Вчера научих тъжната новина, че BigBand Networks има планове да спре продуктовата линия Cuda CMTS. Това се дължало на големите нетни загуби на компанията (а вероятно и на други причини). Доколкото разбрах, планират да се съсредоточат върху основния си бизнес – VOD, edge QAM решения, management и provisioning софтуер. Разработката спира на 30 октомври 2007, а поддръжка на клиентите ще се оказва до 2010 година. По-подробно може да се види тук и тук.

Преди малко разговарях с изключително любезен младеж от техническата поддръжка на Глобул, който очевидно има голямо желание да помогне. Тия дни ще направим още тестове, за да видим защо не се сработват IPSec VPN клиента на Nokia e90 и Linux 2.6/kame през 3G мрежата на Globul до маршрутизатор зад ADSL модем на БТК.

Тъй че, stay tuned.

customercare@globul.bg sux

Направо съм бесен. Току-що проведох разговор с една госпожа/госпожица от телефонната поддръжка на Глобул. Попитах я кога мога да очаквам отговор на мое писмо, изпратено по електронна поща на 11 октомври и получено от техния пощенски сървър на същата дата в 13:46 EEST. След консултация с „колегите“ тя ми отговори, че това може да отнеме 2-3 седмици. На следващия ми въпрос – къде мога да подам жалба заради този прекомерно (според мен) дълъг срок за отговаряне на клиентско запитване по е-поща, ми бе отговорено, че това може да стане в някой магазин на Глобул. Ебаси високотехнологичната компания, а? Globul смуче яко.
Всъщност им изпратих писмо, защото се оказа, че по никакъв начин не мога да осъществя телефонна връзка с техния технически отдел (???). Въпросът, който изпратих по е-поща, бе следния:

Здравейте,

Никола Колев

Аз ли бъркам нещо?

Най-после намерих начин да прехвърля (почти) всички преводи на документални филми, които съм правил за телевизия МСАТ в продължение на почти 5 години. Това стана, благодарение на един модул за Drupal, наречен съвсем прозаично ImportHTML. Така вече отдавна конвертираните в html M$ Word-овски документи се изляха в разбъркания ми (но пък разбъркан с финес) сайт.
Остава ми само да си поиграя и да ги систематизирам по някакъв начин. В момента всички са с един и същ етикет „Преводи“, но това не помага много при ориентацията.

Логично, можете да ги намерите в раздел „Преводи„

Имам един приятел, който е доста странен. Самият факт, че започвам описанието си за него с думичката „странен“, вече навежда евентуалния читател на мисълта, че човека си е… хм… ами, странен. Всъщност в него странните неща не са едно, нито две, но не можете да ги уловите просто от моя преразказ. Трябва да го опознаете, а това не е никак лесна работа, защото в процеса на опознаване вероятно ще го помислите или за напълно луд, или за някой, който е решил да ви обиди. Това последното в никакъв случай не означава, че той е груб, неприятен, или нещо подобно. Дори напротив, той е добродушен до идиотизъм (с бележката, че поне аз това съм видял), уеееко саркастичен (почти постоянно) и парадоксално спокоен/дразним. Това е човек, който може да не седне на диван, защото за него това е „семейното диванче“ (т.е. една семейна двойка се занимава със СЕКС на въпросното диванче), който идва на гости и носи 10 бири, 2 шоколада и 5 чипса, но не изпива дори едно кафе; влиза, оглежда се наоколо, и казва: „Айде, лека нощ, чао, довиждане!“ в рамките на 30 секунди. Трудно ми е да го опиша достатъчно добре – това е един (портрет или скица, изберете сами), който имах нужда да споделя. Радвам се, че го познавам.
Почти съм сигурен как ще реагира, когато разбере, че съм го избложил (тая думичка е запазена марка на Сашо Шопов).

Белият Рицар реши да се разтуши от мрачните мисли, които го гонеха, като Я посети. Той лъсна доспехите си с гъша мас, яхна верния си Бял Кон, и се отправи към замъка ѝ. Откри Я да седи под едно маслиново дърво и да пуши цигара.

- Не трябва да пушиш, вредно е за здравето ТИ! – той седна до Нея, и подхвана любимата си тема – за това колко килограма може да вдигне от лег. По едно време се умълча и после неочаквано изтърси:

- Много си готина!

Сам се учуди на себе си – как събра смелост да ѝ го каже?! Сякаш черна сянка падна върху тях. „Сатаната ме изкуси и сега е тук!“, стреснато си помисли Рицарят. Но не беше Сатаната, а епископът, който хилейки се глуповато, изтърси:

- А-а-а, здравейте! Тука ли сте биле! А така-а-а…

Това е заглавието на едно стихотворение, което открих преди няколко години из Нета. Desiderata означава „възжелани неща“, и е множествено число от „desideratum“. Хареса ми, защото мъдро и спокойно наставляваше мен, читателят, как да бъда в мир със себе си и със света, без едновременно с това да ми забранява, да ме упреква, да ме плаши с наказания. По тази причина реших да си го преведа на български и да го сложа на личната си страничка (която тогава се хостваше в geocities.com). По незнайни причини (може би просто не съм проверил както трябва, а и тогава не се интересувах много от права за разпространение) най-отдолу на превода написах, че авторът е неизвестен, датиран е около 1692, а текстът може да бъде прочетен на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ.
Днес по случайност се натъкнах на информация в Уикипедия, която подробно обяснява кой е авторът на това стихотворение и какви са споровете около лицензите и правата за публикуване на произведението. Авторът се казва Макс Ерман (Max Ehrmann), роден през 1872 и починал през 1945.
В крайна сметка се оказва, че някои от копията на стихотворението-есе не са със запазени права и се оказват в „публичното пространство“ (public domain). Дано с превеждането му не съм нарушил нечии права, защото вече не помня къде го намерих (естествено, в електронен вид).

Ето го и в оригинал.

Prescriptum: Всякакви прилики с действителни лица и събития никак не са случайни.

И така, сега ще чуете баладата, или както някои я наричат – сага, или както други ѝ казват просто история, легенда, приказка… и по още доста начини, за рицаря на електронната игра, или както ще го наричаме тук – Белия Рицар, в левия ъгъл на ринга, а в десния ъгъл на ринга е Черния Рицар, секундант му е… мо-о-омент, грешка, става дума не за боксов мач и май е най-добре да започнем от самото начало, от една много тежка нощ и една още по-тежка сутрин.
В едно малко градче или по-точно в една околия живял един епископ, но той не бил съвсем епископ, защото по онова време (кое време?!) нещата с църковните служители били доста по-различни и титлите им не били така точни, за този епископ дори се носи слух, че е бил самият Симеолин, не без основание, както ще се убедите след като прочетете това, може да е бил игумен, поп, или Бо…, по-скоро Дявол знае какво. Та този епископ, след като за пореден път доказал верността на максимата, че „… само идиотите не се учат от грешките си, но ние сме идиоти…“ по един твърде характерен за него начин. След като за ядене си поръчвам мешано, а не само един тип скара, то и за пиене трябва да си вземам няколко неща, казал си той и слязъл до избата си, за да наточи 1.5 литра Merlot и да си дръпне от лютата сливовица, а също и да си подмаже с благата крушовица, пък и не пропуснал да опита станало ли е тазгодишното винце и като повторил тази процедура, вече малко трудно взел 13-те стъпала до столовата, където го чакала шумната компания от един богат земевладелец и двама барони, чиито земи епископът отдавна притежавал и сега само от съжаление и чист хуманизъм и човеколюбие и толкоз ги събирал на разпивка. Ще кажете доста интересно си прекарвал нощите тоя божи служител, ама да знаете, той ги „прекарвал“ и по доста по-интересен начин, но това ще стане обект на разглеждане по-късно. Но точно тази вечер се случил трагичен инцидент, трижди проклетата черна котка, с ужасните опалови очи, минала в избата и подбудена от Нечестивия, поганката зяносала безценното каче с кисело мляко, което добрият стопанин пазел като очите си (поне когато не бил се докарал до състояние да пее за втори път, гостите го изкарали на бис „Градил Илия килия…“). Та значи съборила тя млякото и не само го съборила, ами го и излокала цялото, къде се е чуло и видяло котка да лочи кисело мляко, ще кажете Вие. Е, тая лочила, от лошотия лочила, сякаш Лукавия се бил вселил в нея , па накрая си облизала и мустаците, па си завила края и драснала да си върши котешките работи, по-черна и от греха…

Когато на сутринта епископът се пробудил от заслужения си праведен сън по пътя на дедукцията стигнал до следното заключение, което обаче по обективни причини ще видите, че не било вярно, а то било следното: „Щом разни хранителни продукти напускат тялото не по реда, по който са постъпили, то няма значение кое ще бъде първо на сутринта – закуската или киселото млекце“. И като помислил това той си хапнал пържени яйца с люти чушки, а злодейската ръка на Нечестивия била оставила до него и една кана с онзи отпадъчен продукт, който присъства и в aqua vitae, а именно H₂O и епископът я изпил цялата. Злото вече било станало и той предприел единственото разумно в този случай действие, заприпкал към избата. Заприпкал не е точната дума за болезненото му клатушкане наляво-надясно, но в крайна сметка се добрал до целта си, но по-добре да не го бил правил, защото гледката почти го довършила. Технически той бил още жив, но разстоянието, което го деляло между света на живите и този на останалите било се скъсило, колкото могло повече от преди малко. И тогава епископът изрекъл страшното проклятие с 666 думи, изречени в 13 стиха, съставени от неповтарящи се всякакви ругатни и псувни, които той бил научил от странстванията си из други страни. И това проклятие е най-силно и до днес и от него бяга дори Лукавия, защото то било изречено в труден и кобен час… Всъщност някои твърдят, че епископът не изрекъл никакво проклятие, а само започнал да вие по някакъв странен и жален начин по посока на събореното каче. Но така или иначе по-късно ще ни трябва това проклятие, затова е по-добре да знаем произхода му. Няма да опишем последвалите действия на епископа, за да не бъдем обвинени в натурализъм, но накрая той седял в тъмната изба, на хладно, обхванал главата си с ръце и се мъчел да задържи отлепящото се теме на мястото му. Всичко, което виждал той, било обагрено в пурпурно и пулсирало в унисон с главата му, а стомахът му правел салтоморталета, въртял се наляво, надясно, подскачал нагоре, надолу, обикалял в кръг, а епископът гледал мрачно, с поглед, непредвещаващ нищо добро за този, който вдига шум. Стъпките на пъплещата по пода муха отеквали в главата на епископа като конски тропот…

Един час по-късно епископът се добрал до животоспасяващо кисело мляко, по-право се добрал само до сведения, че на едни нищо и никакви си 5 километра от него един благодетел разполагал с една купа кисело мляко… Решението било взето и епископът се залюшкал между двама вилани, които го повели към заветното спасение. Но странно, по пътя, докато вървели, притъмняло и хлад сковал сърцата на селяните, само попът нищо не усетил по обясними причини. Спуснала се мъгла, която покрила с лепкавата си сумрачна пелена пътниците. Селяните чули кикот, писък на сова (и то в такъв необичаен час), обадил се пръч, и тогава видели най-ужасното и побягнали. Единственото, което хората изкопчили от разстроените вилани, били несвързаните приказки за някаква котка, която дори не била черна, а просто тъмна, мустаците и били целите в кисело мляко, а някъде там се мержелеела може би човешка фигура, яхнала козел… Епископът, който бил свикнал на гледки от подобен характер сутрин, се олюлял леко, вгледал се, и…

Историята на това стихотворение е изключително интересна.
То е написано от Макс Ерман през 1927 година. Всички права са запазени.

Бавно върви сред шума и припряността, и не забравяй какво спокойствие можеш да намериш в тишината.
Доколкото е възможно, без да отстъпваш, бъди в добри отношения с всички хора. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.
Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или злостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията, а също и на плановете си.
Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско притежание в променливата сполука на времето. Бъди внимателен в работата си, защото светът е пълен с измами. Нека обаче това не те заслепява за истинските ценности – мнозина се стремят към високи идеали; а в живота често има доблест.
Бъди себе си. Най-вече не се преструвай, че обичаш някого. Нито пък бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е така вечна, както и тревата.
Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не се терзай с представи. Много страхове са родени от изтощение и самота. Отвъд здравата дисциплина бъди внимателен със себе си.
Ти си дете на Вселената не по-малко от дърветата и звездите; и имаш право да си тук. Без значение дали ти е ясно или не, без съмнение Вселената ще разкрие плановете си при нужда.
Следователно бъди в мир с Бог, за какъвто и да го приемаш, и каквито и да са стремежите и работата ти, в шумният водовъртеж на живота се помирявай с душата си.
С всичките си преструвки, неблагодарна работа и разбити мечти, светът все пак е прекрасен…
Бъди радостен.
Опитай се да бъдеш щастлив.

Безкрайно заблуден съм бил толкова години… Когато през 2002 го открих нейде из нета, си мислех, че наистина е писано от неизвестен автор, и се намира на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор.

Този превод на ‘Don’t Fade Away’ на Dead Can Dance е посветен на Mermaid

Не увяхвай,
мое момиче с кафяви очи.
Ела с мен,
ще възрадвам сърцето ти,
ще танцуваме в самотата си
и ще търсим утеха в мъдростта,
която даряваме…
Мислейки за настоящето и за бъдещето.
Ще унищожаваме страховете в огнения хаос.
Говори това, което мислиш
и мисли това, което говориш.
Чувал съм, че невинността може да ни заблуди.
Но не им позволявай да те пречупят.
Светът е пълен с несбъднати мечти…
Тишината е единствената им добродетел,
заключена в тихите им мечтания…
Но нека сега потанцуваме в тази звездна нощ,
изпълнена с блясъка на огнените звезди.
А в зори, когато изгрее нашето слънце
и донесе със себе си симфонията
от птичи песни,
не ме предавай…
Позволи ми да остана още малко.
А животът е така кратък…
Нека се потопя в усмивката ти,
която ме възнася
в здрача на градината…
Лека нощ…