Нещо любопитно – в предишната публикация пуснах един клип от YouTube и сложих таг „е*ане“ (заменете звездичката с ‘б’). Какво беше учудването ми, когато видях, че това е най-търсената думичка в блога и съответно носи най-много кликове от google.com. Ужасно…

Представям си как някой задъхан и зачервен пубер пише в полето за търсене „е*ане“ и цъка ли цъка из резултатите. А какво ли се надява да открие? Истински секс? Или пък виртуален такъв?

Честита Нова Година!

Вчера успях да измигрирам (засега май успешно) старата си инсталация на Drupal 5.3 към Wordpress 2.3.2.

Реших се, защото Друпал е твърде сложен и тежък за управление, при условие, че така или иначе не използвам по-голямата част от възможностите му. Не ме разбирайте погрешно – Друпал е страхотна система за професионалисти, става за всякакви приложения, но наистина не виждам смисъл да използвам топ, за да убия врабче, както се казва. По тази причина мигрирам към решение, което е чисто блог-ориентирано. Тия дни ще опиша как точно протече миграцията.

Тази година (както и всяка друга, междувпрочем) по време на Коледните празници не ми е много коледно. Няма някаква конкретна причина, де. Просто ей-така – свито ми е на душата, малко потиснато. Чудя се на другите как им е…
А, и нещо интересно – сигурно ми е потиснато по същата причина, поради която ми става лошо в църква. Хъ. Хъ. Хъ.

Честит имен ден на всички именници!
Да са живи и да не се отърват от здраве! Да си носят с гордост името и покрай него все хубави неща да им се случват!

Здравата съм объркан и уморен. Уморен съм не само физически от глупавите грипове, които изкарах, но и психически – нищо не ми се прави, налегнала ме е такава апатия, че направо не е за вярване. Не мога да се позная – аз, който преди като намеря свободно време веднага се лепвах за компютъра, сега сядам, и се чудя какво да правя. Естествено, намирам си занимания, но… просто някак не е същото. Може би имам нужда от почивка. Да се изгубя някъде и никъде… никога (колко мелодраматично, нали?).
Нейсе. Току-що си направих „трамвай“. Това е една напитка, която някои биха нарекли коктейл, макар че това е твърде префърцунено име за тази смес от червено вино и лимонада. Едно време дядо ми Слави го пиеше. Не всеки ден, само на „официални“ вечери по няколко пъти в годината – на Великден, през юли – на рождения ден на баба ми, после декември, когато се събираше цялото семейство.
Може би затова свързвам „трамвая“ с нещо хубаво. Приятно ми е, вкусно. Наздраве.

Утро… Слънце… Птичките пееха из гората… Навън беше мразовито и ясно.
- Мамка му, не мога да си уцеля гащите!

Ядосаното мърморене се носеше от подпрелия се на стената Черен Рицар, който безуспешно се опитваше да запази равновесие. Напразно… На всичкото отгоре до прозореца в една от залите на двореца се беше подпряла…

„О, Сатана! Та с кого прекарах нощта?! С Нея? Тя се взира навън, а аз не знам какво да ѝ кажа. Дали да не я заговоря, да ѝ кажа колко вълшебна беше тази нощ… Пфуу! Откъде у мен такива мисли? Трябва да отида на… на… при… Да! При билкарката Росица – тя ще ми даде някаква отвара, и ще се оправя!“

Такива мисли се въртяха из главата на нещастния Рицар. За съжаление, обаче, там се блъскаха и ред други мисли, свързани преди всичко с координацията на различните части на тялото, служещи му да пази равновесие. Дори и да оставим настрани желанието да се втурне към двора, за да облекчи препатилия си стомах.

А тя просто стоеше и се взираше в мразовитото утро. Ни дума, ни вопъл, ни стон… Красивата Дама стоеше, подпряла главата си с ръце. Той се приближи до нея и май искаше да каже нещо. Но не можеше. Най-вероятно защото в главата му тъкмо протичаше една Велика Декемврийска Революция. Пък и откъде у закърнелия му мозък възвишени мисли…

След около час, когато епископът беше вече потеглил да нагледа паството си, Черният рицар и двете дами излязоха от замъка. Той ги изпрати малко по-нататък от портата, а те му махаха от каляската си. Бялата Дама дори му се усмихна.

„Ех, страшен съм, брей! Владея ги нещата, разбирам ги работите! Ууф! Щом такава чиста и непорочна (до миналата нощ, б.а.) дама се отнася така благосклонно към мен… Значи съм голяма работа!“, мислеше си Черният. Той, естествено, от низините на своето твърде изостанало умствено развитие, смяташе, че е впечатлил Дамата с уменията си в леглото. Дали обаче беше така?

Чудех се какви етикети да залепя на този пост, но чуденката ми отне точно 10 секунди. Написах първите появили се в главата ми думички, които най-вероятно са дошли там по инерция – 10 ноември, демокрация и промяна.
Не помня точно какво съм очаквал преди 18 години. Днес обаче първото, за което се сещам, когато някой каже 10 ноември, са тия неща (без първото), най-вероятно заради постоянното им повтаряне. Те не ме интересуват. Никога не са ме интересували. Доскоро нещата от политическото ни злободневие бяха просто някакви неща.
Не си спомням да съм се вълнувал кой знае колко през 1989, когато бях на 13 години. Баща ми напусна работата си в МВР през пролетта на 1989. Дядо ми (лека му пръст), беше „пенсиониран“ през август 1989. После дойде 10 ноември.
Единствената емоция, свързана с обществени протести през тези години, беше в началото на февруари 1997, когато трябваше да се връщам в поделението си в Балчик, а на пътя имаше (мамка им!) някакви демонстранти, които бяха затворили пътя. Добре, че чичо Илия нещо им говори и набързо профучахме покрай тях с червената „Алфа“.
В съзнателния си живот (разбирайте след ноември 1989) съм се притеснявал само за себе си и близките си. Не ме е интересувало кой срещу кого и защо се гневи, бори, бие, и т.н. Може би защото след училище поживях малко на свобода, после бях в армията, после директно се втурнах да оцелявам заедно със семейството си. Прескочих студентските години, а именно те, като че ли дават онзи огън, така необходим за протести. При мен той или е липсвал, или е бил насочен към нещо друго. Омар-хаямовото „Жени и вино, вино и жени“ е само едно от измеренията…
Това откровение беше вдъхновено от тазседмичното (в броя от 9 ноември) издание на притурката на Капитал Light. Браво, хора! Едно уж леко издание „за свободното време“ този път е много по-сериозно от мастодонтите в тази област. Може би заради есеистичната форма, кой знае.

Днес през Пейо научих, че Трент Резнър (от Nine Inch Nails) е пуснал за свободно сваляне (ако искате, можете и да платите) последния си проект.