Mostly harmless…

Смях се със сълзи, когато изгледах клипчето по-долу. Много е истинско…

писания ебанье, избори

Това е, което си представям, че ще кажа на следващата цигара, изправила се пред мен в 1/3 ръст от кутията си. Тъй де, вече 5-ти ден не пуша, и си мисля, че е жива загуба за целокупното (пушещо и непушещо) човечество да разбере горе-долу как се чувства един спиращ (мразя деепричастията, но понякога не мога без тях) да пуши. И не, не ме е страх, че ще се проваля в опита си да не пуша, защото това е просто опит. Засега ми е интересно, опипвам усещанията си сутрин, през деня и вечер. Странно ми е да не се будя, все едно нещо е пропълзяло в устата ми и е умряло там. Странно ми е през деня да не си „почивам“ през половин-един час, за да изпуша един фас. Странно ми е вечер да не пия (е, това още не съм го отказал) и да не запаля цигара. Но пък от друга страна имам чувството, че досега над главата ми е имало стъклен похлупак, който някой е вдигнал нагоре. Смешно е да сравнявам никотина от цигарите с тежките наркотици, но дали по подобен начин (макар и хиляди пъти по-тежко) не се чувстват наркоманите, които се опитват да се откажат от най-безценното си…

Надявам се, че това е е просто поза, защото никога не съм имал наистина желание да откажа цигарите през 13-те години, откакто ги пуша. Е, изключвам потиснатите от махмурлук предиобеди… Което прави… ммм… горе-долу половината от това време. Шегувам се, разбира се.

И не, не мога да се фокусирам, за да си събера мислите, и да опиша точно какво губя в момента, като не пуша. Непушачите, тия, дето никога не са пушили, не могат да ме разберат, колкото и да се опитват. А с презрителното „да бе, голямо нещо съм изпуснал“, просто мога да ги изгледам и аз съжалително. Със сигурност обаче губя нещо. Или поне имам чувството, че губя нещо. Губя сигурността на следващата цигара, спокойствието, което получавам от нея. Губя не|зависимостта си…

Ще ми се да можех да го формулирам по-добре.

писания no smoking, арда, стюардеса, феникс

Т.е. честит ми рожден ден (на патерици, понеже беше вчера).

Приятелите ме зарадваха с един Holux GPSlim 236 GPS bluetooth приемник, с който вече щастливо се размотавам напред назад, втренчен в екрана телефона си. Остана само да си намеря някакъв по-добър софтуер за навигация от Nokia Maps 2.0.

Техника, писания birthday, gps, nokia

Вчера на сайта на Cisco Systems е излязла новината, че мрежовият гигант купува компанията, която стои зад системата за бързи съобщения Jabber. Към момента тяхната Unified Communications платформа е жив зян откъм presence и messaging услуги. Да видим какво ще излезе от това

jabber, Техника, писания cisco, jabber

Не си спомням някога да съм бил особено голям фен на Slayer. Днес обаче концертът им в Каварна ме изпълни с прекрасна, дива, първична ярост—същата като преди 15-20 години, когато започнах да слушам Metallica и Anthrax, същата, която намерих години по-късно в System Of A Down и Серж Танкян. Почувствах се отново цял, макар и за мъничко, треперех в барабанния ритъм на светлините, които бушуваха срещу мен. Кемикъл уоооорфеъъъъър!

Ето и малко от South of Heaven Raining Blood:

писания thrash metal, Каварна, кметъл

Няколко поредни години по различни причини пропусках да посрещна слънцето на 1 юли, но тази година успях. Станах в 4, запалих колата и отидох на плажа преди „Почивка“ към 4.30.

Имаше учудващо много хора като за толкова рано сутринта, като не броя само младежките компании, които по традиция са доста. Лелки, чичковци (в това число и аз), малки (сравнително) деца.

Слънцето се в появи в 6 без 10 (не, не онова от „Саат кач олду? 6 без 10… айдамеее“), щракнах го два-три пъти и отидох на буната на Траката. Е, там вече ме връхлетя носталгията. Имам толкова много приятни спомени от летата на 1990-1992, прекарани там. Помня всеки паяк по буната, всеки камък, всяка дупка… Насълзиха ми се очите. Трябваше направо там да ида, а не на плажа на почивка, защото почти нямаше хора—щях да мога да се вглъбя и отпусна безпределно.

И та така…

писания july morning, носталгия

Днес ми беше натоварено—имах доста работа, телефонни разговори с най-различни хора, беше горещо и към края на деня бях порядъчно изнервен и уморен. Въпреки това обаче, склоних да идем на кратка разходка из N-тото чудо на световната архитектура, съдържащо 70 000 м² закрита площ, известно още като Mall of Varna.

Напоследък ме мори лека форма на агорафобия и натрупаната през деня умора само се задълбочи—тормози ме гледката на десетки и стотици хора, които обикалят, зяпайки витрините, глъчката, постоянното дуднене на разни музики и гласове. Изпихме по едно кафе, и тъй като Климент явно го бодеше шило в дупето, решихме да го оставим в детския център Capella Play, та да се наиграе, а междувременно ние да се поразходим за половин-един час.

Оставих го в „детския център“ в 18:33. Някаква девойка само ме попита дали ще вляза с него, или ще го оставя, при което аз отговорих, че ще го оставя на техните грижи. Тогава тя каза „8 лева на час, нали знаете?“. Издаде ми едно билетче с баркод и забоде някакво RFID (или там каквото е) устройство на фланелката на Климент. Не ми поиска нито телефон, нито ме попита как се казвам. Тук подчертавам, че вината е изцяло моя—ходили сме и в други детски центрове, например „Тралалеж“ в комплекса на „Елитис“, и зная каква е процедурата по влизането на едно дете. Учудих се, че не ми поискаха никаква информация, но странно защо реших, че няма място за притеснение—все пак това е „най-голямата и успешна компания за семейни забавления в Европа“.

Климентчо си събу сандалите и ухилен до уши се втурна да разузнава какво има за чупене, дърпане, подскачане и т.н.—съвсем нормално за едно 4-годишно хлапе.

Та така, да не се увличам. Когато в 19:15 отидох да го взема, ме посрещна следната гледка—синът ми плачеше с все сила, през челото, носа и горната устна минаваше голямо червено петно, което по-късно се превърна в синина. На въпроса ми към девойките в центъра какво се е случило, едната каза:

- Не знаем, някакво момче го е ударило с топка.

- Как така не знаете? Не е ли имало служител в близост до децата? Или вие си стоите само тук, около гишето?—попитах аз.

Не е имало служители в близост до мястото на случката, така че не мога да възпроизведа със сигурност какво точно се е случило. За капак на всичко, докато се опитвах да разбера нещо от служителките, жена ми установи, че дребосъкът се е наакал. Това беше капакът на цялата история. Вярно е, че Климент е дете, но така не е правил от много време. Подозирам, че се е изпуснал в момента, когато са го ударили с топката… Нейсе, съжалихме около сто милиона пъти, че посетихме този т.нар. „детски център“.

Като епилог след измиването на нааканото хлапе се опитах да проведа някакъв разговор с мениджърката на центъра. Съвсем естествено, тя си знаеше своето—с реплики от рода на, цитирам: „Но моля ви, ние си гледаме работата, разберете ни!“, или „То там си пише, че не поемаме отговорност за вашите деца“. Ами, мамамустара, като не поемате отговорност за децата, които сме ви поверили, защо въобще предлагате такива услуги? Ако този хаос се дължи на скорошното отваряне и недотам доброто обучение на екипа от хора, бих се опитал да подходя с разбиране. Но в крайна сметка не ме интересува какви са причините. Мениджърката накрая ме попита „Какво мога да направя, за да променя отрицателната ви нагласа към нас?“, на което аз съвсем категорично и отговорно заявих: „Нищо!“.

С две думи—много съм разочарован. Не ходете в Capella Play, ако ви е мило здравето на децата ви.

писания Capella Play, ако, грешка, топка

…е забавен филм, честно. Току-що го гледах, и се усмихвах така тъпо, хилих се така глупавичко, както би се смяла жена. Особено на любовните (sic!) сцени. Всъщност вече минаха 5 минути и доброто ми настроение отмина, но филма става. Камерън Диаз, естествено, е върха—освен, че ме кефи страшно, няма случай, когато да я видя, и да не се сетя за „Ах, тази Мери!“ и сцената в тоалетната. Kewl… Тя е красива, има невероятна уста, усмивка, очи, изящна е… С две думи, Камерън Диаз си е Камерън Диаз. Вари я, печи я, все ще е така хубава било на 36, 46, и още на и 6.

Не мога обаче да разбера какво толкова му харесват на тоя младеж Аштън Къчър, с изключение на донякъде чаровната мутра. Държи се като пълно дърво, не е никак изразителен, и като изключим определени ситуации, просто за нищо не става. Тъй де, сигурно женската аудитория е на противоположното мнение, ама аз да си кажа.

Среден 3 (три).

кино, писания

Тъкмо гледам „Последният легион„. Отначало си помислих, че щом участват Колин Фърт и Бен Кингсли, то би следвало филмът да си струва. Естествено, очаквах нещо епично, нещо римско, може би малко вандалско, с леко геройски привкус, но това, което виждам, е някаква епично-римо-друидо-византийска измишльотина, почти толкова глупаво направена, колкото и „Крал Артур“ с Клайв Оуен.

Вероятно бюджетът на един филм все повече си казва думата. Имам чувството, че преди години не беше така—ако се замисля, вероятно ще се сетя за няколко сравнително нискобюджетни филма, които си струват гледането и откъм фабула, и откъм актьорска игра, а естествено и откъм специални ефекти.
Та така—филмът не ми хареса, но ще го догледам. Слаб (2 ½).

кино, писания Бен Кингсли, история, кино, Колин Фърт

Ето кратко ръководство как да подкарате SIP клиента на телефон Nokia E90, и да го свържете към asterisk PBX.

Read more…

Техника, писания asterisk, e90, nokia, SIP