programme120-britain3

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

Документалния филм “Съвременна Британия”

Със задълбочамавето на кризата в Косово, стотици хиляди бежанци намират убежище по цял свят.

Далеч от фронта те се изправят пред непосредствените проблеми и емоционалната болка от приспособяването към живот в изгнание – а мнозина са разделени със семействата си.

Около 10 хиляди бежанци са разположени във Великобритания преди началото на кампанията на НАТО – много от тях са млади хора.

Наскоро Националния театър в Лондон съвместно с няколко благотворителни дружества и бежански организации започна работа с група млади косовски бежанци.

В продължение на няколко седмици се организират драматични кръжоци, в които работят професионалисти от театъра. Целта е да се помогне на младите да се справят с проблемите си.

Албанските младежи живеят в Лондон заради войната в Косово. Там те са имали много трудности. Някои са преживели войната, други са били свидетели на жестокости, видели са подпалени къщи. Сега тези хора са много объркани и имат емоционални проблеми поради преживяванията си.

Тъжно ми е. Винаги си спомням родителите си тъжни. Баща ми се сбогува с мен. Спомням си всичко, и затова понякога ми е тъжно и плача.

Когато дойдох за първи път ми беше доста трудно, защото тук обществото е различно. За щастие зная малко английски, така че можех да тръгна на училище. Вече съм по-добре.

Опитахме се да им помогнем да правят малко театър с музика и движение, който ще изрази вероятно пътешествието, което те ще предприемат от момента, в който са пристигнали до някога в бъдещето. Целият проект е за тях, и чрез постепенно изграждане, поредици от игри и упражнения, чрез малки пиеси ние има даваме необходимия речник, с който да разкажат драмата си.

Дойдох тук през август 1998-ма със самолет, но имах късмет, защото мнозина, който пристигнаха като мен, бяха хванати и върнати.

Лесно е да гледаш отвън как неколцина души играят игри, и да чувстваш какво общо има това с младите, които не знаят какво ще им донесе бъдещето, които не знаят какво ще правят с живота си.

Работата по този начин има една добра страна. Тя те отваря. Прави те по-уверен и те кара да се гордееш със себе си – идентифицира те с хората около теб, така че неща, които може да изглеждат малко тривиални в сравнение с току-що направени фотографии, но ни показват живота, от който идват тези хора. Всичко това ще им помогне да справят със ситуацията, в която се намират. Много по-добре е те да са с стаята с нас, откривайки себе си, откривайки света, вместо да стоят някъде, и да се тревожат какво става там, у дома.

Можеш да им дадеш нещо, да ги предизвикаш да правят неща, които те не са и мислели, че могат да правят. В началото може да е малко трудно, но когато видиш какво са направили, а и когато те се съберат заедно, напредъкът се вижда. Научават се да се движат, да откриват общ ритъм с друг човек, което е много важно. Става дума за работа в група, за даване и получаване, а това е важна част от живота – как даваш и как получава, как се свързваш с хората, как докосваш някого. Ако можеш да правиш това в спокойна и тиха атмосфера, се учиш на основни житейски принципи.

Проекти като този дават сила на младите хора, които са преживели трудности, насилие, неприятности, и тъй като тази възможна нечленоразделност работи по този начин, това им дава възможност да се изразяват без да имат нужда от високо ниво на владеене на езика.

Но езикът също има значение – също както в тези въображаеми писма от техните семейства.

Скъпи сине, ние сме добре и всички други твои познати и роднини също са добре. Надяваме се, че при теб положението е наред. Бихме искали да чуем, че имаш успехи. Знаеш как е тук. За нас е важно да знаем, че ти си добре и в безопасност. Предполагаме знаеш какви възможности ти се откриват там. Започнал си живот на място, за което всички мечтаят. Това е твоят шанс за добро бъдеще. Ще се успокоим, когато научим, че напредваш.

Никой ден не се повтаря. Не оставяй днешната работа за утре. Бъдещето е твое. Колкото по-добре съградиш бъдещето си, толкова по-хубаво ще е то. Мечтаем да сме на твоето място. Ученето е най-добрия начин да израдиш бъдещето си, а английския трябва да се научи възможно най-бързо. Изучавай други култури и се гордей със себе си.

Любовта, която ти даваме – покажи я, и я отдай на семейството си!

Не забравяй да се смееш и да гледаш на живота откъм смешната му страна. Вероятно ще бъдеш добър гражданин. Животът е труден, но с усърдна работа вероятно ще преодолееш всичките си проблеми. Желаем ти всичко най-хубаво и се надяваме, че вече си се приспособил към британския начин на живот. Бъди щастлив и се пази. С любов от семейството ти.

Според мен тук те се забавляват, а чрез забавлението можеш да откриеш важни човешки страни ако те са щастливи. За съжаление в момента момчетата имат много причини да са нещастни.

Проектът е страхотен, защото ми дава повече увереност.

Този проект ми харесва, чувствам повече увереност, а игрите са много забавни – чувствам много повече свобода в разговорите с хората, които срещам. Хареса ми работата тук.

Имаше много щастливи моменти през този проект. Не бях виждал толкова щастливи лица преди.

Манастирът Сейнт Хюз в Съсекс е най-големия във Великобритания, и е единствен на Ордена на картезианците. Построеният през 1883-та година манастир е дом на 20 монаси-отшелници.

Ние сме избрали скрития живот. Не сме хора, които излизат по светлината на прожекторите, не сме толкова важни като личности, в един смисъл бихме желали да потънем в божията светлина.

Ако трябва да се каже нещо специфично за начина на живот на картузианците, то ключовите думи тук са самота и тишина.

Уникалната светлина в манастира не ни позволи да заснемем други от обитателите му, освен игумена и един френски отшелник, който е сменил името си, когато е дошъл тук. Той е приел името на един английски светец, Томас Мор.

Това е входа на килията, а това отвора, през който монахът получава веднъж на ден храна. Вечер също има малка порция, състояща се от хляб и овесена каша. През лятото вечерята е доста по-късно. Монахът стои в килията си по цял ден.

Орденът на картузианците е основан през 1084-та година от свети Бруно във Френските Алпи. Движението идва във Великобритания през 12-ти век, и въпреки суровостта им, манастирите процъфтяват.

През 1535-та картузианците са първите, които се противопоставят на крал Хенри VIII по време на Реформацията, за което плащат висока цена. В манастира има множество картини на екзекуциите на техни мъченици. Днес животът на монасите не е така опасен, но те все пак се държат далеч от света.

В самота трябва да опознаваш себе си, а да поддържаш психическото си равновесие без контакти, ефективна поддръжка или нещо подобно, се удава на малцина, и е много трудно. А също и да си далеч от неща като телевизия и всякакви други удобства, които повечето хора приемат за даденост.

Това е вътрешността на килията, която единствено се отоплява. Ето там е мястото, където казваме молитвите си, а тук е леглото – дъски с матрак. Тук се храним, а през прозореца мога да гледам градината си. Два пъти дневно ходим в черквата – веднъж сутрин за литургията, и втори път за вечернята. Понякога има и нощни молитви, които са много дълги и са късно през нощта. за тях използваме големи книги.

Причината, поради която книгите са така големи е, че по този начин няколко монаха могат да четат от една, докато пеят песнопенията си, които са много спокойни и съзерцателни.

Два дни в годината идват да ни видят нашите семейства. Може да ви се стори много малко време, но за тях и нас това е нормално.

Те живеят в пълна самота. Става така – братята ще донесат храната, после ще я промушат през този отвор. По-късно някой отец ще дойде, и ще я отнесе от другата страна… така наистина не виждат никого.

А сега нека продължим. Да отидем първо в работилницата. Кликнете тук долу… точно така… готово…

Решихме да излезем в Интернет преди всичко, за да общуваме със своите приятели и семейства, а също така и с хора, които се интересуват от нашия начин на живот, защото за нас се знае много малко, тъй като ние не гледаме с добро око на посетителите. Мнозина се интересуват, и с удоволствие биха желали да се поразходят из манастира, но ако това стане, нещата, от които се интересуват всички, просто ще пропаднат. Интернет дава възможност за интелектуален достъп без физическа намеса.

Всеки по света може да го направи това. Просто влизате в Интернет, и правите една виртуална разходка точно както мен сега. Това е толкова лично, и аз се чувствам толкова привилегораван, защото ми позволиха да правя снимки. Сега вече всички могат да видят как монасите спят, работят и почиват.

Гробището се намира отзад. Монасите се погребват в ковчег, скован от дъски, без цветя, без име на кръста. Присъствах на две погребения, и ми беше много интересно. Много е впечатляващо. Може би и аз ще дойда тук някой ден, никой не знае, само Бог.

_____________________________________________________________________________

Това са Малдивите – няколко острова в Индийския океан, превърнали се в туристически рай.

Хиляди идват тук всяка година, за да се насладят на топлите води, богати на морски живот.

Но този рай е в опасност. Глобалното затопляне означава, че тези острови с ниски брегове ще бъдат сред първите, заплашени от покачващото се ниво на световния океан.

А една катастрофа вече е настъпила, но под морското равнище. Почти непокътнатия морски живот тук е главната туристическа атракция. Около 95% от някога богатия тукашен коралов живот измира – феномен, наречен избледняване на коралите, който е дори по-непосредствен от глобалното замърсяване.

Половината от коралите по света са мъртви поради повишаването на температурата на водата. Достатъчен е само един градус повече… резултатите са фатални.

Глобалното затопляне заедно с местните горещи води и Ел Ниньо причиниха невиждани щети.

Това е най-голямото коралово избледняване досега. Щетите по коралите, особено в Индийския океан, са очевидни, а оттук са се разпространили и в повечето части на югоизточна Азия, Големия бариерен риф край Австралия, някои части от Тихия океан, а напоследък дори и в Карибско море.

Наскоро британския заместник премиер-министър Джон Прескът посети Малдивите, за да види със собствените си очи щетите, и да се увери, че се провеждат изследвания, които да спрат или ограничат разрушението. Голяма част от работите и изследванията са финансирани от Обединеното Кралство. Но защо коралите са от такова значение?

Има три основни причини, поради които рифовете са жизненоважни за развиващите се страни. Първо и най-важно, те осигуряват райони за улов на риба както за изхранване на местното население, така и за износ. Второ, осигуряват много добра защита срещу океанските вълни, а също и срещу покачването на морското равнище, и трето, те са важни за привличането на туристи.

Джон Прескът е опитен гмуркач. Но това, което вижда този път под водата, се оказва шокиращо. Красотата на това място е почти непокътната, рибния свят е все така удивителен, но коралите измират или са вече мъртви.

Коралът се състои от малки създания, наречени полипи. Цветовете му се дължат на най-различни видове водорасли, наречени Зооксантле, които са в симбиотична връзка с него.

Когато температурите се повишат, водораслите напускат корала, оставяйки неговия скелет от калциев карбонат гол. Така рифът става бял, и впоследствие умира.

Избеляването е често срещано в плитките води, но наскоро учените откриха подобни процеси и надълбоко. Това е обезпокоителен знак, и те все още не могат да установят причината, макар вероятно това да е замърсяването.

Положението е трагично. Не мога да повярвам, че нещо така красиво, както корала, може да бъде изгубено по такъв начин.