Това е, което си представям, че ще кажа на следващата цигара, изправила се пред мен в 1/3 ръст от кутията си. Тъй де, вече 5-ти ден не пуша, и си мисля, че е жива загуба за целокупното (пушещо и непушещо) човечество да разбере горе-долу как се чувства един спиращ (мразя деепричастията, но понякога не мога без тях) да пуши. И не, не ме е страх, че ще се проваля в опита си да не пуша, защото това е просто опит. Засега ми е интересно, опипвам усещанията си сутрин, през деня и вечер. Странно ми е да не се будя, все едно нещо е пропълзяло в устата ми и е умряло там. Странно ми е през деня да не си „почивам“ през половин-един час, за да изпуша един фас. Странно ми е вечер да не пия (е, това още не съм го отказал) и да не запаля цигара. Но пък от друга страна имам чувството, че досега над главата ми е имало стъклен похлупак, който някой е вдигнал нагоре. Смешно е да сравнявам никотина от цигарите с тежките наркотици, но дали по подобен начин (макар и хиляди пъти по-тежко) не се чувстват наркоманите, които се опитват да се откажат от най-безценното си…
Надявам се, че това е е просто поза, защото никога не съм имал наистина желание да откажа цигарите през 13-те години, откакто ги пуша. Е, изключвам потиснатите от махмурлук предиобеди… Което прави… ммм… горе-долу половината от това време. Шегувам се, разбира се.
И не, не мога да се фокусирам, за да си събера мислите, и да опиша точно какво губя в момента, като не пуша. Непушачите, тия, дето никога не са пушили, не могат да ме разберат, колкото и да се опитват. А с презрителното „да бе, голямо нещо съм изпуснал“, просто мога да ги изгледам и аз съжалително. Със сигурност обаче губя нещо. Или поне имам чувството, че губя нещо. Губя сигурността на следващата цигара, спокойствието, което получавам от нея. Губя не|зависимостта си…
Ще ми се да можех да го формулирам по-добре.
5 comments ↓
Лошо нещо е абстиненцията. Аз съм така всеки път като спра да пия …
Пожелавам ти успех в отказването! И при мен се получи последния път от раз, а преди това бях отказвал на няколко пъти цигарите все за по 2-3 дена
На 9-ти този месец аз направих 3 месеца без пирончета.
@Васил – Аз поне не спирам да пия.
@Красьо – ти си събрат по отказване. Но пък аз никога не съм приемал за мисия на живота си да се откажа да пуша. Пушенето ми харесва(ше). Днес ми е вече 6-ти ден без цигари.
Вече осми ден… или да не бързам с поздравленията?
Така или иначе варненските хуманитари те поздравяват за начинанието. Дай боже всекиму, аз също от лятото въртя едни процедурни трикове…
Сега, Кольо, ще прекараш всичките му там етапи: проклетата забита мисъл, служебните и домашни навици, културата на маса, бюджетния излишък (това е към положителните), спокойствието от напрежението и пр. Да речем, след месец ще спреш да ги и мислиш цигарите; за ‘нужда’ изобщо няма и да става дума. Но най-тежкият момент ще дойде, да кажем, след 6-8 месеца, когато настъпи т.нар. гоголевски синдром. Демек когато ти стане скучно (sic)… да не пушиш.
А го наричат гоголевски заради прословутата реплика от една от повестите му, а именно:
- Скучно е на този свят, господа!
Оги, на мен вече ми е скучно, но се опитвам да не мисля за това.
Leave a Comment