, който води чак горе до църквата “Света Мери”. А този проход е бил прокопан единствено с цел когато в неделя вали, а той отива на църква, да не се мокри семейството му.

Гейбриъл, не зная дали съм права, но забелязах, че това е прекрасен начин да се запознаем с геологията на района. Някой обръщал ли е внимание на това?

Да, веднъж доведох тук геолози от Университета в Ливърпул, и те казаха, че тази скала е на 200 милиона години, от времето, когато тук свободно са се разхождали динозаври.

Според мен най-интересното тук е, че хората имат възможност да наблюдават един вид социална археология – разбирането за нея, да речем, че нещо е на 1000 години, че е невероятно старо, че се намират под земята. Тук обаче всичко е непокътнато, и е невероятно, че хората могат да съотнесат това с историята, с нещата от миналото.

Тунелите са напълно забравени до момента, в който преди 14 години ги открива безработният бивш търговец, моряк, и работник на нефтена платформа Гейбриъл Мъис.

Сега той посвещава времето си да ги изследва и да води тук специалисти на оглед.

Фондът, създаден от него за разкопаване на тунелите, вече е набрал 1 милион лири стерлинги.

Къде другаде бихте могли да намерите такива тунели – те са уникални за Ливърпул. Само истински ливърпулци биха могли да изкопаят нещо такова. Дори и да обиколите целия свят, пак няма да видите нещо подобно. Всъщност не бива да забравяме, че когато Стивънсън дошъл тук с железницата си, той видял колко са опитни местните мъже в прокопаването на тунели, и ги наел всичките, за да довършат линията до Лайм Стрийт.

От прокопаването си през 20-те години на 19-ти век тези тунели никога не са били картографирани. Всъщност Джоузеф Уилямсън е излязъл извън границите на собствените си земи. Днес знаем, че тунелите са дълги цели мили.

Гейбриъл е решен също като Уилямсън да наеме безработни местни жители, които да разкопаят тунелите.

Имам намерение тези тунели да се разчистят, а това отново ще помогне за създаването на нови работни места и ще осигури прехраната за безработните ливърпулци. След това смятам да превърна тунелите в туристическа атракция. Надявам се тук да дойдат хора от цял свят, за да видят тези уникални за Ливърпул тунели.

_________________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания дванадесета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

4