Desiderata

Go placidly amid the noise and haste, and remember what peace there may be in silence.

As far as possible without surrender be on good terms with all persons. Speak your truth quietly and clearly; and listen to others, even the dull and ignorant; they too have their story.

Avoid loud and aggressive persons, they are vexations to the spirit. If you compare yourself with others, you may become vain and bitter; for always there will be greater and lesser persons than yourself. Enjoy your achievements as well as your plans.

Keep interested in your career, however humble; it is a real possession in the changing fortunes of time. Exercise caution in your business affairs; for the world is full of trickery. But let this not blind you to what virtue there is; many persons strive for high ideals; and everywhere life is full of heroism.

Be yourself. Especially, do not feign affection. Neither be cynical about love; for in the face of all aridity and disenchantment it is as perennial as the grass.

Take kindly the counsel of the years, gracefully surrendering the things of youth. Nurture strength of spirit to shield you in sudden misfortune. But do not distress yourself with imaginings. Many fears are born of fatigue and loneliness. Beyond a wholesome discipline, be gentle with yourself.

You are a child of the universe, no less than the trees and the stars; you have a right to be here. And whether or not it is clear to you, no doubt the universe is unfolding as it should.

Therefore be at peace with God, whatever you conceive Him to be, and whatever your labors and aspirations, in the noisy confusion of life keep peace with your soul.

With all its sham, drudgery and broken dreams, it is still a beautiful world..

Be cheerful.

Strive to be happy.

Взето от тук. Ето го и на български.

Това е заглавието на едно стихотворение, което открих преди няколко години из Нета. Desiderata означава „възжелани неща“, и е множествено число от „desideratum“. Хареса ми, защото мъдро и спокойно наставляваше мен, читателят, как да бъда в мир със себе си и със света, без едновременно с това да ми забранява, да ме упреква, да ме плаши с наказания. По тази причина реших да си го преведа на български и да го сложа на личната си страничка (която тогава се хостваше в geocities.com). По незнайни причини (може би просто не съм проверил както трябва, а и тогава не се интересувах много от права за разпространение) най-отдолу на превода написах, че авторът е неизвестен, датиран е около 1692, а текстът може да бъде прочетен на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ.
Днес по случайност се натъкнах на информация в Уикипедия, която подробно обяснява кой е авторът на това стихотворение и какви са споровете около лицензите и правата за публикуване на произведението. Авторът се казва Макс Ерман (Max Ehrmann), роден през 1872 и починал през 1945.
В крайна сметка се оказва, че някои от копията на стихотворението-есе не са със запазени права и се оказват в „публичното пространство“ (public domain). Дано с превеждането му не съм нарушил нечии права, защото вече не помня къде го намерих (естествено, в електронен вид).

Ето го и в оригинал.

Историята на това стихотворение е изключително интересна.
То е написано от Макс Ерман през 1927 година. Всички права са запазени.

Бавно върви сред шума и припряността, и не забравяй какво спокойствие можеш да намериш в тишината.
Доколкото е възможно, без да отстъпваш, бъди в добри отношения с всички хора. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.
Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или злостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията, а също и на плановете си.
Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско притежание в променливата сполука на времето. Бъди внимателен в работата си, защото светът е пълен с измами. Нека обаче това не те заслепява за истинските ценности – мнозина се стремят към високи идеали; а в живота често има доблест.
Бъди себе си. Най-вече не се преструвай, че обичаш някого. Нито пък бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е така вечна, както и тревата.
Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не се терзай с представи. Много страхове са родени от изтощение и самота. Отвъд здравата дисциплина бъди внимателен със себе си.
Ти си дете на Вселената не по-малко от дърветата и звездите; и имаш право да си тук. Без значение дали ти е ясно или не, без съмнение Вселената ще разкрие плановете си при нужда.
Следователно бъди в мир с Бог, за какъвто и да го приемаш, и каквито и да са стремежите и работата ти, в шумният водовъртеж на живота се помирявай с душата си.
С всичките си преструвки, неблагодарна работа и разбити мечти, светът все пак е прекрасен…
Бъди радостен.
Опитай се да бъдеш щастлив.

Безкрайно заблуден съм бил толкова години… Когато през 2002 го открих нейде из нета, си мислех, че наистина е писано от неизвестен автор, и се намира на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор.