Анти-ентропийно

Здравата съм объркан и уморен. Уморен съм не само физически от глупавите грипове, които изкарах, но и психически – нищо не ми се прави, налегнала ме е такава апатия, че направо не е за вярване. Не мога да се позная – аз, който преди като намеря свободно време веднага се лепвах за компютъра, сега сядам, и се чудя какво да правя. Естествено, намирам си занимания, но… просто някак не е същото. Може би имам нужда от почивка. Да се изгубя някъде и никъде… никога (колко мелодраматично, нали?).
Нейсе. Току-що си направих „трамвай“. Това е една напитка, която някои биха нарекли коктейл, макар че това е твърде префърцунено име за тази смес от червено вино и лимонада. Едно време дядо ми Слави го пиеше. Не всеки ден, само на „официални“ вечери по няколко пъти в годината – на Великден, през юли – на рождения ден на баба ми, после декември, когато се събираше цялото семейство.
Може би затова свързвам „трамвая“ с нещо хубаво. Приятно ми е, вкусно. Наздраве.