Entries Tagged 'писания' ↓

Отдавна се чудех защо така ми харесва туванската музика, и по-специално частта с гърленото пеене. В youtube могат да се намерят доста на брой качени клипове и всичките са прекрасни – този странен начин на модулация на гласа ме хвърля в екстаз. Потърсете за „tuvan throat singing“.

Днес слушах Apocalyptica, за първи път от много време насам. Изведнъж ми просветна, че дрезгавината на човешкото гърло много напомня на челото, което се опъва в метъл акорди. Ето! Това е общото…

Аз съм аполитичен – не се интересувам от политика по принцип, но и защото живея с ясното съзнание, че не мога да променя нищо с избора си. За съжаление разбирам и до каква степен не съм прав.

По тази причина считам за свое задължение да гласувам на парламентарни, президентски, кметски и други избори. Плащам данъци и живея с негативите на тази страна, все пак.

Да сме наясно – аз съм на мнение, че всички политици са маскари. Всеки път, когато гласувах на парламентарни избори през последните няколко години, давах гласа си за ВМРО – било то поради някаква (зле разбрана и отдавна забравена) родова традиция, лични предпочитания и афинитет, или пък симпатизирайки на някаква част от предизборната им платформа.

Тъй като те са маргинална партия, досега обикновено се сдружаваха с други такива като тях, или пък с някой по-голям. В сдружаванията им до този момент нямаше нищо кой-знае колко глупаво. Сега обаче са избрали (очевидно) по-големи идиоти и от самите себе си – РЗС на Яне Янев. Вече съм в шах – наистина не знам за кого ще гласувам на 5 юли, след като ръководството на моята предпочитана политическа партия се е видиотило до такава степен…

Досега винаги съм гласувал, защото трябва да гласувам – не за някой, който ще влезе в Парламента, а просто вотът ми да не отиде напразно. Този път ще трябва да подходя по-сериозно към запознаването с платформите на останалите маргинали.

Вече съм на 22-ра серия от Heroes, и ми е чудно защо един от поредните ueber-лоши хорица е кръстен Емил Данко. Нима страхът на западните хора от славяните (като следствие от всичко руско и източно на Европа) е толкова дълбок? Не съм специалист по ономастика, нито пък по сравнително езикознание, но това име може да е с южно-славянски произход (например сръбски). Нищо не му пречи да е и украинско.

Вкорененият страх от лошия Съветски съюз и останките му, в това число бившите републики избива дори и в този иначе забавен във фабулно и сюжетно отношение сериал. Меня зовут Коля…

В резюме – сдобих се с картов четец Omnikey 6121, тъй като вече настана време да ползвам електронен подпис от InfoNotary. Докато успея да го подкарам, обаче, срещнах някои трудности, които ще изредя набързо тук:

Библиотеката libccid (част от pcsc-lite), е написана  от Ludovic Rousseau. Това е подсистемата, която разпознава USB идентификатора на картовия четец и зарежда съответния драйвер. За съжаление обаче точно Omnikey 6121 не се поддържа във вида, необходим за работа със сертификатите, издавани от ИнфоНотари.

За да получите достъп до четеца, смарткартата и електронния подпис върху нея, е необходимо да си дръпнете драйвер от сайта на Omnikey. Това става ето тук: http://www.omnikey.com/index.php?id=69

Изберете от падащото меню „Cardman Dongle USB 6121 CCID“ и Linux от списъка с операционните системи. Към март 2009 наличният драйвер се казва ifdokccid_lnx-3.5.1. Той може да бъде разархивиран на произволно място, след което трябва да бъде инсталиран. Преди това трябва да инсталирате pcscd и libpcsclite1. После инсталирате с:

./install -d /usr/lib/pcsc/drivers/

След което трябва да махнете libccid и да рестартирате pcscd:

apt-get remove libccid

/etc/init.d/pcscd restart

Погледнете си съобщенията от syslog – те са достатъчно красноречиви. Последната проба дали всичко работи, става с:

pkcs11-tool –test –login

Допълнителна информация за инсталацията на четеца под Firefox/Thunderbird можете да намерите при чичко Гугъл, включително и на български.

NB: Внимавайте междувременно да нямате инсталиран openct.

Не мога да разбера само на мен ли ми се струва, или някой (нещо) наистина се опитва да наложи сред обществеността идеята колко са интересни ДСБ/СДС? Дори и в последния брой на „Капитал“ има статия с представяне (хъ?!) на някакви „млади“ политици от ДСБ-София. Ама колко са cool, какви са интелигентни, как някои от тях си имат и друга работа (единият е лекар), но въпреки това дават душа и сърце за народа. Т.е. те са вече изградени личности – ако трябва да цитирам статията – „Генетично сини, образовани, пътували“. По подобен начин представяха Ники Василев, Милен Велчев и компания преди 7-8 години. А после какво?

А, и не съм левичар, не ме разбирайте погрешно.

Нещо любопитно – в предишната публикация пуснах един клип от YouTube и сложих таг „е*ане“ (заменете звездичката с ‘б’). Какво беше учудването ми, когато видях, че това е най-търсената думичка в блога и съответно носи най-много кликове от google.com. Ужасно…

Представям си как някой задъхан и зачервен пубер пише в полето за търсене „е*ане“ и цъка ли цъка из резултатите. А какво ли се надява да открие? Истински секс? Или пък виртуален такъв?

Смях се със сълзи, когато изгледах клипчето по-долу. Много е истинско…

Continue reading →

Това е, което си представям, че ще кажа на следващата цигара, изправила се пред мен в 1/3 ръст от кутията си. Тъй де, вече 5-ти ден не пуша, и си мисля, че е жива загуба за целокупното (пушещо и непушещо) човечество да разбере горе-долу как се чувства един спиращ (мразя деепричастията, но понякога не мога без тях) да пуши. И не, не ме е страх, че ще се проваля в опита си да не пуша, защото това е просто опит. Засега ми е интересно, опипвам усещанията си сутрин, през деня и вечер. Странно ми е да не се будя, все едно нещо е пропълзяло в устата ми и е умряло там. Странно ми е през деня да не си „почивам“ през половин-един час, за да изпуша един фас. Странно ми е вечер да не пия (е, това още не съм го отказал) и да не запаля цигара. Но пък от друга страна имам чувството, че досега над главата ми е имало стъклен похлупак, който някой е вдигнал нагоре. Смешно е да сравнявам никотина от цигарите с тежките наркотици, но дали по подобен начин (макар и хиляди пъти по-тежко) не се чувстват наркоманите, които се опитват да се откажат от най-безценното си…

Надявам се, че това е е просто поза, защото никога не съм имал наистина желание да откажа цигарите през 13-те години, откакто ги пуша. Е, изключвам потиснатите от махмурлук предиобеди… Което прави… ммм… горе-долу половината от това време. Шегувам се, разбира се.

И не, не мога да се фокусирам, за да си събера мислите, и да опиша точно какво губя в момента, като не пуша. Непушачите, тия, дето никога не са пушили, не могат да ме разберат, колкото и да се опитват. А с презрителното „да бе, голямо нещо съм изпуснал“, просто мога да ги изгледам и аз съжалително. Със сигурност обаче губя нещо. Или поне имам чувството, че губя нещо. Губя сигурността на следващата цигара, спокойствието, което получавам от нея. Губя не|зависимостта си…

Ще ми се да можех да го формулирам по-добре.

Т.е. честит ми рожден ден (на патерици, понеже беше вчера).

Приятелите ме зарадваха с един Holux GPSlim 236 GPS bluetooth приемник, с който вече щастливо се размотавам напред назад, втренчен в екрана телефона си. Остана само да си намеря някакъв по-добър софтуер за навигация от Nokia Maps 2.0.

Вчера на сайта на Cisco Systems е излязла новината, че мрежовият гигант купува компанията, която стои зад системата за бързи съобщения Jabber. Към момента тяхната Unified Communications платформа е жив зян откъм presence и messaging услуги. Да видим какво ще излезе от това