programme124-britain14

UK Today Programme 124 – Съвременна Британия №14

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

документалния филм “Съвременна Британия”,

четиринадесета част

В това издание на Съвременна Британия ще видите:

Горските войници – борбата за зелените и красиви британски земи.

Най-великият „бенгалски“ англичанин почина на 101 години.

Нека бъде естествено – във Великобритания се възражда интереса към храните, произведени без употребата на изкуствени торове и пестициди.

Заемете местата си – британските футболни стадиони са обновени.

И накрая – назад към природата, за да почиваме на селско спокойствие.

_________________________________________________________________________________

Тези горски поляни са скрити бази за партизанската война, която се води из цяла Великобритания.

Тези еко-войници са част от множеството групи в страната, които смятат, че природата е заплашена от предприемачеството.

Те твърдят, че единственият начин да се предотврати това е чрез пряко действие – дори и когато това означава конфронтация и престъпване на официалните законови мерки.

Прякото действие означава да се вземе в нашите ръце отговорността за околната среда. Това е последната линия на защита.

Тук има толкова много различни хора, защото околната среда е на хората, това е тяхното обкръжение. Без значение дали си на 6 или на 60 години, твоята среда ти влияе.

Не само хората с дълги несресани коси са несправедливо критикувани. Аз уважавам всички, които живеят и мислят като тях.

Не така обаче гледат на проблема предприемачите.

Според мен е погрешно да се смята, че прякото действие е единственият начин да наложиш мнението си. Добре е, че много хора се интересуват от състоянието на околната среда, и че не смятат да предприемат преки действия.

Всички промени тръгват отдолу. А обикновено Парламентът е последното място, до където стига посланието ти. Когато нещо бъде решено в Парламента, можете да сте сигурни, че общото мнение на нацията вече е формирано, и най-накрая е стигнало до върха.

Предполага се, че живеем в демократична страна, но всъщност не е така. Има една известна приказка: „Не гласувайте! Правителството може да се промъкне!“

Аз не искам да променям обществото, като го разрушавам. Тази идея е анархистка. Не, аз искам да го преструктурирам.

Групите за пряко действие много умели в пропагандирането, но предпочитат да не поемат по демократичния път, а да нахлуват, да причиняват закъснения. Често нарушават закона, а това определено не може да е право.

Напоследък действията за защита на околната среда се развиват едновременно на местно и на глобално ниво с международни организации като Грийнпийс, които работят заедно с местните групи.

Но без оглед на право и грешно, отговорността всичко да бъде справедливо и в рамките на закона пада върху британската полиция.

Ние охраняваме една либерална демокрация, и го правим преднамерено и съзнателно. Всъщност полицията най-точно може да бъде описана като арбитър при тези спорове.

Няма никакво съмнение, че британската система за опазване на обществения ред е базирана на съгласието, което означава, че опазваенто на обществения ред в една либерална демокрация е силно желателно.

Законът е динамичен. Има някои закони, които ние използваме, като например законът на Брийч, датиращ от 14-ти век.

В това отношение законите във Великобритания са по-добри в сравнение с други страни, където просто биха ни свалили с пушки от дърветата. Но в други отношение не са така добри. Има множество слабо известни закони, по които могат да ни гонят, и които не значат почти нищо за хората извън нашата среда.

Могат да ни затворят само заради факта, че се намираме в чужда собственост. ЩЕ ни затворят за криминално нарушение.

Всеки по-голям проект се допитва до общественото мнение. Това е възможност за всекиго да стане и да си каже приказката. А накрая решението се взима въз основа на резултатите.

Допитванията до общественото мнение са доста несериозно нещо. Много рядко в тях печелят хората, които са на наша страна, протестиращите. Всичко се нарежда срещу тях.

Ние не познаваме системата. Нямаме нито парите, нито ресурсите, за да се борим серщу тях на така нареченото ниво за противоборство.

Опозицията трябва да се финансира от обществото. МНого рядко можеш да получиш някаква помощ, ако съдиш полицията за малтретиране. А защо да не получиш юридическа помощ, ако си в опозицията на правителствената политика?

Смятам, че все по-често се оказваме в ситуации, при които организаторите на кампании смятат, че са честни, само ако печелят, но извисяват вой до Бога, ако загубят.

Една от най-ефективните тактики е отиването под земята.

Тунелите са най-добрия начин хората да стоят в гората заради горските къщички.

Катерачите могат да дойдат много бързо, и да ни свалят. Това не е проблем. В тунелите те трябва да те разкопаят физически, а ние използваме и бетон.

Когато движение като това започне да се развива, то е твърде крайно. След това, ако спечели обществената подкрепа, хората, които го ръководят, трябва да се заслушат. Не само Парламентът, но и компаниите трябва да кажат: „Ние ценим природата!“ Всъщност казват го, но през това веме са заети да замърсяват всичко наоколо.

Няма абсолютно никакъв смисъл за си навличаш лоша репутация, когато всъщност твърде малка част от мерките, които предприемаш, успокояват положението.

Обожавам Англия! Аз съм истински англичанин, и не ми харесва начина, по който я управляват.

Не ми харесва, че обществото отново отправя лични нападки.

Това толкова красиво място. Не заслужава да бъде разрушено, ето защо се занимавам с тази задача. Не желая да бъде разрушено родното ми място, което така обичам.

Има хора, наречете ги както искате – пророци, смелчаци, последователни или принципни, които учат останалите. Според мен въпреки че през годините забравяме министър-предстедатели, канцлери, крале и генерали, никога не забравяме учителите си.

Това са хората, които носят светлината в този свят, които дават на останалите вяра, за да предприемат действия в защита на собствените им интереси. Така напредва цивилизацията.

_________________________________________________________________________________

Доктор Нирад Чаудри, за мен е огромно удоволствие да ви поздравя за 100-ния Ви рожден ден. Моля приемете моите най-добри пожелания; нека празникът ви бъде весел. 23-и ноември, подпис: кралица Елизабет.

Тази телеграма от Кралицата е по случай 100-ния рожден ден на великия бенгалски писател Нирад Чаудри.

Той е роден в Индия, и умира в дома си в Оксфорд в началото на август 1999-а, навършил 101 години.

В една моя книга бях писал, че животът ми е най-удивителния пример за оцеляването на негодните. През целия си живот съм бил болнав. Единствено със силата на волята си съм продължавал напред.

Да гориш с този пламък, да поддържаш този екстаз, това е успехът в живота. Отче.

Това е моят девиз в живота.

Докато работи мозъкът ми, ще бъда доволен. Какво друго очаквате да каже един забележителен стогодишен старец?

Не вярвам в отвъдния живот, или че мога да оцелея след смъртта. Всички религии твърдят, че пресичаме космичните потоци, идваме от един отвъден свят, и отиваме в друг такъв. Аз обаче не вярвам в това, откакто станах на 20 години.

Религията е гласът на човека срещу смъртта. Неспособността му да приеме смъртта като край на нещата е създало религията.

Чаудри живее във Великобритания през по-голямата част от живота си. Един от най-големите индийски писатели на 20-ти век, той е противоречив и заради любовта си към Британия и нейната култура.

Първата му книга, „Автобиография на един непознат индиец“, се смята за една от най-великите в индо-английската литература. Той пише и много други книги на бенгалски и английски.

Не мога да бъда англичанин, докато цветът на кожата ми е такъв, какъвто е. Но аз определено съм последния шампион по английски ценности. Представата ми за това кое е доброто в английските книги се оформи, след като прочетох най-великите класически прозаични произведения от 16-и век до 20-е години на 20-и. Няма нито една книга, която да не съм прочел.

Да вземем дори само една новела – „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, която прочетох за първи път през февруари 1914-а. Оттогава до 1997-а съм я чел над 200 пъти. Зная я почти наизуст. Когато получавах образованието си, господстваше идеята за ренесансовия тип енциклопедично обучение, т.е. човек трябва да знае по нещо от всичко и от всичко по нещо. Така и направих.

Той е много чист, ясен писател – невероятен е в използването на езика, невероятен е в усещането на думите и структурата.

Факт е, че трябва да го признаем за един от авторите, които ще бъдат четени в идните времена, дълго след като всички ние умрем.

_________________________________________________________________________________

Този лондонски супермаркет е уникален. Всичката храна, която се продава тук, е органична – произвежда се по естествени методи.

„Планет Органик“ задоволява нарастващото търсене на храна, приготвена изключително без все по-съмнителната полза от употребата на химикали, обогатители и други научни методи.

Търсенето храни, произведени без употребата на изкуствени торове и пестициди, се увеличи изключително много през последните няколко години. Напоследък хората започнаха да се замислят повече за храната си, за това какво ядат, какво има в храната им. Клиентите стават все по-знаещи в това отношение.

Нарастналото търсене се задоволява от ферми като тази в Шропшър.

Когато дядо ми и баща ми започнали да се занимават със земеделие, още дори е нямало такова нещо като “ произведени без употреба на изкуствени торове и пестициди“, и хората, които са вярвали в това, са били много малко на брой. Те никога не са и мислели, че ще намерят пазар за продукцията си. Занимавали са се с това, само защото са смятали, че така е правилно и е добре за фермата.

Сега пазарът се развива невероятно бързо, и както изглежда има огромен интерес към храните, произведени без употребата на изкуствени торове и пестициди. Това е драстична промяна, протекла най-вече през последните пет години.

Пимхил е една от над хилядата ферми, произвеждащи храни без употребата на изкуствени торове и пестициди из цяла Великобритания. А броят им се увеличава.

Целта им е да произвеждат безопасни храни от здрави растения и животни в естествена среда.

Опитваме се да обогатяваме почвата по естествен път, и да следим за почвената структура. Необходимо е да се грижим за почвата и изграждаме подходящ баланс от хранителни вещества и минерали, които след това се предават на реколтата, и я правят здрава. На свой ред тя ги предава на добитъка и на хората.

Като правим мляко без употребата на изкуствени торове и пестициди, ние искаме да сме сигурни, че кравите са абсолютно здрави, и не са изложени на стрес. Затова сме много внимателни в работата си.

Добитъкът не се насилва да участва в системата, не го използваме до границите на генетичния му потенциал, а позволяваме на кравите сами да го достигат.

Не използваме никакви изкуствени обогатители при отглеждането на реколтата.

Това поле се обработва механично, но не се прилагат абсолютно никакви химикали.

Най-правилната политика срещу болестите са предварителните мерки. Ако можете да предотвратите болестта, то няма нужда да я лекувате. Ето защо прекарваме толкова много време и сме така внимателни при работата си с кравите. Ако те заболеят, има множество неща, киото можем да използваме – билкови и хомеопатични лечения, а ако е не ебходимо и конвенционална медицина, защото доброто състояние на животните е нашата най-важна цел.

Сеното се отглежда на плодородна почва, и расте по-бавно, което означава, че има необходимия баланс от хранителни вещества и минерали. По този начин предотвратяваме болестите. От научни изследвания зная, че понеже отглеждаме храната бавно и не я насилваме изкуствено с азот, стените на клетките са по-дебели, и тя не е така податлива на атаки от вредители.

Разликата между млякото, произвеждано по едната и по другата система е, че потребителят винаги е уверен, че кравите са отглеждани в много добри условия, и няма никакви изкуствени остатъци; освен това храната им отговаря на високите изисквания на Асоциацията по почвите. Така кравите са здрави и дават мляко в съответствие с естествения си потенциал, без да бъдат излагани на стрес.

Фермите за храните, произведени без употребата на изкуствени торове и пестициди, редовно се инспектират и лицензират. Организацията, която е оторизирана да извършва тези проверки, се нарича Асоциация по почвите.

Трябва ежедневно да записваме всичко, което правим, за да могат инспекторите по почвите да видят, че получаваме продукция, отговаряща на изискванията за една органична система.

Без тази автентичност потребителят няма никаква гаранция, че получава истински продукт. Всичко се корени в това, че ние получаваме допълнителни приходи от тези продукти. Те са скъпи за производство, но ние трябва да гарантираме качеството.

Храните, произведени без употребата на изкуствени торове и пестициди са по-скъпи, но са много по-висококачествени. Повечето хора могат да платят повече пари за по-добра кола или за чифт обувки, но не се и замислят за храната си. А тази е висококачествена, но заема много малка част от пазара. Така в смисъл на икономии и мащаб, тя е по-скъпа. Разпространителските мрежи са по-малки. Продукцията често също е по-малка. Но това е марков продукт, и ние се надяваме, че с разширяването на пазара цените ще спаднат.

_________________________________________________________________________________

1966-а, връхната точка на Световното първенство – Великобритания печели двубоя срещу Западна Германия на стадион Уембли.

При последния съдийски сигнал тимът на Боби Мур си заслужава място в книгите по история.

Сега световно-известният стадион ще претърпи радикална промяна.

След 75 години неговите известни кули-близнаци ще изчезнат, за да направят място за един съвършено нов стадион. Проектиран от сър Норман Фостър, той ще е готов до 2003-а година, и ще побира 90 хиляди души.

Вярвам, че създадохме проект, който запазва всичко, което хората свързват с Уембли – страхотния шум, атмосферата, зрелището. Разширяваме и подобряваме сигурността, безопасността и удобството, които бихте свързали не със стадион, построен в началото на 20-е години на 20-ти век, а с нещо, дошло от бъдещето.

Хората винаги много са обичали Уембли, кактвото и да се говори.

Ето, дори и днес е така – обичат го. Харесва им атмосферата. Обичат да идват тук, и да гледат кулите. Смятам обаче, че ще бъдат също толкова впечатлени, когато дойдат, и видят новия стадион.

В другия край на страната новият Стадион на Светлината в Съндърленд демонстрира една истинска революция в лицето на британските футболни игрища.

Със своите над 40 хиляди места, това е един от най-големите нови стадиони, създаден след 10 годишен период на усилено строителство.

Революцията в строителството на стадиони започна след трагичния 15-и април 1989-а, когато 95 зрители бяха убити при ужасното срутване в Хилсбъро в Шефилд. В резултат на това беше разработен доклада на Тейлър, и имаше правителствено разследване за причините за катастрофата, както и препоръка във всички стадиони да има само места за сядане. Трябваше да се измисли нещо напълно ново и свежо.

Ето защо строителството на един от най-необичайните стадиони отнема повече от 9 години, след ранните дни на футбола през 90-те години на 19-ти век.

Един век по-късно футболът е национален спорт.

Обкръжението обаче се е променило.

Промяната е наложена от безопасността – сега всеки има къде да седне. Сградите около игрището обаче са в стил „петзвезден хотел“.

Сега например има специални помещения за развлечение на приятелите и бизнес колеги.

Хубаво е да вкараме тук клиентите си. От тази гледна точка е хубаво те да влязат тук, да имат къде да се срещат…

Приходите от именно тази гостоприемност и организирането на пласмент чрез клубните магазини са помогнали за финансирането на новите стадиони.

Футболът трябва да работи много, за да привлече бизнесмени, а това оказва влияние и върху стадионите, защото те трябва да осигуряват места за настаняване и административни решения. След като се направи това, по-голямата част от стадиона вече е готова.

За всяко едно място за сядане или ложа за изпълнителен директор, могат да се построят няколко хиляди места за обикновени зрители, защото бизнесмените осигуряват страшно много средства.

За 23 милиона паунда Съндърленд вече има един от най-хубавите и безопасни стадиони във Великобритания.

Това спомага много за промяната на имиджа на тази игра, при което хората се връщат по стадионите. Някога тук са идвали по 15 хиляди души на мач. Сега се очакват два пъти повече.

Преместването в нов стадион е като пренасянето на много хора в нова къща. Всичко това е много лично, защото ние сме на това игрище от много дълго време, почти цял живот. Футболното игрище е сред непроменливите неща в клубовете, смята се дори, че то никога не се променя.

Това е най-хубавото нещо, което направихме. Събрахме удобно 40 хиляди души, а следващата година може би 50… Това е с над 20 хиляди повече, отколкото събира който и да е друг в североизточната част на страната. Това е страхотно! Напълно ме устройва!

Според мен се приближаваме… Имаме страхотен стадион и много добър екип.

Революцията при стадионите в страната означи много голяма промяна за футбола, защото така хората виждат, че нещата се оправят… че вървят на добре…

Атмосферата – все едно с нож да я режеш! В много от новите стадиони усещането е точно такова, и носи на запалянковците едно ново чувство за гордост.

Ихаа! Това е нашият клуб! Страхотен е!

_________________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания тринадесета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

5