Кино портрет на Уесли Снайпс
Уесли Снайпс: В момента съм щастлив… Мисля, че работите ми вървят доста добре, но хората са любопитни какво бих могъл да направя в бъдеще.
Водеща: Уесли винаги държи почитателите си в напрежение, и точно поради това той успява да развлича публиката. Нещо, което прави от дете.
Уесли Снайпс: Бях дребен като малък и затова исках да правя представления, да пея и да танцувам. И тъй като нямах нито физиката, нито височината, за да съм впечатляващ, открих друг начин да привличам хорското внимание. Научих се да говоря високо, да пея, да танцувам. Просто трябваше да се науча да правя нещо, и това беше само началото. По-късно под ръководството на една учителка – г-жа Джуди Харис, още ѝ помня името, та тя ми каза: “Виж какво , провери как стоят нещата в гимназиите, ако има курсове за актьори, мисля, че там ще се справиш доста добре!” Аз ѝ казах само едно “Добре!”, проверих, и хоп, ето ме в часовете по актьорско майсторство.
Водеща: От този момент той започнал една просперираща кариера, въпреки, че някои от ролите му не били достатъчно силни. В “Новият Джак Сити” Уесли играе ролята на Флипър Пурифай, един зъл нарко-барон. Това е една роля, получена в комбинацията на добри актьорски умения и продължителна подготовка.
Уесли Снайпс: Отидох във Вашингтон, окръг Колумбия, и стоях там в Библиотеката на Сената 2 дни. Събирах съдебни документи, рапорти, снимки и всякакви други неща. Когато с върнах в къщи, покрих цялата стена на хола си с тези неща, както когато детективите с опитват да хванат някой престъпник. Точно това направих и аз…
Водеща: За да добие по-добра представа, Уесли излязъл по улиците.
Уесли Снайпс: Знаете ли, както казват някои, исках да говоря с хора от тази среда. Казвах им: “Ей, човече, не разбирам как можеш да правиш това?” Дори и те… Ето това е една страна на нещата, която не е реалистично представена – дори и тези момчета имат представа и изпитват угризения за опасността. По филмите се опитват да ги изкарат непукисти, но това не е истина. Тези момчета са изнервени и уплашени, но в същото време ме аплодират и ме тупат по рамото, защото аз произлизам от същата среда от дете, и ми казват: “Добре, човече, справяш се много добре!” Ни говоря с никой от тях, но и никой досега не ми е казвал: “Уес, ти не си наред! Зарежи я тази работа и прави като мен!” Нито един, наистина! Това беше много интересно преживяване…
Водеща: Има още едно преживяване, за което Уесли се чуди, и то е как да оправдае факта, че играе толкова “сенчеста” роля.
Уесли Снайпс: Начинът, по който аз разпределям персонажите си, е според впечатлението, което имам. Няма никакъв начин да заобиколя това. Как аз, като съвестен актьор съм се притеснявал от неговото място в обществото, а и от факта, че ако направя проект, който е висок 4 метра и е широк 20,то някъде някое дете може да го види и да бъде впечатлено, да си помисли, че това по един или друг начин е самата истина? Как да оправдая изпълнението на толкова “лош” персонаж? Как да оправдая това, че аз като афро-американски актьор, подлежа много лесно на категоризиране, че играя само момчета от улицата – далавераджии, сутеньори, търговци на наркотици? Как да оправдая това, така че да съм в мир със себе си, както и с обществото?
Водеща: Съвестта на Уесли била улеснена от факта, че въпреки на силието във филма, той все пак би могъл да има положителен ефект върху публиката.
Уесли Снайпс: Там се говори срещу насилието на бандите, срещу разпределянето на територии, срещу наркотиците, както срещу употребата им, така и срещу продажбата им. Така че каквото и да се случи, а то вече се случва, хората само ще си кажат: “Ей, ама тоя е съвсем луд!”
Водеща: Извършвайки подготовката си за филма, той отново се срещнал с начина си на живот от едно време.
Уесли Снайпс: Отраснах в подобен квартал, и когато отидох там, когато говорих с братята и сестрите, видях, че това е абсолютно същата среда, в която съм живял и аз. Макар че точно в момента съм на светлинни години от идеята да се върна там, за да схвана истинския смисъл на нещата. А това, че аз самият съм напреднал до една определена степен, ме кара да се чувствам добре, защото те ме приветстваха като у дома. Неща като “Ей, човече, що не дойдеш насам, а?”, или пък “О, човече, това е страхотно! Дали няма да е намери някоя работа и за мен?” Е, правя всичко възможно… А на някои от тях наистина намерихме работа. Те всички бяха наистина много добри, много топли. Останах с много добри чувства. Не е като да снимаш в Ню Йорк, това е един напълно различен свят.
Водеща: Уесли доказва гъвкавостта си с многото предизвикателни роли, а понякога това дори значи да сложи рокля и обувки на високи токове. Но преди да може да направи това, той трябвало да докаже себе си в Холивуд. А за да успее там, той трябвало да използва най-удачните влияния, започвайки с майка си, която променила средата му.
Уесли Снайпс: Това, че ме изпрати във Флорида, беше голямо предимство. По-късно имах възможността да общувам с хора, които бяха добри модели за ролите ми, наистина силни мъже, спазващи закона, етиката и морала. Които можеха да ми кажат: “Виж, Уес, ти си в този бизнес, това са нещата, които трябва да се помъчиш да постигнеш! Например каква ти е целта в живота? Трябва да правиш това и това…” Ето такива въпроси обсъждахме, и когато осъзнах техните отговори, започнах да изграждам основата. Разбрах, че имам прекрасната възможност да моделирам своята характеризация, и със своето поведение да впечатля много хора. Имах избор какво впечатление искам да оставя – положително или отрицателно. Исках да кажа: “Ей, виж, тук става въпрос за самия мен!” Освен това знам, че не бих стигнал дотук, ако не бях пионерите, новаторите. Погледнете Сидни Полак, Джеймс Ърл Джоунс, Айра Олдридж. Всички тези хора, които са подготвили сцената, които са били буквално бити по главите, за да мога да си позволя аз лукса да се возя в тази лимузина сега. Не мога да забравя това…
Водеща: Уесли казва, че споменът за тези, които са прокарали пътя, му помага да избира ролите, с които се заема. Кое е това, към което се стреми той?
Уесли Снайпс: Добрата работа! Това е най-дискриминиращия фактор! Добрата работа… Добрите проекти, хората, които се интересуват от арт-формата, които смятат, че това би ни издигнало нагоре към най-доброто. Не е въпроса в печеленето на пари – лично аз нямам проблеми с това. В момента, в който уредя най-добрата основа, имам да правя още много други неща – културни, етични… Но на мен ми харесва добрата работа, както и хората, които са загрижени да вършат качествена работа, иновационни неща… различни неща… Това ми харесва!
Водеща: Въпреки че се отнася много сериозно към работата си, Уесли признава, че има и една по-лековата страна.
Уесли Снайпс: На моменти наистина не съм много сериозен, защото обичам забавата. Понякога мога да съм и много, много глуповат. Например точно сега, в този момент, си представям една камера, която работи в главата ми, и си казвам: “А какво ще стане, ако сега се разсмея?” Как ще се справя с някоя необичайна ситуация – например ако сега от люка изскочи някой, сигурно ще му кажа: “Ей, здрасти, сядай тука!” Има обаче и моменти, когато просто трябва да си сериозен. Понякога трябва, а понякога -не. Точно така изграждам и персонажите си, опитвайки се да открия дълбочината, къде е същността на цялото…
Водеща: Но когато Уесли не играе роля, той е в различно настроение.
Уесли Снайпс: Аз чета много, заседявам се в библиотеки и книжарници. Обичам историята, социалните книги, социологията, психологията. Обичам да чета книги за това как работи умът, как хората се съотнасят и взаимодействат един с друг. Ето това е наистина интересно… Освен това обичам да прекарвам времето със сина си, който е най-голямото вдъхновение на живота ми.
Водеща: Той казва, че не му е било трудно да свикне с бащинството. Нужни били само няколко добри съвета.
Уесли Снайпс: За да съм съвсем честен, жена ми дойде при мен, и ми каза да не се притеснявам. Когато бях млад актьор и тъкмо навлизах в работата, бившата ми жена роди, а аз не знаех как да го приема. Тогава тя ми каза: “Не се притеснявай, всички деца се раждат с късмета си!” Децата винаги си имат начин да донесат своя си късмет. Аз просто избрах да вярвам, че моят късмет сега, както и да го определяте, се съотнася само и единствено с това, какво съм готов да направя за живота на сина ми. За това например основах фондация, за да съм сигурен, че няма да изпадне в нужда. А ако има финансова стабилност, и това ще направи живота му по-лесен – така да бъде. Въпреки че истинския фактор, който е формирал живота ми, е точно моят имидж на дисциплиниран човек, който има цел в живота. Така че каквото и да се случи, той ще има този крайъгълен камък в живота си…
Водеща: Ролята на Уесли в “На Уонг Фу, благодаря за всичко, Джули Нюмар” била всичко друго, но не и на екшън-герой. Той изпълнява ролята на травестит, и както винаги извършил сериозна подготовка за филма. Но този път заедно с него била и другата звезда на филма – Патрик Суейзи.
Уесли Снайпс: Посетихме много клубове с изпълнения на травестити. Аз съм късметлия, както и Патрик, че съм израснал в света на театъра. През цялото време от гимназията и колежа, съм виждал най-различни хора, както от мъжки, така и от женски пол. Играл съм на Бродуей роля като тази, така че това не беше нещо много по-различно от артистично упражнение. Просто наблюдаваш хората, които живеят по този начин, взимаш някои специфични черти, и прилагаш ги в работата си. Опитваш се да станеш примадона…
Водеща: А тази примадона била много далеч от образа, известен на публиката. Уесли признава, че докато се превърне от мъж в поредния успех на гардеробиера, той трябвало да пробва доста рокли.
Уесли Снайпс: Повечето хора мислят за мен като за екшън-герой. А преди да направя който и да е екшън-филм, аз бях театрален актьор, дори се смятам повече за драматичен актьор, отколкото за екшън-герой. Поради тази причина си беше съвсем в реда на нещата да направя нещо, което е съвкупност от всички неща, които съм правил преди.
Водеща: Неща като екшън-филма “Разрушителят”, където Уес перчил мускули срещу Силвестър Сталоун и Сандра Бълок.
Сандра Бълок: О, със Сталоун и Снайпс е много забавно! Няма значение, че това са големи звезди, справяхме се доста добре. Но наистина беше много забавно – те бяха страхотни.
Водеща: Въпреки това е имало и още нещо на снимките.
Уесли Снайпс: Могат много да източат от теб – физическите натоварвания са много големи. Най-трудно беше с репетициите – всички тези битки, в продължение на 3-4 дни снимахме едно и също, а те отнемаха по 12 часа на ден… в продължение на 4 дни…
Водеща: Дори и в такава трудна обстановка Уесли успява да запази своя дух. Според него това се дължи на заниманията му с бойни изкуства.
Уесли Снайпс: Тренирам сериозно, откакто навърших 10 години, по цял ден, а дори и още по-сериозно, когато отидох в колежа. Това е основата на моята дисциплина в работата.
Водеща: Тази основа дала възможност на Уесли да покаже способностите си във филми като “Изгряващо слънце”, където дели екрана с единствения и най-добър агент 007 – Шон Конъри. Двамата актьори имат почти еднаква подготовка, но има и някои неща, по които не си приличат.
Уесли Снайпс: Казвах му: “Знаеш ли, Джеймс Бонд никога не е идвал в махалата! Ето защо не се страхувам от тебе! Ти може и да си обиколил целия свят с тази специална шапка на главата, обаче идвал ли си в моята махала? Там ще видиш какво е баскетбол!
Водеща: Като говорим за баскетбол, във филма “Белите мъже не могат да скачат” Уди Харелсън и Уесли Снайпс играли на баскетболното игрище. Но това не е единственото им появяване заедно на екрана. Те играли и във “Влакът-трезор” и “Диви котки”. Макар на екрана да са просто партньори, те са и много добри приятели.
… Има един досаден въпрос – кой от двамата е по-добрия играч на шах?
Уди Харелсън: Да, това съм аз!
Уесли Снайпс: Бил съм го толкова пъти! Това е смешно! Ти мамиш!
Уесли Снайпс: Да! Той краде фигурите на противника!
Уди Харелсън: Добре, нека да поставим въпроса така: аз не мога да мърдам, а той изчезва на някъде! Защо аз да не си пренаредя фигурите?
Уесли Снайпс: Най-добрия начин, по който той разрешава проблема, е да отмъкне фигурите на противника. Или нещо още по-лошо – просто ти сяда на мястото и гледа на нещата от твоята перспектива.
Уди Харелсън: Не е вярно, не съм ти сядал на мястото!
Уесли Снайпс: Да, бе! Само ми беше задигна фигурите! Когато се върнах, той стоеше така, с фигурите в ръце, и беше отмъкнал толкова много фигури, че дори не знаеше къде да ги върне.
Водеща: Една игра на шах е доста рядко събитие за тях двамата, но това не пречи на тяхното приятелство.
Уесли Снайпс: О, да, трябва да ви кажа, той има принципи и морал! Какви точно, не знам… Но е добър, ако щете вярвайте!
Уди Харелсън: Уес има страхотен мозък – много е умен, знае много за историята, много е духовен и помни корените си…
Водеща: Изпълнението на Уесли в “Само за една нощ” привлече вниманието на критиката. Освен това впечатли и журито на филмовия фестивал във Венеция, където му бе дадена наградата за най-добър актьор. Едно признание, което той не е очаквал.
Уесли Снайпс: Доста съм изненадан и ми е много приятно. Това е признание за много хора, които са вложили в моята артистична кариера. Предполагам те са много доволни и очакват от мен още драматична работа. Не знам… Това е сериозна публика… Да бъда оценен на този фестивал – това е повече, отколкото съм очаквал.
Водеща: За Уесли било допълнителна чест да бъде награден от една по-различна група свои почитатели.
Уесли Снайпс: Това не са случайни хора, те имат вкус, обичат добрата игра, добрата драма. Това са хора, от които съм много далеч. А това още повече увеличава вълнението и благодарността, тръпката…
Водеща: Тази тръпка не би била възможна без убедителното изпълнение на ролята на Макс.
Уесли Снайпс: Моят персонаж е търговски директор. Той преди е бил директор на един театър в Ню Йорк, а сега се връща там, за да посети един свой болен приятел, който умира от СПИН. Накрая завършва с преспиване за една нощ с една жена, която той не е виждал около година. И когато се връща отново в Калифорния, се жени, има две деца и малко кученце, два акра земя на платото, въобще – опитва се да живее по холивудски. Но открива, че е някак си празен…
Водеща: Може би самият герой е празен, но не и в случая на Уесли. Той постига успеха си чрез стопроцентово отдаване във всяка роля.
Уесли Снайпс: Давам всичко! Давам сърцето и душата си, дните си… идвам и съм готов за работа… Но нека публиката прецени кое е добро, и кое – не.
Водеща: Публиката, критиката, а и журито на фестивала във Венеция решили, че харесват работата на Уесли. Обаче и досега, въпреки постиженията си, той внимава да не се главозамае.
Уесли Снайпс: Трябва да се забавляваш, просто така… Животът е пълен с прекалено много неща – прекалено много изгубена и намерена любов, прекалено много смях… Има още много хляб да изядем, нали разбирате? Не е чак толкова дълбок…
Водеща: Е, за съжаление имахме само толкова време за кино портрета на Уесли Снайпс. Искаме да благодарим на ……………………………………………. за това, че ни пуснаха тук. Също така искаме да благодарим и на вас, че ни гледахте! А, и между другото, не забравяйте да гледате клипа на Майкъл Джексън – “Лош”. Там можете да видите едно изпълнение на Уесли Снайпс, той играе младия здравеняк, който заплашва Майкъл. Просто една интересна подробност. Ще се видим следващия път!
Уесли Снайпс: Страхотно е да снимаш в Ню Йорк! Можеш да кажеш дали нещо е станало, или не просто като си стоиш в леглото. Но някой, някъде по улиците може да ти каже… Не, не, не вярвам, можеш да изкрещиш ти…
Уесли Снайпс: Аз съм по-добрия играч!
Уди Харелсън: Ами, по-добрия… Глупости!
Уесли Снайпс: Аз съм най-добрия!
Уди Харелсън: Не, не си! Само ми кажи как можеш да спиш спокойно с това?
Текста чете: …………………………………………………………………..
Кино портрет на Трийт Уилямс
Трийт Уилямс: Ако просто се появиш в Холивуд и кажеш: “Аз искам да стана артист!”, направо си свършен. Лично аз се върнах към кинофилмите през “задната” врата, направих един филм, който се казваше “Оръжие”, беше заснет на 16-милиметрова лента, цялата ми печалба беше един стол, квартирата ми беше един стар фургон. Заснехме го за 70000 долара.
…Всеки иска да може да изхранва семейството си, но когато стигнеш до момента, в който няма нужда да се притесняваш дали имаш какво да ядеш, или дали са ти платени застраховките, че децата ти ще могат да ходят на училище, в този момент вече няма кой знае какъв смисъл да мислиш за нещо друго, освен за това, което наистина ти харесва да правиш.
Водеща: Трийт Уилямс се смята за щастлив човек, защото може да си изкарва прехраната като работи това, което му доставя удоволствие – да играе. В края на 70-те години той държал Холивуд в ръцете си. След неговия дебют във филма на Сидни Лъмет “Принца на града”, и екранната адаптация на Милош Форман “Коса”, Трийт започнал да си избира сценарии. Но вместо да увеличи славата си с още филми, той се насочил към светлините на Бродуей. Някои мислели, че това е грешка, и че тя ще изпрати живота и кариерата му надолу.
Трийт Уилямс: Живеех много безгрижно – 6 години не бях правил кинофилм, и тогава просто реших да не се тревожа за кинофилмите, а да бъда театрален актьор, какъвто винаги съм искал да бъда, че ще правя това, което винаги съм искал да правя. Това е много здравословно за всеки един актьор… поне на мен ми свърши работа.
Водеща: Здравейте, и добре дошли в “Кино портрета на Трийт Уилямс”. Аз съм Стефани Фонд, намирам се в Лос Анджелис, в ресторанта на режисьора Стивън Спилбърг “Дайв”. Това е най-подходящото място, за да ви разкажем за кариерата на Трийт Уилямс, чиито роли включват и изпълнения като в страхотния екшън-трилър “Издигане от дълбините”. Сега Уилямс се радва на нещо, което можем да наречем завръщане. Актьорът, който преди беше сред имената първа класа в Холивуд, се бори почти цяло десетилетие, за да възвърне високото си положение. След като кариерата му била почти пропаднала след поредица от лоши избори и разгулен живот, Уилямс най-накрая решил да забрави за звездната слава, и да се концентрира върху играта на незабравими персонажи, които биха могли да му помогнат да съживи своя холивудски имидж.
Трийт Уилямс: Преди около пет или шест години взех решение да мисля само в тази насока, и това много ми помогна – да се опитвам да правя неща, дори и ако се налага да се правят финасови жертви, ако си струват за мен.
Водеща: Не винаги е било така. Дори и когато Трийт бил изключен от главното течение в Холивуд, той все пак успявал да работи. Но качеството на работата, която той предлагал, не било на ниво. В най-ниската точка на кариерата си, Уилямс правел двуезични филми в Италия. Все пак той започнал да работи по проекти за ефирни и кабелни ТВ оператори, като се прибрал в къщи. Била му предложена работа в сериала, наречен “Еди Дод”, която обаче в последствие била отменена. Но той никога не се отказал от мечтата си.
Трийт Уилямс: Мисля, че всяко нещо си има причина. Има много неща, които съм направил в кариерата си, които са били правени от много малко хора, преди да са станали на 40 години, например изиграх 76-годишен персонаж… това беше една прекрасна работа… Мога да работя много в театъра и това ми харесва. Всичко е въпрос на перспектива. Според мен някои хора… Ако не видят постоянно издигане, и това типично чувство на славата, те просто си мислят, че кариерата им не е успяла. Което наистина се получава, но аз бавно и сигурно работя с моя си занаят.
Водеща: Продължавайки да се занимава със занаята си, Уилямс спазва добрата стара терапия – работи по пет дни в седмицата от седем години насам. През 1987 година, когато свършило всичко това, Трийт казва, че е възвърнал живота си и е преоткрил щастието.
Трийт Уилямс: Играех главната роля в постановка на Бродуей, беше излязъл и “Принцът на града”… Нямах абсолютно никакъв живот извън работата си, и през този период, когато имах страшно много работа в театъра, аз се ожених, сега дори си имаме малко ранчо в провинцията, Върмънт. Така че има и друга част от живота, която се развива. И когато хората си мислят, че нещата се случват… много неща се случват, но винаги в различни области на живота ти, както разбира се, и в различни периоди от време.
Водеща: През този период на растеж, Трийт, който е квалифициран пилот от 17-годишна възраст, получил разрешително за търговски пилот, и основал компания за полети в Лос Анджелис, наречена “Синефлайт”. Тя е специализирана в търговски полети и полети за филмови снимки.
…Трийт казва, че неговият страничен бизнес, както и жена му и сина му Гил, са изместили гледната точка на живота му. Той разпределя времето си между работата си в Ню Йорк и Лос Анджелис, както и семейството му в Ню Инглънд. Това не само му помогнало като актьор, но също му помогнало и да постави живота си на преден план.
Трийт Уилямс: Аз съм много близък със семейството си. Ние сме много близки в много широк смисъл, и все още поддържаме връзка един с друг. Това си е една истинска група хора от Ню Инглънд, Кънектикът, Върмънт. Всички са разпилени из щатите, но аз все още съм там. Надявам се да предам това и на сина ми. Той обича Ню Йорк, но ние имаме ферма във Върмонт, а на него много му харесва там, също и на жена ми… за щастие.
…Едно от нещата, които наистина е прекрасно в отглеждането на сина ми там е, че той има възможността да узнае откъде идва всичко. Там имаме всякакви плодови дръвчета, зеленчукова градина, имаме и ферма в съседство. Така че той знае откъде идва млякото. Там всичко е много по-бавно, но това е нещо, което много ни харесва, и ще продължим да живеем там…
Водеща: Виждаме живота на Трийт Уилямс отвътре. Таланта му рядък, и му предоставя възможност отново да се нареди в списъка на първокласните актьори на Холивуд. След седемгодишен спад във филмовата му кариера, Уилямс отново усети как става известен, благодарение на независимия филм “Какво да правиш в Денвър, когато си мъртъв”, режисиран от Скот Розенбърг. Ролята му е тази на Критикъл Бил – психар, който прекарва времето си в моргата, и тя била точно като за него…
Трийт Уилямс: Сценарият на Скот дойде до мен след като имаше известни премеждия. Но аз го прочетох и веднага харесах човека. Това е просто един от класическите случаи, когато от актьора и ролята се получава добра смес. Настина излезе доста от границите на това, което беше написал Скот, и това, което направих аз…
…Знаете ли, моите отпечатъци са навсякъде по сценария, и се надявам да е проработило… Бях силно облекчен да видя, че е проработило, по-специално по отношение на публиката. Когато излязох от киното, беше много интересно, защото шест или седем-годишни момчета ме разпознаха, и веднага се нахвърлиха върху мен… “О-о-о, Критикъл Бил! Ей, страхотно!” Разбрах, че този персонаж е абсолютно безстрашен, и може би затова е толкова привлекателен за тийнейджърите. Поне дотолкова безстрашен, колкото на мен ми допада…
Водеща: Критиката издигнала изпълнението на Уилямс на върха, отбелязвайки го като завръщане. Някои дори казаха, че е водел шоуто заедно с партньорите си Анди Гарсия и Кристофър Уокън. Трийт казва, че не би могъл да пропусне толкова добре описан персонаж.
Трийт Уилямс: Мисля, че това, което прави една роля добра, е пътуването. Обикновено… е, не обичам да опростявам, но обикновено всеки си има някой при определени обстоятелства в живота. И да се надяваме, че ще започнем с добър човек. Някое събитие става важно, предизвикателствата, тяхното разбиране за света. Това събитие може да е трагично, може да е радостно, кой знае? Но лошото събитие кара хората да изпитват наново света такъв, какъвто го познават… а става така, че се променя и другата страна.
Водеща: Трийт казва, че шанса за намиране на роля в такъв голямо бюджетен филм би могъл и да е доста малък, тъй като той не фигурирал в списъка на топ-звездите на Холивуд. А когато става дума за студийни филми, всичко е въпрос на пари.
Трийт Уилямс: Може би е преднамерено, но мен не ме интересува какво казват другите за това, когато някой от тях няма поне два милиона долара собствени пари, вложени в проекта. От студиото идва доста напрежение, също и от продуцентите, а и от всички, които са въвлечени. А сега това означава такова количество пари, толкова голям бизнес, и трябва да бъде продадено на толкова много хора, за да бъде успешно. Когато правиш филм като този, който е базиран на сценарий, и става дума за текста, за работата, тези неща наистина те освобождават. На теб ти остава просто да си вършиш работата. Например аз никога не се притеснявам по какъвто и да било начин, но винаги може да се усети напрежението от другите области, особено когато става дума за филм с голям бюджет. Е, това може и да не е приятно за определени хора, но никой не е мислил по този начин, но ние свършихме работата, така както беше написан, и се надяваме на най-доброто.
Водеща: Изпълнението и открития характер на Трийт му помогнали да получи ролята на Дракс, злодей от комиксите в холивудския кинофилм “Фантомът”.
Трийт Уилямс: Опитвам се да си намирам добри роли и добри филми. Това беше добър филм – прочетох го и си казах: “Това е добър сценарий! Много е забавен и това е една страхотна роля!” Това е единственото нещо, което ме вълнува. Не си мисля: “Може би следващият жанр ще е нещо мрачно… може би следващият филм ще е нещо от сорта на модерен екшън-приключенски…” Не, аз не мисля по този начин! Просто чакам да се появи най-доброто нещо поред…
Водеща: Уилямс истински се насладил на възможността да играе подобен персонаж. Тъй като Дракс, отмъщението на Фантома, не бил в оригиналния комикс, Уилямс казва, че сценаристът просто изработил персонаж, който да се появи на екрана.
Трийт Уилямс: Лий Фоу създаде енергията на мира, а след това Джефри Боум създаде моя персонаж – Дракс. Той е страхотен писател, и създаде този персонаж напълно в духа на комикса на Лий. А след това Саймън и аз вкарахме Дракс във филма…
Водеща: Уилямс, който бил много запален по този комикс като дете, бил повече от подготвен да играе Дракс, когато се появила възможността…
Трийт Уилямс: Аз четях повече комикси, отколкото учебници! Отраснах в Кънектикът, а там имаше едно място, наречено “Луиз”. Беше на една пряка от къщи, и аз редовно ходех при Луиз, купувах си сладко, това беше всяка събота сутрин… след това си вземах редовния “Супермен”, или нещо друго… Първо започнах с по-неизвестните герои, като Ричи Рич, а после преминах и на супергероите – Супермен, Батман, Зеленият човек. Купувах си за около три долара сладкото и комикса, отивах вкъщи и четях комикси, докато ядях шоколад… докато не ми изпадаха зъбите…
Водеща: Трийт Уилямс трябва да се чувства много добре в последно време. Въпреки че не е участвал в голям кино хит, който да му осигури главните роли, той със сигурност е бил взет предвид за други роли. “Издигане от дълбините”, първия екшън филм на Уилямс, е точно филма, който той е искал да направи.
Трийт Уилямс: Имам много лошо предчувствие!
Актьор: Корабът е пробит! Да се махаме оттук!
Трийт Уилямс: Какво, по дяволите, е това?
Трийт Уилямс: Винаги съм искал да направя екшън филм, и нямах нищо против да направя някой от телевизионните сериали, но трябваше за бъдат с много добър сценарий. Нещата, които не смятам, че са част от добрия сценарий, е главния герой да е корав мъж, който прави корави неща! Това не ме интересува ни най-малко! В този сценарий ми хареса това, че можеш да бъдеш екшън герой, но в същото време да се забавляваш от ролята… Хареса ми и диалога…
Водеща: На пръв поглед “Издигане от дълбините” изглежда като кръстоска между “Извънземното” и “Титаник”. Уилямс играе ролята на безскрупулен капитан на чартърен кораб, който е нает от търговци да ги заведе на пътуване в Южно Китайско Море. Когато те стигат местоназначението си, луксозният лайнер изглежда по-скоро като кораб, пълен с призраци, унищожен от незнайна зла сила.
Актьор: Къде, по дяволите, са всички!?
Водеща: “Издигане от дълбините” е заснет във Ванкувър, Канада, а Уилямс се намирал във водата през по-голямата част от снимките.
Трийт Уилямс: Да, но за това плащат големите пари! Беше забавно! Но за нещастие беше доста влажно… Е, можеше да бъде и по-лошо! Можеше например да участвам в “Мокри пари”… те бяха по-мокри от мен!
Водеща: В допълнение към предизвикателството да бъде мокър по време на снимките, правенето на хорър анимации изисквало той и неговите партньори да развихрят въображението си.
Режисьор: Гледате го, гледате го, отстъпвате, отстъпвате, сега… тръгвате! Стоп! Страхотно!
Трийт Уилямс: В никоя от сцените нямаше чудовища. Никакви чудовища! Само ние, камерата и един, който постоянно се разкарваше насам-натам с прът, за да ни показва къде трябва да се намират чудовищата. Трябваше да се доверим напълно на Стивън Самърс, че ще бъде толкова страшно, както ни беше обещал. Казах му, че иначе ще трябва да ми избира друго поле на работа, защото ние знаехме, че там няма нищо, нямахме си и представа какво ще видим…
Фамке Янсен: Това е номер! Но аз имам малко опит от “Господаря на замърсяването”, филм, който направих с Кевин О’Конър. Така че малко се понаучих как да се справям с това, когато не знаеш какво ще има там. Трябва напълно да се довериш на режисьора си, че той знае какво ще стане там. И че не се осланя на това ти да му свършиш работата. Това е най-страшната част. Не искаш да изглеждаш като глупак, който крещи… Но може би поради тона на филма… той е като че ли малко смешен, така че дори и някой да излезе от строя, всичко ще бъде наред.
Водеща: Трийт става малко нервен, когато трябва да види плодовете на труда си на големия екран.
Трийт Уилямс: Не ходя на премиери и на предварителни прожекции. Преднамерено не ходя на премиери, защото те са толкова безсъзнателни, имам предвид това което са всъщност. Разбира се, имат прекрасна цел, а и са част от индустрията. Там има много смях, дори понякога обичам да ходя на премиери, защото аз съм част от тях, аз съм част от Холивуд. Но най-забавното и това, което най-много обичам във филмите е, когато отида в киното по време на нормалните прожекции. Просто да седна някъде отзад и да гледам как приемат хората филмите ми. За мен това е истинския отзвук на филма.
Водеща: Отзвука на “Издигане от дълбините” не бил много зрелищен, но приходите му бяха сравнително високи.
Трийт Уилямс: Точно сега снимам един филм, в който аз и Мишел Пфайфър играем съпруг и съпруга, които загубват детето си, но след това отново си го връщат. Имах късмет, че си намерих работа…
Водеща: Както разбрахме през последния половин час, Уилямс е имал няколко непредвидими обрата в своята кариера. Сега обаче той се изявява за първи път в режисирането. Възможността да заснеме оригиналния зрелищен късометражен филм “Тексън”, дала на Уилямс различен поглед върху занаята му.
Трийт Уилямс: Аз винаги в известна степен съм искал да започна да режисирам, но никога не съм се чувствал подготвен. Мениджърът ми Марк Тайлбом мислеше по същия начин. Но един ден той ми се обади по телефона и ми каза: “Имам добра и лоша новина!”. Аз го попитах коя е добрата новина. Той ми каза: “Ще режисираш първия си филм! Осигурен е продуцента, а също и разпространителя. Сценарист е Дейвид Мемът.” Тогава го попитах: “Това е прекрасно! Каква може да бъде лошата новина?” И той само спомена: “Ами Дейвид още не знае!”. Казах му: “Аха, ясно! Да, добре!”. Обадих се на Дейвид и му казах: “Дейвид, това е малко необичайно, но аз ще режисирам филм, така че ще напишеш ли за мен кратък сценарий?” Той ме попита какво имам наум, и аз му споменах за идеята, която имах. След около час ми се обади, и ме попита: “А какво мислиш за това?” Казах му, че го харесвам, и той ми изпрати сценарий около три седмици по-късно. И… ние го направихме!
Водеща: Тъй като режисирал за първи път, а не познавал силните и слабите си страни, когато дошло време за снимки, Уилямс оставил асистентите да вършат работата.
Трийт Уилямс: Никога не съм имал огромно желание да бъда режисьор, да държа мегафона и така нататък. Всъщност не това искам да правя. За себе си мисля, че съм разказвач, тъй като в момента съм актьор. Аз насочвам разказвача, т.е. писателя. А като режисьор ти правиш нещо повече от насочване, грижиш се за много повече неща, за много повече хора. Така че това, изглежда е естествен напредък за мен. Но смятам занапред да избирам внимателно, поне толкова внимателно, колкото мога. Все още се смятам за новак, имам много да уча. Така че искам да съм сигурен, че ще открия начини, по които да се подкрепям, да се обграждам с добри хора… Баща ми беше казал, че това означава да си добър в нещо, просто да се обградиш с хора, които са по-добри от теб, и те да работят.
Трийт Уилямс: Този град се управлява от парите. Ако дойдеш в Холивуд, и кажеш: “Искам да стана артист!”, направо си свършен. Имам предвид, че този град се базира на финансите. И ако някой, без значение дали носи каубойска шапка или тюрбан, дойде в града и каже: “Искам да направя пари, а вие да ми направите филм!” Просто трябва да е сигурен, че идеите му ще носят пари.
Водеща: Докато режисирането било приятно преживяване за Трийт, той казва, че няма да бъде кой.знае колко доволен, ако трябва да го прави отново.
Трийт Уилямс: Аз не съм се разбързал, но ще намеря добра работа, филм, в който главното са персонажите. Нямам намерение да режисирам екшън филми, интересувам се от истории и персонажи. И ако намеря нещо, което наистина да ми хареса, ще бъде забавно например да намеря някоя добра актриса във Върмонт, ще се получат добри снимки за нещо, което ме интересува. Ако всичко това се случи, ще го направя, но сега се забавлявам повече като актьор.
…Е, добре… Следващият въпрос: “Какви са ограниченията ви? Кога и как се научихте да ги приемате?”
“Отвлечен сте от извънземни, и имате само 20 минути”… Абе защо не измисляте нещо друго? Това е доста трудно! “Отвлечен сте от извънземни, и имате само 20 минути да си съберете багажа! Кои три предмета ще изберете? – Храна, храна, и още храна!
Пред вас има гадател, който предрича бъдещето. Кои три въпроса ще му зададете? О, Боже! Не искам да знам нищо за бъдещето си, и настоящето ми е достатъчно!
Водеща: Кой може да обвини Трийт Уилямс, че се насочва главно към сегашната си популярност. Успехът е трудно постижим за един актьор, и затова трябва бързо да го поканите, когато почука на вратата ви. Уилямс има нужда единствено да се съсредоточи върху работата си. Това е всичко за днес. Бихме искали да благодарим на домакините ни, затова, че ни позволиха да се гмурнем надълбоко с Трийт. А също бих искала да благодаря и на вас, че ни гледахте! Аз съм Стефани Фонд, ще се видим следващия път!
Текста чете: Пламен Георгиев
Звездите на “Време за мъже”
Робърт Карлайл: Просто трябва да забравим за това и току виж сме спечелили малко пари.
Водеща: В страхотната комедия “Време за мъже” няколко мъже се опитват да правят стриптийз, за да спечелят пари, но вместо това печелят притеснения и тревоги. Във филма участват Марк Ади, Робърт Карлайл, Том Уилкинсън, Поwл Барбър, Стив Уисън и Хюго Спиър. Режисьор е Питър Катанео.
актьор: Вече 10 години работим тук.
Актьор: Не, виж, не мога да издържа повече!… Боклук… Отживелица!
Питър Катанео: Разказва се за двама мъже, които живеят в Шефилд, Северна Англия. Те са безработни стоманолеяри, и двамата имат проблеми в живота, с жените и с децата си. Имат ужасна нужда от пари.
актьор: Е, хайде, имаме нужда от тази работа!
Актьор: Съжалявам, приятел, нищо не мога да направя за момчета като вас!
Питър Катанео: Мъжката стриптийз група “Чипъндейлс” идва в Шефилд и единия от двамата вижда, че от тази работа могат да се изкарат много пари. Дори само за една нощ биха могли да спечелят толкова пари, че да покрият всичките си дългове. И затова започват да търсят още четирима човека, за да сформират тази трупа. Но събират наистина лоши подражатели на “Чипъндейлс”, макар и само за една нощ.
актьор: Не, не мога… не мога да се съблека!
актьор: Имам нужда от публика!
Марк Ади: Дейв е много неуверен. Притеснява се от големината, формата и размера, и естествено, това се отразява на интимния му живот. Стриптийзът изглежда възможно най-лошото решение на проблемите.
Актьор: Знам, Дейв, но… си струва, въпреки всичко!
Марк Ади: Минавайки през всичко това, те най-накрая се превръщат във втори “Чипъндейлс”, но с едно изключение – за разлика от “Чипъндейлс”, те се събличат като истински мъже, т.е. напълно голи. И то пред 300 жени.
Питър Катанео: Изглежда техният живот, както и несигурността, която изпитват, изиграват своята роля те да успеят да се съблекат пред публика.
Актьор: Танци, координация, умения, добра фигура и грация. Добре се погледни в огледалото!
Марк Ади: Това е един миш-маш от различни стилове, но така тези момчета успяват да изразят себе си.
…Има елементи от диско-танците на 70-те години, малко влияние от балните танци… защото един от героите е е бивш танцьор на бални танци и си казва: “Защо да не му ударя едно танго?!”
…Те са просто шест най-обикновени, нормални мъже, които се… събличат!
Водеща: Същинската тема на филма е размяната на ролите. Мъжете откриват себе си по начин, който е по-присъщ за жените.
Марк Ади: Има една сцена, в която моят герой отива с спалнята при жена си. В повечето филми мъжът е в леглото, а жената излиза от банята, сваля си дрехите и се пъхва до него. Но тук всичко е точно обратното – аз влизам, свалям си ризата, и тогава отивам в леглото. Не е най-красивата гледка, но това е просто размяна на ролите.
…Когато те разбират, че ще има жени, които ще ги гледат, и то по същия начин, по който те гледат женското тяло…
…За тях това е една плашеща перспектива. Хората ще ги гледат и ще сравняват форми и размери. “О, не знам дали трябва… Но нали точно за това се подготвяхме!” Никога не са очаквали, че ще бъдат обекти на такова отношение…
Водеща: Актьорите вършат същите неща като своите персонажи, чувствайки тревога и притеснение. Но те преодоляват себе си и показват какво е да си мъж…
Марк Ади: Беше почти същото като това, което си мислех и аз самия. Не беше лесно… Поддържахме се с известни количества алкохол, просто за да си отпуснем нервите. Но все пак това е едно плашещо преживяване и не знам дали бих се съгласил да го направя отново…
Питър Катанео: Искаше се просто да бъдат изиграни тези роли, нали за това ставаше дума. Смисълът е в това, че те знаят какво правят, но се страхуват. Но точно за това става дума. От тук започват всички комедии. Забавно е да видиш голям мъж, който се учи да танцува, опитвайки се да бъде Джон Траволта.
Марк Ади: Гардеробът ни предостави едно нещо, което ние нарекохме “благоприличен слип”. Какво представлява той ли? Ами, това е един триъгълник от ликра, оцветена много ярко. И това нещо трябва да го лепнеш на себе си само с две връвчици. О, не, не!
актьор: Извинете, но никой не ми е казвал, че ще се събличам гол!
Марк Ади: Ако ще го правим, нека наистина да го направим!
хлапе: Това нищо не струва!
Актьор: Ей, дай ни още една възможност! Сигурно и на Мадона не ѝ е лесно, като си сваля обувките и чорапите!
Питър Катанео: Те са добри приятели, затова и става дума във филма – ако се държите заедно, ще можете да постигнете не малко трудни неща. Например те трябваше да дайстват в абсолютен синхрон, което никак не беше лесно.
Текста чете: ________________________________
Превод 1998-08-12 Никола Колев
Джаймън Хунсу: Призовавам миналото и умолявам предците си да ми помогнат, защото в този момент аз съм единствената причина въобще да съществувам.
Водеща: Филмът “Амистад”, режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Деби Алън е базиран на истинската история за провалил се бунт на испански робски кораб през 1839 година и последвалия го съдебен процес. Във филма участват Морган Фрийман, Найджъл Хоторн, Антъни Хопкинс и Матю Мъконъхи.
Матю Мъконъхи: Роджър Болдуин е млад адвокат, който търси възможности за изява. Той наблюдава развитието на този случай за 55-те африканци и за всички онези хора, които предявяват в съдебната зала права за собственост.
Матю Мъконъхи: Случаят е много по-прост, отколкото си мислите, г-н Дебин! Тук става дума само за земя, жива стока и други такива. Вие за какво сте?
Матю Мъконъхи: Той е изцяло отдаден на каузата си и създава много здрава дружба с водача на африканците, Синке.
Матю Мъконъхи: Забравете убийствата и пиратството, това са само заместители, относителни събития. Забравете всичко друго, освен едно – това е незаконно прехвърляне на открадната стока.
Джаймън Хунсу: Сине е човек, посветен на борбата за самоопределяне и свобода. Той би рискувал дори живота си в търсене на свободата.
Матю Мъконъхи: Трябва пак да опитаме с делото!… Знам, че ви е трудно да разберете, Сине…
Матю Мъконъхи: Той го разбира, защото е човек като него, както и като всички останали. Болдуин изпитва състрадание, той вижда изключителната важност на този случай… каузата.
Антъни Хопкинс: Не бих престъпил принципите си! Не, няма да приема!
Морган Фрийман: А ви познавам! Познавам ви като президент, както ви познават и толкова други хора.
Морган Фрийман: Инцидентът с “Амистад” ми дава лично на мен информация за времето, когато американските закони са потвърдили правото на всеки човек да бъде свободен, като висша необходимост.
Актьор: Кал хун ме увери, че няколко щата са така настроени срещу вас, че можете въобще да забравите за преизбиране!
Деби Алън: Едно от най-трудните неща във филма беше да се пресъздаде тази група от хора – африканците от “Амистад”. Трябваше да се намерят говорещи този специфичен африкански език.
Стивън Спилбърг: Тези хора от най-различни сфери на живота бяха помолени да участват в това пресъздаване на част от американската и африканската истории.
Матю Мъконъхи: Той не разбира ли? Мислех, че е от кубинските плантации!
Стивън Спилбърг: Те не знаеха нищо за филмовата камера, нито за процеса на снимки. А аз исках да се чувстват абсолютно удобно, без да се налага постоянно да казвам “Старт!” и “Стоп!”. И всеки път, когато започвахме отначало, те се чувстваха, все едно започваме за първи път.
Матю Мъконъхи: Да! Е, какво – зъбите му приличат ли на роб от захарна плантация?
Стивън Спилбърг: Те имаха гривни на китките и на глезените си, вериги на шията, които се заключваха към тези на китките и глезените им. Те трябваше да носят това тегло постоянно. Повече от всякога това беше времето, когато те преживяваха през 1997 година същото, без никаква разлика, както през 1839 година.
Водеща: Звездите на филма казват, че Стивън Спилбърг се отнасял с тях с уважение.
Антъни Хопкинс: Той е заразителен със своя ентусиазъм и страст…
…Прочетох една кратка биография, просто нямах време за повече. Вярвам, че Стивън Спилбърг знаеше какво прави и за какво разказва.
Антъни Хопкинс: Между другото, за какво става дума?
Морган Фрийман: Ами, те са от Северна Африка…
Антъни Хопкинс: Не, аз питам каква е историята!
Матю Мъконъхи: За актьора е истнско освобождение да се върне назад във времето. Когато се върнеш назад във времето, обикновено го правиш, за да изиграеш нещо, базирано на факти.
Матю Мъконъхи: Испанското правителство се надява, че ние няма да разберем за какво става дума. И аз ще ви кажа защо е така… В този случай не става въпрос нито за убийства, нито за клане, нито за нещо толкова драматично!
Стивън Спилбърг: Предметът на разказа няма никога да бъде забравен от който и да е от нас! Можем да забравим за продукцията, но никога няма да забравим за разказа.
Матю Мъконъхи: Слушайте! Слушайте! Слушайте!
Африканец: Той казва, че е трябвало да стреля!
Матю Мъконъхи: Казва, че е трябвало да стреля?
Африканец: Не, той казва, че или правиш нещо, или не!
Деби Алън: Този разказ принадлежи на историята, принадлежи на света.
Антъни Хопкинс: Това е най-важното нещо, за което съм говорил пред този съд. То засяга не друго, а свободата като нещо присъщо на човека.
Джаймън Хунсу: Това е най-добрия начин да се разкаже за това, което се е случило, кои сме били ние, и кои сме сега, и накъде отиваме.
Антъни Хопкинс: Образованието е много важен фактор в нашия живот. Важно е хората да разберат за потенциалите, които крием в себе си – тези на насилието, алчността, жестокостта и нечовечността.
Антъни Хопкинс: Това ли е твоята история? Не, ти си следващия роб, предан и покорен. Само пречките не бива да те спират.
Морган Фрийман: Има много интересни моменти – особено когато става дума за миналото и ние разбираме, че не живеем отделно.
Антъни Хопкинс: Истината е причината този човек да продължава напред. Ще умира, отново и отново. Това е нашата сила срещу всички предразсъдъци. Прибираме се вкъщи…
Текста чете: ________________________________
Кино портрет на София Лорен
Актьор: Тя е една прекрасна италианка. Направо секс-богиня. Белла София!
Антъни Куин: Според мен тя има това, което някога трябва да е имала и Клеопатра – завладяващо присъствие.
Актриса: Освен че е изключително красива физически, София Лорен е една от най-остроумните и предизвикателни жени на тази планета.
Актьор: Това, в което тя се превърна, разбира се, е уникално. София е единствената международно призната кинозвезда.
Водещ: Вече почти половин столетие София Лорен заслепява публиката си с неземната си красота и земната си чувственост. Но бляскавият живот на София Лорен, изпълнен с международна слава и местно спокойствие, прикрива едно бедно детство и години усилена работа. Нейната истинска история спокойно конкурира която и да е приказка.
Водещ: София Лорен е родена под името София Чиколоне на 20 септември 1934 година, в една благотворителна болница за млади майки в Северна Италия. Майка ѝ, Ромилда Дилани, била прекрасна 20-годишна жена, която мечтаела да стане кинозвезда. Баща ѝ, Рикардо Чиколоне, бил красив млад инженер, който казал на Ромилда, че е филмов продуцент. Това не била първата лъжа, която Рикардо щял да изрече, или на която Ромилда щяла да повярва. Когато Ромилда съобщила, че е бременна, Рикардо отказал да се ожени за нея. И така, след раждането на София, самотната майка се върнала при семейството си в Пацуоли, едно бедно селце близо до Неапол.
Актьор: На тази жена трябва да ѝ е било изключително трудно да отгледа това извънбрачно дете. Но въпреки всичко, отново нейната майка била на линия.
Водещ: Малката София била много болнава и слаба. Съседските деца я отблъсквали не само заради това, че била незаконородена, но също и заради тънката ѝ, слаба фигура. Лепнали ѝ прякора “стуци каденте”, или “клечка за зъби”. За да усложни положението, майката на София продължила връзката си с Рикардо, и въпреки че не били женени, те имали и второ дете, Мария, през 1937 година. Но моралната дилема на Ромилда скоро била засенчена от политическите събития в Италия. Фашисткия диктатор Бенито Мусолини поел управлението на страната, а съюзът му с нацистка Германия въвлякъл Италия във Втората Световна Война.
…Когато британските и американските самолети започнали да бомбардират страната, животът в едно време тихото селце станал адски, храната буквално изчезнала. София и семейството ѝ били прибягнали до изключителни мерки, за да оцелеят.
Актьор: Те живеели в тунели, около тях било пълно с плъхове. Постоянно имало караници и побои. Цялото население било вътре в тунелите.
Водещ: В продължение на почти 5 години София и семейството ѝ се борили с глада и болестите. Те живеели като бегълци, в постоянна опасност от въздушни атаки и близки битки.
Актриса: Мисля, че майка ѝ отчаяно се е опитвала да предпази децата си. Нямало е мъж в семейството, въпреки че бащата е бил там.
Водещ: През 1944 година войната най-после свършила, и Италия приветствала освободителните армии. Имало голяма нужда от доставки на храна и лекарства. Но въпреки че в Пацуоли животът постепенно се нормализирал, спомените за войната продължавали да съществуват още дълго време.
…Вече 11-годишна, София намерила изход в новия киносалон в града. Цели дни стояла тя в тъмното и гледала поредици от американски филми, които били пристигнали в Италия. Най-много обичала романсите, често с Кари Грант и Тайрън Пауър. Например гледала “Кръв и пясък” 12 пъти! Но това срамежливо момиче било щяло да се промени, и то само за една нощ.
Актьор: Тялото ѝ разцъфтяло, пораснала с десетина сантиметра… Това грозно, отблъскващо момиченце, на което му викали “клечка за зъби”, се превърнало в страхотно ястие в първокласен ресторант. За първи път, когато вървяла по улиците, тя чула как момчетата подсвиркват след нея.
Водещ: Въпреки че майката на София никога не загубила мечтите си за звездна слава, тя разбрала, че невероятната красота на София може да бъде средство за отърваване от бедността. Записала дъщеря си в един конкурс за красота на тийнейджъри в един малък град близо до Неапол. Там била необходима поддръжката на цялото семейство.
Актьор: Казали ѝ, че трябва да носи вечерна рокля. Но тя нямала вечерна рокля, и затова баба ѝ свалила завесите от прозорците и ѝ направила рокля.
Водещ: Онази вечер София спечелила 35 долара, три снимки във вестниците, и, което е по-важно, билет за Рим.
…През 1950 година Рим бил столицата на разрастващата се италианска киноиндустрия, а американските кинокомпании използвали италианските студиа за снимки на новите си широкоекранни филми.
…Докато “Метро Голдуин Майер” подбирали актьорите за тяхната епична версия на “Кво вадис”, Ромилда извадила София от училището, за да я запише в кастинга сред хилядите други.
Актриса: Аз бях нещо като майка-дъщеря… Организирайки едното, другото, или и двете… Тогава имаше отчаяна нужда от пари, и участието във филми беше по-лесният начин за печеленето им, отколкото… например да продаваш плодове на ъгъла на улицата.
Водещ: След почти година извънредна работа, София била избрана за модел на поредица от мелодраматични фото комикси, които се казвали “Фунетти”. Нейните изключителни черти и веселия ѝ нрав незабавно я направили фаворитка. Тя дори променила последното си име на “Лазоро”, имайки предвид, че нейната невиждана красота може да съживи мъртвите, също като Лазар.
…Имала късмет, срещайки се с филмовия продуцент Карло Понти, защото това щяло да промени кариерата ѝ, а също и личния ѝ живот завинаги. Поразен от необикновената ѝ красота, могъщият кинопродуцент наредил да се направи екранен тест. Но тестовете на София разкрили, че тя има някак си необикновено екранно присъствие. Операторът се оплаквал от издадения ѝ нос, тромавия ѝ поглед и неграциозни движения на тялото.
Актриса: …Те си мислеха, че София никога няма да пробие, защото е много висока. У нея всичко беше в излишък. Тя беше много красива, но…
Актьор: Казали ѝ: “Вземи една цигара, разходи се из стаята, и се опитай да изглеждаш изкусително!”. Но София не могла да го направи, защото изкусителността ѝ била естествена. И тя не изглеждала добре на екрана, въобще!
Водещ: Но Понти бил убеден, че е открил нещо специално. Продължил да прави тестове и започнал да запознава София с важни хора от филмовата индустрия. В продължение на две години двамата имали страстна любовна връзка. За нещастие 40-годишният Карло бил женен, а италианските закони и римският католицизъм забранявали развода.
Актьор: Тя била изправена пред неприятната възможност да направи това, което някога направила и майка ѝ. А именно въвличане, въпреки че нямала дете, въвличане във връзка с мъж, който нямало да се ожени за нея. А в нейния случай омъжен мъж.
Водещ: Вече на 18-годишна възраст, и нарекла себе си София Лорен, тя оцелявала с малки роли в незначителни филми. Но достатъчно, за да може да си позволи едностаен апартамент заедно с Ромилда и сестра си Мария.
Актриса: Сега беше неин ред да играе ролята на майка, и да се грижи за по-малката си сестра. Тя се справяла с огромна щедрост.
Водещ: Но лоялността и усърдната работа на София най-накрая започнали да се отплащат. През следващите две години тя изиграла няколко главни роли в повече от 12 филма, включително “Африка отвъд морето”, “Аида” и “Атила хунът”, където участвала заедно с Антъни Куин.
София Лорен: Дойдох тук, очаквайки да видя просто един завоевател! Но открих мъж, който покори мен!
Антъни Куин: Прекрасно момиче, високо, много красиво… И обсебващо… бях направо под неин контрол… Бях удивен от присъствието ѝ.
Водещ: Но едва в комедийната антология на Виторио Де Сика “Златото на Неапол” София Лорен станала звезда.
Актьор: Страхотна е, нали!
София Лорен: Мислите си само за едно…
Водещ: Продуциран от Карло Понти и неговият дългогодишен партньор Дино Де Лаурентис, във филма актрисата трябвало да играе едно много секси неаполитанско момиче, което продава пица.
София Лорен: Връщат се! Хайде, стига толкова! Остави ме!
Актьор: Неаполитанците са малко по-различни от останалите италианци. Защото неаполитанците са много силни индивидуалисти и много страстни.
Актьор: Тя и Де Сика имаха някаква тайнствена връзка помежду си. Беше почти интуитивно това, което той искаше да направи, и това, което тя правеше. Де Сика някак си започна да ѝ втълпява коя е всъщност тя пред камерата. И това беше началото на голямата поредица от филми на София Лорен…
Водещ: Критиката приветствала нейното уверено комедийно изпълнение, и след пускането на филма името София Лорен станало добре известно в Италия.
Актьор: Вижте я само как върви надолу по улицата, изпълнена с живот, блузата ѝ е леко разтворена, бедрата ѝ се полюшват, а хората по улицата само я гледат как минава, и си казват: “Ето я новата и вълнуваща истина! Тя може да те накара да повярваш в света! Иска ти се да я осиновиш…”. Да, и ние това направихме… прегърнахме я…
Водещ: Италианската преса определила 1955 за година на София. Имайки направени 36 филма, скоро 21-годишната актриса надминала Джина Лолобриджида като кино кралица на Италия. Но успехът на София в Италия бил само първата стъпка по пътя ѝ към славата. Тя и Карло щели да покорят света. А за да спечелят, следващата им стъпка щяла да бъде Холивуд.
Водещ: През 1957 година, докато София учела английски с частен учител, Карло Понти се опитвал да урежда срещи с американски режисьори. Един от тях бил Стенли Крамър, който тъкмо приготвял неговият епичен испански “Престъпление и страст”.
Актьор: Карло беше подготвил среща с Крамър, и да предложи някакво заплащане за нея, което би допаднало на Стенли. Щеше да спомене, че тя говори английски… щеше да се опита да я вкара в този филм.
Водещ: Но Крамър, след като видял изпълнението на София в наскоро пуснатият “Жена на реката”, вече бил съгласен, че неаполитанската красавица е перфектния избор за главната роля.
Актьор: Стенли Крамър се появи и каза, че иска да наеме София Лорен. Предложи ѝ 200 000 долара, при което разбира се, Понти се поколеба в продължение на около 20 секунди, а след това прие.
Водещ: Но въпреки че английският диалог бил труден за София, партньорът ѝ във филма Кари Грант предложил частни уроци.
София Лорен: Оставам с него!
Актьор: Искаш да кажеш, че ще живееш с него? Но ти не го обичаш! Това е евтина постъпка!
Водещ: Скоро известния екранен идол открил, че е влюбен до уши в неговата екзотична партньорка.
Актриса: Ако ти си просто една малка “клечка за зъби” от Пацуоли, а главният герой във филма е Кари Грант, това спокойно може да се нарече приказна история. А и как да не се влюбиш в този очарователен принц. Очевидно!
Водещ: Когато Грант предложил брак, верността на Лорен към Карло Понти била подложена на изпитание като никога преди. Тя много обичала Карло, но била обезпокоена от неговата невъзможност заради законите да се ожени за нея. Объркана и несигурна, тя се възползвала от възможността да пътува до Гърция. Там тя участвала заедно с Алън Лад във филма на “Туентиът Сенчъри Фокс” “Момче върху един делфин”.
София Лорен: Ще ти покажа нещо!
Актьор: Познавам те! Сигурно си намерила нещо! Голямо съкровище!
Актьор: На възраст стотици години!
София Лорен: Откъде знаеш?
Актьор: Всяка година овчари и рибари, идват в Атина и разказват истории за статуи, съкровища…
София Лорен: И така, значи не искаш да слушаш! Добре!
Актьор: И така, настаниха ли те удобно! Погрижиха ли се за теб?
София Лорен: О, дори прекалено! Направо ме заключиха тук! И без повече въпроси, а?!
Актьор: Добре! А сега, въпросът ми е… Ако аз осигуря екипаж и екипировка за гмуркане, ти ще можеш ли отново да намериш същото място?
Водещ: Филмът имал само частичен успех, но представата за това как Лорен излиза от Егейско море, като при това не носи нищо повече от една мокра риза, станала истинска сензация в Америка, тъй като сексуалните табута започнали да се разбиват едно по едно. Същото станало и с продукциите, които не допускали секса на кино екраните. Най-новите европейски филми запознавали хората с вълнуващи личности, като например Бриджит Бардо и Анита Екберг.
Актьор: А ето тук София Лорен играе млада, секси, прекрасна, отчетлива роля. Според мен точно тази представа за италианската жена ѝ спечели много почитатели сред американците.
Водещ: Разбирайки, че София може да стане следващата Бардо, “Парамаунт Пикчърс” подписали с Понти и неговото 23-годишно протеже договор за 4 филма.
…Сега, след като се преместили в Америка, София и Карло можели да живеят открито заедно в къщата им в Бевърли Хилс. Но на София ѝ било много трудно да се приспособи към напрежението на новия си живот. Тя започнала да се чувства неудобно и сковано пред камерата.
Актьор: При първото си посещение, което беше драматично, тя имаше културен шок. Просто се чувстваше като италианска риба в американски води.
София Лорен: Това е моята ферма, това е моят дом, това е моята кухня… Ще правя с нея каквото си искам… А горе е моята спалня…
Водещ: Американският филмов дебют на София в Желание под брястовете” бил критическо и финансово разочарование. Но в “Яхтата”, режисиран от Мелвил Шейбълсън, София Лорен отново се събрала с Кари Грант, и искрите помежду им “нагорещили” екрана…
Актьор: За мен беше очевидно, че всичката тази естествена енергия не е повече от това, което мога да я оставя да покаже, или от това, което тя наистина е…
Актьор: Поздравления! Том, току що ни казаха… Колко дължите за къщата?
Актриса: Не бъди глупав, как ще живеят там, след като са женени!
Актьор: Тъкмо щях да ти кажа!
София Лорен: Моля те, ще ми окажеш ли честта да отидеш право в ада!
София Лорен: Щом казвам, че не ме е грижа, значи наистина е така!
Водещ: Страхувайки се, че отношенията на София с Кари Грант може да се окажат края на професионалните и личните им отношения, Карло Понти предприел агресивни стъпки, за да прекъсне своя безкраен брак. След като намерил възможност в мексиканските закони, Карло наел адвокати, които да осигурят развода му, а също и сватбата му със София на 17 септември 1957 година. Въпреки че било трудно да се получи точно сватбата, за която София мечтаела, всичко било законно. След 7 дълги години двамата най-после можели да се прегърнат като съпруг и съпруга. Но сватбената радост на Понти била доста кратка, защото когато думата за годежа била дадена на Италия, се получило най-голямото изригване от Везувий насам. Ватикана порицала София и Карло като “скандални грешници” и двойката била обвинена в двуженство. Страница след страница италианските вестници публикували остри писма, критикуващи двойката.
Актьор: Те събраха общественото неодобрение, защото в такава католическа страна подобно действие се смята едва ли не за богохулство, и то в смисъл, че бракът се е превърнал в игра, в някакво премеждие.
Водещ: Принудена да избира между съпруга и родината си, София предпочела да остане с Карло в Съединените Щати, и да изпълни останалата част от нейния договор с “Парамаунт”. Тя станала заложница на работата си.
Актриса: Знаеш ли какво казал той? Напомняш му на черна котка, която започва да мърка, когато той дойде.
София Лорен: Стига си измисляла романтични глупости! Кажи му да си намери някоя, която ще е омъжена за съпруга си, докато не легнат заедно в гроба. Кажи му да си намери някоя, която все още има малко добро сърце!
Водещ: В следващия ѝ американски филм, драматичния романс на Мартин Риц “Черната орхидея”, тя отново играла с Антъни Куин. Там тя играе угнетена италианска вдовица на средна възраст, и показала една своя страна, която публиката никога не била виждала.
Антъни Куин: Тя направи прекрасна роля… Превъплъщението е това, което тя умее най-добре. Спомням си как танцувахме заедно… Беше прекрасно. Някак си много по италиански. Начинът, по който жената те държи, когато танцувате, начинът, по който докосва тялото ти, и по който се движи заедно с тебе в ритъма. Различно е от този “разделен” начин на танцуване на американците.
Водещ: Следващият ѝ филм, “Такава жена” на Сидни Лъмет, София показала зряла и откровена сексуалност. Ролята ѝ била на любовница на богаташ, която се влюбва в един бедняк, игран от Таб Хънтър.
София Лорен: Достатъчно голям ли си, за да можеш да пиеш?
Таб Хънтър: Достатъчно голям съм за всичко!
Таб Хънтър: По онова време правехме филми, които бяха леки и пухкави, като един голям млечен шейк. Според мен американската публика, а разбира се и американските режисьори все повече и повече се притесняваха, че хората искат истински лица и истински ситуации. София определено чувстваше това, тя беше много земна жена.
Водещ: През 1959 филмовият фестивал във Венеция изненадал София с номинация за най-добра актриса на годината за изпълнението ѝ в “Черната орхидея”. Заради отношението на италианската преса към нея, тя отказала да присъства на церемонията. Но когато Карло настоял, и я уверил, че ще осигури полицейска защита, тя неохотно се съгласила.
Актьор: Под влияние на Понти тя се върнала, но очаквала че всичко ще е отминало.
Водещ: Когато нервната 25 годишната жена най-накрая пристигнала във Венеция, тълпи от почитатели я приветствали. Оскърблението, нанесено ѝ преди по-малко от две години от имащото гласа малцинство, било заменено от обожаващо я мнозинство.
Актьор: И за нейно най-голямо учудване, тя била приветствана като кралица София. Тя била обичана, била призната, получила опрощение от цялото население на Италия, което ходело на кино. За нея това било триумф.
Водещ: След като София спечелила наградата за най-добра актриса на фестивала, тя вече била постигнала всичко, което Карло и майка ѝ са мечтали някога. Но личните мечти на София за брак и семейство все още били далеч. Заради италианския закон мексиканския брак на Понти бил анулиран, и семейството било принудено да живее в отделни къщи, след като се върнали в Рим.
…За всеки друг това би изглеждало като отслабена връзка… за всеки друг, освен за София.
…През 1960 година режисьорът Виторио Де Сика обявил плановете си да даде на София ролята на дъщеря на италианска селянка, бореща се да оцелее в ада на Втората световна война. Но когато италианската кинолегенда Ана Маняни била определена да играе майката на София във филма, режисьорът бил изправен пред проблем.
Актьор: Ана не искаше София да играе дъщерята. Според това беше защото тя чувстваше, че София ще я засенчи.
Водещ: Де Сика изненадал всички, като предложил на София ролята на майката, въпреки страховете на 26-годишната актриса, че не притежава зрелостта и дълбочината, които били необходими за ролята. Но Де Сика знаел, че детството на София ѝ е дало най-доброто възможно обучение.
София Лорен: Розета! Розе… О, Боже мой, тя ще умре! Аралдо, донеси ми малко вода!
Актриса: Тя беше само на 26 години, когато изигра тази роля, като вложи истинност, трагедията на войната беше предадена с такъв финес, който трябва да е дошъл все отнякъде.
София Лорен: Розета… Сладко мое ангелче…
…Знаете ли какво направиха тези “герои”, които вие командвате? Знаете ли какво направиха вашите велики войници в светата черква, пред очите на Светата майка? Знаете ли?
София Лорен: Да, мир! Прекрасен мир! Вие разрушихте малката ми дъщеря завинаги. Сега тя е по-зле от мъртвец! Не, не съм луда! Не съм луда! Вижте я! Вижте я и ми кажете дали съм луда!
Актриса: Де Сика имаше “ключа” към София, той знаеше как да получи това, което тя може да даде. А той само ще и подшушне нещо, или ще ѝ направи знак. И аз ѝ казах: “София, ти си прекалено млада, за да играеш ролята на майката!”. А тя ми отговори: “Аз изиграх ролята на моята майка! И плаках заради нея!”.
Актьор: Точно така, красавице, пей!
Водещ: “Чочарка” имал огромен международен успех, и София Лорен била определена като наследница на Ана Маняни.
Актьор: За едно младо и секси момиче като София не беше лесно да бъде майката на детето в една толкова драматична роля. Но това била съвършената комбинация между Де Сика и София. Получи се сензационен филм.
Водещ: Изпълнението на София ѝ донесло и Наградата на Британската Академия, и Наградата на Кино фестивала в Кан. Но тя се развълнувала най-много, когато получила номинация за “Оскар” за най-добра актриса. Убедена, че няма шансове да спечели, София пропуснала церемонията, и си останала в Италия. Но в 6.45 сутринта на 10 април 1962 година тя била събудена от едно телефонно обаждане от стария ѝ приятел Кари Грант. Тя била тази, която е първа е спечелила “Оскар” за чуждестранен филм.
Водещ: А сега, огромна радост в Италия, където прекрасното изпълнение на тази жена я направи победителка. Тя споделя радостта си заедно с режисьора Де Сика, майка ѝ и съпруга ѝ.
Актриса: Тя казваше: “Мама миа! Мама миа! Спечелих!” Не можеше да повярва!
Актриса: Това било отвъд най-смелите ѝ мечти.
Водещ: С всеки следващ успех София Лорен се доказвала като актриса с удивителна дълбочина и сложност. Освен това тя доказала, че може да бъде и нещо повече, играейки любими жени в поредица от голямобюджетни исторически драми. Продуциран от Самюъл Бронстън и режисиран от Антъни Ман, “Ел Сид” станал един от най-впечатляващите филми на десетилетието.
София Лорен: Няма ли да ме вземеш със себе си?
Чарлтън Хестън: Не… Нямам къде да те отведа!
София Лорен: Обичам те, Родриго!
Чарлтън Хестън: Тя притежава една почти легендарна, средновековна, митична красота, която идеално подхождаше за ролята на Шамен, жената на Сид. Това послужи много добре във филма.
София Лорен: Ти изкупи честта си с моята мъка!
Чарлтън Хестън: За мен нямаше друг начин. Мъжът, който си избрала да обичаш, щеше да направи същото, което и аз…
София Лорен: Защо дойде, Родриго? Мислиш, че жената, която ти си избрал да обичаш, може да направи по-малко от теб?
Чарлтън Хестън: Но любовта ми няма да умре!
Чарлтън Хестън: Ти я убий!
Водещ: Но снимките в испанската провинция не били лесни за неаполитанската актриса.
Чарлтън Хестън: Това бяха много трудни снимки. Цялата ѝ роля е снимана навън през зимата. Дори имаше една сцена, в която се предполагаше ние да прекараме нощта в една овчарска колиба. София носеше само една вълнена рокля, без никаква горна дреха. Казах на Антъни Ман: “Аз замръзвам, а съм израснал в Мичиган! Не забравяй, че София е израснала в Неапол!”. Но тя никога не се оплакваше.
Водещ: “Ел Сид” имал голям касов и критически успех. Скоро след това София отново работила с Антъни Ман за също толкова епичния “Падането на Римската империя”. Но за нейните почитатели било очевидно, че ролите ѝ, изпълнени на английски език бледнеят в сравнение с италианските ѝ филми.
София Лорен: Любовта ми е точно толкова силна, колкото си мислех, че ще бъде! Не бих могла да живея без теб!
Актьор: Истинската дарба на София е да представя тези италиански жени, с които тя се идентифицира. Там имаше спонтанност, която никога не се появяваше в американските ѝ филми. София умееше да изразява тази неаполитанска възхитителна честна представа за хората, и дори и никога да се идвал в Италия, а просто да си седиш в киното, имаш чувството, че си там, с нея.
Водещ: Надявайки се да повторят успехите от тяхната предишна работа, София, Карло и Виторио де Сика започнали да планират серии от нови проекти. През 1963 година София работила заедно с неаполитанеца Марчело Мастрояни във филма “Вчера, днес и утре”, една комедия в три епизода, където нейната многостранна дарба и игрива сексуалност била използвана повече от всякога.
…Въпреки че София и Мастрояни и преди били работили заедно, точно с този филм те се утвърдили като романтично екранно дуо, невиждано никога преди.
Актриса: Тя е неаполитанка, пълна с живот, щастие… А Марчело беше много мързелив. Но заедно бях прекрасна двойка…
Актриса: Когато тя и Марчело Мастрояни работят заедно всичко е възхитително, защото изглежда като че ли те двамата свирят една и съща мелодия… Прекрасно е!
Актьор: Имам предвид особено онзи момент, когато Марчело е в леглото, а тя се съблича пред него.
Водещ: По време на снимките 29 годишната София била приятно изненадана да научи, че е бременна. Но след три и половина ужасно трудни месеца, кино звездата била отведена бързо в болница и загубила бебето. Още веднъж София намерила утешение в усилената работа. Отново се сработила с Де Сика и Мастрояни в “Брак по италиански”, и получила втора номинация за “Оскар”.
Водещ: Това е София Лорен в нейната най-добра, най-страхотна, неустоима, непредвидима роля.
Водещ: Сега София била любима актриса на целия свят. Имала заявки от десетки големи киностудии за престижни проекти, включително “Арабеск” с Грегъри Пек, и “Графинята от Хонг Конг”, написан и режисиран не от друг, а от Чарли Чаплин.
…”Юнивърсъл пикчърс” е горда да представи най-вълнуващия филм на десетилетието – “Графинята от Хонг Конг”!
Водещ: Във филма участвали Марлон Брандо и Типи Хедрин. София смятала режисирането на Чаплин за толкова приятно и забавно, колкото и това на Де Сика.
Актриса: Чарли изиграваше всеки персонаж. Той стана София Лорен, превърна се в персонажа на Марлон Брандо. Беше направо зашеметяващо да гледаш промените в личността и възможностите на игра на този човек. София имаше прекрасни отношения с него.
Водещ: Но въпреки звездния си актьорски състав и знаменития си режисьор, “Графинята от Хонг Конг” бил критически и търговски провал.
Актриса: Бяха се приготвили това да бъде един от най-големите филми на всички времена. Разбира се, все пак това е последния филм на Чарли Чаплин. Но всъщност това стана просто един малък филм.
Водещ: Разочарованието на София било облекчено от една хубава промяна в нейното семейно положение. Макар и все още преследвани от строгите закони за развода в Италия, Карло, съпругата му Джулиана и София сега станали френски поданици.
Актьор: Смятате ли да се омъжите скоро, госпожице Лорен?
София Лорен: Надявам се скоро!
Водещ: Скоро след това Карло и Джулиана се развели, и с малка гражданска церемония в покрайнините на Париж, на 19 април 1966, 31-годишната София Лорен станала госпожа Карло Понти за втори път. Но този път бракът им щял да бъде признат в Италия, и никога вече София нямало да бъде преследвана от призрака на закона.
…След като вече 5 години била най-обичаната актриса на света, тя станала свободна в избора си да живее с мъжа, който обича, и с когото искала да има собствено семейство.
Водещ: През 1967 София преживяла втори, още по-болезнен аборт, който вкарал иначе спокойната актриса в дълбока депресия.
Актриса: Мисля, че тогава тя в най-голяма степен се приближи към това да загуби посоката си. Наистина беше объркана, толкова много искаше да има дете.
Водещ: Докторите я предупредили, че може и да не преживее още една провалена бременност, а любящият ѝ съпруг не желаел да поема каквито и да било рискове. Но когато София чула за един швейцарски доктор, който правел чудеса в подобни случаи, тя смело заченала отново.
Актьор: Тя се обади на Карло, който беше на снимки. Той пребледня, и каза: “Боже мой, не мога отново да преживея това! Моля те, кажи ми, че не е вярно!”
Водещ: Професор Юбер Де Лотвил провел продължителни изследвания, и след като открил хормонална недостатъчност, предписал на София ежедневни инжекции. Освен това той ѝ наредил да пази леглото през всичките 9 месеца. Почитателите ѝ от цял свят следели събитията, и празнували, когато на 29 декември 1968, София най-накрая дала живот на Карло Юбер Леоне Понти. Рекорден брой от 450 репортери от цял свят се събрали, за да видят детето.
Актриса: Това напълно промени живота ѝ, защото приоритети ѝ се промениха. Това, което преди беше от първостепенна важност – кариера, усъвършенстване на таланта, сега вече остана на заден план. Бебето се превърна в най-важното, а кариерата можеше да почака и за после…
Водещ: За да може да се грижи за сина си, София се ограничавала до не повече от 1-2 проекта на година. Но докато снимала епическият мюзикъл “Човекът от Ла Манча” с Питър О’Тул през 1972, Лорен открила, че отново е бременна. Оставяйки се отново под грижите на Де Лотвил, 38-годишната актриса отново дала живот на втория си син, Едуардо, на 6 януари 1973.
Актриса: Беше чудесно за София да има тези две деца. Тя живееше, за да ги възпитава. Вече не ставаше въпрос за нея, а единствено и само за децата ѝ. Освен това къщата, готвенето…
Водещ: През 1975 година София отново играла с Марчело Мастрояни във “Един специален ден”, филм за една самотна домакиня и един хомосексуалист.
София Лорен: Върви си, моля те!
…Преди, когато ме прегръщаше, бях по-ядосана на себе си, отколкото ти…
…Защото винаги след онази сутрин, гледах все към теб!
Водещ: Това бил следващият ѝ международно аплодиран успех.
Актриса: Ако “Чочарка” беше филма на нейната младост, то “Един специален ден” е филма на нейната зрелост.
Водещ: Влизайки в своята зрелост, и играейки във филми само от време на време, София се присъединила към президента Джими Картър в неговата кампания срещу насилието над деца. През 1979 година тя написала автобиографията си “Да живееш и да обичаш”, която се превърнала в бестселър. И дори играла във филм, струващ повече от милион, описващ нейната житейска история.
София Лорен: Тя направи единственото нещо, което можеше да се направи в този филм, и то е, че изигра ролята на майка си. И то доста добре… Тя се премени като майка си в този филм.
Водещ: Но продуцирането на телевизионен филм предизвикало разцепление между София и майка ѝ. Ромилда ядосана се върнала в Италия, кълнейки се, че никога няма да проговори на дъщеря си.
…За да станат нещата още по-лоши, италианското правителство обвинявало София и Карло в незаконно прехвърляне на милиони долари извън страната. За да се върне в Италия и да се сдобри с майка си, означавало за София по всяка вероятност да бъде вкарана в затвора, но това било риск, който тя чувствала, че трябва да поеме.
Актьор: София се върна и реши, че не може да бъде отделена от Италия, че няма намерение да завърши живота си като бивша патриотка. Ето защо тя се върна и се изправи очи в очи с проблемите.
Водещ: Тя е арестувана, и намерена за виновна за укриване на данъци, след което правителството изпратило София за един месец в затвора.
Актриса: Това беше една жена, изплашена от факта, че ще бъде вкарана в затвора, както би бил и всеки друг. Беше ужасена…
Водещ: След като прекарала само 17 дни, София била освободена, всички обвинения от Понти били свалени, а Ромилда и София се сдобрили.
София Лорен: Ако трябва да платиш такава цена, за да можеш да видиш семейството си, племенницата си, да видиш собствената си страна, и накрая да си върнеш усмивката на лицето, мисля че може да се направи, дори и да си страдал много.
Водещ: Това било драматичния завършек на една от най-големите приказки на всички времена.
…В началото на 80-те София Лорен се превърнала в един нов вид секс-символ. Тя доказала, че една зряла, красива жена може грациозно да си проправи път към средната възраст и отвъд.
Мисля, че като остаряваш, това няма нищо общо с това да си секс-символ. Според мен човек или е роден като секс-символ, или не. Това няма нищо общо с възрастта.
Водещ: През 1991 година Холивуд оказа най-големия комплимент в кариерата на София. Тя получи специална награда на Академията. Този път почитайки нейния принос за киното. Това било голям успех…
София Лорен: Да вземеш втори “Оскар” в кариерата си, и всичко това, което ти минава през ума – защо си я получила, защо са ти я дали, амбицията, отдаването, жертвите, които правиш… Мисля, че това е най-прекрасния момент в живота ми. Никога няма да го забравя. Никога! Никога!
Водещ: През 1992 година София получила назначение като посланик на добрата воля към Обединените нации. Младото момиче, което се грижело за семейството си по време на тежкото време след Втората световна война, сега насочвало вниманието си към кризисните райони в Сомалия и Кения. Но София все още не била готова да отстъпи короната си на една от най-красивите и обичани актриси на света. През 1994 година тя се появила с нейния възлюбен Марчело Мастрояни във филма на Робърт Олтман “Прет-а-порте”. Известното дуо просто откраднало шоуто от останалия звезден състав. Малко по-късно тя се появила в ролята на обект на чувствата на Уолтър Матау в хитовата комедия “По-сърдити старчета”.
Актриса: София избира… Тя решава… Нещата, които са ѝ били предложени наистина са били интересни, но тя не е била безразсъдна. Тя обожаваше ролята си в “По-сърдити старчета”, защото там имаше толкова много хумор.
Актьор: Знам какво си е помислил Уолтър: “Да ми платят, за да правя любов със София Лорен на моята възраст!” Защото тя все още е секс-символът, и каквото и да става около нея, това няма нищо общо с възрастта ѝ…
Актриса: Мисля, че тя е жена на всички времена. Тя е олицетворението на женствеността. Тя е жена, съпруга, майка… Тя е всичко! Всичко, което ние искаме да бъдем!
Водещ: Във времена, когато нищо не изглежда вечно, София Лорен е стожер на сигурността. Нейният успешен брак, продължителната ѝ кариера, и неподлежащата ѝ на времето красота предполагат, че е възможно човек да получи всичко. А историята на нейната борба от дълбините на бедността до висините на международната известност продължава да ни вдъхновява.
Не е ли величествено… Вижте какво може да направи някой, който не е имал абсолютно нищо… Вижте колко много е успяло това красиво момиче! А тя е и страхотен пример за подражание…
Актьор: Тя винаги оцелява и е страхотен човек! Тя е феномен!
Антъни Куин: Когато тя играе, оставаш без дъх! Тя величествена, прекрасна!
Чарлтън Хестън: Имам идея да сложа един неин портрет на тавана! Тя е една от най-забележителните актриси, с които съм работил! И е доста необикновена жена.
Текста чете: Силвия Грозева
Сигорни Уивър: Изпитвам силно уважение и любопитство към това, което правят другите, защото това ме кара да съм решителна, кара ме да търся нови предизвикателства.
Почти постоянно си мисля, че това е най-голямата роля, която съм играла някога. И почти изпитвам съжаление всеки път, когато завършим някоя сцена, защото истински харесвам работата си.
Никога не съм дори и мечтала да бъда в тази индустрия – киното. Целта ми не беше да ставам киноактьор.
ДИКТОР: Тя е играла с духове, горили и с четири различни пришълци… От сцената – на екрана, трагикомедия, комедия, тя винаги е била абсолютно непосредствена. Тя е Сигорни Уивър и е нашият следващ гост в „Портрети“…
ДИКТОР: Здравейте и добре дошли в „Портрети“ със Сигорни Уивър. Аз съм Сюзън Сена, а ние се намираме в ресторант Инкаунтърс на летището „Лос Анджелис“…
… първата главна роля на Сигорни Уивър е в „Пришълецът“ през 1977г. на режисьора Ридли Скот. Осем години по-късно той е последван от „Пришълецът“ 2, още 6 години след това идва „Пришълецът“ 3, а през 1997, т. е. 19 години по-късно и последният „Пришълецът“ 4.
титри: „Пришълецът“ 3, интервю, 18-5-1992
С. У.: Мисля че всъщност Ридли Скот започна с цялостната идея да се прави научна фантастика, но да се прави по възможно най-истинския начин, най-близо да реалността. Той искаше хората да се разпознават и сравняват с някого, когото познават, с когото работят. Искаше светът във филма, въпреки че става дума за бъдещето, да изглежда сив, усърдно работещ, нещо като нефтена рафинерия в космоса. Мисля че това беше най брилянтното от неговите виждания. Филмите за „Пришълеца“ са винаги в свят, който изглежда замъглен, и фактът, че играя роля, която е част от един ансамбъл, в най-общи линии, в който ние си поделяме много от чертите на едни и същи персонажи в този кървав и мръсен свят, е предварително обмислен.
ДИКТОР: Персонажът на Сигорни Уивър, Рипли, става един от първите женски екшън герои, а ролята първоначално въобще не била замислена за нея.
титри: „Пришълецът“ 4, интервю, 8-11-1997
С. У.: Струва ми се, че първоначално сценарият е бил написан за някакъв бог. Продуцентите са си казали, о, няма ли да е интересно, ако главният герой е една млада жена, последното нещо, което публиката би очаквала да види. И в основни линии сценарият е бил написан без да бъде съобразен с това, че аз съм жена, а от време на време трябва да се действа доста пряко. Всъщност това май че е единствената тайна.
Рипли се замесва във всичко, мисля, от чисто предоверяване. Тя е една конвенционално ориентирана личност, която вярва, че системата е нещо добро, че работи еднакво за всички, а се превръща в човек, който е много предпазлив. Струва ми се, че тя знае, че компанията, за която работи е „лоша“. И се пази от другите хора, точно защото е загубила много приятели от този Пришълец. Тя въобще като че ли се страхува да се сближава с хората… 03:07
ДИКТОР: Тази дистанция на принудителния образ, който тя играе, може да се почувства от факта, че ролята ѝ е усложнявала отношенията ѝ с нейната дъщеря Шарлът, която тогава е била бебе.
С. У.: Тя много обичаше да си играе с косата ми, и беше доста разстроена, когато я отрязах, докато през последния месец натрупа малко смелост. Но това, което ми изглежда странно е, че понякога се прибирах покрита с мръсотия, с кръв, понякога с перука, понякога гологлава, нали знаете, с рани, без рани, така че всеки ден изглеждах различно, но на нея дори не ѝ мигна окото. Искам да кажа, че това коя е мама е много по-важно от това как изглеждаш през този ден, в най-пряк смисъл.
Единствената трудна част беше, че картините във филма са от един много безнадежден и подтискащ свят. И когато се виждах всеки ден на обед с Шарлот, тя беше толкова щастлива, така се радваше на всичко, а аз бях намръщена, ето така, и това ме караше да се връщам към ужасната ситуация, в която се намира Рипли. Но пък мисля, че от друга страна това да си родител като че ли променя начина, по който гледаш на света, и в крайна сметка поставя киното, т. е. професионалните задължения в перспектива, един вид разграничава киното от много други неща, с които иначе трябва да се занимаваш.
ДИКТОР: Независимо колко много ѝ харесвало да се снима в първите три филма за „Пришълеца“, Сигорни Уивър никога не си е и мислела, че ще оживее, защото след като е била ранена в корема, нейната героиня била в крайна сметка…
С. У.:… мъртва. И бях доволна от това. Но мисля, че аз лично създадох тази перфектна научно-фантастична ситуация. Въпрос на предоставяне на възможности. Аз бях последния човек, който прочете сценария и бях много скептично настроена. Но все пак това беше един много добър начин да я върнем обратно и сценарият беше… предостави ми на мен като актьор възможности за игра, разбирате ли, без повече опити да се спаси света, да бъдеш добър или лош. И това беше интересното. Когато си умрял, щом се „върнеш“ не виждаш нещата по един и същи начин, просто не можеш да не гледаш на всичко с ирония. С всичките тези човеци (sic!), викащи си един на друг, заплашващи се, просто всичко ти изглежда смешно.
Забавно беше също, че аз играех Рипли, която е генетично „смесена“, като че ли усъвършенствана. Но да се върнем на темата – режисьорът ми даде доста голяма свобода, и аз открих сама какво се иска от мен без външна намеса. А и всички са чудесни, целият актьорски състав е прекрасен. Да работя с френския, а след това с американския екип в Лос Анджелис беше страхотно. Така че в крайна сметка бих казала, че това е най-лесния „Пришълец“, който съм правила.
Джим Камерън ми каза, че всъщност повечето от персонажите на пришълците произхождат от неговите сънища. А аз самата толкова много работя върху сънищата си, че дори не си ги спомням. Но веднъж си спомних един – аз бях на круизен кораб, а в действителност никога не съм била на такъв, но както и да е… Пришълецът беше на борда, а ние всички се събрахме заедно и се питахме какво да правим. Аз въобще не бях в помощ на останалите и накрая се скрих зад един шезлонг на палубата, като си бях покрила главата с някаква кърпа. В същото време си мислех:“Това май няма да свърши работа, той сигурно ще ме намери“, въпреки че се чувствах напълно в безопасност. Но така или иначе ми се е присънвал само този глупав кошмар.
ДИКТОР: Въпреки че е известна най-вече с напрегнатите си изпълнения във филмите за „Пришълеца“, Сигорни Уивър е играла доста често и ????????????? роли в изненадващо голям брой комедии. Всъщност нейният филмов дебют е в комедийния хит на Уди Алън „Ани Хол“ през 1977 година. 06:54
титри: „Пришълецът“ 3, интервю, 18-05-1992
С. У.: Не мисля, че Уди Алън напълно разбира какво значи самото отношение за всички актьори, които работят с него. Той е човек, който винаги прави нещо напълно необикновено, надхвърляйки себе си… И в тази връзка, напомних му, че той ми беше предложил работа преди много много години, но все пак бих се радвала отново да работим заедно… 07:17
ДИКТОР: … което не се е случило. Но през 1984 тя започва с различен вид комедия заедно с Бил Мъри в големия хит „Ловци на духове“. През 1988 играе шефката на Мелани Грифит в романтичната комедия „Работещо момиче“, а през 1989 се снима и в „Ловци на духове“ 2.През 1993 тя отново ни шокира с разностранните си таланти, изпълнявайки ролята на Първата дама на САЩ в комедията „Дейв“.
титри: „Дейв“, интервю, 17-04-1993
С. У.: Това е един филм, който те кара да се чувстваш добре. В него става дума за хора, които се надсмиват над системата, и се надяват, че могат да променят нещата. А след това всичко може да започне отново. Моята героиня се влюбва в Дейв, който изглежда ужасно, а аз съм омъжена за него. Всъщност целият филм е една красива приказка.
Аз играя Първата дама, която е омъжена за един ужасен президент, игран също и от Ленърд Коен. Имаме и ужасни семейни отношения – не говорим, не се виждаме, така че всъщност аз си нямам и представа, че мъжът, който е долу в залата, не е моят съпруг. Което е доста забавно. И тогава изведнъж разбирам, че това е някой друг. Объркан съм в чувствата си, но виждам, че той може да се справя добре като президент, и постепенно се влюбвам в него.
ДИКТОР: Както проличава, тя доста добре се е подготвила по история. 08:36
С. У.: За да мога да играя Първата дама се опитах да прочета толкова за съпругите на президентите на САЩ, колкото можах. Сред тях е имало изключителни жени. И в този смисъл е много трудно да се играе роля, съпоставима с истинския живот. Докато се занимавах с книгите по история, прочетох повече за Елинор Рузвелт, за Джаки Кенеди-Онасис, за Патси Никсън.
ДИКТОР: Ролята на Първа дама изисквала и по-близко опознаване на живота в Белия Дом, но това не е била първата и такава възможност. 08:59
С. У.: Спомням си, че бях поканена веднъж на вечеря при Рейгън в Белия Дом, но отклоних поканата. Баща ми тогава ми каза:“Как можа да го направиш?! Поканата от Белия Дом е голяма чест.“
А всъщност аз трябваше да снимам филм, и си помислих, че трябва да отида, за да се запозная с обстановката. Така че накрая все пак отидох. Намирам Белия Дом за удивително красиво място, много е вдъхновяващо… Беше времето около Коледа, и аз наистина почувствах, че този дом принадлежи на целия американски народ, без значение кой го обитава в момента. Поканиха ме на вечеря, и аз много се радвам, че отидох….
ДИКТОР: Въпреки че визитата много ѝ е харесала, на Сигорни не би ѝ се искало да живее там…
С. У.: Не знам точно, аз съм на прицела на общественото внимание само когато е необходимо, а през останалото време съм скрита като всеки обикновен човек. Мисля, че да живееш в Белия Дом, и съпътстващото го постоянно насочване на вниманието на хората, би ми носило не просто умора, би било тежко. А и всичко, през което би трябвало да мина, е, нали знаете… 10:05
ДИКТОР: При снимките на „Дейв“ имало много статисти и изпълнители. Имало дори и политици, които играели самите себе си.
С. У.: Много е хубаво, че тези хора имат такова чувство за хумор. Имам предвид за това, което правят. Всички се присъединиха към общия дух на филма, който е изпълнен с много, много обич към Америка. Радвам си, че дори и Оливър Стоун, който си беше заложил репутацията, се включи в общото настроение. Всички споделяха това чувство за филма, нещо като празнуване, отбелязване на нашата [политическа] Система. Нали знаете, някой беше казал, че Америка е мястото, където всеки може да стане президент, и всеки става. Ето, това е „Дейв“.
ДИКТОР: Въпреки че филмът бил посрещнат много добре на предварителните прожекции, все пак останали известни съмнения преди пускането му по киносалоните.
С. У.: Мисля, че за този филм нямаше значение кога ще бъде премиерата, защото според мен би имал успех във всеки един сезон. Е, надявах се, че няма да излезе заедно с някой голям, скъп и глупав екшън филм. Но нямах съмнения за „Дейв“, защото смятам, че това е много подходящ филм за цялото семейство, и бих го препоръчала на всички без ограничения във възрастта, защото знам, че на хората ще им хареса.
ДИКТОР: Сигорни Уивър се е появявала в класацията на списание „Бокс офис“ неведнъж по време на кариерата си с хитове като „Пришълецът“ и „Ловци на духове“. Но има и една по-драматична страна от нейната работа, филмите „Година опасен живот“ и „Горили в неизвестност“. От малка тя има пристрастия към театъра и ние не трябва да се изненадваме от нейните участия в малки и по-интровертни филми през годините. Ролята ѝ във филмовата адаптация на „Смъртта и девицата“ през 1994 задоволява донякъде тези нейни интереси…
титри: Филмов фестивал „КАН“, 24-05-1994
С. У.: Сценарият ми направи голямо впечатление. Дадоха ми го недовършен и трябваше да работя с една организация за човешки права за известно време. Не знам за новия сценарий, но когато прочетох недовършения… знаете ли… това е изключителен сценарий. Написан е от Рафаел Иглесиас, базиран е на негов роман, който аз така и не прочетох.
ДИКТОР: Сигорни играе ролята на Полина, персонаж на жена, която е преживяла много неприятности в миналото си.
титри: премиера на „Смъртта и девицата“ 18-12-1994
С. У.: Преди 15 години тя е била в затвор, измъчвана и изнасилвана от човек, чието лице така и не е успяла да види. И една вечер съпругът ѝ се прибира с някой, в когото тя разпознава човека, изнасилвал я в затвора. И тя решава, че след като е живяла 15 години с този кошмар, най-накрая трябва да направи нещо. Това е една много тежка история.
Мисля, че най-трудното за моята героиня е, че нейният съпруг не ѝ вярва, не я изслушва, не говори с нея за това нито веднъж през тези 15 години. И ако има нещо по-трудно от затвора, това е…
ДИКТОР: Натрупала опит от филмите с „Пришълеца“, нейните драматични възможности създават нови окраски на разказа…
С. У.: Прекарах много време, работейки точно над това. Защото е очевидно, че аз, за щастие, никога не съм преживявала това, което тя е преживявала. Така че това беше най-голямото предизвикателство на ролята – да намеря източници, за да създам образа ѝ. Забавното е, че някои твърдят, че тя е много физична, много земна личност. Ами, да тя наистина е такава, земна, физична, но това е преди тази нощ на възмездието, когато тя вече не е. При което обаче не може да си каже, че е и интелектуална личност. Може би отговорът е някъде по средата. Но при всички случаи тази нощ тя е задължена да бъде земна.
Мисля, че е много важно какви плодове ще даде гневът ти по време на живота ти. Разбира се, аз използвам целия си гняв и емоции… Това е предизвикателството, защото мисля, че наистина си на ръба, когато играеш роля като тази. Почти постоянно си мисля, че това е най-голямата роля, която съм играла някога. И почти изпитвам съжаление всеки път, когато завършим някоя сцена, защото истински харесвам работата си. Това е много полезен опит.
ДИКТОР: Опитът включва преди всичко сработване с известния режисьор Роман Полански…
С. У.: Той е невероятен! Работила съм и с други „странни“ режисьори, но той е различен, научих много от него, и мисля, че това е най-добрия режисьор, който бихме могли да намерим за този материал. Той го направи толкова елегантен, зловещ, сложен, и в същото време занимателен филм. А това в основата си е история за човешките права. Истинският живот трябва да се наблюдава и доразвива, точно както го прави той, така че наистина научих много от него. Страшен е!
РОМАН ПОЛАНСКИ: Мисля, че трябва да го държиш ето така… Не идвай прекалено близо с това, искам просто да се види самото оръжие, да се покаже…
С. У.: Но той е също и много внимателен. Разбира се с всеки актьор. И винаги те мотивира с думи и изрази като: „Не го прави за пред камерата, направи го за себе си; не се опитвай да ми покажеш нещо“. Разбирате ли, това може да е много елементарно като подход, но има ефект. Той умее да достига до същината на нещата, има истинско чувство за хумор, дори и при заснемането на този филм, който е доста… Разбира се, ние направихме една трагедия, много провокиращ, много разстройващ, но мисля и много интересен филм.
ДИКТОР: Дъщеря на актриса и на изпълнителен продуцент от телевизията, родена и израснала в Ню Йорк, Сигорни Уивър прекарва детството си в близост до развлекателния бизнес. Тя започва да се занимава с кино заради нещо много по-важно от благосъстояние и успехи…
С. У.: Чувствам, че съм имала късмет. Имам много колеги, чиито родители са имали различен поглед върху нещата, свързани с този бизнес, те просто са искали да влязат в сериалите или каквото и да е там, да успеят, да престанат да се тревожат за това как ще живеят. А моите родители разбрали, че има много течения вътре в самия бизнес, и след като взех сериозно решение да вляза в Драматичната школа, те се почувстваха много по-добре, по-спокойни. Това беше така, защото те знаеха, че дари и да не преуспявах, поне щях да имам тренинга и знанията, които са ми необходими, за да бъда добра актриса.
Мисля, че моите мечти бяха много „реални“, а всъщност и сега някои от тях са такива. Няма голям актьор или актриса, с които да съм израснала, и които да не помня и да не им се възхищавам – Катрин Хепбърн, особено Ингрид Бергман… Но никога не съм си и мислела да навляза в това поприще. Целта на живота ми не беше да стана киноактьор.
ДИКТОР: Сега, когато Сигорни Уивър е филмова звезда, тя често се сравнява с Амелия Еърхарт…
С. У.: Тя [Амелия Еърхарт], е станала много известна, въпреки че всъщност нищо не е направила, просто е била пасажер на самолета, прелетял до Европа. След това всички са я знаели като „първата жена, прелетяла Атлантика“. Мисля, че се е почувствала много зле от това, била измамена в очакванията си. Това е много странна част от живота въобще.
ДИКТОР: Уивър планира един ден да играе на екрана американската художничка Джорджия Оки.
С. У.: Тя е изключителна жена. Имам някои приятели художници, и знам, че това е труден начин на живот в много отношения. Всепоглъщащ, изстискващ начин на живот, имам предвид, че трябва да се отделя страшно много време за работата. Мисля, че само някой, който е живял подобен живот, може да почувства приключението, тръпката да бъдеш точно такъв художник. За мен би било вълнуващо, например… Аз нямам талант да бъда художник, но като актьор мога да изследвам нещата от живота и какво представлява този живот в действителност.
ДИКТОР: Въпреки многото години на успехи, Сигорни Уивър все още се чувства неудобно в центъра на вниманието.
С. У.: Несигурността е нещо, което ме подтиква напред, като гориво. Но все пак мисля, че много от актьорите са срамежливи. Понякога е необходимо да избираш между това да изглеждаш добре или да изглеждаш изплашен… Да се представяш за този, за който хората те мислят, че си. Не е лесно, просто не е лесно… Това е все едно да се преобразяваш изцяло външно.
Понякога начините, по които реагираме, са невероятно интересни. Имам чувството, че съм направила личен напредък в това отношение – да играя ролите по различен начин, пренасяйки все повече и повече от себе си върху моите персонажи. Вълнуващо е да откриеш същността на живота си, да обичаш това, което правиш и да имаш желание да го правиш.
ДИКТОР(мъжки глас): … Мишел Пфайфър, Сюзън Сарандън, Мерил Стрийп… Вие, жените актриси, не чувствате ли помежду си конкуренция?
С. У.: Не, не мисля! Дори е хубаво, когато има много и добри актьори, защото колкото повече сме, толкова повече работа ще има за всички нас. Изпитвам силно уважение и любопитство към това, което правят другите, защото това ме кара да съм решителна, кара ме да търся нови предизвикателства.
ДИКТОР: И тъй като това наистина е така, ние ще продължаваме да следим с интерес напредъка на тази много талантлива актриса.
Надяваме се, че портретът на Сигорни Уивър ви хареса. Благодарим ви, че бяхте с нас, а също така благодарим и на ресторант Инкаунтърс за приятната атмосфера.
Аз съм Сюзън Сена, ще се видим следващия път.
Превод © 1998 Никола Колев
Кино портрет на Пиърс Броснан
Водещ: Здравейте и добре дошли в “Кино портрети” с Пиърс Броснан. Аз съм Тод Нютън, а сега се намираме в сърцето на Холивуд, щата Калифорния, точно тук, на Сънсет Стрип. Повярвайте ми, това за което говорят всички в този град, е ей онзи човек там – Пиърс Броснан и неговият нов филм “Винаги ще има утре”. Но в това издание на “Кино портрети” ще се върнем малко назад и ще хвърлим един поглед на издигането на Пиърс на звездния небосклон. А за да разберем напълно ясно кой е той, ние трябва да знаем откъде е, нали? Е, това е лесно! Роден е в Ирландия през месец май 1952 година. Не се е занимавал с актьорство докато не преминал средата на двайсетте си години. Това било след като успял да изгради успешна кариера в цирка като… огнегълтач. Е, той прекратил с поглъщането на пламъци след като преживял един неприятен инцидент, при който си изгорил устата в едно куклено шоу. Тогава решил да подходи по-конвенционално към актьорството, и се заел с театър. Това бил много добър ход. В началото на 80-те години той отишъл в Щатите и започнал да гради основите, за да се превърне по-късно в един от хитовите актьори на Холивуд.
Пиърс Броснан: Когато дойдох тук през 80-та година и прелетях над езерото Фреди, почувствах огромно облекчение и прегръдката на хората и страната.
Водещ: След известно време работа на сцената и няколко малки филма, благодарение на своя чар, Пиърс получил участие в “Опрощаваща стомана” през 1982. След като изпълнявал тази роля в продължение на пет години, вратите започнали да се разтварят и той започнал участие и в телевизионни филми, като например “Жертва на любовта” през 1991 година.
Пиърс Броснан: Дали съм бил жертва на любовта ли? Ами-и-и, не, не бих казал… В това отношение имам късмет!
Водещ: В този момент от кариерата му неговият късмет все още го носел нагоре. Сега Пиърс имал намерение да бъде актьор с много измерения.
Пиърс Броснан: Изиграл съм много “лоши” герои. Играл съм освен това и няколко лоши типа в киното. Естествено, лошите са по-разнообразни, но зависи и какви точно са добрите…
Водещ: Ролята на Пиърс в “Жертва на любовта” се оказала трагична ирония на съдбата. Той играе ролята на мъж, който се опитва да се влюби в друга жена, след като съпругата му починала. Едновременно с това Пиърс бил изправен пред възможността собствената му жена да умре.
Пиърс Броснан: Не знам дали ще повярвате, но трябва да ви кажа, че жена ми е моят най-добър приятел. Тя е страхотна – разсмива ме и ме кара да мисля.
Водещ: За нещастие смехът спрял през 1991 година, когато неговата съпруга загубила дългата борба с рака. Пиърс продължил напред, фокусирайки се върху кариерата си, и започнал да прави филми, най-забележителни сред които са “Човекът с косачката”, “Господин Джонсън” и след това “Мисис Даутфайър” през 1993 година. Гледката на Робин Уилямс в женски дрехи напомнила на Пиърс за неговата дълбока връзка със собствените му деца.
Пиърс Броснан: Често се преобличах заради децата ми, правех им представления. Не зная дали и другите татковци правят такива неща…
Водещ: Пиърс има три деца – две от предишния брак на Касандра, и едно от техния общ брак. Като родител той разбрал, че “Мисис Даутфайър” съдържа важно послание …
Пиърс Броснан: Това е филм за надеждата, за семействата, които преминават през лудостта на развода, и за деца, които страдат в ръцете на двама възрастни, които току-що са се озовали по средата на живота си, не знаейки какво да правят един с друг.
Водещ: През 1995 година Пиърс бил изстрелян в звездния небосклон на Холивуд с филма “Златното око”. Интересното е, че тази роля му е била предложена още през 1986 година, но тогава той не е можел да прекрати договора си.
Пиърс Броснан: Бях много ядосан! Дори повече от ядосан. От една страна се чувствах манипулиран от цялата система, но нищо не можех да направя. Има си договор, в който пишеше, че трябва да минат 60 дни от снимките, когато шоуто се продаде. Обаче това беше просто бизнес, а аз бях част от този бизнес. Беше интересно да преживея подобен процес…
Водещ: По това време Пиърс решил, че за него ще бъде по-добре, ако изчака няколко години, преди да се заеме с първия филм за Бонд.
Пиърс Броснан: Мисля, че и като мъж, и като актьор съм достатъчно зрял. Животът може и да ме е изхвърлял на брега, но сега се чувствам много по-подготвен за тази роля, отколкото тогава бях. Смешното е, че когато ми предложиха за първи път, четях сценария само в края на всеки ден от онези 60 дни. Казвах си, че ще го прочета, но така и не успях да го прочета. Спомням си обаче, че тогава се чувствах много неуверен относно тази роля.
Водещ: Е, по-късно продуцентите на филма за Джеймс Бонд отново почукали на вратата на Броснан. По това време Пиърс бил много по-напреднал в занаята. Той приел ролята в “Златното око”, но все още бил резервиран относно вероятността да следва стъпките на Шон Конъри.
Пиърс Броснан: За мен той е Джеймс Бонд. През 1964 година, когато от Ирландия отидох в Лондон, тогава бях 12-годишно момче, та това беше първия филм, който въобще съм гледал. Бях едва ли не едно “зелено” момче, което е живяло по дърветата. Гледах този невероятен филм в Южен Лондон, видях онази гола жена, покрита със златиста материя, мъжът с шапката с метален ръб, който превръщаше хората в статуи. За мен това беше нещо вълшебно. Всъщност никога не съм искал да стана актьор, но мисля, че все пак желанието ми да стана актьор се е зародило в онези сцени.
Водещ: По някакъв начин той е мечтал за ролята на Бонд още от детството си. И тъй като следвал Конъри, Пиърс се опитвал да бъде самия себе си по време на снимките.
Пиърс Броснан: Това е много забавно занимание. Защото опитвайки се да не подражава на Конъри, исках да го направя по свой собствен начин, оригинално и самобитно. Но един такъв подход може да бъде подвеждащ. Освен това трябваше да го направя възможно най-просто.
Водещ: И все пак според Пиърс ролята на Бонд е възможност, която се появява веднъж в живота.
Пиърс Броснан: Много хора по света го обичат. Ако сме схванали всичко както трябва, тогава целия живот се променя. Това ми позволи на мен, като актьор, да имам избор. Да, наистина това ще промени нещата, но аз ще си бъда все същия човек, все същия актьор, със същите нужди и желания. Това е просто една работа, но аз бих бил истински глупак, ако не внимавах за последствията.
Водещ: Във всяко едно отношение Пиърс Броснан и неговата кариера са изключително популярни сред почитателите му. Неговия чар води до сравнения с енигматичния Кари Грант. Според едно проучване на “Нешънъл Мегъзин” през 1995 година, на въпроса кой е предпочитания актьор, който да заеме мястото на Роджър Мур в поредицата за Джеймс Бонд, Пиърс печели с убедителна преднина. Но поради договорните му задължения към телевизионния сериал “Опрощаваща стомана”, тази роля била временно отложена. Сега с абсолютна сигурност можем да твърдим, че Пиърс Броснан е Джеймс Бонд на 90-те години, въпреки че той бил малко несигурен в началото, когато приел тази роля.
Пиърс Броснан: Преди филма имаше голяма пресконференция. Беше поразително – имаше може би около 350-400 журналисти. Аз съм зад сцената, музиката започва… и изведнъж всичко като че ли започна да се върти на бавни обороти…
…Предполагам вече сте чули доста спекулации по въпроса. Категорично заявявам, че нито Джон Мейджър, нито Бил Клинтън, нито дори Мадона имат нещо общо с този филм. Е, том Круз е в града, но това е просто случайност.
…Имал съм си работа с медиите през годините, когато снимах “Опрощаваща стомана”, но никога не съм бил така обграден от внимание, чувствах се много значим, дори и от самия факт, че съм там. Спомням си, че когато на края на онзи ден се прибирах в къщи, се чувствах все едно са ми източили кръвта. Мислех си: “Какво направих? Какво направих? Дали взех правилното решение?”
Водещ: За щастие на феновете на Бонд, той наистина е взел правилното решение. След това той довел своя 22-годишен син със себе си на снимките.
Пиърс Броснан: Има талант, на висота е, има добро сърце… Наистина мисля, че има талант… Работи във втория екип като трети художествен ръководител.
Водещ: Със сина си в екипа по време на снимките на първия филм за Бонд, Пиърс би желал да сподели това преживяване с покойната си съпруга Касандра.
Пиърс Броснан: Много, много жалко, че тя не е тук с нас физически, за да види това. Естествено духът ѝ е тук. Би ѝ харесало… Тя обичаше предизвикателствата… Но… Тя е тук… Духът ѝ е тук, дори може да се усети присъствието му.
Водещ: След като филмът бил завършен, много знаменитости с нетърпение дошли на премиерата, за да видят версията на Пиърс на филма за Бонд.
Джеф Бриджес: Свършил е страхотна работа! Радвам се за него…
Лорейн Бакол: По принцип избягвам сравненията, но Пиърс е страхотен.
Водещ: И, следвайки примера на Бонд, Пиърс оставил трайно впечатление на у партниращите му дами.
Фамке Янсен: Мисля, че той направи най-добрия Бонд, който бихме могли да очакваме от 90-те години.
Изабела Скорупко: Той е истински Джеймс Бонд! Изглежда точно както трябва – физически силен, забавен и остроумен. А това е много важно за самия персонаж на Бонд.
Фамке Янсен: О, той изглежда прекрасно!
Водещ: Покрай приятелката си Кийли Шей-Смит, Пиърс иска да каже само едно нещо за обстановката…
Пиърс Броснан: Вълнуващо! Изключително вълнуващо!
Водещ: “Златното око” станал голям хит, както всички очаквали. А на наградите на “Блокбъстър Ентъртейнмънт” през 1997 година, Пиърс изрази опасенията си да не би неговия успех като Джеймс Бонд да не позволи да играе и други рали за в бъдеще.
Пиърс Броснан: Да, разбира се! Аз вече съм свързан с ролята, която играя. Това е! След като веднъж си бил докоснат от пламъка на Бонд, няма измъкване. Не успях например да се отърва от него през 1996 година, когато ми беше предложена роля, а аз не можех да я изиграя. Известен съм като човека, който е бил, е, и ще бъде Джеймс Бонд. Но беше страхотно да приема работата и да я свърша. Обаче нали знаете, това е свързано с тръпката да бъдеш актьор. Единствения проблем, който имам в живота си е, че съм късметлия.
Водещ: Пиърс наистина има голям късмет, но явно е обречен да бъде “характерен” актьор. Следващия му проект бил “Върхът на Данте”.
…По време на снимките за филма Пиърс открил, че той и приятелката му, Кийли, очакват син, Дилън Томас.
Пиърс Броснан: Нямам търпение да видя това малко момченце. Кийли ще бъде една прекрасна майка. Това е много вълнуващо и ободряващо. Да бъдеш баща на 43 години е много по-различно, отколкото да си баща на 30.
Водещ: След като Кийли забременяла, чувствата на Пиърс към нея били по-силни от всякога.
Пиърс Броснан: Тя ще бъде една прекрасна майка. Носи бебето нормално, засега всичко е както трябва. Това е една голяма любов.
Водещ: След “Върхът на Данте” и раждането на детето му, Пиърс се върнал към работата си, и започнала да снима “Винаги ще има утре”.
Пиърс Броснан: Чувствах се добре, много ми беше удобно. Може би защото за първи път имах такава отговорност, имаше стресов фактор, при това доста висок. Не искаш да се провалиш, защото ще паднеш от високо.
Водещ: Този път обаче Пиърс въобще не се притеснявал, тъй като вече имал зад гърба си предната серия на филма. Той знаел, че няма какво да доказва.
Пиърс Броснан: Още в първия ден на снимките бях седнал, и си мислех, че няма нужда да се доказвам пред никого. Нямаше и да отговарям на никого. Аз съм този персонаж, идентифицирам се с него. Веднъж вече бяхме заедно, ето сега пак.
Водещ: Пиърс Броснан срещнал бъдещата си жена, Касандра Харис, когато бил на 23 години. Те се оженили през 1977 година. Четири години по-късно тя самата участвала във филм за Джеймс Бонд, “Само за твоите очи”. Точно тя запознала Пиърс с продуцента на филмите за Бонд – Албърт Брокли. Пак тя убедила мъжа си да се преместят в Щатите и да се заеме с телевизионния сериал “Опрощаваща стомана”. Всичко вървяло идеално, както изглежда, докато не се случила една трагедия през 1987 година – на Касандра и била поставена диагноза рак. Починала през 1991 година. Оттогава Пиърс казва, че се е посветил на подпомагане на благотворителни организации, които се грижат за изследванията на рака у жените.
Пиърс Броснан: След като тя почина, бях помолен от тези хора да говоря. Предполагам, че открих в себе си гласът и изражението на чувствата си. Научих какво не е било както трябва, какво е липсвало, в какво сме се провалили. Естествено, не мога да си отговоря… Но въпреки, че не съм търсил това, то просто дойде. То ми помогна да преодолея мъката си. Освен това ми помогна да разбера някои неща като мъж. Затова и дадох името си на това начинание.
Водещ: Докато жена му боледувала, Пиърс открил за себе си рисуването. Той използвал възможността да покаже картините си на Силебритис Арт Шоу, само няколко месеца, преди жена му да почине.
Пиърс Броснан: За мен това е нещо като терапия. А картините, които виждате, са произлезли, предполагам, от боледуването на жена ми. Тя е болна от три години насам, което повечето хора го знаят. Хванах четката, за да положа на платното нещо, което е мрачно по смисъл. Но аз чувствам цветовете със сърцето си.
Водещ: След смъртта на Касандра, Пиърс организирал ежегоден бал “Огън и лед” за набиране на средства за ракови изследвания.
Пиърс Броснан: Ракът е край нас вече прекалено дълго. Надяваме се да направим нещо хубаво и да съберем малко пари.
Водещ: Увличайки се по тази кауза, докато се опитва да превъзмогне мъката си, Пиърс се опитва да върне обратно на мястото им части от живота си. Той отново открил любовта, този път с Кийли Шей-Смит. Заедно, те разбрали, че и двамата имат обща цел, същата, която била много важна за покойната съпруга на Пиърс.
Пиърс Броснан: След като загубих съпругата си, която беше прекрасен човек, решихме да поставим в общността на Малибу наблюдателна станция за китове в нейна памет. Това се превръща в първостепенна работа на моя живот. Освен това и Кийли е до мен, нейната работа е много усилена, тя се отдава изцяло на каузата.
Водещ: Заедно, Пиърс и Кийли направили обществено достояние откриването на офис на Ърт Комюникейшънс.
Пиърс Броснан: Искахме да обърнем повече внимание на делфините, които са особено важна тема сега в нашето общество. Ако всичко мине както трябва, ще спре избиването на делфини, което е грозно и долно, и което не бива да се случва.
Водещ: Въпреки че нямат планове за брак, Пиърс наистина преоткрил любовта с Кийли.
Пиърс Броснан: В тази връзка няма досада, всичко е много цивилизовано.
Кийли Шей-Смит: Много сме щастливи!
Пиърс Броснан: Пасваме си добре! Какво повече мога да кажа!
Водещ: Заедно, техните похвални усилия намерили отзив дори и в Москва, на връчването на Световните Зелени Награди.
Вод. глас: Господин Пиърс Броснан получава наградата за Лидерство при защита на околната среда в развлекателната индустрия. Една от тай-големите звезди в Холивуд, той е изиграл ключова роля в защитата на природата, насочвайки общественото внимание към крехки екосистеми и прекратяване на ядрените опити.
Водещ: Пиърс има собствени важни причини да се занимава със защита на околната среда.
Пиърс Броснан: Не би могло да е другояче, защото имам деца, а искам да им оставя светът такъв, какъвто го открих аз.
Водещ: По време на пребиваването си в Москва, Пиърс получил висока оценка от бившия съветски президент Михаил Горбачов.
Михаил Горбачов: Бих искал да изразя благодарността си към наградените, които вършат това, което би трябвало да вършат всички. Благодаря ви за съдействието.
Водещ: Пресконференцията беше почти към края си, когато беше направено едно изказване с очевидна ирония.
Глас: Студената война би трябвало наистина да е свършила, щом Джеймс Бонд и бившия съветски лидер са тук един до друг, работейки заедно в защита на околната среда.
Водещ: Като вървя по тази улица, виждам някои от най-известните имена, идвали някога в този град… Имена като Фей Дънауей, Чеви Чейс, Ким Бейсингър, и разбира се… Пиърс Броснан! Когато тази звезда му беше дадена, цялото място тук беше препълнено с почитатели, тук беше и със семейството му, неговите приятели. Те всички искаха да видят Пиърс включен в холивудската Алея на славата.
Глас: Днес ние почитаме един мъж, който се е показал като една от най-талантливите, многостранни и популярни филмови звезди в Холивуд. Днес ние почитаме Пиърс Броснан със звезда в холивудската Алея на славата.
Пиърс Броснан: Това е страхотно – звезда на холивудската Алея на славата. Но преди всичко това е една чест, чест да се присъединиш към всички тези големи актьори, които вече имат звезди на холивудската Алея на славата. Искам да благодаря на толкова приятели тук, на това място. И разбира се, на Кийли Шей-Смит, за нейната работа в защита на околната среда.
…Тук е също и синът ми – Шон Броснан! Децата ми винаги са зад мен! Благодаря, че ме направихте един по-добър баща! Още веднъж ви благодаря за тази голяма чест! Желая ви щастие и любов!
Водещ: След церемонията журналистите обърнаха особено много внимание на Пиърс Броснан. Но той знае, че всяко чудо е за три дни.
Пиърс Броснан: Знаете, че не мога да изляза на разходка с тази звезда с изписано на нея моето име. Това е просто нещо, което следствие. Идваш тук, поглеждаш към звездата, и си казваш: “Да, това е много хубаво! Добре!”
Водещ: Той е не само звезда по улиците на Холивуд, но и звезда в многомилионни кино хитове. Почитателите могат да очакват Пиърс Броснан като агент 007 поне още веднъж.
Пиърс Броснан: Ако ме искат още веднъж, ще се върна. Все пак имам договор за три филма с възможност за четвърти. Но персонажът ми харесва, харесва ми и самата роля. Тя ми дава големи възможности като актьор за бъдещата ми кариера.
Водещ: Бих казал, че говоря от името на поне половината от нас, че очакваме с нетърпение да видим тези възможности в бъдеще. Сигурен съм, че ще бъдат много.За съжаление това издание на “Кино портрети” е към края си. Искам да ви благодаря, че бяхте с нас. Аз съм Тод Нютън, от булевард “Холивуд”, чакайки и моята звезда да изгрее тук някъде. Ще се видим следващия път!
Пиърс Броснан: Снощи бях на шоуто на Джей Лено! Просто присъствах… Толкова беше откачено, например разходка по холивудската Алея на славата, а имаше и толкова много други хора там. Никога не съм мислил за звездата, никога не съм си я поставял за цел, но дори и несъм предполагал, че ще имам такава преди 16 години, когато дойдох със семейството си и се разходихме по холивудската Алея на славата. Но това, което стана преди два дни, беше наистина страхотно…
Текста чете: ____________________________________
Общо време: 19′ 30” Превод 1998 Никола Колев
Кинопортрет на Памела Андерсън Лий
Памела Андерсън: Отдавна живея в Лос Анджелис, отнема ми малко време, но като че ли всичко се случва много бързо…
…не искам лоши реплики, не искам да изглеждам глупаво. Може да изглежда смешно, но аз нямаше да работя това, ако не ми харесваше. Забавно е…
…те винаги се съсредоточават само върху моментите, когато си по пижама, нямаш грим, косата ти е разрошена. Но защо!? Не би трябвало да е така – нали това е една фантазия…
Водеща: Когато говорим за Памела Андерсън Лий, имаме предвид позиране пред камери. Нейното лице и тялото ѝ са сред най-сниманите и показвани по света. Всеки си има собствено мнение за нея. Но тя също си има мнение, което ние ще чуем с удоволствие след малко в “Кинопортрети” с Памела Лий.
Водеща: Здравейте, аз съм Сюзан Сена. Днес предаваме от прекрасния плаж на Санта Моника, Калифорния, а вие гледате “Кинопортрети” с Памела Лий. Животът ѝ е куп от легенди – започнала работа като фитнес-инструктор в родната си Канада, тя се преориентирала към футбола през 1988 във Ванкувър, носейки фланелката на “Лабат”. Е, явно фланелката ѝ е стояла много добре, защото фотографите я забелязали. Показали я на големия екран и още преди да се усети, тълпата полудяла по нея. След по-малко от месец вече била рекламно лице на “Лабат”, а след една година се появила на страниците на едно много популярно мъжко списание. Всичко потръгнало нагоре…
Памела Андерсън: Започнах с “Плейбой”. Те бяха много добри с мен, имам предвид, че ми оказваха истинска подкрепа. А причината да направя още снимки с “Плейбой” беше, че тогава вече бях актриса, а те се гордееха с мен. Искаха да ме покажат на кориците. Това беше страхотно от тяхна страна…
…Алисия Прадо, Бо Дерек и Боби Бен мисля, че са имали по три излизания на кориците. Аз направих 4, което си е истински рекорд. Успях да го постигна. Нямах си и представа с какво се захващам, всъщност знаех, че е известно списание в Европа, но не знаех нищо повече. Бях в Сен Тропе, където направихме доста снимки за “Плейбой”, които излязоха на 1.10.1994 година. Имаше поразителен отклик, защото хора от цял свят ходят по празниците в Сен Тропе. Имаше хора от Уелс, от Англия, Франция, Швейцария, въобще от отвсякъде. И всички знаеха коя съм! Не можех да повярвам. Не можех да изляза на улицата, без да ме преследват хора – деца от Италия, тогава там имаше някакво футболно първенство, всички вървяха след мен. Наистина не можех да повярвам, още не знаех какво значи известността, защото това започна едва напоследък.
Водеща: Е, изявите ѝ по списания ѝ донесли много почитатели, но имало и критики. Лий никога не се е притеснявала, нейното мнение е като изявите ѝ – тя ги оставя да говорят сами…
Памела Андерсън: Изявите ми говореха за мен дълго преди сериала “Спасители”. А колкото до шоуто “Направи си сам”, то е шоу на Дисни, снима се в едно от най-консервативните студиа на ЕйБиСи. Те ме приеха заради самата мен и разбраха, че това, което съм направила досега ме прави това, което съм. Имам стабилна публика, и всичко е заради “Плейбой”, това страхотно списание. Хората, които се снимат в тези списания по бански, са много по-малко категорични, отколкото позиращите в “Плейбой”. Според мен “Плейбой” е уникален в своята категория, той не прилича на никое от останалите списания. Те са такива професионалисти. Това е най-професионалната организация, за която съм работила. А те са в основата на цялата ми кариера. Хубаво е, че не засягам никого с работата си. Мисля, че това определено е положителен момент в моя живот. Винаги е било положително. Те са тези, които ме доведоха в Щатите. Ако не бяха хората от “Плейбой”, аз просто нямаше да съм тук.
Водеща: Освен това Лий никога не се е сърдила на хората, които пишат разни работи за нея във вестниците.
Памела Андерсън: Веднъж съм използвала услугите на пластичната хирургия. Само веднъж! Никога не съм правила нищо по лицето си или някъде другаде по тялото си, въпреки че хората продължават да го твърдят. Открих най-добрите имплантати…
…Снимах се в “Плейбой” още преди да се подложа на операцията. Просто ми се струваше, че всички около мен са го направили, че всички имат силикон. Един ден просто стана дума, и ми казаха: “Защо не отидеш при някой хирург?”, аз отговорих: “Ами, добре, защо не!”. Две седмици по-късно вече се събудих в болничното легло и попитах лекаря, който стоеше до мен: “Е, кога ще приключим?”, а той: “Ами това е всичко!”. Аз не можех да повярвам, повтарях си само “Това ли беше? Не може да бъде!”. Мислех си, че ще бъде кой знае какво откачено нещо. Но по-късно разбрах, че това е от голямо значение за мен. Гърдите ми са със същата големина, но са по-пълни. Това е различното. Е, не че преди бях кой знае какво! Нищо подобно. Имам предвид, че хората, които са ме виждали в по-ранните снимки за “Плейбой”, биха усетили разликата, но тя не е чак толкова голяма. Смешно е! Имам предвид, че хората изглежда най-много се интересуват от гърдите ми, когато говорят с мен. Като че ли е чак толкова важно да знаят всичко за личния ми живот. Мисля, че биха се уплашили, ако знаеха всичко.
Водеща: Тази физика тя е придобила от работата си като фитнес инструктор в Канада. И сега продължава да тренира упорито…
Памела Андерсън: Получих и треньор. Това е един от трите дни, в които тренирам. Днес например ще повървя надолу по плажа, после ще отида във фитнес-залата за около час и половина, а след това ще поплувам към половин миля. Обикновено това, което правя на следващия ден, е каране на маунтин байк нагоре покрай Малибу, после покрай манастира, нагоре и надолу покрай хълмовете, някъде към 25 мили, после пак плувам към половин миля. На третия ден извървявам 9 мили, ходене или тичане по хълмовете. Прибирам се вкъщи и тренирам още малко с уредите, след това отново плувам. Така три дни един след друг, а след това един ден пълна почивка – разхождам се с кучето си и се опитвам да не правя нищо.
Водеща: Освен голямото натоварване, Памела спазва и диета…
Памела Андерсън: Целодневно всичко за мен се върти около храната. Ако знаете само какво ми струва това – да знам, че мога да ям това, а не мога да ям онова. Сигурна съм, че ям по-малко от обикновено, но тялото ми се наглася според натоварването. Надявам се, че ще успея с диетата и ще мога да сваля още няколко килограма. Но въпреки това се чувствам по-добре от преди, толкова съм енергична. Затова мисля, че си струва – не само заради физическите страни на въпроса, но и в емоционален аспект. Въобще всякак – чувствам се по-силна, по-щастлива, по-концентрирана. Гледам да пия по-малко кафе, да релаксирам повече.
Водеща: Въпреки интензивния си режим, Памела вярва, че истинския ключ към красотата не е във физиката.
Памела Андерсън: Според мен винаги трябва да си най-доброто, което можеш да бъдеш. Всичко трябва да идва отвътре. Можеш да видиш някоя наистина хубава жена, на снимка тя да е много красива… Но нещо ѝ липсва… Можеш да видиш и друга жена, която да не е толкова красива като първата, но е чувствена, да е секси, нещо като че ли извира от очите ѝ, личи си вътрешната красота. И затова мисля, че ако си в достатъчно добро здраве, ако се чувстваш добре, тогава всичко ще се слее в едно. Ето това е най-красивото и най-секси в една жена.
Водеща: През 1992 година най-голямата новина е, че шоуто на Тим Алън “Направи си сам”, в което е работила и Памела Лий, тогава все още Памела Андерсън, като момиче “техник”. Това било не много преди да се снима в “Спасители”, което я издигнало на пиедестал. В продължение на един месец тя се снимала и в двете шоута. Не е зле за една блондинка, нали? Но все пак е било доста трудно.
Памела Андерсън: Всички си мислеха, че съм се побъркала, задето напуснах “Направи си сам”, но по това време участието ми в шоуто се изчерпваше с две реплики на предаване. Не знаех какво ще се случи нататък, не знаех какво ще е положението с персонажа. Но в общи линии ми беше ясно, че там няма да постигна нещо повече от това. И тогава дойде предложението да играя в “Спасители”. Мислех, че е чудесно, защото тогава можех да играя и в двете шоута, че ще мога да ходя в петък вечер за шоуто на живо в “Направи си сам”, дори успях да го направя няколко пъти, но беше много трудно. И въпреки, че от “Спасители” ми обещаха, че ще мога да правя повече шоута в “Направи си сам”, докато ходех да снимам “Спасители” нямах никакво свободно време, не можех да ходя дори на репетиции. Просто всеки път ми даваха едни и същи реплики, защото не бях ходила на репетиции. Най-накрая дойдоха при мен и ми казаха: “Памела, искаме да разширим ролята ти в “Направи си сам”, дори ми показаха сценария, а там имаше три-четири реплики, вместо една. Аз им казах: “Не, благодаря ви! Мисля, че ще е по-добре да се съсредоточа върху “Спасители”. После всички ми казваха, че не могат да повярват, че съм напуснала шоуто номер едно. Аз им отговарях, че “Спасители” всъщност е шоу номер едно, и то навсякъде по света, колкото до “Направи си сам”, смешното е, че докато бях в Англия, ме попитаха: “Какво е това дърводелско шоу, в което участваш?”. Там в Англия ту пускали предаванията, ту ги спирали поради липса на интерес, защото британците не разбират нашето чувство за хумор. Определено смятам, че съм направила правилния избор.
Водеща: Напускането на “Направи си сам” позволило на Памела да поработи повече върху ролята си в “Спасители”.
Памела Андерсън: Аз изпълнявам ролята на Си Джей Паркър. Тя е нещо като дете-цвете на 90-те години – много земна, има вътрешни прозрения, обича кристалите си, опитва се да спаси Земята, борец за правата на животните, почти луда е на тема медитация. Като че ли персонажът ми е изграден специално за мен, защото всъщност не са знаели какво да правят със Си Джей. Минали са през много различни момичета при подбора за ролята, и аз като че ли ги спечелих с нещата, които правя. Дядо ми ме научи да медитирам, когато бях малка. Дори ме накараха да държа изпит по плуване, вероятно защото предишните кандидатки за ролята, когато ги питали дали могат да плуват, отговаряли: “Да, разбира се! Абсолютно! Аз съм страхотна плувкиня!”, а когато влизали във водата ги дострашавало и не смеели да плуват. Казвали че могат да плуват само за да получат ролята.
Водеща: Дори и след като станала част от екипа, най-важната част от работата ѝ били тренировките.
Памела Андерсън: В договора ми пише, че не бива да позволявам да настъпят промени във физиката ми. Но това си го пише във всеки договор, дори и договорът да е абсолютно объркан, пак не можеш да си променяш телосложението, защото имаш определен персонаж, а те искат да го запазят един и същ през целия сезон, щом участва в шоуто. Трябва винаги да изглеждаш възможно най-добре, да поддържаш формата си. Все пак хората гледат тялото ти, лицето ти – затова трябва да изглеждаш добре. Аз пазя кожата си, слагам си плажни масла СП-30 на лицето и СП-15 на тялото, грижа се за косата си, ползвам шампоани, плажни масла. Но все пак е трудно. Не искам на стари години да изглеждам сбръчкана и изпита, затова си слагам доста защитни кремове. Добре е, че не изгарям. От Канада съм и през времето, когато учех в училище, а и през целия си тогавашен живот съм си мечтала да отида в Калифорния. Исках да видя палмово дърво. Още щом дойдох в Калифорния, веднага си направих снимка – палми и небе. Има нещо много странно в Калифорния и особено тук, в Холивуд – всички си мечтаят за студени места или въобще как да се махнат оттук.
…Е, това не е шедьовър, историите са лековити, но е едно от любимите ми шоута. Защото има и такива, при които въобще няма нужда да размишляваш. Можеш да започнеш да ги гледаш и по средата. Нищо няма да усетиш. Хората са сладки, имат добро държание, въобще стават за семейно гледане.
Водеща: Критиците на шоуто мислят, че му липсва съдържание. Памела обаче не мисли така.
Памела Андерсън: Това е просто едно забавно шоу. То не може да бъде нещо повече от това, което е. Имам предвид, че това е едно леко шоу, и много от семействата, които го гледат, го намират за приятно, а децата го обожават. Имаме дори и детски лагери с такава тематика. Но е добро, репликите ми са добри. Не искам лоши реплики, не искам да изглеждам глупаво. Може да изглежда смешно, но аз нямаше да работя това, ако не ми харесваше. Забавно е…
Водеща: Изглежда тази стратегия ѝ се отплаща. Светът на “Спасители”-те вече е станал доста известен, достигнал е до зрители по целия свят и е станал универсален начин за изразяване.
Памела Андерсън: Това започна още преди 2 години, хората тогава още не ни познаваха, а сега, ако излезеш на улицата – наистина е поразително. Страхотно е, защото всички говорят на различни езици, мислят си, че и ти можеш да ги говориш. Почти като задънена улица – постоянно повтарям: “Не ви разбирам! Не ви разбирам!”
Водеща: Което е по-важно от успеха, Памела много се радва на работата си върху “Спасители”, и е разбрала, че дори напрегнатата атмосфера много я успокоява.
Като едно голямо семейство сме! Защото екипът и всички зад кулисите са свързани по някакъв начин – режисьорът работи със съпругата си, а дъщеря му е водеща или режисираща шоуто за първи път. Всичко е преплетено, всички са свързани в едно голямо семейство. Особено осветителите – те работят във филма заедно вече три поколения при снимките на филма. Дори и брат ми работи в шоуто. Всички сме заедно, много сме близки. Но аз като че ли не съм се сближила с никого през този сезон, отнема ми повече време, отколкото при другите. Не че съм студена личност, но хората трябва да спечелят доверието ми. Не ми харесват тези, които например ти се обаждат по телефона: “Здрасти! Обичам те, скъпа! Прекрасна си!”, а дори не ме познават. Но доколкото съм се запознала с екипа досега, всички са много готини.
Водеща: Когато Памела Лий беше все още Памела Андерсън, тя не само привлякла вниманието на “Плейбой”, но и на много обожатели. Тя определено не ги вземала на сериозно, поне до момента, в който пътя ѝ не се пресякъл с този на барабаниста на “Мотли Крю” – Томи Лий.
Памела Андерсън: Наистина бях започнала да се разочаровам, казвах си, че никога няма да се омъжа, никога няма да ми се случи такова нещо, още по-малко пък тук, в Лос Анджелис. Томи се опитваше да ме покани на среща от много време насам. Аз постоянно му отказвах. Точно като на всеки друг, мислех си: “Не, няма да изляза с Томи Лий! Това ще ми донесе само неприятности.” Но веднъж го срещнах на един купон по случай Нова Година. Той седна до мен, близна ме по бузата, а след това аз близнах бузата на приятелката си. Тя понечи да каже нещо, а после всички се засмяхме. Спомням си, че като си тръгваше, Томи се качи на колата, а аз така го гледах, че приятелката ми почти изкрещя: “Не! Не! Напълно изключено! Няма да излизаш с Томи!” Аз ѝ казах: “Да-а-а, знам. Забрави за това!” А после той ме последва до Канкун и ме помоли да се оженим още на първата нощ. Просто се гледахме в очите, и в този момент ми стана толкова сантиментално, знам че може да прозвучи смешно, но ми стана толкова сантиментално. Веднага, щом установихме зрителен контакт, се приближихме съвсем един до друг. Четири дни, след като се оженихме, вече бяхме абсолютно неразделни…
…никога не съм искала да се женя. Не е въпросът в това, дали исках или не, просто се срещнахме и се оженихме. Той също не искаше да се жени за втори път, а и аз не мислех, че това ще е мястото, където ще намеря истинската си любов. Не бих го направила, освен ако не бях абсолютно уверена в себе си. Никога не бих го направила. Повярвайте ми, имала съм тази възможност и преди, но не можах да се реша. Няма начин!
…Толкова ни е забавно заедно, много сме близки, дори си приличаме. Иначе би се получила абсолютна катастрофа, наистина. Като се качихме на самолета, аз го попитах: “А сега къде отиваме? Къде ще живеем?”
Водеща: Те живеят в къща, средствата за която са изработили съвсем сами, и то доста бързо. Относно подредбата на къщата им се носят слухове за барабани и разни други музикални инструменти.
Водеща: Имаме много играчки вкъщи, и ще има още. Засега само реконструираме но си имаме стол на колелца, дори пиано, няма никакво място в къщи, защото точно сега се пренасяме. Страхотна къща се получи за живеене. До себе си имам пиано, отстрани имам барабани, и трябва само да се пързалям между тях със стола на колелца.
Водеща: А разхождате ли се гола вкъщи?
Памела Андерсън: Да, понякога! Дори постоянно, нали вкъщи няма чужди хора, така че защо не? А и в това някой да се разхожда гол вкъщи, и то ако наоколо няма никой, няма нищо странно. Ние постоянно правим така…
…Най-забавното нещо, което сме правили, беше “космическата” сватба. Когато Томи ми каза, че иска още веднъж да направим сватба, аз се съгласих и му казах: “Ти ще се погрижиш за съдията, а аз ще се погрижа за дрехите”, на което той реагира: “О-о-о, не!”. И тогава измислих тези космически костюми, целите бяха в сребристо. Най-добрата ми приятелка, Мелани, беше в костюм като Статуята на свободата, защото свършиха космическите костюми. А аз си имах доста разправии за моя костюм с една стара дама, която беше дизайнерка. Тя искаше костюма да е в пурпурно червено, защото никой не носел сребристо. Аз я попитах: “Ами какво да облека тогава – нещо синьо, зелено или жълто ли?”. През това време Мелани ме гледаше и накрая ме попита: “Ти наистина ли разбра за какво ставаше дума?”
Водеща: Космическата сватба на Памела и Томи Лий била последвана от друго знаменателно събитие – тя забременяла с първото им дете.
Памела Андерсън: Отидохме на видеозон. Аз казвам: “Трябва да решим!”, а той:”Ако със сигурност могат да кажат дали е момче или момиче, нека да ни съобщят, но ако не могат да кажат със 100% сигурност, тогава им кажи да не ни съобщават резултатите.” Точно така и направихме. Човекът, който работеше на ултразвука, посочи екрана и каза, че било момче. Толкова се зарадвахме! Е, не че ако беше момиче, щяхме да се радваме по-малко, но… Ето, сега Томи купи комплект детски барабанчета на детето, палки. Постоянно повтаря: “О, малкото ни детенце ще си има барабанче!”. Вкъщи ще стане една малка лудница, а аз така или иначе си имам най-шумния съпруг на света. С други думи това няма да е нещо ново за мен. Малко потропване около мен е нищо в сравнение с шума, който вдига съпруга ми.
Водеща: През декември 1996 Памела Лий решила да изостави известната си роля в “Спасители”, за да може да прекарва повече време със семейството си, а също така и да развива филмовата си кариера. Първата ѝ голяма роля е във филма “Бодлива тел”.
Памела Андерсън: Не знам как точно се получи. Вече от 5 години съм в Лос Анджелис, но ми трябваше малко време да се приспособя, защото всичко се случваше много бързо. Това е първия ми филм,а аз никога преди не бях правила голям филм, беше свързано с доста голямо напрежение. Надявам се, че съм свършила добра работа, защото филмът беше с много добър сценарий и прекрасни актьори, чудесна концепция. Аз бях единствената, която можеше да се провали.
Водеща: Но ролята много добре прилегнала на актрисата с разностранни таланти. С тази си роля тя влиза в списъка на жените екшън герои.
Памела Андерсън: Това е голям филм. Не можех да повярвам – като гледах анонсите и предварителните клипове, си казвах: “Уф! Това май е много голям филм”, а Томи ми казва: “Ами той наистина си много голям!”.
…интересно е, но е и истинско предизвикателство. Трябваше да уча много нови неща, да тренирам много – трябваше да се науча да карам мотоциклет, да уча кикбокс. Като цяло беше доста натоварващо за първи филм…
…Има много визуални ефекти, по които работеше екипът. Има дори и нещо секси, но не истински секс.
Водеща: Рекламния тур на “Бодлива тел” включваше и дебютното представяне на Лий на кино фестивала в Кан, където, както обикновено, тя предизвика фурор с появяването си.
…най-накрая обаче, известността достигнала голямата филмова звезда. В Норвегия група жени протестирали срещу разголените ѝ снимки. Те късали нейни плакати за филма.
Памела Андерсън: Изглежда всички ме мислят за порочна. Чудя се обаче защо!? Но предполагам, че такова отношение е нещо нормално, затова не го приемам лично, а просто го отминавам с насмешка.
Водеща: Нейните появи по медиите зачестили прекалено много. Когато обаче те не получили достатъчно, решили да наемат крадци, които отмъкнали домашните ѝ видеофилми.
Памела Андерсън: Ние сме просто две луди деца. Разхождаме се постоянно голи из къщи. Това беше една ваканция извън града, правихме си сандвичи, пяхме си песни, въобще неща, за които съм сигурна, че никой не би се заинтересувал. Освен това не мисля, че някой би искал да види видеофилма. Това си е чиста намеса в личния ни живот.
…те винаги се опитват да те хванат по пижама, без грим, с разрошена коса. Защо? Нали това трябва да е фантазия, трябва да се показва по определен начин. Не ми харесва, че искат да ме съкрушат с всичко това.
Водеща: За Памела Лий това е фантазия, както всъщност и за нейните почитатели. Надяваме се, че това издание на “Кино портрети” ви е харесало! Аз съм Сюзан Сена и ви казвам довиждане от плажа на Санта Моника, Калифорния. Благодаря ви, че бяхте с нас!
Текста чете: ______________________
Време: 20′ 55” Превод 1998, Никола Колев
Портрети – Морган Фрийман
Морган Фрийман: … прекрасен човек и добър актьор.
Ашли Джъд: Той е прекрасен, толкова е добър и всеотдаен, но е и малко нахален…
Морган Фрийман: Искам да продължавам да живея, да преодолявам трудности, да продължавам да върша неща, които ме предизвикват.
Кари Елуис: Той е неустоим. Още от мига, в който се появи на екрана, просто не можеш да си отделиш очите от него.
Морган Фрийман: … просто искам да ме обичат.
Водеща: Той започва актьорската си кариера през 60-те и продължава да работи и досега. Внася живот в персонажите си, били те злодеи или герои. Казва се Морган Фрийман и през следващите двадесет минути ще ви покажем как е стигнал до върха и защо е още там.
Водеща: Здравейте и добре дошли в „Профили“. Днес ще ви представим Морган Фрийман. Аз съм Сюзан Сена. Избрахме да водим предаването от тук – Корт Тиътър в Западен Холивуд, заради силното влечение на Морган към театъра. Морган Фрийман е актьор повече от 30 години и успехът му не е случаен. Три пъти е номиниран за „Оскар“ и май е вярно това, че числото 3 носи късмет. В началото, естествено, Морган не е бил звездата, която е сега, но е знаел, че е на правилния път.
Морган Фрийман: Разбрах го като актьор, когато за първи път излязох на сцена в Ню Йорк през 1967…
Водеща: Излизайки на сцената, Морган доказва таланта си чрез получаването на множество награди. За изключителните му изпълнения са казани не малко добри думи. Например през 1990 той печели „Златен Глобус“ за ролята си в „Да возиш мис Дейзи“. Това е и ролята, която му носи успех в Холивуд. Хората обаче все още си спомнят изпълненията му на театралната сцена.
Кари Елуис: Знаете ли, той правеше много театър. Играл е доста музикални роли в театъра. А и има прекрасен глас – малко хора знаят това. Понякога на снимки ми се е случвало да го виждам да си тананика някоя мелодия.
Морган Фрийман: Ами винаги има някаква песен, като че ли написана специално за случая. Всеки път, когато излизах на сцената, някой беше написал по една песен, мелодия, текст и всичко останало. И понеже понякога, като работя се чувствам прекрасно, просто си тананикам. Заглавие на песента може да бъде всичко, което ви хрумне. Просто изскача от някъде. А понякога една песен може да звучи почти като мантра с постоянно напяване.
Всъщност няма никакво значение дали репетирам, снимам филм или играя в пиеса. Когато режисьорът ми каже „Стоп!“ и аз спирам играта. Но не спирам да си тананикам . това не е нещо, което после можеш да започнеш отначало. Постоянно пея, обичам да пея. Пеенето много ме успокоява,защото то кара хората да се чувстват спокойни. Обичам да работя в спокойна атмосфера.
Водеща: Тези, които са работили с Морган, оценяват положително страстта му към песните.
Гуинет Полтроу: Морган е страхотен – той винаги има подходяща песен за всеки един случай. Няма значение какво ще му кажеш, той веднага запява песен, в която е включена поне една от думите, които си казал ти. Дори и да кажеш нещо като например „Дрън-дрън“, той ще запее нещо, свързано с твоите думи. Страхотен е.
Ашли Джъд: Той е прекрасен, толкова е добър и всеотдаен, но е и малко нахален… Има страхотен певчески глас. Доста сме се разхождали с него, говорили сме си за какво ли не. Той е възхитителен… невероятен… Той е абсолютно непосредствен, особено с хора като мен, които нямат много опит в киното, но и самият той ми даде от опита и познанията си… той прави такива представления… просто споделя опита си, който е трупал 3 десетилетия. Това е страхотен дар…
Водеща: Неговият дар му позволява да контролира всяка роля, която изпълнява. Морган никога не е безразличен към това коя роля да избере.
Морган Фрийман: Всъщност аз нямам любими роли. Филмът си е филм, аз мога да се снимам във всичко – от романтична комедия до уестърн. Важен е самият процес на „играта“.
Винаги търся онази „различна“ роля, която ме грабва, онази, която ми се струва достоверна, докато я чета. Там, където виждам самия себе си в образа на персонажа, ето това е предизвикателството…
… ако персонажът ме „грабне“, ако не съм равнодушен, ако това наистина искам да съм аз. А моето основно мото на работа е да играя само персонажи от сценарии, които ми харесва да чета. Успяваш да изиграеш една роля хубаво, само ако си взаимодействаш с другите персонажи в книгата. Аз всъщност се опитвам да правя точно това – да говоря, мисля и взаимодействам с хората в тази история.
Водеща: Може да се окаже много трудно „да влезе в кожата“ на персонажа си. Но той знае към какво се стреми…
Морган Фрийман: Нямам намерението да съм някой друг, имам само намерението да се преструвам, че съм някой друг. Тук ти самия нямаш нищо общо, ти си просто обвивка, само глас и тяло, нищо повече. Единство от качества. Персонажът е всичко! Когато някой опише един персонаж, важното е какво се получава в крайна сметка като образ. Това е прекрасното, и това е, към което един актьор се стреми.
… Понякога, за да усетиш емоционалната същност на една сцена, трябва да излезеш извън сценария, да го изследваш, да видиш какво се получава, и да се върнеш обратно в рамките му.
Водеща: Морган има вътрешно усещане за това как трябва да се изпълни една сцена достоверно.
Морган Фрийман: Не мисля, че изследването и формата са чак толкова важни. Впускам се в изследване единствено когато персонажът вече не сред живите или е въз основата на историческо лице. Изследвам само за да използвам живота му като източник на информация. Във всички други случаи това го прави сценария.
Водеща: Като актьор, Морган постоянно изпълнява роли, които му изглеждат предизвикателни. Но той определено не иска да се превърне в „характерен“ актьор. И това е една от причините, поради които все още доминира на големия екран. През 1994 година той играе в „Изкуплението Шоушенк“, а изпълнението на тази роля му носи номинация за „Оскар“ за най-добър актьор.
Морган Фрийман: Най-важното в този персонаж е да бъда свидетел. Аз съм свидетелят на цялата история, аз разказвам от първо лице. Така че наблюдавам внимателно всичко, и когато Тим идва, постепенно успява да ме заинтригува. Сближаването ми с него става благодарение на това как той реагира на нещата, как се справя с трудностите. През времето, което той прекарва в затвора, той постоянно ме изненадва с това което прави, за да оцелее. Защото той преминава през някои доста тежки преживявания…
Водеща: Във филма се разказва за двама затворници, които стават големи приятели. И въпреки че Морган не е престъпник, той знае какво е да бъдеш зад решетките.
Морган Фрийман: Да, бил съм в затвора. Прекарах една седмица в затвора на Лонг Бийч, Калифорния. Е, не бях цвете за мирисане навремето. Но въпреки всичко тогава ми беше много интересно. Сигурно защото аз съм си актьор. Актьор, и НИЩО друго. През целия си живот съм търсил и събирал опит и преживявания. Не подминавам просто така никое преживяване. Е, някои ги пропускам, но аз говоря в най-общ смисъл.
Бих предприел всяко пътешествие, само и само да мога да го опитам, за да видя какво е… За да мога да го изпитам.
Водеща: Ако някой въобще знае нещо за миналото на Морган, това е Кари Елуис.
Кари Елуис: Морган е преживял толкова много. Имал е невероятен живот. Когато го видях за първи път, играеше роля на сводник в един филм. Като видях колко добре познава персонажа си, направо се изплаших. Помислих си: „Господи, Морган наистина познава този начин на живот, той трябва да е бил там, на улицата!“ Е, не, нямам предвид, че е живял на улицата, но той е виждал такива хора, срещал се е с тях, познава ги… Честно казано в началото си помислих, че той наистина е бил сводник, че режисьорите са избрали истински сводник, че това не е актьор, а някакъв вбесен тип, който заплашва хората си, че ще ги избие, ако не свършат някаква работа за него. Морган е неустоим, още от момента, когато излиза на екрана. Не можеш да си откъснеш очите от него.
Водеща: Сценичното присъствие е нещо, което Морган винаги е носил със себе си, където и да отиде. Част от този талант идва от естествената му интуиция.
Морган Фрийман: Май веднъж се бях опитвал да обясня на някого, че съм интуитивен. Което обаче не значи, че просто се хвърлям напред, и това, което се получава, идва просто така. Т. е. щом не мога да го разработя, значи не мога и да го обясня.
Водеща: Очевидно тази техника работи добре за Морган. Той е много уважаван в Холивуд, но е имало времена, когато въобще не бил сигурен дали ще успее.
Морган Фрийман: Понякога ми се струваше, че ще трябва да се боря с какво ли не, за да оцелея. Борил съм се цял живот и ще продължавам да се боря. И все пак ето ме тук, правя това, което умея най-добре. Правя това, което ми се струва лесно, и което от своя страна ми улеснява живота. Да, всъщност си прекарвам много добре… дори страхотно…
Водеща: Както изглежда, съвместната работа на Тим Робинс и Морган Фрийман е дала своите плодове. „Изкуплението Шоушенк“ стана хит, но успехите на Морган не му пречат да се възхищава и на чуждите успехи.
Морган Фрийман: Мисля, че Тим Робинс е прекрасен човек и много добър актьор. Наистина смятам така! Единственото нещо, за което трябва да се внимава , когато се работи с него, е че в работата за него няма шегички. Беше въпрос на късмет да работя точно се него. Разбирате ли, в този бизнес има много хора, които познаваш само от плодовете на работата им. Това е добре, но понякога трябва да се приспособяваш към техния начин на работа. Аз просто имах късмета да работя с Тим…
Водеща: Както своите почитатели, Морган също има любими киноактьори…
Морган Фрийман: Една от любимите ми киноактриси е Шърли Маклейн, защото тя прекрасно владее изкуството да пести художествените средства. Разбирате ли, тя умее да се изразява не само чрез жестове. Но също така можете да разберете всичко дори и ако тя само премигва с клепки. Тя има изключителен самоконтрол и възможности. Аз самият също се опитвам да прилагам това.
Водеща: Роден в Юга, по-точно в Мемфис, щата Тенеси, Морган Фрийман никога не е предполагал, че ще снима филм в Южна Африка. Но точно там го отвели снимките на филма „Силата на един човек“ (The Power of One). Пътешествие, което е оставило богати спомени.
Морган Фрийман: През цялото време имах чувството, че съм бил вече там, може би защото съм от Юга. Освен това нямаше нужда да опитвам дали храната става за ядене. Вкусът ми просто си „спомняше“. Това трябва да е от онази здрава връзка, която те имат със земята, с природата. Там навсякъде можеш да видиш хора, които седят ей-така, на земята. Те сядат на голата земя, не постилат нищо, за да седнат. Това е връзката, която ме впечатли изключително много. Защото ако си отраснал на Юг, си много „близък“ с мръсотията.
Водеща: В последно време Морган предпочита да е по-близо до морето. Това е нещо, което той намира за много успокояващо.
Морган Фрийман: Когато веднъж плавах с лодка из Карибите, бях удивен колко бавно и спокойно теч времето там. Започнах да го чувствам веднага след Пуерто Рико. Това беше последната ми спирка, преди да се прехвърля на лодката. И тогава времето като че ли спря. Когато отидох там за първи път, времето течеше бавно и спокойно. Но после, когато ми се наложи да се върна тук и да работя, трябваше да ускорявам ритъма, да влизам в крак със забързаното ежедневие. И обратно – като отидех на Карибите, ме обземаше пълно спокойствие. Същото беше и в Африка – там те просто живеят, оставят се на течението.
… плавам, имам 43 футова яхта, освен това отглеждам и коне. Имам 4 деца и 10 внуци…
Водеща: Морган знае, че семейството му ще му помогне при нужда. Синът му Алфонсо е работил като негов личен помощник при снимките на „Изкуплението Шоушенк“
Морган Фрийман: НА мен всъщност не ми харесва идеята да „уреждам“ близки и познати на работа. Но еди приятел ми беше казал: „Ей, работата е точно затова, за да я работиш!“
Алфонсо Фрийман: От моята гледна точка това е едно постоянно напрежение, защото сега уча занаята, а не искам да се проваля. Навлизам постепенно и засега се справям добре. Опитвам се да давам най-доброто от себе си.
Морган Фрийман: Ами, не му вярвайте, че е под напрежение!
Алфонсо Фрийман: О, да, точно така си е!
Водеща: Макар и да не е много тежък, Морган все още „тежи“ на мястото си в Холивуд. Дори и няма нужда да споменаваме, че е добре да го имаш за приятел, ако ще започваш кариера в киното.
Морган Фрийман: Очевидно е, че съм различен от тези, които идват при мен за съвет. А и аз не толкова давам съвети, колкото изслушвам хората. Добър слушател съм. В повечето случаи хората искат да говорят с някой, който просто мълчи и слуша…
(14:34 – плюс 6:00 минути за „Целуни момичетата“)
женски глас: … какъв полицай сте вие?
Морган Фрийман: Занимавам се с психология. Това е просто друг начин да ви обясня, че аз съм човекът, който определя защо и как се случват нещата.
Водеща: В напрегнатия трилър „Целуни момичетата“, Морган Фрийман работи заедно с младата Ашли Джъд при преследването на един похитител. Участват още Бил Наун и Джей Оу Сандърс. Тук Фрийман играе доктор Алекс Чейс, който е едновременно полицай и психолог.
Морган Фрийман: Според мен, или поне аз така си го представям, този човек е започнал кариерата си като някакъв лекар. За което е имал необходимите способности…
Морган Фрийман: …разследването показа, че са изчезнали общо 8 момичета и всичките са се познавали от по-рано.
Актьор: всичките съвпадат по описание – млади, хубави, малко над 18 годишни…
Морган Фрийман: … да, всичките са изключителни с нещо…
Морган Фрийман: … и изведнъж той решава да стане добър човек, с други думи би било хубаво, ако е полицай, успявайки да съвмести двете професии. След това той става доктор по специалност, която го привлича. Това е психологията – свързана с лекуването на човешкото безумие, с изучаването му. Ето това е връзката. Той прониква в умовете на хората… Как успява да прави това ли? Ами, той е много добър слушател, а и лесно се сближава с хората…
женски глас: … не, там нямаше нищо… само светлини… и дървета, отново дърветата. Аз бягам… Чувам го как ме настига… продължавам да бягам… не мога по-бързо!
Морган Фрийман: Той е млад, интелигентен, има много хъс. Имаш чувството, че постоянно е в действие, постоянно прави нещо, изпитва силни емоции. Върши едновременно много неща – чете лекции, пише книги, бил е полицай, той е навсякъде и прави всичко. Всеки човек го приема различно за себе си. И на всичкото отгоре той е арогантен, защото знае, че другите много го ценят, вижда, че полицаите на местопрестъплението чакат него, за да започнат разследването.
Морган Фрийман: Тези жени са не просто привлекателни – те са умни и талантливи…
актьор: Нещо ми подсказва, че той не ги е използвал само за продължение на рода…
Морган Фрийман: Не, наистина не ги използва за това. Мисля, че нашия човек е много особен.
Морган Фрийман: … разчитам на това, че съществуват огромни разлики, включително и физическата разлика. Имам предвид най-вече физическата, защото като актьор постоянно се опитвам да се разгранича от самия себе си. Но това е почти невъзможно – очите ти, носът, устата, всичко твое е едно и също, без значение как ще се опиташ да го прикриеш. И все пак желанието да опиташ да направиш всичко това незначително, е нещо различно…
Морган Фрийман: Какво видя, като избяга?
Ашли Джъд: Имаше врати, имаше и стени…
Морган Фрийман: Убиецът се гордее със себе си, много е запален по тази игра…
актьор: Наистина обича да играе!
Водеща: Ашли Джъд играе жена, която е успяла да избяга да избяга от похитителя, и впоследствие се присъединява към преследвачите му. Плашещата истинност на историята може да бъде твърде травматизираща при изпълнението на ролята ѝ…
Ашли Джъд: Това е един голям, скъп и много страшен филм, в който емоциите са много силни. Мисля, че ми беше дадена възможността да направя силна роля. В допълнение всичко трябваше да е визуално, с изграден сюжет, имащ силен емоционален ефект.
… обикновено взимам да уча ролите си вкъщи, но не и този път.
Ашли Джъд: Искам да кажа нещо на „Казанова“ – Аз наруших правилата ти, никоя от другите жени не успя. Така че ако трябва да обвиняваш някого, обвинявай мен!
Ашли Джъд: Има някои характеристики на силата и самоопределянето, които не могат лесно да се приложат в истинския живот. Имаше колеги, които ме предпазиха от това да спазвам тези характеристики. А иначе те са много дълбоко вкоренени в съзнанието ни…
… Лично аз съм много доволна от това, което показах. Не мисля, че не оползотворявам добре шансовете си, нито че се плаша от трудностите. Просто вярвам, че сама усещам как би трябвало да стоят нещата. Така че вместо да давам качествени описания, давам описания само на нещата, които обичам и мога да правя. Гордея се със себе си за това, че не пропилях възможността, че се трудих усърдно над ролята. А останалото изглежда е точно така, както би трябвало да бъде.
Морган Фрийман: … нашият човек е различен. Мисля, че тази жена ще оживее…
… убийството не е мотив само по себе си. Този човек е колекционер.
Водеща: Изглежда съществува тенденция холивудските актьори не само да играят във филми, но и да режисират такива. Морган се присъедини към групата на „избраните“ през 1993 година, когато имаше възможността да изпробва режисьорските си способности. Филмът се казваше „Бопа!“
Морган Фрийман: Всъщност сценарият на филма беше написан от един южно-африканец, който се казваше М’Туа. Филмът е биографичен, дори по-скоро автобиографичен. В него се разказва за баща му, който бил полицай в южно-африканската полиция, а самият М’Туа се занимавал с политически активна дейност.
Водеща: „Бопа!“ е политическа история за злините на апартейда, както и драма за борбата между баща и син. Имайки предвид същността на филма, Морга твърди, че не го е избирал поради някаква специална причина.
Морган Фрийман: Просто и исках да режисирам филм, за което наистина ми платиха своевременно. Не съм го избирал аз, предложиха ми го, а и това беше първото ми режисиране… Не знам, може би някой ден отново ще режисирам…
Малкълм Макдауъл: Морган Фрийман е един наистина забележителен човек. И мисля, че… Е, не знам кое прави добрия режисьор добър, а лошия – лош, но добрите режисьори, с които съм работил, бяха хора с особен поглед върху нещата. Морган има точно това качество. Освен това той е и актьор, така че знае как се режисират актьори и как трябва да ги насочи правилно.
Дани Гловър: Той ни позволяваше да сме открити за всичко и да излагаме нашето виждане за нещата. Може ида му беше трудно, но той го правеше.
Малкълм Макдауъл: Беше чудесно да се работи с него. Наистина съм впечатлен от начина, по който работи той.
Дани Гловър: Всъщност режисьорите обикновено са прекрасни хора, но това е само докато не ти се наложи да излезеш пред камерата и да кажеш репликите си в точния момент. Докато при Морган можеш да кажеш правилната реплика в подходящия момент и същевременно да работиш.
Морган Фрийман: Не би било толкова лесно и приятно да се работи, ако не бяха страхотните хора в екипа ми. Работата ми беше изключително лесна…
… За мен режисьорския дебют има значение само ако е успешен. Той няма абсолютно никакво значение, ако се провалиш с гръм и трясък.
Водеща: „Бопа!“ не предизвика голям зрителски интерес въпреки талантливия си актьорски състав. Режисирането е трудно нещо и Морган го знае. Ето защо той много уважава хората, с които работи.
Морган Фрийман: Аз винаги съм се доверявал на хората, с които работя. Просто трябва да им се вярва. Ако ли не, то ти си вън от бизнеса.
Водеща: Морган продължава да работи с най-добрите в Холивуд. Всички го уважават, и при това – заслужено.
Морган Фрийман: Не можеш да отидеш при някого и да кажеш: „Би ли ми дал възможност да опитам?“, защото ще ти отговорят отрицателно. А аз например не мога да залагам на този подход. Вместо това трябва да кажеш: „Това мога да го направя!“
Водеща: Той е баща, актьор, а наскоро записа и режисирането в списъка на заслугите си. Имайки забележителна кариера, той продължава да стои на върха и да прави успешни филми. Изглежда, че кариерата му може да върви само към по-добро. Е, това беше за днес! Благодаря Ви, че гледахте нашето предаване. Аз съм Сюзан Сена, ще се видим следващия път.
общо: 23:50 Превод 1998, Никола Колев
