Не си спомням някога да съм бил особено голям фен на Slayer. Днес обаче концертът им в Каварна ме изпълни с прекрасна, дива, първична ярост—същата като преди 15-20 години, когато започнах да слушам Metallica и Anthrax, същата, която намерих години по-късно в System Of A Down и Серж Танкян. Почувствах се отново цял, макар и за мъничко, треперех в барабанния ритъм на светлините, които бушуваха срещу мен. Кемикъл уоооорфеъъъъър!

Ето и малко от South of Heaven Raining Blood: