Няколко поредни години по различни причини пропусках да посрещна слънцето на 1 юли, но тази година успях. Станах в 4, запалих колата и отидох на плажа преди „Почивка“ към 4.30.
Имаше учудващо много хора като за толкова рано сутринта, като не броя само младежките компании, които по традиция са доста. Лелки, чичковци (в това число и аз), малки (сравнително) деца.
Слънцето се в появи в 6 без 10 (не, не онова от „Саат кач олду? 6 без 10… айдамеее“), щракнах го два-три пъти и отидох на буната на Траката. Е, там вече ме връхлетя носталгията. Имам толкова много приятни спомени от летата на 1990-1992, прекарани там. Помня всеки паяк по буната, всеки камък, всяка дупка… Насълзиха ми се очите. Трябваше направо там да ида, а не на плажа на почивка, защото почти нямаше хора – щях да мога да се вглъбя и отпусна безпределно.
И та така…
2 comments ↓
Кирилица, та Кирилица. Преди малко ти писах, че това съм азе – тел.XXXX XX XX XX. Сега ти го пиша пак- това съм азе.Бат Льо бо
Ндам, Любо, кирилицата е задължителна. Махам ти телефона от коментара, та да не стават грешки.
Записах си го иначе.
Leave a Comment