МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания документалния филм

„Съвременна Британия“

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Годишнината на една от първите жени фотографи-портретисти.

Продажба на екологично чиста електроенергия. Ълстър ни посочва как…

Разходка из британската поп-сцена.

Какво се получава при сливането на наука и мода?

„Да яздиш градските вълни“ – лондонските царе на скейтборда.

_________________________________________________________________________

Първият фотоапарат и лещите ми ги даде любимата ми дъщеря, която почина, и съпруга ѝ с думите: „Може да ти бъде забавно, мамо, да се опиташ и да фотографираш по време на почивката си във Фрешуотър“.

Започнах, без да разбирам нищо от изкуство. Не знаех къде да поставя черната кутия, как да фокусирам модела, и за мой ужас първата ми снимка беше изтрита по невнимание, защото прокарах пръст по едната страна на стъклото.

Джулия Маргарет Камерън е една от първите деятелки на фотографията. Майка на 6 деца, тя е на 48 години, когато ѝ дават тази първа камера през 1863-та.

Тя няма никакво съществено обучение, и въпреки това за период от 15 години тя прави над 3000 портрета. Интересът към нейните творби продължава и днес, като в Съединените Щати и Великобритания има две големи изложби.

Това, което тя всъщност е правела, е да фокусира върху модела си, а след това да изтегли фокуса назад, докато не се получи нещо, което според нея е красиво, без значение дали е във фокус, или не. Хората продължават да твърдят, че зрението ѝ не е било никак добро, но докато на нея ѝ се е струвало красиво, тя е продължавала така, и всъщност са се получили много красиви неща.

Голяма част от снимките са много красиви, отчасти поради липсана на фокус.

Също така е вярно, че когато е имало отзиви за нея в специализираната фотографска периодика, често са я оплювали безжалостно хора, които са смятали, че тя не знае какво прави.

Лично аз смятам, че когато тя е навлизала във фотографията, е искала да прави нещата по различен начин.

Превърнах бараката за складиране на въглища в тъмна стаичка, а птичарника в студио. Лелеех да затворя всичката красота, която е дошла на този свят преди мен.

Всъщност моят пра-пра-дядо ѝ дал фотоапарата, който бил доста примитивен, доколкото разбирам, като го сравнявам с днешните стандарти.

Удивително е, че е могла да научи всички тези неща на възраст, когато повечето дами се занимават с гоблени. Или поне аз мисля, че биха предпочели това, вместо да бързат към преработената барака за въглища, където да се захващат с разни химикали… Повечето дори са си нямали и представа за това.

Тя е трябвало да изсипва емулсията върху стъкло, при което то просто не можело да бъде равномерно. Все пак днес можем да си купим филм за фотоапарата във всеки магазин, и знаем, че образът ще бъде съвършен. Тя е трябвало на ръка да прави своите филми… Веднъж в колежа на мен ми се наложи да правя филм – беше истинска катастрофа.

Сара Кинг е голяма почитателка на Джулия Маргарет Камерън, и с удоволствие ще фотографира една от потомките ѝ.

Забелязах, че тя дава на обектите си възможност да се движат в рамките на обектива, и че налага много силно своята индивидуалност от едната страна, за да направи портрета. Това е много трудно, но тя се е справяла успешно.

Тъй като работела с естествена, разсеяна светлина в студио, подобно на това, моделите на Джулия Маргарет Камерън трябвало да седят неподвижно за експозицията понякога по 10 минути.

Харесва ми идеята кака всички онези хора, водещи своя обикновен делничен живот, се отбиват в студиото ѝ, и стоят неподвижно 10 минути, докато стане фотографията, макар някои да казвали – твърде неумело, но според мен – брилянтно.

На мен ми изглежда доста странно, че пра-прадядо ми е работел в тази стая преди 150 години, правейки фотографски портрети, а по същото време Джулия Маргарет Камерън е работила в дневно викторианско студио на остров Уайт.

Ние всички знаем, че Джулия Маргарет Камерън е била невероятен творец, но тя сигурно е била и завършен учен-емпирик, защото за подобна работа са необходими и научни познания, за да се направи разтвора, и въобще да се свърши всичката работа с химикалите. Има няколко примера за фотографи, които са се взривили, опитвайки се да създадат нови процеси, тъй че тя си е рискувала живота, бидейки фотограф.

Според мен фактът, че тя е била жена е много важен за работата ѝ, тъй като за да бъдеш фотограф по онова време, е било необходимо да имаш много енергия, ентусиазъм, и решителност.

Предполага се, че е направила стотици и стотици снимки, а самата тя казва, че на всяка една готова плака е строшила десет.

В писма, които бяха открити наскоро в Музея на Албърт и Виктория, тя пише на нашия първи директор Хенри Коул: „Днес направих 12 портрета, Робърт Браунинг идва утре. В момента промивам 60 плаки…“ И писанията ѝ профучават по страницата, докато тя му разказва всичко, което прави.

Всяка снимка е взета от живота… заснета от Джулия Маргарет Камерън.

_________________________________________________________________________

Слънцето е основен източник на енергия. Слънчевата светлина е създала древните растения, които пък са се превърнали в петрол, газ и въглища.

Подобни фосилни горива обаче са неефикасни и замърсяващи околната среда – и са основната причина за глобалното затопляне.

За да реши този проблем, Британия и Европа разработват нови начини за генериране на обновима енергия.

Един от най-новите методи е чрез използването на добре забравените стари – изгарянето на дървесина. В Северна Ирландия един фермер преоткрива ново приложение на дървесината, или биомасата, като я превръща в горящи газове, включително водород и въглероден моноксид, с които захранва генератор и произвежда електричество. То вече се продава на местните предприятия и се включва в Националната електрическа система.

Това е газификаторът. Тук разтоварваме стърготините… събира се достатъчно дървесина, за да се поддържа производството непрекъснато в продължение на 20 часа. Системата се захранва на партиди – по веднъж на ден.

Стърготините след това отиват в главната част на газовата инсталация. Именно тук правим газ от стърготините.

Оттук нататък всъщност при процеса всъщност не се отделя въглероден двуокис. Всяка молекула въглероден двуокис, която се отделя, вземаме от атмосферата чрез растенията. Дори бих спорил, че това има нетен положителен ефект, тъй като ние не използваме целите растения – нито корените, нито листната маса, така че процесът е поне неутрален по отношение на въглеродния двуокис, ако не и по-добър.

Изнасяме пепелта, премахваме смолите, а след това с този газ захранваме генератора, който се намира зад нас.

Електричеството тръгва по жиците към мрежата, а пепелта използваме за обогатител на почвата. Събираме я, и после веднъж годишно я разпръсваме над земята…

Сега има нужда от по-широкомащабен подход – от дървета, отглеждани специално, за да осигуряват електричество. Фермерите са се обърнали към върбата, която расте на всякаква почва. Като използват традиционен метод, наречен „посаждане в горички“, те подкастрят стволовете на върбите, за да получат още издънки.

Това илюстрира много добре същността на метода. Тази е била подкастряна през пролетта. Както виждате, има 4-5 издънки, което ни осигурява доста продукция. Обикновено се постига растеж от 4-5 метра годишно. Това дърво ще остане в групата вероятно 15 до 30 години.

Реколтата се реже на ротационен принцип всеки три години, след което ще бъде направена на трески, и ще бъде подадена в системата за изгаряне на електростанцията.

В началото засаждахме върбите настрани, но оттогава насам разбрахме, че технологията има бъдеще, и сега използваме за целта камениста земя, която няма никакво друго приложение.

Бъдещето на този метод на засаждане е обещаващо, както и бъдещето на индустрията за добив на електроенергия от биомаса. Всички желаят по-чиста и по-зелена околна среда… Бъдещето изглежда розово.

Това, на което се надяваме тук, е нова култура, която потенциално ще се нареди до култури като пшеницата, ечемика и слънчогледа. Има много големи възможности за добавяне на стойности. Това означава, че след като фермерът отгледа тази култура, той може да я превърне в отопление и електроенергия, които да продаде, вероятно на домакинства или на фабрики и училища в селските области.

Ние сме сред най-големите местни работодатели в Северна Ирландия. Заинтересувахме се, защото това е много чист енергиен източник, и в атмосферата няма вредни емисии, нито вредни странични ефекти.

Правителството е решено да направи колкото се може повече по отношение на генерирането на електричество чрез нефосилни горива.

Цената на електричеството извън мрежата изглежда се движи по спирала нагоре. Така че това вероятно ще бъде нещо по-контролируемо.

Фабриките ни са разположени в селски области, ние правим доста, за да поддържаме селската икономика. Фермерите до голяма степен са част от тази икономика, и ако ние можем да ги поддържаме, като се заемем с това, то бъдещето на цялата област е обещаващо.

Пионерските разработки в Ълстър скоро ще бъдат последвани от първата голяма електростанция, захранвана с дървесина в Йоркшир. Може би тя ще революционизира добива на електричество.

Тук, в Егбъро, ще построим електростанция, захранвана с дървесина. За тази цел от нашите мълки горички и от горските отпадъци ще се пренася дървесината, за да се произвежда електричество, достатъчно за 18 хиляди домакинства. В момента Европейския съюз възнамерява до 2010-та година да добива 12% от електричеството си от възстановими източници, а правителството на Великобритания е направило подобно предложение. Очакваме да видим вероятно около 10% от електричеството в страната да е от възстановими източници. Биомасата ще играе доста важна роля в това, така че този вид проект, който ще реализираме тук, ще бъде дублиран много пъти из цяла Великобритания, а също и в Европа.

_________________________________________________________________________

Повече от 30 години, след като Британия беше обявена за световна поп столица, туристите продължават да посещават нейните рок храмове – минали и настоящи.

Доообре… хороскопи.

Не вярвам в звездни знаци

Естествено е да не вярваш, защото си водолей, а те не вярват в нищо.

И това не го вярвам.

О, не! Не мога да си намеря ботушите! Май съм ги изгубила!

Но когато става дума за магията на поп-музиката, Битълс остават най-голямата атракция на Великобритания.

Ливърпул е дестинация номер едно за бийтълманиаците.

Стробъри Фийлдс е най-посещаваното „свърталище“ на Битълс в целия Мърсисайд.

Неспиращата популярност на Битълс беше подсилена от наскоро излъчения телевизионен сериал „Антология“.

Сега обаче, за да получат помощ в намирането на някои по-скрити места, рок-туристите могат да погледнат картата, публикувана от Британските туристически власти.

Поп-картата е наистина важна. За първи път събираме заедно място рок и поп местата.

Според мен всеки трябва да види пресечката Аби Роуд в Лондон. След това би било много интересно да се отиде на летището Престуик в Шотландия, където е кацнал Елвис Пресли при единственото си турне във Великобритания, а след това вероятно да се отскочи до Уелс, където в нощния клуб на Ти Джей Кърт Кобейн е предложил брак на Къртни Лав.

Ролинг Стоунс имат по-дълга история. Техният бивш басист Бил Уайман сега е собственик на ресторант в Лондон – място, пълно със спомени.

Дааа… твърде носталгично. Когато шофирам из Лондон, казвам на жена си: „Свирихме тук веднъж в една кръчма през 1963-та, и тогава ни платиха 15 лири. Трябваше да свирим час и половина“.

Камъните все още се „търкалят“ покрай по-новите групи, покоряващи света… например Оейзис.

„Кинг Тутс Уа Уа Хат“ е известно с това, че тук се Оейзис подписват първия си договор.

Те свиреха тук, преди да станат известни, и Алан Макгий, собственика на Криейшън Рекърдс дойде, и ги хареса толкова много, че ведна на място подписа договора с тях.

Спомням си, че тогава бях пиян, а също си спомням, че като видях тази банда… те въобще не бяха вписани в програмата… Бяха 15 души, и като се качиха на сцената за охраната, която беше само от двама души, беше много по-лесно да ги остави да свирят, отколкото да ги спре. Точно така стана!

Смятам, че много туристи идват във Великобритания заради рок-музиката.

_________________________________________________________________________

Може би ви се струва, че светът на висшата мода и на медицината има твърде малко общи неща помежду си.

Две сестри обаче са се захванали да променят всичко това. Доктор Кейт Стори е биолог-изследовател в Оксфордския университет. Тя изучава пилешки ембриони, за да научи повече за това как комуникират помежду си клетките в процеса на създаване на тялото.

Нейната сестра Хелън Стори е една от най-известните модистки. Сред клиентите ѝ са Шер и Лиз Хърли.

Двете сестри решават да съберат световете на изкуството и науката, като работят съвместно върху модна колекция, вдъхновена от разработките на Кейт.

Показана за първи път в Лондонския институт за съвременни изкуства, тяхната колекция „Примитивна жилка“ е модна интерпретация на първите 1000 часа от човешкия живот.

Всичко започна като отговор на научната инициатива, стартирана от Уелкъм Тръст, които спонсорират голяма част от медицинските изследвания. Те бяха заинтригувани от възможността да съберат заедно учени и творци, за да видят дали това взаимодействие ще създаде нещо ново, и дали ще помогне науката да стане по-достъпна.

Когато Кейт ми изпрати брошурата, моментът беше много подходящ, защото точно тогава си почивах от модата и от писането, но търсех нови начини да се върна към дизайна и инициативата наука-изкуство ми се стори идеалния начинда сторя това.

В много отношения за мен отиването в лабораторията беше като първия ми час по биология. Беше едновременно страшно, но и интересно.

Това е голямо количество свободно плуваща сперма, и както можете да видите, сперматозоидите са много подвижни, и се опитват да стигнат до яйцеклетката. Очевидно ще успее само един от тях.

Не зная защо, но по някаква причина от спермата се родиха хиляди идеи.

Това обаче, до което стигнах в края на краищата, опитвайки се да уловя идеята за спермата и яйцеклетката, но същевременно да не разделям двете, беше да създам една такава клетка, която да се носи от жена.

Искахме да вземе ключови елементи, които смятахме, че хората познават, и да се опитаме да им придадем повече детайли в смисъл на развитието на ембриона и нещата, които се случват със спермата и яйцеклетката. Например най-важната характеристика на сперматозоидите е, че те са подвижни клетки. Хелън създаде нещо, подобно на полъх на вятъра, който някак внушава усещането за тази подвижност.

Прекрасно е да гледаш света на ембрионите, и аз, съвсем наивно предположих, че това е един съвсем простичък процес. Нямах и представа за дълбините му, така че вероятно първата ми тръпка в проекта беше А, че успях да се съсредоточа и с двете очи в микроскопа, но Б, също така успях да проумея, че ембрионът е многослоен организъм. За мен това беше много вълнуващо…

Всеки научен факт трябва да приеме модна форма. Едно от предизвикателствата например е да се представи деленето на клетките и как всяка клетка наследява същата генетична информация.

Заех се с това, защото не исках да минавам по лесния път, и да се получи нещо прекалено двуизмерно. Това беше първия ми опит, и се получи следното… Все едно взимате едни очила, и ги слагате…

Къде ще ги сложиш?

През гърдите – ето така.

Грозд клетки, имплантиран в стената на утробата се превежда в символична наука – биологичен процес, избродиран върху кървавочервена коприна. Най-трудното им изпитание всъщност е обяснението за критичния етап, когато се образува тъканта, от която по-късно ще се появят сърцето, костите и мускулите.

Това е примитивният период, при който в ембриона се появяват първите структури. Това е вид морфологична проява на надлъжната му ос. Както виждате тук клетките се събират в долната част, където впоследствие ще се образува опашната област, а след това се придвижват нагоре, където ще се намира главата.

Беше много трудно всичко това да се интерпретира като някакви дрехи, защото идеите са трудни за възприемане, а и е трудно да се намери подходящо текстилно решение. Но ето така в края на краищата пресъздадох примитивната жилка, започвайки с главата ето тук… опитах се някак си да уловя главата му по надлъжната ос – да излезе в предната част на роклята и като използвах този сивкав газ, който представлява лист от клетки, изсипващи се отгоре, и постепенно разстилащи се в третия слой, представен от златото.

Да, наистина се получава много добре.

Много ще е трудно да го уловя изцяло, но според мен работи ето така.

Студентката Перминда Калси от Лондонския моден колеж помага при създаването на тази пионерска колекция.

Съвсем отрано разбрах, че не мога просто да използвам някоя стара материя. Трябваше да работя с технологии, които да излъчват сигнали, които да придават усещането за растеж и развитие. Фиброоптиката ми изглеждаше най-естественото решение, особено що се отнася до общуването между клетките.

Тяхната колекция е от високата мода… тя е и високо-технологична. Приветстват я като голямо културно събитие.

За мен колекцията беше нещо много повече от мода… Това беше начин да правя дрехи, които са нещо повече от онези, които ги продават по търговските улици, начин да открия собствената си съзидателност. Цялата тази работа ме отнесе в съвсем различна насока…

Хората идваха, и си вземаха от изложбата такива неща, каквито аз никога не съм си и мислила, че ще взимат.

Ако желаеха, там имаше и наука… но имаше и всякакви изображения и интригуващи неща, които привличаха хората, вдъхновени да видят нещо научно може би, или да видят с очите си някой нов моден проект.

_________________________________________________________________________

Татко ми купи малка пластмасова дъска.

След това един негов приятел ми купи професионален скейт и всичко друго.

Цял живот съм правил само това.

Можеш да паднеш и да се удариш.

Днес да караш скейт е по-хубаво от всякога.

Определено го виждам, когато съм карал цял ден, и се прибера вечер. Много по-спокоен съм… много по-щастлив. Ако не съм със скейта си, става раздразнителен. Просто е супер!

За мен карането на скейт е просто част от живота. Неестествено е… Никому не можеш да обясниш как нещо е част от живота ти. Дори сънувам скейта… Постоянно ми е в главата…

Даа… ставаш сутрин, цяла нощ си мислил само за това, а сега си казваш: „Ей сега ще го направя! Ей сега!“ И като излезеш в парка, си така психясал, и ти е така хубаво…

Когато не караш скейт, ставаш раздразнителен… лесно се ядосваш. Защото става дума точно за това – да си изкараш яда на едно парче дърво, вместо върху някоя кола, или пък нечие лице. Това си положителна енергия!

Първото нещо, което всички научават е „оли“. Това е основата – просто подскачаш с дъската. Всичко започва от олито. Ако не го бяха измислили, днес нямаше да сме тук.

Май много хора гледат на нас като на хлапаци, които са прекалено големи, за да се размотават наоколо с някакви си безполезни дървени играчки, ако трябва да измисля някакво определение…

Сигурно изглеждаме доста противно – едни такива шумни малки негодници. Това е асолютно вярно! Аз нямам нищо против да ме знаят като шумен малък негодник!

Хората са настроени отрицателно вероятно защото не са опитвали. Ако не си опитал нещо, как можеш да даваш коментари? Как можеш въобще да кажеш нещо? Те просто не знаят за какво става дума…

Това си е истинско творчество, човече! Можеш да си измисляш свои собствени трикове. Можеш въобще да не следваш това, което правят останалите, а да си тръгнеш по свой собствен път, и да си измислиш нови трикове. Просто ей-така! Поеми творческото течение! Страхотно е!

Не съм сигурен, дали мания е точната дума. Е, може би ако караш по цял ден… всеки ден… Тогава може би е мания.

Когато си върху скейта си, все едно ставаш част от него. Като че караш кола. Просто поемаш управлението, и ставаш част от скейта си.

Вижте например Стив – той е на 15. Дойде да кара тук преди около 5 години, и в началото не можеше нищо… А сега е най-добрия в парка! Хубаво е като видиш, че някой напредва така бързо. Той ще покори света!

Може да има десет различни вида скейтъри, които слушат десет различни вида музика. Обединява ги само едно нещо – че карат скейт. Има пънк култури, хип-хоп, хеви метъл, а в наши дни мнозина слушат джънгъл. Просто ей-така… Хубаво си е – всички си карат, и има едно такова общо чувство… добра вибрация…

Карай все повече и повече… нека ти плащат за това. Усещането е супер!

Получаваш дрехи, дъски, обувки, и може би преди да остарея дотолкова, че да изляза от форма, някоя компания ще ме спонсорира, ще види, че съм много добър, и ще ме направи професионалист. Но това не е като обикновените работи – няма нужда да ставаш рано сутрин… Просто отиваш – и си караш скейта по целия свят! Без грешка!

Много от тях отиват на състезания поне веднъж-два пъти в месеца. Това са големи пари. Това е начин на живот! Страшна работа! Карай скейт до живот!

_________________________________________________________________________

МСАТ представи със съдействието на посолството на Великобритания документалния филм „Съвременна Британия“

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________________________________

1

7

UK Today Programme 108 – Съвременна Британия №5

МСАТ представя със съдействието на посолството на Великобритания

Документалния филм “Съвременна Британия”

В това издание на „Съвременна Британия“ ще видите:

Музиката от световноизвестни анимационни филмчета през очите на най-младага публика.

Как Великобритания помага за преустройството на Берлин в подготовка за 21-ми век.

Чаеният ритуал – типично британски.

Кралският феникс – Уиндзорския дворец отваря врати за посетители след голям пожар.

Грижи за културния живот в мултикултурна Великобритания.

_______________________________________________________________

Това е детската телевизия.

По цял свят се обръща все повече внимание на това, което гледат децата.

Наскоро в Лондон беше проведена втората световна конференция на детската телевизия. Сред основните въпроси, обсъждани тук, са проблемите, пред които са изправени детските телевизионни програми, включително липса на финанси и безскрупулното рекламиране на стоки, особено на играчки, базирани на популярни герои.

И тъй като проблемите са включени в дневния ред, става ясно, че има начини за подобряване на това, което гледат децата, като самите те са извор на множество идеи.

Казвам се Ивона Зуровац. Аз съм от Босна и Херцеговина, и представям своята страна на Втората световна конференция за детска телевизия.

Ивона е на 13 години, и е от Сараево. Тя и 30 други деца от Великобритания и още 17 страни са поканени да присъстват на срещата.

Тяхното задължение е да припомнят на възрастните делегати за кого правят телевизия, и да им кажат какво иска младата аудитория.

И така – това е нашият информационен център. Ние можем да работим с компютрите, и да говорим с делегатите, като им задаваме въпроси и отговаряме на техните.

Според мен трябва да има по-малко реклами, защото децата нямат нужда да купуват всичко, което се рекламира. Ако купят нещо, то е с парите на родителите им.

Освен че поддържат информационния център, младите делегати са организирали и няколко кръжока, занимаващи се с бъдещето на детските телевизионни програми, с техниките на интервюиране и с това кое е добро, и кое – лошо в телевизията.

Освен че организират свои собствени занимания, децата участват и в някои от секциите на главната конференция, като например тази – за детските новини.

Не смятам, че трябва да ни разделят от реалността. Ние трябва да знаем всичко, но не чак толкова, защото ние не говорим всеки ден за политика и войни.

Какво обаче е отношението на децата към телевизията? Ан Хюм доскоро е била директор на направление „Детски програми“ в Би Би Си.

В детските програми има повече празноти, отколкото в който и да е друг вид телевизионна продукция, и аз се страхувам дали ще има достатъчно материал за запълването им, или и тук ще се повтарят едни и същи неща поради липсата на нови програми, а тъй като няма бюджет, тези канали ще бъдат доста бедни откъм съдържание.

Младите делегати имат много сериозни идеи относно това, което искат да видят по телевизията. Част от задачата им е да създадат детска телевизионна класация.

Те дори публикуваха чернова на своята класация в Интернет, за да получат отговори и предложения от хората по цял свят.

Децата трябва да имат голям избор от шоу-програми, които включват и техните мнения и предложения.

И така, как мислите: бихте ли искали да имате дискусионни шоу-програми, или такива, в които участват деца на живо?

Да, единствено с деца, но не и с големи хора!

А сега новини от 7-мата световна конференция за детска телевизия. Ето и репортажа на Джери.

Тазгодишната конференция е много интересна, Дона, защото дезага, които, както знаеш, управляват телевизията от 2009-та насам, са поканили някои специално подбрани възрастни.

А смяташ ли, че децата тук наистина обръщат внимание на това, което имат да им кажат възрастните?

о, да, смятам че ще им обърнат внимание!

И какво мислите за детската телевизия?

Смятам, че посланието, което трябва да изпратим оттук се отнася до важността на детската телевизия, че тя трябва да бъде смятана за значима, и че правителството трябва да се съобразява с това. Тя трябва да бъде подходящо финансирана и не бива да е подложена на пазарен натиск.

Класацията, подготвена от децата, беше представена на конференцията, и ще бъде изпратена на радио-телевизионни и продуцентски фирми по цял свят.

Детската телевизия трябва да се бори с употребата на наркотици, цигари и алкохол.

Детските програми трябва да са честни и истински. Децата трябва да знаят истината за това, което става в техния свят.

________________________________________________________________

Това е Берлин, отскоро отново столица на Германия. Все още обаче градът е една огромна строителна площадка.

Градът се преустройва… и някои от неговите най-големи нови забележителности са дело на британски архитекти.

След обединението нова Германия реши Берлин отново да стане нейна столица.

Райхстагът, който е парламент на Германия до Втората световна война, отново поема старата си роля, възстановен и обновен от британския архитект сър Норман Фостър.

След като тази сграда отвори врати като нов германски парламент, тя е различна по функция, по начина, който работи, по-различна от всяка точка в миналото ѝ.

Райхстагът отново е една от най-големите забележителности на Берлин.

Куполът има много функции. Това е главната обвивка, изградена от стомана и покрита със стъкло; под нея има огледална структура, която отразява дневната светлина дълбоко надолу в камерата, но също и в рамките на цялостната енергийна концепция. Тя вентилира долната камера с термален поток, а третата функция на купола е мястото, където стоим ние в момента – това е тераса за разходки.

Главната структура на купола е завършена. Намираме се на платформата на 60 метра над главната тераса.

Вътре в сградата скеле маскира откритото пространство, което е основна концепция в проекта на Фостър.

Красотата на дизайна на сградата на Райхстага се състои в това, че е израз на дългосрочно заемане с прозрачност и светлина.

Да, това съвпада съвсем точно с демократичните изисквания на германското парламентарно здание.

Те правят всичко възможно демокрацията да бъде “прозрачна”, така че хората да я следят отблизо. Тук няма тъмни ъгли или скрити кътчета…

Нови сгради се появяват из цял Берлин – старите се преустройват, а цели части от града, като например Потсдамерплац, се разработват едва ли не отново. Реконструкцията докосва всеки аспект от живота, а британските архитекти са успели да спечелят договори за изпълнението на много от проектите.

Те започват от самия връх – от централното парламентарно правителствено здание, Райхстага, разработен от сър Норман Фостър. Включени са сгради на институциите, като например Търговската камара и Стоковата борса на Ник Гримшо. Има търговски сгради от Ричард Роджърс точно до офисите, които току-що споменах. А не бива за забравяме и културните здания за централния музеен комплекс.

Това е обновителна схема на Дейвид Чипърфилд, а има и изследователски и академични сгради на Зауърбрух Хътън.

Трите здания на Ричард Роджърс на Потсдамерплац ще осигурят множество офиси, магазини и жилищна площ за жителите на тази нова част на града.

Само на няколскостотин метра от структурата на Ричард Роджърс се намира жилищна сграда на британския архитект Заха Хадид.

Тя се намира на улицата срещу офис здание, проектирано от Уил Олсъп.

Първоначално предвидена за главна квартира на крупната германска застрахователна компания Алианц, сега сградата ще се използва като офис пространство, и ще спомогне за задомоляване нуждите на разрастващият се търговски сектор на града.

В някогашния Западен Берлин икономическият живот на града се обслужва от една драматична и много необикновена сграда, проектирана от Никълъс Гримшо – новата Търговска камара и Стокова борса.

Сградите ще бъдат сборно място за икономиката на Берлин и Бранденбург. Това ще бъде център за услуги и комуникации, а освен това и средоточие на решаването на всички проблеми и изпълняването на всички цели на икономиката.

Основната форма на зградата е доста интересна – цялата виси на поредици от арки. Оребренията се издигат от земята, а от другата страна отново потъват в нея. Арките са проектирани в леко органична форма, за да изглежда конструкцията като животно. Тя вече си има и прякор – Броненосецът.

Фасадата е много вдъхновяваща сама по себе си. Тук има прозрачно стъкло и слънчев екран отпред. Това е доста, както се казва, интелигентна фасада, която модулира количеството топлина от слънцето, като едновременно с това не пречи на гледката навътре и навън от сградата.

Броненосецът отразява една нова свобода в архитектурата на оформянето на стомана и стъкло, и в откриването на един нов начин на строителство в Берлин.

Трудно би било да се дефинира британски стил, различен от този тук – всички сгради имат по много от това, което бихте нарекли въображение, и което е доста стимулиращо.

_______________________________________________________________

Той е толкова част от това да си англичанин, колкото крикета. Той преминава бариерите на възрастта и класата, в тази част на света го има от около 350 години, и днес британците го пият повече от всякога.

Британците започват да пият чай в средата на 19-ти век. Те обаче не са първата нация, която открива чая, и започва да го внася. В Европа това са португалците и холандците около 1610-та, французите през 1630-та, а след това е първото споменаване за внос на чай за продажба в Лондон е от 1658-ма. Така започва всичко… В началото обаче чаят е скъп, не е свободно достъпен, и са му необходими около 100 години, за да се превърне в най-популярната британска напитка.

Това е една от онези напитки, които когато се консумират студени, действат изключително освежаващо. Всъщност това е питие, подходящо за всякакви условия. Според мен именно затова британците са го харесали, и са се привързали към него през вековете.

Чаят е рекламиран още от най-първите си дни в Британия като панацея, но психологически според мен предимствата му идват от самия ритуал на приготвяне. Когато отидеш да пиеш чай следобед, или по което време на деня обичаш, трябва да се изключиш напълно от текущите си занимания.

Англичаните успяват да изпият над 185 милиона чаши чай дневно. Ако го погледнем по друг начин, това са малко под 3 чаши и половина, изпити от мъж, жена или дете на възраст над 10 години в тази страна.

Нека ви посоча още една удивителна статистика – това означава, че във Великобритания се консумират 155 хиляди тона сух чай годишно!

Шофьорите на таксите пият много чай, защото той им помага да стоят будни.

Средно пия по около 6 чаши чай на ден.

На работа около 6, и вечер още 4.

Предпочитам да пия чай следобед.

Четири-пет чаши на ден.

Средно около 6 чаши.

Четири-пет чаши, т.е. точно толкова повече от това, което пия у дома.

Чай…

Между 12 и 16 на ден, мисля. Не можеш да откажеш добрия чай, нали така?

Да, мисля, че в този офис се пие много чай. Дори повече, отколкото се работи… Не мога да изляза сутрин за работа, без да съм изпил поне 2 чаши чай.

Днес чаят идва от Индия, Китай, Шри Ланка, Индонезия и Африка. Доколко обаче британците се интересуват какъв е вкусът на чая, който пият?

Несъмнено англичаните са много опърничави, що се отнася до пиенето на чай. Те знаят какво обичат.

Опитайте тези две, защото не съм сигурен. И двете имат ужасен вкус. Вижте само как изглеждат. Според мен точно това е проблемът – просто не трябва да е така. Това не е много хубаво. Ето кое ме безпокои – листчетата. Знаете ли какво? Във фабриката идва зелен чай… но там е и много прашно.

Те разпознават видовете, които харесват. Когато се промени видът, който обичат, по каквато и да било причина, те разбират много бързо. Свикнали са на определен тип чай, и обичат точно него.

Силен вкус. Не обичат слабите, нито пък изтънчените.

Харесва ми най-обикновения чай. Аз не харесвам ароматните.

Съвсем, съвсем обикновен чай… Не мога да пия, нито да понасям от онези ароматни разновидности.

Не съм познавач на ароматните чаеве, но съм ги опитвал, и нямам нищо против тях.

Синът ми харесва “Ърл Грий”, но аз не.

Обичам чай, но не от онези торбички.

Не зная. Питайте него, той е шофьор на такси, и винаги пие чай.

Не, според мен чаят в пакетчета е съвсем приемлив.

Предпочитам насипен чай. Не мога да понасям пакетчетата.

Бил съм в чужбина, и ще ви кажа какво е. Човек не може да дочака да се прибере вкъщи, за да изпие чаша свестен чай. Никъде другаде не могат да го правят както трябва.

Чаят обаче не е просто напитка, и туристите, които идват във Великобритания с изненада откриват удоволствието от следобедния чай.

Хората от чужбина са абсолютно развълнувани. Те си мислят за самия чай като такъв, и се чудят какъв точно сорт да пият. Най-важното обаче, което искат да направят, е да намерят някой добър хотел или ресторант, и да изпият един следобеден чай. Това е нещо, което всеки гост на Великобритания трябва да опита при посещението си – да отидат, и да пият следобеден чай. Истинска необходимост! Чаят прави прекрасни неща – може да ви ентусиазира, може да ви успокои. Много добре утолява жаждата, и е най-разумната напитка на света.

_______________________________________________________________

Това Уиндзорския замък, разположен в прекрасните околности западно от Лондон – седалище на кралската фамилия повече от 800 години.

Мястото е избрано от Уилям Завоевателя и кралското семейство все още го използва като основна резиденция.

Замъкът е една от най-големите забележителности на Великобритания.

През 1993-та година обаче се случва нещастие. Избухва пожар, който разрушава девет от най-красивите апартаменти и над 100 други стаи.

След това цяла армия опитни работници се заемат с работата по реставрирането.

То струва общо над 50 милиона долара, и е най-големият подобен проект, изпълняван някога във Великобритания.

Наети са над 2000 специалисти и още 4000 опитни работници.

Задачата отнема 5 години – половината от предвиденото време, и струва с 10 милиона долара по-малко от включените в бюджета.

Сградата най-после е отворена за посетители през 1998-ма.

Имаше нещо ужасно символично в пожара в Уиндзорския дворец през тази толкова трудна за кралското семейство година. Като че ли това беше единственото безопасно място. Изглеждаше невъзможно да се случи това ужасно нещо. Но пет години по-късно, което е един много кратък период в историята на този дворец, която се простира до най-ранни дни, ние го възстановихме, пресъздадохме го. Някои елементи бяха препроектирани, и смятам, че се получиха великолепно. Според мен е много вълнуващо, че успяхме да възстановим най-трудните места, и да ги направим по-интересни. Беше страхотно предизвикателство.

Ето тук започва пожарът – в Частния параклис, като вероятно някой прожектор е подпалил завесите. Това е упоменато на специална табела.

Сводът на предверието с осмоъгълния купол показва какви подобрения са направени на оригинала. Стъклото е много специално, пропускащо перлена светлина.

Стаята с пурпурните рисунки е напълно обезобразена, но по чиста случайност съдържанието ѝ, както и на няколко други, е преместено поради ремонт. Почти няма значителни загуби.

Възстановяват се стая след стая в почти първоначалното им състояние, и Дворецът излиза като феникс от пепелта, за да стане отново едно от най-важните и най-посещавани здания във Великобритания.

_______________________________________________________________

Това е Килбърн в Лондон, квартал, типичен за мултикултурната съвременна Великобритания. Младите хора наследяват голямо разнообразие.

Казвам се Джоти Лакман, и съм на 10 години. Аз съм индус. Ходя в основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Мейна Кан. Аз съм на 9 години и половина, и съм мюсюлманка. Ходя в основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Хариет Нерва и съм на осем години и половина. Еврейка съм, и ходя в основното училище в Салъсбъри.

Аз съм Лолита Джон, и съм на девет години. Аз съм атеистка и посещавам основното училище в Салъсбъри.

Казвам се Ричард Оууза Аджейман. На девет години съм, и съм християнин. Ходя на училище в Салъсбъри.

Религиозното образование, което отдавна е задължително във Великобритания, става все по-важно.

В това училище имаме 42 езика. Около 40% от децата ни са християни, 20% са мюсюлмани, други 20% нямат религия, около 8% са индуисти, а други по-малки части са евреи, сикхи и будисти.

Децата идват на училище със своята култура, и както тя е важна за тях, така и за нас.

Трябва да показваме уважение, и да одобряваме религиозните им предпочитания. Ето така нашето религиозно образование се развива.

Има някои книги, в които смятаме, че има много мъдрости. Можете ли да се сетите за някоя такава книга?

Някой речник?

Речникът. Да, в него има много знания.

Енциклопедията?

Енциклопедия… да… Самира, ти?

Коранът?

Коранът! Да! Хари?

Библията?

Библията, точно така. В Библията има много мъдрост.

Имам и две други книги. Едната е “Старият завет”, или “Танак” на иврит, и е изключително важна за евреите, а другата се нарича Бхагават Гита, и е свещена за индусите. В тях има много мъдрост.

Аз имам приятели индуси, мюсюлмани и християни.

Аз наистина имам приятели от други религии, например мюсюлмани.

Имам някои приятели християни, а други – евреи.

Приятелите ми са от други религии – например християни и мюсюлмани.

Мюсюлмани, християни и евреи.

Според мен предимството да се преподава религия в едно мулти-културно и много-верско училище е, че децата получават богат опит едновременно в местната и в училищната общност.

В днешния урок ще говорим по темата за смъртта. Ще започна, като ви прочета една история, наречена “Прощалния подарък на язовеца”. В нея се разказва за един приятел, който умира.

Те могат взаимно да се възползват от религиозните си знания, и се чувстват много удобно и безопасно, когато говорят за собствената си вяра, защото знаят, че възгледите им се уважават, дори и ако са различни.

А как отбелязваме времето, когато един човек умре? На Язовеца можело да се разчита безусловно – той винаги бил готов да подаде лапа за помощ.

Правехме различни неща, и трябваше да нарисуваме картинка къде бихме искали да погребем Язовеца, и да опишем какво биха казали от останалите групи на погребението му, например колко им е помагал той, докато е бил жив, а накрая една група прочете молитви по време на церемонията.

Господи, надяваме се, че нашият скъп приятел Язовеца почива в мир и е щастлив.

Те започват да разбират символиката, и се вглеждат в ритуала. Това ще ни доведе по-нататък до разговори относно религиозните представи за живота след смъртта – например възкресението и прераждането.

Особеното в моята религия е вярата в Бог.

Най-важното в моята религия са петте опори на Исляма.

Специалното и особеното в моята религия е, че вярвам в един Бог, и когато се моля, го правя на друг език, наречен иврит.

Аз съм атеистка, и не вярвам в бог, така че когато някой умре, той просто си умира, и не отива никъде.

Най-важните неща в моята религия са Коледа и Великден.

Смятам, че това е сърцето на нашето училище, и когато отправим обща молитва, или обсъждаме някоя тема, било то за любовта, вярата, мъдростта или равенството, има неща, които са важни за този свят, и децата трябва да мислят за тях. Във всяко от тях има нещо, което трябва да бъде докоснато.

МСАТ представи със съдействието на Посолството на Великобритания пета част на документалния филм “Съвременна Британия”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: _____________________

1

7

Кино портрет на Мишел Пфайфър

Мишел Пфайфър: За мен е трудно да си го призная, защото аз не говоря много за себе си. Можеш да имаш всичко, но не можеш да направиш всичко.

Съпруг: И двамата имаме деца, така че знаем какво е… достатъчно щастливи сме…

Мишел Пфайфър: Спомням си, че в един момент реших, че ако не се оправя с това, просто няма да успея в живота.

Водеща: Публиката беше очарована от нейната красота и способността ѝ да се превъплъщава в ролите си, във филми като “Мери и гангстера”, “Бейкър бойс” и “Невинни години”. Но рядко хората можеха да чуят за тази изключително затворена актриса, обсъждайки другите ѝ роли – на съпруга и майка. През следващите 20 минути Мишел ще говори за това какво е да си актриса и омъжена жена. Ще чуем също и съпруга ѝ… в изключително поверителния и личен “Кино портрет на Мишел Пфайфър”.

Мишел Пфайфър: Вие луди ли сте?! Какво направихте!?

<ШАПКА>

Водеща: Здравейте, аз съм Елинър Мондейл! Добре дошли в “Кино портрета на Мишел Пфайфър”. Както знаете, една от многото роли на Мишел е във филма “Поверително и лично”, където тя играе новинарка. И затова аз си помислих защо да не заснемем шоуто в новинарската стая на “И! Ентъртейнмънт”! Не е ли прекрасно! А моят продуцент изглежда точно като Робърт Редфорд… само дето е жена… Както и да е… по-късно в шоуто Мишел ще ни разкаже, че да бъдеш новинар изглежда по-лесно, отколкото всъщност е. Но същото може да се каже и за нейната изключително успешна кариера.

…Мишел Пфайфър е родена през 1957 година в Санта Ана, Калифорния. Да първи път открива интереса си към актьорската игра като гимназистка в училищния клас по драма. Мишел си припомня своите училищни преживявания, когато играе ролята на учителка във филма от 1995 година “Опасен ум”, който е базиран на истинската история на Лу Ан Джонсън, учителка, работила в една градска гимназия.

Стив Кметко: Вероятно сте имали учител… Някой, който да ви е оставил нещо, което вие от своя страна да сте се опитали да съживите в ролята?

Мишел Пфайфър: Хубаво би било да бях имала… Имала съм някои учители, които си спомням по-ярко от другите. Никога не съм имала учителка като Лу Ан, но… всъщност имах учителка по драма в гимназията, за която имам много, много забавни спомени. Имам един специфичен спомен – веднъж, след като бяхме направили един малък скеч, тя ми каза: “Мисля, че имаш някакъв талант!” И това беше всичко. Е, разбира се, тя едва ли го помни, защото сигурно го е казвала на стотици ученици. Но това ми разви самочувствието, мисля, че това ми оказа влияние, дори тя, учителката ми, в най-голяма степен ми е оказала влияние.

Стив Кметко: Бяхте ли добра ученичка?

Мишел Пфайфър: Не, всъщност не! Бях заинтересувана, и исках да бъда, но пък имам добро образование. Може би по днешните стандарти бях по-добра от повечето. Мисля, че в днешно време образованието се е влошило, в сравнение с това, когато аз бях в училище.

Стив Кметко: Да, наистина образованието е едно от нещата, които хората не разбират колко е важно, до момента, в който погледнат назад. Бих искал да можех да го оценя на времето…

Мишел Пфайфър: Да, с всички е така! Лично аз бих желала да не си бях губила всичкото това време…

Стив Кметко: Е, вие не сте го губили, нали?

Мишел Пфайфър: Нали знаете какво казват – жалко, че си изгуби времето.

Водеща: Докато работела като продавачка на касата в един супермаркет, Мишел решила да развива актьорска кариера. Тя участвала в конкурс за красота, за да привлече вниманието на един холивудски агент, който бил в журито на шоуто. Получило се! И тя започнала да играе в малки роли за телевизионни реклами и комедийни сериали. Това я довело до ролите ѝ в “Брилянтин 2”, “Белязаният” и “Вещиците от Ийстуик”, където тя била забелязана повече заради таланта си, отколкото заради красотата си. Следващата и роля била във филма от 1988 година “Dangerously A-zones” ѝ донесла номинация за “Оскар” за най-добра поддържаща женска роля. След като играла в един друг хит – комедията “Мери и гангстерът”, през 1989 година Мишел заздравила отношенията си и с критиката, и с публиката, с филма “Бейкър бойс”. След разочароващото продължение “Брилянтин 2”, това било добра възможност за нея още веднъж да опита да пее на екрана.

Мишел Пфайфър: Бях горда и облекчена, че успях да стигна до момента, когато не се чувствам объркана. Мисля, че като за актриса, която пее във филм, всичко ми е наред.

Водеща: Да, но на мен ми хрумна нещо друго – няма ли да изкарате някой албум, Мишел?

Мишел Пфайфър: Не, не мисля!

Водеща: Пели ли сте като дете?

Мишел Пфайфър: Не, единствено на моите градински увеселения. Но иначе не, не… дори израснах с убеждението, че не мога да пея, че пея ужасно. И когато станах някъде на около 21 години, учителят ми по актьорско майсторство ми докара и учител по пеене, за да тренирам говора си. Всъщност той откри, че аз имам глас. После развивахме гласа ми, и когато учителя ми по актьорско майсторство се върна, започнахме да развиваме и пеенето ми. След това направих “Брилянтин 2”, и после в продължение на 7 години не съм ходила на уроци по пеене до “Бейкър бойс”.

Водеща: Сега мислите ли да продължите, след като вече не се чувствате толкова неудобно?

Мишел Пфайфър: Не… Имам предвид – не мога… Това определено не влиза в плановете ми. Е, човек никога не знае какво може да прави в бъдеще, но пеенето изисква огромно отдаване, страшно много време и тренировки. А аз ги нямам.

Водеща: Изпълнението на Мишел в “Бейкър бойс” като певица в нощен клуб, която излиза заедно с Бо и Джеф Бриджис, ѝ донесло номинация за “Оскар” и Награда “Златен глобус” за най-добра актриса.

Мишел Пфайфър: Всъщност точно този филм има повече значение за мен, отколкото който и да е друг, защото отне много време да се направи, никой не искаше да направи този филм. Аз прочетох сценария преди около 5 или 6 години, и се влюбих в него, влюбих се в Сузи Даймънд. След това за филма не се чуваше нищо в продължение на много време, но следващото нещо, което разбрах беше, че “Туентиът Сенчъри Фокс” искат за го направят. Това не е точно филм, който бихте могли да наречете комерсиален, но аз се отнесох към него с моите инстинкти. Филмът много ме развълнува, както и моята героиня. Този отклик у хората, който получих, за мен е много окуражаващ, и означава много, защото много малко хора бяха положително настроени за работата върху този филм въобще. Аз бях една от тях! В този смисъл за мен означава много…

Въпрос: Приехте ли идеята, че ще трябва да пеете?

Мишел Пфайфър: Да, но дори и когато ролята вече ми беше поверена, аз си помислих: “О, Боже, наистина ли ще трябва да пея?! Вие да не сте луди!? Какво сте направили!?”

Водеща: Следващата роля, в която публиката видяла Мишел, била на московска издателка, която е въвлечена в шпионаж, и разбира се, с Шон Конъри, във филма “Руска къща”. По-късно тя отново работила с партньора си от “Белязаният” Ал Пачино във филма “Франки и Джони”, но това било преди тя да играе Жената-котка в големия хит от 1992 година “Завръщането на Батман”.

Мишел Пфайфър: Това е най-интересното, защото ако аз можех да стоя и да не правя нищо, щях да го направя. Тя е мой идол още от детството, гледала съм я по телевизията… Обаче бях приятно изненадана, че наистина имаше персонаж, който да бъде игран… дори не един, а два.

Водеща: И как е променила тя Жената-котка съобразно 90^-те години?

Мишел Пфайфър: Ами, гледах малко документални филми за котки, аз самата имам котка, четох книги за котки. Дори има книги за психологията на котките – например какво искат да кажат котките с това или с онова. Имаше някои неща, които не знам дали намериха място във филма, но бях прочела всичко от “котешките” книги. Но като цяло към тази роля подходих така, както бих подходил към всяка друга роля – повече от психологическата страна на нещата. Когато си сложите костюм на котка, просто не бива да се движите по различен начин.

Водеща: Мишел получила одобрението на критиката и през 1992 година, за нейното изпълнение във филма “Поле на любовта”. Нейното изпълнение на ролята на бившата първа дама Жаклин Кенеди ѝ донесла трета номинация за “Оскар”.

…Вече малко повече от едно десетилетие Мишел е покорила големия екран с цели 18 филма. Една от най-разтърсващата ѝ роля е тази на майка, предстои скоро да видим.

…През 1993 година Мишел изиграла ролята на графиня Елена Алинска във филма на Мартин Скорсизи “Невинни години”, където играят още Уинона Райдър и Дениъл Дей-Луис, оформяйки класически любовен триъгълник.

Водещ: Четох за голямата подготовка, която е трябвало да преминете за този филм. За вас коя беше най-трудната част?

Мишел Пфайфър: Корсетът! За мен това беше най-лошото от цялата работа!

Водещ: И колко време трябваше да го носите?

Мишел Пфайфър: По цял ден, защото е много трудно да се облича и съблича постоянно… отнема прекалено много време, а не ми се занимаваше.

Водещ: Като гледах ролята ви, ми се стори, че наистина се пренасяте в 70-те години на ХІХ-ти век… Това така ли е, или е просто преструвка?

Мишел Пфайфър: Е обикновено аз чувствам, че работя… и… не, всъщност никога не съм си мислила, че съм в 70-те години на ХІХ-ти век…

Водеща: Но през 1993 година се случило едно много важно събитие, и в един много, много специален ден се състояла венчавката и кръщението на Мишел. Мишел се омъжила за създателя на “Пикет Пенсърс” Дейвид Кели.

Мишел Пфайфър: Всъщност той е първият човек, с когото обсъждам какво правя на работа. Досега никога не съм говорила за това. Мои познати често са ме питали защо не говоря за работата си. Аз прибирам вкъщи, но никога не приказвам за това, което съм правила през деня. Не зная защо, но мисля, че просто защитавам това, което смятам за чисто мое. Вероятно сега, когато имам други неща, които чувствам като свои, мога да се отпусна малко.

Водеща: След церемонията те кръстили тяхното осиновено бебе Клаудия-Роуз, първото от двете им деца. След филма “Вълк”, където Мишел участвала заедно с Джак Никълсън, тя изпълнила ролята на учителка във филма “Опасен ум” през 1995 година. Тя придала звездната сила на “Опасен ум”, а също била и негова продуцентка. Очевидно тя се справила добре и с двете си задължения. Филмът донесъл приходи в размер на 80 милиона долара.

Стив Кметко: Сега, след като станахте майка, това промени ли по някакъв начин изпълнението ви? Позволи ли ви да покажете нещо ново пред публиката?

Мишел Пфайфър: След като станах майка, това ме направи много по-уязвима в най-общ смисъл. И не знам защо, но това отне голяма част от моя самоконтрол, защото, нали знаете, не можете да контролирате децата. Всеки ден е ден на импровизация. Всъщност мисля, че майчинството работи в моя полза, най-вече в областта на работата.

Стив Кметко: Успяхте ли вече да достигнете положението на “супер-жена”, жонглирайки между кариерата си, семейството и всичко останало?

Мишел Пфайфър: Говорите за комплекса на “супер-жената” ли?

Стив Кметко: Не знам! Но изглежда доста трудно!

Мишел Пфайфър: Ами… Просто човек не може да направи всичко! За мен е трудно да си го призная, защото аз не говоря много за себе си. Можеш да имаш всичко, но не можеш да направиш всичко.

Стив Кметко: И сте била бременна през време на снимките на този филм, така ли?

Мишел Пфайфър: Да…

Стив Кметко: Това причини ли ви някакви затруднения?

Мишел Пфайфър: Ами.. не, но трябваше малко да маневрирам. Имаше снимки с камерата от различни ъгли, и в началото, когато подбирахме гардероба ми, събрахме една купчина, и казахме: “Е, добре! Това ще го нося след три месеца, а това – след шест месеца!” Едните дрехи трябваше да бъдат шести размер, а останалите с размер 10. А нямахме никаква представа колко голяма може да стана. Най-накрая трябваше да намерим пуловери и якета, които да нося върху всички други дрехи. Всичко беше много сложно, но все пак мисля, че се справихме.

Водеща: Докато правели промоцията на “Опасен ум”, Мишел все още работела върху филма “Поверително и лично” заедно с Робърт Редфорд.

Мишел Пфайфър: Това е първият ми филм с две деца, имам двойно повече проблеми… разбира се и двойно повече смях, но… Получи се страхотен филм! Беше прекрасно да работя с господин Редфорд и Джони Анфънт. Имахме прекрасно подбран актьорски състав.

Стив Кметко: Все още ли ви доставя удоволствие тази кариера, тези занимания?

Мишел Пфайфър: Да… много! Аз наистина имам голям късмет – правя всичко това, което съм искала да правя, всичко, което съм се надявала да правя…

Водеща: Днес отбелязваме ролята на Мишел в “Поверително и лично” като телевизионна журналистка като заснемаме цялото шоу в тази новинарска стая. А сега можете да видите колко усърдно работят моите колеги…

…Но както и да е. До края на 1995 година бяхме виждали Мишел в ролята на вещица, певица, Жената-котка, и учителка! Със следващата си роля тя партнира на Робърт Редфорд като телевизионна журналистка.

Мишел Пфайфър: Според мен много неща се приемат за даденост, когато погледнеш хората, които правят телевизионни новини. Казваш си: “Е, това копие е написано за тях! Те само идват, сядат си на мястото за бюрото и го прочитат!”. Но аз бях много учудена, че кариерите на повечето жени започват като правят прогнозите за времето. Много е трудно да напреднеш по някакъв друг начин. Някои от най-забележителните, дори може да се каже най-известните телевизионни говорителки днес, журналистки… Забелязали ли сте, че най-често срещаният коментар за тях е как изглежда косата им. От писмата на почитателите до забележките на продуцентите… И сигурно заради това аз бях много уплашена, като разбрах, че не е толкова лесно. Трябваше да се упражнявам много върху сцените, които бяха особено трудни за мен.

…Това е различен вид енергия, различен ритъм, и там човек не може просто да излезе и за бъде истински. Не се появяваш пред камерата, за да станеш човека в рамка… Не знам, много трудно е да се опише… Ако всичко това го практикуваш дълго време, то просто си идва на мястото. Получаваш чувството, че го умееш, и че го имаш в себе си. Това не е нещо, което някой може да ми опише, или да ми каже как да го направя!

Водеща: За първи път най-после Мишел успява да се справи със славата, която кариерата ѝ донесла.

Мишел Пфайфър: Мисля, че това, което най-много ми помогна беше намирането на области в живота ми, над които наистина имам контрол. Досега известността очевидно не беше под мой контрол. Ако се научиш да упражняваш контрола си там, където го имаш, в малкото области, където го имаш, ако определиш границите много точно, ако се закрепиш, ако не се колебаеш, тогава чувстваш, че започваш да не чувстваш като жертва през цялото време. Научаваш се да определяш: “Е, добре! Тази област е под мой контрол, а тази – не!” Спомням си, че в един момент реших, че ако не се оправя с това, просто няма да успея в живота. Реших, че не искам да имам мизерен живот… това беше голям напредък за характера ми…

Мишел Пфайфър: През 1996 година Мишел работила за първи път със съпруга си, продуцента Дейвид Кели, във филма “На Джилиън, за нейния 37-ми рожден ден”.

Дейвид Кели: Една вечер прочетох сценария, и я попитах: “Според теб кой друг, ако не ти, си подходяща за ролята?” Отговора ѝ отне прекалено много време, и затова я попитах: “Ами ти самата?” За наше щастие, тя се съгласи.

Репортер:

Мишел Пфайфър: Да, в много голяма степен! Досега бях най-загрижена за това да работим заедно, защото това беше всъщност едно обещание, което ние си дадохме, и си казахме, че няма да го нарушим. Но точно този филм като че ли беше едно ограничено търсене за мен, и ако не беше успял, и поне нямаше да продължи прекалено дълго.

Водеща: Едно от предимствата на това да работите заедно е, че можете да пазите сплотеността на семейството си. Това оказва ли някакво влияние при взимането на решения с кой проект да се заемете, и с кой – не?

Дейвид Кели: Семейството определено е на първо място! Сигурно е добре това, че аз се занимавам с телевизия… А и за нея е добре, защото тя сега може да избира проекти, при които работата ѝ на място ще бъде минимална. Основно работи тя, и затова ние пазим… Все пак това е нашето първо семейство. А и така е по-лесно да се приберем вкъщи и да не мислим за работа… едно от хубавите неща, когато работим заедно е, че когато се приберем у дома, това си е просто у дома.

Водеща: Не ви ли се струва трудно да се грижите за сплотеността в семейството, а също и бизнеса си? Вие и двамата като че ли пазите това в тайна!

Дейвид Кели: Не, не! Предполагам, че ситуацията при всеки е различна, но засега сме доволни да отглеждаме децата си… Достатъчно късмет сме имали да постигнем това, което имаме в момента…

Водеща: Е, това беше всичко за “Кино портрета на Мишел Пфайфър”! Аз съм Елинър Мондейл! Но преди да приключим, трябва да ви изясня две неща. Едното е за почитателите на Батман – токовете на Мишел Пфайфър от костюма ѝ на жената котка са дълги 12 сантиметра и половина. Сигурно можете да си представите колко трудно ѝ е било. А второто нещо е, че моята продуцентка не изглежда като Робърт Редфорд. Това е Катрин… Не е ли прекрасна! Благодаря ти! О-о-о! Трябва да ѝ помогна! Благодаря ви, че ни гледахте! Аз съм Елинър Мондейл, ще се видим следващия път! О-о-о, толкова съжалявам!

Стив Кметко: Миналия септември ви видях на раздаването на наградите ЕМИ с Дейвид. Сигурно е хубава промяна да си с някой, който е там с определена цел, отколкото цялото внимание да е съсредоточено върху вас…

Мишел Пфайфър: Беше прекрасно! Много ми хареса! Нямаше нужда да държа речи… Можах просто да отида и да бъда обаятелна за една нощ, да пия шампанско, ако искам… беше прекрасно!

Превод: Никола Колев

Текста чете: Силвия Грозева

6

6

Кино портрет на Мини Драйвър

Водеща: Тя получава доста роли, освен това получава и много вода… Тя е актрисата Мини Драйвър и превзема светкавично Холивуд.

Мини Драйвър: Това не е ли голям номер? Прост идват при теб и искат да те наемат!

Водеща: В следващите 20 минути ще хвърлим един поглед на най-добрата изгряваща млада актриса в Холивуд. Ще разберем какво е да откриеш за себе си славата, парите и любовта в кино-столицата на Америка.

Мини Драйвър: Те наистина се радват, когато ме видят. Все едно съм част от отбора…

<шапка>

Водеща: Здравейте и добре дошли в “Кино портрети” с Мини Драйвър. Аз съм Сюзан Сена, а днес се намираме в “Главата на стария крал”, една британска кръчма в Санта Моника, Калифорния. Мини Драйвър е израснала в Лондон, така че ние решихме, че ще е добре да направим една бърза игра на дартс. Ще ви покажем бързия и изненадващ успех на тази млада актриса. Поредицата от хит-филми и няколкото страхотни роли в нейния списък правят така, че телефонът на Мини не спира да звъни.

Мини Драйвър: Трябва да си изключително внимателна. Трябва да си бдителна към самата себе си, както и към всичко друго, а и трябва да прочетеш всички възможни текстове. Хората започват да говорят: “Какво става с този човек?” Той като че ли плюе на всичко и въобще не се притеснява от каквото и да било в тази роля. Това е една истинска битка… Определено! Така е защото базата ти за сравнение започва да се променя, и ти самия започваш да прилагаш някои от основните неща от нормалния живот. Защото нямаш източник, в различна страна си, дори в различен свят, и хората те приемат различно. Става дума за това, че отношението на другите към теб е най-сложното нещо.

Водеща: Режисьорите в Холивуд започнали да обръщат внимание на тази класически тренирана актриса, когато тя качила повече от 10 кг за ролята на Бани, очарователната героиня във филма “Приятелски кръг”

Мини Драйвър: Във филма се разказва за три момичета… как те израстват в един малък град, а след това и отиват в университета. Едната от тях е прекрасна, много страстна и сладка. Спомням си, че и самата аз преминах през кошмара “момчета” – “О, Боже, дали днес да отида на танци?” или “Майчице, гърдите ми са огромни, толкова съм дебела!”. Въобще, минала съм през всичките тези неща. Те са едни и същи. Мисля, че хората го съотнасят по свой собствен начин, припомняйки си миналото.

Водеща: Всичко това изисквало тя да се премести от Лондон в Ню Йорк Сити, като това станал първия ѝ дом в Съединените Щати. Но тъй като снимала филм след филм, тя си казала: “Защо да не направя един голям скок до Лос Анджелис?” Този скок я приземил право на снимки в ледена вода. Това бил филмът “Силен дъжд”.

Мини Драйвър: Набутват те в някоя кола, ритаща и крещяща. Закарват те до ръба и те хвърлят в резервоара. Знаете ли, това беше най-трудното нещо – да успея да запазя чувството, че това все някой ден ще свърши, и аз ще бъда суха отново. Иначе филмът е един много добър екшън-трилър. Струва си да се гледа. Но е трудно да мислиш за това, ако не се чувстваш комфортно физически…

…Често си мисля защо се захванах с тази работа… Сега обаче съвсем точно знам защо! Това е хубава работа, само дето е много студено.

Водеща: Във филма участва също замръзналия и мокър Крисчън Слейтър, който не позволил на лошите условия при снимките да му попречат да се забавлява.

Мини Драйвър: Крисчън е брилянтен! На снимките разбрах, че той е чудесен човек. Освен това е непринуден и весел. Пееше почти постоянно. Т.е. ние пеехме постоянно. Беше хубаво преживяване.

Водеща: Представете си, че сте млада и относително неизвестна актриса, и участвате в голям филм, като сте единствения женски персонаж, и сте обградена от изцяло мъжки екип. Споменах ли, че мъжете, участващи във филма, са все големи звезди – Дъстин Хофман, Брад Пит, Робърт Де Ниро, Кевин Бейкън? Може би ви звучи малко смущаващо? Не и за Мини Драйвър – за нея това е било просто работа.

Мини Драйвър: Доста съм ограничена, когато съм заобиколена само от мъже. Същото е и в живота – от теб се очаква да се държиш както е прието да се държи една жена. Но пък аз определено имам собствено мнение. Не знам, може би това е защото се чувстваме малко по-неудобно, имаме малко по-малко състезателен дух.

Водеща: Филмът “Слийпърс” позволил на Мини да развие своите актьорски способности, играейки героиня, с която тя лично има много малко общи черти.

Мини Драйвър: Трябва а мислиш за областите, които пресичаш, а не за тези, които не пресичаш. Опитвах се да се съсредоточа върху това – всичко в основата си е хуманност. Има толкова много посоки, но няма значение дали съм рускиня или американка, аз ще го разбера. Всичко е просто рамка на съотнасяне. Трябва да опознаваш обкръжението – можеш например да се захванеш с историята, или с нещо друго; можеш да говориш с хората. Трябва да се направи възможно най-много.

Водеща: Преди да отиде в Щатите, за да участва във филми, Мини била звездата на британския телевизионен сериал “Мой добър приятел”. И въпреки че работата пред камера не била нещо ново, все пак големите холивудски продукции, с всички тези големи звезди, с лимузините, паркирани до тротоара – ето това било нещо напълно ново.

Мини Драйвър: Трудно е да не се смущавам от техните постижения. Но те така или иначе са много добри артисти. Щастлива съм, че ме приеха добре в киното тук.

…Хората ме посещават, спират ме по улиците. Но наистина, това е странно. Особено в Лос Анджелис, защото там няма нищо подходящо, с което за сравня предишното положение, а и въобще в Америка. Така е дори и с индустрията – не можеш да я сравняваш. Наистина тук е страхотно – идваш на снимките и можеш да видиш какво е направено досега. Невероятното е, когато хората са те определили още преди да се е случил този голям цирк, и то когато те видят, че не си в собствената си среда. Това върши работа, защото ти принципно си същия. Странно ми беше, че ме приеха така добре в друга страна, и веднага започнаха да се отнасят с мен като с амерканка. С помощта на това преодолях несигурността… ако не изцяло, то поне част от нея…

Водеща: Е, участието във филм като “Слийпърс” определено е издигнал професионално положение на Мини в Холивуд. Тя казва, че личния ѝ живот е доста променен…

Мини Драйвър: Ами не знам… Като си представя, че само преди няколко години прекарвах съботните вечери пред телевизора и си похапвах сладолед. И така цяла нощ, чакайки да започне “Френска целувка”. А сега съм толкова известна! След това отивах при приятелите си, и им казвах, че ще бъда на тази премиера, или на онова парти…

Водеща: За Мини не е важно дали ще пропусне блясъка и славата. За нея е от значение да запази приятелите си, които е имала и преди.

Мини Драйвър: Би било много тъжно и изключително трагично да предам тези хора, само защото някои от тях не са мои кино почитатели. Би могло и да е изключително опасно, ако това се превърне в нещо като религия.

Водеща: Всъщност Мини била кръстена Емилия при раждането си, но нейните сестри имали проблеми при произнасянето на името ѝ. Получавало се нещо като: “Е-е-еми-ми-мини…” И така впоследствие всички нейни приятели започнали да я наричат Мини. А сега ще научите някои други малки факти за Емилия, или Мини. Тя е една завършена оперна певица, ходи във фитнес-залата абсолютно всеки ден. Освен това ходи на уроци по танци три пъти седмично. Но въпреки че постоянно се поддържа в идеална форма, нищо не могло да я подготви за снимките на филм, при който трябвало да стои във вода до шията. И така всеки ден в продължение на месеци…

Мини Драйвър: Водата беше топла, но не в това е проблема. Когато си във водата, дрехите ти стават ледено студени. Няма значение колко е топло навън или колко е топла водата, на теб ти става студено. Това е все едно да излизаш от басейн. Умираш от студ!

Водеща: Имало моменти по време на снимките на “Силен дъжд”, когато носенето на леководолазно бельо би било по-подходящо. Но за Мини имало важни причини да не носи гумено бельо под дрехите си.

Мини Драйвър: Ами, ако става дума за суетност… Просто трябваше да избирам, всъщност това беше първото нещо, което правех сутрин. Ако исках да изглеждам по-слаба, но да замръзна от студ, или да приличам на балонче, но да ми е топло, всичко зависеше само от това, дали ще си облека гумения костюм, или не. Тъй като течението събличаше горните ми дрехи, се озовавах във водата само по тениска… Изненада! От тази гледна точка не можех да нося гумен костюм.

Водеща: Когато започнало разпределението на ролите за “Силен дъжд”, имало доста известни актриси, които искали да се пробват в екшън филм. Но режисьорът Микел Соломон видял в Мини Драйвър нещо, което знаел, че не може да намери никъде другаде.

Микел Саломон: Видях я как игра в “Приятелски кръг” и много ми хареса. След това се срещнахме и тя веднага получи ролята. Разбра какъв е персонажът ѝ. Това, което търсех, е независима, силна жена, но едновременно с това и женствена, което е много важно. Ако една жена е силна и независима, това не значи, че не може да бъде и женствена. Мисля, че тя много добре подхожда на тези изисквания.

Водеща: Малко преди да се завъртят камерите за снимките на “Силен дъжд”, Мини се преместила от Ню Йорк в Лос Анджелис. Тя вече познавала мястото, защото току-що била завършила един проект с Джон Кюсак, наречен “Грос Пойнт Бланк”, който бил филмиран тук, в Лос Анджелис. Виждате ли, “Грос Пойнт Бланк” е филм за един наемен убиец, игран от Джон Кюсак, който се връща при едно свое старо гадже от времето на колежа, играна от Мини Драйвър, с която той скъсал преди десет години. Тази роля дала на Драйвър още една възможност да играе борбена жена, която в никакъв случай не би седяла и гледала как живота си тече.

Мини Драйвър: Тя има възможността да се изяви и да му създаде малко проблеми, защото не може просто да стои и да бъде обект на романтични чувства. Знаете ли, това е жена, с която никога не знаете какво ще ви се случи. Но тя е трябвало да скъса с него, и сега трябва да му даде малко зор. Мисля, че точно така трябва да се държи една жена, а не да се “разтапя”, когато мъжът, когото е обичала, се появи отново в живота ѝ.

Водеща: Снимачния екип на “Грос Пойнт Бланк” бил една смес от близки приятели и роднини, събрани заедно от главния герой Джон Кюсак, който освен това написал сценария и продуцирал филма. Тук отново Мини успяла добре да се впише в обстановката.

Мини Драйвър: Беше като да си в едно голямо семейство. Всички работеха заедно, смееха се заедно. Досега просто не ми се беше случвало да работя така. Аз наистина имах намерението да се вслушвам в това, което ми казват… Например: “Хайде, връщай се на гримьорския стол! Хайде, малка красавице!”

Водеща: Мини отдава приятната работна среда на своя партньор и главен герой във филма Джон Кюсак.

Мини Драйвър: Пуснете го да кара колата, ето това иска той. Джон не може просто да се вози, той трябва да управлява всичко, трябва да върши работа. И е прав, защото има някои хора, които могат да правят само това.

Водеща: С всеки нов успех се появяват все повече възможност за участие в други проекти. Докато повечето актриси от нейното ниво се борят да постигнат най-малко главна героиня във филм, Мини смята, че малките роли ѝ дават по-големи възможности да експериментира.

Мини Драйвър: По-скоро бих искала да участвам, отколкото да не участвам, защото така имам възможност да ми бъде предоставено пространство за развитие. Мога да израсна професионално дори само в рамките на един филм. Много приятно е да правиш куп малки и незначителни неща с хора, с които ти е приятно да работиш. Не бих могла да съм задоволена, ако си бях казала, че ще взимам само главни роли. Не е това целта, предполагам…

Водеща: Това, с което Мини Драйвър е известна в Холивуд, е нейната способност да навлиза дълбоко в личността на героите си. Прави ги да изглеждат толкова естествени и истински. Освен, че е качила повече от 10 кг за ролята на Бени в “Приятелски кръг”, както вече ви казахме, Мини прекарва много от времето си в търсене на душевна близост с персонажите си.

Мини Драйвър: Свързвам това с желанието да съм толкова добра, колкото е и тя. Очевидно, както и трябва да бъде, в мен има елементи от нея. Само трябва да се премине през всичката вина и други подобни работи вътре в мен – Мини Драйвър, за да се стигне до това, което е истинско и честно… Всъщност това е Бени… Обичам я, наистина я обичам! Бих искала да я срещна някой ден.

Водеща: За Мини вътрешната нагласа е само един от начините, по които развива персонажите си. Освен това прави и много идзследвания.

Мини Драйвър: Прочетох много… как се казваше този автор – Робърт Кий, мисля… който е написал много хубави книги за Ирландия. Прочетох три от книгите му, това са просто основни работи за социално-политическата ситуация в Ирландия. Научих много от Патрик Корнъл, както и всички мои ирландски приятели. Но иначе всичко е там, в сценария, в книгите. Тя е там, тя е историческа личност, и е много лесно да я разбереш. Точно това исках…е, освен това качих и доста килограми.

Водеща: Самото намиране на отговори на толкова важните въпроси за нейните персонажи е толкова важно за Мини, колкото и да застане пред камерата.

Мини Драйвър: Това е един продължителен процес. Дори и самата аз не знам колко… Но е все едно да броиш зрънца – първо прочиташ книгата, после прочиташ сценария, който е една преработена версия, по която се филмира. Бари Левинсън направи страхотна адаптация – той наистина разбира същността на филма. А има много неща, които трябва да се променят от книгата във филма. След това той е направил всичко да изглежда много човешки, много истински, изпълнен с хуманност, страст и хумор. Всички тези неща постепенно се натрупват и ти просто чакаш да ти повлияят.

…Имах един безсъдържателен диалог, неща, които бяха просто обикновено изложение. За мен един персонаж трябва да е абсолютно осезаем, за да мога да го играя, без значение дали е малка или голяма роля. Ето това търся – понятен, разбираем персонаж, за да мога да го изиграя, а не да го унищожавам.

Водеща: Тя определено успява да направи така, че всичко да изглежда много истинско и много лесно. Но нали точно това е добрия актьор. Имах възможността да говоря с Мини, когато тя завърши снимките на “Добрия Уил Хънтинг”, един филм, в който имаше съревнование между нея и Мат Деймън за “Оскар”. Въпреки че тя не обича да говори много за тяхната връзка в истинския живот, имаше какво да каже за преживяването да работи заедно с него на екрана…

…Чух, че когато свършило прослушването и вие сте отишли при Мат, между вас двамата пламнала искра, имало страхотно сътрудничество и разбиране. Вие какво чувствахте за него като персонаж и като човек, как работихте по това време?

Мини Драйвър: Знаете ли, ние сме много различни. Странното е, че когато започнеш да работиш с някого, когото разбираш, правиш така, че да си паснете един с друг, да можете да получите най-доброто един от друг, да работите за филма по най-добрия начин. Беше страхотно! Прослушването мина много добре, а след това, когато започнахме да работим, всичко стана много интензивно по време на сцените. Те имаха толкова много и различни нива и слоеве. Но не се е случило кой знае какво на филма…

Водеща: Разкажете ни за Мат.

Мини Драйвър: Точно сега, в този момент, има много неистини. Разбира се, тази голяма движеща сила, наречена емоция стои зад него. Но уникалното в него е, че той е великолепен актьор, и винаги ще бъде такъв, дори и ако тази движеща сила си отиде от него. Той винаги ще бъде все същия невероятно дълбок и брилянтен актьор и сценарист. Мисля, че тези неща, тези таланти са изключително солидни в него. Това е прекрасно!

Водеща: Освен това имах възможността да попитам Мат дали му се е сторило странно да работи заедно с момичето, с което излиза.

Мат Деймън: Да, определено! Не искам да говоря нищо предварително за това, защото не искам някой да ѝ отнеме част от изпълнението във филма. Мисля, че тя свърши такава изключителна работа… Може да играе всичко. Просто е невероятна! Освен това не се притеснява да играе персонаж, който не винаги върши добри неща. А има и способността да покаже най-човешката страна на героините си…

Водеща: С толкова много успехи за толкова кратко време, Мини Драйвър привлече вниманието на много режисьори и кастинг директори в Холивуд. С такова количество предложения сигурно не е далеч денят, в който тя няма да приме някоя роля.

Мини Драйвър: Опитвам се да не бъда просто “момичето” във филма. Това винаги е било голямо предизвикателство за мен. Особено когато има вече нещо подписано. Ако всичко е подписано, но все пак успея да се “измъкна” от сценария, тогава значи съм свършила добра работа.

Водеща: Е, това беше всичко за днес! Надяваме се, че кино портретът на Мини Драйвър ви е харесал. Бихме искали да благодарим на кръчмата “Главата на стария крал” за това, че ни позволиха да се повъртим тук в последните 20 минути. А сега ви оставям с отговора на Мини на въпроса кое ѝ харесва да играе повече – комедийни или драматични роли. Аз съм Сюзан Сена, експерт на дартс. Ще се видим следващя път!

Мини Драйвър: Реших, че поради страстта ми и към комедийните, и към драматичните роли, те много си приличат. И двата вида роли изискват огромна ангажираност и решителност. Освен отва е доста трудно да бъдеш много “драматичен” или обратното – много “комедиен”.

Превод: Никола Колев

Текста чете: ________________________________________

Общо време: 19′ 10” Превод 1998 Никола Колев

9

5

Портрети – Морган Фрийман

Морган Фрийман: … прекрасен човек и добър актьор.

Ашли Джъд: Той е прекрасен, толкова е добър и всеотдаен, но е и малко нахален…

Морган Фрийман: Искам да продължавам да живея, да преодолявам трудности, да продължавам да върша неща, които ме предизвикват.

Кари Елуис: Той е неустоим. Още от мига, в който се появи на екрана, просто не можеш да си отделиш очите от него.

Морган Фрийман: … просто искам да ме обичат.

Водеща: Той започва актьорската си кариера през 60-те и продължава да работи и досега. Внася живот в персонажите си, били те злодеи или герои. Казва се Морган Фрийман и през следващите двадесет минути ще ви покажем как е стигнал до върха и защо е още там.

Водеща: Здравейте и добре дошли в „Профили“. Днес ще ви представим Морган Фрийман. Аз съм Сюзан Сена. Избрахме да водим предаването от тук – Корт Тиътър в Западен Холивуд, заради силното влечение на Морган към театъра. Морган Фрийман е актьор повече от 30 години и успехът му не е случаен. Три пъти е номиниран за „Оскар“ и май е вярно това, че числото 3 носи късмет. В началото, естествено, Морган не е бил звездата, която е сега, но е знаел, че е на правилния път.

Морган Фрийман: Разбрах го като актьор, когато за първи път излязох на сцена в Ню Йорк през 1967…

Водеща: Излизайки на сцената, Морган доказва таланта си чрез получаването на множество награди. За изключителните му изпълнения са казани не малко добри думи. Например през 1990 той печели „Златен Глобус“ за ролята си в „Да возиш мис Дейзи“. Това е и ролята, която му носи успех в Холивуд. Хората обаче все още си спомнят изпълненията му на театралната сцена.

Кари Елуис: Знаете ли, той правеше много театър. Играл е доста музикални роли в театъра. А и има прекрасен глас – малко хора знаят това. Понякога на снимки ми се е случвало да го виждам да си тананика някоя мелодия.

Морган Фрийман: Ами винаги има някаква песен, като че ли написана специално за случая. Всеки път, когато излизах на сцената, някой беше написал по една песен, мелодия, текст и всичко останало. И понеже понякога, като работя се чувствам прекрасно, просто си тананикам. Заглавие на песента може да бъде всичко, което ви хрумне. Просто изскача от някъде. А понякога една песен може да звучи почти като мантра с постоянно напяване.

Всъщност няма никакво значение дали репетирам, снимам филм или играя в пиеса. Когато режисьорът ми каже „Стоп!“ и аз спирам играта. Но не спирам да си тананикам . това не е нещо, което после можеш да започнеш отначало. Постоянно пея, обичам да пея. Пеенето много ме успокоява,защото то кара хората да се чувстват спокойни. Обичам да работя в спокойна атмосфера.

Водеща: Тези, които са работили с Морган, оценяват положително страстта му към песните.

Гуинет Полтроу: Морган е страхотен – той винаги има подходяща песен за всеки един случай. Няма значение какво ще му кажеш, той веднага запява песен, в която е включена поне една от думите, които си казал ти. Дори и да кажеш нещо като например „Дрън-дрън“, той ще запее нещо, свързано с твоите думи. Страхотен е.

Ашли Джъд: Той е прекрасен, толкова е добър и всеотдаен, но е и малко нахален… Има страхотен певчески глас. Доста сме се разхождали с него, говорили сме си за какво ли не. Той е възхитителен… невероятен… Той е абсолютно непосредствен, особено с хора като мен, които нямат много опит в киното, но и самият той ми даде от опита и познанията си… той прави такива представления… просто споделя опита си, който е трупал 3 десетилетия. Това е страхотен дар…

Водеща: Неговият дар му позволява да контролира всяка роля, която изпълнява. Морган никога не е безразличен към това коя роля да избере.

Морган Фрийман: Всъщност аз нямам любими роли. Филмът си е филм, аз мога да се снимам във всичко – от романтична комедия до уестърн. Важен е самият процес на „играта“.

Винаги търся онази „различна“ роля, която ме грабва, онази, която ми се струва достоверна, докато я чета. Там, където виждам самия себе си в образа на персонажа, ето това е предизвикателството…

… ако персонажът ме „грабне“, ако не съм равнодушен, ако това наистина искам да съм аз. А моето основно мото на работа е да играя само персонажи от сценарии, които ми харесва да чета. Успяваш да изиграеш една роля хубаво, само ако си взаимодействаш с другите персонажи в книгата. Аз всъщност се опитвам да правя точно това – да говоря, мисля и взаимодействам с хората в тази история.

Водеща: Може да се окаже много трудно „да влезе в кожата“ на персонажа си. Но той знае към какво се стреми…

Морган Фрийман: Нямам намерението да съм някой друг, имам само намерението да се преструвам, че съм някой друг. Тук ти самия нямаш нищо общо, ти си просто обвивка, само глас и тяло, нищо повече. Единство от качества. Персонажът е всичко! Когато някой опише един персонаж, важното е какво се получава в крайна сметка като образ. Това е прекрасното, и това е, към което един актьор се стреми.

… Понякога, за да усетиш емоционалната същност на една сцена, трябва да излезеш извън сценария, да го изследваш, да видиш какво се получава, и да се върнеш обратно в рамките му.

Водеща: Морган има вътрешно усещане за това как трябва да се изпълни една сцена достоверно.

Морган Фрийман: Не мисля, че изследването и формата са чак толкова важни. Впускам се в изследване единствено когато персонажът вече не сред живите или е въз основата на историческо лице. Изследвам само за да използвам живота му като източник на информация. Във всички други случаи това го прави сценария.

Водеща: Като актьор, Морган постоянно изпълнява роли, които му изглеждат предизвикателни. Но той определено не иска да се превърне в „характерен“ актьор. И това е една от причините, поради които все още доминира на големия екран. През 1994 година той играе в „Изкуплението Шоушенк“, а изпълнението на тази роля му носи номинация за „Оскар“ за най-добър актьор.

Морган Фрийман: Най-важното в този персонаж е да бъда свидетел. Аз съм свидетелят на цялата история, аз разказвам от първо лице. Така че наблюдавам внимателно всичко, и когато Тим идва, постепенно успява да ме заинтригува. Сближаването ми с него става благодарение на това как той реагира на нещата, как се справя с трудностите. През времето, което той прекарва в затвора, той постоянно ме изненадва с това което прави, за да оцелее. Защото той преминава през някои доста тежки преживявания…

Водеща: Във филма се разказва за двама затворници, които стават големи приятели. И въпреки че Морган не е престъпник, той знае какво е да бъдеш зад решетките.

Морган Фрийман: Да, бил съм в затвора. Прекарах една седмица в затвора на Лонг Бийч, Калифорния. Е, не бях цвете за мирисане навремето. Но въпреки всичко тогава ми беше много интересно. Сигурно защото аз съм си актьор. Актьор, и НИЩО друго. През целия си живот съм търсил и събирал опит и преживявания. Не подминавам просто така никое преживяване. Е, някои ги пропускам, но аз говоря в най-общ смисъл.

Бих предприел всяко пътешествие, само и само да мога да го опитам, за да видя какво е… За да мога да го изпитам.

Водеща: Ако някой въобще знае нещо за миналото на Морган, това е Кари Елуис.

Кари Елуис: Морган е преживял толкова много. Имал е невероятен живот. Когато го видях за първи път, играеше роля на сводник в един филм. Като видях колко добре познава персонажа си, направо се изплаших. Помислих си: „Господи, Морган наистина познава този начин на живот, той трябва да е бил там, на улицата!“ Е, не, нямам предвид, че е живял на улицата, но той е виждал такива хора, срещал се е с тях, познава ги… Честно казано в началото си помислих, че той наистина е бил сводник, че режисьорите са избрали истински сводник, че това не е актьор, а някакъв вбесен тип, който заплашва хората си, че ще ги избие, ако не свършат някаква работа за него. Морган е неустоим, още от момента, когато излиза на екрана. Не можеш да си откъснеш очите от него.

Водеща: Сценичното присъствие е нещо, което Морган винаги е носил със себе си, където и да отиде. Част от този талант идва от естествената му интуиция.

Морган Фрийман: Май веднъж се бях опитвал да обясня на някого, че съм интуитивен. Което обаче не значи, че просто се хвърлям напред, и това, което се получава, идва просто така. Т. е. щом не мога да го разработя, значи не мога и да го обясня.

Водеща: Очевидно тази техника работи добре за Морган. Той е много уважаван в Холивуд, но е имало времена, когато въобще не бил сигурен дали ще успее.

Морган Фрийман: Понякога ми се струваше, че ще трябва да се боря с какво ли не, за да оцелея. Борил съм се цял живот и ще продължавам да се боря. И все пак ето ме тук, правя това, което умея най-добре. Правя това, което ми се струва лесно, и което от своя страна ми улеснява живота. Да, всъщност си прекарвам много добре… дори страхотно…

Водеща: Както изглежда, съвместната работа на Тим Робинс и Морган Фрийман е дала своите плодове. „Изкуплението Шоушенк“ стана хит, но успехите на Морган не му пречат да се възхищава и на чуждите успехи.

Морган Фрийман: Мисля, че Тим Робинс е прекрасен човек и много добър актьор. Наистина смятам така! Единственото нещо, за което трябва да се внимава , когато се работи с него, е че в работата за него няма шегички. Беше въпрос на късмет да работя точно се него. Разбирате ли, в този бизнес има много хора, които познаваш само от плодовете на работата им. Това е добре, но понякога трябва да се приспособяваш към техния начин на работа. Аз просто имах късмета да работя с Тим…

Водеща: Както своите почитатели, Морган също има любими киноактьори…

Морган Фрийман: Една от любимите ми киноактриси е Шърли Маклейн, защото тя прекрасно владее изкуството да пести художествените средства. Разбирате ли, тя умее да се изразява не само чрез жестове. Но също така можете да разберете всичко дори и ако тя само премигва с клепки. Тя има изключителен самоконтрол и възможности. Аз самият също се опитвам да прилагам това.

Водеща: Роден в Юга, по-точно в Мемфис, щата Тенеси, Морган Фрийман никога не е предполагал, че ще снима филм в Южна Африка. Но точно там го отвели снимките на филма „Силата на един човек“ (The Power of One). Пътешествие, което е оставило богати спомени.

Морган Фрийман: През цялото време имах чувството, че съм бил вече там, може би защото съм от Юга. Освен това нямаше нужда да опитвам дали храната става за ядене. Вкусът ми просто си „спомняше“. Това трябва да е от онази здрава връзка, която те имат със земята, с природата. Там навсякъде можеш да видиш хора, които седят ей-така, на земята. Те сядат на голата земя, не постилат нищо, за да седнат. Това е връзката, която ме впечатли изключително много. Защото ако си отраснал на Юг, си много „близък“ с мръсотията.

Водеща: В последно време Морган предпочита да е по-близо до морето. Това е нещо, което той намира за много успокояващо.

Морган Фрийман: Когато веднъж плавах с лодка из Карибите, бях удивен колко бавно и спокойно теч времето там. Започнах да го чувствам веднага след Пуерто Рико. Това беше последната ми спирка, преди да се прехвърля на лодката. И тогава времето като че ли спря. Когато отидох там за първи път, времето течеше бавно и спокойно. Но после, когато ми се наложи да се върна тук и да работя, трябваше да ускорявам ритъма, да влизам в крак със забързаното ежедневие. И обратно – като отидех на Карибите, ме обземаше пълно спокойствие. Същото беше и в Африка – там те просто живеят, оставят се на течението.

… плавам, имам 43 футова яхта, освен това отглеждам и коне. Имам 4 деца и 10 внуци…

Водеща: Морган знае, че семейството му ще му помогне при нужда. Синът му Алфонсо е работил като негов личен помощник при снимките на „Изкуплението Шоушенк“

Морган Фрийман: НА мен всъщност не ми харесва идеята да „уреждам“ близки и познати на работа. Но еди приятел ми беше казал: „Ей, работата е точно затова, за да я работиш!“

Алфонсо Фрийман: От моята гледна точка това е едно постоянно напрежение, защото сега уча занаята, а не искам да се проваля. Навлизам постепенно и засега се справям добре. Опитвам се да давам най-доброто от себе си.

Морган Фрийман: Ами, не му вярвайте, че е под напрежение!

Алфонсо Фрийман: О, да, точно така си е!

Водеща: Макар и да не е много тежък, Морган все още „тежи“ на мястото си в Холивуд. Дори и няма нужда да споменаваме, че е добре да го имаш за приятел, ако ще започваш кариера в киното.

Морган Фрийман: Очевидно е, че съм различен от тези, които идват при мен за съвет. А и аз не толкова давам съвети, колкото изслушвам хората. Добър слушател съм. В повечето случаи хората искат да говорят с някой, който просто мълчи и слуша…

(14:34 – плюс 6:00 минути за „Целуни момичетата“)

KTG

женски глас: … какъв полицай сте вие?

Морган Фрийман: Занимавам се с психология. Това е просто друг начин да ви обясня, че аз съм човекът, който определя защо и как се случват нещата.

KTG

Водеща: В напрегнатия трилър „Целуни момичетата“, Морган Фрийман работи заедно с младата Ашли Джъд при преследването на един похитител. Участват още Бил Наун и Джей Оу Сандърс. Тук Фрийман играе доктор Алекс Чейс, който е едновременно полицай и психолог.

Морган Фрийман: Според мен, или поне аз така си го представям, този човек е започнал кариерата си като някакъв лекар. За което е имал необходимите способности…

KTG

Морган Фрийман: …разследването показа, че са изчезнали общо 8 момичета и всичките са се познавали от по-рано.

Актьор: всичките съвпадат по описание – млади, хубави, малко над 18 годишни…

Морган Фрийман: … да, всичките са изключителни с нещо…

KTG

Морган Фрийман: … и изведнъж той решава да стане добър човек, с други думи би било хубаво, ако е полицай, успявайки да съвмести двете професии. След това той става доктор по специалност, която го привлича. Това е психологията – свързана с лекуването на човешкото безумие, с изучаването му. Ето това е връзката. Той прониква в умовете на хората… Как успява да прави това ли? Ами, той е много добър слушател, а и лесно се сближава с хората…

KTG

женски глас: … не, там нямаше нищо… само светлини… и дървета, отново дърветата. Аз бягам… Чувам го как ме настига… продължавам да бягам… не мога по-бързо!

KTG

Морган Фрийман: Той е млад, интелигентен, има много хъс. Имаш чувството, че постоянно е в действие, постоянно прави нещо, изпитва силни емоции. Върши едновременно много неща – чете лекции, пише книги, бил е полицай, той е навсякъде и прави всичко. Всеки човек го приема различно за себе си. И на всичкото отгоре той е арогантен, защото знае, че другите много го ценят, вижда, че полицаите на местопрестъплението чакат него, за да започнат разследването.

KTG

Морган Фрийман: Тези жени са не просто привлекателни – те са умни и талантливи…

актьор: Нещо ми подсказва, че той не ги е използвал само за продължение на рода…

Морган Фрийман: Не, наистина не ги използва за това. Мисля, че нашия човек е много особен.

KTG

Морган Фрийман: … разчитам на това, че съществуват огромни разлики, включително и физическата разлика. Имам предвид най-вече физическата, защото като актьор постоянно се опитвам да се разгранича от самия себе си. Но това е почти невъзможно – очите ти, носът, устата, всичко твое е едно и също, без значение как ще се опиташ да го прикриеш. И все пак желанието да опиташ да направиш всичко това незначително, е нещо различно…

KTG

Морган Фрийман: Какво видя, като избяга?

Ашли Джъд: Имаше врати, имаше и стени…

Морган Фрийман: Убиецът се гордее със себе си, много е запален по тази игра…

актьор: Наистина обича да играе!

KTG

Водеща: Ашли Джъд играе жена, която е успяла да избяга да избяга от похитителя, и впоследствие се присъединява към преследвачите му. Плашещата истинност на историята може да бъде твърде травматизираща при изпълнението на ролята ѝ…

Ашли Джъд: Това е един голям, скъп и много страшен филм, в който емоциите са много силни. Мисля, че ми беше дадена възможността да направя силна роля. В допълнение всичко трябваше да е визуално, с изграден сюжет, имащ силен емоционален ефект.

… обикновено взимам да уча ролите си вкъщи, но не и този път.

KTG

Ашли Джъд: Искам да кажа нещо на „Казанова“ – Аз наруших правилата ти, никоя от другите жени не успя. Така че ако трябва да обвиняваш някого, обвинявай мен!

KTG

Ашли Джъд: Има някои характеристики на силата и самоопределянето, които не могат лесно да се приложат в истинския живот. Имаше колеги, които ме предпазиха от това да спазвам тези характеристики. А иначе те са много дълбоко вкоренени в съзнанието ни…

… Лично аз съм много доволна от това, което показах. Не мисля, че не оползотворявам добре шансовете си, нито че се плаша от трудностите. Просто вярвам, че сама усещам как би трябвало да стоят нещата. Така че вместо да давам качествени описания, давам описания само на нещата, които обичам и мога да правя. Гордея се със себе си за това, че не пропилях възможността, че се трудих усърдно над ролята. А останалото изглежда е точно така, както би трябвало да бъде.

KTG

Морган Фрийман: … нашият човек е различен. Мисля, че тази жена ще оживее…

… убийството не е мотив само по себе си. Този човек е колекционер.

KTG 6:00

Водеща: Изглежда съществува тенденция холивудските актьори не само да играят във филми, но и да режисират такива. Морган се присъедини към групата на „избраните“ през 1993 година, когато имаше възможността да изпробва режисьорските си способности. Филмът се казваше „Бопа!“

Морган Фрийман: Всъщност сценарият на филма беше написан от един южно-африканец, който се казваше М’Туа. Филмът е биографичен, дори по-скоро автобиографичен. В него се разказва за баща му, който бил полицай в южно-африканската полиция, а самият М’Туа се занимавал с политически активна дейност.

Водеща: „Бопа!“ е политическа история за злините на апартейда, както и драма за борбата между баща и син. Имайки предвид същността на филма, Морга твърди, че не го е избирал поради някаква специална причина.

Морган Фрийман: Просто и исках да режисирам филм, за което наистина ми платиха своевременно. Не съм го избирал аз, предложиха ми го, а и това беше първото ми режисиране… Не знам, може би някой ден отново ще режисирам…

Малкълм Макдауъл: Морган Фрийман е един наистина забележителен човек. И мисля, че… Е, не знам кое прави добрия режисьор добър, а лошия – лош, но добрите режисьори, с които съм работил, бяха хора с особен поглед върху нещата. Морган има точно това качество. Освен това той е и актьор, така че знае как се режисират актьори и как трябва да ги насочи правилно.

Дани Гловър: Той ни позволяваше да сме открити за всичко и да излагаме нашето виждане за нещата. Може ида му беше трудно, но той го правеше.

Малкълм Макдауъл: Беше чудесно да се работи с него. Наистина съм впечатлен от начина, по който работи той.

Дани Гловър: Всъщност режисьорите обикновено са прекрасни хора, но това е само докато не ти се наложи да излезеш пред камерата и да кажеш репликите си в точния момент. Докато при Морган можеш да кажеш правилната реплика в подходящия момент и същевременно да работиш.

Морган Фрийман: Не би било толкова лесно и приятно да се работи, ако не бяха страхотните хора в екипа ми. Работата ми беше изключително лесна…

… За мен режисьорския дебют има значение само ако е успешен. Той няма абсолютно никакво значение, ако се провалиш с гръм и трясък.

Водеща: „Бопа!“ не предизвика голям зрителски интерес въпреки талантливия си актьорски състав. Режисирането е трудно нещо и Морган го знае. Ето защо той много уважава хората, с които работи.

Морган Фрийман: Аз винаги съм се доверявал на хората, с които работя. Просто трябва да им се вярва. Ако ли не, то ти си вън от бизнеса.

Водеща: Морган продължава да работи с най-добрите в Холивуд. Всички го уважават, и при това – заслужено.

Морган Фрийман: Не можеш да отидеш при някого и да кажеш: „Би ли ми дал възможност да опитам?“, защото ще ти отговорят отрицателно. А аз например не мога да залагам на този подход. Вместо това трябва да кажеш: „Това мога да го направя!“

Водеща: Той е баща, актьор, а наскоро записа и режисирането в списъка на заслугите си. Имайки забележителна кариера, той продължава да стои на върха и да прави успешни филми. Изглежда, че кариерата му може да върви само към по-добро. Е, това беше за днес! Благодаря Ви, че гледахте нашето предаване. Аз съм Сюзан Сена, ще се видим следващия път.

общо: 23:50 Превод 1998, Никола Колев

Кинопортрет на Памела Андерсън Лий

Памела Андерсън: Отдавна живея в Лос Анджелис, отнема ми малко време, но като че ли всичко се случва много бързо…

…не искам лоши реплики, не искам да изглеждам глупаво. Може да изглежда смешно, но аз нямаше да работя това, ако не ми харесваше. Забавно е…

…те винаги се съсредоточават само върху моментите, когато си по пижама, нямаш грим, косата ти е разрошена. Но защо!? Не би трябвало да е така – нали това е една фантазия…

Водеща: Когато говорим за Памела Андерсън Лий, имаме предвид позиране пред камери. Нейното лице и тялото ѝ са сред най-сниманите и показвани по света. Всеки си има собствено мнение за нея. Но тя също си има мнение, което ние ще чуем с удоволствие след малко в “Кинопортрети” с Памела Лий.

<шапка>

Водеща: Здравейте, аз съм Сюзан Сена. Днес предаваме от прекрасния плаж на Санта Моника, Калифорния, а вие гледате “Кинопортрети” с Памела Лий. Животът ѝ е куп от легенди – започнала работа като фитнес-инструктор в родната си Канада, тя се преориентирала към футбола през 1988 във Ванкувър, носейки фланелката на “Лабат”. Е, явно фланелката ѝ е стояла много добре, защото фотографите я забелязали. Показали я на големия екран и още преди да се усети, тълпата полудяла по нея. След по-малко от месец вече била рекламно лице на “Лабат”, а след една година се появила на страниците на едно много популярно мъжко списание. Всичко потръгнало нагоре…

Памела Андерсън: Започнах с “Плейбой”. Те бяха много добри с мен, имам предвид, че ми оказваха истинска подкрепа. А причината да направя още снимки с “Плейбой” беше, че тогава вече бях актриса, а те се гордееха с мен. Искаха да ме покажат на кориците. Това беше страхотно от тяхна страна…

…Алисия Прадо, Бо Дерек и Боби Бен мисля, че са имали по три излизания на кориците. Аз направих 4, което си е истински рекорд. Успях да го постигна. Нямах си и представа с какво се захващам, всъщност знаех, че е известно списание в Европа, но не знаех нищо повече. Бях в Сен Тропе, където направихме доста снимки за “Плейбой”, които излязоха на 1.10.1994 година. Имаше поразителен отклик, защото хора от цял свят ходят по празниците в Сен Тропе. Имаше хора от Уелс, от Англия, Франция, Швейцария, въобще от отвсякъде. И всички знаеха коя съм! Не можех да повярвам. Не можех да изляза на улицата, без да ме преследват хора – деца от Италия, тогава там имаше някакво футболно първенство, всички вървяха след мен. Наистина не можех да повярвам, още не знаех какво значи известността, защото това започна едва напоследък.

Водеща: Е, изявите ѝ по списания ѝ донесли много почитатели, но имало и критики. Лий никога не се е притеснявала, нейното мнение е като изявите ѝ – тя ги оставя да говорят сами…

Памела Андерсън: Изявите ми говореха за мен дълго преди сериала “Спасители”. А колкото до шоуто “Направи си сам”, то е шоу на Дисни, снима се в едно от най-консервативните студиа на ЕйБиСи. Те ме приеха заради самата мен и разбраха, че това, което съм направила досега ме прави това, което съм. Имам стабилна публика, и всичко е заради “Плейбой”, това страхотно списание. Хората, които се снимат в тези списания по бански, са много по-малко категорични, отколкото позиращите в “Плейбой”. Според мен “Плейбой” е уникален в своята категория, той не прилича на никое от останалите списания. Те са такива професионалисти. Това е най-професионалната организация, за която съм работила. А те са в основата на цялата ми кариера. Хубаво е, че не засягам никого с работата си. Мисля, че това определено е положителен момент в моя живот. Винаги е било положително. Те са тези, които ме доведоха в Щатите. Ако не бяха хората от “Плейбой”, аз просто нямаше да съм тук.

Водеща: Освен това Лий никога не се е сърдила на хората, които пишат разни работи за нея във вестниците.

Памела Андерсън: Веднъж съм използвала услугите на пластичната хирургия. Само веднъж! Никога не съм правила нищо по лицето си или някъде другаде по тялото си, въпреки че хората продължават да го твърдят. Открих най-добрите имплантати…

…Снимах се в “Плейбой” още преди да се подложа на операцията. Просто ми се струваше, че всички около мен са го направили, че всички имат силикон. Един ден просто стана дума, и ми казаха: “Защо не отидеш при някой хирург?”, аз отговорих: “Ами, добре, защо не!”. Две седмици по-късно вече се събудих в болничното легло и попитах лекаря, който стоеше до мен: “Е, кога ще приключим?”, а той: “Ами това е всичко!”. Аз не можех да повярвам, повтарях си само “Това ли беше? Не може да бъде!”. Мислех си, че ще бъде кой знае какво откачено нещо. Но по-късно разбрах, че това е от голямо значение за мен. Гърдите ми са със същата големина, но са по-пълни. Това е различното. Е, не че преди бях кой знае какво! Нищо подобно. Имам предвид, че хората, които са ме виждали в по-ранните снимки за “Плейбой”, биха усетили разликата, но тя не е чак толкова голяма. Смешно е! Имам предвид, че хората изглежда най-много се интересуват от гърдите ми, когато говорят с мен. Като че ли е чак толкова важно да знаят всичко за личния ми живот. Мисля, че биха се уплашили, ако знаеха всичко.

Водеща: Тази физика тя е придобила от работата си като фитнес инструктор в Канада. И сега продължава да тренира упорито…

Памела Андерсън: Получих и треньор. Това е един от трите дни, в които тренирам. Днес например ще повървя надолу по плажа, после ще отида във фитнес-залата за около час и половина, а след това ще поплувам към половин миля. Обикновено това, което правя на следващия ден, е каране на маунтин байк нагоре покрай Малибу, после покрай манастира, нагоре и надолу покрай хълмовете, някъде към 25 мили, после пак плувам към половин миля. На третия ден извървявам 9 мили, ходене или тичане по хълмовете. Прибирам се вкъщи и тренирам още малко с уредите, след това отново плувам. Така три дни един след друг, а след това един ден пълна почивка – разхождам се с кучето си и се опитвам да не правя нищо.

Водеща: Освен голямото натоварване, Памела спазва и диета…

Памела Андерсън: Целодневно всичко за мен се върти около храната. Ако знаете само какво ми струва това – да знам, че мога да ям това, а не мога да ям онова. Сигурна съм, че ям по-малко от обикновено, но тялото ми се наглася според натоварването. Надявам се, че ще успея с диетата и ще мога да сваля още няколко килограма. Но въпреки това се чувствам по-добре от преди, толкова съм енергична. Затова мисля, че си струва – не само заради физическите страни на въпроса, но и в емоционален аспект. Въобще всякак – чувствам се по-силна, по-щастлива, по-концентрирана. Гледам да пия по-малко кафе, да релаксирам повече.

Водеща: Въпреки интензивния си режим, Памела вярва, че истинския ключ към красотата не е във физиката.

Памела Андерсън: Според мен винаги трябва да си най-доброто, което можеш да бъдеш. Всичко трябва да идва отвътре. Можеш да видиш някоя наистина хубава жена, на снимка тя да е много красива… Но нещо ѝ липсва… Можеш да видиш и друга жена, която да не е толкова красива като първата, но е чувствена, да е секси, нещо като че ли извира от очите ѝ, личи си вътрешната красота. И затова мисля, че ако си в достатъчно добро здраве, ако се чувстваш добре, тогава всичко ще се слее в едно. Ето това е най-красивото и най-секси в една жена.

Водеща: През 1992 година най-голямата новина е, че шоуто на Тим Алън “Направи си сам”, в което е работила и Памела Лий, тогава все още Памела Андерсън, като момиче “техник”. Това било не много преди да се снима в “Спасители”, което я издигнало на пиедестал. В продължение на един месец тя се снимала и в двете шоута. Не е зле за една блондинка, нали? Но все пак е било доста трудно.

Памела Андерсън: Всички си мислеха, че съм се побъркала, задето напуснах “Направи си сам”, но по това време участието ми в шоуто се изчерпваше с две реплики на предаване. Не знаех какво ще се случи нататък, не знаех какво ще е положението с персонажа. Но в общи линии ми беше ясно, че там няма да постигна нещо повече от това. И тогава дойде предложението да играя в “Спасители”. Мислех, че е чудесно, защото тогава можех да играя и в двете шоута, че ще мога да ходя в петък вечер за шоуто на живо в “Направи си сам”, дори успях да го направя няколко пъти, но беше много трудно. И въпреки, че от “Спасители” ми обещаха, че ще мога да правя повече шоута в “Направи си сам”, докато ходех да снимам “Спасители” нямах никакво свободно време, не можех да ходя дори на репетиции. Просто всеки път ми даваха едни и същи реплики, защото не бях ходила на репетиции. Най-накрая дойдоха при мен и ми казаха: “Памела, искаме да разширим ролята ти в “Направи си сам”, дори ми показаха сценария, а там имаше три-четири реплики, вместо една. Аз им казах: “Не, благодаря ви! Мисля, че ще е по-добре да се съсредоточа върху “Спасители”. После всички ми казваха, че не могат да повярват, че съм напуснала шоуто номер едно. Аз им отговарях, че “Спасители” всъщност е шоу номер едно, и то навсякъде по света, колкото до “Направи си сам”, смешното е, че докато бях в Англия, ме попитаха: “Какво е това дърводелско шоу, в което участваш?”. Там в Англия ту пускали предаванията, ту ги спирали поради липса на интерес, защото британците не разбират нашето чувство за хумор. Определено смятам, че съм направила правилния избор.

Водеща: Напускането на “Направи си сам” позволило на Памела да поработи повече върху ролята си в “Спасители”.

Памела Андерсън: Аз изпълнявам ролята на Си Джей Паркър. Тя е нещо като дете-цвете на 90^-те години – много земна, има вътрешни прозрения, обича кристалите си, опитва се да спаси Земята, борец за правата на животните, почти луда е на тема медитация. Като че ли персонажът ми е изграден специално за мен, защото всъщност не са знаели какво да правят със Си Джей. Минали са през много различни момичета при подбора за ролята, и аз като че ли ги спечелих с нещата, които правя. Дядо ми ме научи да медитирам, когато бях малка. Дори ме накараха да държа изпит по плуване, вероятно защото предишните кандидатки за ролята, когато ги питали дали могат да плуват, отговаряли: “Да, разбира се! Абсолютно! Аз съм страхотна плувкиня!”, а когато влизали във водата ги дострашавало и не смеели да плуват. Казвали че могат да плуват само за да получат ролята.

Водеща: Дори и след като станала част от екипа, най-важната част от работата ѝ били тренировките.

Памела Андерсън: В договора ми пише, че не бива да позволявам да настъпят промени във физиката ми. Но това си го пише във всеки договор, дори и договорът да е абсолютно объркан, пак не можеш да си променяш телосложението, защото имаш определен персонаж, а те искат да го запазят един и същ през целия сезон, щом участва в шоуто. Трябва винаги да изглеждаш възможно най-добре, да поддържаш формата си. Все пак хората гледат тялото ти, лицето ти – затова трябва да изглеждаш добре. Аз пазя кожата си, слагам си плажни масла СП-30 на лицето и СП-15 на тялото, грижа се за косата си, ползвам шампоани, плажни масла. Но все пак е трудно. Не искам на стари години да изглеждам сбръчкана и изпита, затова си слагам доста защитни кремове. Добре е, че не изгарям. От Канада съм и през времето, когато учех в училище, а и през целия си тогавашен живот съм си мечтала да отида в Калифорния. Исках да видя палмово дърво. Още щом дойдох в Калифорния, веднага си направих снимка – палми и небе. Има нещо много странно в Калифорния и особено тук, в Холивуд – всички си мечтаят за студени места или въобще как да се махнат оттук.

…Е, това не е шедьовър, историите са лековити, но е едно от любимите ми шоута. Защото има и такива, при които въобще няма нужда да размишляваш. Можеш да започнеш да ги гледаш и по средата. Нищо няма да усетиш. Хората са сладки, имат добро държание, въобще стават за семейно гледане.

Водеща: Критиците на шоуто мислят, че му липсва съдържание. Памела обаче не мисли така.

Памела Андерсън: Това е просто едно забавно шоу. То не може да бъде нещо повече от това, което е. Имам предвид, че това е едно леко шоу, и много от семействата, които го гледат, го намират за приятно, а децата го обожават. Имаме дори и детски лагери с такава тематика. Но е добро, репликите ми са добри. Не искам лоши реплики, не искам да изглеждам глупаво. Може да изглежда смешно, но аз нямаше да работя това, ако не ми харесваше. Забавно е…

Водеща: Изглежда тази стратегия ѝ се отплаща. Светът на “Спасители”-те вече е станал доста известен, достигнал е до зрители по целия свят и е станал универсален начин за изразяване.

Памела Андерсън: Това започна още преди 2 години, хората тогава още не ни познаваха, а сега, ако излезеш на улицата – наистина е поразително. Страхотно е, защото всички говорят на различни езици, мислят си, че и ти можеш да ги говориш. Почти като задънена улица – постоянно повтарям: “Не ви разбирам! Не ви разбирам!”

Водеща: Което е по-важно от успеха, Памела много се радва на работата си върху “Спасители”, и е разбрала, че дори напрегнатата атмосфера много я успокоява.

Като едно голямо семейство сме! Защото екипът и всички зад кулисите са свързани по някакъв начин – режисьорът работи със съпругата си, а дъщеря му е водеща или режисираща шоуто за първи път. Всичко е преплетено, всички са свързани в едно голямо семейство. Особено осветителите – те работят във филма заедно вече три поколения при снимките на филма. Дори и брат ми работи в шоуто. Всички сме заедно, много сме близки. Но аз като че ли не съм се сближила с никого през този сезон, отнема ми повече време, отколкото при другите. Не че съм студена личност, но хората трябва да спечелят доверието ми. Не ми харесват тези, които например ти се обаждат по телефона: “Здрасти! Обичам те, скъпа! Прекрасна си!”, а дори не ме познават. Но доколкото съм се запознала с екипа досега, всички са много готини.

Водеща: Когато Памела Лий беше все още Памела Андерсън, тя не само привлякла вниманието на “Плейбой”, но и на много обожатели. Тя определено не ги вземала на сериозно, поне до момента, в който пътя ѝ не се пресякъл с този на барабаниста на “Мотли Крю” – Томи Лий.

Памела Андерсън: Наистина бях започнала да се разочаровам, казвах си, че никога няма да се омъжа, никога няма да ми се случи такова нещо, още по-малко пък тук, в Лос Анджелис. Томи се опитваше да ме покани на среща от много време насам. Аз постоянно му отказвах. Точно като на всеки друг, мислех си: “Не, няма да изляза с Томи Лий! Това ще ми донесе само неприятности.” Но веднъж го срещнах на един купон по случай Нова Година. Той седна до мен, близна ме по бузата, а след това аз близнах бузата на приятелката си. Тя понечи да каже нещо, а после всички се засмяхме. Спомням си, че като си тръгваше, Томи се качи на колата, а аз така го гледах, че приятелката ми почти изкрещя: “Не! Не! Напълно изключено! Няма да излизаш с Томи!” Аз ѝ казах: “Да-а-а, знам. Забрави за това!” А после той ме последва до Канкун и ме помоли да се оженим още на първата нощ. Просто се гледахме в очите, и в този момент ми стана толкова сантиментално, знам че може да прозвучи смешно, но ми стана толкова сантиментално. Веднага, щом установихме зрителен контакт, се приближихме съвсем един до друг. Четири дни, след като се оженихме, вече бяхме абсолютно неразделни…

…никога не съм искала да се женя. Не е въпросът в това, дали исках или не, просто се срещнахме и се оженихме. Той също не искаше да се жени за втори път, а и аз не мислех, че това ще е мястото, където ще намеря истинската си любов. Не бих го направила, освен ако не бях абсолютно уверена в себе си. Никога не бих го направила. Повярвайте ми, имала съм тази възможност и преди, но не можах да се реша. Няма начин!

…Толкова ни е забавно заедно, много сме близки, дори си приличаме. Иначе би се получила абсолютна катастрофа, наистина. Като се качихме на самолета, аз го попитах: “А сега къде отиваме? Къде ще живеем?”

Водеща: Те живеят в къща, средствата за която са изработили съвсем сами, и то доста бързо. Относно подредбата на къщата им се носят слухове за барабани и разни други музикални инструменти.

Водеща: Имаме много играчки вкъщи, и ще има още. Засега само реконструираме но си имаме стол на колелца, дори пиано, няма никакво място в къщи, защото точно сега се пренасяме. Страхотна къща се получи за живеене. До себе си имам пиано, отстрани имам барабани, и трябва само да се пързалям между тях със стола на колелца.

Водеща: А разхождате ли се гола вкъщи?

Памела Андерсън: Да, понякога! Дори постоянно, нали вкъщи няма чужди хора, така че защо не? А и в това някой да се разхожда гол вкъщи, и то ако наоколо няма никой, няма нищо странно. Ние постоянно правим така…

…Най-забавното нещо, което сме правили, беше “космическата” сватба. Когато Томи ми каза, че иска още веднъж да направим сватба, аз се съгласих и му казах: “Ти ще се погрижиш за съдията, а аз ще се погрижа за дрехите”, на което той реагира: “О-о-о, не!”. И тогава измислих тези космически костюми, целите бяха в сребристо. Най-добрата ми приятелка, Мелани, беше в костюм като Статуята на свободата, защото свършиха космическите костюми. А аз си имах доста разправии за моя костюм с една стара дама, която беше дизайнерка. Тя искаше костюма да е в пурпурно червено, защото никой не носел сребристо. Аз я попитах: “Ами какво да облека тогава – нещо синьо, зелено или жълто ли?”. През това време Мелани ме гледаше и накрая ме попита: “Ти наистина ли разбра за какво ставаше дума?”

Водеща: Космическата сватба на Памела и Томи Лий била последвана от друго знаменателно събитие – тя забременяла с първото им дете.

Памела Андерсън: Отидохме на видеозон. Аз казвам: “Трябва да решим!”, а той:”Ако със сигурност могат да кажат дали е момче или момиче, нека да ни съобщят, но ако не могат да кажат със 100% сигурност, тогава им кажи да не ни съобщават резултатите.” Точно така и направихме. Човекът, който работеше на ултразвука, посочи екрана и каза, че било момче. Толкова се зарадвахме! Е, не че ако беше момиче, щяхме да се радваме по-малко, но… Ето, сега Томи купи комплект детски барабанчета на детето, палки. Постоянно повтаря: “О, малкото ни детенце ще си има барабанче!”. Вкъщи ще стане една малка лудница, а аз така или иначе си имам най-шумния съпруг на света. С други думи това няма да е нещо ново за мен. Малко потропване около мен е нищо в сравнение с шума, който вдига съпруга ми.

Водеща: През декември 1996 Памела Лий решила да изостави известната си роля в “Спасители”, за да може да прекарва повече време със семейството си, а също така и да развива филмовата си кариера. Първата ѝ голяма роля е във филма “Бодлива тел”.

Памела Андерсън: Не знам как точно се получи. Вече от 5 години съм в Лос Анджелис, но ми трябваше малко време да се приспособя, защото всичко се случваше много бързо. Това е първия ми филм,а аз никога преди не бях правила голям филм, беше свързано с доста голямо напрежение. Надявам се, че съм свършила добра работа, защото филмът беше с много добър сценарий и прекрасни актьори, чудесна концепция. Аз бях единствената, която можеше да се провали.

Водеща: Но ролята много добре прилегнала на актрисата с разностранни таланти. С тази си роля тя влиза в списъка на жените екшън герои.

Памела Андерсън: Това е голям филм. Не можех да повярвам – като гледах анонсите и предварителните клипове, си казвах: “Уф! Това май е много голям филм”, а Томи ми казва: “Ами той наистина си много голям!”.

…интересно е, но е и истинско предизвикателство. Трябваше да уча много нови неща, да тренирам много – трябваше да се науча да карам мотоциклет, да уча кикбокс. Като цяло беше доста натоварващо за първи филм…

…Има много визуални ефекти, по които работеше екипът. Има дори и нещо секси, но не истински секс.

Водеща: Рекламния тур на “Бодлива тел” включваше и дебютното представяне на Лий на кино фестивала в Кан, където, както обикновено, тя предизвика фурор с появяването си.

…най-накрая обаче, известността достигнала голямата филмова звезда. В Норвегия група жени протестирали срещу разголените ѝ снимки. Те късали нейни плакати за филма.

Памела Андерсън: Изглежда всички ме мислят за порочна. Чудя се обаче защо!? Но предполагам, че такова отношение е нещо нормално, затова не го приемам лично, а просто го отминавам с насмешка.

Водеща: Нейните появи по медиите зачестили прекалено много. Когато обаче те не получили достатъчно, решили да наемат крадци, които отмъкнали домашните ѝ видеофилми.

Памела Андерсън: Ние сме просто две луди деца. Разхождаме се постоянно голи из къщи. Това беше една ваканция извън града, правихме си сандвичи, пяхме си песни, въобще неща, за които съм сигурна, че никой не би се заинтересувал. Освен това не мисля, че някой би искал да види видеофилма. Това си е чиста намеса в личния ни живот.

…те винаги се опитват да те хванат по пижама, без грим, с разрошена коса. Защо? Нали това трябва да е фантазия, трябва да се показва по определен начин. Не ми харесва, че искат да ме съкрушат с всичко това.

Водеща: За Памела Лий това е фантазия, както всъщност и за нейните почитатели. Надяваме се, че това издание на “Кино портрети” ви е харесало! Аз съм Сюзан Сена и ви казвам довиждане от плажа на Санта Моника, Калифорния. Благодаря ви, че бяхте с нас!

Превод: Никола Колев

Текста чете: ______________________

Време: 20′ 55” Превод 1998, Никола Колев

Кино портрет на Пиърс Броснан

Водещ: Здравейте и добре дошли в “Кино портрети” с Пиърс Броснан. Аз съм Тод Нютън, а сега се намираме в сърцето на Холивуд, щата Калифорния, точно тук, на Сънсет Стрип. Повярвайте ми, това за което говорят всички в този град, е ей онзи човек там – Пиърс Броснан и неговият нов филм “Винаги ще има утре”. Но в това издание на “Кино портрети” ще се върнем малко назад и ще хвърлим един поглед на издигането на Пиърс на звездния небосклон. А за да разберем напълно ясно кой е той, ние трябва да знаем откъде е, нали? Е, това е лесно! Роден е в Ирландия през месец май 1952 година. Не се е занимавал с актьорство докато не преминал средата на двайсетте си години. Това било след като успял да изгради успешна кариера в цирка като… огнегълтач. Е, той прекратил с поглъщането на пламъци след като преживял един неприятен инцидент, при който си изгорил устата в едно куклено шоу. Тогава решил да подходи по-конвенционално към актьорството, и се заел с театър. Това бил много добър ход. В началото на 80^-те години той отишъл в Щатите и започнал да гради основите, за да се превърне по-късно в един от хитовите актьори на Холивуд.

Пиърс Броснан: Когато дойдох тук през 80^-та година и прелетях над езерото Фреди, почувствах огромно облекчение и прегръдката на хората и страната.

Водещ: След известно време работа на сцената и няколко малки филма, благодарение на своя чар, Пиърс получил участие в “Опрощаваща стомана” през 1982. След като изпълнявал тази роля в продължение на пет години, вратите започнали да се разтварят и той започнал участие и в телевизионни филми, като например “Жертва на любовта” през 1991 година.

Пиърс Броснан: Дали съм бил жертва на любовта ли? Ами-и-и, не, не бих казал… В това отношение имам късмет!

Водещ: В този момент от кариерата му неговият късмет все още го носел нагоре. Сега Пиърс имал намерение да бъде актьор с много измерения.

Пиърс Броснан: Изиграл съм много “лоши” герои. Играл съм освен това и няколко лоши типа в киното. Естествено, лошите са по-разнообразни, но зависи и какви точно са добрите…

Водещ: Ролята на Пиърс в “Жертва на любовта” се оказала трагична ирония на съдбата. Той играе ролята на мъж, който се опитва да се влюби в друга жена, след като съпругата му починала. Едновременно с това Пиърс бил изправен пред възможността собствената му жена да умре.

Пиърс Броснан: Не знам дали ще повярвате, но трябва да ви кажа, че жена ми е моят най-добър приятел. Тя е страхотна – разсмива ме и ме кара да мисля.

Водещ: За нещастие смехът спрял през 1991 година, когато неговата съпруга загубила дългата борба с рака. Пиърс продължил напред, фокусирайки се върху кариерата си, и започнал да прави филми, най-забележителни сред които са “Човекът с косачката”, “Господин Джонсън” и след това “Мисис Даутфайър” през 1993 година. Гледката на Робин Уилямс в женски дрехи напомнила на Пиърс за неговата дълбока връзка със собствените му деца.

Пиърс Броснан: Често се преобличах заради децата ми, правех им представления. Не зная дали и другите татковци правят такива неща…

Водещ: Пиърс има три деца – две от предишния брак на Касандра, и едно от техния общ брак. Като родител той разбрал, че “Мисис Даутфайър” съдържа важно послание …

Пиърс Броснан: Това е филм за надеждата, за семействата, които преминават през лудостта на развода, и за деца, които страдат в ръцете на двама възрастни, които току-що са се озовали по средата на живота си, не знаейки какво да правят един с друг.

Водещ: През 1995 година Пиърс бил изстрелян в звездния небосклон на Холивуд с филма “Златното око”. Интересното е, че тази роля му е била предложена още през 1986 година, но тогава той не е можел да прекрати договора си.

Пиърс Броснан: Бях много ядосан! Дори повече от ядосан. От една страна се чувствах манипулиран от цялата система, но нищо не можех да направя. Има си договор, в който пишеше, че трябва да минат 60 дни от снимките, когато шоуто се продаде. Обаче това беше просто бизнес, а аз бях част от този бизнес. Беше интересно да преживея подобен процес…

Водещ: По това време Пиърс решил, че за него ще бъде по-добре, ако изчака няколко години, преди да се заеме с първия филм за Бонд.

Пиърс Броснан: Мисля, че и като мъж, и като актьор съм достатъчно зрял. Животът може и да ме е изхвърлял на брега, но сега се чувствам много по-подготвен за тази роля, отколкото тогава бях. Смешното е, че когато ми предложиха за първи път, четях сценария само в края на всеки ден от онези 60 дни. Казвах си, че ще го прочета, но така и не успях да го прочета. Спомням си обаче, че тогава се чувствах много неуверен относно тази роля.

Водещ: Е, по-късно продуцентите на филма за Джеймс Бонд отново почукали на вратата на Броснан. По това време Пиърс бил много по-напреднал в занаята. Той приел ролята в “Златното око”, но все още бил резервиран относно вероятността да следва стъпките на Шон Конъри.

Пиърс Броснан: За мен той е Джеймс Бонд. През 1964 година, когато от Ирландия отидох в Лондон, тогава бях 12-годишно момче, та това беше първия филм, който въобще съм гледал. Бях едва ли не едно “зелено” момче, което е живяло по дърветата. Гледах този невероятен филм в Южен Лондон, видях онази гола жена, покрита със златиста материя, мъжът с шапката с метален ръб, който превръщаше хората в статуи. За мен това беше нещо вълшебно. Всъщност никога не съм искал да стана актьор, но мисля, че все пак желанието ми да стана актьор се е зародило в онези сцени.

Водещ: По някакъв начин той е мечтал за ролята на Бонд още от детството си. И тъй като следвал Конъри, Пиърс се опитвал да бъде самия себе си по време на снимките.

Пиърс Броснан: Това е много забавно занимание. Защото опитвайки се да не подражава на Конъри, исках да го направя по свой собствен начин, оригинално и самобитно. Но един такъв подход може да бъде подвеждащ. Освен това трябваше да го направя възможно най-просто.

Водещ: И все пак според Пиърс ролята на Бонд е възможност, която се появява веднъж в живота.

Пиърс Броснан: Много хора по света го обичат. Ако сме схванали всичко както трябва, тогава целия живот се променя. Това ми позволи на мен, като актьор, да имам избор. Да, наистина това ще промени нещата, но аз ще си бъда все същия човек, все същия актьор, със същите нужди и желания. Това е просто една работа, но аз бих бил истински глупак, ако не внимавах за последствията.

Водещ: Във всяко едно отношение Пиърс Броснан и неговата кариера са изключително популярни сред почитателите му. Неговия чар води до сравнения с енигматичния Кари Грант. Според едно проучване на “Нешънъл Мегъзин” през 1995 година, на въпроса кой е предпочитания актьор, който да заеме мястото на Роджър Мур в поредицата за Джеймс Бонд, Пиърс печели с убедителна преднина. Но поради договорните му задължения към телевизионния сериал “Опрощаваща стомана”, тази роля била временно отложена. Сега с абсолютна сигурност можем да твърдим, че Пиърс Броснан е Джеймс Бонд на 90^-те години, въпреки че той бил малко несигурен в началото, когато приел тази роля.

Пиърс Броснан: Преди филма имаше голяма пресконференция. Беше поразително – имаше може би около 350-400 журналисти. Аз съм зад сцената, музиката започва… и изведнъж всичко като че ли започна да се върти на бавни обороти…

<пресконференция>

…Предполагам вече сте чули доста спекулации по въпроса. Категорично заявявам, че нито Джон Мейджър, нито Бил Клинтън, нито дори Мадона имат нещо общо с този филм. Е, том Круз е в града, но това е просто случайност.

</пресконференция>

…Имал съм си работа с медиите през годините, когато снимах “Опрощаваща стомана”, но никога не съм бил така обграден от внимание, чувствах се много значим, дори и от самия факт, че съм там. Спомням си, че когато на края на онзи ден се прибирах в къщи, се чувствах все едно са ми източили кръвта. Мислех си: “Какво направих? Какво направих? Дали взех правилното решение?”

Водещ: За щастие на феновете на Бонд, той наистина е взел правилното решение. След това той довел своя 22-годишен син със себе си на снимките.

Пиърс Броснан: Има талант, на висота е, има добро сърце… Наистина мисля, че има талант… Работи във втория екип като трети художествен ръководител.

Водещ: Със сина си в екипа по време на снимките на първия филм за Бонд, Пиърс би желал да сподели това преживяване с покойната си съпруга Касандра.

Пиърс Броснан: Много, много жалко, че тя не е тук с нас физически, за да види това. Естествено духът ѝ е тук. Би ѝ харесало… Тя обичаше предизвикателствата… Но… Тя е тук… Духът ѝ е тук, дори може да се усети присъствието му.

Водещ: След като филмът бил завършен, много знаменитости с нетърпение дошли на премиерата, за да видят версията на Пиърс на филма за Бонд.

Джеф Бриджес: Свършил е страхотна работа! Радвам се за него…

Лорейн Бакол: По принцип избягвам сравненията, но Пиърс е страхотен.

Водещ: И, следвайки примера на Бонд, Пиърс оставил трайно впечатление на у партниращите му дами.

Фамке Янсен: Мисля, че той направи най-добрия Бонд, който бихме могли да очакваме от 90^-те години.

Изабела Скорупко: Той е истински Джеймс Бонд! Изглежда точно както трябва – физически силен, забавен и остроумен. А това е много важно за самия персонаж на Бонд.

Фамке Янсен: О, той изглежда прекрасно!

Водещ: Покрай приятелката си Кийли Шей-Смит, Пиърс иска да каже само едно нещо за обстановката…

Пиърс Броснан: Вълнуващо! Изключително вълнуващо!

Водещ: “Златното око” станал голям хит, както всички очаквали. А на наградите на “Блокбъстър Ентъртейнмънт” през 1997 година, Пиърс изрази опасенията си да не би неговия успех като Джеймс Бонд да не позволи да играе и други рали за в бъдеще.

Пиърс Броснан: Да, разбира се! Аз вече съм свързан с ролята, която играя. Това е! След като веднъж си бил докоснат от пламъка на Бонд, няма измъкване. Не успях например да се отърва от него през 1996 година, когато ми беше предложена роля, а аз не можех да я изиграя. Известен съм като човека, който е бил, е, и ще бъде Джеймс Бонд. Но беше страхотно да приема работата и да я свърша. Обаче нали знаете, това е свързано с тръпката да бъдеш актьор. Единствения проблем, който имам в живота си е, че съм късметлия.

Водещ: Пиърс наистина има голям късмет, но явно е обречен да бъде “характерен” актьор. Следващия му проект бил “Върхът на Данте”.

…По време на снимките за филма Пиърс открил, че той и приятелката му, Кийли, очакват син, Дилън Томас.

Пиърс Броснан: Нямам търпение да видя това малко момченце. Кийли ще бъде една прекрасна майка. Това е много вълнуващо и ободряващо. Да бъдеш баща на 43 години е много по-различно, отколкото да си баща на 30.

Водещ: След като Кийли забременяла, чувствата на Пиърс към нея били по-силни от всякога.

Пиърс Броснан: Тя ще бъде една прекрасна майка. Носи бебето нормално, засега всичко е както трябва. Това е една голяма любов.

Водещ: След “Върхът на Данте” и раждането на детето му, Пиърс се върнал към работата си, и започнала да снима “Винаги ще има утре”.

Пиърс Броснан: Чувствах се добре, много ми беше удобно. Може би защото за първи път имах такава отговорност, имаше стресов фактор, при това доста висок. Не искаш да се провалиш, защото ще паднеш от високо.

Водещ: Този път обаче Пиърс въобще не се притеснявал, тъй като вече имал зад гърба си предната серия на филма. Той знаел, че няма какво да доказва.

Пиърс Броснан: Още в първия ден на снимките бях седнал, и си мислех, че няма нужда да се доказвам пред никого. Нямаше и да отговарям на никого. Аз съм този персонаж, идентифицирам се с него. Веднъж вече бяхме заедно, ето сега пак.

Водещ: Пиърс Броснан срещнал бъдещата си жена, Касандра Харис, когато бил на 23 години. Те се оженили през 1977 година. Четири години по-късно тя самата участвала във филм за Джеймс Бонд, “Само за твоите очи”. Точно тя запознала Пиърс с продуцента на филмите за Бонд – Албърт Брокли. Пак тя убедила мъжа си да се преместят в Щатите и да се заеме с телевизионния сериал “Опрощаваща стомана”. Всичко вървяло идеално, както изглежда, докато не се случила една трагедия през 1987 година – на Касандра и била поставена диагноза рак. Починала през 1991 година. Оттогава Пиърс казва, че се е посветил на подпомагане на благотворителни организации, които се грижат за изследванията на рака у жените.

Пиърс Броснан: След като тя почина, бях помолен от тези хора да говоря. Предполагам, че открих в себе си гласът и изражението на чувствата си. Научих какво не е било както трябва, какво е липсвало, в какво сме се провалили. Естествено, не мога да си отговоря… Но въпреки, че не съм търсил това, то просто дойде. То ми помогна да преодолея мъката си. Освен това ми помогна да разбера някои неща като мъж. Затова и дадох името си на това начинание.

Водещ: Докато жена му боледувала, Пиърс открил за себе си рисуването. Той използвал възможността да покаже картините си на Силебритис Арт Шоу, само няколко месеца, преди жена му да почине.

Пиърс Броснан: За мен това е нещо като терапия. А картините, които виждате, са произлезли, предполагам, от боледуването на жена ми. Тя е болна от три години насам, което повечето хора го знаят. Хванах четката, за да положа на платното нещо, което е мрачно по смисъл. Но аз чувствам цветовете със сърцето си.

Водещ: След смъртта на Касандра, Пиърс организирал ежегоден бал “Огън и лед” за набиране на средства за ракови изследвания.

Пиърс Броснан: Ракът е край нас вече прекалено дълго. Надяваме се да направим нещо хубаво и да съберем малко пари.

Водещ: Увличайки се по тази кауза, докато се опитва да превъзмогне мъката си, Пиърс се опитва да върне обратно на мястото им части от живота си. Той отново открил любовта, този път с Кийли Шей-Смит. Заедно, те разбрали, че и двамата имат обща цел, същата, която била много важна за покойната съпруга на Пиърс.

Пиърс Броснан: След като загубих съпругата си, която беше прекрасен човек, решихме да поставим в общността на Малибу наблюдателна станция за китове в нейна памет. Това се превръща в първостепенна работа на моя живот. Освен това и Кийли е до мен, нейната работа е много усилена, тя се отдава изцяло на каузата.

Водещ: Заедно, Пиърс и Кийли направили обществено достояние откриването на офис на Ърт Комюникейшънс.

Пиърс Броснан: Искахме да обърнем повече внимание на делфините, които са особено важна тема сега в нашето общество. Ако всичко мине както трябва, ще спре избиването на делфини, което е грозно и долно, и което не бива да се случва.

Водещ: Въпреки че нямат планове за брак, Пиърс наистина преоткрил любовта с Кийли.

Пиърс Броснан: В тази връзка няма досада, всичко е много цивилизовано.

Кийли Шей-Смит: Много сме щастливи!

Пиърс Броснан: Пасваме си добре! Какво повече мога да кажа!

Водещ: Заедно, техните похвални усилия намерили отзив дори и в Москва, на връчването на Световните Зелени Награди.

Вод. глас: Господин Пиърс Броснан получава наградата за Лидерство при защита на околната среда в развлекателната индустрия. Една от тай-големите звезди в Холивуд, той е изиграл ключова роля в защитата на природата, насочвайки общественото внимание към крехки екосистеми и прекратяване на ядрените опити.

Водещ: Пиърс има собствени важни причини да се занимава със защита на околната среда.

Пиърс Броснан: Не би могло да е другояче, защото имам деца, а искам да им оставя светът такъв, какъвто го открих аз.

Водещ: По време на пребиваването си в Москва, Пиърс получил висока оценка от бившия съветски президент Михаил Горбачов.

Михаил Горбачов: Бих искал да изразя благодарността си към наградените, които вършат това, което би трябвало да вършат всички. Благодаря ви за съдействието.

Водещ: Пресконференцията беше почти към края си, когато беше направено едно изказване с очевидна ирония.

Глас: Студената война би трябвало наистина да е свършила, щом Джеймс Бонд и бившия съветски лидер са тук един до друг, работейки заедно в защита на околната среда.

Водещ: Като вървя по тази улица, виждам някои от най-известните имена, идвали някога в този град… Имена като Фей Дънауей, Чеви Чейс, Ким Бейсингър, и разбира се… Пиърс Броснан! Когато тази звезда му беше дадена, цялото място тук беше препълнено с почитатели, тук беше и със семейството му, неговите приятели. Те всички искаха да видят Пиърс включен в холивудската Алея на славата.

Глас: Днес ние почитаме един мъж, който се е показал като една от най-талантливите, многостранни и популярни филмови звезди в Холивуд. Днес ние почитаме Пиърс Броснан със звезда в холивудската Алея на славата.

Пиърс Броснан: Това е страхотно – звезда на холивудската Алея на славата. Но преди всичко това е една чест, чест да се присъединиш към всички тези големи актьори, които вече имат звезди на холивудската Алея на славата. Искам да благодаря на толкова приятели тук, на това място. И разбира се, на Кийли Шей-Смит, за нейната работа в защита на околната среда.

…Тук е също и синът ми – Шон Броснан! Децата ми винаги са зад мен! Благодаря, че ме направихте един по-добър баща! Още веднъж ви благодаря за тази голяма чест! Желая ви щастие и любов!

Водещ: След церемонията журналистите обърнаха особено много внимание на Пиърс Броснан. Но той знае, че всяко чудо е за три дни.

Пиърс Броснан: Знаете, че не мога да изляза на разходка с тази звезда с изписано на нея моето име. Това е просто нещо, което следствие. Идваш тук, поглеждаш към звездата, и си казваш: “Да, това е много хубаво! Добре!”

Водещ: Той е не само звезда по улиците на Холивуд, но и звезда в многомилионни кино хитове. Почитателите могат да очакват Пиърс Броснан като агент 007 поне още веднъж.

Пиърс Броснан: Ако ме искат още веднъж, ще се върна. Все пак имам договор за три филма с възможност за четвърти. Но персонажът ми харесва, харесва ми и самата роля. Тя ми дава големи възможности като актьор за бъдещата ми кариера.

Водещ: Бих казал, че говоря от името на поне половината от нас, че очакваме с нетърпение да видим тези възможности в бъдеще. Сигурен съм, че ще бъдат много.За съжаление това издание на “Кино портрети” е към края си. Искам да ви благодаря, че бяхте с нас. Аз съм Тод Нютън, от булевард “Холивуд”, чакайки и моята звезда да изгрее тук някъде. Ще се видим следващия път!

Пиърс Броснан: Снощи бях на шоуто на Джей Лено! Просто присъствах… Толкова беше откачено, например разходка по холивудската Алея на славата, а имаше и толкова много други хора там. Никога не съм мислил за звездата, никога не съм си я поставял за цел, но дори и несъм предполагал, че ще имам такава преди 16 години, когато дойдох със семейството си и се разходихме по холивудската Алея на славата. Но това, което стана преди два дни, беше наистина страхотно…

Превод: Никола Колев

Текста чете: ____________________________________

Общо време: 19′ 30” Превод 1998 Никола Колев

1

6

Портрети – Сигорни Уивър

Сигорни Уивър: Изпитвам силно уважение и любопитство към това, което правят другите, защото това ме кара да съм решителна, кара ме да търся нови предизвикателства.

Почти постоянно си мисля, че това е най-голямата роля, която съм играла някога. И почти изпитвам съжаление всеки път, когато завършим някоя сцена, защото истински харесвам работата си.

Никога не съм дори и мечтала да бъда в тази индустрия – киното. Целта ми не беше да ставам киноактьор.

ДИКТОР: Тя е играла с духове, горили и с четири различни пришълци… От сцената – на екрана, трагикомедия, комедия, тя винаги е била абсолютно непосредствена. Тя е Сигорни Уивър и е нашият следващ гост в „Портрети“…

ДИКТОР: Здравейте и добре дошли в „Портрети“ със Сигорни Уивър. Аз съм Сюзън Сена, а ние се намираме в ресторант Инкаунтърс на летището „Лос Анджелис“…

… първата главна роля на Сигорни Уивър е в „Пришълецът“ през 1977г. на режисьора Ридли Скот. Осем години по-късно той е последван от „Пришълецът“ 2, още 6 години след това идва „Пришълецът“ 3, а през 1997, т. е. 19 години по-късно и последният „Пришълецът“ 4.

титри: „Пришълецът“ 3, интервю, 18-5-1992

С. У.: Мисля че всъщност Ридли Скот започна с цялостната идея да се прави научна фантастика, но да се прави по възможно най-истинския начин, най-близо да реалността. Той искаше хората да се разпознават и сравняват с някого, когото познават, с когото работят. Искаше светът във филма, въпреки че става дума за бъдещето, да изглежда сив, усърдно работещ, нещо като нефтена рафинерия в космоса. Мисля че това беше най брилянтното от неговите виждания. Филмите за „Пришълеца“ са винаги в свят, който изглежда замъглен, и фактът, че играя роля, която е част от един ансамбъл, в най-общи линии, в който ние си поделяме много от чертите на едни и същи персонажи в този кървав и мръсен свят, е предварително обмислен.

ДИКТОР: Персонажът на Сигорни Уивър, Рипли, става един от първите женски екшън герои, а ролята първоначално въобще не била замислена за нея.

титри: „Пришълецът“ 4, интервю, 8-11-1997

С. У.: Струва ми се, че първоначално сценарият е бил написан за някакъв бог. Продуцентите са си казали, о, няма ли да е интересно, ако главният герой е една млада жена, последното нещо, което публиката би очаквала да види. И в основни линии сценарият е бил написан без да бъде съобразен с това, че аз съм жена, а от време на време трябва да се действа доста пряко. Всъщност това май че е единствената тайна.

Рипли се замесва във всичко, мисля, от чисто предоверяване. Тя е една конвенционално ориентирана личност, която вярва, че системата е нещо добро, че работи еднакво за всички, а се превръща в човек, който е много предпазлив. Струва ми се, че тя знае, че компанията, за която работи е „лоша“. И се пази от другите хора, точно защото е загубила много приятели от този Пришълец. Тя въобще като че ли се страхува да се сближава с хората… 03:07

ДИКТОР: Тази дистанция на принудителния образ, който тя играе, може да се почувства от факта, че ролята ѝ е усложнявала отношенията ѝ с нейната дъщеря Шарлът, която тогава е била бебе.

С. У.: Тя много обичаше да си играе с косата ми, и беше доста разстроена, когато я отрязах, докато през последния месец натрупа малко смелост. Но това, което ми изглежда странно е, че понякога се прибирах покрита с мръсотия, с кръв, понякога с перука, понякога гологлава, нали знаете, с рани, без рани, така че всеки ден изглеждах различно, но на нея дори не ѝ мигна окото. Искам да кажа, че това коя е мама е много по-важно от това как изглеждаш през този ден, в най-пряк смисъл.

Единствената трудна част беше, че картините във филма са от един много безнадежден и подтискащ свят. И когато се виждах всеки ден на обед с Шарлот, тя беше толкова щастлива, така се радваше на всичко, а аз бях намръщена, ето така, и това ме караше да се връщам към ужасната ситуация, в която се намира Рипли. Но пък мисля, че от друга страна това да си родител като че ли променя начина, по който гледаш на света, и в крайна сметка поставя киното, т. е. професионалните задължения в перспектива, един вид разграничава киното от много други неща, с които иначе трябва да се занимаваш.

ДИКТОР: Независимо колко много ѝ харесвало да се снима в първите три филма за „Пришълеца“, Сигорни Уивър никога не си е и мислела, че ще оживее, защото след като е била ранена в корема, нейната героиня била в крайна сметка…

С. У.:… мъртва. И бях доволна от това. Но мисля, че аз лично създадох тази перфектна научно-фантастична ситуация. Въпрос на предоставяне на възможности. Аз бях последния човек, който прочете сценария и бях много скептично настроена. Но все пак това беше един много добър начин да я върнем обратно и сценарият беше… предостави ми на мен като актьор възможности за игра, разбирате ли, без повече опити да се спаси света, да бъдеш добър или лош. И това беше интересното. Когато си умрял, щом се „върнеш“ не виждаш нещата по един и същи начин, просто не можеш да не гледаш на всичко с ирония. С всичките тези човеци (sic!), викащи си един на друг, заплашващи се, просто всичко ти изглежда смешно.

Забавно беше също, че аз играех Рипли, която е генетично „смесена“, като че ли усъвършенствана. Но да се върнем на темата – режисьорът ми даде доста голяма свобода, и аз открих сама какво се иска от мен без външна намеса. А и всички са чудесни, целият актьорски състав е прекрасен. Да работя с френския, а след това с американския екип в Лос Анджелис беше страхотно. Така че в крайна сметка бих казала, че това е най-лесния „Пришълец“, който съм правила.

Джим Камерън ми каза, че всъщност повечето от персонажите на пришълците произхождат от неговите сънища. А аз самата толкова много работя върху сънищата си, че дори не си ги спомням. Но веднъж си спомних един – аз бях на круизен кораб, а в действителност никога не съм била на такъв, но както и да е… Пришълецът беше на борда, а ние всички се събрахме заедно и се питахме какво да правим. Аз въобще не бях в помощ на останалите и накрая се скрих зад един шезлонг на палубата, като си бях покрила главата с някаква кърпа. В същото време си мислех:“Това май няма да свърши работа, той сигурно ще ме намери“, въпреки че се чувствах напълно в безопасност. Но така или иначе ми се е присънвал само този глупав кошмар.

ДИКТОР: Въпреки че е известна най-вече с напрегнатите си изпълнения във филмите за „Пришълеца“, Сигорни Уивър е играла доста често и ????????????? роли в изненадващо голям брой комедии. Всъщност нейният филмов дебют е в комедийния хит на Уди Алън „Ани Хол“ през 1977 година. 06:54

титри: „Пришълецът“ 3, интервю, 18-05-1992

С. У.: Не мисля, че Уди Алън напълно разбира какво значи самото отношение за всички актьори, които работят с него. Той е човек, който винаги прави нещо напълно необикновено, надхвърляйки себе си… И в тази връзка, напомних му, че той ми беше предложил работа преди много много години, но все пак бих се радвала отново да работим заедно… 07:17

ДИКТОР: … което не се е случило. Но през 1984 тя започва с различен вид комедия заедно с Бил Мъри в големия хит „Ловци на духове“. През 1988 играе шефката на Мелани Грифит в романтичната комедия „Работещо момиче“, а през 1989 се снима и в „Ловци на духове“ 2.През 1993 тя отново ни шокира с разностранните си таланти, изпълнявайки ролята на Първата дама на САЩ в комедията „Дейв“.

титри: „Дейв“, интервю, 17-04-1993

С. У.: Това е един филм, който те кара да се чувстваш добре. В него става дума за хора, които се надсмиват над системата, и се надяват, че могат да променят нещата. А след това всичко може да започне отново. Моята героиня се влюбва в Дейв, който изглежда ужасно, а аз съм омъжена за него. Всъщност целият филм е една красива приказка.

Аз играя Първата дама, която е омъжена за един ужасен президент, игран също и от Ленърд Коен. Имаме и ужасни семейни отношения – не говорим, не се виждаме, така че всъщност аз си нямам и представа, че мъжът, който е долу в залата, не е моят съпруг. Което е доста забавно. И тогава изведнъж разбирам, че това е някой друг. Объркан съм в чувствата си, но виждам, че той може да се справя добре като президент, и постепенно се влюбвам в него.

ДИКТОР: Както проличава, тя доста добре се е подготвила по история. 08:36

С. У.: За да мога да играя Първата дама се опитах да прочета толкова за съпругите на президентите на САЩ, колкото можах. Сред тях е имало изключителни жени. И в този смисъл е много трудно да се играе роля, съпоставима с истинския живот. Докато се занимавах с книгите по история, прочетох повече за Елинор Рузвелт, за Джаки Кенеди-Онасис, за Патси Никсън.

ДИКТОР: Ролята на Първа дама изисквала и по-близко опознаване на живота в Белия Дом, но това не е била първата и такава възможност. 08:59

С. У.: Спомням си, че бях поканена веднъж на вечеря при Рейгън в Белия Дом, но отклоних поканата. Баща ми тогава ми каза:“Как можа да го направиш?! Поканата от Белия Дом е голяма чест.“

А всъщност аз трябваше да снимам филм, и си помислих, че трябва да отида, за да се запозная с обстановката. Така че накрая все пак отидох. Намирам Белия Дом за удивително красиво място, много е вдъхновяващо… Беше времето около Коледа, и аз наистина почувствах, че този дом принадлежи на целия американски народ, без значение кой го обитава в момента. Поканиха ме на вечеря, и аз много се радвам, че отидох….

ДИКТОР: Въпреки че визитата много ѝ е харесала, на Сигорни не би ѝ се искало да живее там…

С. У.: Не знам точно, аз съм на прицела на общественото внимание само когато е необходимо, а през останалото време съм скрита като всеки обикновен човек. Мисля, че да живееш в Белия Дом, и съпътстващото го постоянно насочване на вниманието на хората, би ми носило не просто умора, би било тежко. А и всичко, през което би трябвало да мина, е, нали знаете… 10:05

ДИКТОР: При снимките на „Дейв“ имало много статисти и изпълнители. Имало дори и политици, които играели самите себе си.

С. У.: Много е хубаво, че тези хора имат такова чувство за хумор. Имам предвид за това, което правят. Всички се присъединиха към общия дух на филма, който е изпълнен с много, много обич към Америка. Радвам си, че дори и Оливър Стоун, който си беше заложил репутацията, се включи в общото настроение. Всички споделяха това чувство за филма, нещо като празнуване, отбелязване на нашата [политическа] Система. Нали знаете, някой беше казал, че Америка е мястото, където всеки може да стане президент, и всеки става. Ето, това е „Дейв“.

ДИКТОР: Въпреки че филмът бил посрещнат много добре на предварителните прожекции, все пак останали известни съмнения преди пускането му по киносалоните.

С. У.: Мисля, че за този филм нямаше значение кога ще бъде премиерата, защото според мен би имал успех във всеки един сезон. Е, надявах се, че няма да излезе заедно с някой голям, скъп и глупав екшън филм. Но нямах съмнения за „Дейв“, защото смятам, че това е много подходящ филм за цялото семейство, и бих го препоръчала на всички без ограничения във възрастта, защото знам, че на хората ще им хареса.

ДИКТОР: Сигорни Уивър се е появявала в класацията на списание „Бокс офис“ неведнъж по време на кариерата си с хитове като „Пришълецът“ и „Ловци на духове“. Но има и една по-драматична страна от нейната работа, филмите „Година опасен живот“ и „Горили в неизвестност“. От малка тя има пристрастия към театъра и ние не трябва да се изненадваме от нейните участия в малки и по-интровертни филми през годините. Ролята ѝ във филмовата адаптация на „Смъртта и девицата“ през 1994 задоволява донякъде тези нейни интереси…

титри: Филмов фестивал „КАН“, 24-05-1994

С. У.: Сценарият ми направи голямо впечатление. Дадоха ми го недовършен и трябваше да работя с една организация за човешки права за известно време. Не знам за новия сценарий, но когато прочетох недовършения… знаете ли… това е изключителен сценарий. Написан е от Рафаел Иглесиас, базиран е на негов роман, който аз така и не прочетох.

ДИКТОР: Сигорни играе ролята на Полина, персонаж на жена, която е преживяла много неприятности в миналото си.

титри: премиера на „Смъртта и девицата“ 18-12-1994

С. У.: Преди 15 години тя е била в затвор, измъчвана и изнасилвана от човек, чието лице така и не е успяла да види. И една вечер съпругът ѝ се прибира с някой, в когото тя разпознава човека, изнасилвал я в затвора. И тя решава, че след като е живяла 15 години с този кошмар, най-накрая трябва да направи нещо. Това е една много тежка история.

Мисля, че най-трудното за моята героиня е, че нейният съпруг не ѝ вярва, не я изслушва, не говори с нея за това нито веднъж през тези 15 години. И ако има нещо по-трудно от затвора, това е…

ДИКТОР: Натрупала опит от филмите с „Пришълеца“, нейните драматични възможности създават нови окраски на разказа…

С. У.: Прекарах много време, работейки точно над това. Защото е очевидно, че аз, за щастие, никога не съм преживявала това, което тя е преживявала. Така че това беше най-голямото предизвикателство на ролята – да намеря източници, за да създам образа ѝ. Забавното е, че някои твърдят, че тя е много физична, много земна личност. Ами, да тя наистина е такава, земна, физична, но това е преди тази нощ на възмездието, когато тя вече не е. При което обаче не може да си каже, че е и интелектуална личност. Може би отговорът е някъде по средата. Но при всички случаи тази нощ тя е задължена да бъде земна.

Мисля, че е много важно какви плодове ще даде гневът ти по време на живота ти. Разбира се, аз използвам целия си гняв и емоции… Това е предизвикателството, защото мисля, че наистина си на ръба, когато играеш роля като тази. Почти постоянно си мисля, че това е най-голямата роля, която съм играла някога. И почти изпитвам съжаление всеки път, когато завършим някоя сцена, защото истински харесвам работата си. Това е много полезен опит.

ДИКТОР: Опитът включва преди всичко сработване с известния режисьор Роман Полански…

С. У.: Той е невероятен! Работила съм и с други „странни“ режисьори, но той е различен, научих много от него, и мисля, че това е най-добрия режисьор, който бихме могли да намерим за този материал. Той го направи толкова елегантен, зловещ, сложен, и в същото време занимателен филм. А това в основата си е история за човешките права. Истинският живот трябва да се наблюдава и доразвива, точно както го прави той, така че наистина научих много от него. Страшен е!

РОМАН ПОЛАНСКИ: Мисля, че трябва да го държиш ето така… Не идвай прекалено близо с това, искам просто да се види самото оръжие, да се покаже…

С. У.: Но той е също и много внимателен. Разбира се с всеки актьор. И винаги те мотивира с думи и изрази като: „Не го прави за пред камерата, направи го за себе си; не се опитвай да ми покажеш нещо“. Разбирате ли, това може да е много елементарно като подход, но има ефект. Той умее да достига до същината на нещата, има истинско чувство за хумор, дори и при заснемането на този филм, който е доста… Разбира се, ние направихме една трагедия, много провокиращ, много разстройващ, но мисля и много интересен филм.

ДИКТОР: Дъщеря на актриса и на изпълнителен продуцент от телевизията, родена и израснала в Ню Йорк, Сигорни Уивър прекарва детството си в близост до развлекателния бизнес. Тя започва да се занимава с кино заради нещо много по-важно от благосъстояние и успехи…

С. У.: Чувствам, че съм имала късмет. Имам много колеги, чиито родители са имали различен поглед върху нещата, свързани с този бизнес, те просто са искали да влязат в сериалите или каквото и да е там, да успеят, да престанат да се тревожат за това как ще живеят. А моите родители разбрали, че има много течения вътре в самия бизнес, и след като взех сериозно решение да вляза в Драматичната школа, те се почувстваха много по-добре, по-спокойни. Това беше така, защото те знаеха, че дари и да не преуспявах, поне щях да имам тренинга и знанията, които са ми необходими, за да бъда добра актриса.

Мисля, че моите мечти бяха много „реални“, а всъщност и сега някои от тях са такива. Няма голям актьор или актриса, с които да съм израснала, и които да не помня и да не им се възхищавам – Катрин Хепбърн, особено Ингрид Бергман… Но никога не съм си и мислела да навляза в това поприще. Целта на живота ми не беше да стана киноактьор.

ДИКТОР: Сега, когато Сигорни Уивър е филмова звезда, тя често се сравнява с Амелия Еърхарт…

С. У.: Тя [Амелия Еърхарт], е станала много известна, въпреки че всъщност нищо не е направила, просто е била пасажер на самолета, прелетял до Европа. След това всички са я знаели като „първата жена, прелетяла Атлантика“. Мисля, че се е почувствала много зле от това, била измамена в очакванията си. Това е много странна част от живота въобще.

ДИКТОР: Уивър планира един ден да играе на екрана американската художничка Джорджия Оки.

С. У.: Тя е изключителна жена. Имам някои приятели художници, и знам, че това е труден начин на живот в много отношения. Всепоглъщащ, изстискващ начин на живот, имам предвид, че трябва да се отделя страшно много време за работата. Мисля, че само някой, който е живял подобен живот, може да почувства приключението, тръпката да бъдеш точно такъв художник. За мен би било вълнуващо, например… Аз нямам талант да бъда художник, но като актьор мога да изследвам нещата от живота и какво представлява този живот в действителност.

ДИКТОР: Въпреки многото години на успехи, Сигорни Уивър все още се чувства неудобно в центъра на вниманието.

С. У.: Несигурността е нещо, което ме подтиква напред, като гориво. Но все пак мисля, че много от актьорите са срамежливи. Понякога е необходимо да избираш между това да изглеждаш добре или да изглеждаш изплашен… Да се представяш за този, за който хората те мислят, че си. Не е лесно, просто не е лесно… Това е все едно да се преобразяваш изцяло външно.

Понякога начините, по които реагираме, са невероятно интересни. Имам чувството, че съм направила личен напредък в това отношение – да играя ролите по различен начин, пренасяйки все повече и повече от себе си върху моите персонажи. Вълнуващо е да откриеш същността на живота си, да обичаш това, което правиш и да имаш желание да го правиш.

ДИКТОР(мъжки глас): … Мишел Пфайфър, Сюзън Сарандън, Мерил Стрийп… Вие, жените актриси, не чувствате ли помежду си конкуренция?

С. У.: Не, не мисля! Дори е хубаво, когато има много и добри актьори, защото колкото повече сме, толкова повече работа ще има за всички нас. Изпитвам силно уважение и любопитство към това, което правят другите, защото това ме кара да съм решителна, кара ме да търся нови предизвикателства.

ДИКТОР: И тъй като това наистина е така, ние ще продължаваме да следим с интерес напредъка на тази много талантлива актриса.

Надяваме се, че портретът на Сигорни Уивър ви хареса. Благодарим ви, че бяхте с нас, а също така благодарим и на ресторант Инкаунтърс за приятната атмосфера.

Аз съм Сюзън Сена, ще се видим следващия път.

Превод © 1998 Никола Колев

4

Кино портрет на София Лорен

Актьор: Тя е една прекрасна италианка. Направо секс-богиня. Белла София!

Антъни Куин: Според мен тя има това, което някога трябва да е имала и Клеопатра – завладяващо присъствие.

Актриса: Освен че е изключително красива физически, София Лорен е една от най-остроумните и предизвикателни жени на тази планета.

Актьор: Това, в което тя се превърна, разбира се, е уникално. София е единствената международно призната кинозвезда.

Водещ: Вече почти половин столетие София Лорен заслепява публиката си с неземната си красота и земната си чувственост. Но бляскавият живот на София Лорен, изпълнен с международна слава и местно спокойствие, прикрива едно бедно детство и години усилена работа. Нейната истинска история спокойно конкурира която и да е приказка.

Водещ: София Лорен е родена под името София Чиколоне на 20 септември 1934 година, в една благотворителна болница за млади майки в Северна Италия. Майка ѝ, Ромилда Дилани, била прекрасна 20-годишна жена, която мечтаела да стане кинозвезда. Баща ѝ, Рикардо Чиколоне, бил красив млад инженер, който казал на Ромилда, че е филмов продуцент. Това не била първата лъжа, която Рикардо щял да изрече, или на която Ромилда щяла да повярва. Когато Ромилда съобщила, че е бременна, Рикардо отказал да се ожени за нея. И така, след раждането на София, самотната майка се върнала при семейството си в Пацуоли, едно бедно селце близо до Неапол.

Актьор: На тази жена трябва да ѝ е било изключително трудно да отгледа това извънбрачно дете. Но въпреки всичко, отново нейната майка била на линия.

Водещ: Малката София била много болнава и слаба. Съседските деца я отблъсквали не само заради това, че била незаконородена, но също и заради тънката ѝ, слаба фигура. Лепнали ѝ прякора “стуци каденте”, или “клечка за зъби”. За да усложни положението, майката на София продължила връзката си с Рикардо, и въпреки че не били женени, те имали и второ дете, Мария, през 1937 година. Но моралната дилема на Ромилда скоро била засенчена от политическите събития в Италия. Фашисткия диктатор Бенито Мусолини поел управлението на страната, а съюзът му с нацистка Германия въвлякъл Италия във Втората Световна Война.

…Когато британските и американските самолети започнали да бомбардират страната, животът в едно време тихото селце станал адски, храната буквално изчезнала. София и семейството ѝ били прибягнали до изключителни мерки, за да оцелеят.

Актьор: Те живеели в тунели, около тях било пълно с плъхове. Постоянно имало караници и побои. Цялото население било вътре в тунелите.

Водещ: В продължение на почти 5 години София и семейството ѝ се борили с глада и болестите. Те живеели като бегълци, в постоянна опасност от въздушни атаки и близки битки.

Актриса: Мисля, че майка ѝ отчаяно се е опитвала да предпази децата си. Нямало е мъж в семейството, въпреки че бащата е бил там.

Водещ: През 1944 година войната най-после свършила, и Италия приветствала освободителните армии. Имало голяма нужда от доставки на храна и лекарства. Но въпреки че в Пацуоли животът постепенно се нормализирал, спомените за войната продължавали да съществуват още дълго време.

…Вече 11-годишна, София намерила изход в новия киносалон в града. Цели дни стояла тя в тъмното и гледала поредици от американски филми, които били пристигнали в Италия. Най-много обичала романсите, често с Кари Грант и Тайрън Пауър. Например гледала “Кръв и пясък” 12 пъти! Но това срамежливо момиче било щяло да се промени, и то само за една нощ.

Актьор: Тялото ѝ разцъфтяло, пораснала с десетина сантиметра… Това грозно, отблъскващо момиченце, на което му викали “клечка за зъби”, се превърнало в страхотно ястие в първокласен ресторант. За първи път, когато вървяла по улиците, тя чула как момчетата подсвиркват след нея.

Водещ: Въпреки че майката на София никога не загубила мечтите си за звездна слава, тя разбрала, че невероятната красота на София може да бъде средство за отърваване от бедността. Записала дъщеря си в един конкурс за красота на тийнейджъри в един малък град близо до Неапол. Там била необходима поддръжката на цялото семейство.

Актьор: Казали ѝ, че трябва да носи вечерна рокля. Но тя нямала вечерна рокля, и затова баба ѝ свалила завесите от прозорците и ѝ направила рокля.

Водещ: Онази вечер София спечелила 35 долара, три снимки във вестниците, и, което е по-важно, билет за Рим.

…През 1950 година Рим бил столицата на разрастващата се италианска киноиндустрия, а американските кинокомпании използвали италианските студиа за снимки на новите си широкоекранни филми.

…Докато “Метро Голдуин Майер” подбирали актьорите за тяхната епична версия на “Кво вадис”, Ромилда извадила София от училището, за да я запише в кастинга сред хилядите други.

Актриса: Аз бях нещо като майка-дъщеря… Организирайки едното, другото, или и двете… Тогава имаше отчаяна нужда от пари, и участието във филми беше по-лесният начин за печеленето им, отколкото… например да продаваш плодове на ъгъла на улицата.

Водещ: След почти година извънредна работа, София била избрана за модел на поредица от мелодраматични фото комикси, които се казвали “Фунетти”. Нейните изключителни черти и веселия ѝ нрав незабавно я направили фаворитка. Тя дори променила последното си име на “Лазоро”, имайки предвид, че нейната невиждана красота може да съживи мъртвите, също като Лазар.

…Имала късмет, срещайки се с филмовия продуцент Карло Понти, защото това щяло да промени кариерата ѝ, а също и личния ѝ живот завинаги. Поразен от необикновената ѝ красота, могъщият кинопродуцент наредил да се направи екранен тест. Но тестовете на София разкрили, че тя има някак си необикновено екранно присъствие. Операторът се оплаквал от издадения ѝ нос, тромавия ѝ поглед и неграциозни движения на тялото.

Актриса: …Те си мислеха, че София никога няма да пробие, защото е много висока. У нея всичко беше в излишък. Тя беше много красива, но…

Актьор: Казали ѝ: “Вземи една цигара, разходи се из стаята, и се опитай да изглеждаш изкусително!”. Но София не могла да го направи, защото изкусителността ѝ била естествена. И тя не изглеждала добре на екрана, въобще!

Водещ: Но Понти бил убеден, че е открил нещо специално. Продължил да прави тестове и започнал да запознава София с важни хора от филмовата индустрия. В продължение на две години двамата имали страстна любовна връзка. За нещастие 40-годишният Карло бил женен, а италианските закони и римският католицизъм забранявали развода.

Актьор: Тя била изправена пред неприятната възможност да направи това, което някога направила и майка ѝ. А именно въвличане, въпреки че нямала дете, въвличане във връзка с мъж, който нямало да се ожени за нея. А в нейния случай омъжен мъж.

Водещ: Вече на 18-годишна възраст, и нарекла себе си София Лорен, тя оцелявала с малки роли в незначителни филми. Но достатъчно, за да може да си позволи едностаен апартамент заедно с Ромилда и сестра си Мария.

Актриса: Сега беше неин ред да играе ролята на майка, и да се грижи за по-малката си сестра. Тя се справяла с огромна щедрост.

Водещ: Но лоялността и усърдната работа на София най-накрая започнали да се отплащат. През следващите две години тя изиграла няколко главни роли в повече от 12 филма, включително “Африка отвъд морето”, “Аида” и “Атила хунът”, където участвала заедно с Антъни Куин.

София Лорен: Дойдох тук, очаквайки да видя просто един завоевател! Но открих мъж, който покори мен!

Антъни Куин: Прекрасно момиче, високо, много красиво… И обсебващо… бях направо под неин контрол… Бях удивен от присъствието ѝ.

Водещ: Но едва в комедийната антология на Виторио Де Сика “Златото на Неапол” София Лорен станала звезда.

Актьор: Страхотна е, нали!

София Лорен: Мислите си само за едно…

Водещ: Продуциран от Карло Понти и неговият дългогодишен партньор Дино Де Лаурентис, във филма актрисата трябвало да играе едно много секси неаполитанско момиче, което продава пица.

София Лорен: Връщат се! Хайде, стига толкова! Остави ме!

Актьор: Неаполитанците са малко по-различни от останалите италианци. Защото неаполитанците са много силни индивидуалисти и много страстни.

Актьор: Тя и Де Сика имаха някаква тайнствена връзка помежду си. Беше почти интуитивно това, което той искаше да направи, и това, което тя правеше. Де Сика някак си започна да ѝ втълпява коя е всъщност тя пред камерата. И това беше началото на голямата поредица от филми на София Лорен…

Водещ: Критиката приветствала нейното уверено комедийно изпълнение, и след пускането на филма името София Лорен станало добре известно в Италия.

Актьор: Вижте я само как върви надолу по улицата, изпълнена с живот, блузата ѝ е леко разтворена, бедрата ѝ се полюшват, а хората по улицата само я гледат как минава, и си казват: “Ето я новата и вълнуваща истина! Тя може да те накара да повярваш в света! Иска ти се да я осиновиш…”. Да, и ние това направихме… прегърнахме я…

Водещ: Италианската преса определила 1955 за година на София. Имайки направени 36 филма, скоро 21-годишната актриса надминала Джина Лолобриджида като кино кралица на Италия. Но успехът на София в Италия бил само първата стъпка по пътя ѝ към славата. Тя и Карло щели да покорят света. А за да спечелят, следващата им стъпка щяла да бъде Холивуд.

Водещ: През 1957 година, докато София учела английски с частен учител, Карло Понти се опитвал да урежда срещи с американски режисьори. Един от тях бил Стенли Крамър, който тъкмо приготвял неговият епичен испански “Престъпление и страст”.

Актьор: Карло беше подготвил среща с Крамър, и да предложи някакво заплащане за нея, което би допаднало на Стенли. Щеше да спомене, че тя говори английски… щеше да се опита да я вкара в този филм.

Водещ: Но Крамър, след като видял изпълнението на София в наскоро пуснатият “Жена на реката”, вече бил съгласен, че неаполитанската красавица е перфектния избор за главната роля.

Актьор: Стенли Крамър се появи и каза, че иска да наеме София Лорен. Предложи ѝ 200 000 долара, при което разбира се, Понти се поколеба в продължение на около 20 секунди, а след това прие.

Водещ: Но въпреки че английският диалог бил труден за София, партньорът ѝ във филма Кари Грант предложил частни уроци.

София Лорен: Оставам с него!

Актьор: Искаш да кажеш, че ще живееш с него? Но ти не го обичаш! Това е евтина постъпка!

Водещ: Скоро известния екранен идол открил, че е влюбен до уши в неговата екзотична партньорка.

Актриса: Ако ти си просто една малка “клечка за зъби” от Пацуоли, а главният герой във филма е Кари Грант, това спокойно може да се нарече приказна история. А и как да не се влюбиш в този очарователен принц. Очевидно!

Водещ: Когато Грант предложил брак, верността на Лорен към Карло Понти била подложена на изпитание като никога преди. Тя много обичала Карло, но била обезпокоена от неговата невъзможност заради законите да се ожени за нея. Объркана и несигурна, тя се възползвала от възможността да пътува до Гърция. Там тя участвала заедно с Алън Лад във филма на “Туентиът Сенчъри Фокс” “Момче върху един делфин”.

София Лорен: Ще ти покажа нещо!

Актьор: Познавам те! Сигурно си намерила нещо! Голямо съкровище!

София Лорен: ДА!

Актьор: На възраст стотици години!

София Лорен: Откъде знаеш?

Актьор: Всяка година овчари и рибари, идват в Атина и разказват истории за статуи, съкровища…

София Лорен: И така, значи не искаш да слушаш! Добре!

Актьор: И така, настаниха ли те удобно! Погрижиха ли се за теб?

София Лорен: О, дори прекалено! Направо ме заключиха тук! И без повече въпроси, а?!

Актьор: Добре! А сега, въпросът ми е… Ако аз осигуря екипаж и екипировка за гмуркане, ти ще можеш ли отново да намериш същото място?

Водещ: Филмът имал само частичен успех, но представата за това как Лорен излиза от Егейско море, като при това не носи нищо повече от една мокра риза, станала истинска сензация в Америка, тъй като сексуалните табута започнали да се разбиват едно по едно. Същото станало и с продукциите, които не допускали секса на кино екраните. Най-новите европейски филми запознавали хората с вълнуващи личности, като например Бриджит Бардо и Анита Екберг.

Актьор: А ето тук София Лорен играе млада, секси, прекрасна, отчетлива роля. Според мен точно тази представа за италианската жена ѝ спечели много почитатели сред американците.

Водещ: Разбирайки, че София може да стане следващата Бардо, “Парамаунт Пикчърс” подписали с Понти и неговото 23-годишно протеже договор за 4 филма.

…Сега, след като се преместили в Америка, София и Карло можели да живеят открито заедно в къщата им в Бевърли Хилс. Но на София ѝ било много трудно да се приспособи към напрежението на новия си живот. Тя започнала да се чувства неудобно и сковано пред камерата.

Актьор: При първото си посещение, което беше драматично, тя имаше културен шок. Просто се чувстваше като италианска риба в американски води.

София Лорен: Това е моята ферма, това е моят дом, това е моята кухня… Ще правя с нея каквото си искам… А горе е моята спалня…

Водещ: Американският филмов дебют на София в Желание под брястовете” бил критическо и финансово разочарование. Но в “Яхтата”, режисиран от Мелвил Шейбълсън, София Лорен отново се събрала с Кари Грант, и искрите помежду им “нагорещили” екрана…

Актьор: За мен беше очевидно, че всичката тази естествена енергия не е повече от това, което мога да я оставя да покаже, или от това, което тя наистина е…

Актьор: Поздравления! Том, току що ни казаха… Колко дължите за къщата?

Актриса: Не бъди глупав, как ще живеят там, след като са женени!

София Лорен: Женени?!

Актьор: Тъкмо щях да ти кажа!

София Лорен: Моля те, ще ми окажеш ли честта да отидеш право в ада!

Актьор: Фелиция!

София Лорен: Щом казвам, че не ме е грижа, значи наистина е така!

Водещ: Страхувайки се, че отношенията на София с Кари Грант може да се окажат края на професионалните и личните им отношения, Карло Понти предприел агресивни стъпки, за да прекъсне своя безкраен брак. След като намерил възможност в мексиканските закони, Карло наел адвокати, които да осигурят развода му, а също и сватбата му със София на 17 септември 1957 година. Въпреки че било трудно да се получи точно сватбата, за която София мечтаела, всичко било законно. След 7 дълги години двамата най-после можели да се прегърнат като съпруг и съпруга. Но сватбената радост на Понти била доста кратка, защото когато думата за годежа била дадена на Италия, се получило най-голямото изригване от Везувий насам. Ватикана порицала София и Карло като “скандални грешници” и двойката била обвинена в двуженство. Страница след страница италианските вестници публикували остри писма, критикуващи двойката.

Актьор: Те събраха общественото неодобрение, защото в такава католическа страна подобно действие се смята едва ли не за богохулство, и то в смисъл, че бракът се е превърнал в игра, в някакво премеждие.

Водещ: Принудена да избира между съпруга и родината си, София предпочела да остане с Карло в Съединените Щати, и да изпълни останалата част от нейния договор с “Парамаунт”. Тя станала заложница на работата си.

Актриса: Знаеш ли какво казал той? Напомняш му на черна котка, която започва да мърка, когато той дойде.

София Лорен: Стига си измисляла романтични глупости! Кажи му да си намери някоя, която ще е омъжена за съпруга си, докато не легнат заедно в гроба. Кажи му да си намери някоя, която все още има малко добро сърце!

Водещ: В следващия ѝ американски филм, драматичния романс на Мартин Риц “Черната орхидея”, тя отново играла с Антъни Куин. Там тя играе угнетена италианска вдовица на средна възраст, и показала една своя страна, която публиката никога не била виждала.

Антъни Куин: Тя направи прекрасна роля… Превъплъщението е това, което тя умее най-добре. Спомням си как танцувахме заедно… Беше прекрасно. Някак си много по италиански. Начинът, по който жената те държи, когато танцувате, начинът, по който докосва тялото ти, и по който се движи заедно с тебе в ритъма. Различно е от този “разделен” начин на танцуване на американците.

Водещ: Следващият ѝ филм, “Такава жена” на Сидни Лъмет, София показала зряла и откровена сексуалност. Ролята ѝ била на любовница на богаташ, която се влюбва в един бедняк, игран от Таб Хънтър.

София Лорен: Достатъчно голям ли си, за да можеш да пиеш?

Таб Хънтър: Достатъчно голям съм за всичко!

Таб Хънтър: По онова време правехме филми, които бяха леки и пухкави, като един голям млечен шейк. Според мен американската публика, а разбира се и американските режисьори все повече и повече се притесняваха, че хората искат истински лица и истински ситуации. София определено чувстваше това, тя беше много земна жена.

Водещ: През 1959 филмовият фестивал във Венеция изненадал София с номинация за най-добра актриса на годината за изпълнението ѝ в “Черната орхидея”. Заради отношението на италианската преса към нея, тя отказала да присъства на церемонията. Но когато Карло настоял, и я уверил, че ще осигури полицейска защита, тя неохотно се съгласила.

Актьор: Под влияние на Понти тя се върнала, но очаквала че всичко ще е отминало.

Водещ: Когато нервната 25 годишната жена най-накрая пристигнала във Венеция, тълпи от почитатели я приветствали. Оскърблението, нанесено ѝ преди по-малко от две години от имащото гласа малцинство, било заменено от обожаващо я мнозинство.

Актьор: И за нейно най-голямо учудване, тя била приветствана като кралица София. Тя била обичана, била призната, получила опрощение от цялото население на Италия, което ходело на кино. За нея това било триумф.

Водещ: След като София спечелила наградата за най-добра актриса на фестивала, тя вече била постигнала всичко, което Карло и майка ѝ са мечтали някога. Но личните мечти на София за брак и семейство все още били далеч. Заради италианския закон мексиканския брак на Понти бил анулиран, и семейството било принудено да живее в отделни къщи, след като се върнали в Рим.

…За всеки друг това би изглеждало като отслабена връзка… за всеки друг, освен за София.

…През 1960 година режисьорът Виторио Де Сика обявил плановете си да даде на София ролята на дъщеря на италианска селянка, бореща се да оцелее в ада на Втората световна война. Но когато италианската кинолегенда Ана Маняни била определена да играе майката на София във филма, режисьорът бил изправен пред проблем.

Актьор: Ана не искаше София да играе дъщерята. Според това беше защото тя чувстваше, че София ще я засенчи.

Водещ: Де Сика изненадал всички, като предложил на София ролята на майката, въпреки страховете на 26-годишната актриса, че не притежава зрелостта и дълбочината, които били необходими за ролята. Но Де Сика знаел, че детството на София ѝ е дало най-доброто възможно обучение.

София Лорен: Розета! Розе… О, Боже мой, тя ще умре! Аралдо, донеси ми малко вода!

Актриса: Тя беше само на 26 години, когато изигра тази роля, като вложи истинност, трагедията на войната беше предадена с такъв финес, който трябва да е дошъл все отнякъде.

София Лорен: Розета… Сладко мое ангелче…

…Знаете ли какво направиха тези “герои”, които вие командвате? Знаете ли какво направиха вашите велики войници в светата черква, пред очите на Светата майка? Знаете ли?

Актьор: Мир! Мир!

София Лорен: Да, мир! Прекрасен мир! Вие разрушихте малката ми дъщеря завинаги. Сега тя е по-зле от мъртвец! Не, не съм луда! Не съм луда! Вижте я! Вижте я и ми кажете дали съм луда!

Актриса: Де Сика имаше “ключа” към София, той знаеше как да получи това, което тя може да даде. А той само ще и подшушне нещо, или ще ѝ направи знак. И аз ѝ казах: “София, ти си прекалено млада, за да играеш ролята на майката!”. А тя ми отговори: “Аз изиграх ролята на моята майка! И плаках заради нея!”.

Актьор: Точно така, красавице, пей!

Водещ: “Чочарка” имал огромен международен успех, и София Лорен била определена като наследница на Ана Маняни.

Актьор: За едно младо и секси момиче като София не беше лесно да бъде майката на детето в една толкова драматична роля. Но това била съвършената комбинация между Де Сика и София. Получи се сензационен филм.

Водещ: Изпълнението на София ѝ донесло и Наградата на Британската Академия, и Наградата на Кино фестивала в Кан. Но тя се развълнувала най-много, когато получила номинация за “Оскар” за най-добра актриса. Убедена, че няма шансове да спечели, София пропуснала церемонията, и си останала в Италия. Но в 6.45 сутринта на 10 април 1962 година тя била събудена от едно телефонно обаждане от стария ѝ приятел Кари Грант. Тя била тази, която е първа е спечелила “Оскар” за чуждестранен филм.

Водещ: А сега, огромна радост в Италия, където прекрасното изпълнение на тази жена я направи победителка. Тя споделя радостта си заедно с режисьора Де Сика, майка ѝ и съпруга ѝ.

Актриса: Тя казваше: “Мама миа! Мама миа! Спечелих!” Не можеше да повярва!

Актриса: Това било отвъд най-смелите ѝ мечти.

Водещ: С всеки следващ успех София Лорен се доказвала като актриса с удивителна дълбочина и сложност. Освен това тя доказала, че може да бъде и нещо повече, играейки любими жени в поредица от голямобюджетни исторически драми. Продуциран от Самюъл Бронстън и режисиран от Антъни Ман, “Ел Сид” станал един от най-впечатляващите филми на десетилетието.

София Лорен: Няма ли да ме вземеш със себе си?

Чарлтън Хестън: Не… Нямам къде да те отведа!

София Лорен: Обичам те, Родриго!

Чарлтън Хестън: Тя притежава една почти легендарна, средновековна, митична красота, която идеално подхождаше за ролята на Шамен, жената на Сид. Това послужи много добре във филма.

София Лорен: Ти изкупи честта си с моята мъка!

Чарлтън Хестън: За мен нямаше друг начин. Мъжът, който си избрала да обичаш, щеше да направи същото, което и аз…

София Лорен: Защо дойде, Родриго? Мислиш, че жената, която ти си избрал да обичаш, може да направи по-малко от теб?

Чарлтън Хестън: Но любовта ми няма да умре!

София Лорен: Убий я!

Чарлтън Хестън: Ти я убий!

Водещ: Но снимките в испанската провинция не били лесни за неаполитанската актриса.

Чарлтън Хестън: Това бяха много трудни снимки. Цялата ѝ роля е снимана навън през зимата. Дори имаше една сцена, в която се предполагаше ние да прекараме нощта в една овчарска колиба. София носеше само една вълнена рокля, без никаква горна дреха. Казах на Антъни Ман: “Аз замръзвам, а съм израснал в Мичиган! Не забравяй, че София е израснала в Неапол!”. Но тя никога не се оплакваше.

Водещ: “Ел Сид” имал голям касов и критически успех. Скоро след това София отново работила с Антъни Ман за също толкова епичния “Падането на Римската империя”. Но за нейните почитатели било очевидно, че ролите ѝ, изпълнени на английски език бледнеят в сравнение с италианските ѝ филми.

София Лорен: Любовта ми е точно толкова силна, колкото си мислех, че ще бъде! Не бих могла да живея без теб!

Актьор: Истинската дарба на София е да представя тези италиански жени, с които тя се идентифицира. Там имаше спонтанност, която никога не се появяваше в американските ѝ филми. София умееше да изразява тази неаполитанска възхитителна честна представа за хората, и дори и никога да се идвал в Италия, а просто да си седиш в киното, имаш чувството, че си там, с нея.

Водещ: Надявайки се да повторят успехите от тяхната предишна работа, София, Карло и Виторио де Сика започнали да планират серии от нови проекти. През 1963 година София работила заедно с неаполитанеца Марчело Мастрояни във филма “Вчера, днес и утре”, една комедия в три епизода, където нейната многостранна дарба и игрива сексуалност била използвана повече от всякога.

…Въпреки че София и Мастрояни и преди били работили заедно, точно с този филм те се утвърдили като романтично екранно дуо, невиждано никога преди.

Актриса: Тя е неаполитанка, пълна с живот, щастие… А Марчело беше много мързелив. Но заедно бях прекрасна двойка…

Актриса: Когато тя и Марчело Мастрояни работят заедно всичко е възхитително, защото изглежда като че ли те двамата свирят една и съща мелодия… Прекрасно е!

Актьор: Имам предвид особено онзи момент, когато Марчело е в леглото, а тя се съблича пред него.

Водещ: По време на снимките 29 годишната София била приятно изненадана да научи, че е бременна. Но след три и половина ужасно трудни месеца, кино звездата била отведена бързо в болница и загубила бебето. Още веднъж София намерила утешение в усилената работа. Отново се сработила с Де Сика и Мастрояни в “Брак по италиански”, и получила втора номинация за “Оскар”.

Водещ: Това е София Лорен в нейната най-добра, най-страхотна, неустоима, непредвидима роля.

Водещ: Сега София била любима актриса на целия свят. Имала заявки от десетки големи киностудии за престижни проекти, включително “Арабеск” с Грегъри Пек, и “Графинята от Хонг Конг”, написан и режисиран не от друг, а от Чарли Чаплин.

…”Юнивърсъл пикчърс” е горда да представи най-вълнуващия филм на десетилетието – “Графинята от Хонг Конг”!

Водещ: Във филма участвали Марлон Брандо и Типи Хедрин. София смятала режисирането на Чаплин за толкова приятно и забавно, колкото и това на Де Сика.

Актриса: Чарли изиграваше всеки персонаж. Той стана София Лорен, превърна се в персонажа на Марлон Брандо. Беше направо зашеметяващо да гледаш промените в личността и възможностите на игра на този човек. София имаше прекрасни отношения с него.

Водещ: Но въпреки звездния си актьорски състав и знаменития си режисьор, “Графинята от Хонг Конг” бил критически и търговски провал.

Актриса: Бяха се приготвили това да бъде един от най-големите филми на всички времена. Разбира се, все пак това е последния филм на Чарли Чаплин. Но всъщност това стана просто един малък филм.

Водещ: Разочарованието на София било облекчено от една хубава промяна в нейното семейно положение. Макар и все още преследвани от строгите закони за развода в Италия, Карло, съпругата му Джулиана и София сега станали френски поданици.

Актьор: Смятате ли да се омъжите скоро, госпожице Лорен?

София Лорен: Надявам се скоро!

Водещ: Скоро след това Карло и Джулиана се развели, и с малка гражданска церемония в покрайнините на Париж, на 19 април 1966, 31-годишната София Лорен станала госпожа Карло Понти за втори път. Но този път бракът им щял да бъде признат в Италия, и никога вече София нямало да бъде преследвана от призрака на закона.

…След като вече 5 години била най-обичаната актриса на света, тя станала свободна в избора си да живее с мъжа, който обича, и с когото искала да има собствено семейство.

Водещ: През 1967 София преживяла втори, още по-болезнен аборт, който вкарал иначе спокойната актриса в дълбока депресия.

Актриса: Мисля, че тогава тя в най-голяма степен се приближи към това да загуби посоката си. Наистина беше объркана, толкова много искаше да има дете.

Водещ: Докторите я предупредили, че може и да не преживее още една провалена бременност, а любящият ѝ съпруг не желаел да поема каквито и да било рискове. Но когато София чула за един швейцарски доктор, който правел чудеса в подобни случаи, тя смело заченала отново.

Актьор: Тя се обади на Карло, който беше на снимки. Той пребледня, и каза: “Боже мой, не мога отново да преживея това! Моля те, кажи ми, че не е вярно!”

Водещ: Професор Юбер Де Лотвил провел продължителни изследвания, и след като открил хормонална недостатъчност, предписал на София ежедневни инжекции. Освен това той ѝ наредил да пази леглото през всичките 9 месеца. Почитателите ѝ от цял свят следели събитията, и празнували, когато на 29 декември 1968, София най-накрая дала живот на Карло Юбер Леоне Понти. Рекорден брой от 450 репортери от цял свят се събрали, за да видят детето.

Актриса: Това напълно промени живота ѝ, защото приоритети ѝ се промениха. Това, което преди беше от първостепенна важност – кариера, усъвършенстване на таланта, сега вече остана на заден план. Бебето се превърна в най-важното, а кариерата можеше да почака и за после…

Водещ: За да може да се грижи за сина си, София се ограничавала до не повече от 1-2 проекта на година. Но докато снимала епическият мюзикъл “Човекът от Ла Манча” с Питър О’Тул през 1972, Лорен открила, че отново е бременна. Оставяйки се отново под грижите на Де Лотвил, 38-годишната актриса отново дала живот на втория си син, Едуардо, на 6 януари 1973.

Актриса: Беше чудесно за София да има тези две деца. Тя живееше, за да ги възпитава. Вече не ставаше въпрос за нея, а единствено и само за децата ѝ. Освен това къщата, готвенето…

Водещ: През 1975 година София отново играла с Марчело Мастрояни във “Един специален ден”, филм за една самотна домакиня и един хомосексуалист.

София Лорен: Върви си, моля те!

…Казах “моля те”!

Трябва да си вървиш!

…Преди, когато ме прегръщаше, бях по-ядосана на себе си, отколкото ти…

…защото…

…Защото винаги след онази сутрин, гледах все към теб!

Водещ: Това бил следващият ѝ международно аплодиран успех.

Актриса: Ако “Чочарка” беше филма на нейната младост, то “Един специален ден” е филма на нейната зрелост.

Водещ: Влизайки в своята зрелост, и играейки във филми само от време на време, София се присъединила към президента Джими Картър в неговата кампания срещу насилието над деца. През 1979 година тя написала автобиографията си “Да живееш и да обичаш”, която се превърнала в бестселър. И дори играла във филм, струващ повече от милион, описващ нейната житейска история.

София Лорен: Тя направи единственото нещо, което можеше да се направи в този филм, и то е, че изигра ролята на майка си. И то доста добре… Тя се премени като майка си в този филм.

Водещ: Но продуцирането на телевизионен филм предизвикало разцепление между София и майка ѝ. Ромилда ядосана се върнала в Италия, кълнейки се, че никога няма да проговори на дъщеря си.

…За да станат нещата още по-лоши, италианското правителство обвинявало София и Карло в незаконно прехвърляне на милиони долари извън страната. За да се върне в Италия и да се сдобри с майка си, означавало за София по всяка вероятност да бъде вкарана в затвора, но това било риск, който тя чувствала, че трябва да поеме.

Актьор: София се върна и реши, че не може да бъде отделена от Италия, че няма намерение да завърши живота си като бивша патриотка. Ето защо тя се върна и се изправи очи в очи с проблемите.

Водещ: Тя е арестувана, и намерена за виновна за укриване на данъци, след което правителството изпратило София за един месец в затвора.

Актриса: Това беше една жена, изплашена от факта, че ще бъде вкарана в затвора, както би бил и всеки друг. Беше ужасена…

Водещ: След като прекарала само 17 дни, София била освободена, всички обвинения от Понти били свалени, а Ромилда и София се сдобрили.

София Лорен: Ако трябва да платиш такава цена, за да можеш да видиш семейството си, племенницата си, да видиш собствената си страна, и накрая да си върнеш усмивката на лицето, мисля че може да се направи, дори и да си страдал много.

Водещ: Това било драматичния завършек на една от най-големите приказки на всички времена.

…В началото на 80-те София Лорен се превърнала в един нов вид секс-символ. Тя доказала, че една зряла, красива жена може грациозно да си проправи път към средната възраст и отвъд.

Мисля, че като остаряваш, това няма нищо общо с това да си секс-символ. Според мен човек или е роден като секс-символ, или не. Това няма нищо общо с възрастта.

Водещ: През 1991 година Холивуд оказа най-големия комплимент в кариерата на София. Тя получи специална награда на Академията. Този път почитайки нейния принос за киното. Това било голям успех…

София Лорен: Да вземеш втори “Оскар” в кариерата си, и всичко това, което ти минава през ума – защо си я получила, защо са ти я дали, амбицията, отдаването, жертвите, които правиш… Мисля, че това е най-прекрасния момент в живота ми. Никога няма да го забравя. Никога! Никога!

Водещ: През 1992 година София получила назначение като посланик на добрата воля към Обединените нации. Младото момиче, което се грижело за семейството си по време на тежкото време след Втората световна война, сега насочвало вниманието си към кризисните райони в Сомалия и Кения. Но София все още не била готова да отстъпи короната си на една от най-красивите и обичани актриси на света. През 1994 година тя се появила с нейния възлюбен Марчело Мастрояни във филма на Робърт Олтман “Прет-а-порте”. Известното дуо просто откраднало шоуто от останалия звезден състав. Малко по-късно тя се появила в ролята на обект на чувствата на Уолтър Матау в хитовата комедия “По-сърдити старчета”.

Актриса: София избира… Тя решава… Нещата, които са ѝ били предложени наистина са били интересни, но тя не е била безразсъдна. Тя обожаваше ролята си в “По-сърдити старчета”, защото там имаше толкова много хумор.

Актьор: Знам какво си е помислил Уолтър: “Да ми платят, за да правя любов със София Лорен на моята възраст!” Защото тя все още е секс-символът, и каквото и да става около нея, това няма нищо общо с възрастта ѝ…

Актриса: Мисля, че тя е жена на всички времена. Тя е олицетворението на женствеността. Тя е жена, съпруга, майка… Тя е всичко! Всичко, което ние искаме да бъдем!

Водещ: Във времена, когато нищо не изглежда вечно, София Лорен е стожер на сигурността. Нейният успешен брак, продължителната ѝ кариера, и неподлежащата ѝ на времето красота предполагат, че е възможно човек да получи всичко. А историята на нейната борба от дълбините на бедността до висините на международната известност продължава да ни вдъхновява.

Не е ли величествено… Вижте какво може да направи някой, който не е имал абсолютно нищо… Вижте колко много е успяло това красиво момиче! А тя е и страхотен пример за подражание…

Актьор: Тя винаги оцелява и е страхотен човек! Тя е феномен!

Антъни Куин: Когато тя играе, оставаш без дъх! Тя величествена, прекрасна!

Чарлтън Хестън: Имам идея да сложа един неин портрет на тавана! Тя е една от най-забележителните актриси, с които съм работил! И е доста необикновена жена.

Превод: Никола Колев

Текста чете: Силвия Грозева

11

11

Кинопортрет на Джейми Лий Къртис

Джейми Лий Къртис: Животът ми е застрахован за един милион долара. Съвсем сериозно, не се смейте!

…това искам да е заглавието на книгата ми – “Не само красива, но И умна”.

Водеща: Телевизионната и кино публика с интерес наблюдават тялото и интелекта на Джейми Лий Къртис в действие – при такива успешни филми като “Риба, наречена Уанда” и “Истински лъжи”. В следващия половин час ще я видим в много добро настроение в “Кино портрети” с Джейми Лий Къртис.

<шапка>

Водеща:Здравейте! Добре дошли в Кино портрети” с Джейми Лий Къртис. Аз съм Елинър Мондейл и днес се намирам в най-страхотния хотел в цялата вселена, “Шато Мармон”, за да си поговорим за едно от най-страхотните момичета в Холивуд – Джейми Лий Къртис. Нейният талант и обаяние, и нека да го кажем, нейната невъздържана сексуалност, карат почитателите ѝ да искат още и още. Но семейство Къртис не е чуждо в Холивуд, и както знаете, то никога не е напускало Лос Анджелис. Останалото са само специални ефекти.

…Джейми Лий Къртис е родена на 22 ноември 1958 в Лос Анджелис. Тя е дъщеря на известните филмови звезди Тони Къртис и Джанет Лий.

Д. Л. Къртис: Много ми беше трудно да израсна с представата, че родителите ми са звезди. Отраснах в една много странна среда – баща ми караше “Ролс Ройс”, и разбира се като човек на изкуството, той обичаше колите както и всички други хора харесват хубавите коли. Това е само едно от нещата, които той харесваше. Детството си прекарах в Бенедикт Кейниън, тук в Лос Анджелис, в къща, много приличаща на ферма. Имаше едно магаре в двора точно до входната врата. Пътят, който минаваше пред къщата, беше мръсен и кален. Майка ми караше… един момент да се сетя… караше Кънтри Скуайър Стейшънуей. Имам предвид, че това винаги ме е затормозявало – да се боря с представата на хората, че артистите са много богати. Разбира се, актьорите, особено в днешно време, са много, много състоятелни. Ние правим повече пари, отколкото много от хората. Но има и не малко хора, които правят повече пари от нас. Странно е, защото аз нямам спомен да съм водила кой знае колко бляскав живот. Спомням си друго – играех си навън с магаренцето Джени. Наистина! Ходех на училище тук, в Лос Анджелис. Всички носехме униформи, понеже бяхме в католическо училище. Не виждам никакъв блясък и удоволствия, или нещо подобно, в живота, който съм водила.

Водеща: Джейми Лий избрала актьорството като свое житейско поприще. Направила филмовия си дебют през 1978, играейки ролята на тийнейджърка от предградията в хорър-трилъра “Хелоуийн”. Ироничното е това, че една от най-известните роли на майка и е тази на жертва на психопата-убиец Норман Бейтс в сцената под душа на филма на Алфред Хичкок “Психо”.

Д. Л. Къртис: Гледайки назад към тези стари филми, смятам, че те са не само трупане на опит. Все пак не забравяйте, че тогава бях просто едно младо момиче. Това беше просто правене на второстепенни филми, а не нещо луксозно.Представете си група хора, които просто отиват и снимат един филм възможно най-бързо и най-евтино. Това е един вид опит, който си струва да придобиеш – горе-долу добре платена и не луксозна работа, в която не е нужно да вникваш, защото не е чак толкова трудна. Работихме много усърдно, като снимахме “Хелоуийн”. Това все пак беше първия ми филм, бях на 19 години, и си мислех, че ми се е случило едва ли не най-важното нещо в живота.

Водеща: След поредица от филми на ужасите, Джейми си спечелила прякори като “Кралицата на писъка”, но после се обърнала към романтиката, снимайки драмата “Любовни писма” през 1983. През същата година публиката видяла и блестящото ѝ изпълнение в комедията “Размяна на местата”, където играе заедно с Еди Мърфи и Дан Акройд. През 1985 Джейми Лий участва заедно с Джон Траволта в “Съвършен”, където изпълнява още една секси роля. Всички забелязали физиката, и по този начин тя си спечелила още едно прозвище – “Тялото”.

Д. Л. Къртис: Всъщност “добрата ми форма” не продължи много дълго. Някъде към трийсетата ми година престанах да обръщам внимание на тялото си. Помислих си: “Е, какво пък, голяма работа!”. Но един ден се погледнах в огледалото и никак не ми хареса това, което видях, затова отново започнах да се грижа за фигурата си.

Водеща: Джейми Лий изпълнява през 1988 главната роля в хит-комедията “Риба, наречена Уанда”. Там участват още Кевин Клайн, Майкъл Пейлън и Джон Клийз, които написали сценария, имайки предвид точно нея в главната роля.

Въпрос: Наистина ли мислите, че Джейми Лий е прекрасна дама?

Джон Клийз: Да, и точно затова написах сценария! Но пък и пет години усилена работа явно си струваха…

Въпрос: Какво ще кажете за Джон Клийз?

Д. Л. Къртис: Много е стар!

Въпрос: А за Майкъл Пейлън?

Д. Л. Къртис: Целува се страхотно!

Въпрос: Ами за Кевин Клайн?

Д. Л. Къртис: Той е луд! И постоянно повтаря: “Да знам, аз съм от Калифорния и знам колко прави две плюс две!”

…Мисля, че това Джон го е измислил, докато е слушал Гершуин! Просто си седял вкъщи, слушал музика и пишел… Но героинята ми е страхотна! Това еточно динамичната жена на 80-те години, не само секси, но и умна!

…Искам заглавието на книгата ми да бъде “Не само секси, но И умна!”. Не знам дали точно това е квинтесенцията на жената на 80-те, не познавам такива жени като Уанда. Не познавам такива хладнокръвни и агресивни жени. Е, предполагам, че има някоя като нея, но не ми се е случвало да се срещна с такава. Смешното е в това, че именно мъжете описват такива жени – хладнокръвни и ужасяващи. Аз самата не съм такава…

…Любимия ми момент във филма е, когато двамата отиват към леглото и се сблъскват по пътя. Наистина умрях от смях, когато Кевин получава оргазъм на екрана. Честна дума, оргазмът и без това е смешен – смешен си винаги, когато губиш контрол над себе си. Така е и при оргазма. Би могло дори да публикувам статия в някое списание за оргазмите. Не, не, кой знае какъв отклик ще има… Но да се върнем на Кевин – това, което той представи на екрана, наистина беше смешно. Трябваше едва ли не да си скрия лицето във възглавница, направо паднах на колене от смях. И забелязахте ли, той започна да прави гримаси на екрана малко след като всъщност свърши. Спира да се движи за момент… Точно този момент съм го гледала много пъти на репетициите, после започва да прави тези смешни мимики с лицето си. Смях се до сълзи, никога преди не бях се смяла така…

Водеща: Мъжът на живота ѝ се нарича Кристофър Гест, актьор и режисьор. Джейми Лий е решила, че той е мъжът на мечтите ѝ, като го видяла на страниците на едно списание.

Д. Л. Къртис: В списанието той беше заедно с още двама души, които изглеждаха съвсем естествено. Но той ми се стори доста привлекателен, и си казах, че ще се оженя за него. Трябваше само да разбера кой е и къде живее, защото никога преди не бях чувала за него. От списанието разбрах само, че е много талантлив и т.н. Обадих се на агента му , оставих си телефонния номер за контакти, но Кристофър така и не ми се обади. През това време ходех с друг, с който по-късно скъсах, защото той търсеше нещо, което очевидно не бях. И така, веднъж отидох на ресторант, а там Кристофър беше седнал на десетина метра от мен. Той ми махна с ръка, аз също. После, като си тръгваше, пак ми махна с ръка – аз също. Явно той знаеше, че аз съм глупачката, която се е обаждала на агента му. Чувствах се много глупаво, задето направих това. На другия ден обаче той ми се обади по телефона и 4 или 5 месеца по-късно се оженихме.

Водеща: Работата на Джейми заедно с Ричард Луис в телевизионната комедия “Всичко друго, но не и любов” ѝ донесли Наградата на Публиката и наградата “Златен Глобус”.

Д. Л. Къртис: Би било лесно да кажа, че съм чакала дълго време, само за да бъде оценена работата ми от хората. Но не съм стояла просто да чакам и да си поглеждам часовника: “Хайде, оценете ме, оценете ме, де!”. Опитвах се преди всичко да си върша работата. И все пак съм много развълнувана. Получих голяма поддръжка от “Холивуд Филм Прес” миналата година за “Риба, наречена Уанда”. С две думи, чувствам се добре! Какво да ви кажа, прекрасно е!

…Да, съпругът ми ще спи на дивана, а до себе си довечера ще сложа статуетката. Няма да си правя никакви сексуални шеги, обещавам!

Водеща: Джейми Лий помоли да ѝ направим една услуга – да зададем на Мел Гибсън един личен въпрос. А след малко ще научите и неговия отговор.

Мел Гибсън: И тя иска да знае как се чувствах, когато я целунах ли?!

………

Водеща: Здравейте! …много ви благодаря! Животът е прекрасен! Аз съм Елинър Мондейл, добре дошли пак в “Кинопортрети” с Джейми Лий Къртис, намираме се в прекрасния “Шато Мармон”. През 1991 Джейми Лий отново работила заедно с Дан Акройд във филма “Моето момиче”.

Д. Л. Къртис: Ние с Дан много си допадаме и винаги сме имали добри взаимоотношения. За мен хубавото е, че и неговия, и моя живот се промениха по един и същи начин – и двамата сме женени от няколко години, и двамата имаме малки деца. Т.е. и двамата имаме еднакво настояще и бъдеще. Преди не беше така…

Водеща: До този момент Джейми вече е осиновила първото от нейните две деца – Ани. Участието на малката Ани заедно с Маколи Кълкин в “Моето момиче” показва същия изразителен език като на Джейми Лий.

Д. Л. Къртис: Когато написах книгата си, и ме попитаха кое е това нещо в живота ми, за което съжалявам, отговорих: “Да бавя деца всеки път, кълна се!” Когато искаш да изключиш нещо от кариерата си, трябва да е точно това, кълна се!

…Да, наистина много често се кълна. Това е част от мен, от личността ми. Не се гордея, но и не се срамувам от това. Просто съм си такава. По-добре да не се опитвам да се променя поради някакви глупави и несъществуващи причини. Приемам, че е част от характера ми, и продължавам да се кълна.

Водеща: През 1992 Джейми участва заедно с Мел Гибсън в романтичната фентъзи комедия “Завинаги млад”

Въпрос: Няма да ви питам, как се чувствахте, когато се целувахте с Мел!

Д. Л. Къртис: По-добре питайте него как се е чувствал!

Въпрос: Да, разбира се, че ще го питаме! Но кажете все пак, струваше ли си? Знаем, че Мел е забавен и добър, но…

Д. Л. Къртис: Да, той е всичко това, което виждаме на плаката за филма. Снимката не би могла да бъде по-добра. Той изглежда точно както трябва – красив, сладък, разбиращ, забавен, романтичен мъж. Мел е всичко това.

Мел Гибсън: И Джейми иска да знае как се чувствах, когато я целунах ли?! Ами, беше много… полезно преживяване. Да, наистина! Тя ми почисти зъбите. След това една седмица нямаше нужда да използвам четка за зъби. Много романтично, не мислите ли!

Водеща: След продължението на комедията “Моето момиче” 2 през 1994, Джейми Лий партнира на Арнолд Шварценегер в големия хит “Истински лъжи”.

Въпрос: В “Истински лъжи” виждаме двете лица на героинята ви. Това двете лица на Джейми ли са?

Д. Л. Къртис: Да, дори мисля, че това ми изпълнение е по-близо двете ми лица, отколкото която и да е от ролите, които съм играла преди. Определено тук съм по-цялостна, но… много по-малко внимание обръщам на това как изглеждам, отколкото в истинския живот. В един момент просто си сменям външния вид. Получава се добро равновесие между двата живота, които живея..

Въпрос: Какво си мислехте, когато разбрахте, че ще работите с Арнолд?

Д. Л. Къртис: Това стана почти като насън. Когато Джим Камерън ми се обади и ми каза за филма, а след това и прочетох сценария, разбрах че Арнолд ще играе, казах: “Добре, харесва ми! Нека да го направим!” Бях се срещала няколко пъти с Арнолд, но не сме си говорили кой-знае колко. А някой дори ми каза, че двамата с него много сме си били подхождали. И аз, и той се набиваме в очи, дразним хората, шегуваме се с тях, предизвикваме ги, но по учтив и любезен начин, а не подло и мръсно. Знаех си, че ще се сработим, и съм щастлива, че наистина успяхме!

Въпрос: Как познавате, когато някой ви лъже?

Д. Л. Къртис: Ами… пенисите им се смаляват!

Въпрос: Прекрасно! А каква беше първата ви кола?

Д. Л. Къртис: Първата ми кола беше Форд Мъркюри Капри, синя, а на номера и пишеше “Дими”. Това беше по времето, когато излезе “Заклинателят”. Тогава много се страхувах, а приятелите ми се подиграваха с мен, като през нощта ми викаха: “Дими, Дими, защо ми причиняваш това?”, а аз започвах да крещя и да плача. Затова и ме нарекоха Дими, а пък аз нарекох така колата си, малък син Форд Мъркюри Капри, модел 1974.

Водеща: Сред гостите на премиерата на “Истински лъжи” беше и бащата на Джейми – Тони Къртис, звезда във филмите “Някои го обичат горещо” и “Голямото състезание”.

Въпрос: Как ви се стори Джейми?

Тони Къртис: Хареса ми! А на вас?

Въпрос: Страхотна е!

Тони Къртис: Великолепна! Много съм развълнуван!

Водеща: Изпълнението на Джейми в “Истински лъжи” ѝ донесе наградата за най-добра комедийна актриса на Американските Комедийни Награди.

Д. Л. Къртис: Не съм се изненадала от нищо! Изненадана съм само от това, че съм тук. Разбирате ли, наистина съм изненадана, че успях, изненадана съм, че дъщеря ми е здрава, въобще изненадана съм от доста неща. Но няма да се изненадам, ако сега някой се втурне към мен и ме сграбчи за гърдите. Дори сигурно ще ми хареса…

Водеща: След малко Джейми ще ни разкаже какво мисли за майките-кариеристки. Може да ви изненада това, което тя ще сподели с нас…

Д. Л. Къртис: Погледнете жените, които си стоят вкъщи, домакините. Аз съм категорично против това!

Водеща: “Когато бях малка, не знаех, че съм момиче. Мама ми каза.” – това са думи от първата детска книжка, написана от Джейми Лий, наречена “Когато бях малка. Спомени от една младост”. Книгата ѝ станала толкова популярна, че е издадена пак с меки корици. Джейми има още една детска книжка, която се казва “Разкажи ми още веднъж за нощта, когато съм се родила”. Тази книга е написана за процеса на осиновяване, защото Джейми Лий е осиновила и двете си деца.

Д. Л. Къртис: Опитах се да напиша книгата от детска гледна точка. Затова вътре има неща като: “Кажи ми защо в твоето коремче не може да порасне бебе и защо някоя друга жена, която е била по-млада, ме е родила, и тя е моя рождена майка, а вие сте ме осиновили и сте станали мои родители.” От моя гледна точка терминът “осиновяване” е нещо, което включва целият живот на детето то момента на раждането му нататък. Да се надяваме, че няма да има случаи на паника…

Водеща: Джейми Лий участва през 1995 в телевизионната адаптация на пиесата “Хрониките на Хайти”. Сега тя ще сподели как е използвала ролята си в полза на феминисткото движение.

Въпрос: Мислите ли, че с ролята си сте допринесли за феминисткото движение?

Д. Л. Къртис: Не, не мисля, че с дори и с кариерата си съм допринесла за нещо, освен може би за подобряване отношението към жените. Не, не и в кино бизнеса. Е, разбира се “Хрониките на Хайти” е една прекрасна пиеса за женското движение. Другите начини за въздействие може и да не са ефикасни. Но това си е чисто забавление.

Водеща: Джейми Лий гледа на себе си като на работеща майка, опитваща се да движи кариерата си и личния си живот. Тя все така избира роли, които ѝ подхождат като майка.

Д. Л. Къртис: Смятам да се завърна на екрана, но да се завърна в абсолютно различен облик, само по начин, подходящ и за семейството ми. Правила съм жертви, както и всички други, понякога. Но според мен не трябва да се жертваш за другите, а за хората, които най-много зависят от теб – децата ти. Жените трябва да поставят семейството си на първо място, а след това да мисля за работа. Нашето общество не гледа на майчинството с уважение. Всички уважават жените, които работя, но никой не уважава жените, които си стоят вкъщи, тях ги наричат просто “домакини”. Аз лично смятам, че жените, които си гледат децата… тези, които биха могли да работят, но поставят децата си на първо място, а след това работата – ето тях наистина уважавам.

Водеща: През 1996 Джейми Лий участва в комедията “Домашен арест”, един филм за действията на деца, които разбират, че бракът на родителите им може да се провали. Самата Джейми много добре знае какво значи това, тъй като нейните родители са разведени. Дъщеря ѝ Ани беше на премиерата на филма.

Въпрос: Харесват ли ти ролите на мама?

Ани Гест: Да, в този тип филми.

Въпрос: Трябва да попитам и вас – каква бяхте като малка?

Д. Л. Къртис: Майка ми постоянно се опитва да ме “приземи”. Тя трябва да е тук някъде, или поне ще дойде всеки момент. Наистина се опитва да ме “приземи”. Но аз много трудно се поддавам на външно влияние.

…Просто винаги бях много упорита и открих как да си помагам сама в това отношение. Толкова много се умилквах на майка ми, че тя накрая забравяше за какво става дума …

Въпрос: Вие като нейна майка какво мислите за премиерата?

Джанет Лий: О, аз не присъствам за първи път на нейна премиера. Много е вълнуващо – нали знаете, че всеки родител се вълнува, когато види как детето му се справя добре и си е избрало професия. Споделям чувствата на всеки родител в това отношение.

Водеща: Ще се видим след няколко минути, а тогава Джейми ще ни обясни как е походила към ролята при продължението на “Риба, наречена Уанда”

Д. Л. Къртис: Аз съм като един истински треньор – влизам, оправям си стола и правя смените в отбора.

Водеща: Здравейте отново! Вие гледате “Кинопортрети” с Джейми Лий Къртис. Казах ли ви вече къде се намираме днес? Красиво е, нали? Шато Мармон! Запишете си го някъде и не забравяйте да го посетите!

През 1996, след като заснела комедията “Домашен арест”, Джейми отново се присъединила към екипа на “Риба, наречена Уанда”. Те направили още една комедия, този път наречена “Свирепи създания”.

Въпрос: Направихте два филма наскоро – “Домашен арест” и “Свирепи създания”. Какво следва2

Д. Л. Къртис: Така… “Домашен арест” вече е направен и излезе по екраните, за съжаление. Той не беше успешен, не получи интереса, който ние искахме да спечели. А “Свирепи създания” е нещо като ремикс на “Риба, наречена Уанда”.

Въпрос: Какво значение има за вас неуспеха?

Д. Л. Къртис: Абсолютно никакво! За щастие научих се на това по трудния начин, в смисъл, че вече съм преживявала голям успех, и той не направи нищо за мен в професионален план, освен че ме направи по-известна. Което пък в личен план малко затрудни работата ми. Аз съм като един истински треньор – влизам, оправям си стола и правя смените в отбора. А после като свърши играта, просто си отивам вкъщи с куотърбека. Съпругът ми е филмов режисьор, разбирате какво исках да кажа с това за куотърбека. Това е друг, различен човек от този, за когото се ожених преди много време. По-добре да покажа книгата…

Водеща: Е, вече сме почти към края на предаването. Но преди да се разделим, ще ви кажа само едно нещо за малката рокличка на Джейми в “Истински лъжи”. В това е и магията на Холивуд. Тази рокличка имала пет различни модела, като всеки бил сменян по време на филма. Всеки от тези модели си имал по три копия – това прави общо 15 рокли. А всяка от тях струвала по 7500 долара! Доста работа за една малка рокличка. С това ви казвам и довиждане! Искам да ви благодаря, че бяхте с нас. Аз съм Елинър Мондейл, ще се видим отново!

<финални титри>

Д. Л. Къртис: Дали съм “корава”?! Не! Едва ли! Аз съм просто една богата обитателка на Бевърли Хилс и съм корава. Това са двете основни неща, които пишат за мен – че съм едно разглезено малко момиченце и че съм корава. Те си нямат и представа за какво става дума. Просто не са ме виждали от “коравата” ми страна, ако въобще има такава. Но досега не съм се тревожила за това! Познавам хора, които са наистина корави! Аз въобще не съм такава…

…не съм безчувствена жена, а просто едно претоварено бяло “маце”, което се опитва да си изкара прехраната… с много костеливо лице…

Превод: Никола Колев

Текста чете: ________________________________

Време: 22′ 00” Превод 1998 Никола Колев

1

1