programme121-britain13

UK Today Programme 121 – Съвременна Британия №13

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

документалния филм “Съвременна Британия”,

тринадесета част

В това издание на Съвременна Британия ще видите:

Как една фатална жена преподава бойни изкуства на актьори.

Продажби в голям мащаб – един от най-големите търговски центрове в

Британия.

От писането до рап-музиката – да отпразнуваме силата на думите.

И съвършеният домашен любимец – котката измества кучето като най-добър

приятел на човека.

Всъщност има два начина да убиеш някого – или да го пребиеш до смърт, или да го насечеш на парчета.

Аз мога да използвам пистолет, нож, меч, кофа за боклук, верига от колело, поставка за лампа, метла…

Алисън де Бърг обича добриия бой. Само на 29 години тя е първата жена постановчик на бойни сцени в Профсъюза на Британските актьори.

Постановчикът създава хореографията на бойните сцени. Например в едно представление на Хамлет, накрая има двубой между Хамлет и Лаерт. Постановчикът измисля хореографията за него.

Актьорите не решават спонтанно какво да правят в хода на представлението. Всичко е много внимателно организирано и хореографирано, така че движенията са исторически точни и съвсем безопасни.

В много пиеси има насилие, без значение дали става дума само за една плесница, или за цяла битка.

В момента Алисън преподава в лондонската академия по драматично изкуство „Уебър Дъглас“.

Постановчикът на бойните сцени се различава от каскадьора по това, че последният на практика прави неща, които са опасни за актьорите.

Всъщност постановчиците на бойните сцени се използват главно в театъра, защото там няма каскадьори. Актьорите трябва сами да могат да се справят с боя.

Аз се обучавах като актриса, и моят инструктор по бойни изкуства каза, че изглеждам много женствена, но се бия като мъж, и че трябва да запазя това.

Трябваше да взема възможно най-високата степен по сценичен бой, да използвам рапира и сабя, а освен това изучавах и бойни изкуства. Трябва да имам сертификат от профсъюза, за да мога да говоря на актьорите по начин, който те ще ме разберат. Освен това трябваше да получа свидетелство за оказване на първа помощ, както и да чиракувам три години при друг постановчик на бойни сцени. След като минах през всичко това, изкарах двуседмичен специален курс.

Има много деца, които се учат да се бият на улицата, но това не е същото. Тук ние се стремим всичко да изглежда истинско, но да е безопасно.

Хората не трябва да забравят, че въпреки че оръжията са възстановки, те все пак са истински, и могат да убиват… смъртоносни са.

Хубавият бой трябва да изглежда истински… истински за атмосферата на самата пиеса. Така че ако актьорите си разменят остри, надути реплики, и боят трябва да бъде такъв…

Ако пък пиесата е страшна, боят в никакъв случай не бива да е смешен. Напротив – трябва да е ужасяващ, трябва да има нещо, което да кара зрителите да настръхват.

На последния ми изпит бях при постановчика на бойни сцени Дерек Уеър.

Спомням си, че накрая той ни каза: „Използвахте всичко, освен танк Шърман“. Мисля, че го удивихме с разнообразието от оръжия, които използвахме. За изпита трябваше да използваме пет различни оръжия, а ние използвахме по 12, ако не се лъжа.

Необичайното в последния изпит на Алисън беше, че тя използваше оръжия, които обикновено не се свързват с жени – двурък меч и бойна тояга. А върховия момент беше, когато взе лъка и стрелите, и стреля през стаята право в щита на нейния противник, който той набързо успя да вдигне.

На 21 години Алисън вече е шампион по стрелба с лък.

Спомням си, че баща ми купи на мен и на брат ми индиански комплект, в който имаше лък и стрели.

Двамата си играехме на двора, а после в училище имаше кръжок по стрелба с лък. Там ме откриха, предполагам.

Много хора погрешно смятат, че момичетата няма нужда да знаят да се бият. Но не е така, особено в днешно време. Има толкова много местно насилие в театъра.

Момчетата като че ли знаят как да се справят с насилието, но момичетата са тези, които трябва да знаят как да реагират.

Тя е невероятна. Вдъхновяващо е да имаш жена в екипа, която не само че не е крехка, но показва, че жените могат да се бият.

Обожавам всички биткаджийски филми, и много бих искала самата аз да се заема с подобна работа.

Едно от нещата, заради които си струва всичко това, е например когато вземеш един актьор, който никога не си е и мислил, че може да се бие, да го обучиш, а след това да му възложиш някоя наистина сложна бойна сцена. Накрая на деня той не смята, че ще се справи, но все пак успява, и то брилянтно.

Английският поет Коулридж някога имал една мечта, и я превъплътил в поема.

„В Ксанаду хан Кублай издаде заповед за построяването на прекрасен палат“.

И продължава така: „Затова два пъти по пет мили плодородна земя със стени и кули беше опасана. Там имаше градини ярки с криволичещи поточета, където цъфтяха множество благоухайни дървета; имаше и древни гори, където хълмове обгръщаха слънчевите зелени поляни“.

Почти 200 години по-късно един друг човек, на име Ерик Куун си представя великолепен палат – съвсем различен от онзи на Коулридж, като дори го построява – това е търговският център Блуотър в Кент.

Дойдохме тук преди пет години, и започнахме да обмисляме как да променим веднъж завинаги търговията на дребно. Като смесихме търговията удоволствието, ние събираме най-доброто от цял свят, от всички континенти във всеки проект, който осъществяваме. С гордост можем да кажем, че Блуотър е най-хубавият и най-голям търговски комплекс и място за развлечения в Европа.

В Блуотър се помещават 320 магазина и 3 търговски центъра. Но архитектът има предвид и нещо друго.

Когато свършим с проекта, Блуотър ще представи всичко, което Великобритания има да предложи в смисъл на пейзаж, градинарско майсторство и цялостност на едно място, където семействата могат да се събират и да почиват.

Знаете ли, хората, които проектираха всичко това, казаха, че им е омръзнало да строят извънградски комплекси. Всички те изглеждали като американски самолетоносачи, и заемали ливадите. Ние обаче искахме да покажем, че можем да правим нещата по малко по-различен начин.

Едно от нещата, които притесняват хората най-вече е дали места като Блуотър няма да навредят на Хай Стрийт.

Трябва да отбележим, че Блуотър въобще не е конкуренция на Хай Стрийт. Хай Стрийт винаги ще си остане частен персонализиран търговски квартал за всяка малка общност из цяла Англия.

Тук долу в Зимните градини, точно под извивката на стъкления покрив, ще има места за 450 души, а освен това ще направим и малък басейн. Всеки от тези дискове ще има по една каменна водна лилия, и децата ще могат да си играят около тях.

Блуотър е уникален, защото той носи духа на провинциален Кент.

Скулптурите, издълбаните по панелите епиграми, решетките – всичко тези детайли говорят за уникалното качество на средата, което не се повтаря никъде другаде по света.

Според мен характерно за 20-ти век е, че модернизмът изтри културната идентичност на градовете и държавите по света. Тук, в Блуотър, ние искаме да възстановим характерната архитектура, която говори много за страната.

Но тези завъртулки, лисичета, зайчета, елени и розички не откриват ли път към обвинения в желание за уподобяване на Дисниленд?

Дисни е по цял свят – събира части от различни култури и ги смесва наново. Ние подбрахме много внимателно най-характерното от британската култура, за да направим Блуотър истинска витрина на уникалното в нашата страна.

Смятам, че този аспект открива цяло ново измерение в архитектурата, от една страна, и в търговията на дребно и свободното време, от друга.

От откриването си насам Блуотър е невероятно зает. Дали защото хората пазаруват, или има някаква друга причина?

Според мен е фантастично! Много е хубаво за децата.

Атмосферата е прекрасна. Концепцията. Навсякъде е светло и широко.

Великолепно е! Всичко е под един покрив.

Има много места за паркиране. Можеш да разглеждаш в продължение на часове.

Направо като дошъл от бъдещето.

За мен няма кой знае какво значение. Аз просто вървя след нея.

Различно е, нали?

Хубавичко. Не се мотая по магазините.

Впечатляващо.

Според мен е великолепно.

Не ми харесва много.

Куун вижда как идеята му се осъществява, но той уподобява Коулридж, като пише и поема за творението си.

Тебеширено бели скали и сини води

окръжават кристалния нов град.

Паркове под разцъфналите сенки,

Блестящи красиви магазини…

Изпъстрени с кули покриви гонят небето,

където гостоприемни зали канят пътниците,

и приютяват живата картина на пазара.

Изящни куполи разкриват гледки.

Свеж въздух влиза през аркадите.

Водоскоците са зрелище

за зимната градина и градския площад,

където вик се носи по земята:

„Построй таз мечта със праведни ръце,

и сърца, които с индустрията бият“.

Те са дошли от всички краища на Великобритания, за да чуят и да се срещнат с писатели от цял свят. „Словото“ – едно от най-големите литературни събития в Лондон, отбелязващо силата на словото във всичките му форми.

Провеждат се срещи с известни писатели, където те раздават автографи. 63-та беше много известна година. Без аз и мнозина други да знаем, войната във Виетнам се развиваше с пълна сила. Много хора са ми казвали, че когато са се явили на служба, старите войници им дали по едно копие от „Параграф 22″, и им казали: „Прочети го, и ще разбереш какво правиш тук“.

Желанието на хората да се видят отблизо с такива легендарни автори като Джоузеф Хелър е съвсем разбираемо. Но и самите писатели се радват на срещите.

Идването на такъв голям литературен фестивал е начин да се свържеш с други автори, с много широка публика, а в този конкретен случай е прекрасно да съм във Великобритания, защото съдбата на родната ми страна – Чили, е свързана с тази на Англия.

Писателят има предвид процесът срещу генерал Аугусто Пиночет по обвинения срещу него за периода, в който той управлява Чили. Огромен брой хора изчезват, арестувани от военната Хунта.

Синът ми е в неизвестност от осми май миналата година. Казаха, че го отвеждат само за няколко часа. За рутинна проверка… После колата потегли… нямаше регистрационни номера… не мога да разбера нищо за сина си.

Литературата допринася за политическите промени, малко по малко. Ние променяме хората. Хората променят историята. Ние променяме езика. Когато можеш да си представиш нещо да се случи написано, то може би ще се случи и в историята.

Казаха, че го чули, чули го да вика. Някой ми каза, че времената били такива. Какъв свят. Каква страна… А аз питам как един баща и една майка могат да живеят, когато знаят, че синът им е измъчван?

Една от ключовите теми в литературата е оцеляването от историческите сили.

Личното страдание е вдъхновило британския писател Джо Бидър. Той е бил преуспяващ изпълнителен директор на фирма, но на няколко пъти страда от сериозно душевно разстройство, след което напълно променя кариерата си.

Като проба, поставена в буркан, плътта ми очаква следващия тест. Следвай този пръст. Натисни тук. Върви по тази линия…

Изведнъж, както си седях зад бюрото на изпълнителния директор, започнах да пиша поезия, която идваше от нищото, и нямаше как да я спра.

Вие наблюдавате душата ми като невролог. Не предлагате надежда, нито прогноза. Но ме окуражавате да пиша. За разлика от вас, аз полагам думите си на хартия, за да ги четат всички.

Джо помага при създаването на „Поезия на оцелелите“, която организира кръжоци и изпълнения за автори, които са преживели умствени разстройства.

Според мен двойката процеси на творчество от вътрешната истина, а след това и приемането на занаята и конструктивната критика имат огромен лечебен ефект.

Вечерта на разнообразието е друго фестивално събитие, при което се отделя най-голямо внимание на една от най-мощните употреби на думите от младите хора – рап-изпълненията.

Рапът може да бъде и спонтанен, което се нарича „фрийстайлинг“, но може да бъде и предварително написан. Ние винаги сме писали текстовете си, сега те са много по-развити. Говорим за неща като общество, религия; в общи линии дълбоки теми, някои от табутата в обществото ни.

Аз наистина мисля за себе си като за писател, защото има хора, които пеят чужди песни, но аз сам си пиша песните.

Имам написани малко текстове, като освен рап-парчета, имам поеми и други творби, така че наистина се смятам за писател.

Когато го правя така, по някакъв начин разкривам душата си.

Творчеството има много вдъхновения. В една друга фестивална сесия един белгийски автор казва на децата, че писането на приказки е като рисуването.

Всичко, което съм чувал от семейството си и от другаде е тук. Също и книгата, която пиша със собствените си ръце. Лондон също е вътре. Всичко е в главата ми, след което го полагам върху бялата хартия… като рисунка. Разбирате ли сравнението?

Малките деца се окуражават да ценят повече книгите, като ги правят сами под ръководството на детската писателка Пам Робсън.

Погледнете сега отзад. Виждате ли какво направих с ръбовете? Може би сега ще искате да поукрасите малко отпред и да напишете заглавие.

Някои от тези малчугани може би един ден ще стане писател. Какво мотивира успешните автори?

Аз съм писател от 1961-а, след „Параграф 22″. Захванах се с това, което исках да правя най-много. Не ми се е случвало често да съм принуден да работя с хора, които не харесвам.

Е, освен че по този начин си изкарвам прехраната, това е част и от развлекателния бизнес.

Аз съм обикновен артист. Искам хората да четат книгите ми. Аз съм разказвач на приказки.

Според мен основната цел на един писател е да бъде възможно най-искрен към себе си, и да предизвиква читателя да допринесе с нещо, да помогне в това въображаемо пътуване.

Но с другите развлечения като кино, телевизия и компютри, писаната дума не е ли под заплаха?

Пишем думи от незапомнени времена. Винаги ще имаме писаното слово.

Всяка година се издават все повече и повече заглавия, съживяват се класиките, на пазара излизат нови автори, старите кримки като мен правят по нещо ново.

Разбира се, че ще оцелее, защото в определени условия четенето не само е едно от най-големите удоволствия, но и единственото нещо, което можеш да правиш.

Всяка година британците харчат впечатляващи 600 милиона паунда за нещо много скъпо тям.

Дрехи? Коли? Децата? Не, става дума за домашните им котки.

В 60% от домовете има по една… два… или повече… В Лондон на специално шоу, организирано от Националния котешки клуб, собственици от цяла Великобритания се събират, за да покажат котките си.

Той е добро момче. Много хубава опашка.

Страхотна козина, много добър темперамент. Все едно не е на шоу, а си е у дома.

Има много добре оформени крайчета на ушите. Очите му също имат много добра форма. Още малко по-зелени, като бирманска порода. Сладур!

В момента котките са най-популярните домашни любимци във Великобритания.

Всъщност има почти 8 милиона котки, и около 60% от домакинствата си имат поне по една.

По цял свят хората свързват Великобритания с кучетата, но котките тук са много по-популярни от кучетата. Според мен поради промяната на начина на живот, котките са много по-лесни за отглеждане, а и заетите хора наистина имат нужда от тях.

Хората са по-здрави, когато притежават котка. Някои изследвания галенето на котка намалява стреса, а според мен прави хората по-добри.

В котките има нещо, което изважда навън най-доброто у хората. Като че ли то отразява една страна от душевността на британците.

Тук идват хора от цялата страна, особено такива, които се интересуват от котки. Те търсят различни породи за развъждане и се интересуват от начините на отглеждане.

Това е моят котарак Кевин. Днес го донесох със себе си. Това е нашето първо изложение. Той е от породата черна ориенталска, и днес спечели награди за най-добър в породата си, както и първа награда на шоуто. Той си пада малко разбойник, но сега е спокоен. Хмммм…

Повечето британци не биха искали да отглеждат расови котки. Това, което виждате днес тук, са расови животни, но хората много ги обичат.

Котките са идеални за домашни любимци, защото са напълно независими, но имат нужда и от вас. Имат нужда от обичта ви. Имат нужда да ги храните.

Не са обаче така зависими от вас, като, да речем, кучето. Няма нужда да ги извеждате на разходка. Ако се прибирате късно, те нямат нищо против. Не лаят, и няма да притесняват съседите. Те са иделни за градския живот.

Освен това те са и идеален контраст на напрегнатия ден в офиса. Прекрасно е да си имаш котка, която да погалиш. Помага ти да се успокоиш след работа. По някакъв начин цивилизова – ако не можете да сте добри с животните, то вероятно не можете да сте добри и с останалите хора.

Обичам котките си, защото са много интересни. Просто те карат да се чувстваш приятно, да се усмихваш, когато им говориш. Много ги обичам.

Привързваш се към тях.

Притеснявам се за тях.

Понякога Стюарт отива в кухнята да ми направи чай. Когато още не се е върнал след един час, аз отивам, и го виждам прегърнал някоя котка, а той казва: “О, извинявай, толкова време ли мина?” Не са все едно като собствените ти деца.

Малко е притетеснително да призная, че ме ревнуваше една котка, но редът вкъщи е такъв: Касий, Енцо и Хана… ако тя има късмет…

Не е чак толкова напрегнато.

Лора, моята котка е номер 17 сред всички котки в клуба, обхващащ цяла Великобритания. Тези котки посещават домове за стари хора, детски приюти…

…места, където хората не могат да си гледат котки, но много ги обичат. Водим нашите котки там, и хората ги галят, вземат ги в скутовете си. Една котка в нашия клуб няма нужда да е расова – може да е от всякаква порода. Просто трябва да е приятелски настроена, не бива да се страхува от непознати.

Лора е много дружелюбна. Тя много обича да ходи в дома за стари хора, и се оставя да я галят. Ляга в скутовете им. А точно това се иска от една котка в нашия клуб.

Зрасти. Приятно ми е.

Не ви ли се иска да я прегърнете?

О, да. Как се казва?

Лора.

Красиво момиче…

Хубавица си ми ти, нали…

Повечето от обитателите в дома за стари хора много се радват, когато отидем там с Лора, защото през целия си живот са гледали котки, но сега не могат. Тя им връща спомените, и мнозина много се вълнуват при срещите си с нея, защото си спомнят за много хубави неща от времената, когато са били млади, и са имали котки.

_________________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания тринадесета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

6