programme119-britain15

UK Today Programme 119 – Съвременна Британия №15

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

документалния филм “Съвременна Британия”,

петнадесета част

В това издание на Съвременна Британия ще видите:

Новият дом на британската история, издялан от шотландски камъни.

По-далеч отколкото окото може да види – картографиране на най-далечните кътчета на Вселената.

Светът старее – един дом в помощ на възрастните хора.

И накрая – най-новият британски оркестър, създаден специално за класиките на бъдещето.

Това е новият Шотландски музей в Единбург – първата национална колекция, създадена във Великобритания от 120 години насам; отбелязваща историята на шотландския народ.

Сградата се проектира в течение на осем години от една англо-шотландска фирма.

Музеят бе последното нещо, което си мислехме, че ще правим, защото това ни се струваше като нещо подходящо само за стари архитекти. А ето че и ние станахме такива.

Причината, поради която построихме този прекрасен музей в Единбург бе, че националните колекции с археологически и исторически материали никога не са били правилно излагани. Проведохме международно състезание за проектирането на музей, който трябваше да бъде от най-високо качество, за да покаже тези национални съкровища на нашите посетители.

Неразрешеният въпрос на Единбург бе как да се построи модерна сграда, която някак да отговаря на времето, на мястото и на целта си, както и да по подходящ начин да показва признателност на предците и на връзките ни с миналото.

Главното изложбено пространство, в което се помещават предмети от 17-18 век, е някак двусмислено, защото, също като машинна зала, надига тази секция на сградата, и получава естествено осветление от покрива. Помещението е толкова голямо, защото имаме някои доста големи артефакти, като например тъкачната машина, която е голяма колкото триетажна сграда, и станът на Кръч, който е като малка къщичка. Ето защо в известен смисъл се получава нещо като архитектурна галерия в галерията и сгради в сградите. Прекрасно и удивително е, когато застанете до тъкачната машина, която е в сградата, но ако погледнете наляво, през прозорците на зданието ще видите други сгради, които са построени от същия каменен материал. Има едно преминаване от интериора към екстериора.

Тук може да се види пясъчник, който се поддава на обработка и е много здрав, и е типичен шотландски строителен материал. Други от използваните в сградата материали трябваше да бъдат измазани отгоре, защото, както знаете, външната част на шотландските замъци се нарича преградна стена, и е от неизмазан камък, но вътрешната част, която е в заслона, се измазва в бяло. Ето, и тук при нас външната част на сградата е нещото, което ни свързва с околността.

Невероятно вълнуващо е да се влезе тук, защото подобни сгради винаги са били на пощенските картички. През по-голямата част от живота си съм работил именно за нещо като това. Прекрасно е да има пространство, което да е достатъчно голямо и приспособимо, за да се изложат в него колекциите.

В това здание няма да научите цялата история на Шотландия, а само тази, разказвана от предметите в националните колекции.

Материалите, които имаме тук, наистина служат като пример за това, което искаме да изразим в музея. Това са истинските материали, а не някакви фалшификати или възстановки на митове. Става дума за предмети, наистина принадлежали на любимия ни принц Чарли, включително този невероятен сервиз, който е бил негова собственост.

Произведен е през 1741-а, и вероятно му е даден като подарък за 21-вия рожден ден.

Зданието е направено от скалата, върху която стоим.

Това е скалата на скалите, от която е изградена Шотландия. Мазилката е от шотландски пясък.

Бетонът всъщност е натрошени парченца от Шотландия, събрани отново заедно.

Как е започнала съществуването си нашата Вселена?

И как ще завърши?

Човечеството отдавна се взира в нощното небе… и си задава дълбоки въпроси.

Напоследък науката събира все повече доказателства, които могат да предоставят отговори.

Международен екип астрономи, воден от британски учени, използва последните космически технологии, за да изработи карта, която обхваща по-голяма част от видимия Космос от когато и да било преди.

Тази триизмерна компютърна карта изобразява всичко, което човечеството може понастоящем да наблюдава посредством телескопи и други устройства.

Това графично представяне на една област, обхващаща милиарди светлинни години… и безброй звезди.

Земята се намира в самия център на картата. Тук се вижда триизмерно изображение на това как са разположени 15 хиляди галактики около нас. За да усетите мащабите, разстоянието между центъра на картата и края ѝ е 700 милиона светлинни години.

Това означава, че на светлината ще са ѝ необходими 700 милиона години, за да пропътува разстоянието от центъра до края на картата. Тези смешно изглеждащи структури са галактически купове, които се наричат “свръхкупове” и обхващат райони, в които почти няма галактики.

Мисля, че моята мотивация и подбуда да се опитвам да разбера как работи вселената се корени в това, че ние просто сме програмирани да желаем да проумеем средата си. Всъщност в този проект ние просто разширяваме границите, и задоволяваме една съвсем човешка нужда – да разберем откъде идваме, къде отиваме и защо сме тук.

Това любопитство ни води към все по-широки изследвания…

…да описваме непосредствения свят около нас и да пресичаме океани…

…да картографираме звездите, които ни доближават до осъзнаването на нашата планета…

…да изследваме най-пустите кътчета на Земята… и през цялото време се взираме в най-далечните простори на Космоса, а въпросите нарастват. Има ли край Вселената? Или не?

През 1983-а американската космическа агенция НАСА изстреля ИРАС, сателит, който използва инфра-червена технология, за да се взира в космическите дълбини, по-далеч, отколкото могат човешкото око и телескопите.

За едно десетилетие ИРАС събра информация за 15 хиляди далечни галактики.

Това е Космосът, видян от сателитните компютри. Следващата стъпка е да се въведе цялата тази информация в тримерна карта. Тази времепоглъщаща работа е извършена тук, в старата Кралска обсерватория в Единбург.

Избрахме петнайсетте хиляди най-ярки галактики, които се виждат от сателита. Сега не могат да се видят кой-знае колко, защото това само две измерения.

Всички структури се отмиват от други зад тях, затова трябва да измерим разстоянието на всяка галактика.

В Единбург доктор Сондърс сравнява данните, събрани от ИРАС, с по-стари карти и снимки от земни и сателитни телескопи. Целта е да се изгради композитна картина, която компютърът да превърне в три измерения. Ще са необходими всички налични данни, за да се изобразят свръхкуповете – гигантските структури, съставени от групи галактики… милиарди слънца.

Добавена е и информация, събрана от обсерватории на Канарските острови и от Англо-австралийския космически телескоп.

От доста време знаем, че се придвижваме, а тази карта ни дава възможност да разберем какво ни тегли, и колко далеч сме стигнали. Така проумяваме нашето място в космическата рамка. Смятам, че двете най-интересни неща, които можем да направим с тази карта са:

Едното е да “претеглим” Вселената, а другото е да научим повече за материята ѝ, защото знаем, че там съществува не само тази материя, от която сме създадени ние. Има и друг вид, така наречената черна материя, а това също е едно от нещата, които успяхме да картографираме.

Черната материя остава пълна мистерия. Смята се, че тя формира около 90% от цялата Вселена. Никой обаче не знае точно какво представлява.

От най-скорошните изследвания може да се родят нови идеи. На свой ред това може да помогне в преценките на противоречащите си теории за историята на Вселената… дали тя ще се разширява вечно, или ще свива, и наистина ли е имало “Голям взрив”?

Така можем да използваме картата, за да сравняваме теориите за Големия взрив, и да запитаме: “Е, добре, съвпада ли вашата теория с това, което виждаме?”. Обиковено отговорът е “Амиии… не… не точно… не съвсем”. А понастоящем ни липсва добра теория.

Не смятам, че знаем кой знае колко за началото, или за Големия взрив. Има много и прекрасни идеи за това, че Вселената е преминала през етап на драматично разширяване, и в един малък отрязък от време изведнъж е “пораснала” от някаква миниатюрна частица. Това е много интересна идея, но засега няма никакви доказателства, че е вярна. Затова и продължаваме да опитваме доколкото можем…

Това е революция, която все още се развива, и един от ключовите играчи в нея е космическата концепция за това, което наричаме “черна материя” – нещо, което знаем, че е там. Имаме представа колко от нея съществува и каква роля е изиграла в оформянето на Вселената, но все още не знаем какво е. Така нашата карта и относителните големини на празните места и свръхкуповете, както ги наричаме, съдържа информация за същността на черната материя. Една от причините, поради които създадохме картата, бе да се опитаме да разкодираме именно тази информация, за да можем да разберем природата и същността на черната материя, а следователно и най-далечната съдба на нашата Вселена.

Севтовното население остарява, като в развитите страни, включително Великобритания, най-бързо нарастващата част от населението е тази на хората над 85 години.

Повечето хора желаят да останат в домовете си, след като остареят, но при повечето инвалиди в съвременните къщи това може да бъде истинско предизвикателство.

Ето тук идва на помощ тази странно-изглеждаща къща в Йоркшър. Това е прототипът на Бъдещето… Една къща, предназначена да улесни живота на онези, които не са така подвижни.

На вратата има нещо… на вратата има нещо…

Фондацията Джоузеф Раунтрий се интересува от подобряването на качеството на ежедневието на хората. Използвайки съществуващи технологии и уреди, които могат да се намерят по магазините, хората от фондацията превръщат тази обикновена къща в дом с множество високо-технологични приспособления, предназначени да улеснят живота на обитаващите я, особено на по-възрастни хора и инвалиди.

Най-важното при проектирането е минималната необходима за преустройството сума.

Първо цифровизираме съществуващата електрическа система. Не искахме да разпробием всички стени, за да извадим старите проводници, затова се опитахме да използваме вече положените. Начинът, по който ги цифровизираме, е много прост – чрез кабел тип усукана двойка, ето тук. По този начин вече можем да прибавим резервни батерии и да осигурим захранване и за неща, които преди това не са имали – например на прозорците и вратите за централно заключване. Цифровизирането на електросистемата означава, че след като щракнем някой ключ, ние не отваряме и затваряме електрически вериги, а изпращаме сигнал на някое устройство в другия край на къщата, например настолна лампа. За това обаче е необходимо даденото устройство да може да разбира тези сигнали, а това става посредством вграден микрочип.

Нашето проучване на потребителските нужди ни показа, че хората искат да оперират с нещо, което им е познато. Те най-много се радват на инфра-червеното дистанционно управление, ето защо ние разгледахме какво се предлага в момента на пазара. Ето това тук е чувствителен на допир екран с течни кристали, който е много лесен за управление. Виждате иконите на различните устройства. Всичко това може да се контролира и чрез инфра-червени лъчи от ръчен часовник. Има ги по търговските улици за около 50 паунда. Ето тук се вижда инфра-червеният предавател, а малките бутончета могат да управляват различни устройства – тук има 10 настройки, включително и за телевизор и видео. С подобна система можем да правим страшно много неща, като ни ограничава единствено броят на вложените микрочипове. Показахме неща като вдигане и сваляне на завеси. Устройствата могат да се програмират по време… да се активират от светлина.

Когато вляза в стаята, осветлението и радиото се включват…

Можете да отваряте всички прозорци – те са като електрическите стъкла в автомобилите. Имаме централно заключване. Имаме сложна аларма срещу крадци, която не само усеща ако някой влезе вътре, но е свързана и с водната и газовата система, така че ако знае, че вкъщи няма никой, а пералнята е оставена включена, алармата ще разбере, че потокът вода не трябва да е такъв, и ще спре водата. Същото е с газта, така че имаме доста обезопасителни устройства.

Когато някой звънне на вратата, можете да погледнете кой е на вратата, като включите телевизора, и да решите дали да го пуснете, или не.

В кухнята шкафовете и мивката могат да се покриват. Това е много полезно за хора с недъзи, защото така се намалява силно възможността да се наранят.

Така не се разстройвам. Спестява ми много време и усилия. Например мивката, която се покрива. Просто тази система ми спестява много от всекидневните разочарования в живота.

Преработването на една къща по този начин струва около 5000 паунда, но тали знаете, когато се закупуват по-големи количества, цената силно намалява. Например ако преработим 500 или 200 къщи, цената ще бъде по-ниска…

…около 3000 паунда, а това е сума, която мнозина ще намерят за приемлива да допълнят към изплащането на ипотеките си.

__________________________________________________________________________

Най-новият британски оркестър се подготвя за дебюта си. „Оксфърд Филомузика“ е създаден за изпълнение на съвременна музика, а стартирането на музикално предприятие като това е забележително рядко събитие.

Ние предприехме смела стъпка напред със създаването на този оркестър. Изграждането му се основава върху това, което става тук поне от 6 години насам. Трябваше да продължа работата, която бях започнал, да я фокусирам, да я насоча в определена насока и да я развия. Да, това наистина е нов оркестър, но той не е изграден върху нещо, което вече е съществувало тук.

„Филомузика“ е роден тук в Оксфорд, най-стария университетски град във Великобритания… място с дълга и стабилна музикална традиция.

За своя дебют оркестърът кани специален гост – стетовно известният челист Стивън Исерлис.

Обадиха ми се от Японската музикална фондация и ме попитаха дали искам да взема назаем един „Страдивариус“. Аз отговорих утвърдително, и когато отидох да свиря в Париж, го взех. Когато изсвирих първите няколко ноти на нея си помислих, че е прекрасна. Което беше смешно, защото не очаквах нищо такова – преди съм свирил на страдивариуси, които не ми харесаха много. В този обаче се влюбих – това е моето чело-мечта.

Забелязахме, че в града, а и в целия район има нужда от оркестър, изпълняващ симфоничен романтичен репертоар.

Разбира се, също както и всяка друга творческа институция, ние трябва да балансираме популярни с непопулярни и нови творби. За нас обаче е много важна политиката ни да окуражаваме съвременното творчество на 20 и 21 век.

Сър Томас Бийчъм беше казал, че оркестърът като такъв ще престане да съществува до края на 20 век. Той трябва да се развива, да се превърне в музикален и образователен ресурс, в институция, предоставяща цяла поредица услуги на общата публика.

Работим с Оксфърд Юнивърсити Прес и с някои от техните композитори…

…и разбира се, ще изпращаме наши групи по училищата, което е едно от регионалните ни задължения.

Надяваме се при нас да идват студенти от чужбина, за да се обучават с членовете на оркестъра ни.

Едно от най-големите предизвикателства при учредяването на нов оркестър, е заплащането.

Като всяка творческа институция, ние зависим от поддръжката на фондации, тръстове и правителствена помощ. Имаме освен това и поддръжката на съюза на музикантите, които ни осигуриха субсидия. На всички ни е трудно, но се надяваме, че музиката, която ще свирим, ще бъде достатъчна отплата за хората, които ни поддържат.

Дебютният концерт на оркестъра се проведе в Шелдънския театър в Оксфорд – известна концертна сцена.

И въпреки че е създаден, за да се съсредоточи най-вече върху съвременната музика, в тазвечершната гала програма има най-вече класически произведения.

Вълнението и тържественото усещане се чувства от всички, включително и от гост-музиканта.

Доста вълнуващо, знаете ли… Свириш с оркестър, чийто членове не са свирили заедно никога преди, а хората очакват нещо специално… Работата ми е да не ги разочаровам…

Всеки трябва да създаде своя собствена ниша, така че хората да знаят какво могат да очакват от него. Може би тукашните хора очакват от оркестъра нещо съвременно плюс нещо, което аз зная и обичам. По някакъв начин трябва да разделя себе си от групата. Винаги е така при солистите – те осъзнават, че когато публиката дойде да слуша Оксфорд Филомузика, тя желае да бъде запозната с произведения, които не е чувала. Важното е, че по този начин хората ще се научат да се доверяват на програмния подбор на оркестъра.

__________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания петнадесета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

2

1