Келтите

Водещ: През 1984 година при укрепителни работи в Западна Англия работниците изровили тяло, лежащо в калта. Оказало се, че то е престояло там повече от 2000 години. Човекът е бил член на някое от келтските племена, които доминирали над Европа в първите векове преди новата ера. Много е вероятно този човек да е бил принесен в жертва на боговете. Калта е запазила тялото му забележително добре, и за археолозите това била рядка възможност да надникнат в тази древна култура, все още обвита в тайнственост. Келтите били хора, изпълнени с противоречия, известни както с дивашкото си насилие, така и с артистичния си блясък.

На бойното поле те били най-страховитите войни в Европа, чиито подвизи са вдъхновили създаването на легендите за крал Артур. Но също така те са били и сред най-находчивите творци от онези дни. Смята се, че те са първите големи абстракционисти на Европа.

Келтите били смес от практицизъм и вяра в свръхестественото. Металните предмети, изработени от тях, били сред най-съвършените по онова време.

Но ежедневието им се управлявало от техните тайнствени свети хора – друидите. Какво се знае днес за тези хора, които някога били наречени от Аристотел “изключително смели и безстрашни”? Откъде са произлезли, и как тяхната продължителна борба с Римската империя е определила историческите насоки в развитието на Запада?

Ще разберем след малко, когато изследваме древните мистерии на келтите…

Надпис: Голите войни на Европа

Надпис: Първа част: Варвари на портата

Водещ: През 390 година преди Христа чуждоземна армия приближава към стените на Рим. Това били келти, дошли от онази част на Алпите, намираща се в съвременна Франция, но тогава известна като Галия. За римляните и гърците келтите били варвари, и нямало никой от който те да се страхували повече.

Питър Рейнълдс: Точната дума е “страх”. Имаме случайни свидетелства от класическите писатели за света на келтите, и там винаги битува мнението, че те са опасни, че са хора, които трябва да бъдат избягвани.

Миранда Олдхаус Грийн: Винаги всичко се е свеждало до ръста на келтите. Жителите на Италийския полуостров са били доста дребни хора, и в сравнение с тях галите били направо огромни с височината им от почти метър и 80. Например Юлий Цезар е бил смятан за висок, а ръста му е бил около метър и 50…

Водещ: Келтите всявали страх със своята бойна тактика. Например те отрязвали главите на враговете си, за да ги запазят като сувенири.

Етиен Рин: Те прибирали и пазели главите на тези, които уважавали. Ако убитият е бил добър войник, герой, тогава запазвали главата му. Но ако е бил лош войник, страхливец, те просто не се занимавали с него…

Саймън Джеймс: Тъй като те вярвали, че духовете на убитите остават на този свят, смятали, че ако запазят главите им, ще могат да контролират и самите духове, които се връщали, за да си отмъщават. Съгласно един гръцки пътешественик, който стигнал до Галия, галите събирали главите на точно определени от убитите врагове, и ги показвали на гостите си, така както днес каним гостите си да гледат видеофилми.

Водещ: За келтите войната била нещо като представление, където можели да се изтъкнат. Преди битка те плашели враговете си с монотонно пеене, крясъци и хорни.

Саймън Джеймс: Тези хора били много опитни във военното дело. Те знаели, че ако успеят да уплашат врага преди още той да ги е видял, то врагът е победен. Техните бойни викове били доста страховити, а може не по-малко, защото повечето от галите били пияни от гуляите, а може би интоксикирани и с други субстанции. Освен това имали много гръмогласни бойни хорни, бойни тръби. Ясно е, че едно от основните им намерения е било да вдигнат колкото се може повече шум, за да изплашат противника.

Миранда Олдхаус Грийн: Галското общество изцяло е било базирано на успешното воюване. Ако искаш да бъдеш някой в това общество, ако искаш високо положение, то задължително трябва да си добър войн. Имало хора, които много обичали да воюват, и които внимавали за теглото си. Правели се наблюдения за наднорменото тегло и всяка общност имала колан за контрол на теглото. Ако теглото на някого надвишавало нормата, се налагало той да го коригира, докато влезе в нормата.

Водещ: За да покажат смелостта си, много келти воювали голи. Някои от тях носели единствено малко ярка боя по тялото си.

Саймън Джеймс: Това било още едно нещо, което плашело враговете им до смърт. Днес не знаем защо те са се биели голи, но едно от възможните обяснения е, че е било с някаква религиозна цел.

Миранда Олдхаус Грийн: Отчасти вероятно са показвали телата си, отчасти са показвали боите по себе си, отчасти са показвали смелост. Но също демонстрирали и жертвоготовност… Това е бил знак, че са готови да се жертват за боговете в битка.

Водещ: За римляните и гърците войната била сериозно занимание, свързано със завоеванията. Това, което ги изнервяло в келтите е, че последните не водели бойните действия по класическите правила. За келтите войната била повече възможност да покажат индивидуалната си доблест.

Саймън Джеймс: Римските войници са били обучавани да се бият само в групи, да се доверяват и да се поддържат един друг на бойното поле. Докато в келтската армия войната била нещо като спорт, състезание, в което различните бойци се състезавали един с друг за честта да се сдобият със слава.

Водещ: По времето, когато келтската армия приближавала Рим през 390 година преди новата ера, келтските племена вече управлявали по-голямата част от Европа, контролирайки големи области като по-късните Ирландия и Британия далеч на запад, Испания, Франция, Австрия, Швейцария, до днешна Турция на изток. Но никога не е била създавана келтска империя, защото келтите не били обединени в едно хора. Те живеели в отделни племена, които имали подобна култура – общи езици, изкуства и свободен дух…

Етиен Рин: Те имали собствен подход към живота, към изкуството и религията… Е, възгледите им за живота били много прости – той трябвало да бъде безгрижен.

Саймън Джеймс: Тези хора, които обитавали толкова далечни области като Испания, Ирландия и Турция, вероятно не са имали никакви преки контакти помежду си. Но са имали подобни култури, подобни езици, може би дори подобно изкуство…

Водещ: Келтските артефакти, които са открити на доста отдалечени едно от друго места – Ирландия и Унгария, са почти идентични по стил. Как е могла келтската култура да разпростре толкова нашироко своето влияние? Археолозите все още не знаят отговора на този въпрос, но смятат, че това е била комбинация от търговия, миграции, и военни кампании. Голяма част от тяхната култура остава обвита в загадки, защото келтите не са записвали нищо. Имало само разказвателна традиция… Това, което знаем днес, идва от писанията на техните врагове.

Саймън Джеймс: Всичко, което имаме, са римски и гръцки мнения. А ако се опитате да направите оценка на чуждоземни хора, това не е никак лесно, особено ако ги гледате през ръба на щита си, а те ви нападат през това време.

Водещ: Едно от нещата, които спомогнали за разпространяване на келтската култура, е било тяхното умение в обработката на металите. Те били майстори в правенето на бойни инструменти.

Миранда Олдхаус Грийн: Изработвали дълги мечове с метални остриета, щитове, брони, а също и превозни средства, като например колесници, чиито колела били големи и изработени от метал. Те били много маневрени и носели тежки товари.

Саймън Джеймс: Едно от доказателствата, които показват, че галите не са били чак такива варвари, за каквито са ги мислели римляните, е било изключителното ниво на технологията за обработка на желязото. Те можели да произвеждат железни предмети, които самите римляни не знаели как да изработят. Добър пример в подкрепа на това е изработената от метални брънки ризница, които много бързо са били възприети от римските легиони около първи век преди новата ера.

Водещ: Когато келтската армия застанала пред стените на Рим през 390 година преди новата ера, тя била “отровена” от идеите на класическия свят, който тъкмо навлизал в своя “златен век”. Самите римляни вече били започнали да възприемат гръцкия модел в архитектурата и драмата. Гърция покорявала нови върхове във философията с ученията на Сократ, Плтон и Аристотел, а основите на съвременната медицина били поставяни от гръцкия лекар Хипократ. Римляните не били много наясно защо варварите, както те наричали келтските гали, искат да посетят класическия свят.

Саймън Джеймс: Когато римляните за първи път се сблъскали с галите, и ги попитали: “Защо идвате в Италия?”, просто им било отговорено: “Всички неща принадлежат на смелите!&rdq

ИЗВЕСТНИ КОРАБИ

Линейните кораби

Водещ: Масивни и мощни, тези високи дървени кораби имали повече от 100 оръдия на борда. Линейните кораби от 17-ти век били най-доброто средство за водене на битки по море за своето време. Също както и железните и стоманени бойни кораби, които произлезли от него, линейният кораб бил ядрото на бойния флот, подвижна крепост, построена, за да разрушава всичко, което плава по вода.

Представители на зенита в строителството на дървени кораби, с тези морски супероръжия са водени някои от най-известните битки във военноморската история. Една от тях е малко известния сблъсък, който спомогнал за решаването на изхода от Войната за независимост на Съединените Щати. Още една от дългия списък с победи на тогава все още пренебрегвания еднорък адмирал Хорацио Нелсън.

Линейните кораби господствали над световните океани в продължение на почти 200 години. Междувременно си спечелили достойно място във военноморската история, като най-страховитите бойни кораби, които са строени някога.

На 7 май 1765 един нов огромен линеен кораб бил пуснат на вода в Чатъм, Англия. Корабът бил наречен линеен, защото било предвидено в битка тези кораби да се подреждат в линия. По ирония на съдбата този кораб останал в историята като флагманът на адмирал Нелсън, защото по време на сражение тази тактика била изоставена, за да бъде спечелена най-съкрушителната победа във военноморската история – битката при Трафалгар.

Името на кораба било “Виктория”, и той бил пример за типа плавателен съд, който бил най-мощния за своето време.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Линейният кораб е бил най-доброто морско бойно средство в продължение на почти два века. Това е кораб, който може да се “грижи” за себе си където и да се намира по света. И при условие, че твоите линейни кораби са по-добри от тези на противника ти, победата ти е сигурна.

Водещ: С ширина 15.8 метра, водоизместимост 3500 тона и дължина от носа до кърмата 70 метра, Корабът на Нейно Величество “Виктория” е бил класически за своя тип.

Били необходими 60 акра от първокачествени дъбови дървета, за да се построят нейните 60 сантиметра дебели шпангоути, и тежката двойна обшивка. Рулят ѝ бил изработен също от дъб – бил 1.8 метра широк и висок 12 метра.

Гротмачтата ѝ се издигала на 64 метра на водната линия.

Такелажът бил с дължина повече от 9 километра, и поддържал 36 платна, с помощта на които можела да бъде достигната скорост от 10 възела. Но “Виктория” не била построена с цел да бъде бърза или красива.

Единствената ѝ цел била да бъде най-страшната оръдейна платформа на света.

Необходим бил екипаж от 850 души, които да управляват 102-те оръдия, които били разположени на трите оръдейни палуби.

С един-единствен унищожителен залп тези оръдия можели да изстрелят половин тон желязо на разстояние почти 2 километра, при това с достатъчна мощ, че да проникнат през половин метър дебело дъбово дърво.

Ето тази огнева мощ направила от линейния кораб най-страшния боен механизъм по моретата.

Сър Р. Нокс-Джонстън: В най-общи линии линейните кораби били плаващи батареи – много здрави, много тежки, построени така, че да могат да носят най-тежките възможни оръдия за размерите си. Целта им била да се приближат колкото се може по-близо до друга подобна плаваща крепост, но плаваща под различен флаг, и да отворят адските двери над нея. Това е била единствената им цел.

Водещ: Оръдието е удивително ново допълнение в дизайна на бойните кораби. В продължение на векове бойните плавателни съдове са били строени основно с цел да пренасят войници.

Др. Хенри Кригстайн: В късното Средновековие ролята на кораба в една битка била да предостави платформа за войниците, които като цяло не се различавали от сухопътните войници. Целта на кораба била да докара войниците на възможно най-близко разстояние от вражеския кораб, откъдето те можели впоследствие да се прехвърлят, да направят абордаж, и да го завземат.

Водещ: Отчасти като резултат от тази брутално проста тактика, корабния дизайн напредвал бавно.

Движената с гребла галера била господстващия боен кораб в продължение на хиляди години. Но впоследствие промяната се ускорила, и около ХVІ-ти век галера била заменена от здравият и изключително подвижен галеон. И все пак в началото тези изключителни кораби били използвани главно за транспортиране на пехотинци.

Др. Хенри Кригстайн: Те имали надстройка близо до носа, и още една на кърмата. Останалата част от кораба била сравнително ниско над водата. Тези надстройки в предната и задната част на кораба били заети от войници с лъкове и стрели, или пък след като бил открит барута, с леки огнестрелни оръжия. Те били поставени там, за да атакуват бордовете на вражеските кораби, както и хората, които са застанали в ниската част на другия кораб.

Водещ: Истинската революция в бойното корабостроене дошла след построяването на английския тип галеони в края на ХVІ-ти век. Скосени още по-ниско до водата от своите стари испански предшественици, тези бързи “хищници” били първите в историята чисти платформи за оръдия, които получили своята сила от скритите под капаци по бордовете оръдия. Тази мода продължила с втора палуба, построена над първата, при което корабът ставал все по-голям и по-голям. В началото на ХVІІ-ти век английският боен галеон вече се бил превърнал в нов вид плавателен съд – многопалубен боен кораб.

Най-големият и мощен от тези нови бойни кораби бил чудовището “Господарят на моретата”, който бил проектиран от изключителния британски корабостроител Виниъс Пат.

Др. Арнолд Кригстайн: Когато Виниъс Пат бил помолен от краля, а това била първата молба на крал Чарлс дотогава, да построи най-прекрасния, най-великолепния кораб, който е плавал по моретата, той започнал, като възложил на сина си – Питър Пат, за построи модел на кораба. Получило се нещо впечатляващо, и Чарлс само казал: “Продължавайте!”. Всъщност Пат продължил въпреки опозицията на някои други корабостроители, но построил кораба точно според проекта.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Моделът използвал някои от най-напредничавите плавателни техники по онова време. Занесъл в Адмиралтейството модела си, и казал, че иска да построи този кораб. Там се съгласили, и му дали предплата. През следващите три или четири години той продължавал да строи кораба, и му плащали, за да продължава.

Водещ: Пуснат го на вода пред 1637 година, “Господарят на моретата” бил с дължина 72 метра, и тежал повече от 1500 тона, като с това ставал най-големия кораб на света по онова време. Той бил покрит от носа до кърмата с гравирани позлатени елементи – струвал два пъти повече от най-скъпия дотогава кораб в британския флот. Но най-впечатляващо било въоръжението – 104 бронзови оръдия, разположени на три палуби.

Др. Арнолд Кригстайн: Всъщност тук най-интересно било предложението на краля – той искал колкото се може повече оръдия, като мислел, че по този начин ще изглежда по-престижно. Но това ако че ли била грешка, като се има предвид как се държал корабът на вода. Но все пак това е една от фазите на корабостроенето, с които е достигнало до състоялата се повече от сто и петдесет години по-късно битка при Трафалгар, където не бихме се учудили от кораби с размерите и характеристиките на “Господаря на моретата”, който бил пуснат на вода през 1637 година.

Водещ: Така се появил прототипът на големите линейни кораби с по сто оръдия, като “Виктория”. И все пак точно толкова важно за развитието му, колкото са масата и мощта, е била и тактиката, която е дала на линейния кораб неговото име. Това е бил първия очерк по въпроса от 1653, в едно английско ръководство, наречено “Бойни инструкции”. Картографирани под ръководството на британските адмирали Робърт Блейк, Джордж Монк, и няколко техни колеги, “Бойните инструкции” били опит да се въведе ред в неконтролируемата картина, която характеризирала по-ранните морски битки. Там пишело, че те трябва корабите трябва да плават и да водят бойни действия в стриктни едноредови формации, наречени “бойни линии”.

Питер Ван Дер Мерве: Движели се един срещу друг, а след това стреляли от упор – точно това е класическия начин за водене на морски битки. Всъщност нещата никога не се случвали точно така, защото представете си само какво е да накараш един огромен кораб да застане точно срещу друг по време на битка.

Водещ: Освен че позволява по-систематично подреждане на флота, разполагането на бойните кораби колкото се може по-близо във една линейна формация дава възможност и да се увеличи ударната сила на техните странични оръдия върху врага, като се избягва препречването на други плавателни съдове.

Др. Хенри Кригстайн: Въпреки че към средата на ХVІІ-ти век корабните оръдия станали по-ефективни на по-големи разстояния, те все още били относително неточни, били доста зле с прицелването. Най-добрият начин за увеличаване на щетите на врага бил да се стреля по “плоската” страна, т.е. да се стреля перпендикулярно на бордовете на кораба.

Водещ: Големите, тежко въоръжени кораби, които образували “бойната линия”, скоро започнали да бъдат наричани от камандирите си “линейни кораби”. След време към линейните кораби започнали да се наслагват и други категории, съобразно техните способности. В британския кралски флот те били разделени на групи, наречени “класове”.

Линеен кораб от трети клас носел от 64 до 80 оръдия, а екипажа му бил около 720 души.

Втората група кораби били дълги около 62 метра, и имали до 98 оръдия.

На върха на военноморската пирамида били могъщи кораби като “Виктория”, които имали над 100 оръдия. Поради размерите и разноските, необходими за построяването и поддържането им, по-малко от 12 такива кораба били на служба в британския флот по всяко време.

Корабите от трети клас, от друга страна, били далеч по-многобройни. През 1805 година 147 от британските 175 линейни кораба били от този по-малък тип. Но без оглед на техния клас или националност, всички линейни кораби водели битки по един и същи начин – в една линия, насочена напред.

Скоро след като “Бойните инструкции” били утвърдени в Британия, тази стабилна бойна тактика била усвоена от всички по-големи световни флоти. Тя щяла да определя изхода от морските битки в продължение на повече от един век.

Но дори още по-сурови правила важали за екипажите, които се грижели за линейните кораби.

Линейният кораб от ХVІІІ-ти век като “Виктория” представял събираните умения в занаятите в продължение на 600 години. Целият корабостроителен опит от най-ранните египетски бойни галери до последните галери, които победили Испанската армада, бил най-добре изразен чрез масивния дървен скелет и акрите издуващи се платна. Линейният кораб не бил нищо по-малко от синтеза на една култура. Една цивилизация на дървото, която морските офицери по онова време наричали “дървеният свят”.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Нямало нищо, построено от човека, което да е по-голямо, с изключение на пирамидите, толкова съвършено във всяко отношение за целите си, и докато не били въведени новите материали и новите методи на задвижване, просто нищо не можело да го победи.

Водещ: Но за екипажа съвършенствата на кораба в мореплавателно отношение имало малко значение за техния комфорт и благоденствие. Построено по предназначение за максимална оръдейна мощ и издържливост, линейният кораб в по-голямата си част бил влажно, тъмно и непроветриво място. Затворен сред дървените стени, обикновеният член на екипажа прекарвал всеки ден и час в продължение на месеци, а понякога и години на кораба. Там той живеел, биел се, а често пъти и умирал заедно със своя кораб.

Питер Ван Дер Мерве: Животът на кораба е бил доста сложен. Екипажът на линеен кораб от първи клас се е състоял от около 800-850 души, които били разделени на две смени, понякога и на три, т.е. 4 часа вахта, 4 часа почивка. Те се хранели, спели и водели битки на едно и също място – т.е. по оръдейните палуби, из трюма, из целия кораб. Живеели помежду оръдията, където имало опънати койки. Там се хранели, там били морските им сандъци, а също и торбите им с принадлежности.

Водещ: През нощта мъжете, които не били на вахта, спели по койките си, които били опънати на куки, прикрепени към гредите на горната палуба. Недалеч от тях били и отделенията за животните, които предоставяли на офицерския състав прясно месо.

Майкъл Чешър: Специално на тази палуба са спели и работели 400 души, а по време на сражения се и биели. Този хамак е една много гъвкава мебел. Гъвкава, защото точно тук са спели моряците. Те са имали около 46 сантиметра пространство – ако можете да си представите 400 души на тази палуба в четири часа сутринта и на всеки по 46 сантиметра пространство, с всичкия добитък, който се намирал ей там напред. Вероятно миризмите тук долу са били доста неприятни…

Всяка сутрин в 6 часа хамаците са били навивани така, всъщност точно по този начин, и са били отнасяни на горната палуба, където се използвали като спасителни средства, или като защита от шрапнели при влизането на кораба в битка.

Разбира се, имало е и наметала. Разбира се, не в битка, но в мирно време, ако морякът умре, то той бивал увиван в хамака си, завързван около главата и краката, и след това му се давало прилично християнско погребение.

Водещ: Храната на екипажа обикновено била достатъчна като количество и качество. Основното ядене на британските линейни кораби било на обед, и често се състояло от осолено свинско или говеждо, бисквити (или някакъв вид пудинг), а понякога масло и сирене.

Майкъл Чешър: Обикновено хранаата се приготвяла в кухнята, а след това се сервирала на плоска дървена табла, като тази. Тук, в Англия, на това му казваме “едно горещо квадратно ястие на ден”. Оттук произлиза този израз – от този клас кораб, и от това време.

Водещ: Скучното ежедневие било оживявано с дневната порция питие, наречено “грог”. Това била практика в кралския британски флот, която се запазила до ХХ-ти век – порцията на всеки била достатъчна, за да докара пиещия до състояние на щастливо веселие.

Учудващо, но заплатата била добра, като се имат предвид другите условия на борда. Опитните моряци правели по 33 шилинга на месец, доста добра сума за онова време. Но те нямали кой-знае какъв избор къде да ги изхарчат.

Линейният кораб бил така изработен, че можел да прекарва по половин година в открито море. Но дори и когато спирал в пристанище, моряците не били пускани на брега, защото дезертьорството било често срещано.

Поради тези забрани, на моряшките жени и семейства често било позволявано да установят домакинството си на борда, докато кораба бил в пристанище. Те живеели по оръдейните палуби заедно с останалата част от екипажа.

Майкъл Чешър: Понеже на борда на кораба имало дами, т.е. съпругите, те заедно със съпрузите си извършвали определени действия за продължаване на рода, понякога дори раждали на борда. Историята разказва, че жените били слагани да легнат между две оръдия, и за да им помогнат малко с напъните, моряците заставали отпред и отзад. Така децата, които се раждали, били наричани “синове на оръдието”.

Водещ: Приблизително 50-те офицери на средния линеен кораб водели съвсем различно съществуване от останалия екипаж.

По-добра храна, и най-обще по-добри условия се виждат в техните отделения в кърмата на кораба.

Лейтенантите и младшите офицери обитавали относително просторни помещения.

По-висшите офицери, включително адмирала на флагманския кораби и капитана, живеели в прекрасни стаи, декорирани с удобни мебели; с широки прозорци, които пускали много слънчева светлина. Никой от обикновените моряци не бил допускан в тази част на кораба без нарочна заповед или по задължение. Тези демаркационни линии били спазвани от строга система за дисциплина. Затвор, бой с камшик, а в редки случаи и екзекуции се изпълнявали за нарушаване на правилата. На борда имало контингент от тежковъоръжени войници, наречени морски пехотинци, които не само воювали с врага, но и помагали за спазването на реда сред екипажа.

Питер Ван Дер Мерве: По време на война тяхната задача била да бъдат стрелци. Когато имало нужда от операции по превземане на брегове, отново се намесвали морските пехотинци. Освен отва те действали, като основна сила за потушаване на бунтове, като разбира се давали на офицерите допълнителна сила за поддържане на дисциплината. Ако на кораба имало безредици, те били разделяни от екипажа.

Водещ: Освен морските пехотинци, на кораба имало нужда и от други моряци със специални умения, които да осигурят съществуването на тези огромни плаващи крепости по време на техните дълги самотни плавания.

Майкъл Чешър: На борда имало доктори, майстори на платната, и може би най-важните – корабните дърводелци.

Водещ: Освен че се грижел състоянието на всичко дървено по кораба да е добро, дърводелецът на британския линеен кораб имал специална отговорност, която била критична по време на битка. Той трябвало да се грижи за една уникална черта на британските линейни кораби, наречена “криле”, която позволявала на екипажа да възстановява повредите, причинени от вражеския огън почти незабавно.

Една интересна черта, както е показано на този модел, е архитектурния детайл, известен като “криле”, който минавал от носа до кърмата, по цялото протежение вътрешно на кораба и от двете му страни. Това представлява едно етажиране, с ширина приблизително един метър, като по тези етажи, които били разположени точно по ватерлинията, дърводелецът и неговите хора можели бързо да се придвижват и да запушват дупките, пробивани от оръдейни удари по време на битка. Това било много ефективно, и фактически почти няма изгубени от потъване кораби в битка.

Водещ: Колкото и да било трудно за всички на линейния кораб, болшинството от екипажа било съставено от доброволци, които били високо квалифицирани в своята работа.

Питер Ван Дер Мерве: Офицерите трябвало да бъдат компетентни, а не по-малко и хората. Те дори се гордеели със своята компетентост. Средният английски моряк бил човек с невероятна самоувереност. Освен това моряците се смятали за нещо много повече от “сухоземните”. Един обикновен човек на сушата можел да познае моряка отдалеч.

Водещ: Без оглед на ранга или принадлежността им, всички от екипажа на британския линеен кораб били събрани заедно с една-единствена цел – силно национално чувство, което им ги мотивирало да победят враговете на краля и страната. А за Англия от ХVIII-ти век нямало по-голям враг от Франция.

Дълго време състезавала се за доминиране в Европа, в този момент Франция представлявала голяма пречка за Англия в битката им за господство над моретата. Започвайки в края на ХVII-ти век под ръководството на техния брилянтен финансов министър Жан-Баптист Кобер, французите отпуснали огромни суми за флота си в опит да прекратят загубите от англичаните.

Др. Арнолд Кригстайн: Кобер основал училища, в които били преподавани предмети като корабна архитектура. Някои от завършилите тези училища построили по-късно прекрасни кораби с много иновации в тях.

Водещ: Плавателните качества на новите френски линейни кораби онагледявали резултатите от реформите на Кобер. Те били по-бързи и по-маневрени от съответните им британски плавателни съдове.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Французите обръщали много повече внимание на цялостния дизайн, и го превърнали в наука много преди да го направим ние. Те прекарвали много време, изучавайки кое как работи, докато ние не сме се тревожели кой знае колко. Най-важното е било корабът да плава, няма значение дали е бърз, щом е на вода, и щом можем да разбием французите. И тогава те се замислили защо да не направят корабите си малко по-бързи – така можело да избягат или да настигнат нашите кораби по-бързо…

Водещ: Реформираната френска морска политика отбелязала също и голямо увеличение в конструирането на кораби. По времето на Американската революция през 1776, французите притежавали 74 модерни линейни кораба, сравнени с английските 69 такива.

Когато Франция се намесила в конфликта на страната на американския конгрес през 1778 година, настъпило времето за надпревара между френските и английските линейни кораби, и за една битка, която щяла да промени историята.

През август 1781 година флота от 28 френски линейни кораба под командването на контраадмирал Франсоа Де Гра пуснала котва във вътрешността на залива Чесапийк, близо до бреговете на Вирджиния. Флотата идвала по искане генерал Джордж Вашингтон, който с нетърпение чакал френската морска подкрепа за неговата обсада на армията на британския генерал Корнуол в близкия Йорктаунски полуостров. Вашингтон знаел, че тези френски кораби са ключът към неговия успех в йорктаунската кампания, а вероятно и в цялата война. Ако те успеели да отрежат доставките на провизии за Корнуол откъм морето, това щяло да позволи на френския генерал Лафий да затегне обсадата, и победи най-добрата британска армия в колониите. Междувременно британския морски командир в американски води контраадмирал Томас Грейвз бил на път за залива Чесапийк с 19 линейни кораба, като не знаел за присъствието на Де Гра. Грейвз възнамерявал да усили доставките на провизии за Корнуол, а също и да му предостави 2000 свежи пехотинци.

На 5-ти септември флотата на Грейвз попаднала на френската близо южното крайбрежие на залива Чесапийк. Де Гра съвсем наскоро бил отстранил 4 от корабите си, и флотът му сега наброявал 24 линейни кораба, с пет повече от на Грейвз. Обаче позицията, вятъра, прилива и изненадата били на страната на Грейвз. Но вместо незабавно да нападне неподготвените французи, Грейвз загубил ценно време, като разположил флотата си в разгърната напред формация, както следвало според “Бойните инструкции”. От тяхното приемане повече от 100 години преди това, линейната тактика служела на британската флота изключително добре. Разгърнатата напред формация позволявала да се отвори поле за обстрел на всички кораби от флотата. Във време, когато единствения начин за комуникация между корабите бил чрез сигнални флагове, които лесно можели да се закрият от платната или от дима на битката. Освен това те давали на всеки капитан ясни и прости инструкции – да запази позицията си в линията и да съсредоточи огъня си на вражеския кораб, противоположен на неговия. Но чрез диктуването какво командира може и не може да прави, линейната тактика задушавала индивидуалната инициатива и дързостта на действията, и с тромавите британски линейни кораби процесът за прегрупиране в бойна линия бил много труден.

За времето, през което Грейвз формирал своята бойна линия Де Гра успял да вдигне платната и да влезе в морето, избягвайки смъртоносната британска клопка. След това френската флота образувала своя бойна линия точно на границата на залива Чесапийк, но Де Гра не възнамерявал да влиза в стълкновение с по-мощните британски кораби. Вместо това той използвал класическа френска тактика, за да осуети усилията на Грейвз да се приближи, като инструктирал топчиите си да се мерят високо – в реите, платната и такелажа на британските кораби. С това той нарушил способностите им за ефективно маневриране.

Др. Арнолд Кригстайн: Британците вложили най-много усилия в опитите си да разрушат корпусите на вражеските кораби, докато французите например се целели високо с оръдията си, и се стремели да разрушат най-вече такелажа и платната.

Водещ: След като неговата флота повредила британските кораби, Де Гра използвал по-голямата скорост и маневреност на своите линейни кораби, за да обърка отново враговете си. Хитрият френски адмирал повел Грейвз на шестдневно преследване, забавяйки скоростта, когато британците изоставали назад, и ускорявайки, когато те се приближавали прекалено много, като спазвал дистанция точно колкото британските кораби да не могат да го настигнат.

Питер Ван Дер Мерве: Най-общо французинът играел на гоненица, като принуждавал Грейвз да действа, а след това използвал класическата френска тактика – т.е. да избързва и да изостава. А британците си казвали: “Трябва да се приближим, трябва да се приближим!”, за да могат да ги ударят. А французите използвали обичайния си номер да стоят надалеч, стреляли в реите, без да извличат полза от това. И така, те се преследвали около 5-6 дни, като впоследствие, когато нивото на повредите и от двете страни станала голяма, като например такелажа на Грейвз, французинът се върнал обратно в залива Чесапийк.

Водещ: Брилянтните маньоври на Де Гра бавели британците, докато друга ескадра от 8 френски кораба влязла в залима Чесапийк, за да стовари силни подкрепления и тежка артилерия за армията на Вашингтон. Тази нова френска ескадра след това се присъединила към флота на Де Гра в блокадата на Йорктаун. Изправен пред силата на 32-та френски линейни кораба, Грейвз нямал друг избар, освен да се оттегли на сигурно място в базата си в Ню Йорк. Докато неговата подсилена флота отново потеглила към Йорктаун, вече било късно – Корнуол се предал. Войната продължила още една година, но гръбнакът на британската военна сила в Америка бил прекършен.

Това бил един урок, който флотът научил от американската война – не е достатъчно да спечелиш една битка. Не било добре да се вадят предварителни заключения – след което всички да се върнат в пристанището, и отново да започнат битката на следващия ден, или при друг удобен случай. Флотът се научил, че последствията от това да се приближиш към врага и да го поразиш могат да бъдат стратегически катастрофални.

Водещ: Акцията край залива Чесапийк, наречена битката за крайбрежието на Вирджиния, е една от най-важните и най-слабо оценени морски сражения на всички времена. Въпреки че потопил само един британски кораб, брилянтната тактика на адмирал Де Гра, и сляпото използване на разгърнатата напред формация от британския флот, осигурили поражението на британската армия, и изиграли важна роля в раждането на една нова нация.

И все пак въпреки че французите и американците празнували победата, един британски тактик-любител, който дори не е излизал в открито море, вече прокарвал нова тактика, която щяла още веднъж да издигне британските кралски линейни кораби до първенството.

Водещ: През целия си живот Джон Кларк живо се интересувал от морските битки и линейните кораби. Роден в Шотландия през 1728 година, той дори не бил виждал кораби до 10 годишна възраст. Но той жадно прочел морската сага на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”, и най-много обичал да пуска малки корабчета в изкуственото езеро на баща си.

Когато пораснал, морската тактика станала негова страст. Семейството му забранило да влезе във флота, но вместо това той събирал карти и диаграми на морски битки. Дори имал дузини малки копия на линейни кораби, превръщайки всяка удобна за целта маса в бойно поле, където експериментирал своите нови формации. Впоследствие Кларк занимавал будния си ум с анализ на “Бойните инструкции”. Тъй като не бил ограничен от предразсъдъци, той бързо открил слабите места на линейните формации. Записал мислите си на хартия през 1782 година, в една книга, която се казвала “Есета върху морската тактика”. Кларк предложил коренно различен начин за използване на линейните кораби в битка. Вместо да подрежда корабите в линия с вражеската флота, и те да се бият един срещу друг, атакуващият напада противника, като пробивал неговата линия и ги събирал на едно място, където те били най-слаби.

Др. Ричард Лъкет: Причината да се разчупи линията е, че по този начин може да се обстрелва противника. И така, вместо да обстрелвате отдалеч, откъм бордовете, корабите се изправят в най-уязвимата позиция, която е или стрелба откъм бордовете като преминавате покрай тяхната кърма или покрай носа. И тъй като корабите са проектирани така, че оръдията им са разположени по бордовете, откъм носа и кърмата те са ужасно слаби, особено що се отнася до линейния боен кораб от ХVІІ-ти и ХVІІІ-ти век. Разчупването на линията се прави с цел да могат корабите да поставят своите противници в тази изключително уязвима позиция.

Водещ: Не е изненадващо, че идеите на този шотландец, който “нищо не разбирал от мореплаване” били посрещнати с публичен присмех от британското адмиралтейство. Но някои британски офицери четели тайно книгата на Кларк, и виждали възможностите на неговата нова тактика.

Питер Ван Дер Мерве: Разбира се, тя първо е била приета от хората от флота с повече въображение, които били толкова разочаровани от железните ограничения на доктрината, описана в “Бойните инструкции”, че си казали: “Не, така не можем да продължаваме! Това звучи интересно! Не знам дали ще свърши работа, но провокира мислите!”.

Водещ: Един от офицерите, които вероятно са били повлияни от идеите на Кларк, е бил един тираничен британски адмирал на име Джордж Брдиджис Родни.

Всъщност не знам дали Родни би ви харесал, ако се срещнете с него. Той бил изключително арогантен, груб, хипохондрик, алчен. Но вероятно не би ви харесал, защото не показвал кой-знае каква лоялност, като например Нелсън, който показвал верност и можело да му се има доверие. Родни имал склонността да критикува всички.

Водещ: Въпреки непопулярността му, Родни бил стабилен и находчив водач в битки. През 1779 година той бил повишен в британски военноморски командор на Западните Индии.

Твърд защитник на линейната тактика по време на цялата си кариера, той не страдал от предразсъдъци. Въпреки че е спорно дали е прочел книгата на Джон Кларк по онова време, веднъж Родни показал как може да се приложи тактика, подобна на тази на Кларк за разбиване на френската бойна линия, по време на едно вечерно парти с помощта на черешови костилки, подредени около чашите с портвайн. През 1782 година адмирал Родни получил възможността да приложи теорията на практика. През април същата година, Родни, с флот от 36 линейни кораба, срещнал французи с 33 линейни кораба, които ескортирали конвой с пехотинци и доставки за остров Доминика. Френския командир бил не друг, а адмирал Франсоа Де Гра.

Питер Ван Дер Мерве: Там бил Де Гра, който редовно заплашвал крайбрежието на Ямайка – най-богатата западно-индийска колония на британците по онова време. Тя била главна база, много богата, и това много притеснявало британците.

Водещ: Само осем месеца след победата си край носовете на Вирджиния, Де Гра нямал намерение да прахосва корабите си срещу по-голямата вражеска флота. Още веднъж той се отвърнал от британците. Родни го подгонил…

След 4 дни Де Гра се озовал при една група острови, наречени “Светиите”, и не можел да продължи нататък.

Питер Ван Дер Мерве: Де Гра бил хванат в капан от скалите и вятъра, но все пак успял да отпрати транспортните си кораби с пехотинците и провизиите в безопасност. Накрая обаче бил притиснат в ъгъла, и трябвало да приеме битката.

Водещ: Битката започнала като всяка друга морска схватка в предния век – флотата на Родни се движела в перфектна бойна линия. След това британските кораби извили настрани и се насочили право към французите. Хванат натясно от маневрата, Де Гра не можел да използва по-голямата скорост на своите кораби, за да избяга. През това време Родни седнал на едно кресло на своя флагман. Неговите линейни кораби обградили едно няколко от френските, и ги накарали да се предадат.

Когато битката при “Светиите” свършила, британците хванали в плен 5 френски линейни кораба, а останалите прогонили. Адмирал Де Гра бил затворник на Родни, а теориите на любителя-тактик Джон Кларк били потвърдени. Адмирал Родни доказал, че ако британските линейни кораби се използват умело и дръзко, вогат да победят всеки друг плавателен съд или флот.

Все пак трябвало да минат още 23 години, и още една паметна битка, преди британските линейни кораби напълно да си възвърнат контрола над моретата.

На 23 септември 1805 година бил празнична дата на борда на кораба на нейно величество “Виктория”. На флагманският кораб на лорд адмирал Хорацио Нелсън бил организиран прием в чест на неговия 47-ми рожден ден, и всички капитани от флот на Нелсън, състоящ се от 27 линейни кораби се събрали в адмиралската кабина да празнуват.

Флотата била в испанското пристанище Кадис, където очаквала испанско-френска група от 33 линейни кораба. Една битка, която, както всички вярвали, щяла да е критична за изхода от Наполеоновите войни . По онова време под водачеството на Наполеон Бонапарт, Франция и съюзническа Испания били във война с Британия, и съвместната френско-испанска флота била гръбнака на неговата морска сила. Ако успеел да победи кралската флота, това щяло да отвори пътя на Наполеон към нашествие в Британия. Адмирал Нелсън много добре разбирал важността на момента, когато събрал офицерите си около масата, за да разгледат стратегията на предстоящата битка.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Те знаели плана, знаели какво ще направят, знаели, че ще има сериозна битка, и обсъждали колко кораба ще пленят. Въобще не им минавало през ума, че могат да загубят. Толкова са били убедени…

Водещ: Залагайки на Кларк и Родни, Нелсън възнамерявал да разкъса вражеската бойна линия, и да я унищожи парче по парче. Но вместо да плава паралелно с вражеските кораби, а след това да обръща към тях, както направил Родни в битката при “Светиите”, Нелсън планирал да се вреже във вражеската бойна линия с две колони. Целта му била да обстреля враговете отблизо. С превъзходните умения на моряците си и с по-яките кострукции на своите линейни кораби, той се надявал да смаже по-бързите и маневрени френски съдове.

Освен това тактиката на Нелсън се обобщава в две предимства във въоръжението на британските линейни кораби. Първо било малкото, но смъртоносно оръдие, наречено “каронада”, което изстрелвало огромни 68 фунтови гюллета. Това набито оръдие, наричано “съкрушителят” от моряците, било опустошително на близко разстояние, и изиграло важна роля в битката при “Светиите”. Въведено през 1779 година, след това всеки британски кораб носел най-малко две от тези чудовища. Другото подобрение било кремъчен запалителен механизъм, който наскоро бил добавен на всички оръдия във флота – много по-бърз и прецизен от предишния начин на запалзване с фитил. Кремъчния механизъм увеличил скоростта на огъня на британските кораби.

Планът на Нелсън бил дори още по-дързък от революционната тактика на Джон Кларк. Самият Нелсън заявил нескромно това в писмо до своята любовница.

30-ти октомври 1805 година. Точно на зазоряване един от наблюдателните постове забелязал обединената френско-испанска флота да излиза от пристанището. Въпреки че имал 6 кораба по-малко, Нелсън бил убеден в превъзходството на своите моряци и на линейните си кораби. Той незабавно дал заповед да приготвят корабите за битка, включително и неговата лична кабина.

Майкъл Чешър: Превърнали кабината в истинска оръдейна палуба. Имало около 20 човека при оръдията, които били изкарвани навън, ето през тези капаци, чиито болтове били избити. Ето там, и там, и там… за горната и за добната палуба. Това давало възможност за 340^о кръг на огъня, на разстояние почти 3 километра.

Водещ: С типично френски маниер командващия обединената френско-испанска флота, вицеадмирал Пиер Веланьов, се опитал да изпревари британците. Но лошата подготовка на неговите моряци и смесената националност на корабите му си каза ли думата. С много от испанските кораби изостанали назад по време на нощното преследване, той решил да оформи линия, и да я защитава. Това бил момента, който Хорацио Нелсън чакал по време на цялата си кариера.

Сутринта на 21 октомври близо до испанския нос Трафалгар той заповядал да бъдат издигнати флагови знаци, които останали в историята: “Англия очаква, че всеки мъж ще изпълни дълга си!”.

Тези флагове били посрещнати с въодушевление от всички екипажи, а след това английските кораби се обърнали към дългата 9 километра бойна линия на врага.

В продължение на почти един час, докато двете колони на Нелсън се движели бавно напред, те били обсипани с убийствен огън.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Скоростта им била не повече от 3 възла, и затова дълго време понасяли удари от французите и испанците, докато се врязали между тях.

Водещ: Но масивните корпуси на британските линейни кораби издържали. Водещ едната от колоните, мачтите на кораба на нейно кралско височество “Виктория” били частично съборени, а кормилното устройство било разрушено още преди да е успял да даде и един изстрел. През останалото време на битката “Виктория” трябвало да се управлява дълбоко във вътрешността на кораба, където едно гигантско парче дърво, наречено “тилър”, било прикрепено директно към кормилото.

Майкъл Чешър: Това масивно устройство – “тилър”, било управлявано не от щурвала на върха, защото това е по-краткия път, а от трийсет моряка от лявата страна, и трийсет моряка от дясната страна, с помощта на скрипци и въжета, движели масивния “тилър”, прикрепен директно към кормилото. Така корабът маневрирал наляво или надясно…

Водещ: И все пак въпреки повредите му, корабът “Виктория” продължавал напред, насочен право в центъра на вражеската бойна линия. Едва в момента, когато “Виктория” стигнал до корабите на Веланьов, Нелсън дал заповед да се открие огън.

В този момент британските “каронади”, техните кремъчно-запалителни механизми, превъзходните умения на техните екипажи, и по-яката конструкция на техните линейни кораби показали, че си струват. Точно както предвидил Нелсън, на Земята няма кораб, който да може да издържи на близък бой с британски линеен кораб. Само за часове победата на Нелсън била пълна. 19 от общо 33-те вражески линейни кораба били разрушени или пленени.

Сър Р. Нокс-Джонстън: Това била една абсолютно смазваща победа, която напълно отстранила заплахата от инвазия, която била доста реална. Било доказано, че ако флотът непобедим, ако е “събран” умело, ако е изключително добре запасен и подготвен, и ако има водач, на когото да вярва.

Водещ: Адмирал Нелсън не доживял да види края на своята изключителна победа. Докато дръзко стоял на на открито на кърмата на “Виктория” по време на битката, той бил прострелян от френски снайперист от близкостоящ кораб. Умрял няколко часа по-късно, но не преди да му кажат, че е постигнал унищожителна победа.

Във време, когато пленяването на 5 вражески линейни кораба се е смятало за голямо постижение, брилянтната стратегия на адмирал Нелсън, несравними водачески качества и чиста смелост, спомогнали британския флот да спечели един от най-големите морски победи на всички времена.

Убеден съм, че адмиралът е превърнал риска в победа, макар и това понякога да става послучайност. Той наистина е бил гений, няма спор по въпроса. Най-страхотното нещо е, че е станал известен в своето време… заслужено…

Водещ: Спасявайки Британия от нашествие, битката при Трафалгар спечелила на Хорацио Нелсън място в историята, както и за дървените стени на Англия – нейните линейни кораби. Имало и други сблъсъци с линейни кораби след Трафалгар, но нито един не е толкова известен и почитан.

Само седем години по-късно океанската битка на войната от 1812 година била водена от по-малки, по-бързи и по-леко въоръжени боъни кораби. Десет години по-късно първият парен боен кораб бил пуснат в експлоатация от кралския флот, прекъсвайки с това времето на битките под платна…

И все пак в паметта линейните кораби са останали толкова мощни, колкото и самите кораби.

Сър Р. Нокс-Джонстън: С удоволствие бих се възползвал от възможността да плавам на линеен кораб. Има нещо вълшебно да плаваш на един наистина голям кораб. Прекрасната мощ на платната движи този огромен, гигантски дървен кораб, а теглото му било по 3000-4000 тона, по водата… Толкова тихо… вълните, образуващи се по килватера… Дори и само мощта на тази гигантска масивна структура трябва да е била неимоверно впечатляваща. Погледнете само кърмата на “Виктория” – може би ще разберете какво имам предвид…

Водещ: Вече постоянно закотвен в Портсмут, Англия, корабът на нейно кралско величество “Виктория” е сред последните от тези извисяващи се плавателни съдове. Въпреки че палубите му са тихи и пусти, той все още е величествен спомен от онази ера, в която дърво, желязо и платно се съчетавали, за да бъде създаден кораб, който бил единствен по рода си.

Превод: Никола Колев

Текста чете: ________________________________________________________

1

2

Древни мистерии

Водещ: Сексът създава желание. Той е силата на живота, някога възвисявана и забранявана. Той е основната емоционална реакция, която ни обединява, но и ни разделя. Ние съществуваме благодарение на секса. Това, което хората от Запада мислели за секса и за това как той се практикува, през вековете винаги се определяло от разбирането за правилно и погрешно.

Дори в древността за секса се говорело само шепнешком и той се практикувал на тъмно.

Но тези мисли, тези западни табута не били единствените съществуващи идеи за секса. Преди 2000 години, черпейки от стара и свещена традиция, един хиндуистки свещеник написал книга, където били събрани и описани удоволствията на човешките сексуални преживявания. Тази книга се казвала “Кама Сутра”.

Жена: Вероятно западната публика би могла да мисли за нея като за тайнствено древно писание. Вътре има всичко, което бихте могли да си представите във връзка със секса.

Водещ: “Кама Сутра” е изпълнена със съвети за афродизиаци и предварителна любовна игра. В подробни детайли бивало превъзнасяно екзотичното правене на любов. Всъщност “Кама Сутра” религиозен текст ли е, или, както твърдят някои нейни читатели, опит да се прикрие профанното със свещеното?

След малко ще изследваме удоволствията на “Кама Сутра”.

Надпис: Тайните на секса: Кама Сутра

Надпис: Първо действие: Свят на удоволствие

Водещ: Бурното време на 60-^те години… революция… рокендрол… и свободен секс. Един тъничък том, известен като “Кама Сутра”, написан на санскрит, се превърнал в безспорен бестселър. Какво толкова има в тези думи и стихове, дошли до нас през вековете, че са успели да накарат тези самобитни революционери да погледнат назад към екзотичната еротична Индия?

За да започнем да разбираме древноиндийската “Кама Сутра”, трябва съзнателно да се отървем от западните разбирания за това кое е морално и правилно, да забравим досегашните си съждения, и да се оставим да бъдем пренесени в едно място, изпълнено с чудеса. В едно време, където невинността и еротиката вървели ръка за ръка.

Дийпак Чопра: Източният мироглед се е базирал на идеята, че Вселената е тялото на Бога, че когато Бог решил да създаде Вселената, тя е знаела, че ще ѝ бъде забавно. Сексуалността е част от това, последователността на отношенията с Божието тяло, с неговата природа.

Водещ: За западния ум религията и секса често са несъвместими понятия. Да отвърнеш на Божията любов чрез удоволствията на секса е чисто богохулство. По-скоро, Господ е далеч, т.е. е асексуален. Единствената цел на секса е продължаването на рода. В западния смисъл на това понятие, сексът е ограничен между конфликтните идеи за целомъдрието, вината, както и представата за непорочното зачатие. В контраст с това, боговете на древна Индия били сексуални същества, които с удоволствие участвали във физическите удоволствия на тялото.

Изворите, от които е достигнала до нас “Кама Сутра”, се намират дълбоко в плодотворните алувиални наноси по долината на река Инд, някога част от древна Индия. Още преди египтяните да започнат да боготворят бога на Слънцето – Ра, преди исляма, преди юдаизма и будистите, преди християнството, се родил хиндуизмът. Той е най-старото религиозно самосъзнание на планетата. Векове, след като хиндуизмът бил създаден, “Кама Сутра” се появила като систематизация на вековно стари учения, които отбелязвали човешката сексуалност. Какво е съдържанието на този интригуващ ръкопис?

“Когато жената е поставила единия си крак върху крака на любовника си, а другия на тялото му, и постави едната си ръка на гърба му, а другата на раменете му, пее съвсем тихичко като птичка, и желае, както винаги е било, да се изкачи по него, за да получи целувка, това е една прегръдка, наречена “Изкачване на дърво”.” Кама сутра, книга 2, глава 2-^ра.

Дийпак Чопра: “Кама сутра”, извадена от контекста на духовната си традиция, на философската си рамка, просто няма да е уместна. Тя не е ръководство за мъже… “Кама сутра” представлява пътеводител, който ще ви отведе от света на ежедневното в света на вълшебното, тайнственото, духовното и божественото.

Водещ: Значението на заглавието на “Кама сутра” идва от значението на двете думи: “кама” означава “любов, желание, или удоволствие”, докато “сутра” е един вид афоризъм, или концентриран начин за изразяване на мисли, който се използвал в ранните санскритски текстове.

Защо сексът е нещо толкова различно от това, описано в ръкописите?

Др. Видайа Дехеджйа: Очевидно сексуалната аналогия е нещо, което всеки би могъл да разбере. Двойката годеници са символ на плодовитостта, съвсем ясно защо… В Индия плодовитостта означавала растеж и просперитет. От това се вижда как двойките са се превърнали в благоприятен знак.

Водещ: В “Кама сутра” пенисът на мъжа е наречен “лингам”, което се превежда като “огнена колона”. Женските гениталии, или “йони”, са почитани като свещено място.

Бог Шива най-добре олицетворява индийската представа, че аскетичното и еротичното са свързани. В индийската митология бог Шива насищал представата на йогите за безкрая на времето. Той се почитал като чист дух, който предопределял божественото и включвал в себе си чистата мисъл.

Неговият еректирал фалос бил почитан като животворна сила.

През вековете в хиндуисткия пантеон влезли и други богове. Сред тях бил и Кама, бог на любовта и желанието. Достигналият до наши дни мит е, че Кама прострелял Шива със стрела, и с това го изкарал от транса му. Това събудило у Шива желание към красивата бедност, известна още под името Шакти.

Др. Лий Зигел: Картината представя как лингамът, фалосът на Шива е поставен в “йони”, женските родилни органи. Те са били почитани като символ на свещената плодовитост.

Водещ: Днес в Индия тази форма на почит към лингама е същата, както и в древността.

Др. Лий Зигел: На лингама били принасяни жертви. Еректиралият фалос не е знак за сексуална мощ, а е символ на сдържане. Причината, поради която фалосът е еректирал е, че той не е освободил семето си. За Шива казват, че е винаги възбуден, но и винаги силен. Той използвал тази сексуална енергия заради мощта.

Водещ: “Кама сутра” е свързана с тази легенда, а също и с песните, поемите и пиесите, които включвали безброй много богове и богини в продължение на хиляди години.

При употребата на една любовна отвара, която можем да открием на страниците на тази книга, се предполагало, че мъжът ще достигне сексуалната сила на божествения Шива.

“Ако в лингама се втрие смес от пъпеш и бизонова мас, смесена с плодовете на патладжана, и със соковете на растението ваджраса, ще се получи ерекция, която няма да спадне в продължение на един месец.” Кама сутра, книга 7.

Водещ: По западните стандарти “Кама сутра” е толкова оскърбително откровена по отношение на секса, че някои се чудят дали не може да се причисли към порнографията.

Др. Вишакха Десаи: Интересно е, наистина, че когато хората говорят за “Кама сутра”, те си мислят за нея като за порнографски текст. В индийския контекст представата за сексуалността, чувствеността и духовността се съединяват, а и няма никаква възможност за паралели със Запада. Според мен една от причините, поради които хората изпитват трудности при разбирането на “Кама Сутра” в един или друг смисъл е точно заради тази порнографска представа.

“Когато жената е застанала на ръце и крака като четирикрака масичка, а любовникът ѝ се е покачил върху нея като бик, тази поза се нарича “събирането на кравите”. По същия начин може да се изпълни и “събирането на елените”. Характеристиките на тези различни животни трябва да бъдат показани, като се държат подобно на тях.” Кама сутра, книга 2, глава 6

Водещ: Къде е започвала чувствеността и божественото сливане за древните?

Дийпак Чопра: Еротизмът е прекрасен, освобождаващ, носещ радост, а също и религиозен. Но порнографията е тъмната страна на това, за което става дума, когато вината, обвинението, тайната, правосъдието засенчват сексуалното преживяване.

Водещ: Сред множеството изражения на любовта в списъка на “Кама сутра” има и няколко вида целувки, като всеки от тях е назован и описан.

“Когато жената целуне своя любовник, докато той е зает с работа, или когато се кара с нея, това се нарича “целувката, която отвръща”.” Кама сутра

Водещ: Освен това “Кама сутра” разкрива много други удоволствия, които могат да бъдат приложени от тези, които искат да бъдат изкусни любовници. Пикници на лунна светлина, дарове и ласкателства са само част от ритуала на изкушението. Защо е било необходимо да се установят толкова много вариации на формите на правене на любов?

Др. Видайа Дехеджйа: В “Кама сутра” се казва, че любовта е едно от 64-те изкуства. В нея се включва всичко – от подреждане на цветя, през правене на венци, музика, маникюр, масажи… Това е една много сложна среда, в която присъства и любовта. А тя също може да бъде издигната до висини, ако знаеш как най-добре да подходиш към нея.

Водещ: “Кама сутра” не е единственото “ръководство по секс”, което произхожда от Индия, но се смята, че е най-влиятелното. Почти хиляда години след като била написана, се появило ново религиозно движение, което според някои учени било вдъхновено от този текст. Мистично по природа, неговата практическа употреба включвала магически заклинания, жестове и диаграми, като средство за почитане на богинята. Това учение се наричало “тантра”. В тази секта жените се приемали като въплъщение на божествеността. Участниците били подтиквани да извисят своята сексуална мощ до най-високите нива на животворната енергия.

Обединявайки се с жената, мъжът прави своята връзка с божественото. Имало ли е някаква връзка между тези по-късни последователи на тантризма и древните вярващи на богинята Шакти? След малко ще разберем дали тези фанатици от преди повече от 1000 години не са смесили прекалено много секса и религията…

Надпис: Второ действие: Свещените слова

Водещ: В древността четящите “Кама сутра” вярвали, че тя била резултат от божествено вдъхновение. През вековете някои учени са приписвали тази творба на един хиндуистки монах, чието име е достигнало до нас като Ватсияйана. Но дали той наистина е съществувал? Не са останали никакви известия от миналото, не е оцеляло дори късче биографическа информация. Всичко е толкова неясно за неговите изследователи, че точното датиране за написването на ръкописа варира от 300 години пр.н.е, до 400 години след Христа.

Има ли някакви нишки, втъкани в самата “Кама сутра”, които биха позволили на учените да узнаят нещо повече за автора.

Др. Видайа Дехеджйа: Изглежда той е бил брамин, което значи, че бил член на най-високата каста. Определено бил мъж, и не бил монах, дал обет за безбрачие. Той дори указва в текста, че сам открил някои от нещата, които систематизирал по-късно.

“Когато жената види, че нейният любовник е измъчван от постоянна ерекция, но не може да задоволи желанието си, тя трябва, с негово разрешение, да го сложи да легне по гръб, и да му помогне, като изиграе неговата роля. Тя трябва да каже: “Ти си ме полагал на леглото, когато съм изпитвала силно желание. Сега, следователно, аз трябва да те сложа да легнеш…” Кама Сутра, книга втора

Водещ: “Кама сутра” е написана в добри времена за богатата свободна класа. Репутацията на Индия, нейните хора, нейните богати подправки, прекрасни цветя, и екзотични дела се разпространили из познатия тогава свят.

“Кама сутра” е съставена от седем книги и 36 глави, в които ставало дума за всички аспекти на любовните преживявания.

Там човек би могъл да прочете нещо за това как да отиде на среща, или да узнае значението на предварителната любовна игра.

Др. Видайа Дехеджйа: Има цяла част, посветена на хапане и драскане с нокти. Маникюрът е бил много важен, и ако любовникът ти е оставил следи от нокти, ти ще трябва да го криеш от хората на другата сутрин.

Водещ: Мистиката на “Кама сутра” проникнала дълбоко през вековете. Влиянието ѝ се почувствало в изкуството и в култовете, които се разпростирали около нея. Най-известното влияние имала една практика, която се развила около 8-ми век от новата ера, и достигнала най-големите си висоти около 11-ти и 12-ти век. Това изповедание изисквало пълно отдаване на удоволствията на секса за сметка на вярата. Наричало се “тантра”.

Тантризмът имал някои доста екзотични изяви. Практикуващите го се срещали на местата за кремиране, за да се занимават със сексуални дейности. Тантризмът се базирал на вярването, че когато се обединиш сексуално с една жена, ако забравиш себе си в оргазма, тогава се съединяваш с богинята. Наистина ли древните тантристи били сексуални новатори, или просто откривали секса за себе си?

Др. Видайа Дехеджйа: “Тантра” е нещо, което използваме, когато говорим за езотеричните практики. Много трудно е да се дефинира, а и досега никой не е успял да го определи задоволително. В най-общи линии в него се включват мантрите, които представляват звуци, срички, с магически сили.

Водещ: Древните почитатели на тантра твърдели, че човешкото тяло има седем жизнени центъра, или поредици от чакри. Първата чакра се намира под гениталиите. Тези фокусиращи точки продължават нагоре по тялото, и завършват със “сахасрар”, която се намира на най-отгоре на главата. Тантристите вярвали, че могат да насочват съзнанието от най-ниско разположеният център нагоре до най-високия, използвайки тялото като инструмент за просветление.

Дийпак Чопра: Думата “просветление” означава да бъдеш просветлен, да бъдеш осенен. Тантра казва, че ако си сериозен по отношение на себе си и по отношение на секса, това означава, че егото ти доминира над живота ти. И колкото по сериозен ставаш, толкова повече се отдалечаваш от божественото. За да се приближиш към Бог, трябва да се отърсиш от сериозността си, трябва да отхвърлиш егото, все едно че си сваляш дрехата.

Водещ: Днес се разпространяват все повече движенията, съблюдаващи тантрическия начин на живот. Модерните практикуващи присъстват на семинари, посветени на преклонението пред тялото на сексуалния партньор, и за лечение на сексуално използваните и депресираните. Те вярват, както е написано в “Кама сутра”, че жените също изхвърлят течност, сравнима със спермата при мъжете.

“При мъжа спермата се отделя само в края на сношението, докато при жената тази течност извира непрекъснато. Когато семенната течност и на двамата е изтекла, тогава те изпитват желание за прекъсване на сношението.” Кама сутра, книга втора

Водещ: Само най-скандалните от ръкописите, като “Кама сутра”, са оцелели. А читателите се чудят кои ли разкази и сексуални мистерии са изгубени с изчезналите ръкописи в хода на времето. Първите копия на “Кама сутра” били записи на устни предания. Когато отначало бил записан върху палмови листа, текстът нямал приложени илюстрации.

Когато моголите нахлули в Индия през средните векове и донесли със себе си мохамеданската чувствителност, те поръчали изкусни и подробни илюстрации.

Др. Лий Зигел: В хиндуистка Индия книгата е физически обект, което също е важно нещо, но за моголите красивата книга – украсена, оцветена с миниатюри, била нещо прекрасно.

Водещ: След като моголите по-късно се оттеглили, индийските мъже предпочитали да се имат изрисувани, сношавайки се със жените си, отколкото в някаква друга поза. Тъй като била написана главно за мъжката аудитория, красиво илюстрираното копие на “Кама сутра” било подарявано на булката. Жените в харемите били окуражавани да търсят сексуално удоволствие при други членове на групата. А в шестата книга е обяснено как наложниците да се държат като съпруги.

За негова чест, авторът на “Кама сутра” бързо разбрал, че жените имат много повече какво да предложат, отколкото се вижда на пръв поглед, и написал:

“Въпреки че те могат да обичат мъжете, или да останат безразлични към тях, могат да им доставят удоволствие или да ги изоставят… А също може и да ги лишат от всичко, което притежават… Жените едва ли някога са били познати в истинската им светлина” Кама сутра, книга 6, глава 2

Водещ: Само на няколко часа път от Ню Делхи се намира един град с множество древни храмове. Тук сексът е запечатан завинаги в изобилие от скулптури, които възхваляват тантрическия сексуален съюз и позициите за правене на любов на “Кама сутра”. След малко ще разберем дали учените могат да обяснят религиозната значимост на това толкова еротично изкуство…

Надпис: Трето действие: Храмовете на насладата

Водещ: В пустинните области на северна Индия се намира един изумителен оазис. Група от древни храмове пронизват небето като във видение.

Кой е построил тези празни сега сгради? Първоначално тук имало 85 храма, но днес са останали само 25 от тях.

Построени някъде между 10-ти и 16-ти век от нашата ера, те се издигат като питки, издялани от камък, разточително украсени с всички възможни картини на човешкото полово сношение. Всяка поза от “Кама сутра” намира мястото си в тези камъни.

Махатма Ганди, най-големият патриот и мъченик на Индия, намирал скулптурите за упадъчни, понеже решил, че те напомнят за кастовата система, която той така ненавиждал.

Той често водел спорове за това дали трябва да се разрушават храмовете. Учените и специалистите по история на изкуството обаче надделели, и успели да спасят постройките заради тяхната изключителна художествена стойност.

Единствени в целия свят, почти всяка свободна повърхност на тези храмове е покрита със скулптури, който детайлно показват сексуалния живот на боговете, както и вярванията и практиките на тантрическият секс. Богините са сластолюбиви и привлекателни като сън. Боговете са страховити и изглеждат много мъжествено. Другите статуи са представени в почти акробатични пози.

Всяка една част от орнаментите е молитва към уменията на тези древни скулптури.

Голямото разнообразие от представяния на половото сношение е поразително.

Каква е била целта за построяването на тези храмове?

Др. Вишакха Десаи: Би било нечестно, ако се твърди, че те са били построени единствено за преклонение към божествата. Често тези позиции са замислени като архитектурни връзки между различни части на стените на храма, и така сексуалната връзка става метафора също и на архитектурната и духовната връзка.

Водещ: Скулптурите винаги са разположени по стените, които свързват светилището със залата пред него.

Др. Видайа Дехеджйа: Светилището и залата се наричат “светлината в мрака”. Точно там се обединяват и свързващите стени. Има много нива, на които можете да се опитате да разберете скулптурите на това място. И всяко ниво ви допуска малко по-навътре в мистерията от предходното.

Водещ: Хората от Запада, чиито светии внушават въздържание и умереност, се чудят каква божественост трябва да е вдъхновила тази сексуална жизненост.

Позите, запечатани в камъка по стените на тези храмове са били описани стотици години преди това в “Кама сутра”. Там имената, използвани за описание на различните пози за сношение, имат много поезия в себе си, като например “люлеещи се бедра, които подканват”, и други подобни.

Някои от скулптурите дори показват и втора двойка, която помага на първата двойка да довърши своето сношение.

Други пози, скулптирани по стените, изглеждат толкова неудобни, че посетителите се чудят дали въобще е възможно да се изпълнят.

Др. Видайа Дехеджйа: В “Кама сутра” наистина се споменават някои пози, за изпълнението на които е необходимо познаването на йога. Но погледнете от тази гледна точка – в тази страна много малко хора практикуват йога, докато в Индия всеки израства, правейки някакви йогийски упражнения. Йога е толкова разпространено в Индия, колкото джогинга в Съединените Щати. Виждаш го навсякъде…

Водещ: През средновековието вълни от завоеватели поемали управлението над Индия. “Кама сутра” и нейните идеи за правене на любов не били по вкуса им.

Самите хиндуисти започнали да се питат как сексът може да доведе някой до по-високо ниво на самосъзнание. Индия се променяла…

Най-непреодолимите трансформации се случили по средата на 19-ти век.

Др. Вишакха Десаи: Според мен човек не трябва да забравя, че по време на колонизирането на Индия от британците, имало такъв огромен натиск над индийският субконтинент и над хората, че те започнали да си мислят, че тези сексуални представи са просто вулгарни.

Дийпак Чопра: Хиндуизмът станал самооправдателен и морализаторстващ, изпълнен с правила и наредби, също както и религиите, които той се опитвал да надмогне. В Индия има една такава приказка… Бог дал на хората истината, а след това дошъл дяволът и я организирал. Ето на това му се вика религия!

Водещ: По време на британската окупация над Индия имало много изследователи на “Кама сутра”, които следвали определени интереси. Кои сили във викторианска Англия са позволили на този древен ръкопис да блесне отново? Кое в “Кама сутра” е позволило тя да излезе срещу суровите порядки и скромността, и отново да бъде прочетена? След малко ще видим как една публикация от 1883 година с английския превод на тази древна творба скандализирала и обърнала с краката нагоре британското колониално общество.

Надпис: Четвърто действие: Скритите удоволствия

Водещ: Съдържанието на “Кама сутра” било непознато на Запада до края на миналия век.

Дали Британската империя и останалия свят били готови да приемат тези еротични тайни? Задачата по превода на този дълъг, забравен текст било предизвикателство точно като за известния британски откривател, сър Ричард Бъртън. Той, както и много други пионери, постоянно търсел загадки, които да бъдат разрешени. Бъртън бил запознат със забраненото – като млад мъж той се предрешил като мюсюлманин и направил пътешествие до Мека. С това станал първият неверник, който успешно решил тази загадка… Притежаващият тъмни бляскащи очи Бъртън говорел 29 езика, и около 41 диалекта.

Заедно с партньора си – Жан Спийк, той пътувал из Африка в търсене извора на река Нил. Едно откритие, което не успял да извърши. Бъртън бил много неща едновременно – откривател, войник, дипломат, шпионин, авантюрист… а също и писател, с псевдонима “Сам”.

Неговият превод на “Приказките на Шехеразада” все още се смята за монументално постижение, въпреки че той е по-известен с превода си на “Кама сутра” от санскрит.

Роден през 1821 година, също като всички други английски джентълмени на неговата възраст, Бъртън пламенно желаел служба в Индия по време на британските експедиции в края на 40-те години на 19-ти век.

Известно като “британския радж”, британското знаме се развявало над Индия в продължение на почти 100 години.

През 1861 година Бъртън се оженил за Изабел, която, заедно с публиката му се прекланяли пред него като пред неуморен иконоборец.

Др. Лий Зигел: Неговата съпруга му помагала изключително много. Те имали невероятни обществени отношения. Все пак той бил знаменитост, и всичко, което правел, по-късно се публикувало във вестниците.

Водещ: Дамите доказвали своята праведност с твърдите си корсети и високите си яки. Стояли скрити зад фасадите на своите пищни тухлени къщи и приказвали за “свети неща”. Защо Бъртън би използвал таланта си, за да извади на бял свят материал с явно сексуално съдържание, когато е изправен пред такова общество.

Др. Лий Зигел: Викторианска Англия била в златния век на порнографията. Навсякъде можело да бъдат намерени доста мръсни пиперливи нещица. Например имало мания за самобичуване и други подобни работи. Но творбата на Бъртън била много мека, и освен това била “узаконена” от факта, че е превод от някакъв класически гръцки, римски или индийски извор.

Водещ: През 1883 година Бъртън и неговият приятел и съавтор Ф.Ф. Арбътнот образували обществото “Кама шастра”. Как успял този уважаван английски лорд да се сдобие с тази отдавна забравена книга с поезия? Каква част от текста била променена от Бъртън, и каква част е истински превод от санскрит?

Др. Лий Зигел: Арбътнот бил роден в Индия, знаел много добре индийските езици, и преди това бил превеждал някои санскритски книги, подобни на “Кама сутра”, но не съвсем. Показал и на Бъртън, който пък обичал, както ги наричал самият той “палави неща”.

Водещ: Историята продължава малко по-късно, когато Арбътнот донесъл на Бъртън “Кама сутра”. За читателите от онези дни нямало никакво съмнение, че именно Бъртън е преводачът. А и освен това той превеждал за английските читатели и други еротични книги от далечни земи и отдавна забравени цивилизации.

“Кама сутра” също би трябвало да е автентичен превод на Бъртън. В днешно време учените обаче са настроени скептично…

Др. Лий Зигел: Според мен причините са в това, че Арбътнот превел “Кама сутра” от санскрит на английски изцяло с помощта на индийски учени. А Бъртън просто излъскал “текста”, и му придал своя типичен “бъртънов” дързък стил. Без значение дали новата версия е догма или теория, тя си е чиста спекулация.

Водещ: Бъртън починал през 1890 година, доволен от успеха при публикуването на “Кама сутра”. Скоро след това неговата вдовица римокатоличка писала до “Лондон Дейли Мейл”: “Изгорих всички тези мръсни неща!”. Имала предвид, че била унищожила всичката порнография, над която работил Бъртън преди да умре. Дали по този начин не са били изгубени части от превода на “Кама сутра” заедно с другите разработки?

След смъртта на Бъртън, съпругата му Изабел поискала да направят гробница според желанието му да бъде погребан в бедуинска шатра.

На прага на 20-ти век “Кама сутра” отново била забравена.

Хиндуизмът и Индия се променили невъзвратимо от британското управление.

На “Кама сутра” и на миналото, което тя документирала, се гледало с притеснение от индийците.

Др. Вишакха Десаи: Изглежда все още “Кама сутра” е популярна, особено на Запад. И наистина въпросът е защо? Защото на Запад все още съществува представа за титулизирането, за чудото на съществуването на такава цивилизация, в която хората отделят толкова много внимание на сексуалността и еротиката.

Дийпак Чопра: Опасността е в това, че американската психика е по-запалена по техниката, и “Кама сутра” може да се превърне в още едно “Ръководство за употреба”.

Водещ: Жив ли е днес духът на “Кама сутра”? Модерните тантристи ходят на уроци, които обещават да върнат носталгията по еротиката. В съвременна Индия някои хиндуистки секти все още почитат лингама.

Японците също обожествяват този символ на плодовитостта със статуи.

Наистина ли тези сексуални практики са се върнали към невинните си и дълбоко духовни корени на творби като “Кама сутра”?

След малко ще разберем защо във времена, когато населението нараства главоломно, все още има някои култури, които почитат еректиралия фалос?

Надпис: Пето действие: Еротика

Водещ: В съвременна Индия, също както и в древността, целта на всеки хиндуист е да се потопи във водите на Ганг, свещената река.

Днес приблизително 800 милиона души живеят в Индия, при това на площ около една трета от територията на Съединените Щати.

Някои продължават да принасят жертви на свещения лингам на Шива, за да осигурят продължението на рода.

Някои други култури също спазват тази древна традиция.

В Япония, най-пренаселената страна на Земята, 125 милиона души живеят на парче земя, по-малко от щата Калифорния.

А също и в Каджарахо посетителите на някои храмове принасят жертви на лингама. Всяка година има церемония, която ни връща назад към традициите на “Кама сутра”.

Въпреки проливния дъжд хиляди поклонници се приближават само и само да докоснат гигантския дървен пенис, или поне да зърнат древния камък, който представя женския репродуктивен орган. Мъже и жени носят тези фалически символи в ръцете си с надеждата, че свързването със свещените предмети ще ги направи плодовити.

Жена: Женена съм вече от години, но нямам деца. Така че, за да съм плодовита, трябва да присъствам на тази церемония.

Водещ: В една друга част на света жената се кланя пред статуите с надеждата да бъдат чути молитвите ѝ да роди дете. Една обща надежда, но изказвана по различни начини…

И така през вековете човекът, който е безмилостно преследван от боговете, намира начини да прониже дълбините на времето. В Индия е построен един от най-невероятните паметници на любовта. Тадж Махал, вечният символ на любовта на един мъж към една жена. И “Кама сутра” – паспортът на читателя към физическият екстаз във всички негови трансцедентни форми. И двата са древни дарове, чиито уроци са безмълвни. Дори и след вековете на спекулации спрямо “Кама сутра”, остава въпросът дали може сексуалното приключение да се приеме като част от по-високо ниво на самосъзнание.

Др. Видайа Дехеджйа: Те не бива да се изваждат от контекста на древна Индия, където целите в живота били предопределени, и всеки трябвало да се стреми към тях. Първата цел е “дхарма”, което значи праведност, след това идва “хафта”, което значи професията, с която се справяш най-добре. А третата е “карма”, което означава “любов”, включително семейна и сексуална. Най-накрая идва и “мокша”, което означава спасение. Въпросът не е в предпочитание на любовта пред спасението, от вас не се предполага да отивате чак толкова далеч. Нужно е друго – всяко човешко същество трябва да се стреми и към четирите добродетели.

Дийпак Чопра: “Кама сутра” е част от тайнството на живота. Сред нас, учените, съществува тенденцията да се отнасяме несериозно към тайнството на живота, щом е нещо, което не можем да обясним. Просто се казва: “Това е хармонията… тя работи така и така…” Но всъщност двама души не могат да решат мистериите. Ние с вас сме обградени от вечността точно сега, във всички посоки има безкрайност… Безгранично пространство… Това е мистерия! Фактът, че дишаме, това също е мистерия! Че сърцата ни бият, че можем да си представяме разни неща, и да получаваме ерекция, ето това е мистерия! Няма нужда да ги решаваме, просто трябва да живеем!

“И след сношението любовниците може да седнат на терасата на двореца, и да се радват на лунната светлина. И докато жената лежи в обятията му, той трябва да ѝ показва планетите и небесата, пълни със звезди. И така, ако мъжете и жените се държат според това какво харесват едни други, тяхната любов няма да намалее, дори и след сто години…” Кама сутра.

Превод: Никола Колев

Текста чете: Пламен Янков

9

9

МСАТ представя със съдействието на посолството на Франция в София документалния филм

Океанът, запас от кислород

\Ники..\

Лазурният бряг, Бретан и атлантическото крайбрежие – общо 5-те хиляди километра от френската брегова ивица са посещавани от близо 40 милиона туристи всяка година.

Крайбрежието предизвиква и големия интерес на агентите за недвижими имоти. От началото на века урбанизацията не престава да настъпва и със сегашните темпове няма да останат незастроени терени по френското крайбрежие след 40г.

Вече естественият баланс на десетки райони е наруше под двойното влияние на туристите и на строителството. За да бъде спряно това планирано унищожение Франция създаде Консерваторията на крайбрежието през 1974г. Нейната цел е да изкупува всички застрашени райони по брега. Този организъм е уникален, защото е под прякото ръководство на френската държава.

„Консерваторията разполага с комплексни възможности да придобива собственост, дадени от френските закони. Имаме право да купуваме, както правим най-често и да стигаме до експроприация на терени – което се случва много рядко. Между двете имаме право и да купуваме преференциално пред всеки друг клиент и това е също един начин на намеса“

За 20 години съществуване Консерваторията е придобила 45 хиляди хектара терени. В момента тя разполага с 10% от френските брегове. Терените са защитени и представляват част от националното наследство, без право на продажба.

Намесата на Консерваторията се предизвиква, когато рискът от разрушаване на даден район е твърде голям.

Тук, в Бретан всяка година идват по едини милион туристи, за да се любуват на странните скалисти образувания, които могат да се видят само на още две места в света.

Тази разходка е приказна, но смъртоносна за природата. С годините милионите крака са унищожили растителността.

Г-н Ли Берш е пенсионер и отговаря за една асоциация, която се подържа този парк. С годините той е наблюдавал драматичното влошаване на състоянието на терена.

„Вижте какво направиха туристите. Едно време тук беше зелено. Вижте сега.. Няма никаква растителност. ..Зависи където искат да отидат хората.. А те винаги искат да се изкачат до най-високата точка, за да видят залива, а после тръгват откъдето им скимне. Ще трябва да оградим пътеките с въженца и оградки, за да не се преминават ограниченията.“

Собствениците на района са 60 души. Консерваторията е купила една част и сега я възстановява. Строежите се извършват с помощта на естествени материали и разрушаването на пътеките е спряно. Естествената растителност отново се появява, въведени са и нови видове растения.

Консерваторията за крайбрежието осигурява екологичния баланс на районите, които притежава и за които се грижи. Понякога купуването на терена изисква дълги преговори. Дори и да притежава мощни юридически оръжия срещу упорити собственици хората от Консерваторията предпочитат да откупуват терените с добро.

Такъв е случаят и тук, в абатството на Бонфор, на брега на Бретан.

„Самият собственик, бившият собственик си задавал много въпроси какво ще стане с това място. Не е лесно да предадеш в наследство такива исторически ценности. Освен това той не бил в цветущо финансово състояние. С годините абатството се рушало. Човекът притежават част от историческото наследство на страната, но не бил в състояние да го управлява. Ние положихме много усилия. 12 години ни трябваха, за да убедим собственика, че ние сме наследниците му. Не ставаше дума за смяна на собственици. Ние бяхме наследниците на тяхното семейство. Така в началото на 1993г. станахме собственици на абатството, на горите, блатото и плажа от 45 хектара.“

Цената на абатството била около половин милиона долара. Но най-скъп се оказал ремонтът – един милион за абатството и половин милион за реставрацията на тази дига от 16в. Но инвестицията е рентабилна. Въпреки че работите по реставрацията не са завършили туристите бързат да видят абатството. За три години то вече се самофинансира на 70%. Това е добър признак за финансирането на обекта, когато завърши реставрацията.

Консерваторията смята да разшири паркинга, да построи ресторант и книжарница и да оборудва мястото, за да могат туристите да прекарат цял ден тук. С това ще завърши и ролята на Консерваторията – след като купи терена и го възстанови предава управлението на местни фирми.

Без значение дали в абатството в Бретан или в този орниторологически парк управляващата компания трябва да се съобразява с договора, което понякога излиза скъпо. Например съществува забрана да се строи на терените, задължение за подръжка.

Фирмите, които управляват защитения район за общински власти или частни компании спазват задълженията си, поради все по-големия интерес на посетителите. Те са главният източник на приходи.

„Орнитоложкият парк Маркантер създава чудесна представа за птиците в района. Паркът се превърна в туристическия локомотив на западната част на департамента. Дори бе създаден и фестивал на птиците.. В момента имаме 130 хиляди посетители всяка година. Очевидно е, че посещаемостта позволява на парка да съществува и носи значителни приходи от допълнителни услуги и в съседните селища.“

Създаден преди 15г. паркът има важна образователна роля. Обиколките с екскурзовод дават възможност на всеки да види и да научи нещо за пичти всяка птица, която живее в Европа.

Всички животни тук живеят при пълна свобода. за да не ги плашат хората са затворени и скрити от острия птичи взор.

Компанията, която управлява парка успява да печели от посещаемостта. Значки, видеофилми, картички и книги – книжарничката успява да работи добре от орнитологическия интерес на децата.

Противно на очакванията агентите на недвижими имоти са се превърнали в съюзници на идеята за опазване на околната среда, дори и законът да им забранява да строят на по-малко от 100 метра от морето.

Всеки защитен плаж е интересно място за развитието на туризма и пазара на недвижимите имоти.

„От момента, в който нашата собственост се изтегля със 100 метра назад се подразбира, че ние вече не застрашаваме крайбрежието, а дори имаме полза от него. Това е закон, с чиито цели – не винаги с начина на прилагането му – с който ние сме напълно съгласни.“

Консерваторията за крайбрежието заинтригува и чужди страни. навсякъде по време апетитите на агенциите за имоти и туризмът са заплаха за брега. Френската организация може да служи за пример. В момента се работи с 22 страни от Средиземно море за намиране на най-добрите решения за икономическо развитие и уважение към околната среда.

-

Океанът представлява 70% от земната повърхност, или 360 милиона кв. км. и 13 700 милиона милиарда куб. м вода. Този сложен организъм е от жизнена необходимост за нашата планета.

Най-напред заради климата. Без влиянието на океана тропиците биха са задушили, а полярните области биха станали още по-мразовити.

Океанът е термостатът, без който не би съществувал никакъв живот на Земята.

„Като говорим за климат океанът е основният резервоар на топлина на планетата. Трябва да се има предвид, че той съхранява толкова топлина в първите 5 метра, колкото атмосферата в цялата екосфера. От друга страна океанът разпределя топлината и въгледвуокисът, но с по-бавни флуктуации.

Атмосферата няма памет, когато премине от едно състояние в друго няколко месеца по-късно тя е забравила първоначалното си състояние. При океана е точно обратното – той има много дълбока памет. У него моем да открием следите на неща, които са ставали преди много милиони години. Океанът е паметта на климатичната система.“

Като пренася 30% от топлината на тропиците към полюсите океанът е пазител на земния екологичен баланс. Узимаването на варирането на неговите течения е основата на нашето познание за земния климат. Другата роля на океана е тази, която играе във въглеродния цикъл заедно с атмосферата и биосферата – той е един от основните резервоари на въглероден газ.

„Човечеството изпуска около 7 милиарда тона въглерод в атмосферата на година като изгаря петролни продукти, като прави цимент, като унищожава горите. Тези 7 милиарда тона ние не ги откриваме в атмосферата, там са само половината от тях.

Останалото е – според това, което се приема в момента – абсорбирано от океана.

В дългосрочен план този бездънен резервоар на въглерод може би ще започне да го преобразува във варовик и да го натрупва. Така въглеродът от атмосферата ще бъде в по-нормално състояние.

Проблемът е, че океанът е бавен и ще му трябват между 100 и хиляда години, за да възстанови това равновесие. В резултат океанът трудно следва темпото, с което човекът отделя въглерод в атмосферата.“

Океанът не бърза, той трудно асимилира въглеродния двуокис, който хората отделят със своята дейност. Резултатът е съществена промяна в климата. Въглуродният двуокис е едно от основните причини за глобалното затопляне.

В каква степен климатът на Земята ще се затопли? Отговорът на този въпрос сега зависи от равновесието на нашата планета.

Гледахте документалния филм Океанът, запас от кислород, представен от МСАТ със съдействието на посолството на Франция в София.

Превод Силвия Грозева и Никола Колев

Тескта чете……..