Mostly harmless…

Не си спомням някога да съм бил особено голям фен на Slayer. Днес обаче концертът им в Каварна ме изпълни с прекрасна, дива, първична ярост—същата като преди 15-20 години, когато започнах да слушам Metallica и Anthrax, същата, която намерих години по-късно в System Of A Down и Серж Танкян. Почувствах се отново цял, макар и за мъничко, треперех в барабанния ритъм на светлините, които бушуваха срещу мен. Кемикъл уоооорфеъъъъър!

Ето и малко от South of Heaven Raining Blood:

Няколко поредни години по различни причини пропусках да посрещна слънцето на 1 юли, но тази година успях. Станах в 4, запалих колата и отидох на плажа преди „Почивка“ към 4.30.

Имаше учудващо много хора като за толкова рано сутринта, като не броя само младежките компании, които по традиция са доста. Лелки, чичковци (в това число и аз), малки (сравнително) деца.

Слънцето се в появи в 6 без 10 (не, не онова от „Саат кач олду? 6 без 10… айдамеее“), щракнах го два-три пъти и отидох на буната на Траката. Е, там вече ме връхлетя носталгията. Имам толкова много приятни спомени от летата на 1990-1992, прекарани там. Помня всеки паяк по буната, всеки камък, всяка дупка… Насълзиха ми се очите. Трябваше направо там да ида, а не на плажа на почивка, защото почти нямаше хора—щях да мога да се вглъбя и отпусна безпределно.

И та така…