programme122-britain16

UK Today Programme 122 – Съвременна Британия №16

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

документалния филм “Съвременна Британия”,

шестнадесета част

В това издание на Съвременна Британия ще видите:

Помощ за поддържането на мира в Босна – в търсене на необезопасените мини.

Защо понякога пътуването е по-важно от пристигането.

Ветеринарни мечти – лекарите, които специализират в помощ за слепи животни.

И накрая – в очакване на новото хилядолетие циркът подготвя последното си представление за този век.

Това е Сараево… един град, който преодолява горчивото минало.

Днес в Босна цари мир – кръвопролитията от средата на 90-те бяха прекратени от Дейтънското споразумение.

Но трите години обсада разкъсаха този мултикултурен град на части… загинаха 10 хиляди души.

Босна и Херцеговина се възстановява, но все още си личат някои от белезите… а има и едно смъртоносно наследство.

Всред разбитите фасади и строителни площадки се спотайват убийци…

…един милион неексплодирали мини, гранати и бомби.

Картата на страната е изпъстрена с червени петна, където все още има смъртоносни минни полета.

Великобритания помага в международното начинание по прочистването на мините, координирано от босненските власти. Едно пътуване с кола из Сараево обаче показва опасността и мащаба на задачата.

Проблемът с мините в Босна е най-важен, особено ако погледнете процеса по реконструкция.

Участието в това задание е истинско предизвикателство, но в същото време е и много болезнено. За щастие имаме подкрепата на международната общност, така че аз съм много, много оптимистично настроен.

Всичко е в процес на преустройство. Някога тук, в предградията, минаваше предната линия на бойните действия.

Преди обаче да се направи каквото и да било друго, мястото трябва да се прочисти, а това може да отнеме месеци или дори години.

За хилядите жители на Сараево, които са бежанци в собствената си страна, един толкова дълъг процес е непоносим.

Често хората рискуват живота си, въпреки опасността от мините, да се върнат у дома.

Прочистването е невероятно бавно и може да се извърши единствено ръчно. Дори и при участието на около 1400 души и наличието на международна помощ и финансиране, за обезвреждането на 30-те хиляди минни полета в Босна ще са необходими години.

В момента се подготвят британски кадри, които ще ускорят процеса.

На стотици километри оттук, в мирните поля на Нортхамптъншър, своят дебют прави едно ново средство в борбата срещу мините.

“Темпест”, прочистваща земята машина, е творение на катедрата за технологични разработки в университета Уоруик.

С правителствено финансиране там от години разработват миночистачен апарат и защитни облекла. В Камбоджа вече се използват две машини, а тази е предназначена за Сараево.

Традиционният метод за борба с мините е откриването, което може да бъде много опасна работа. Всъщност много от организациите, занимаващи се с това губят повече хора при пътни инциденти, отколкото от мини. Безопасността обаче се постига само с много внимание, и преди всичко с отстраняване на растенията. Това е така, защото когато земята не е била използвана в продължение на 10-15 години, тя прораства. Храсти, камъни и всякакви други неща пречат, и трябва да се махнат, за да може спокойно да мине човек с метален детектор. Така беше замислена тази машина.

Производството ѝ не трябва да е много скъпо, което се и опитваме да постигнем. Използваме компоненти, които са произведени тук, на място, например дизелови двигатели и други подобни. При това ниво на технология всичко би могло да се сглоби в някоя средна работилница.

Все пак се опитахме да ограничим разпространението на технологията не само със сумата пари, необходима за разработката ѝ, но и като политика, защото в противен случай биха могли да се справят с нея на места като Уганда, Мозамбик, Афганистан или Камбоджа.

“Темпест” е проектиран, за да ускори един елемент от методичната и опасна задача по откриването на експлозивите.

Където е вероятно да има мини, всеки квадратен сантиметър бива внимателно прочистен, за да се открият опасните устройства.

В най-добрия случай човек за един ден може да прочисти зона от около 15 квадратни метра.

“Темпест” ще може да почисти и подготви такава площ за минути, като с това осигурява безопасността на операцията.

Това е противопехотна мина “Пе Ем А – Едно”. Всъщност това е мина, реагираща на допир, в която има 200 грама експлозив с химически детонатор.

А това тук е “Пе Ем А – Едно” със звезда отгоре.

Това е така наречената рогата подскачаща мина… приблизително на 18 сантиметра от кръга, след което се взривява.

Това е много опасна мина – взривява се при настъпване или като се опъне жицата.

Тази тук откъсва краката до коленете.

Тази мина убива всичко живо на 50 метра наоколо, а тази – на 30…

Преди няколко дни при подобен инцидент бяха убити 46 овце.

Преди да бъде предприето каквото и да било прочистване специален екип има задачата да взриви местата, където се предполага, че има мини.

Сега се проверява старата защитна линия при Ступ на север от града, за да се прецени опасността, преди да започне същинското обезвреждане.

Един работник е забелязал в храсталака неексплодирала реактивна граната. Златко трябва да я извади. Той е член на норвежкия екип по обезвреждане на мини – организация, която играе много важна роля в цялата операция в Босна и Херцеговина.

Почти всички техни служители са вербувани сред местното население.

Сега “Темпест”, прясно боядисан в бялото на Организацията на обединените нации, пристига от Великобритания, за да помага в операцията.

Той се управлява дистанционно от този брониран команден джип. В него екипът от Уоруик го направлява през минното поле.

Машината е проектирана да издържа на малки мини и да се поправя лесно, ако до него се взриви някоя по-голяма.

Трябва да сме наясно с мините. Ще отнеме доста време.

Проблемът няма да бъде решен, да кажем, още поне 30 години.

Изключително важно е да се използват съвременни технологии, които биха ускорили процеса.

Отначало имахме доста проблеми с машината, особено с частите, но постепенно ги разрешихме. Никой проблем не е неразрешим – нещата постепенно се подобряват.

Днес няколко часа прочиствахме в една тежко минирана област, при което машината се представи много добре.

До няколко седмици “Темпест” напълно ще влезе в експлоатация и ще бъде завършено обучението на босненския екип.

След това апаратът ще се включи в трудоемката задача по обезопасяването на тази земя за бъдещето… един следотърсач на дългия път към трайния мир в Босна и Херцеговина.

Най-разпространеното във Великобритания хоби е риболовът с 5 милиона почитатели. След него идва не футболът или нещо друго, а пътуването с железница с 2 милиона почитатели. Те се интересуват от парни локомотиви, музейни експонати, пътувания по главни ЖП линии и всички други аспекти на железопътното дело.

Влакът на втори перон е за специални чартърни услуги.

В нашето Общество на железопътните клонове имаме хиляди членове.

На подобни пътувания идват около 300-400 души.

Идеята зад тези неформални събирания е да се обиколят колкото се може повече от нестандартните ЖП линии във Великобритания. Минаваме по товарни линии и депа.

Обикновено излизаме извън пътническите линии.

Някои хора колекционират пощенски марки, монети, автомобили и какво ли не още. Аз колекционирам ЖП линии.

Прекарвам цялото си свободно време по линиите, понякога от осем сутринта до 6-7 вечерта.

Ето ни обратно в Уълуин Гардън Сити, но сме от другата страна на гарата. Тръгнахме от първи перон, който е ето там, а сега сме на първи.

Да, точно така, аз попитах дали се движим по правилния път.

Мнозина от нас се интересуват от сложната железопътна система. Използваме планове на линиите, за да отбелязваме маршрутите и изучаваме накъде отиват.

Стигнахме далеч навътре в депото от дясната страна на диаграмата, точно зад стоянките на вагоните в южния край. Сега потегляме отново на север точно до следващата линия, след което ще преминем за трети път, и после отново на главната линия за Лондон.

Аз си водя бележки за маршрутите, по които минаваме. Записвам откъде минаваме и кога стигаме.

За другите може и да няма никакъв смисъл, но поне докато е важно за мен, ще го правя, без значение дали някой друг го разбира.

Тук има един локомотив влекач, който се използва единствено, за да доставя удоволствие на хората, тъй като не участва в пътническия трафик.

Точно това става сега… Да, да… много необичайно.

Сега минаваме през мивката, където се почистват влаковете.

Бях много изненадан, когато видях как се мият вагоните и локомотивите.

Ако сте на главната линия, която е отдясно, не бихте могли да видите онова, което се вижда, когато се влезе в депото.

Били сме на места, които вие вероятно никога няма и да видите…

…където не може да се стигне нито по пътя, нито пеш.

Това е железопътната сцена.

В момента се намираме на така наречената гара Камдън Роуд, Сейнт Парнъс, Примроуз Хил. Някога това е била доста голяма гара – вижте къде се пресичат линиите, имало е много повече перони.

Това много стара сигнална кутия. Сега се намираме в друг участък на червената линия. Погледнете колко е сложно… Вижте къде сме – тук завива надясно. Да… Няма да преувелича, ако кажа, че трудно ще намерите ЖП линия, по която да не съм минавал.

А ето я и най-интересната част от деня – влизаме в пощенския терминал.

Това се случва за първи път… така смятам аз.

Човек може много да се пристрасти към нашето хоби. То се превръща в главно извънработно занимание.

Може би когато свърша с цялата страна, ще си организирам празнична вечеря или нещо такова. Допълнителна чаша вино с храната…

Не смятам, че някога ще спра.

Може би ако си намеря добра жена, ще спра, не зная…

Това е – смятам, че постигнахме това, което трябваше. Влакчето най-после ще го сложат да си легне. Сега ще отида да пийна едно с неколцина от членовете на клуба, които освен че обикалят по ЖП линиите, имат навика често да посещават и определен вид обществени заведения.

Ето, почти стигнахме, Бенсън…

Този ден е много напрегнат за Кристин Скот и нейния шестгодишен лабрадор Бенсън.

Той има катаракта и на двете очи, затова сега ще му бъде направена операция. Хирургическата намеса ще бъде извършена в специализираната ветеринарна очна клиника селото с твърде кратко и точно име „Ай“ (Eye), близо до Хиърсфордшър.

Бенсън, добро момче… Ето ни и нас.

Клиниката е уникална за Великобритания, тъй като е единственото офталмологично лечебно заведение, което работи само по препоръка.

Смятате ли, че вижда нещо?

Да, вижда, но слабо, и продължава да се блъска в разни предмети.

Всички животни идват при нас от други ветеринарни хирургии, също както ако ние отидем при личния си лекар, а той ни препрати към някоя местна специализирана очна болница.

Зрението му се влошава от една-две години. Постепенно ставаше все по-зле и по-зле, докато в един момент решихме да му се направи операция, защото той е толкова мил, а децата ни така го обичат. Преди те хвърляха топка и той се втурваше да я гони.

Сега ще трябва да го оставя, но зная, че ще е в добри ръце. По-късно ще позвъня, за да проверя как е. Нямам търпение да си го взема утре…

Болестите на роговицата са сред най-честите проблеми, а ако се спрем на очите, катарактата е нещо, което ние можем да подобрим значително по хирургически път. Така връщаме зрението на животните, и те живеят много по-добре.

След щателен преглед дават на Бенсън обезболяващи и и го отвеждат на операционната маса.

Техниките при нас са много подобни на човешката офталмология, като се изключи това, че ние не можем да помолим пациента да си подпре брадичката и да гледа неподвижно в една точка.

На Пол Евънс ще му бъдат необходими около два часа, за да отстрани катарактите и от двете очи.

Смятам, че с последните постижения във ветеринарната офталмология постигаме все по-добри резултати. Имаме средно 95% успешни операции на катаракта.

Докато Пол Евънс оперира Бенсън, неговият колега Джон Ерингтън приема спешен случай.

Спокойно… нищо няма да ти направят…

Господин и госпожа Дикин са много загрижени, когато чуват, че котката им Шалом има нужда от незабавна хирургическа намеса. Естествено, както и много други собственици на животни във Великобритания, те са малко резервирани относно необходимите процедури, тъй като са гледали доста ветеринарни програми по телевизията.

Ветеринарните телевизионни програми напоследък са много популярни – дори и в момента вървят пет или шест поредици.

Може да се каже, че това до голяма степен е част от британския манталитет да притежаваш домашен любимец. Повечето хора имат животинчета вкъщи – така те се идентифицират с клиентите, които отиват при ветеринарите, а също и с техните проблеми.

В клиниката, която е създадена преди 8 години, сега се извършват над 650 операции годишно.

Прекрасно е, когато се събудят… такива едни сънливи…

Въпреки че тук се занимават главно с домашни животни, тукашните хирурзи привлякоха вниманието, когато извършиха операция на рядък сибирски бухал.

Бухалът Борис беше доведен от Корнуол, тъй като е сляп от три години.

Той беше 15-16 годишен, но не можеше да сяда на клони, а само по земята. След операцията обаче са го виждали да лети.

Друг интересен случай е този с кенгуруто Сами. Той е от зоопарк… майка му обаче умира, и той развива катаракта от това, че не може да смила млякото, с което го хранят. Имахме дори и един таралеж, който ни беше докаран тук, след като си е наранил едното око. Понеже виждаше само с другото, постоянно се въртеше в кръг. След като го оправихме обаче всичко беше нормално.

Браво. Здрасти Бенсън! Хайде да видим как си.

Смятам, че една от причините, поради които работата в клиниката се увеличава така, е, че ветеринарните хирурзи предлагат на клиентите си повече възможности и съвети.

Имаме хубави, ясни очи. С Бенсън нямаме никакви проблеми, той дори преди малко похапна. До този момент денят е успешен.

__________________________________________________________________________

Циркът трябва да се развива. Трябва да се променя с времето, а съвременната публика изисква един много по-сложен вид представление, отколкото публиката преди 100 години.

Това смесица от стилове – карнавал, театър, танци…

Хората търсят начини да напрягат телата си до границата на възможностите им, както и да се изразяват във физична и динамична форма.

Циркът показва човешките стремежи, това, на което са способни мъжете и жените…

Домът на съвременния британски цирк се намира в уличките на лондонския Ийст Енд.

Съркъс Спейс се намира в бившата електроцентрала Шоърдич, която е била открита през 1896. Двата главни отдела са генераторната камера и горивната камера.

Наричаме Съркъс Спейс електростанцията на съвременния британски цирк. Тук предлагаме пълен списък възможности и средства за обучение. Имаме часове по практика и репетиции за изпълнители и компании, както и вечерни часове.

Накрая издаваме и национални дипломи.

Това поставя цирка в сектора на висшето образование, като му осигурява положение, за което танцът, драмата и медии е трябвало да се борят.

Един типичен ден – ставане в девет. След това час и половина урок по акробатика. Обяд. После идва ред на час и половина занимания с трапец. Обикновено денят свършва с урок по управление на или по цирков език.

Според мен най-важното нещо в цирка е, че той трябва да изпълни възможно най-много от четирите критерия… аз ги определям така:

„Оооо“ както в „Оооо – искам и аз така!“

След това „Аааа“, което е „Аааа… това е прекрасно“.

„Ха-ха-ха“ е, когато се търкаляте по пода от смях.

И накрая „Уффф… Не знаех, че хората могат да правят такива работи“.

Има едно изместване от традиционния цирк, особено в начина, по който изпълнителите влагат повече разказвателни елементи в работата си.

Във всеки един момент трябва да знаете къде се намирате в пространството. Не сте сигурни… Тъкмо се пробуждате… Това е едно ново преживяване.

Моето солово изпълнение е за Птицата-феникс и как тя се възражда от пепелта.

Съвсем лесно е да научиш един номер, а после още много други. Най-трудно ми е да ги сглобя заедно, така че да се получи нещо смислено.

Дами и господа, добре дошли на площад Хокстън. Добре дошли в Съркъс Спейс!

Едно от ключовите неща в съвременния цирк е опитът да не се съсредоточава вниманието върху индивидуалните действия, а върху ансамбловите изпълнения.

Този подход е приет и за планираното за Нова Година представление.

От Съркъс Спейс са поели ангажимента да обучат 90 млади хора, които може да излязат на новогодишното шоу.

Новогодишното представление ще бъде едно аудио-визуално зрелище, което ще се изпълнява от три до пет пъти на ден на огромна арена. Зрителите му за една година ще надхвърлят 12 милиона.

Обучението е много интензивно. Всички идват в 8.30 сутринта и остават до 6-7 вечерта.

Всяка от дисциплините си има своите силни страни. Необходима е голяма дисциплина, особено ако работиш по тялото си през цялото време. Всяка сутрин се разтягаш и правиш силови упражнения. Трябва наистина да се учим много бързо, за да стигнем до нивото, което те искат.

Чувствам се почти като дете в магазин за играчки с всички тези неща, които правя.

За втори път скачам с въже. Не е толкова трудно, колкото е плашещо. Когато човек се качи там горе и трябва да се пусне след това, страхът е голям, а усещането – лудо…

Смятам, че за тях това ще бъде удивителна възможност и невероятно преживяване. Не са много хората, които могат да кажат, че са работили за някоя компания в такъв мащаб. А нека не забравяме и обучението, което получават. Те са най-добрите от най-добрите…

Надяваме се да реформираме цирка, да го променим… да му вдъхнем нов живот.

Ето това е Британският цирк. По същия начин има бритпоп, или британски поп. Има си собствен нрав, характеристики, а не на последно място и тънкото британско чувство за хумор. Самият факт, че Съркъс Спейс съществува, означава, че е настъпила златна ера за цирка.

Надявам се само да не избухна в сълзи на първото представление.

Много адреналин… възбуда… Направо нямам търпение да започна…

__________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания шестнадесета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

4

6